Глава 15

Тъй като появяването на Бога в материалния свят обърква всички, за раждането на Неродения има най-различни мнения. В Бхагавад-гӣт Богът казва, че се ражда в материалния свят, макар че е господарят на всички творения и е нероден. Така че не можем да отречем раждането на Неродения, защото Той сам представя истината. Но съществуват различни мнения за причините, поради които Той се ражда. Те също са изложени в Бхагавад-гӣт. Той се появява чрез вътрешната си енергия, за да възстанови принципите на религията, да защити благочестивите и да унищожи неблагочестивите. Това е мисията на появяването на Неродения. Но въпреки това се казва, че Богът е дошъл, за да прослави благочестивия цар Юдищхира. Несъмнено, заради благото на всички Бог Кришна искал да установи над света властта на Пандавите. Когато светът се управлява от благочестив цар, хората са щастливи. Когато владетелят е неблагочестив, хората са нещастни. В епохата на Кали управниците най-често са грешници и затова хората непрекъснато страдат. Но в демократичното общество неблагочестивите граждани сами избират този, който да ги управлява, затова не могат да обвиняват никого за нещастието си. Махараджа Нала също бил прочут като велик и благочестив цар, но не бил свързан с Бог Кришна. Затова Богът трябвало да прослави Махараджа Юдищхира. Богът вече бил прославил цар Яду, като се появил в рода му. Макар че се нарича Ядава, Ядувира, Ядунандана и пр., Той е независим от подобни обвързаности. Той може да бъде сравнен със сандаловото дърво, което расте в малайските планини. Дърветата могат да растат навсякъде, но понеже сандаловите дървета растат предимно в малайските планини, името им се свързва с тези планини. Можем да направим заключението, че Богът е като слънцето – вечно нероден, но въпреки това, Той се появява в този материален свят както слънцето изгрява на източния хоризонт. И както слънцето не принадлежи само на изтока, така и Богът не е син на никого, а напротив, баща на всичко съществуващо.

В Бхагавад-гӣт (4.6) Богът казва:

„Въпреки че съм нероден и трансценденталното ми тяло е нетленно, и въпреки че съм Бог на всички живи същества, чрез моята вътрешна енергия Аз се появявам във всяка епоха в изначалната си трансцендентална форма.“

Кришна е нероден и ние също сме неродени, но за разлика от Бога ние сме въплътени в материално тяло. Затова не можем да запазим позицията си на неродени, а трябва да се раждаме отново и отново – от едно тяло в друго, без гаранция за това какъв вид тялото ще получим следващия път. Дори и в този живот ние сме принудени да сменяме едно тяло с друго. Детето изоставя детското си тяло и приема тялото на юноша, а юношата изоставя юношеското тяло, за да приеме младежко тяло, което след това се сменя от старческо тяло. Затова е естествено да се заключи, че когато човек изоставя старото си тяло, ще трябва да приеме друго тяло – отново тялото на дете.

Това е естественият цикъл на този материален свят. Той е подобен на смяната на сезоните. След пролетта идва лято, след лятото идва есента, а след това – зимата, а после – отново пролетта. По същия начин след деня идва нощта, а след нощта – ден. И точно както тези циклични промени настъпват един след друг, ние преминаваме от едно тяло в друго и затова естествено е да си направим извод, че след напускане на настоящото тялото ще получим друго тяло (бхӯтв бхӯтв пралӣяте).

Това заключение е много логично, то е потвърдено от шстра, ведическата литература, а също така и от най-висшия авторитет – самия Кришна. Затова, защо да не я приемем? Ако човек не приема това – ако някой смята, че няма живот след смъртта, той е глупак.

Има живот след смъртта и има възможност да се освободим от цикъла на повторно раждане и смърт и да постигнем безсмъртен живот. Но тъй като, от незапомнени времена, ние сме свикнали да приемем едно тяло след друго, за нас е трудно да си представим живот, който е вечен. А животът в материалния свят е изпълнен с толкова много притеснения, че човек може да си мисли – ако има вечен живот, той сигурно също е толкова мъчителен. Например, болен човек, който взема горчиво лекарство и който е на леглото и там яде, там изхвърля изпражненията и урината си, който не може да се движи – той може би смята живота си толкова непоносим, че си мисли: „Нека да се самоубия.“ По същия начин, материалистичният живот е толкова нещастен, че в отчаянието си човек понякога приема философията на войдизма или имперсонализма, за да се опита да отрече самото си съществуване и да направи всичко нула. Но да стане нула е невъзможно, нито е необходимо. В материалния свят ние сме в бедствено положение, но когато изоставим материалното си съществувание, можем да открием реалния живот, вечния живот.

