Глава 11

Кунтӣдеви знаела, че Кришна не е нито неин племенник, нито обикновен роднина по бащина линия. Тя знаела много добре, че Кришна е изначалният Бог, който живее в сърцето на всеки като Свръхдуша, Парамтм. Друго име на аспекта Парамтм на Бога е Кала или вечното време. Вечното време е свидетел на всички наши действия – и добри, и лоши. Затова реакциите от тях получаваме чрез него. Не е нужно да споменавам, че не знаем защо страдаме. Ние може да сме забравили злодеяние, заради което страдаме сега, но трябва да помним, че Парамтм е наш постоянен спътник и следователно знае всичко – минало, настояще и бъдеще. И тъй като аспектът на Бог Кришна като Парамтм определя всички действия и реакции, Той също така е върховният контрольор. Без неговата воля дори стръкче трева не може да се помръдне. На живите същества е дадена толкова свобода, колкото те заслужават и злоупотребата с тази свобода е причина за страданието. Преданите на Бога не злоупотребяват със своята свобода и поради това те са най-добрите синове на Бога. Други, които злоупотребяват, са получили нещастие, изпратено от вечната Кла. Кла предлага на обусловените души едновременно щастие и нещастие. И едното и другото са предопределени от вечното време. Тъй както получаваме нещастие без да го желаем, по същия начин можем да постигнем и щастие, защото всичко е предопределено от Кла. Затова никой не е нито враг, нито приятел на Бога. Всеки страда и се наслаждава на резултатите от собствената си съдба. Тази съдба е създадена от живите същества в процеса на социалното общуване. Тук всеки иска да е господар на материалната природа и по този начин създава собствената си съдба под надзора на Върховния Бог. Той е всепроникващ и следователно може да види дейностите на всеки. И защото Бог няма начало и край, той също така е известен като вечното време, Кла.

Това, за което говори тук преданата Кунтӣ, е точно обяснено от самия Бог. Той казва:

(Бхагавад-гӣт 9.29)

„Аз не завиждам на никого, не предпочитам никого и се отнасям еднакво към всички. Но всеки, който ми служи с преданост, е мой приятел. Той е в мен и Аз също съм негов приятел.“ Бог не може да бъде пристрастен. Всеки е син на Бога, така че как може Бог да привилегирова един, а друг – не? Това не е възможно. Но човешките същества са склонни на това. Ние пишем: „Уповаваме се на Бога“, но този, който се уповава на Бога, трябва да бъде еднакво добър и милостив към всички живи същества. Това е съзнание за Бога.

Кришна казва: „Аз нямам врагове, нито приятели.“ На ме двейо 'сти на прия. Думата двеа означава враг. Ние завиждаме на враговете и обичаме приятелите, но тъй като Кришна е абсолютен, дори когато е враждебен към някой демон, Той всъщност е приятел. Когато Кришна убива демон, всъщност убива демоничните му дейности и той веднага се превръща в светец и се слива с върховното безличностно сияние брахма-джьотир.

Брахма-джьотир е един от трите аспекта на Абсолютната Истина.

Абсолютната Истина е една, но се възприема в три аспекта, познати като Брахман, Парамтм и Бхагаван. Изначалният, пълен аспект на Абсолютната Истина е Бхагаван, Върховната Личност, а неговото частично проявление е Парамтм, Кширодака-шай Вишну, който се намира в сърцето на всеки (ишвара сарва-бхӯтн хд-деше 'рджуна тищпхати). Третият аспект на Абсолютната Истина е Брахман, всепроникващото безличностно сияние на Върховния.

Абсолютната Истина е еднаква за всички, но човек може да осъзнае Върховния в зависимост от начина, по който се обръща към него. (йе ятх м прападянте). Според възможностите на човек да разбира, Абсолютната Истина се разкрива или като безличностен Брахман, или като локализирана Парамтм или, в крайна сметка, като Бхагаван.

Нека обясним това с пример: понякога може да видим, макар и не много ясно, хълмове от стаята си. В Лос Анджелис има много хълмове, но когато ги видим отдалече, те приличат на нещо като облаци. Разбира се, ако скъсим разстоянието, ние ще разберем, че това е хълм. И ако извървим целия път до самия хълм, ние ще видим много хора, които работят там, много къщи, улици, коли, и толкова други неща. По същия начин, когато човек иска да разбере Абсолютната Истина с малкия си човешки мозък и си мисли: „Аз ще изследвам Абсолютната Истина, човек има неясна, имперсонална идея.“ След това, ако той продължи и започне да медитира, ще разбере, че Бог е разположен в сърцето му – дхнвас тхита-тадгатена манас пашянти ям йогина. Йогӣ, истинският йогӣ, вижда формата на Вишну в сърцето си чрез медитация. Преданите, обаче, се срещат лице в лице с Върховния, така както ние се срещаме помежду си и говорим лице в лице. Върховната Божествена Личност казва: „Дай ми това“ и преданият лично служи на Бога, изпълнявайки неговите желания. Така че има различни степени на реализация на Абсолютната Истина и въпреки че Върховният се отнася еднакво към всички нас, всеки го разбира според своя напредък. Затова Кунтӣ казва: сама чаранта сарватра – Когато даваш милостта си, Ти си равен към всеки.

