Трета глава

От материалистична гледна точка Шрӣпда Шакарчря е имперсоналист. Но той не отрича духовната форма, известна като сач-чид-нанда-виграха, или вечната всеблажена форма на знание, която съществува и преди материалното творение. Когато говори за Върховния Брахман като за безличностен, той иска да каже, че сач-чид-нанда формата на Бога не трябва да бъде обърквана с материалното схващане за личността. От самото начало на коментара си върху Гӣт той заявява, че Нряа, Върховният Бог, е трансцендентален по отношение на материалното творение. Богът е съществувал преди творението като трансцендентална личност и няма нищо общо с материалната личност. Бог Ка е същата Върховна Личност и няма нищо общо с материалното тяло. Той слиза в своята духовна, вечна форма, но глупаците погрешно приемат, че неговото тяло е като тяхното. Проповядването на имперсонализъм от Шакара е специално предназначено за глупавите хора, които смятат, че Ка е обикновен човек с материално тяло.

Никой не би се интересувал да чете Гӣт, ако тя беше произнесена от материален човек, а и Всадева, разбира се, не би се заинтересувал да я включи в историята на Махбхрата. Според горните стихове Махбхрата е история на древния свят и Всадева е авторът на този велик епос. Бхагавад-гӣт е идентична с Ка; тъй като Ка е Абсолютната Върховна Личност, няма разлика между него и неговите думи. Следователно Бхагавад-гӣт е достойна за обожание толкова, колкото и самият Бог Ка, тъй като те са абсолютни. Човек, който чуе Бхагавад-гӣт „такава, каквато е“, всъщност чува думите директно от лотосовите уста на Бога. Но злочестите хора казват, че Гӣт е твърде старомодна за съвременния човек, който иска да разбере Бога чрез размишления или медитация.

Шрӣпда Шакарчря ясно казва: „О, глупци, просто обожавайте Говинда и Бхагавад-гӣт, изговорена от самия Нряа“. Въпреки това глупавите хора продължават своите изследвания, опитвайки се да разберат Нряа. Затова те са в окаяно положение и си пропиляват времето напразно. Нряа никога не е нещастен, нито даридра. Напротив — той е обожаван от богинята на щастието, Лакмӣ, и от всички живи същества. Шакара обявява, че самият той е „Брахман“, но приема, че Нряа, или Ка, е Върховната Личност, която е отвъд материалното творение. Той отдава почитанията си на Ка като на Върховния Брахман, или Парабрахман, защото той (Ка) е обожаван от всички. Само глупаците и враговете на Ка, които не могат да разберат Бхагавад-гӣт (макар че пишат коментари върху нея), казват: „Ние не трябва да се отдадем изцяло на личността Ка, а на неродения и безначален Вечен, който говори чрез Ка“. Неразумните се захващат с неща, пред които и най-мъдрите се колебаят. Докато Шакара, най-големият имперсоналист, отдава дължимото уважение на Ка и на неговата книга Бхагавад-гӣт, глупаците казват: „Не е необходимо да се отдаваме на личността Ка“. Тези неинтелигентни хора не знаят, че Ка е абсолютен и няма разлика между неговото вътре и вън. Разлика между вътре и вън се наблюдава в двойствения материален свят. В абсолютния свят няма такава разлика, защото в Абсолюта всичко е духовно (сач-чид-нанда), а Нряа, или Ка, принадлежи на абсолютния свят. В абсолютния свят съществува само реалната личност и няма разлика между тялото и душата.

Ако човек не разбере духовното разнообразие, няма да може да разбере трансценденталните забавления на Бога. В Брахма-сахит се казва, че името, формата, качествата, забавленията, придружителите и принадлежностите на Ка са всички нанда-чинмая-раса — накратко, всичко трансцендентално, свързано с него, е със същата природа на духовно блаженство, знание и вечност. Нямат край неговите имена, форми и т. н., за разлика от материалния свят, където всичко има край. Както се казва в Бхагавад-гӣт, само глупаците му се присмиват. А самият Шакара, най-големият имперсоналист, обожава Ка, неговите крави, неговите забавления като сина на Васудева и радостта на Девакӣ.

Шакара описва Ка като син на Васудева и Девакӣ. Това означава ли, че той обожава обикновен материален човек? Той обожава Ка, защото знае, че раждането и дейностите на Ка са свръхестествени. Както се казва в Бхагавад-гӣт (4.9), раждането и дейностите на Ка са мистериозни и трансцендентални и затова само преданите на Ка могат напълно да ги разберат. Шакара не е такъв глупак, че да приема Ка за обикновен човек и в същото време да му отдава всички почитания и преданост, познавайки го като сина на Девакӣ и Васудева. Според Бхагавад-гӣт само когато човек разбира трансценденталното раждане и дейности на Ка, той може да постигне освобождение, получавайки духовна форма като на Ка. Има пет различни вида освобождение. Този, който се слее с духовното сияние на Ка, известно като безличностния Брахман, не развива изцяло духовното си тяло. Но този, който напълно развие духовното си съществуване, става придружител на Нряа или на Ка в различни духовни светове. Този, който влезе в обителта на Нряа, развива духовна форма точно като формата на Нряа (четириръка), а този, който влезе в най-висшата духовна обител на Ка, известна като Голока Вндвана, развива двуръка духовна форма като формата на Ка. Шакара, като въплъщение на Бог Шива, познава добре тези духовни същности, но не ги разкрива на тогавашните си последователи, будисти, защото за тях е било невъзможно да разберат духовния свят. Бог Буда е проповядвал, че крайната цел е пустотата, така че как биха могли неговите последователи да разберат духовното разнообразие? Затова Шакара казва: брахма сатя джаган митх, т. е. материалното разнообразие е неистинско, а духовното разнообразие е реалност. В Падма Пура Бог Шива признава, че в Кали юга ще проповядва философията на м, т. е. илюзията, като друг клон от философията за „пустотата“ на Буда. Той е трябвало да направи това по нареждане на Бога по определени причини. Той разкрива истинските си мисли, като препоръчва на хората да обожават Ка, защото никой не може да се спаси просто чрез умствените си спекулации, състоящи се от игра с думи и граматически увъртания. Шакара продължава да дава наставленията си:

„Вие, интелектуални глупаци, просто обожавайте Говинда, просто обожавайте Говинда, просто обожавайте Говинда. Граматическите ви познания и словесното ви жонгльорство не ще ви спасят, когато дойде смъртта“.

