No edit permissions for Bulgarian

Глава 14

Невероятните дейности на Бог Кришна

гопй даде твайи ктгаси дма твад
 те дашшру-калилнджана-самбхрамкам
вактра нинӣя бхая-бхвана стхитася
с м вимохаяти бхӣр апи яд бибхети

Скъпи Кришна, майка Яшода искаше да те върже с въже, защото беше направил беля. Тогава уплашените Ти очи се напълниха със сълзи, които размиха черния каджал по клепачите Ти. Ти беше много изплашен, макар че от Теб се бои дори олицетворението на страха. Това е объркващо за мен.

Шрӣмад Бхгаватам 1.8.31

Ето още един пример за това как забавленията на Върховния Бог могат да смутят и объркат хората. Както вече обяснихме, Върховният Бог си остава Върховен при всички обстоятелства. Тук се дава пример за това как Богът може да остане Върховен и в същото време да се превърне в играчка в ръцете на чистите си предани. Чистите предани служат на Бога, водени единствено от чиста любов към него и в същото време те забравят за положението му на Върховен Бог. Върховният Бог също приема с голямо удоволствие това спонтанно служене, предизвикано от чиста любов, лишено от почтителното благоговение и страхопочитание. Преданите обожават Бога с благоговение, но Той е особено доволен, когато от чиста привързаност и любов те смятат, че Той им е подчинен. Такъв е духът на забавленията на Бога в изначалната обител Голока Вриндавана. Приятелите на Кришна мислят, че Той е един от тях. Те не смятат, че Кришна заслужава някаква особена почит. Родителите на Бога, които са чисти предани, виждат в него само детето си. Богът приема наказанията от страна на родителите си с по-голяма радост, отколкото всички молитви и ведически химни. Упреците на годениците му са източник на по-голяма наслада за него от всички ведически химни. Когато Бог Кришна бил в материалния свят, за да заплени обикновените хора с вечните си забавления в трансценденталните владения на Голока Вриндавана, Той показал несравним пример за подчинение на осиновителката си Яшода. Както всяко палаво дете, Богът често опустошавал запасите от масло на майка Яшода като чупел далвите и раздавал маслото на другарчетата си, включително и на забележителните маймуни на Вриндавана, които не пропускали случая да се възползват от щедростта му. Веднъж майка Яшода видяла това и от чиста любов се престорила, че иска да накаже трансценденталното си дете. Тя взела едно въже и заплашва Бога, че ще го върже, както обикновено правят родителите. Като видял въжето в ръцете ѝ, Богът навел глава и заплакал като истинско дете, а сълзите, които се стичали по бузите му, размили черния каджал, който украсявал прекрасните му очи. Кунтӣдеви обожава този образ на Бога, защото осъзнава изключителното му положение. От Бога се бои дори самото олицетворение на страха, но въпреки това сега Той се уплашил от майка си, която искала да го накаже като обикновено непослушно дете. Кунтӣ съзнавала върховното положение на Кришна, а Яшода – не. Затова Яшода се намирала на по-издигнато равнище от Кунтӣ. Майка Яшода била получила Бога като син и Той я накарал напълно да забрави, че детето ѝ е самият Бог. Ако майка Яшода съзнавала възвишеното положение на Бога, тя нямала да бърза да го накаже. Но Той я накарал да забрави положението му, защото искал да се покаже пред любящата си майка като истинско дете. Тази обмяна на любов между майката и сина била толкова естествена, че Кунтӣ изпадала в недоумение, когато си припомняла сцената и не ѝ оставало нищо друго, освен да възхвалява трансценденталната синовна обич. По косвен начин тя възхвалявала неповторимата любов на майка Яшода, с която тя управлявала като свое любимо дете дори всемогъщия Бог.

Тук Кришна проявява още едно свое достояние – красотата. Кришна притежава шест съвършенства: цялото богатство, цялата сила, слава, знание, отречение и красота. Кришна е по-голям от най-голямото и по-малък от най-малкото. Това (аор аӣн махато махӣн). Ние предлагаме почитания на Кришна с благоговение и почит. Никой не идва при Кришна с въже, казвайки: „Кришна, ти си направил пакост, затова сега ще те вържа.“ Това е право само на най-издигнатите предани и на Кришна му се харесва те да се обръщат към него по този начин.

Знаейки за могъществото на Кришна, Кунтӣдеви не се е осмелявала да постъпва както Яшода, въпреки че тя е била леля на Кришна. Кунтӣдеви не е имала привилегията на Яшода, която е била толкова издигнат предан, че е имала право да наказва Върховната личност. Кунтӣдеви просто си е мислила за това колко щастлива е Яшода, че от нея се страхува Върховната Личност, от когото се бои дори персонификацията на страха (бхӣр апи яд бибхети). Кой не се страхува от Кришна? Всички се страхуват. Но Кришна се страхува от Яшодамаи. Това е неговото висше съвършенство.

