Осма глава

Днешната тема е връзката ни с Бога. Това е себепознанието. Сакӣртана движението е най-лесният метод за себепознание, защото пречиства сърцето. Погрешното ни разбиране за нашата същност се дължи на праха, покриващ огледалото на ума ни. В запрашено огледало човек не може да се огледа. Но ако огледалото е чисто, човек ще може да се огледа. Медитацията е метод за пречистване на сърцето. Медитация означава да се опитаме да разберем връзката си с Върховния.

С всяко нещо, с което влизаме в контакт, създаваме взаимоотношения. Понеже сега съм седнал върху тази възглавница, взаимоотношението ми с нея е, че аз седя, а тя ме подпира. Вие имате взаимоотношения. Вие сте англичани или индийци, следователно имате взаимоотношения с вашето общество, с вашето семейство, с приятелите си. И така, каква е нашата връзка с Бога?

Ако попитате хората, много малко от тях биха могли да обяснят връзката си с Бога. Те казват: „Какво е Богът? Богът е мъртъв. Не вярвам в Бога, камо ли да имам връзка с него“. Те не могат да виждат, тъй като тази мръсотия покрива сърцата им. Ние имаме връзка с всичко — защо не се опитаме да разберем връзката си с Бога? Нима това е интелигентно? — Не. Това е невежество. Всички създания в материалния свят са покрити от трите проявления на материалната природа. Затова те не могат да видят Бога, нито пък се опитват да го разберат. Но Богът съществува. В Англия сутрин има мъгла, затова човек не може да види слънцето, но означава ли това, че няма слънце? Не можете да го видите, защото очите ви са покрити. Но ако изпратите телеграма до друга част на света, ще ви кажат: „Да, тук има слънце. Ние можем да го видим. То е много ослепително, изпълнено със светлина“. Така че когато отричате съществуването на Бога или не можете да откриете връзката си с него, това означава, че ви липсва знание. Не е вярно, че Бог не съществува. По-скоро на нас нещо не ни достига. Слънцето не е покрито. То не може да бъде покрито. Мъглата и облаците нямат силата да покрият слънцето. Колко е голямо слънцето? То е много, много по-голямо от тази земя. Облаците могат да покрият най-много десет, двадесет, сто километра. Как тогава облаците биха могли да покрият слънцето? Не. Облаците не могат да покрият слънцето. Те покриват очите ни. Когато дойде враг и заекът не може да се защитава, той си затваря очите и си мисли: „Врагът ми вече си отиде“. По същия начин ние сме покрити от външната енергия на Бога и си мислим: „Бог е мъртъв“.

Бог има три вида енергии. Във Виу Пура са описани енергиите на Върховния Бог. Описания на енергиите на Върховния Бог има също и във Ведите, в Упаниадите. Парся шактир вивидхаива шрӯяте (Шветшватара Упаниад 6.8). Шакти означава „енергия“. Бог има много енергии. Ведите казват: „Богът няма никакви задължения“. Ние трябва да работим, защото няма друг начин да съществуваме — трябва да ядем, искаме да се наслаждаваме на това или онова. Но защо е необходимо Бог да работи? Той не е длъжен да работи. — Тогава как можем да казваме, че Бог е създал тази вселена? Това не е ли работа? — Не. — Тогава как е станало? — Неговите многобройни енергии са толкова могъщи, че действат по естествен начин; те са изпълнени със знание. Можем да видим как цветето разцъфва, расте и последователно разкрива различни цветове: от едната страна малко петънце, от другата малко петънце, бял цвят от едната страна, по-бял от другата. Пеперудата също показва такава изящна симетрия. Всичко това е било изрисувано, но по толкова съвършен начин и толкова бързо, че не можем да видим как. Не можем да разберем как е било направено, но това е дело на енергията на Бога.

Поради липса на знание хората твърдят, че Бог е мъртъв, че няма Бог и че нямаме връзка с него. Тези мисли могат да се сравнят с мислите на човек, обсебен от дух. Както обсебеният от дух човек говори всякакви глупости, така и ние, когато сме покрити от илюзорната енергия на Бога, казваме, че той е мъртъв. Но това не е истина. Затова се нуждаем от метода на повтаряне на Харе Ка мантрата. В семейния си живот, в клуба, у дома си, на път — навсякъде — повтаряйте Харе Ка и мракът, покрил сърцето ви, забулил истинската ви същност, ще бъде отстранен. Тогава ще разберете действителното си, органически присъщо положение.

Бог Чайтаня Махпрабху препоръчва: чето-дарпаа-мрджанам. Мрджанам означава „изчиствам“, а дарпаам означава „огледало“. Сърцето е като огледало. То е като кинокамера. Както камерата снима всякакви неща — и денем, и нощем, — така сърцето прави снимки и ги пази в неосъзнато състояние. Психолозите знаят това. Сърцето заснема толкова много картини и така се покрива. Не знаем кога е започнало това, но факт е, че поради наличието на материален контакт истинската ни същност е покрита. Затова — чето-дарпаа-мрджанам — човек трябва да изчисти сърцето си. Има различни методи за изчистване на сърцето — методът гна, йога, медитационната техника, благочестивите дейности. Карма също изчиства сърцето. Ако човек действа благочестиво, сърцето му постепенно ще се изчисти. Въпреки че тези методи се препоръчват за изчистване на сърцето, в тази епоха всички те са трудни за изпълнение. За да следва пътя на философското познание, човек трябва да стане вещ учен, да изчете много книги, да ходи при ерудирани професори и учени, и да разсъждава. Той трябва да намери личност, която е видяла истината. Такива са всички философски методи. Медитацията също се препоръчва. Човек трябва да се запита: „Какво съм аз?“. Само помислете: това тяло ли съм? — Не. Този пръст ли съм? — Не, това е моят пръст. Ако размишлявате върху крака си, ще разберете: „Това е моят крак“. По същия начин ще установите, че всичко е „мое“. А къде е това „аз“? Всичко е „мое“, но къде е това „аз“? Когато човек търси „аз-а“, това е медитация. Истинска медитация означава концентриране на всички сетива по този начин. Но медитационният метод е много труден. Човек трябва да контролира сетивата си. Сетивата теглят човека навън, а той трябва да ги насочва навътре, като се самовглъбява. За тази цел в йога системата има осем техники. Първата е контролирането на сетивата чрез регулиращи принципи. След това са седящите пози — това помага да концентрираме ума си. Ако човек седи прегърбен, това не е правилно — трябва да седи изправен. След това е контролирането на дишането, после медитацията и накрая самдхи. Но днес това са много, много трудни техники. Никой не може да започне да ги изпълнява веднага. Така наричаните „йога техники“ са частични — практикуват се само някои от седящите пози и дихателни упражнения. Това обаче не може да доведе човек до съвършения стадий. Истинската йога техника, макар и да е препоръчан ведически метод, е много трудна за тази епоха. Също така човек може да се опита да придобие знание чрез метода на философското разсъждение: „Това е Брахман, онова не е Брахман; следователно какво е Брахман? Какво е душата?“. Тези емпирични философски разсъждения също се препоръчват, но в тази епоха те са безполезни.

Затова Чайтаня Махпрабху — и не само той, а и ведическата литература, казва:

Калау означава „в тази епоха“. Нстй-ева, нстй-ева, нстй-ева — три пъти нстй-ева. Ева означава „със сигурност“, а нсти означава „не“. „Със сигурност не, със сигурност не, със сигурност не.“ Какво е това „със сигурност не“? Човек не може да разбере себе си чрез карма. Това е първото „със сигурност не“. Човек не може да разбере себе си чрез гна. Това е второто „със сигурност не“. Човек не може да разбере себе си чрез йога. Със сигурност не. Калау. Калау означава „в тази епоха“. Калау нстй-ева нстй-ева гатир анятх. В тази епоха човек не може да постигне успех чрез нито един от тези три метода. Тогава какъв е препоръчваният метод? — Харер нма, харер нма харер нмаива кевалам. Просто повтаряйте Харе Ка мантрата. Това е най-лесният и възвишен метод. Той е препоръчан, практичен и потвърден. Затова приемете го. Приемете го и при каквито жизнени обстоятелства да се намирате — повтаряйте святото име. Няма никакви разноски, няма загуба. Ние не повтаряме нещо тайно. Не. То е свободно и достъпно. И като повтаряте святото име, ще пречистите сърцето си.

В този материален свят никой не иска страдания, но те идват. Неочаквано като горски пожар, който избухва, без някой да го е запалил. Никой не иска войни, но ги има. Никой не иска глад, но глад има. Никой не иска епидемии, но те идват. Никой не иска сражения, но сражения има. Никой не иска неразбиране, но то съществува. Защо? — Това е като бушуващия горски пожар. И той не може да бъде изгасен с пожарникарски коли. Този бушуващ пожар от проблеми не може да бъде изгасен от нашия т.нар. „напредък в знанието“. Не. Това е невъзможно. Както човек не може да изгаси горския пожар, като изпрати пожарникарски коли или като носи вода, така и проблемите на живота ни не могат да бъдат разрешени с материални средства.

Има много примери. Прахлда Махрджа казва: „Мой Господи, бащата и майката всъщност не са истинските покровители на децата“. Бащата и майката се грижат за децата си — това е техен дълг. Но те не са крайните покровители. Когато законът на природата изиска детето, бащата и майката не могат да го спасят. Затова, макар че обикновено се смята, че бащата и майката са защитници на детето, всъщност това не е истина. Ако някой пътува с плавателен съд в океана и си мисли, че е на много сигурно място, това ще го спаси ли? — Не. Въпреки че мисли така, той може да се удави. Хубав самолет лети в небето, всеки е на безопасно място, но изведнъж той се разбива. Нищо материално не може да ни защити. Да предположим, че някой е болен. Той може да си осигури добър лекар, който да му дава подходящи лекарства, но това не гарантира, че той ще живее. Тогава каква е крайната гаранция? Прахлда Махрджа казва: „Мой Господи, ако ти изоставиш някого, никой не може да го защити“.