Неинтелигентните последователи на глупавите спекулатори не могат да разберат значението на отправянето на приветствия към Бог Ка, олицетворение на блаженството. Самият Шакара приветства Бог Ка, за да могат някои от по-интелигентните му последователи да разберат истината чрез примера, който дава великият им учител Шакара, въплъщение на Бог Шива. Но има множество упорити последователи на Шакара, които отказват да отправят приветствия към Бог Ка и вместо това заблуждават нищо неподозиращите хора, като внасят материализъм в Бхагавад-гӣт и объркват непокварените читатели с коментарите си. Вследствие на това читателите нямат възможност да бъдат благословени, отправяйки приветствия към Бог Ка, причината на всички причини. Най-голямото зло за човечеството е хората да бъдат държани в невежество относно науката за Ка, т. е. Ка съзнание, чрез изопачаване смисъла на Гӣт.

Като рецитира деветия стих от своята медитация, цитиран от Шрӣмад Бхгаватам, Шакара посочва, че Бог Ка е достоен за обожание от всички без изключение, включително и от него самия. Шакара съветва материалистите, имперсоналистите, умствените спекулатори, философите на „пустотата“ и всички други кандидати за наказание с материални страдания, просто да приветстват Бог Ка, който е обожаван от Брахм, Шива, Варуа, Индра и всички останали полубогове. Той обаче не споменава името на Виу, защото Виу е идентичен с Ка. Ведите и Упаниадите са предназначени да бъде разбран метода, чрез който човек може да се отдаде на Ка. Йогӣте се опитват да видят Ка в себе си чрез медитация. С други думи, Шакара излага учението си именно заради полубоговете и демоните, които не знаят коя е крайната цел, и специално наставлява демоните и глупаците да отправят приветствия към Ка и неговите думи, Бхагавад-гӣт, като последват примера му. Само чрез такива действия демоните ще се облагодетелстват, а не като заблуждават простодушните последователи с умствените си спекулации и показните им медитации. Шакара отправя приветствия непосредствено към Ка, като че ли за да покаже на глупаците, които се стремят към светлина, че тука има светлина, силна като слънцето. Но падналите демони са като бухали, които не си отварят очите поради страх от самата светлина. Тези бухали никога няма да си отворят очите, за да видят върховната светлина на Ка и неговите думи — Бхагавад-гӣт. Те обаче ще тълкуват Гӣт със затворените си бухалски очи, за да объркват злочестите си читатели и последователи. Но Шакара разкрива светлината за не толкова интелигентните си последователи и показва, че Бхагавад-гӣт и Ка са единственият източник на светлина. Всичко това е казано, за да насочи искрените търсачи на истина да отправят приветствия към Бог Ка и така, без опасения, да му се отдадат. Това е най-висшето съвършенство на живота, това е и най-висшето наставление на Шакара, най-великият и ерудиран учен, чиито учения прогонват философията на Буда за „пустотата“ извън пределите на Индия, земята на знанието. О тат сат.

„Д-р Дж. Ф. Стаал, професор по философия и южноазиатски езици, консултант по индийска философия и преподавател в Калифорнийския университет в Бъркли, е убеден, че сектата на Ка е автентична религия и че последователите ѝ са искрени. Бързото увеличаване броя на членовете на това общество той отдава на склонността на съвременното младо поколение да отхвърля организираното посещение на църква и същевременно да се стреми да реализира вярата си в мистицизма.

Той посочва обаче, че хората, които се отказват от християнската, мюсюлманската и юдейската религия, обикновено са изгубили вяра в личностния бог в тези религии и търсят мистична религия без абсолюти.

„Чрез движението за Ка тези хора се обръщат към индуизма, но куриозното е, че този култ е изключително персонален — казва Стаал. — Те приемат личностен Бог, Ка, но християнството също има личностен Бог. Смятам, че те са прехвърлили някои от християнските си ценности в индуската секта.“

Той смята също, че те отделят твърде много време на повтарянето на святите имена, за да напреднат във философията. Въз основа на това той и колегите му от Университета отхвърлят молбата за официално разрешаване на експериментален курс по Ка съзнание, който иначе би се водил от Ханс Кери, управляващ храма на сектата в Бъркли.“

14 януари, 1970 г.

До Редактора
на Лос Анджелис Таймс

Скъпи господине,

Относно статията Ви в Лос Анджелис Таймс, излязла на 11 януари 1970 г., неделя, под заглавието „Възпяване на Ка“, бих искал да отбележа, че индуската религия е изцяло основана на личностното схващане за Бога, Виу. Безличностното схващане за Бога е странично — то е един от трите аспекта на Бога. Абсолютната Истина в основата си е Върховната Божествена Личност, схващането Парамтм е локализираният аспект на нейното присъствие навсякъде, а безличностното схващане е аспектът на нейното величие и вечност. Но всичко това, взето заедно, съставлява Пълното Цяло.

Твърдението на д-р Дж. Ф. Стаал, че Ка култът е комбинация от християнска и индуска религия, сякаш той е нещо измислено, не е вярно. Много добре, ако християнската, мюсюлманската или будистката религия са личностни. Но Ка религията е била личностна много, много преди християнската, мюсюлманската и будистката религия да се появят. Според ведическото схващане религията всъщност е създадена от личностния Бог като негови закони. Религията не може да бъде измислена от човек или от някой друг, освен от Бога, който е по-висш от човека. Религията е само закон на Бога.

За нещастие, всичките свмӣ, които са идвали в тази страна преди мен, са наблягали на безличностния аспект на Бога, без достатъчно познание върху личностния аспект на Бога. Затова в Бхагавад-гӣт се казва, че само нискоинтелигентните хора мислят, че Богът първоначално е безличностен и приема форма, когато се появява. Но философията на Ка, основана на авторитета на Ведите е, че първоначално Абсолютната Истина е Върховната Божествена Личност. Пълната му експанзия се намира в сърцето на всеки в локализирания си аспект, а безличностното сияние Брахман е трансценденталната светлина и топлина, проникваща навсякъде.