Ето още един пример за съвършенствата на Кришна. Кришна е известен като Мадана-мохана. Мадана означава Купидон. Купидон очарова всеки, но Кришна е Мадана-мохана, защото Той е толкова красив, че очарова дори Купидон. Независимо от това, Самият Кришна е очарован от Радхарани и следователно Радхарани е известна като Мадана-мохана-мохини – „тази, която покорява покорителят на Купидон“. Кришна пленява Купидон, а Радхарани – самия Кришна.

Това са много възвишени духовни истини в Кришна съзнание. Те не са въображаеми или измислени. Те са реалност и всеки предан може да получи привилегията да ги разбере и наистина да участва в забавленията на Кришна, ако наистина напредне в духовния живот. Не бива да мислим, че тази привилегия, дадена на майка Яшода не е достъпна за нас. Всеки може да има подобна привилегия. Ако човек обича Кришна като свое дете, той ще има такава привилегия, защото майката има най-силна любов към детето си. Дори и в материалния свят няма сравнение с майчината любов, една майка обича детето си без никакви очаквания за взаимност. Разбира се, въпреки че това е истина, този материален свят е толкова замърсен, че майката някой път си мисли: „Детето ми ще порасне и ще стане човек. Когато той спечели пари, аз ще се възползвам от тях.“ Така че тук има някакво желание за изгода. Но който обича Кришна, няма егоистични чувства, тази любов е неподправена, свободна от всички желания за материални придобивки – анбхилит-шӯням (Бхакти-расамрита-синдху 1.1.11).

Ние не трябва да обичаме Кришна заради материални придобивки. Не е така, че ние можем да кажем: „Кришна, дай ми хляб и след това ще те обичам. Кришна, дай ми това или онова и след това ще те обичам. Не трябва да има меркантилност, Кришна иска безкористна любов.

Когато Кришна видял майка Яшода да идва с въже, за да го върже, Той много се уплашил: „О, майка ми ще ме върже.“ Той започнал да плаче и сълзите размили каджала по очите му. Поглеждайки майка си с дълбока почит, Той развълнувано казал: „Да, мамо, аз те обидих. Моля те, извини ме!“ и навел глава. Кунтӣдеви високо оценила тази сцена, защото тя разкрива едно от съвършенствата на Кришна. Въпреки че Той е Бог, Върховната Личност, Той се поставя под контрола на майка Яшода. В Бхагавад-гӣт 7.7 Богът казва: „матта паратара ннят кичид асти дхана-джая – О, завоевателю на богатства, няма истина, по-висша от мен.“ И този Върховен Бог, от който никой не е по-висш, се прекланя на майка Яшода, приемайки: „Мила майко, да, аз съм виновен.“

Когато майка Яшода видяла, че Кришна твърде много се страхува от нея, тя също се разтревожила. Тя всъщност не искала Кришна да страда от нейното наказание. Това не е била целта ѝ. В Индия все още съществува тази практика – когато едно дете твърде много смущава майка си, може да бъде вързано на едно място. Това е много често срещано явление, така че майка Яшода също го е правила.

Тази сцена е много високо оценявана от чистите предани, защото показва колко велика е Върховната Личност, който играе съвършено ролята на дете. Когато Кришна играе ролята на дете, Той играе съвършено, когато играе съпруг на шестнадесет хиляди жени, Той играе съвършено, когато играе любовник на гопӣте, Той играе съвършено и като приятел на пастирчетата също играе съвършено.

Пастирчетата – те всички зависели от Кришна. Те искали да вземат плодове от палмовата гора, но имало един демон на име Гардабхасура, който не позволявал на никого да влиза в гората. Тогава пастирчетата казали: „Кришна, ние искаме да опитаме от тези плодове, ако можеш, направи нещо.“ Кришна веднага се съгласил и заедно с Баларама отишли в гората, където този и други демони живеели под форма на магарета. Когато Кришна и Баларама отишли в гората, демоните ги нападнали с желание да ги ритат със задните си крака. Тогава Баларама хванал един от тях, хвърлил го на върха на едно дърво и демонът умрял. Кришна и Баларама убили другите демони по същия начин. Така техните приятели пастирчета им били много благодарни.

Друг път в гората избухнал пожар. Пастирчетата знаели, че няма кой друг да им помогне, освен Кришна. Те веднага се обърнали към него и Той се отзовал. Така Кришна веднага погълнал целия пожар. Имало много демони, които нападали момчетата и те всеки ден, връщайки се вкъщи, казвали на своите майки: „Кришна е толкова прекрасен!“ и обяснявали какво се е случило през деня. А майките им казвали: „Да, нашият Кришна е прекрасен!“ Те не знаели, че Кришна е Бог, Върховната Личност. Те знаели само, че Кришна е прекрасен, това е всичко. И колкото повече наблюдавали прекрасните дейности на Кришна, толкова повече любовта им се усилвала. Може би Той е някой полубог – казвали те. Когато Нанда Махараджа, бащата на Кришна, общувал с приятелите си, те казвали: „О, Нанда Махараджа, Кришна е прекрасно дете.“ И Нанда Махараджа отговарял: „Да, виждам, че е така. Може би Той е някой полубог.“ Но дори и в това Той не е бил сигурен – може би.