Тъй като ние сме неразделна част от Кришна, който е аджа, отвъд раждането и смъртта, ние също сме аджа. Как бихме могли да сме друго? Ако баща ми е щастлив, а аз съм син на баща си, защо да съм нещастен? Естествено е да заключим, че аз мога да се наслаждавам на имота на баща си, така както баща ми му се наслаждава. По същия начин, Богът, Кришна притежава цялото могъщество, цялата красота, цялото знание. Той е съвършен във всяко отношение. И въпреки че аз не мога да бъда съвършен, аз съм неразделна част от Бога и имам всички качества на Бога, макар и в малка степен.

Богът не умира, така че аз също няма да умра. Това е моето положение. Това се обяснява в Бхагавад-гӣт (2.20): на джяте мрияте в кадчит. Описвайки душата, Кришна казва, че душата никога не се е родила (на джяте), а ако човек не се ражда, как може той да умре? Не може да става и дума за смърт (мрияте в). Смъртта е за този, който е приел раждане, а ако човек няма раждане, той също така няма и смърт.

Но за съжаление ние не знаем това. Ние провеждаме научни изследвания, но ние не знаем, че всяко живо същество е душа, духовна по своята природа, която няма раждане, няма и смърт. Това е нашето невежество. Душата е вечна, вечно съществуваща и първоначална (нитя шшвато 'я пуро). Душата не умира с унищожаването на тялото (на ханяте ханямане шарире). Но въпреки че душата не умира, тя приема друго тяло и това се нарича бхава-рога, материална болест.

Тъй като Кришна е върховното живо същество (нитйо нитн четанаш четаннм), ние сме точно като Кришна, но разликата е, че Кришна е вибху, безграничен, докато ние сме ау, ограничени. Качествено ние сме толкова добри, колкото Кришна. Затова каквато и склонности Кришна да има, ние също я имаме. Например Кришна има склонността да обича някой от противоположния пол – по тази причина и ние имаме същата склонност. Любовта води началото си от вечната любов между Радха и Кришна. Ние също търсим вечната любов, но тъй като сме обусловени от материалните закони, нашата любов е временна. Но ако се издигнем на трансцендентална платформа, ние можем да вземем участие в любовни отношения, подобни на тези на Кришна и Радхарани. Затова нашата цел трябва да бъде да се върнем у дома, обратно при Кришна, защото както Кришна е вечен, ние също ще получим вечно тяло.

Кунтӣ казва: кечид хур аджам джтам – „Върховният вечен, върховният нероден сега е приел раждане.“ Но въпреки че Кришна приема раждане, неговото раждане не е като нашето. Това би трябвало добре да знаем. Богът казва в Бхагавад-гӣт (4.9):

„Човек, който знае трансценденталната природа на моите появявания и дейности, след като напусне тялото си не приема ново раждане в този материален свят, а достига моята вечна обител, о, Арджуна.“

В Шрӣмад Бхгаватам се описва появяването на Кришна. Той не се е родил от утробата на Деваки. Напротив, първо Той се е появил във величествената четириръка форма на Вишну, а след това се е превърнал в малко дете в скута на Деваки. Затова раждането на Кришна е трансцендентално, докато нашето раждане се извършва със сила, подчинено на законите на природата. Кришна не е подчинен на законите на природата, законите на природата са му подчинени (махякеа практи сӯяте са-чарчарам). Пракрити, природа, действа под ръководството на Кришна, а ние работим под ръководството на природата. Кришна е господар на природата, а ние сме слуги на природата. Затова Кунтӣдеви казва: кечид ху – Само глупакът може да каже, че нероденият е взел раждане. Самият Кришна също казва в Бхагавад-гӣт (9.11): аваджнанти м мӯх мнуӣ танум шритам – „Аз съм се появил в човешка форма, затова тези, които са негодници, мислят че съм обикновен човек, също като тях.“ Пара бхвам аджнанта – „Те не знаят тайната на раждането на Бога като човешко същество.“

Кришна е навсякъде. Бог е разположен в сърцето на всеки (ӣшвара сарва-бхӯтн хд-деше 'рджуна тиш̣хати). И тъй като Той е в нас и е всемогъщ, защо трябва да е трудно за него да се появи пред нас? Когато великият предан Дхрува Махарадж се занимавал с медитация върху четириръката форма на Вишну, изведнъж медитацията му била нарушена и Той видял пред себе си същата форма, върху която медитирал. Било ли е много трудно за Кришна да се появи по този начин? Разбира се, че не. По същия начин за него не е било трудно да се яви пред Деваки в същата четириръка форма. Следователно Кришна казва: джанма карма ча ме дивям – „Човек трябва да разбере трансценденталното му раждане и дейности.“ Кунтӣдеви има това разбиране. Тя знае – въпреки че за някои глупаци Кришна е приел раждане – в действителност Той е нероден.