В Бхагавад-гӣт ясно се казва, че целта на ведическия начин за търсене на Абсолютната Истина е да се намери личностният Бог. Този, който се задоволява само с останалите аспекти на Абсолютната Истина, а именно аспекта Парамтм или аспекта Брахман, притежава оскъдни знания. Наскоро публикувахме нашия Шрӣ Ӣшопаниад, ведическо произведение, и в тази малка книжка подробно сме обсъдили този въпрос.

Що се отнася до индуската религия, в Индия има милиони храмове на Ка и няма нито един индус, който да не обожава Ка. Следователно това движение за Ка съзнание не е измислена идея. Ние приканваме всички учени, философи, религиозни водачи и обикновените хора да го разберат, като критично го проучат. И ако сериозно се заеме с това, човек ще разбере възвишената позиция на това велико движение.

Методът на повтаряне на святите имена е също автентичен. Чувството на отвращение, което професор Стаал изпитва към постоянното повтаряне на святото име на Ка, е ясно доказателство за оскъдните му познания относно това обосновано от авторитети движение за Ка съзнание. Вместо да отхвърлят молбата за провеждането на курса от Кери, професор Стаал и останалите видни професори от Калифорнийския университет в Бъркли трябваше търпеливо да чуят истината за това авторитетно движение, толкова необходимо на сегашното безбожно общество. (Разрешение за курса беше дадено по-късно.) Това е единственото движение, което може да спаси обърканото младо поколение. Аз ще поканя всички отговорни лидери в тази страна да разберат това трансцендентално движение и да ни предоставят всички благоприятни условия за разпространяването му за доброто на всички.

А. Ч. Бхактиведанта Свами,
духовен учител на
движението за Ка съзнание

23 януари, 1970 г.

Свами А. Ч. Бхактиведанта

Скъпи Свамиджи,

Много съм Ви благодарен, че ми изпратихте копие от писмото си до Лос Анжелос Таймс, което сега е публикувано и в Дейли Калифорниан. Смятам, ще се съгласите с мене, че извън публичността ползата от дискутиране на религиозни и философски теми чрез интервюта и писма до пресата е малка. Но позволете ми да направя две кратки забележки.

Първо, аз зная, че предаността към Ка е древна (макар и не толкова древна, колкото Ведите) и никога не е била повлиявана от християнството, исляма или юдаизма (а будизма никога не съм включвал в това число). Разликата между личностен аспект и безличностен аспект е доста неясна, но като приемам това различие (за да опростя нещата), се учудвам, че виждам хора, които са възпитавани в културата на Запада, изключително персонална, да се заемат с индийски култ, в който се набляга на същото. По-малко бих се учудил, ако хората, неудовлетворени от западния монотеизъм, се посветят на индийската философия, застъпваща безличностния абсолют.

Второ, никога не съм изпитвал, нито изразявал отвращение към повтарянето на святото име на Ка. Не само че не се дразня (както някои хора), но по-скоро дори го харесвам. Безспорен факт е обаче, че Бхагавад-гӣт (да не посочвам и Ведите) не изисква такова постоянно повтаряне на святото име. Гӣт се занимава със съвсем различни теми, които до известна степен застъпвам в курса си по философия на Индия.

Благодаря Ви,
 

Искрено Ваш
Дж. Ф. Стаал,
професор по философия
и южноазиатски езици.

30 януари 1970 г.

Дж. Ф. Стаал,
професор по философия и южноазиатски езици,
Калифорнийски университет, Бъркли

Скъпи професор Стаал,

Много Ви благодаря за любезното писмо от 23 януари 1970 г. В последния параграф от писмото си Вие споменавате, че не се дразните от повтарянето на Харе Ка мантрата (както други хора), а по-скоро дори го харесвате. Това много ме удовлетвори и Ви изпращам копие от нашето списание Обратно при Бога, брой 28, в което ще намерите как студентите (на програма в Държавния университет в Охайо) харесаха това повтаряне на Харе Ка мантрата, макар че всички те бяха начинаещи в този култ на повтаряне на святите имена. Всъщност това повтаряне е много приятно за сърцето и е най-доброто средство за пробуждане на духовното съзнание, т. е. Ка съзнание, в сърцата на хората.

Това е най-лесният метод за духовна реализация и той се препоръчва във Ведите. В Бхан-нрадӣя Пура ясно се казва, че единствено чрез повтаряне на святото име на Хари (Ка), хората могат да се спасят от проблемите на материалното съществуване и в тази епоха на Кали няма друг начин, няма друг начин, няма друг начин.

Западната култура е монотеистична, но западните хора са заблуждавани от имперсоналистични индийски спекулации. Младите хора на Запад са разочаровани, защото не са учени съвестно на монотеизъм. Те не са удовлетворени от този метод на обучение и разбиране. Ка съзнание е благодат за тях, защото те всъщност се учат да разбират западния монотеизъм под ръководството на авторитетната ведическа система. Ние не говорим само на теория, по-скоро ние се учим чрез предписания метод на ведическите наставления.

Но се учудих, като прочетох изказването Ви в последния параграф на Вашето писмо: „Безспорен факт е обаче, че Бхагавад-гӣт (да не посочвам и Ведите) не изисква такова постоянно повтаряне на святото име“. Мисля, че сте пропуснали следния стих от Бхагавад-гӣт, а и много други подобни стихове:

Тук е описано с какво се занимават великите души, освободени от заблуда и съвършени в осъзнаването на Бога: „сатата кӣртаянто м — те винаги (сатата) повтарят (кӣртаянта) моето величие и — нитя-юкт упсате — винаги ме (Ка) обожават“.

Така че не мога да разбера защо казвате „неоспорим“. А ако искате отпратки към Ведите, мога да ви дам много. Във Ведите основната трансцендентална вибрация окара е също Ка. Праава окара е божествената същност на Ведите. Да се следват Ведите, означава да се повтарят ведическите мантри, а никоя ведическа мантра не е пълна без окара. В Мӯкя Упаниад се казва, че окара е най-благоприятното звуково представяне на Върховния Бог. Това се потвърждава отново и в Атхарва Веда. Окара е звуково представяне на Върховния Бог и основната дума във Ведите. Във връзка с това Върховният Бог, Ка, казва: праава сарва-ведеу — „Аз съм сричката о във всички ведически мантри“ (Бхагавад-гӣт 7.8).