Думата чарантам означава движещ се. Бог се движи навсякъде – в и извън всичко – ние само трябва да пречистим своето зрение, за да можем да го видим. Чрез предано служене ние можем да пречистим сетивата си, така че да възприемем присъствието на Бога. Тези, които са по-малко интелигентни, се опитват да открият Бог вътре, а тези, които са напреднали, могат да видят Бога вътре и отвън всичко съществуващо.

Йога, основана на медитация всъщност е предназначена за тези, които са по-малко интелигентни. Човек, който практикува медитация в йога трябва да контролира сетивата (йога индрия-саяма). Нашите сетива са много неспокойни и чрез практикуване на различни сани или седящи пози човек трябва да контролира ума и сетивата, така че да се концентрира върху формата на Вишну в сърцето. Тази йога система се препоръчва за тези, които са твърде много погълнати от телесната представа за живота. Тъй като бхактите, преданите, са по-напреднали, те не трябва да се подлагат на отделен процес за контрол на сетивата, по-скоро, ангажирайки се в предано служене, те вече контролират своите сетива.

Например, ако човек се занимава с обожание на Божествата, прочистване на храма, декориране на Божествата, готвене за тях и така нататък, сетивата му вече са ангажирани в служене на Абсолютната Истина, така че каква е възможността те да бъдат отклонени? Хӣкеа хӣкеша-севана бхактир учяте – бхакти – предано служене означава ангажиране на нашите сетива (хӣка) в служба на господаря на сетивата (хӣкеша). Сега нашите сетива са ангажирани в сетивно наслаждение. Ние мислим, че сме това тяло и затова трябва да удовлетворим сетивата си. В действителност, обаче, ние все още сме замърсени. Когато човек стигне до разбирането, че той не е това тяло, а духовна душа, неразделна част от Бога, той знае, че неговите духовни сетива трябва да бъдат ангажирани в служба на Върховното духовно същество. По този начин човек постига освобождение (мукти).

Човек постига освобождение, когато се откаже от фалшивата идея, че той е тялото и когато възобнови истинското си положение на слуга на Бога муктир хитвнятх рӯпа сварӯпеа вявастхити (Шрӣмад Бхгаватам 2.10.6). Когато ние сме обусловени, ние изоставяме нашата изначална позиция на вечен слуга на Кришна, описана от Чайтаня Махапрабху: джӣвера сварӯпа хая – кера нитя-дса. Но веднага щом се ангажираме в служба на Бога, ние се освобождаваме. Не е необходимо да се преминава през някакъв предварителен процес. Само този факт, че сетивата ни са ангажирани в служба на Бога, е доказателство, че човек е освободен.

Това освобождение е достъпно за всеки (сама чарантам). В Бхагавад-гӣт Кришна не казва на Арджуна: „Само ти можеш да дойдеш при мен и да бъдеш свободен.“ Не, Бог е достъпен за всеки. Когато Той казва: сарва-дхармн паритяджя мм ека шараа враджа – „Изостави всички религии и просто ми се отдай“ – Той говори не само на Арджуна, а на всички нас. Арджуна е бил първият и непосредствен слушател, но в действителност Бхагавад-гӣт е изговорена за всички човешки същества и затова трябва да се възползваме от нея.

Безпристрастността на Кришна се сравнява с тази на слънцето. Слънцето не мисли: „Ето един бедняк, ето един недокосваем, а това е прасе. Аз няма да им дам светлина и топлина.“ Не, слънцето е еднакво за всички и човек просто трябва да се възползва от него. Слънчевата светлина винаги е достъпна, но ако ние затворим вратите си и искаме да стоим на тъмно, това е наше решение. По същия начин Кришна е навсякъде, Кришна е за всеки и Кришна е готов да ни приеме веднага щом се отдадем. Сама чарантам. Няма ограничения. Хората могат да направят разлика между по-ниска и по-висока класа, но Кришна казва: м хи пртха вяпшртя йе 'пи сю ппа-йоная (Бхагавад-гӣт 9.32) – Въпреки че човек може да произхожда от ниска класа, това няма значение. Ако ми се отдаде, той също е достоен да се върне у дома, обратно при Бога.

