No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТОВЕ 5 – 6

 яске шира дхя
лока свапити нирвта
свая дхармам адхарма в
на хи веда ятх пашу

са катха нярпиттмна
кта-маитрам ачетанам
висрамбхаӣйо бхӯтн
сагхо догдхум архати

яся – чиято; аке – в скута; шира – главата; дхя – поставя; лока – повечето хора; свапити – спи; нирвта – на спокойствие; сваям – лично; дхармам – принципите на религията или целта на живота; адхармам – принципите на безбожието; в – или; на – не; хи – наистина; веда – знае; ятх – точно както; пашу – животно; са – такава личност; катхам – как; нярпита-тмнам – на живото същество, което се е отдало напълно; кта-маитрам – надарено с честност и приятелство; ачетанам – с недоразвито съзнание, глупаво; висрамбхаӣя – заслужаващ да бъде обект на доверие; бхӯтнм – на живите същества; са-гха – който има добро сърце за благото на всички хора; догдхум – да причини болка; архати – е способен.

Хората като цяло нямат достатъчно знание, за да правят разлика между религия и безбожие. Невинният, непросветен гражданин прилича на невежо животно, спящо спокойно с глава в скута на господаря си, напълно уверено в неговата закрила. Ако водачът е добросърдечен, заслужаващ доверието на живото същество, как би наказал или убил наивника, който му се е отдал искрено и приятелски.

Санскритската дума вишваста-гхта посочва този, който унищожава вярата или злоупотребява с доверието. Народът трябва да се чувства сигурен под закрилата на правителството. Колко е жалко за самото правителство, когато злоупотребява с доверието на гражданите и ги поставя в затруднено положение по политически причини! По време на разделението в Индия видяхме на практика, че макар индуси и мюсюлмани да живееха съвместно в мир, изведнъж политически интриги надигнаха вражди между тях и така индусите и мюсюлманите се избиваха едни други само заради политика. Това е характерен белег на Кали юга. В тази епоха животните се отглеждат грижливо и те придобиват увереност, че стопаните им ще ги защитят, но за съжаление, щом станат достатъчно угоени, веднага биват изпращани в кланица. Такава жестокост се осъжда от ваиави като Виудӯтите. В действителност вече описаните условия на ада очакват грешниците, отговорни за това страдание. Този, който предава доверието на едно приело подслон при него живо същество, независимо дали човек, или животно, е истински престъпник. Сега цялото човешко общество е страшно опорочено, защото такива предателства остават ненаказани от правителството. Ето защо хората в тази епоха са описани като манд суманда-матайо манда-бхг хй упадрут. В резултат на своята греховност хората са обречени (манд), имат замъглен разум (суманда-матая), злочести са (манда-бхгх) и постоянно са притеснени от безкрайни неприятности (упадрут) –  това е тяхното положение в сегашния им живот, а след смъртта биват наказани в ада.

« Previous Next »