По-нататък, в Бхагавад-гӣт, петнадесета глава, петнадесети стих, Ка казва: „Аз се намирам в сърцето на всекиго. Именно Аз трябва да бъда узнат чрез Ведите. Аз съм съставителят на Веднта и Аз познавам Ведите такива, каквито са“. Върховният Бог, намиращ се в сърцето на всекиго, е описан и в Муака, и в Шветшватара Упаниад така: дв супар саюдж сакх… Върховният Бог и индивидуалната душа стоят в тялото както две птици приятели, кацнали на едно дърво. Едната птица кълве плодовете на дървото, т. е. реакциите от материалните дейности, а другата птица, Свръхдушата, е свидетел.

Следователно целта на изучаването на Ведите е да бъде узнат Върховният Бог Ка. Това е подчертано в Бхагавад-гӣт, осма глава, тринадесети стих, където се казва, че чрез мистичната йога система накрая, като повтаря свещената сричка о, човек достига върховната духовна планета. Във Веднта сӯтра, която сигурно сте чели, в четвърта глава, четвърта адхикараа, двадесет и втора сӯтра, категорично се казва: анвтти шабдт — „Чрез звуковата вибрация човек се освобождава“. Чрез предано служене, като разбере Върховния Бог, човек може да достигне жилището му и никога да не се върне в тези материални условия. Как е възможно това? Отговорът е — само като постоянно повтаря неговото свято име.

Това се приема от идеалния ученик Арджуна, който съвършено е изучил духовната наука от йогешвара, господаря на мистичното знание, Ка. Като приема, че Ка е Върховният Брахман, Арджуна се обръща към него: стхне хӣкеша… — „Светът става радостен, като слуша твоето име, и по този начин всички се привързват към теб“ (Бхагавад-гӣт 11.36). Методът на повтарянето на святите имена е представен тук от авторитетен източник като пряк метод за влизане в контакт с Върховната Абсолютна Истина, Божествената Личност. Просто чрез повтаряне на святото име на Ка душата се привлича към Върховната Личност, Ка, за да се върне обратно вкъщи, при Бога.

В Нрада пачартра се казва, че всички ведически ритуали, мантри и разбирания са сбито представени в осем думи: Харе Ка, Харе Ка, Ка Ка, Харе Харе. Също така и в Кали-сантараа Упаниад се казва, че тези шестнадесет думи, Харе Ка, Харе Ка, Ка Ка, Харе Харе / Харе Рма, Харе Рма, Рма Рма, Харе Харе, са специално предназначени да противодействат на деградиращото и замърсяващо влияние на тази материална епоха на Кали.

Всички тези въпроси са подробно представени в моята книга Ученията на Бог Чайтаня.

Следователно методът на повтаряне на святото име е не само най-висшият метод за практическо съвършенство в живота, но и автентичен ведически принцип, въведен от най-великия ведически учен и предан, Бог Чайтаня (когото смятаме за въплъщение на Ка). Ние само следваме авторитетния му пример.

Обсегът на движението за Ка съзнание е всеобхватен. Методът за възстановяване на изначалното духовно състояние на вечен живот, изпълнен с блаженство и знание, не е абстрактно, сухо теоретизиране. Духовният живот не е описан във Ведите като теоретичен, сух или безличностен. Ведите целят единствено да вдъхнат чиста любов към Бога и този хармоничен извод практически се реализира чрез движението за Ка съзнание, т. е. чрез повтарянето на Харе Ка мантрата. Тъй като целта на духовната реализация е една — любов към Бога, — Ведите се явяват единно изчерпателно цяло по въпросите на трансценденталното разбиране. Само несъвършените възгледи на различните групировки извън авторитетната ведическа приемственост на обучение нарушават хармонията в Бхагавад-гӣт. Обединяващият фактор, който отстранява всички на пръв поглед различия в твърденията на Ведите, е същността на Ведите, т. е. Ка съзнание (любовта към Бога).

Отново Ви благодаря,

Искрено Ваш
А. Ч. Бхактиведанта Свами

8 февруари, 1970 г.

Свами А. Ч. Бхактиведанта

Скъпи Свамиджи,

Много съм Ви благодарен за любезността да ми изпратите това дълго и интересно писмо от 30 януари 1970 г. заедно с последния брой на Обратно при Бога. Досега съм имал няколко беседи с членове на вашето общество тук, но те не бяха напълно удовлетворяващи за мен. Сега обаче с Вашето много по-авторитетно писмо дискусията се издига на по-високо ниво.

Но въпреки това се страхувам, че не ме убедихте, че всички писания, които цитирате, предписват само повтарянето на името на Ка. Позволете ми да се позова на най-важните от тях.

В Бхагавад-гӣт (9.14) кӣртаянта не означава непременно повтаряне на името на Ка. То може да означава и прославяне, възпяване, рецитиране, говорене и се отнася до песни, химни, описания или разговори. Коментаторите приемат думата по този начин. Шакара в своя коментар просто повтаря думата, но нандагири в своите вкх определя думата кӣртана като веднта-шраваа праава-джапаш ча — „слушане на Веданта и произнасяне на о“. (Това, че ведическото о е Ка, се казва в Бхагавад-гӣт, в която Ка е отъждествяван и с много други неща, и която е смти, а не във Ведите, които са шрути.) Друг коментатор, Ханумн, в своя Паишчабхя казва, че кӣртаянта означава само бхамна — „говорене (за)“.

По-важно от точното значение на тази дума обаче е, че целият стих не изисква от всекиго постоянно да бъде ангажиран в кӣртана, а просто казва, че това правят само някои велики души. Това става очевидно от следващия стих, който казва: анйе — „други, ангажирани в гяна-ягйена… яджанто мм — ме обожават… почитайки знанието“. Бхагавад-гӣт е многоаспектна и допуска различни религиозни схващания, макар че тя също подчертава един аспект над всички останали (а именно сарва-пхала-тга*).
* „отричане от резултатите на дейността“

И накрая, в последната сӯтра на Веднта сӯтра, анвтти шабдт…, шабда се отнася до писанията или до разкриването на Ведите, което става ясно от контекста и от коментаторите. Шакара цитира много стихове (завършващи с итй ди-шабдебхя — „според тези шабди“), за да подкрепи това, т. е. за да подкрепи твърдението, че „според писанията няма връщане“. Той също се позовава на шабда в тази сӯтра, като казва мантрртха-вдди… — „мантри, описания и т. н.“. Вчаспати Мишра в Бхмати подкрепя това и го изяснява по-нататък, като добавя, че противоположното схващане е шрути-смти-виродха — „в противоречие със смти и шрути“.