Такъв е практическият ни опит. Можем да изобретим много методи, за да разрешим проблемите, поставени от законите на материалната природа, но те няма да бъдат достатъчни. Те никога няма да разрешат всички проблеми. Нито пък ще ни дадат истинско облекчение. Това е истината. Затова Ка казва в Бхагавад-гӣт: „М, тази външна енергия, е много, много силна. Никой не може да я преодолее. Това е почти невъзможно“. Тогава как може човек да се освободи от материалната природа? Ка казва: „Просто като се отдаде на мен, човек може да се освободи от яростните атаки на материалната природа“. Това е истината. Затова, за да научим каква е връзката ни с Бога, трябва да изчистим сърцето си.

В Каха Упаниад се казва: нитьо нитн четанаш четаннм. Върховната Абсолютна Божествена Личност, или Абсолютната Истина, е вечна. Богът е вечен, ние също сме вечни. Но Ведите посочват, че той е върховното живо същество. Той не е мъртъв. Ако не беше жив, как щеше да функционира този свят? В Бхагавад-гӣт Ка казва: „Под моето ръководство се осъществява всичко“. В Библията също се казва: „И сътвори Бог“. Това е истината, а не че в дадено време е имало къс земя и се случило това, после онова. Не. Ведите излагат действителните факти, но трябва да си отворим очите и да прогледнем. Чето-дарпаа-мрджанам. Това е методът за пречистване на сърцето. Когато пречистим сърцето си, ще можем да разберем какво казват Ка и Ведите. Трябва да се пречистим. Ако човек страда от жълтеница и му дадем захарни бонбони, той ще каже, че са много горчиви. Но захарните бонбони горчиви ли са? Не, те са много сладки. А лекарството срещу жълтеницата е захарта. Съвременните учени предписват това, то е предписано и във ведическата литература. Така че ако приемаме голямо количество от тези захарни бонбони, ще се излекуваме от жълтеницата. А когато оздравее, човек казва: „О, този бонбон бил много сладък!“. Жълтеницата на съвременната безбожна цивилизация може да се излекува с повтарянето на Харе Ка. В началото то може да ни се струва горчиво, но когато напреднем, ще разберем колко е приятно.

Щом човек осъзнае своята същност, своята връзка с Бога, той става щастлив. Ние сме изпълнени със страдания, защото се отъждествяваме с материалния свят. Затова сме нещастни. Безпокойствата и страхът се дължат на погрешното ни отъждествяване с материалния свят. Онзи ден обяснявах, че този, който се идентифицира с тази торба кокали и кожа, е като животно. С повтарянето на Харе Ка това погрешно разбиране ще се отстрани. Пречистване на сърцето означава човек да разбере, че не принадлежи към този свят. Аха брахмсми — „Аз съм духовно същество“. Докато човек отъждествява себе си с Англия, с Индия или с Америка, това е невежество. Днес си англичанин, защото си роден в Англия, но в следващия си живот може да не се родиш в Англия, може да се родиш в Китай или в Русия, или в някоя друга страна. А може и да не получиш човешка форма на живот. Днес си патриот, силно обичаш страната си, но ако утре останеш в нея, може да си крава, водена към кланицата.

Затова трябва напълно да проумеем същността си. Чайтаня Мах-прабху казва, че истинската същност на живото същество е това, че то е вечен слуга на Бога. Ако човек мисли така: „Аз не съм слуга на никого, моят дълг е да служа на Бога“, — тогава той е освободен. Неговото сърце веднага се пречиства и той е освободен. И след като човек постигне това, всички негови грижи и безпокойства в този свят привършват, защото той знае: „Аз съм слуга на Бога. Богът ще ми даде покровителство. Не трябва да се тревожа за каквото и да било“. Също като детето. Детето знае, че майка му и баща му ще се погрижат за него. То е свободно. Ако иска да докосне огъня, майка му ще го предпази: „Не докосвай огъня!“. Майката винаги се грижи за него. Защо тогава да не се доверим на Бога? Всъщност така или иначе ние сме под покровителството му.

Хората отиват на църква и казват: „Боже, дай ни хляба наш насъщен“. Всъщност ако той не ни го даваше, ние не бихме могли да живеем. Това е истината. Ведите също казват, че единствено Върховната Личност снабдява всяко живо същество с всички необходими неща. Богът снабдява с храна всеки. Ние, човешките същества, имаме икономически проблеми, но какъв икономически проблем може да съществува в обществата, които не са човешки? Птичето общество няма икономически проблеми. Зверовете нямат икономически проблеми. Съществуват 8 400 000 вида живот и от тях обществото на хората е много, много малка част. Хората сами си създават проблеми: какво да ядат, къде да спят, как да се съвкупяват, как да се защитават. Това са проблеми за нас, но по-голямата част от създанията — водни животни, риби, растения, насекоми, птици, зверове и милиони и милиони други живи същества — нямат такива проблеми. Те също са живи същества. Не смятайте, че се различават от нас. Не е вярно, че ние, човешките същества, сме единствените живи създания, а всички останали са мъртви. Не. А кой ги снабдява с храна и подслон? — Богът. Растенията и животните не ходят на работа. Те не ходят в университет да получат техническо образование, за да печелят пари. Как се хранят те? — Богът ги снабдява. Слоновете изяждат стотици килограми храна. Кой им я дава? Вие давате ли храна на слоновете? Съществуват милиони слонове. Кой ги снабдява?

Така че приемането, че Богът снабдява, е по-добро от мисленето, че: „Бог е мъртъв. Защо трябва да ходим на църква и да му се молим за хляб?“. В Бхагавад-гӣт се казва: „Четири вида хора идват при Ка: разочарованите, тези, които се нуждаят от пари, мъдрите и любопитните“. Любознателният, мъдрият, разочарованият и нуждаещият се от пари — тези четири вида хора се обръщат към Бога. „Мой Боже, много съм гладен. Дай ми днес насъщния хляб“. Това е хубаво. Тези, които се обръщат към Бога по този начин, са определени като суктина. Суктӣ означава „благочестив“. Те са благочестиви. Макар че молят за пари, за храна, те биват смятани за благочестиви, защото се обръщат към Бога. А другите са съвсем противоположни на тях. Те са дуктина, неблагочестиви. Ктӣ означава „заслужаващ голяма похвала“, но думата дуктӣ означава, че погрешно използват енергията си — за разрушение. Точно като този, който е изобретил атомното оръжие. Той има мозък, но го е използвал неправилно. Той е създал нещо, което е ужасно. Създайте нещо, което ще осигури на човека да не умира повече. Каква е ползата от създаването на нещо, което ще донесе незабавна смърт на милиони хора? Те така или иначе ще умрат — днес или утре, или след сто години. Какво са направили учените? Да бяха създали нещо, така че човек да не умира, да няма повече болести, да няма старост. Тогава наистина щяха да са направили нещо. Но дуктините никога не отиват при Бога. Затова енергията им е неправилно насочена.

Грубите материалисти, които пренебрегват връзката си с Бога, са описани в Бхагавад-гӣт като мӯхи. Мӯха означава „магаре“. Тези, които работят много, много упорито, за да печелят пари, са сравнени с магарета. Те всеки ден ще си ядат все същите четири чаптӣ (хлебни питки от черно брашно), но безсмислено работят, за да спечелят хиляди долари. А останалите са описани като нардхама. Нардхама означава „най-низшите от хората“. Човешката форма на живот е предназначена да бъде разбран Богът. Право на човека е да разбере Бога. Брхмаи са тези, които са разбрали Брахман, Бога. Това е дългът ни в човешката форма на живот. Във всяко човешко общество има някаква система, която се нарича „религия“ и чрез която човек може да се опита да разбере Бога. Няма значение дали тя е християнска, мюсюлманска или индуска религия. Няма значение. Тази система цели да разберем Бога и връзката ни с него. Това е всичко. Това е дълг на човешките същества и ако в човешкото общество този дълг бъде пренебрегнат, това общество е животинско. Животните нямат способността да разберат какво е Бог и каква е връзката им с него. Единственият им интерес е яденето, спането, съвкупяването и защитата. Ако ни интересува само това, какво сме тогава? — Ние сме животни. Затова Бхагавад-гӣт казва, че тези, които пренебрегнат тази възможност, са „най-низшите сред човечеството“. Те получават тази човешка форма на живот след еволюция през 8 400 000 раждания и въпреки това не я използват, за да осъзнаят Бога, а да проявят животинските си наклонности. Затова те са нардхама, най-низшите от човечеството. Има и други, много горди със знанието си. Но какво е това знание? — „Няма Бог. Аз съм Бог“. Истинското им знание е отнето от м. Ако те са Бог, как тогава стават куче?* Срещу тях има толкова много аргументи, но те просто не зачитат Бога. Атеизъм. Тъй като са приели атеизма, истинското знание им е отнето. Истинско знание означава хората да знаят какво е Богът и каква е връзката им с него. Ако човек не знае това, знанието му е откраднато от м.
* От английски God (Бог) и dog (куче).

Така че ако се опитаме да разберем нашата връзка с Бога, има начини. Има книги, има знание — защо не се възползваме от тях? Всеки трябва да се възползва от това знание. Опитайте се да разберете Бхагавад-гӣт и другите ведически книги. Навсякъде се казва, че Бог е велик и въпреки, че сме качествено еднакви с него, ние сме съвсем малки. Океанът и малката капка вода имат еднакви качества, но количеството сол в капката вода е различно от количеството сол в океана. Те са еднакви качествено, но са различни количествено. По същия начин Бог е всесилен — и ние имаме някаква сила. Богът създава всичко — ние създаваме малки машини за летене, като малките машинки, с които си играят децата. Но Бог може да създаде милиони планети, плаващи във въздуха. Това е способността на Бога. Вие не можете да създадете никакви планети. Дори и да създадете планета, каква полза ще има от това? Има милиони планети, създадени от Бога. Но и вие имате способност да създавате. Бог има сила — вие също имате. Но неговата сила е толкова голяма, че не може да се сравнява с вашата. Ако кажете: „Аз съм Бог“, — това е глупост. Можете да твърдите, че сте Бог, но какви изключителни дела сте извършили, за да претендирате, че сте Бог? Това е невежество. Знанието на този, който се мисли за Бог, е отнето от магията на м. Така че нашата връзка с Бога е, че той е велик, а ние сме съвсем малки. В Бхагавад-гӣт Ка ясно казва: „Всички живи същества са мои частици. Те са еднакви по качество с мен, но се различават в количествено отношение“. Така ние едновременно сме еднакви с Бога и се различаваме от него. Такава е нашата връзка. Ние сме едно с Бога, защото имаме същите качества като него. Но ако изучим себе си внимателно, ще установим, че макар и да имаме някои изключителни качества, Богът ги има всичките в по-голямо количество.

