ТЕКСТ 53
на хи кашчит каам апи
джту тихатй акарма-кт
кряте хй аваша карма
гуаи свбхвикаир балт
на – не; хи – наистина; кашчит – всеки; каам апи – дори за миг; джту – по всяко време; тихати – остава; акарма-кт – без да прави нищо; кряте – той е принуден да извършва; хи – действително; аваша – от само себе си; карма – плодоносни дейности; гуаи – от трите гуи на материалната природа; свбхвикаи – получени от собствените му наклонности в минали животи; балт – насила.
Нито едно живо същество не може да остане бездейно дори за миг. Всеки действа според естествените си наклонности, оформени от трите гуи на материалната природа, защото тези наклонности го принуждават да работи по определен начин.
Свбхвика, естествената наклонност, е важната причина при действието. Нашата естествена наклонност или заложба, е да служим, защото живото същество е вечен слуга на Бога. Живото същество иска да служи, но забравило за връзката си с Върховния Бог, то служи под диктата на природните гуи и си измисля различни начини на служене като социализъм, хуманизъм и алтруизъм. Всъщност, просветлен от принципите на Бхагавад-гӣт, човек би трябвало да приеме наставлението на Върховната Божествена Личност да изостави естествената наклонност за материално служене под различни имена и да се обърне към служенето на Бога. Нашата изначална естествена склонност е да действаме в Ка съзнание, защото истинското ни естество е духовно. Дълг на човешкото същество е да разбере, че след като в основата си е дух, трябва да остане вярно на духовната склонност, а не да бъде отнесено от материалните импулси. Шрӣла Бхактивинода хкура пее в една от песните си:
(мичхе) мра ваше,
ччха бхесе',
кхччха хбуубу, бхи
„Скъпи братя, отнесени от вълните на материалната енергия, вие страдате в различни ужасни условия. Понякога вълните ви давят, а понякога ви подхвърлят като плувец сред океана“. Но Бхактивинода хкура ни уверява, че тази склонност да бъде подмятано от вълните на м, може да се замени с изначалната естествена духовна склонност, ако живото същество осъзнае, че е вечен ка дса, слуга на Бога, Ка.
(джӣва) ка-дса,
еи вишвса,
карле та' ра дукха ни
Ако вместо да служи по различни начини на м, човек насочи своята нагласа за служене към Върховния Бог, той е в безопасност и трудностите изчезват. Животът му се увенчава с успех, щом възроди своята естествена за човешката форма наклонност, разбирайки съвършеното знание, предложено от самия Ка във ведическата литература.