Благодаря Ви отново за вниманието, което ми оказвате.

Искрено Ваш 
Дж. Ф. Стаал

15 февруари, 1970 г.

Дж. Ф. Стаал,
професор по философия
и южноазиатски езици

Скъпи д-р Стаал,

Много съм щастлив, че получих писмото Ви от неделя, 8 февруари, 1970 г. Бях много удовлетворен, когато се запознах със съдържанието му.

За да Ви убедя, че всички писания предписват повтарянето на името на Ка, мога просто да Ви представя авторитета на Бог Чайтаня. Бог Чайтаня препоръчва кӣртанӣя сад хари („Хари, Ка, трябва постоянно да бъде възхваляван“ (Шикака 3). Също така и Мадхвчря цитира: веде рмяе чаива хари сарватра гӣяте („За Хари се пее навсякъде във Ведите и Рмяа“). Също и в Бхагавад-гӣт Богът казва: ведаиш ча сарваир ахам ева ведя. („Чрез всички Веди Аз трябва да бъда узнат“).

Така откриваме, че целта на всички писания е Върховната Личност. В г Веда (1.22.20) мантрата е о тад вио парама пада сад пашянти сӯрая („Полубоговете винаги се надяват да достигнат върховната обител на Виу“). Следователно целият ведически метод е да се разбере Бог Виу и всяко писание пряко или косвено възпява славата на Върховния Бог Виу.

Що се отнася до Бхагавад-гӣт, стих 9.14 кӣртаянта несъмнено означава възхваляване, възпяване, рецитиране и говорене, както казвате Вие; но възхваляване, възпяване или рецитиране на какво? Разбира се, на Ка. Думата, използвана в тази връзка, е мм („мен“). Следователно ние не сме против личността, която възхвалява Ка като Шукадева в Шрӣмад Бхгаватам. Това също е кӣртана. Най-висшата от всички ведически книги е подходящото място за възхваляване на Върховния Бог, Ка, и това трябва добре да се разбере от стиха:

„О, знаещи и мъдри хора, насладете се на Шрӣмад Бхгаватам, зрелия плод на дървото на желанията — ведическата литература. Той е излязъл от устните на Шрӣ Шукадева Госвмӣ. От това този плод е станал дори още по-вкусен, макар че нектарният му сок винаги е давал наслада на всички, включително и на освободените души“ (Шрӣмад Бхгаватам 1.1.3).

Казва се, че Махрджа Парӣкшит постигнал спасение само като слушал, а Шукадева Госвмӣ постигнал спасение само като възпявал. В нашето предано служене има девет начина за постигане на същата цел — любов към Бога — и първият начин е слушане. Този метод на слушане се нарича шрути. Следващият начин е да се повтаря святото име. Методът на повтаряне се нарича смти. Ние приемаме едновременно и шрути, и смти. Смятаме шрути за майката, а смти — за сестрата, защото детето слуша от майката, а след това се учи от сестрата чрез описване.

Шрути и смти вървят успоредно. Затова Шрӣла Рӯпа Госвмӣ казва:

Това означава, че ако не се приемат шрути, смти, Пурите и Пачартра, никога не може да се постигне истинско чисто предано служене. Следователно този, който показва екстатична преданост, без връзка с шстрите (ведическите писания), само създава проблеми. От друга страна, ако се придържаме единствено към шрути, тогава ставаме веда-вда-рат*, които не са високо ценени в Бхагавад-гӣт.
* (Бхагавад-гӣт 2.42) Механично повтаряне на думи от писанията, без истинско разбиране или прилагане на практика.

Затова Бхагавад-гӣт, макар че е смти, е същността на всички ведически писания, сарвопаниадо гва. Тя е като крава, която дава млякото, т. е. есенцията на всички Веди и Упаниади и всички чрии, включително и Шакарчря, приемат Бхагавад-гӣт като такава. Затова не можете да отричате авторитета на Бхагавад-гӣт, понеже е смти; това схващане е шрути-смти-виродха — „в противоречие със смти и шрути“, — както правилно сте отбелязали.

Що се отнася до цитата от нандагири, че кӣртана означава веднта-шраваа праава-джапаш ча („слушане на Веднта и произнасяне на о“), познавачът на Веднта е Ка, той е и съставителят на Веднта. Той е веда-вит и веднта-кт. Така че къде може да има по-голяма възможност за веднта-шраваа от слушането от Ка?

Що се отнася до следващия стих, в който се споменава гяна-ягйена… яджанто мм, обектът на обожание е Ка, както се посочва от мм („мен“). Методът е описан в Ӣшопаниад, мантра 11:

„Само този, който може да изучи както незнанието, така и трансценденталното знание, може да превъзмогне влиянието на повтарящото се раждане и смърт и изцяло да се наслади на блаженството от безсмъртието“.

Развиването на вид, т. е. на трансценденталното знание е най-важното нещо за човешкото същество. В противен случай авид, т. е. незнанието, го привързва към обусловеното съществуване на материална платформа. Материално съществуване означава преследване и получаване на сетивно наслаждение, а знанието с цел сетивно наслаждение (авид) означава продължаване на повтарящото се раждане и смърт. Тези, които са погълнати от това знание, не могат да си извлекат никаква поука от природните закони и извършват повторно същите дейности, омаяни от красотата на илюзорните неща. От друга страна, вид, т. е. истинско знание, означава изцяло да се познават невежите дейности и същевременно да се развива трансцендентално знание и така неотклонно да се следва пътят на освобождението.

Освобождение означава наслаждаване на пълното блаженство на безсмъртието. На това безсмъртие можем да се наслаждаваме във вечното царство на Бога (самбхӯтй-амтам ашнуте), обителта на Върховната Божествена Личност. То е резултат, постиган чрез обожаване на Върховния Бог, причината на всички причини, самбхавт. И така, истинско знание, вид, означава да се обожава Върховната Божествена Личност, Ка; това е гяна-ягйена, обожаване със знание.

Това гяна-ягйена… яджанто мм е съвършенството на знанието, както се казва в Бхагавад-гӣт (7.19):

„След много раждания и смърти този, който наистина е в знание, се отдава на мен (Ка), знаейки, че Аз съм причината на всички причини и на всичко, което съществува. Такава велика душа се среща много рядко“.