Този същият Кришна е описан от Кунтӣдеви като вечното време. Всичко има своето място във времето, но нашата представа за минало, настояще и бъдеще е относителна. Едно малко насекомо измерва своето минало, настояще и бъдеще по различен начин от нас. По същия начин нашето минало, настояще и бъдеще са различни от тези на Брахма, главното живо същество, което твори в тази вселена. Но за Кришна няма минало, настояще или бъдеще. Затова Той е вечен. Ние имаме минало, настояще и бъдеще, защото сменяме телата си. Тялото, което имаме сега е свързано с определена дата. Аз съм роден от баща си и майка си на определена дата и това тяло ще съществува известно време. То ще расте, ще произвежда някои странични продукти, след което ще остарее, ще се смали и след това ще изчезне, а след това ще трябва да приема друго тяло. Когато миналото, настоящето и бъдещето на сегашното ми тяло вече не съществуват, аз ще приеме друго тяло и отново ще започне – минало, настояще, бъдеще. Но Кришна няма минало, настояще или бъдеще, защото Той не променя тялото си. Това е разликата между нас и Кришна.

Вечната позиция на Кришна се разкрива в Бхагавад-гӣт. Кришна казва на Арджуна: „В миналото, преди милиони години, дадох тази философия на Бхагавад-гӣт на слънчевия бог.“ Арджуна, както изглежда, не повярвал на това. Разбира се, Арджуна знаел всичко, но с цел да ни обучи, той казал на Кришна: „Кришна, ние сме връстници и тъй като сме родени по едно и също време, как мога да повярвам, че толкова отдавна си дал тази философия на слънчевия бог?“ Тогава Кришна отговорил: „Скъпи ми Арджуна, тогава ти също си присъствал, но си забравил, а Аз не съм. Това е разликата.“ Минало, настояще и бъдеще се отнасят за тези, които забравят, но за личност, която не забравя, който живее вечно, няма минало, настояще или бъдеще.

Затова Кунтӣ назовава Кришна вечен (манйе тв клам). И тъй като той е вечен, той напълно контролира всичко (ӣшнам). Наблюдавайки изключителните дейности на Кришна, Кунтӣ разбира, че Той е вечен и че е върховният контрольор. Кришна няма начало и няма край (анди-нидханам) и затова е вибху, Върховният, най-великият.

Ние сме ау, най-малките, а Кришна е вибху, най-великият и ние сме неделима част от него. Но докато Кришна е едновременно най-големият и най-малкият, ние сме само най-малките. Вибху, най-великият, трябва да е този, който съдържа в себе си всичко. Ако някой има голяма чанта, в нея може да побере много неща, докато в по-малка и едно нещо може да е трудно да се побере. Защото Кришна е вибху, най-великият, Той включва всичко, дори и миналото, настоящето и бъдещето, а също така Той е всепроникващ, присъства навсякъде.

Без Кришна материята не може да се развие. Атеистичните учени твърдят, че животът произлиза от материята, но това е пълна глупост. Материята е една енергия на Кришна, а духът е друга. Духът е по-висша енергия, а материята е по-нисша. Материята се развива, когато върховната енергия присъства. Например, преди двеста или триста години земята на Америка не е разработена, но тъй като някои по-висши живи същества от Европа идват тук, Америка сега е много по-развита. Следователно, причината за развитие е по-висша енергия. В Африка, Австралия и на много други места все още има свободни терени, които не са развити. Защо земята е неразработена? Поради това, че висшата енергия на напредналите живи същества не я е докоснала. Веднага щом по-висшата енергията я докосне, същата земя ще се развие и ще се появят толкова много фабрики, къщи, градове, пътища, автомобили и така нататък.

Смисълът на този пример е, че материята не може да се развива от само себе си. Това е невъзможно. Висшата енергия трябва да я докосне и тогава тя ще стане активна. Да дадем друг пример: машината е енергия – тя е по-нисша енергия – и поради това, ако работникът не дойде да включи машината, тя няма да работи. Човек може да има много скъпа кола, но без шофьор тя никога няма да потегли, дори след милиони години.

Въпрос на здрав разум е да се разбере, че материята не може да работи самостоятелно. Тя не може да работи, освен ако по-висшата енергия на живото същество не я докосне. Така че как можем да заключим, че животът се развива от материята? Учените-негодници могат да твърдят това, но те нямат достатъчно знание.

Както е споменато в Брахма Сахит (антара-стхапараму-чантарастхам), вселените се развиват поради присъствието на Кришна. Учените сега изучават атомите, те откриват, че електрони, протони и други частици действат по толкова много начини. Защо са активни тези частици? Защото Кришна присъства в тях. Това е истинско, научно познание.

Човек трябва правилно да разбере Бога. Кришна няма минало, настояще и бъдеще. Той е вечното време, без начало и край и е еднакъв към всеки. Ние само трябва да се подготвим да видим Кришна и да го разберем. Това е целта на Кришна съзнание.