Не може да имаме нещо, което да не е в Бога. Това е невъзможно. Затова във Веднта сӯтра се казва, че всичко, което имаме, се намира и в Бога. Всичко води началото си от Бога. Такава е връзката ни с него: понеже сме съвсем мънички, ние сме негови вечни слуги. Ежедневните отношения в материалния свят също ни показват как човек служи на друг човек, защото другият е по-високопоставен от него и може да му даде добра заплата. Естествено се налага изводът, че ако сме малки, наш дълг е да служим на Бога. Нямаме друг дълг. Всички ние сме различни частици от изначалното същество.

Винтът, който е свързан с машината, е ценен, защото работи с цялата машина. Ако е изваден от машината или ако е дефектен, той няма никаква стойност. Пръстът ми струва милиони долари, докато е свързан с тялото ми и му служи. Но ако се отреже от тялото, каква стойност ще има той? — Никаква. По същия начин връзката ни с Бога е, че сме съвсем малки частици от него. Следователно наш дълг е да съгласуваме енергиите си с него и да му съдействаме. Такава е нашата връзка. В противен случай ние сме без стойност. Ние сме отрязани. Когато пръстът ни стане безполезен, докторът казва: „О, ампутирайте този пръст. Иначе тялото ще се инфектира“. По същия начин, когато станем безбожни, ние се откъсваме от Бога и страдаме в материалния свят. Ако се опитаме да се съединим отново с Върховния Бог, връзката ни ще се възстанови.

Ако човек грижливо пази нежното растение на преданото служене, постепенно то ще даде плодовете на кристалночиста любов към Бога. Чистата любов към Бога не съдържа никакви примеси от желание за материална изгода, за философско разбиране или пък за придобивките на материалните дейности. Чиста любов е да знаем: „Бог е велик, аз съм негова частица, затова той е върховният обект на моята любов“. Това съзнание е най-висшето съвършенство на човешкия живот и крайната цел на всички методи за себепознание. Ако човек достигне тази позиция — Бог е моят единствен любим, Ка е единственият обект на любовта, — животът му е съвършен. И когато вкуси тази трансцендентална връзка с Ка, човек изпитва истинско щастие. Тогава растението на предаността е така сигурно защитено, че просто като се хване за него, човек може да стигне върховното местоназначение. Ако неотклонно се изкачваме по едно дърво, стигаме до самия му връх. По същия начин, ако можем да постигнем любов към Бога, като се държим за растението на предаността, сигурно е, че ще достигнем трансценденталното жилище на Ка и ще общуваме с него лично, както тук общуваме лице в лице.

Бог не е измислен или въображаем. Той е толкова реален, колкото и ние. (Всъщност ние сме под влиянието на илюзията — живеем, сякаш това тяло е нашето истинско „Аз“, макар че то изобщо не е реалност, а само временно проявление.) Ние се осмеляваме да предполагаме, че няма Бог или че той няма форма. Тази умствена спекулация се дължи на оскъдни познания. Бог Ка и неговото жилище съществуват и човек може да отиде там, да го достигне, да общува с него. Това е истина. Духовен живот означава да общуваш с Върховния Бог и да съществуваш вечно в блаженство и знание. Това вечно общуване означава да играеш с Ка, да танцуваш с Ка, да обичаш Ка. Или пък Ка да стане твое дете — каквото поискаш.

Има пет основни връзки с Ка: на пасивен предан, слуга, приятел, родител и любима. Кравите в жилището на Ка са също освободени души. Те се наричат сурабхи. Съществуват много популярни картини, които показват как Ка обича кравите, как ги прегръща и целува. Тази пасивна връзка с Ка се нарича шнта. Тези, които са в такава връзка с Ка, изпитват съвършено щастие, когато Ка отиде при тях и просто ги докосне.

Останалите предани са склонни да отдават служене. Те си мислят: „Ка иска да седне. Ще му приготвя място. Ка иска да яде. Ще му предложа хубава храна“. И те наистина уреждат всичко. Други предани играят с Ка като негови приятели, като равни. Те не знаят, че Ка е Бог. За тях той е техният любим приятел и те не могат да го забравят дори за миг. Ден и нощ те мислят за Ка. Нощем, докато спят, те мислят: „О, сутринта ще отида при Ка и ще играя с него“. На сутринта те отиват в дома на Ка и стоят край него, докато майка му му слага украшения, преди той да излезе на полето да играе с приятелите си. В Калока (жилището на Ка) няма други дейности. Там няма индустрия, няма бързане за работа и други такива глупости. Има достатъчно мляко и масло и всеки яде, колкото иска. Ка много обича приятелите си и понякога се забавлява, като краде масло за тях. Човек наистина може да живее по този начин и това е съвършенството на съществуването. Трябва да се стремим към този съвършен живот. Ка съзнание е методът, чрез който можем да го постигнем.

Но докато човек има дори и най-малката привързаност към този материален свят, той ще трябва да остава тук. Ка е много взискателен. Той не позволява на някого, у когото има и най-малката отсянка от материално схващане за живота, да общува с него. Бхакти означава човек да е освободен от материално замърсяване. Не си мислете: „Аз съм много голям учен. Ще разсъждавам и така ще открия какво е Абсолютната Истина“. Това е глупост. Човек може да продължава да си разсъждава и никога да не открие източника на всички причини. В Брахма сахит се казва: „Човек може да разсъждава за Абсолютната Истина милиони и милиони години и въпреки това тя да не му се разкрие“. Човек може да си гние в този материален свят и да продължава да си разсъждава, но това не е правилният метод. Правилният метод е бхакти йога.

Бог Чайтаня казва, че да се отдава предано служене на Ка, е най-висшият, съвършен стадий на живота и сравнени с него, другите неща, към които хората в материалния свят се стремят, са като мехурчета в океана. Обикновено хората искат отплата и затова стават религиозни. Те казват: „Аз съм индус“, „Аз съм християнин“, „Аз съм евреин“, „Аз съм мюсюлманин“ — аз съм това, аз съм онова — затова не мога да променя религията си. Не мога да приема Ка“. Това се нарича религиозност, дхарма. С такова материалистично, сектантско схващане за религията те ще продължат да си гният в материалния свят, придържайки се към ритуалите и вярата. Те живеят с впечатлението, че ако следват религиозните си принципи, ще постигнат материално благополучие. Разбира се, ако човек се придържа към който и да е вид религиозна вяра, ще получи благоприятни условия за материален живот.

Защо хората искат това материално благополучие? — За сетивно наслаждение. Те си мислят: „Ще имам много хубава жена. Ще имам много добри деца. Ще получа много висок пост. Ще стана президент. Ще стана министър-председател“. Това е сетивно наслаждение. И когато човек се разочарова и разбере, че богатството и президентският пост не могат да му донесат щастие; след като изконсумира целия си вкус към сексуалния живот; когато напълно се разочарова, може би ще започне да приема ЛСД и ще се опита да стане едно с пустотата. Но и тази глупост няма да му донесе щастие. Щастие означава — човек трябва да се обърне към Ка. В противен случай ще завърши с ЛСД-пропадане и бродене в безличностните схващания за пустотата. Хората са разочаровани. Естествено е да бъдат разочаровани, щом нямат истински духовен живот — защото същността на човека е духовна.

Как може някой да бъде щастлив без Ка? Да предположим, че човек е захвърлен насред океана. Как може да се чувства щастлив там? Океанът не е за него. Той може да е много добър плувец, но колко време ще може да плува? В крайна сметка ще се измори и ще потъне. Същото е и с нас. Ние сме духовни по същност. Как можем да бъдем щастливи в този материален свят? Това е невъзможно. Но хората се опитват да останат тук и уреждат толкова много временни неща, за да преживеят. Това закърпване на нещата не е щастие. Ако човек наистина иска щастие, ето го методът: трябва да постигне любов към Бога. Ако човек не обича Ка, ако не престане с любовта си към котки, кучета, страна, нация и общество и вместо това не насочи любовта си към Ка, и дума не може да става за щастие. Рӯпа Госвмӣ е дал много хубав пример във връзка с това: има много наркотици, които насищат човек с представи и халюцинации. Но Рӯпа Госвмӣ казва, че ако не опита последния наркотик, любовта към Бога, ка-прем, човек ще трябва да остане в плен на медитацията, безличностния монизъм и толкова много други заблуди.

Чайтаня Махпрабху описва, че за да постигне чиста любов към Ка, човек трябва да изпълнява предано служене, т. е. Ка съзнание. Той трябва да се занимава изцяло със служене на Ка. Висшият, съвършен стадий на чистата преданост е човек да се освободи от всички материални желания, умствени спекулации и кармични дейности. Основният принцип на чистата преданост е човек да няма друго желание, освен да стане напълно Ка осъзнат. Макар да знае, че всички останали форми са също Ка, човек не трябва да обожава друга форма. Ка има много форми, но не трябва да обожаваме друга форма, освен тази на Ка с флейта — както Божествата Рдх-Ка. Просто се концентрирайте върху тази форма и с всички умствени спекулации и кармични дейности ще бъде свършено. Човек трябва да развива Ка съзнание по подходящ начин, а това означава да извършва служене, чрез което да удовлетвори Ка. Ка съзнание не се постига с измислен, собствен метод. Мога да си мисля, че правя дадено нещо в Ка съзнание, но кой е потвърдил това? Например в Бхагавад-гӣт Арджуна не иска да се бие поради морални причини, но гледната му точка е на нивото на кармичните дейности, от чиито резултати човек ще се наслаждава или страда. Той смята, че ако убие семейството си, ще изтърпи много последици. Този извод обаче не се потвърждава от Ка. Законът за действията и реакциите им в материалния свят се нарича карма, но преданото служене излиза извън обсега на кармата.