Ако човек още не е стигнал до това заключение на знанието и се отдава само на сухи размишления, в които отсъства Ка, упоритият му умозрителен труд е като удряне по празна оризова шушулка. Празната шушулка много прилича на неолющен ориз. Този, който знае как да извади зърното от неолющения ориз, е мъдър, а този, който удря по празната шушулка, очаквайки да получи някакъв резултат, напразно пропилява труда си. Също така ако човек изучава Ведите, без да намери целта на Ведите, Ка, той само си губи времето.

Така че, за да се развие знание за обожаването на Ка, е необходимо да се натрупат много, много раждания и смърти, докато човек наистина стане мъдър. Когато човек стане мъдър, той се отдава на Ка, признавайки накрая, че той е причината на всички причини и на всичко, което съществува. Такава велика душа се среща много рядко. Тези, които се отдават на Ка с цялата си душа, са рядко срещани судурлабха махтми. Те не са обикновени махтми.

По милостта на Бог Чайтаня това най-висше съвършенство на живота се раздава много щедро. Ефектът е също много окуражаващ — иначе как биха могли момчета и момичета без никакви познания върху ведическата култура така бързо да заемат позицията на рядко срещани махтми само като произнасят този трансцендентален звук, Харе Ка? И само въз основа на това повтаряне на святото име по-голямата част от тях (тези, които са много искрени) са устойчиви в преданото служене и никога не се поддават на четирите принципа на греховен материален живот: (1) месоядство; (2) извънбрачни сексуални отношения; (3) приемане на интоксиканти, включително кафе, чай и цигари; (4) хазарт. И това е последната сӯтра на Веднта сӯтра, т. е. анвтти шабдт („Човек се освобождава чрез звукова вибрация“).

Човек трябва да се учи от резултата (пхалена паричӣяте). Ние учим учениците си да действат така и те не се провалят. Фактът, че остават на платформата на чист духовен живот, без да се стремят да развият горепосочените принципи на авид, сетивното наслаждение, е най-добрият тест за това, че правилно са разбрали Ведите. Те не се връщат към материалната платформа, защото вкусват нектарния плод на любовта към Бога.

Сарва-пхала-тга („отказването от резултатите от труда“) се обяснява в Бхагавад-гӣт от самия Бог с думите сарва-дхармн паритяджя мм ека шараа враджа — „Изостави всичко и просто се отдай на мен (Ка)“. Харе Ка мантрата означава „О, Върховна енергия на Ка, о, Бог Ка, моля Ви, ангажирайте ме във вечно служене на Вас“. По този начин, ние сме изоставили всичко и просто се отдаваме на предано служене на Бога. Единственото ни задължение е това, което Ка ни нареди да правим. Ние сме изоставили всички плодоносни дейности, като карма, гяна и йога; и това е стадият на чисто предано служене, бхактир уттам.

Искрено Ваш
А. Ч. Бхактиведанта Свами

25 Февруари, 1970 г.

Свами А. Ч. Бхактиведанта,
чря-основател
на Международното общество за Кришна съзнание

Скъпи Свамиджи,

Много съм Ви благодарен за Вашето интересно писмо от 15 февруари, 1970 г. с приложението.

Страхувам се, че където Вие цитирате пасаж, целящ да покаже, че единственото, което ни е необходимо, е повтарянето на името Ка, аз мога да цитирам друг, който изисква и нещо друго, допълнително, яди шлоко 'пи прамам, аям апи шлока прама бхавитум архати — „Ако обикновените стихове са авторитетни, този стих също трябва да бъде смятан за авторитетен“. И така можем да продължаваме, без да има край в близко бъдеще, или както казва и Патаджали: махн хи шабдася прайога-вишая — „Неизчерпаеми са възможностите за използване на думите“.

Искрено Ваш
Дж. Ф. Стаал

24 април, 1970 г.

Скъпи Д-р Стаал,

Искам да изразя голямата си благодарност за любезното Ви писмо от 25 февруари, 1970 г. Съжалявам, че не можах да Ви отговоря по-рано, защото бях зает със закупуването на нова земя за храм на горепосочения адрес. Осигурихме много хубаво място за отделен храм, помещение за лекции, помещение, където ще живея аз, и помещение, където ще живеят преданите, и всичко това е снабдено с всички съвременни удобства.

Бих искал да посетите това място, когато намерите за добре, и ако бъдете така любезен да ми съобщите един ден по-рано, учениците ми с радост ще Ви посрещнат както подобава.

Що се отнася до нашата кореспонденция, всъщност цитирането на стихове и противопоставянето с други цитирани стихове не може да разреши проблема. В съда двама компетентни адвокати цитират от една и съща законодателна книга, но това не решава изхода на делото. Окончателната присъда се произнася от председателстващия съдия. Така че аргументите няма да ни доведат до никакъв извод.

Цитатите от писанията понякога са противоречиви и всеки философ има собствено мнение, защото ако не представи различна теза, никой не може да стане прочут философ. Затова е трудно да стигнем до правилния извод. Изходът е, както посочих по-горе, да приемем решението на авторитет. Ние следваме авторитета на Бог Чайтаня Махпрабху, който е Ка, и неговото твърдение според ведическите писания е, че в този век това повтаряне на святото име е единственото разрешение на всички проблеми на живота. А това всъщност беше показано на практика.

Неотдавна моите ученици организираха голямо шествие в Бъркли в деня на появяването на Бог Чайтаня и публиката отбеляза следното: „Тези хора не са като другите, които се събират да чупят прозорци и да създават безредици“. Това се потвърди и от местните власти със следните думи: „Членове на движението за Ка съзнание съдействаха на полицията и усилията им за мирното провеждане на шествието бяха успешни, като намесата на полицията беше минимална“.

А в Детройт имаше голям поход за мир и тълпата наричаше нашите хора „ангели“. Следователно движението за Ка съзнание наистина е необходимо сега като панацея за всички проблеми на човешкото общество.

Други цитати засега не биха имали особена стойност. В аптеката има много лекарства и всичките могат да бъдат добри, но е необходимо опитен лекар да предпише лекарство за конкретния пациент. Не можем да кажем в този случай: „Това също е лекарство и онова също е лекарство“. Не. Лекарството, което е ефикасно за даден човек, е лекарство за него — пхалена паричӣяте.