Жителите на Вриндавана не се интересуват кой е Бог и кой не е. Те обичат Кришна, това е всичко. Тези, които първо анализират Кришна, за да разберат дали той е Бог, не са първа класа предани. Първа класа предани са тези, които имат спонтанна любов към Кришна. Как можем да анализираме Кришна? Това е невъзможно, защото Той е безграничен. Ние имаме ограничени възприятие и сетивата ни са ограничени, поради това – как можем да разберем Кришна? Това изобщо не е възможно. Кришна разкрива Себе си до известна степен и това е напълно достатъчно.

Ние не трябва да бъдем като философите Маявади, които се опитват да разберат Бога чрез спекулативно разсъждение. „Нети нети“ – казват те. – Бог не е това, Бог не е онова. Но какво е Бог, те не знаят. Материалистичните учени също се опитват да открият причината на всички причини, но и техният процес е същият: „Не е това, не е онова.“ Колкото и да са напреднали, те винаги ще стигат до: „Не е това, не е онова.“ Но това, кое е изначалната причина на всичко, те никога няма да открият. Това е невъзможно.

Учените-материалисти не могат правилно да разберат дори материалните обекти, а какво да говорим за разбиране на Кришна. Те се опитват да отидат на Луната, но всъщност не знаят какво представлява тя. Ако те са разбрали какво представлява Луната, защо са се върнали тук? Ако те знаеха какво е Луната, щяха да са там досега. През последните двадесет години те се опитват да отидат и да останат там, но техните заключения се свеждат до: „Не е това, не е онова. Там няма живи същества и не съществуват условия за живот.“ В своите доклади те пишат само за това какво няма на Луната, но знаят ли какво има там? Не, те не знаят. И това е само една планета или звезда.

Според ведическата литература Луната се разглежда като звезда. Учените казват, че всички звезди са слънца, но според Бхагавад-гӣт звездите са от същото естество като луната. В Бхагавад-гӣт (10.21) Бог Кришна казва: накатрм аха шашӣ: „Сред звездите Аз съм Луната.“ Така Луната е точно като другите звезди. Какво е естеството на Луната? Тя е светла, защото отразява светлина от слънцето. Ето защо, въпреки че учените казват, че звездите са слънца, ние не сме съгласни. Според ведическите данни съществуват безброй слънца, но във всяка вселена има само едно.

Всичко което виждаме в тази вселена, ние възприемаме несъвършено и съответно нашите познания също са несъвършени. Ние не можем да преброим колко звезди или планети има. Ние не можем да разберем напълно съществуващите навсякъде около нас материалните неща, а как тогава можем да разберем Върховния Бог, който е създал тази вселена? Това не е възможно. Затова в Брахма Сахит (5.34) се казва:

пантхс ту кои-шата-ватсара-сампрагамйо
вйор атхпи манасо муни-пунгавнм
со 'пй асти ят-прапада-сӣмнй авининтя-таттве
Говиндам ди-пуруа там ахам бхаджми

Космосът е безграничен и в Брахма Сахит се казва: „Да предположим, че някой в продължение на милиони години пътува с космически кораб със скоростта на вятъра или дори скоростта на ума.“ Всеки знае, че умът е толкова бърз, че за една десетохилядна от секундата той може да ни отведе на милиони километри разстояние. Ако сме видели нещо, намиращо се на милиони километри, умът може да ни отведе там веднага. Но дори и ако можем да пътуваме с тази скорост в космически кораб, произведен от муни-пугавнм – велики учени и мислители, може ли да считаме, че сме постигнали съвършенство? Не. В Брахма Сахит се казва: со 'пясти ят-прапада-сӣмнй авичинтя-таттве – това творение ще остане все пак неразбираемо. Кришна е създал всички тези неща, така че как можем да изследваме Кришна? Ако не можем да разберем нещата, които Кришна е създал, как можем да разберем него самия? Изобщо не е възможно.

Затова настроението на Вриндавана е съвършеното състояние на съзнанието за преданите. Жителите на Вриндавана нямат никакъв стремеж да разберат Кришна. Вместо това те са готови да обичат Кришна безусловно. Не е така че те мислят: „Кришна е Бог и затова го обичам.“ Във Вриндавана Кришна не играе ролята на Бог. Там Той е обикновено пастирче и въпреки че на моменти показва, че е Бог, Върховната Личност, там преданите не се интересуват от това.

Кунтӣдеви, обаче, не е жител на Вриндавана. Тя е жител на Хастинапура, което е извън Вриндавана. Преданите извън Вриндавана изучават колко велика е предаността на жителите на Вриндавана, но жителите на Вриндавана не се интересуват от това колко велик е Кришна. Това е разликата между тях. Така че нашата грижа трябва да бъде просто да обичаме Кришна. Колкото повече обичаме Кришна, толкова повече ние ще станем съвършени. Не е необходимо да разберем Кришна и как Той създава творението. Кришна се представя в Бхагавад-гӣт и ние не трябва да се опитваме да разберем повече от това. Ние не трябва да полагаме много усилия, за да разберем Кришна. Това не е възможно. Ние просто трябва да увеличим нашата искрена любов към Кришна. Това е съвършенството на живота.

« Previous Next »