Чистата любов трябва да бъде лишена от всякакви оттенъци на кармични дейности (карма), умствени спекулации и материални желания. Това чисто предано служене трябва да бъде подходящо насочено към Ка. „Подходящо“ означава в съответствие с неговото желание. Ка иска битката при Курукетра — всичко е аранжирано от него. Той казва на Арджуна: „Ти мислиш по своя си начин, но дори и да не се биеш, бъди сигурен, че тъй като Аз искам битката, никой от тези воини тук няма да се върне у дома си. Те ще бъдат убити. Това вече е решено“. Желанието на Бога е такова, че човек не може да го промени. Ка има две качества: той може да покровителства и да унищожава. Ако той иска да убие някого, няма сила в света, която може да го спаси, и ако Ка покровителства някого, няма сила в света, която може да го унищожи. Желанието на Ка е върховно. Затова трябва да съгласуваме желанията си с тези на Ка. Никой не може да осуети това, което Ка желае, защото той е Върховният Бог. Затова наш дълг е да съгласуваме дейностите си с неговото желание, а не да си измисляме занимания и да твърдим: „Аз върша това в Ка съзнание“. Трябва да бъдем много внимателни и да сме разбрали със сигурност, че Ка иска това. Такова потвърдено знание се получава от представител на Ка. В молитвите, възхваляващи духовния учител, ние всеки ден пеем: „Ако духовният учител е удовлетворен, и Богът ще бъде удовлетворен. И ако човек не удовлетвори духовния си учител, няма начин да удовлетвори Бога“.

Затова, доколкото е възможно, човек трябва да изпълнява наставленията на духовния си учител. Това ще му даде възможност да напредне. Това е същността на правилното практикуване на Ка съзнание. На преклонна възраст аз пристигнах в Америка и се опитвам да преподавам Ка съзнание, защото моят духовен учител каза, че трябва да правя това. Това е мой дълг. Не знам дали ще успея или ще се проваля. Няма значение — моят дълг ще бъде изпълнен, ако ви представя това, което съм чул от духовния си учител. Така е правилно да се практикува Ка съзнание. Тези, които наистина са сериозни, трябва да приемат наставленията на Ка от негов представител, като смисъл на съществуването си. Всеки, който следва този принцип, със сигурност ще напредне. Чайтаня Махпрабху е говорел по този начин и моят духовен учител често казваше: „Духовният учител е прозрачен посредник“. Например, през тези прозрачни очила мога да виждам много добре буквите в тази книга. Без очилата не мога да виждам, защото очите ми са повредени. По същия начин всички наши сетива са повредени. Не можем да видим Бога с тези очи, не можем да слушаме Харе Ка с тези уши, не можем да направим нищо без посредничеството на духовния учител. Както повредените очи не могат да видят нищо без посредничеството на очилата, така ние не можем да достигнем Бога без прозрачното посредничество на духовния учител. „Прозрачен“ означава, че посредникът трябва да бъде чист. Ако е прозрачен, през него ще може да се вижда.

Трябва да ангажираме сетивата си — сарвендрия, всичките си сетива — в чиста любов към Бога. Това означава, че и сексът трябва да бъде използван в Ка съзнание. Схващането за Бога като за наш родител не позволява да използваме сексуалния живот в служене на Бога, защото човек не може да има сексуални отношения с родителя си. Но в схващането за Бога като за наш любим съществуват и сексуални отношения. Затова Чайтаня Махпрабху дава най-съвършената информация за отношенията ни с Върховния Бог. В другите религиозни концепции за живота Богът бива възприеман най-вече като баща или майка. В Индия много почитатели на богинята Клӣ смятат, че тя представя Бога. Разбира се, това не е авторизирано, но съществува такава вяра, а и в християнската религия съществува схващането за Бога като баща. Но Чайтаня Махпрабху ни дава информация, че човек може да има сексуални отношения с Бога. Тази информация е уникалният принос на Чайтаня Махпрабху. В материалния свят сексът е считан за най-голямото наслаждение, макар че съществува само в извратена форма. Никой обаче не може да си представи, че в духовния свят също има сексуални отношения. В целия свят няма нито един пример за такава теология. Тази информация е дадена за пръв път от Чайтаня Махпрабху — човек може да има Върховната Божествена Личност като свой съпруг, като свой любим. Това е възможно в обожаването на Рдх-Ка, но никой, особено имперсоналистите, не може да разбере Рдх-Ка. Имперсоналистите нямат никаква представа. Те не могат дори да си представят, че Богът има форма. Но Чайтаня Махпрабху казва, че Богът не само има форма, но има и сексуален живот. Това е висшият принос на Чайтаня Махпрабху.

Човек може да служи на Върховния Бог в различни взаимоотношения, но в материалния свят тези връзки съществуват само като извратени отражения. Какви са взаимоотношенията ни в този материален свят? Какви са представите ни за обществото, приятелството и любовта? — Те се основават на материалната представа за живота. В нашето общество някои влизат в отношения един с друг като родители с дете, съпруг и съпруга, любим и любима т. н. Има и други раси (отношения), като тази, да бъдеш враг на някого. Има дванадесет различни отношения, от които пет са най-важни. Другите седем са косвени отношения — като например да бъдеш враг на някого. Обикновено между враговете има отношения, дори и между убиеца и убития. Що се отнася до отношенията ни с Ка, ако човек има връзка с него дори като враг, животът му ще е успешен. Затова когато човек използва сетивата си за Ка, той може да установи връзка с него в една от дванадесетте разновидности: пет преки и седем косвени.

Когато Ка се появил на арената на Каса, там имало множество големи борци, готови да го убият. Всъщност той бил поканен там, за да бъде убит. Врагът му Каса си мислел: „Скоро ще дойдат момчетата. Шестнадесет години се опитвахме да ги убием, но това момче Ка не може да бъде убито. Сега обаче съм го поканил като гост и когато пристигне, той ще се бори и борците ще го убият“. Демоничните и атеистичните хора винаги мислят за Ка, Бога, във връзка с убиването му. Затова те представят теориите си, че Бог е мъртъв. Те смятат, че ако Бог умре, ще бъдат свободни да действат, както намерят за добре. Що се отнася до дейностите им, Богът може да е мъртъв или жив, но неговият посредник, материалната енергия, е толкова могъща, че никой не може свободно да извършва нарушения. Щом човек направи нещо погрешно, незабавно следва наказание. Не е нужно Бог да присъства. Той може да е мъртъв или жив, но материалната енергия е достатъчно могъща, за да наказва всеки, който нарушава материалните закони дори и в най-малка степен. Бог е определил тези условия, но глупавите хора не разбират това.

Но Бог Чайтаня говори за подходящо използване на всички сетива в служене на Ка в чист предан живот. Човек трябва подходящо да използва сетивата си и да прави това, което Ка желае. Но дори човек да използва сетивата си против волята на Ка, ако продължава да мисли за него, това също е благоприятно. Вещицата Пӯтан например, мислела как да убие Ка. Както святите хора служат на Бога, така демоните и атеистите винаги са готови да го убият. Пӯтан си мислела: „Ще убия Ка. Той е съвсем малко дете“. Това е друга грешка на демоните. Те смятат, че Ка, Богът, е обикновено дете или човек. Затова Пӯтан мислела: „Ще натъркам гръдта си с отрова и когато детето почне да суче мляко, ще умре“. Както научихме, тя отишла при Ка като враг, но въпреки това той я приел като приятел, защото е милостив. Той не приел демоничната част от настроението ѝ, но приел нея. Всяко живо същество е обусловено, но Ка не е. Психиатърът лекува луди, но самият той не е луд. Понякога пациентът може да му се гневи или да го обижда, но докторът търпи и го лекува. По същия начин, някой може да смята Ка за свой враг, но Ка не му е враг.

Пӯтан отишла да отрови Ка, но той приел това по друг начин. Той си мислел: „Аз суках мляко от гръдта ѝ. Затова тя е моя майка“. Ка се отнесъл към нея като към своя майка и затова тя била освободена и се издигнала до същата позиция, като истинската му майка, Яшод. Изводът е, че най-висшето съвършенство е човек да установи благоприятни отношения с Ка, но дори и ако човек действа злонамерено, Ка е толкова милостив, че му дава поне освобождение. Всички убити от Ка врагове, веднага постигали освобождение.

Два вида хора могат да се слеят с безличностното брахмаджйоти: тези, които съзнателно се стремят да се слеят с него, и тези, които са врагове на Ка и са убити от него. Така преданият достига до извода: защо трябва да приемам положението, предоставящо се дори на враговете на Бога?

Чайтаня Махпрабху препоръчва чисто предано служене. Не трябва да желаем да осъществим собствените си материални желания, нито да се опитваме да разберем Ка чрез експериментална философия, или да извършваме кармични дейности, за да извлечем материална полза от Ка. Единственото желание е да се служи на Бога така, както той иска. Ако Ка иска нещо, ще трябва да го направим. Да предположим, че помоля ученика си: „Моля те, дай ми чаша вода“. Негов дълг е да ми даде чаша вода. Ако си мисли: „Прабхупда иска чаша вода, но защо не му дам нещо по-добро? Защо да не му дам чаша топло мляко?“, —това не е служене. Според него топлото мляко е много по-вкусно и по-добро от водата. Но независимо от това, понеже аз съм помолил за вода, той трябва да ми даде вода, а не мляко. Това е правилното служене. Човек трябва да разбере какво иска Ка. Когато съществува интимна връзка, човек може да служи на Ка най-добре. Но докато няма интимно отношение, той трябва да научава желанията на Ка от прозрачния посредник, духовния учител.

Един ваиава никога не смята, че има пряка връзка с Ка. Бог Чайтаня казва: „Аз съм слуга на слугата на слугата — сто пъти слуга на слугата на Ка (Чайтаня чаритмта, Мадхя 13.80)“. Трябва да се съгласим да станем слуги на слугата на слугата. Това е системата на ученическата последователност и ако човек иска да постигне истинска, трансцендентална любов към Бога, той трябва да приеме този метод. Тъй като хората не приемат тази система, те не развиват истинска любов към Бога. Те говорят за Бога, но всъщност не го обичат. Понеже не развиват чисто предано служене, те обичат някое куче.