Най-искрено Ваш
А. Ч. Бхактиведанта Свами

В съда двама адвокати представят аргументи, базирани на закона, но съдията е този, който решава изхода на делото в полза на една от страните. Когато адвокатите на противните страни представят аргументите си, и двамата се позовават на закона и на авторитети, но присъдата се отсъжда в зависимост от това, кой аргумент е приложим в дадения случай.

Основавайки се на авторитета на шстрите, Бог Чайтаня отсъжда, че повтарянето на святото име на Бога е единственото средство човек да се издигне до трансцендентална платформа. И ние всъщност можем да видим, че това дава резултати. Всеки един от моите ученици, който сериозно се е заел с този метод, може да бъде проучен индивидуално и всеки безпристрастен съдия лесно ще установи, че учениците ми са напреднали в трансценденталната реализация много повече от който и да е философ, теист, йогӣ, кармӣ и т. н.

Трябва да приемаме това, което е благоприятно според обстоятелствата. Отхвърлянето на другите методи в дадените обстоятелства не означава, че отхвърлените методи не заслужават доверие. Но в момента, като се взема под внимание епохата, времето и обектът, те понякога се отхвърлят, дори и да са автентични. Трябва да оценяваме всичко по практическите му резултати. Чрез такъв тест се установи без никакво съмнение, че в тази епоха постоянното повтаряне на Харе Ка мах-мантрата е много удачно.

Съществува погрешно схващане, че движението за Ка съзнание е индуска религия. Ка съзнание в никакъв случай не е нито вяра, нито религия, която се опитва да вземе надмощие над другите вери и религии. Всъщност това е едно крайно необходимо за цялото човешко общество културно движение, което не се основава на никаква сектантска вяра. Това културно движение е специално предназначено да научи хората как да обичат Бога.

Понякога индийците както в Индия, така и извън страната смятат, че проповядваме индуска религия, но всъщност това не е вярно. Думата хинду не може да бъде открита в Бхагавад-гӣт. Всъщност в цялата ведическа литература няма такава дума, хинду. Тази дума е била въведена от мюсюлманите в областите, съседни на Индия, като Афганистан, Белуджистан и Персия. Има една река Синдху, опасваща северозападните провинции на Индия. Понеже мюсюлманите не могат да произнесат правилно думата Синдху, те наричат реката Хинду, а жителите на тази земя — хиндуси. В Индия, според ведическия език, европейците биват наричани млеччхи или явани. По същия начин хинду е име, дадено от мюсюлманите.

Истинската култура на Индия е описана в Бхагавад-гӣт, където се казва, че според различните качества (гуи) на природата съществуват и различни видове хора, които обикновено се класифицират в четири социални и четири духовни подразделения. Тази система на социални и духовни подразделения се нарича варшрама-дхарма. Четирите вари, или социални подразделения, са брхмаа, кшатрия, ваишя и шӯдра. Четирите шрама, духовни подразделения, са брахмачаря, гхастха, внапрастха и саннса. Системата варшрама е описана във ведическите писания, известни като Пури. Целта на ведическата културна институция е да обучи всеки човек да напредва в знанието за Ка, Бога. Това е цялата ведическа програма.

Когато Бог Чайтаня разговарял с великия предан Рмнанда Ря, той го попитал кой е основният принцип в човешкия живот. Рмнанда Ря отговорил, че човешката цивилизация започва тогава, когато се приеме варшрама-дхарма. Преди да се стигне до нивото на варшрама-дхарма, и въпрос не може да става за човешка цивилизация. Затова движението за Ка съзнание се опитва да възстанови тази правилна форма на човешка цивилизация, известна като Ка съзнание или даиви-варшрама — божествена култура.

В Индия системата варшрама днес се приема по изопачен начин и затова човекът, роден в семейството на брхмаа (най-висшето обществено стъпало), има претенции да бъде брхмаа. Но това не се приема в шстрите (писанията). Прадядото на някой човек може да е бил брхмаа според готра, т. е. като семейно наследство, но истинската варшрама-дхарма се основава на реалните качества, без да се взема под внимание произходът или наследството. Следователно ние не проповядваме днешната индуска система, особено пък на тези, които са под влиянието на Шакарчря — защото Шакарчря учи, че Абсолютната истина е безличностна и по този начин косвено отрича съществуването на Бога.

Шакарчря има специална мисия: той се явява, за да възстанови влиянието на Ведите след установяването на будизма. Тъй като преди двадесет и шест века будистката религия е била покровителствана от император Ашока, тя се е разпространила из цяла Индия. Според ведическата литература Буда е въплъщение на Ка, което има специална власт и се явява със специална цел. Неговата система на мислене, или вяра, бива приета от много последователи, но Буда отхвърля авторитета на Ведите. Докато се разпространява будизмът, ведическата култура замира както в Индия, така и в другите страни. Тъй като единствената цел на Шакарчря е била да измести будистката философия, той въвежда системата, наречена мвда.

Всъщност мвда философията е атеизъм, защото тя е метод, в който човек си представя, че има Бог. Тази мвда философска система съществува от незапомнени времена. Днешната индийска религия или култура е основана на мвда философията на Шакарчря, която е един компромис с будистката философия. Според мвда философията в действителност няма Бог или ако съществува Бог, той е безличностен и всепроникващ и затова човек може да си го представя във всякакви форми. Този извод не е в съответствие с ведическата литература. Тази литература дава имената на много полубогове, обожавани с различни цели, но във всички случаи Върховният Бог, Божествената Личност, Виу, е приеман за върховен господар. Това е истинската ведическа култура.

Философията на Ка съзнание не отрича съществуването на Бога и полубоговете, но мвда философията ги отрича. Тя твърди, че не съществуват нито Богът, нито полубоговете. За мвдӣте в крайна сметка всичко е нищо. Те казват, че човек може да си представя който и да е като господар — все едно дали Виу, Дург, Шива или бога на Слънцето (защото това са боговете, които обикновено са обожавани в обществото). Но мвда философията всъщност не приема съществуването на никого от тях. Мвдӣте казват, че понеже човек не може да концентрира ума си върху безличностния Брахман, той може да си представя която и да е от тези форми. Това е нова система, наречена пачопсан. Тя е въведена от Шакарчря, но Бхагавад-гӣт не съдържа такива доктрини и затова те не са автентични.