Ние можем да казваме „любов към Бога“, но ако не приемем този принцип, ще трябва да обичаме куче, а не Бога. Това е грешката. Чайтаня Махпрабху казва, че ако човек наистина иска да обича Бога, ще трябва да следва процеса на чистото предано служене. Чайтаня Махпрабху не говори измислици. Ученията му са потвърдени във ведическите писания като Нрада пачартра и Шрӣмад Бхгаватам. Тези две книги и Бхагавад-гӣт са напълно автентични писания, предназначени за предани. Чайтаня Махпрабху цитира стих от Нрада пачартра: хӣкеа хӣкеша-севана бхактир учяте (Чайтаня чаритмта, Мадхя 19.170). Това е дефиниция на чистото предано служене. Хӣкеа хӣкеша-севанам. Хӣкеа означава „чрез нашите сетива“. Трябва да използваме сетивата си, а не само ума. Ако някой казва: „Аз винаги мисля за Ка“, — това не е чисто предано служене. Медитацията е мислене, но никой не мисли за Ка; той мисли за пустотата или за нещо безличностно. Ако човек мисли за Ка, за Нряа или Виу, както е предписано във ведическите писания, това е истинска йога. Йога медитация означава човек да концентрира ума си върху Свръхдушата. Свръхдушата е представител на Ка под формата на четириръкия Нряа. Дори Патаджали, авторитет в йога системата, предписва медитация върху Виу. Но както хората си измислят религиозни методи, така наречените съвременни „йоги“ са си измислили собствени начини на мислене за нещо пусто.

Нрада пачартра обаче казва: хӣкеа хӣкеша-севанам: човек трябва да използва не само ума, а и сетивата си. Да ангажира сетивата си в служене на господаря на сетивата. Тези три санскритски думи са много важни. Хӣкеша означава „господарят на сетивата“. Бхакти йога означава човек да служи със сетивата си на господаря на сетивата. Господарят на сетивата е Ка. Винаги трябва да помним, че сме получили сетивата си, защото сме искали да се наслаждаваме на материалния свят — затова Богът ни е дал определен комплект от сетива за наше наслаждение. Свинята има такова тяло и сетива, защото иска да се наслаждава, ядейки изпражнения. По същия начин човек има това тяло и сетива, защото иска да се наслаждава на нещо друго. Имаме определен комплект обусловени сетива, с които да се наслаждаваме на този материален свят и именно тях трябва да пречистим. Нашите сетива са истински, първоначално съществуващи, но сега са замърсени от материални желания. Трябва да се излекуваме и освободим от тези желания. Когато сетивата не се поддават повече на материалното сетивно наслаждение, състоянието ни се нарича чиста преданост.

От този стих на Нрада пачартра можем да разберем, че душата има истински сетива. В каквото и малко тяло да влезе душата, тя не е безличностна; тя има сетива. Понякога човек може да види буболечка върху книгата си. Тя е толкова малка, по-малка от връх на топлийка, но въпреки това се движи — тя има всички сетива. Малките бактерии също се движат и имат свои сетива. По природа всички живи същества имат сетива. Не е вярно, че сетивата са се развили при определени материални условия. Атеистичната теория твърди, че сме развили сетива под въздействието на материалните условия, а в духовно състояние нямаме сетива и сме безличностни. Но ако разсъждаваме трезво и логично, ще разберем, че това не може да бъде вярно. Малката частица духовна сила, дори и да е по-малка от атома, има свои сетива. Покрити от материалните елементи, сетивата се проявяват по изкривен начин. Трябва да пречистим сетивата и когато ги пречистим, можем да ги използваме за удоволствие на господаря на сетивата. Ка е господар и собственик на сетивата. Тъй като сме частици от Върховния Бог, сме си заели сетива от него. Те са под наем. Най-доброто е да ги използваме за наслаждението на неговите сетива, а не на нашите. Това е методът на чистото Ка съзнание.

Бог Чайтаня дава пример за чиста преданост от Шрӣмад Бхгаватам: там се казва, че Ка се намира в сърцето на всеки. Затова, както реките естествено текат към морето, така щом човек чуе за величието на Кришна, душата веднага се привлича от Върховния Бог. Това е началото на чистото предано служене. Когато повтаряме вибрацията Харе Ка, тъй като Богът присъства там, незабавно в сърцето ни се проявяват принадлежностите на Ка, името на Ка, славата на Ка, жилището на Ка, придружителите на Ка, всичко. Това е началото на Ка съзнание. Да си припомняме нещо с помощта на контекста му означава щом чуем ключовата дума, веднага да си припомним цялата информация, стояща зад нея. Също така, когато умът ни е привлечен от Ка и всичко, свързано с него, когато чуем макар и малка възхвала на неговите качества, това е началото на чистото Ка съзнание. След това няма повече гати, т. е. движение на ума.

Това ставало и с гопӣте: щом чуели звука от флейтата на Ка, те изоставяли всичко. Някои от тях в това време лежали, други извършвали домакинска работа, трети се грижели за децата си, но щом чуели флейтата на Ка, те забравяли всичко и се втурвали към него. Техните съпрузи, братя и бащи им казвали: „Къде хуквате и изоставяте задълженията си?“. Но те не обръщали внимание — просто напускали. Няма препятствия и трудности, когато умът се съедини с Ка. Това е началото на чистата преданост.

Пуруоттама означава Ка. Думата пуруа означава „наслаждаващият се“. Обусловените живи същества не са истински наслаждаващи се, те са подражатели. Тук, в материалния свят, всички живи същества действат като пуруа. По-точното значение на пуруа е „мъж“. Мъжът бива приеман за наслаждаващия се, а жената — за тази, която доставя наслаждение. В материалния свят всеки, независимо дали има мъжко или женско тяло, всеки има склонността да се наслаждава и затова всеки бива наричан пуруа. Но всъщност единственият пуруа е Върховният Бог. Ние, живите същества, сме негова енергия, а той е върховният наслаждаващ се. Ние не сме пуруа. Енергиите се използват за доставяне на наслаждение и ние сме енергии, инструменти на Върховната Личност. Затова Пуруоттама е върховната трансцендентална личност, Ка. Когато отдаваме чистата си преданост на Върховната Божествена Личност и не срещаме никакви пречки и трудности, това е симптом на чисто Ка съзнание.

В чистото Ка съзнание няма амбиция или мотив. Всяка друга трансцендентална дейност или настроение на обожание са мотивирани: някой се стреми към освобождение, друг иска материално благоденствие, трети иска да отиде на по-висшите планети, четвърти иска да отиде на Калока. Човек не трябва да има такива стремежи. Чистият предан няма такива стремежи. Чистият предан не желае дори да отиде във върховното жилище на Ка. Разбира се, той отива, но без да го желае. Той иска само изцяло да служи на Ка.

Има различни видове освобождение. Слокя освобождение е да се живее на една и съща планета с Върховния Бог. Жителите на Ваикуха планетите живеят на една и съща планета с Върховната Божествена Личност. Сри освобождение означава човек да има почти същото богатство като Нряа. Освободената индивидуална душа изглежда точно като Нряа: с четири ръце, с четири символа, с почти същите телесни черти, в същия разкош, със същите украшения, в същите сгради — всичко. Срӯпя означава човек да има същата форма или качества като Бога. Смӣпя означава човек никога да не се разделя с Върховния Бог и винаги да го придружава. Например също както сега сме заедно, така може да общуваме с Бога. Това се нарича смӣпя-мукти, освобождение с постигане на непосредствена близост. Но чистите предани не приемат тези освобождения. Единственото, което те искат, е да служат на Ка. Те не се интересуват от освобождението. Тези, които са наистина Ка осъзнати, постигат общуване с Върховния Бог, но не се стремят към това; единствената им цел е да отдават трансцендентално любовно служене на Бога. Най-висшето съвършенство в преданото служене, т. е. Ка съзнание, се проявява, когато преданият отказва да приема каквато и да било благословия или изгода от Върховния Бог. Прахлда Махрджа имал възможността да получи всякаква благословия каквато си пожелае, но той казал: „Мой Господи, аз съм твой вечен слуга. Мой дълг е да ти служа, как мога да приемам някаква облага от това? Тогава не бих бил твой слуга, а търговец“. Това е признак на чистата личност. Ка е толкова милостив, че изпълнява всички желания на своя предан, дори ако той иска материални благословии. Ако дълбоко в сърцето на предания има някакво желание, той изпълнява и него. Той е толкова милостив. Но висшата позиция в бхакти йога, в преданото служене, е тази, в която преданият отказва да приеме различните видове освобождение, дори ако му ги предлага самия Върховен Бог.

Ако дълбоко в себе си човек има материални желания или мотиви и започва да отдава предано служене, за да ги осъществи, никога няма да постигне чиста любов към Бога. Ако човек си мисли: „Аз се занимавам с Ка съзнание, с предано служене на Ка, защото искам такова и такова богатство“, — това желание може да се осъществи, но той никога няма да постигне такава чиста любов към Ка, каквато са изпитвали гопӣте. Ако човек има мотиви, дори и да извършва предано служене, той няма да достигне стадия на чиста любов към Бога. В един стих от Бхакти-расмта синдху Рӯпа Госвмӣ казва: „Докато човек желае някаква материална облага (бхукти) или дори освобождение (мукти), ще трябва да приема тези призрачни видения“. Докато в сърцето на човека има м, как може той да се наслаждава на духовното блаженство, получено от чистата любов към Бога? С други думи, ако човек има материални желания, дори желание за освобождение, той не може да постигне чиста любов към Бога. Чистата любов е лишена от всякакви желания — тя е просто отдаване на любовно служене заради самото служене.

За това има един хубав пример от живота на Рӯпа Госвмӣ. Рӯпа Госвмӣ и брат му, Сантана Госвмӣ, живеели във Вндвана и изпълнявали бхаджана, предано служене. Рӯпа живеел в гората и нямал никакви възможности да приготвя хубави ястия или да си изпроси от селото някакви чаптӣ за ядене. Рӯпа Госвмӣ бил по-малкият брат и си мислел: „Ако мога да получа някакви хранителни продукти, ще приготвя хубави ястия, ще ги предложа на Ка и ще поканя по-големия си брат“. Той имал това желание. В следващия миг дошло едно хубаво дванайсетинагодишно момиче, което му донесло много хранителни продукти — мляко, брашно, гхи и т. н. Такъв е ведическият обичай: понякога семейните дават храна на просяците и на мъдреците, които са на жизненото стъпало на отречението. Рӯпа Госвмӣ много се зарадвал, че Ка е изпратил толкова много неща и че ще може да приготви празнично меню. Той приготвил празничните ястия и поканил по-големия си брат.

Когато Сантана Госвмӣ го посетил, той бил удивен: „Как се снабди с такива продукти? Приготвил си такова празненство в гората? Как е възможно?“.

Рӯпа Госвмӣ отговорил: „Сутринта пожелах това и Ка ми изпрати всички тези неща. Едно хубаво момиче дойде и ми ги даде“ — И той описал момичето: „Много хубаво момиче“.

Тогава Сантана казал: „Това прекрасно момиче е Рдхрӣ. Ти си приел служене от Рдхрӣ, вечната любима на Бога. Това е голяма грешка“. Такава е тяхната философия. Те не приемат никакво служене от Бога. Те искат само да отдават служене. Но Ка е толкова добър, че иска да служи на своя предан. Той търси възможност да служи на своя предан. Това е духовно състезание. Чистият предан не иска нищо от Ка, просто иска да му служи, но и Ка винаги търси възможност да служи на своя предан. Ка винаги толкова иска да удовлетвори своя предан, колкото силно преданият желае да удовлетвори Ка.

Такъв е трансценденталният свят. На абсолютна платформа не съществува експлоатация. Всеки иска да служи — никой не иска да приема служене. В трансценденталния свят всеки иска да отдава служене. Вие искате да ми служите и аз искам да ви служа. Това е толкова хубаво настроение. Материалният свят означава „аз искам да те ограбя и ти искаш да ме ограбиш“. Това е всичко. Това е материалният свят. Трябва да се опитаме да разберем това. В материалния свят всеки иска да използва приятеля си, баща си, майка си — всеки. А в трансценденталния свят всеки иска да служи. Всеки е издигнал Ка като върховен обект на служене и всички предани, независимо дали са приятели, слуги, родители или любими на Ка, всички искат да му служат. Но в същото време Ка също иска да им служи. Това са трансцендентални взаимоотношения: основната дейност е служенето, макар че то не е нужно, защото всеки е задоволен. Няма глад, няма нужда да се яде — но въпреки това всеки предлага хубави неща за ядене. Такъв е трансценденталният свят. Докато не стигнем стадия просто да служим на Ка или на негов предан, не можем да вкусим трансценденталното удоволствие от служенето. Ако имаме някакъв мотив, никога няма да събудим това чувство. Трябва да отдаваме служене на Върховния Бог и на неговите предани без мотиви и без желания за лично сетивно наслаждение.

Когато Ка бил на тази земя, всички жители на Вндвана го обичали. В действителност, те не знаели нищо друго, освен Ка. Те не знаели дали Ка е Бог или не е Бог, нито пък се безпокоели от мисли като: „Аз ще обичам Ка, ако той е Бог“. Те изпитвали чиста любов и мислели: „той може да е, а може и да не е Бог — няма значение. Ние обичаме Ка и това е всичко“. Това именно е равнището на истинската, чиста любов. Когато човек мисли: „Ако Ка е Бог, ще го обичам“, — трябва да знаем, че това не е чиста, а обусловена любов. Докато бил на земята, Ка показал изключителни могъщества и враджа-всӣте, жителите на Вндвана, често си мислели: „О, Ка е толкова удивително дете. Може би той е някой полубог“. Те си мислели така, защото обикновено хората смятат, че полубоговете са всемогъщи. В материалния свят полубоговете са всемогъщи, но хората не знаят, че Ка е над всички тях. Най-високопоставеният от полубоговете, Брахм, дава мнението си по този въпрос в следния стих: ӣшвара парама ка сач-чид-нанда-виграха — „Ка е върховният господар и тялото му е изпълнено със знание, блаженство и вечност“. Жителите на Вндвана са знаели много малко за могъществото на Ка като върховен контролиращ и господар на всички полубогове. Забележителното е, че тяхната любов към него не се е влияела от такива съображения.

Както жителите на Вндвана изпитват безусловна любов към Ка, по същия начин и Ка изпитва безусловна любов към тях. Враджа-джана-валлабха, гири-вара-дхрӣ. Когато жителите на Вндвана прекратили жертвоприношението за Индра, най-главния полубог на рая, те се изложили на голяма опасност. Индра бил много разярен и изпратил големи облаци, които изливали дъжд над Вндвана цели седем дни без прекъсване. Цялата област се наводнила и хората били много разтревожени. Макар че бил едва на седем години, Ка спасил жителите на Вндвана, като повдигнал хълма Говардхана и го държал като чадър над селото, за да го предпазва. Така Бог Ка дал урок на полубога Индра, че бедственото положение, което той създал, можело да бъде отстранено дори само с малкия пръст на Ка. Като разбрал това, Индра се преклонил пред Ка.

Затова Ка е наричан и Гопӣджана-валлабха, което разкрива, че единственото му занимание е да покровителства гопӣ-джана. Целта на движението за Ка съзнание е да научи хората как да станат гопи-джана, чисти любими на Ка. Когато стигнем стадия на чиста любов към Бога, Бог ще ни спаси от всички опасности, дори ако за това трябва да повдигне хълм или планина. Не е необходимо Ка да практикува някаква йога система, за да повдигне хълма Говардхана. Понеже е Бог, той е всемогъщ дори като дете. Той си е играел като дете и се е отнасял към другите като дете, но когато е било необходимо, той се е проявявал като Всемогъщия Бог. Такава е природата на Ка, Богът. Не е необходимо да практикува медитация или да следва някаква йога система, за да стане Бог. Той не е Бог, изфабрикуван в нечий ум. Той вечно е Бог.

Макар че е Бог, той се наслаждава на любовни взаимоотношения с преданите си и за да ги удовлетвори, той често играе второстепенна на пръв поглед роля. Често Ка обича да бъде дете на предан, затова става любимото дете на Яшод, Яшод-нандана. Тъй като е Бог и всеки го обожава, никой не го наказва. Но Ка обича да бъде наказван от преданите си майка и баща и понеже изпитва удоволствие от това да бъде наказван, преданите също приемат тази роля и казват: „Добре. Ще стана твой баща и ще те наказвам“. Също така, когато Ка искал да се бие, един от неговите предани станал демона Хираякаипу и се бил с него. По този начин всички дейности на Ка са свързани с неговите предани. Ако искаме да сме придружители на Ка, трябва да развием Ка съзнание, да станем осъзнати за Ка.

Яшод-нандана враджа-джана-раджана. Единственото занимание на Ка е да удовлетворява враджа-джаните и тяхното единствено занимание е да удовлетворяват Ка. Това е взаимна любов. Ямун-тӣра-вана-чрӣ — Ка, Върховната Божествена Личност, броди по бреговете на Ямун, за удоволствие на гопӣте, пастирчетата, птиците, пчелите, кравите и теленцата. Те не били обикновени. Всички те били постигнали съвършенството на себепознанието и след много, много животи, достигнали позицията да играят с Ка. Движението за Ка съзнание може да направи всеки способен да отиде на Калока и да стане придружител на Ка като приятел, слуга, баща или майка. Ка се съгласява да приема всякаква роля във връзката си със своите предани. Как той прави това е обяснено в нашата книга Ученията на Бог Чайтаня. За да осъзнаем нашата връзка с Ка, трябва да следваме Бог Чайтаня и неговите главни придружители, шестимата Госвмӣ — Шрӣ Рӯпа, Сантана, Шрӣ Джӣва, Гопла, Рагхунтха дса и Рагхунтха Бхаа. Тези Госвмӣ постоянно повтаряли Харе Ка и танцували в екстаз. Те учели, че когато човек се присъедини към ка-кӣртана, т. е. повтарянето на святите имена на Ка, той потъва в океан от любов. Това е признакът на чистата преданост. В кӣртаните шестимата Госвмӣ се потапяли в океан от любов към Бога.

Шестимата Госвмӣ били скъпи не само на другите предани на Бог Чайтаня Махпрабху, но и на неотдадените. Характерна черта на чистия предан е, че той няма врагове, защото не завижда на никого. Чистият предан е отворен към всекиго и не прави разлика между хората: на този човек може да се позволи да повтаря Харе Ка, а на този — не може. На материално ниво, нивото на двойствености, се прави разлика между низши и висши, мъже и жени и т. н., но на духовна платформа няма такива разграничения. Чистият предан приема всички по един и същ начин и затова не е завистлив. Тъй като той не завижда, хората го почитат. Наистина, може да се каже, че човек е достоен за почит просто ако не е завистлив. Но само на духовна платформа е възможно човек да не е завистлив. Това се потвърждава и в Бхагавад-гӣт (5.18–19):

„Смиреният мъдрец благодарение на истинското знание гледа по един и същ начин на учения и благороден брхмаа, кравата, слона, кучето и кучеядеца. Тези, чийто ум е уравновесен и които виждат еднаквост във всичко, вече са победили раждането и смъртта. Те са съвършени като Брахман и затова вече са установени в Брахман“.

Такава позиция може да бъде достигната от този, който е получил милостта на Бог Чайтаня. Когато получи неговата милост, човек може да освободи страдащото човечество от материалното замърсяване. Понеже шестимата Госвмӣ са били такива предани, ние им отдаваме смирените си почитания с мантрата: ванде рӯпа-сантанау рагху-югау шрӣ джӣва-гоплакау. Шестимата Госвмӣ изучавали много задълбочено писанията с цел да установят принципите на истинската религия. Те са ни оставили много ръководни книги, най-известната от които е Бхакти-расмта синдху (Нектарът на предаността) от Шрӣ Рӯпа Госвмӣ, която дава първите наставления на начинаещия предан. Госвмӣте работели неуморно ден и нощ и единственото, което правели, било да пишат книги, да повтарят святите имена и да танцуват. В действителност те били почти освободени от необходимостите на тялото като ядене, спане, съвкупяване и самозащита. Всъщност за съвкупяване и за самозащита и дума не може да става, защото те били напълно потопени в Ка. Спели най-много по час и половина на денонощие и на практика не се хранели. Когато почувствали глад, отивали в дома на някои семейни и молели за едно-две късчета хляб.