Бхагавад-гӣт приема съществуването на полубоговете. Полубоговете са описани във Ведите и човек не може да отрича съществуването им, но те не трябва да бъдат разбирани и обожавани по начина, препоръчван от Шакарчря. Обожаването на полубоговете не се препоръчва в Бхагавад-гӣт. Гӣт (7.20) ясно казва:

„Тези, чиито умове са изкривени от материални желания, се отдават на полубоговете и следват специфични правила и предписания на обожание в съответствие със собствената си природа“. Освен това в Бхагавад-гӣт (2.44) Ка заявява:

„В ума на тези, които са твърде привързани към сетивното наслаждение и материалното богатство и са обърквани от такива неща, не може да има твърда решителност за предано служене“. Хората, които почитат различни полубогове, са описани като хта-джн, което означава „тези, които са загубили разума си“. Това е обяснено по-нататък в Бхагавад-гӣт (7.23):

„Хората с ниска интелигентност обожават полубоговете и резултатите, които постигат, са ограничени и временни. Тези, които обожават полубоговете, отиват на планетите на полубоговете, а моите предани достигат моята върховна обител“. Възнагражденията, давани от полубоговете, са временни, защото всяка материална придобивка действа във връзка с временното тяло. Каквито и материални удобства да получи човек, независимо дали чрез съвременни научни методи, или от благословия на полубогове, ще изчезнат с тялото. А духовният напредък никога няма да бъде изгубен.

Хората не трябва да мислят, че проповядваме сектантска религия. Не. Ние просто учим как да бъде обичан Богът. Има много теории за съществуването на Бога. Атеистите например никога няма да повярват в Бога. Атеистите като професор Жак Моно, който спечели Нобеловата награда, заявяват, че всичко е случайност (теория, която е представена много преди това от философите атеисти на Индия, като Чрвка). Другите философии, като карма-мӣмс, приемат, че ако човек просто продължава да изпълнява съвършено задълженията си, резултатът ще дойде автоматично, без да има нужда човек да се отдава на Бога. За доказателство защитниците на тази теория привеждат аргумента, че ако човек е заболял вследствие на инфекция и вземе лекарство, за да противодейства на болестта, той ще оздравее. Но нашият аргумент във връзка с това е, че на болния може да се даде и най-доброто лекарство, и въпреки това той да умре. Резултатите невинаги могат да се предвидят. Следователно има по-висш авторитет, даива-нетреа, върховен управник. В противен случай как става така, че синът на заможен и добродетелен човек става хипи по улиците или че човек, който работи без отдих и накрая забогатява, получава лекарска забрана: „Сега не трябва да ядеш никаква друга храна, освен ечемичена отвара“?

Теорията карма-мӣмс поддържа мнението, че светът съществува и без върховното ръководство на Бога. Според тези философии всичко се случва поради похот (кма-хаитукам). Похотта влече мъжа към жената, по случайност те имат сексуални отношения и жената забременява. Всъщност няма план жената да забременее, а като естествена последица, когато се събират мъж и жена, се стига до определен резултат. Атеистичната теория, описана в Бхагавад-гӣт като асурична, т. е. демонична, е, че всичко става и продължава да става по този начин по случайност и в резултат от естествено привличане. Тази демонична теория подкрепя идеята, че ако човек иска да избегне раждането на деца, може да използва противозачатъчни средства.

В действителност има велик план за всичко — ведическият план. Ведическата литература дава наставления как мъжът и жената да съжителстват, как да зачеват деца и каква е целта на сексуалния живот. В Бхагавад-гӣт Ка казва, че сексуалният живот, одобрен от Ведите, т. е. сексуалният живот, съгласуван с ведическите предписания, е позволен и е приеман от него. Той не приема безразборния сексуален живот. Ако човек случайно изпита желание за секс и после се родят деца, те биват наричани вара-сакара, нежелано поколение. По този начин действат низшите животни, но това не е приемливо за хората. За хората има план. Не можем да приемем теорията, че няма план за човешкия живот или че всичко се ражда случайно и поради материална необходимост.

Теорията на Шакарчря, че няма Бог и че човек може да продължава да изпълнява задълженията си и да си представя Бога в някаква форма само за да се поддържа мир и спокойствие в обществото, е малко или много основана на тази идея за случайността и необходимостта. Нашият път обаче е съвсем различен и се основава на авторитети. Именно тази божествена варшрама-дхарма е препоръчана от Ка, а не кастовата система такава, каквато се възприема днес. Съвременната кастова система се отрича дори и в Индия и тя трябва да бъде отхвърлена, защото класификацията на хората според произхода им не е ведическата или божествената кастова система.

В обществото има различни групи хора — някои са инженери, други са лекари, трети са химици, търговци, бизнесмени и т. н. Това разнообразие сред хората се определя не по рождение, а според качествата им. Ведическата литература изобщо не одобрява такова нещо като кастовата система според произхода, нито пък ние я приемаме. Ние нямаме нищо общо с кастовата система, която сега се отхвърля от обществото в Индия. По-скоро ние даваме възможност на всеки да стане брхмаа и така да достигне най-висшия статус на живот.

Тъй като в настоящия момент има недостиг от брхмаи (духовни водачи) и катрии (управници) и тъй като целият свят е управляван от шӯдри, т. е. хора от класата на работниците, в обществото съществуват много проблеми. За да облекчим тези проблеми, ние започнахме движението за Ка съзнание. Ако класата на брхмаите наистина бъде възстановена, автоматично ще последва ред в общественото благосъстояние, точно както ако мозъкът е в нормално състояние, останалите части на тялото — ръце, стомах и крака — ще функционират много добре.

Крайната цел на това движение е да научи хората как да обичат Бога. Чайтаня Махпрабху утвърждава, че най-висшето съвършенство на човешкия живот е да се научим да обичаме Бога. Движението за Ка съзнание няма нищо общо с индуската религия или с каквато и да било религиозна система. Никой порядъчен християнин не би променил вярата си от християнска в индуска. Също така и никой порядъчен индус не би променил вярата си в християнска. Такива промени подхождат на човек, който няма определен социален статус. Но всеки ще се заинтересува да разбере философията и науката за Бога и да я приеме сериозно. Човек трябва ясно да разбере, че движението за Ка съзнание не проповядва индуска религия. Ние даваме духовна култура, която може да разреши проблемите на живота, и затова тя се приема по целия свят.