Мисията на такива святи личности е да направят страдащото човечество щастливо, като издигнат всекиго до духовно съзнание. В материалния свят всеки се опитва да използва другия — една нация се опитва да експлоатира друга, едно общество се опитва да експлоатира друго, един бизнесмен се опитва да експлоатира друг и т. н. Това се нарича борба за съществуване. Затова хората, които се борят, са измислили закона за правото на силния. Можем да видим обаче, че дори и най-могъщият трябва да се бори. Между Съветския съюз, Америка и Китай се води борба и всеки страда от нея. В действителност самата борба за съществуване означава страдание. Чистите предани на Ка не експлоатират другите. Те помагат на хората да станат щастливи и затова са почитани на всички планети. Дори Чакя Паита казва, че богатият и мъдрият не могат да бъдат сравнявани, защото богатият може да бъде уважаван в собствената си страна или на собствената си планета, а мъдрият, преданият на Бога, е почитан навсякъде, където отиде.

Освен това преданият не прави разлика между рая и ада, защото Ка е с него и на двете места. Където е Ка, не може да има ад — всяко място става Ваикуха. Харидса хкура например не влизал в храма на Джаганнтха в Пурӣ, защото бил роден в мюсюлманско семейство, а индусите не позволяват на мюсюлманите да влизат в храмовете им. Това обаче не притеснявало Харидса хкура. Той си мислел: „Защо трябва да влизам и да ги безпокоя? Ще повтарям святото име тук“. Затова Бог Чайтаня, който бил самият Бог Джаганнтха, ходел всеки ден да се вижда с Харидса. В това се състои силата на чистия предан: не е нужно той да ходи при Джаганнтха — Джаганнтха идва при него. Всеки ден, когато Бог Чайтаня Махпрабху ходел да се къпе в морето, той отивал да се види с Харидса хкура. Когато влизал в къщичката на Харидса, Той питал: „Харидса, какво правиш?“ — и Харидса му отговарял: „Моля те, влез в дома ми, мой Господи“. Това е истинската позиция на предания. Затова Ка казва, че почитането на негов предан е дори по-ценно, отколкото почитането на самия него. Преданият наистина е способен да ни даде Ка, защото знае науката за Ка съзнание, науката за слушането на думите на Ка, за яденето на ка-прасда и наслаждението на Ка. Имперсоналистите и вярващите в пустотата могат да проповядват сухи философски трактати върху аха брахмсми — „Аз съм дух“, — но кого в крайна сметка могат да привлекат? Каква е разликата между този, който си мисли: „Аз съм камък“, — и този, който си мисли: „Аз съм пустота“? Защо трябва да ставаме камъни, дървета или пустота? Истинската ни позиция е да обменяме любов с Ка.

Искрата на любов към Ка се запалва от духовния учител, чистия предан. Що се отнася до мен, моят духовен учител, Негова Божествена Милост О Виупда Бхактисиддхнта Сарасватӣ Госвмӣ Прабхупда, ми нареди да поема отговорността да разпространя Ка съзнание в западния свят. Негова Божествена Милост имаше огромното желание да разпространи посланието на Бог Чайтаня на Запад и моят успех е едновременно негова милост и удовлетворение. Когато срещнах за пръв път духовния си учител, бях в Индия, съвсем млад, патриот, изпълняващ много отговорна служба. Макар че не исках да отида да се срещна с него, един мой приятел, който все още живее в Калкута, насила ме заведе при Негова Божествена Милост. Нямах голямо желание да го видя, защото баща ми често приемаше вкъщи саннсӣ и аз не бях особено удовлетворен от поведението им. Мислех, че Бхактисиддхнта Сарасватӣ Госвмӣ Махрджа е подобен на тях. Ако е като тях, какъв смисъл има да го виждам? Но приятелят ми ме заведе насила. „Защо да не го видиш?“ — питаше той. Накрая отстъпих. Отидох с него — и спечелих.

При първото ми посещение Негова Божествена Милост ми каза, че образовани младежи трябва да отидат в чужбина и да проповядват посланието на Чайтаня Махпрабху. Отговорих, че тъй като Индия е под чужда власт, едва ли някой ще слуша нашето послание. Всъщност по онова време чужденците смятаха индийците за съвсем незначителни, защото при наличието на толкова много независими нации Индия все още беше под чужда зависимост, тя беше подвластна на Англия. По онова време имаше един бенгалски поет, който истински скърбеше, че толкова много нецивилизовани нации са независими, докато Индия все още остава подвластна на Англия. Негова Божествена Милост ме убеди, че зависимостта и независимостта са само временни положения и подчерта, че понеже сме загрижени за вечната полза на човечеството, трябва да подкрепим призива на Чайтаня Махпрабху. Тази среща с Негова Божествена Милост, моя Гуру Махрджа, се състоя през 1922 г., преди половин век.

Официалното си посвещение получих през 1933 г., само три години преди Гуру Махрджа да напусне този тленен свят. В последния момент, точно две седмици преди да напусне тялото си, той ми написа писмо, повтаряйки инструкцията си. Той специално подчерта, че трябва да проповядвам това Божие послание сред английскоговорещия свят. След като получих това писмо, аз няколко пъти сънувах, че Гуру Махрджа ме вика и че напускам дома си и го следвам. Сънувах това и си мислех: „Трябва да напусна дома си. Моят Гуру Махрджа иска да напусна дома си и да приема саннса“. В същото време си мислех: „Това е ужасно. Как бих могъл да напусна дома си? Съпругата си? Децата си?“. Това се нарича м. Всъщност не исках да изоставям домашния живот, но Гуру Махрджа ме накара да го изоставя. Следвайки нарежданията му, аз напуснах дома си, включително и няколкото си деца, но сега Гуру Махрджа ми даде толкова много добри деца из целия свят. Като служи на Ка, никой не губи и това се потвърждава от моя собствен житейски опит.

Когато през 1965 г. напуснах Индия, аз бях сам и се страхувах, че ще имам много неприятности. Индийското правителство не ми разреши да изнеса пари от страната, затова аз пристигнах само с няколко книги и четиридесет рупии. В такова финансово положение пристигнах в Ню Йорк сити, но всичко стана по милостта на Гуру Махрджа и Ка. Всичко стана по обединената милост на Ка и духовния ми учител. В Чайтаня чаритмта се казва, че милостта на Ка и на гуру се сливат. Това е тайната на успеха на движението за Ка съзнание. Ка е винаги в нас. Той знае всичко за нашите намерения и ни дава възможности да действаме, както решим. Ако решим да се наслаждаваме на този материален свят, Ка ни дава интелигентност да станем проницателни бизнесмени, известни политици или знаменити хора, за да можем да печелим пари и да си доставяме удоволствия. Според стандарта на материалния живот много хора стават велики. Започват кариерата си като бедни хора и скоро, при добър късмет, стават милионери. Не трябва да мислим обаче, че те са постигнали такъв успех благодарение на хилавите си усилия. Без интелигентност никой не може да увеличи благосъстоянието си, а интелигентността е дадена от Ка. В Бхагавад-гӣт Ка твърди, че се намира в сърцето на всекиго като Свръхдуша и че по негово желание човек може да помни и забравя. Ка дава забрава и памет в зависимост от желанието на живото същество. Ако искаме да забравим Ка и да се наслаждаваме на материалния свят, той ще ни даде подходящата интелигентност, така че да го забравим завинаги.

Много хора мислят: „Мога да се наслаждавам много добре на този материален свят. Всеки си прекарва времето толкова добре. Няма причина аз да не се наслаждавам колкото тях“. Тази идея е илюзия, защото в материалния свят няма истинско наслаждение. Може да се издигнем до много висок пост, като президента Кенеди. Може да сме много красиви, с голяма слава, много интелигентни, с добро образование, много богати и много могъщи, може да имаме много красива жена и деца и да имаме най-високия пост в страната — но във всеки момент можем да бъдем застреляни. Това е природата на материалния свят: на всяка крачка се сблъскваме с опасности. И дума не може да става, че можем да изпитваме несмущавано от нищо удоволствие. Дори когато получим наслажденията си, ние сме ги постигнали след тежка борба и жертви, а каквото и наслаждение да получим, то е само временно — защото в материалния свят няма удоволствие, което да ни доставя постоянна и безгранична наслада. Само Ка може да ни даде такава наслада.

Затова в Бхагавад-гӣт Ка ни учи, че заради собственото си благополучие всяко живо същество трябва да изостави тези безсмислени материални дейности и просто да му се отдаде. За нещастие, в тази епоха хората са така привлечени от блясъка на материалната природа, илюзията, м, че не ги е много грижа. Ка дори заявява, че ако някой му се отдаде, той ще го спаси от всички греховни реакции. И въпреки това хората са толкова привлечени от м, че не могат да направят това. Хората винаги се страхуват, че като се отдадат на Ка ще изгубят нещо, както аз се страхувах да не изгубя семейството си, като отида в западния свят, за да проповядвам. Но Ка е толкова милостив, че когато ни отнеме нещо, той ни го възвръща хилядократно.

Духовният учител също е милостив, ходейки от врата на врата, от страна в страна, от град в град: „Скъпи дами и господа, скъпи момичета и момчета, моля ви, приемете Ка съзнание“. По този начин той отдава много поверително служене на Ка. Ка е Върховният Бог, който дава инструкциите, а духовният учител ги изпълнява. Затова духовният учител е много скъп на Ка. За него няма значение дали Ка ще го изпрати в рая или в ада. За духовния учител, чистия предан, раят и адът са едно и също, ако няма Ка съзнание. В ада хората страдат по всевъзможни начини, а в рая те се наслаждават със сетивата си но преданият на Бога може да живее на всяко място, където има Ка съзнание. И тъй като носи това съзнание със себе си, той е винаги себеудовлетворен. Ако бъде изпратен в ада, той ще бъде удовлетворен — просто като повтаря Харе Ка. Всъщност той не вярва в ада, а в Ка. По същия начин, ако бъде поставен в рая, където има толкова много благоприятни възможности за сетивно наслаждение, той пак ще си остане настрани, защото сетивата му се наслаждават от самия Ка. За да служи на Бога, преданият е готов да отиде навсякъде и затова той е много скъп на Ка.

Себеотречените философи имперсоналисти казват, че този свят е неистински и че истината е безличностният Брахман. Но ако ги помолите да отидат сред обществото, където преобладава сетивното наслаждение, те ще откажат, защото се страхуват да не бъдат повлияни от тези условия. За Ка осъзнатия човек обаче няма такива трудности. Тъй като той владее себе си и е приел подслон при Ка, той не се страхува да отиде където и да е.

Затова, когато преданите отидат на място, където няма Ка съзнание, на тях не им се случва нищо лошо — защото се възползват от това да повтарят Харе Ка и да изпълнят мястото с Ка съзнание. Трябва винаги да се възползваме от тази благоприятна възможност. Не трябва да се заблуждаваме, че е необходимо човек да се затвори сам в една стая и да повтаря святите имена. Великият мъдрец Нрада е „космонавт“, който пътува из цялата вселена. Макар че може да живее на най-издигнатите планети, той понякога отива в ада да проповядва. Това е обаянието на слугата на Бога — той винаги действа от любов към Ка и неговите частици.

Основният принцип на преданото служене е чистата любов към Ка. Независимо от положението на даден предан — приятел, слуга, родител или любим на Ка, — неговото служене не е обусловено, защото Ка съзнание не зависи от никакви материални условия. То е трансцендентално и няма нищо общо с материалната природа. Преданият не се страхува да отиде където и да е и затова той вижда като еднакви всички материални условия. В този свят можем да кажем, че едно място е добро за живеене, а друго не е, но, както посочихме преди, преданият не е подвластен на тези измислици на ума. За него основният принцип на материалното съществуване е лош, защото означава забрава на Ка.

В неутралния стадий на преданост човек може да отдава по-голямо значение на безличностното сияние на Бога и на Свръхдушата в сърцето, но Ка съзнание обикновено се развива, когато човек мисли: „Ка е моят много близък господар“. В началото, разбира се, безличностното осъзнаване и осъзнаването на Свръхдушата са част от Ка съзнание. Частичното осъзнаване на Бога в неговия безличностен аспект или като Свръхдуша развива дълбока почит към Бога, но когато човек има интимна връзка с Ка като приятел, господар, син или любим, дълбоката почит изчезва.

Това ниво на лична връзка е по-висше, отколкото безличностното разбиране или осъзнаването на Свръхдушата, Парамтм. В схващането за неутралност човек реализира само това, че той и Абсолютната Истина са еднакви по качество, т. е. той реализира, че е частица, неразделно свързана с Върховния. Това именно е знание, защото когато човек развие лична връзка с Ка, връзка като на негов слуга, той започва да оценява пълното съвършенство на Върховния Бог. Този, който осъзнава, че Бог е изпълнен с шестте съвършенства, всъщност започва да отдава служене. Щом човек осъзнае величието на Ка и разбере върховенството му, служенето започва. Съзнанието за величието на Бога нараства, когато се отдава трансцендентално служене. Човек, който служи на Бога, за да удовлетвори сетивата на Бога, бива удовлетворен, защото Ка е Свръхдушата, а индивидуалното живо същество е частица от него. Ако той е удовлетворен, и живото същество е удовлетворено. Ако стомахът е удовлетворен, всички части на тялото са удовлетворени, защото получават храната си чрез стомаха. Когато през един много горещ ден един от моите божествени братя започна да вее с ветрило на моя Гуру Махрджа, Гуру Махрджа попита: „Защо изведнъж започна да ми вееш с това ветрило?“. Момчето отговори: „Защото ако ти си удовлетворен, и ние ще бъдем удовлетворени“. Това е формулата — не трябва да се опитваме да удовлетворяваме нашите сетива отделно, трябва да удовлетворяваме сетивата на Ка. Тогава по естествен начин и ние ще бъдем удовлетворени.

Ка осъзнатата личност винаги се опитва да достави удоволствие на Ка и това е началото на Ка съзнание. Тъй като в безличностното схващане Бог няма форма, няма и възможност да бъдат удовлетворени сетивата му. Но който вижда Ка като господар, може да му служи. В Бхагавад-гӣт Ка е наречен Хӣкеша, господар на сетивата. Когато разберем, че Абсолютната Истина е господарят на сетивата, че нашите сетива са произлезли от неговите и затова трябва да бъдат използвани за удовлетворение на неговите сетива, тогава започва да се събужда спящото ни съзнание за Ка. Веднъж Чайтаня Махпрабху попитал: „Каква е разликата между неутралната връзка с Ка и връзката на господар и слуга?“ — И в двата случая човек може да разбере, че Ка е велик, но в неутралната позиция той няма възможност да му служи. Следователно взаимоотношението господар — слуга между Ка и живото същество е по-издигнато. Когато човек стане приятел на Ка, се добавя още едно трансцендентално качество. Съществува схващането, че Богът е велик и че трябва да му се отдава предано служене, но има и едно допълнително чувство: „Ка е мой приятел. Затова трябва да се отнасям към него така, че да бъде щастлив“. С приятеля си ние не се занимаваме много с това да му служим, а търсим начин да го направим наистина щастлив и да го удовлетворим. В такова взаимоотношение има и равноправие, защото Ка и преданият общуват на еднаква позиция. Затова преданите всъщност забравят за върховенството на Ка. Когато приятелчетата на Ка се качвали на раменете му по време на игрите си, те не смятали, че са по-високопоставени от него. Тук и дума не може да става за сетивно наслаждение или себевъзвеличаване, защото тези отношения се основават на чиста любов. Единственото желание на предания е да достави удоволствие на Ка и Ка взема приятелите си върху раменете, за да изпита удоволствие от тях. Понякога човек приема факта, че приятелят му може да му удари плесница — но тази постъпка ни най-малко не показва, че единият е по-нископоставен. Когато основа на отношенията са приятелството и взаимното удовлетворяване, и дума не може да става за обида или поставяне на единия в по-ниско положение.

Основата на Ка съзнание и на взаимоотношенията с Ка е неговата наслаждаваща енергия. Шрӣматӣ Рдхрӣ, девойките от Враджа и пастирчетата са експанзии на наслаждаващата енергия на Ка. Всички ние се стремим към наслаждение, защото източникът, от който сме произлезли, има най-голямото могъщество да се наслаждава. Имперсоналистите не могат да мислят така, защото отричат съществуването на наслаждаващата енергия. Затова тяхната философия е несъвършена и по-низша. Тези, които са Ка осъзнати, откриват наслаждаващата енергия на Ка и във всичко, свързано с него — в неговите приятели, слуги, баща, майка и съпруга. Всичките отношения с Ка, насочени към удовлетворение на сетивата на Ка, са проявления на неговата наслаждаваща енергия.

Що се отнася до индивидуалната душа, изначално тя е частица от тази наслаждаваща енергия, от самия резервоар на удоволствие. Но поради контакт с материалната природа, душата забравя истинското си положение и се заплита в еволюционния процес на превъплъщение от едно тяло в друго. Така човек трябва да води упорита борба за съществуване. Сега трябва да се освободим от страданията на борбата, от безбройните прераждания, които ни карат да понасяме страданията на раждането, старостта, болестите и смъртта, и да стигнем до вечния живот в Ка съзнание. Вечният живот е възможен. Ако в тази човешка форма на живот човек употреби всичките си усилия, в следващия си живот ще получи духовно тяло. Духовното тяло и сега съществува в грубото материално тяло, но то ще се развие само когато човек се освободи от замърсяването на материалното съществуване. Това е целта на човешкия живот и истинският интерес на всички хора. Всъщност в наш интерес е да разберем: „Аз съм частица от Бога. Трябва да се върна в царството на Бога и да се присъединя към него“. Както тук имаме социален живот, така в духовното царство Богът също има социален живот и ние можем да се присъединим към него. Не е вярно, че след като напуснем това тяло, ставаме пустота. В Бхагавад-гӣт (2.12) Ка казва на Арджуна: „Не е имало време, когато Аз да не съм съществувал, нито ти, нито всички тези царе, нито в бъдеще някой от нас ще престане да съществува“. Следователно нашето съществуване е вечно и промените раждане и смърт се отнасят само до временните тела.

Истинският метод за постигане на вечен живот не е труден. Методът на Ка съзнание се основава на знанието, получено от Ка, най-съвършеното същество. Знание, което е получено от някой друг, е несъвършено, защото обусловената душа със сигурност греши, със сигурност е в илюзия, със сигурност мами и със сигурност има несъвършени сетива. А знанието, получено от Ка, всъщност ни дава способността да виждаме Ка. Някой може да възрази: „Можете ли да ми покажете Бога?“ — и отговорът ни ще бъде: „Да. Бог може да бъде видян всеки миг“. Ка казва: расо 'хам апсу каунтея — „Аз съм вкусът на водата“. Ние всеки ден пием вода и тя има вкус. Ако мислим, че този вкус е Ка, ще започнем да осъзнаваме Бога ден след ден. В Бхагавад-гӣт по-нататък Ка казва: прабхсми шаши-сӯряйо — „Аз съм светлината на слънцето и на луната“. Всеки ден виждаме слънчевата светлина, а вечер — лунната светлина и ако мислим за източника на тези проявления, накрая ще осъзнаем Бога. В Бхагавад-гӣт има толкова много подобни примери, защото Ка е началото, средата и краят на всички проявления. Ако искаме да осъзнаем Бога и да реализираме собствената си същност, не е много трудно. Трябва само наистина да разберем Бога — как той се появява, как напуска и какви са неговите функции — тогава ще бъдем подготвени да влезем в царството му. След като напусне това материално тяло, човекът, разбрал Бога, Ка, не се връща отново на земята, за да приема друго материално тяло. Къде отива той? — Ка казва: мм ети — „Той идва при мен“. Това трябва да бъде целта на всяко разумно човешко същество.