Но защо трябва Кришна да проявява забавлението на приемане на раждане? Кунтӣдеви отговаря: пуя шлокася кӣртайе – да прославя тези, които са много благочестиви и много напреднали в духовното разбиране. Кришна идва като син на Деваки, за да прослави своята предана Деваки. Кришна става син на Яшода, за да прослави Яшода. По същия начин Кришна се появява в династията на своя велик предан Махараджа Яду, само за да прослави Махараджа Яду. Затова Кришна е още известен като Ядава, потомък на Махараджа Яду. Кришна не е задължен да приеме раждане в определено семейство или държава, но Той се ражда, за да прослави определена личност или семейство, за да прослави тяхната преданост. Затова неговото раждане, се нарича дивям, трансцендентална.

Бог не е длъжен да приема раждане, но ние сме длъжни да го направим. Това е разликата между нашето раждане и раждането на Кришна. Ако според нашата карма или дейности ние сме подходящи да се родим в добро семейство, в човешкото общество или обществото на полубоговете, ние трябва да направим това, но ако нашите дейности са нисши като тези на животните, ние ще трябва да се родим в семейство на животни. Това е законът за кармата. Карма даива-нетреа джантор дехопапаттайе (Шрӣмад Бхгаватам 3.31.1). Ние развиваме определен тип тяло според нашата карма.

Човешката форма на живот е предназначена за разбирането на Върховния Бог, Абсолютната Истина (атхто брахма-джиджнс). Но ако ние не се стремим към това, ако ние злоупотребяваме с тази възможност и просто сме като животни, ще се върнем към животинска форма на живот. Заради това движението за Кришна съзнание се опитва да спаси хората от пропадането до животински живот.

Появата на Бог Кришна е сравнен с растежа на сандаловото дърво по хълмовете на Малая (малаясйева чанданам). Има две Малая – Малайските хълмове и страната, сега известна като Малайзия. Дървото чандана или сандаловото дърво може да расте навсякъде – не е така, че то расте само в Малайзия или на Малайските хълмове, но тъй като това сандалово дърво расте в големи количества в тези части на света, то е известно като Малая-чандана. В западните страни има ароматизирана вода, известна като одеколон. Тя може да се произвежда навсякъде, но тъй като тя е била първоначално произведена в град Кьолн, тя е известна като одеколон. По същия начин сандаловото дърво може да расте навсякъде, но тъй като първоначално то е било много популярно в Малайзия и Малайските хълмове, то е известно като Малайско сандалово дърво. Кунтӣ отдава тази молитва преди пет хиляда години. Това показва, че сандаловото дърво е растяло и преди пет хиляда години в Малайзия. Малайзия не е ново име, то е било известно преди хиляди и хиляди години от последователите на ведическата култура. В днешно време, разбира се, Малайзия отглежда каучукови дървета, защото има добро търсене на гума, но по-рано в Малайзия в голям мащаб е растяло сандалово дърво, защото е имало голямо търсене на сандалово дърво, особено в Индия.

Тъй като Индия е тропическа страна, а сандаловото дърво е много охлаждащо, хората в Индия използват сандаловата паста за козметични цели. Дори и сега, през горещите дни на летния сезон, тези, които могат да си го позволят, намазват със сандалова паста телата си и се чувстват охладени през целия ден. В Индия това е традиция, при която след къпане и освещаване на тялото чрез поставяне на тилак-знаци по него, човек предлага почитания на Божествата, взема известно количество чандана-прасда от стаята на Божествата и го нанася на тялото си. Това се нарича прасадханам. Затова се казва, че в Кали-юга, настоящата епоха сннам ева прасдханам (Шрӣмад Бхгаватам 12.2.5) – ако някой може да се изкъпе добре, това е прасдханам. В Индия дори най-бедният човек всеки ден рано сутрин взема баня, но когато дойдох в Америка видях, че за хората къпането дори веднъж на ден е трудна работа и много често не се прави. В Индия сме свикнали да виждаме хората се къпят три пъти на ден, но в Ню Йорк – може да се наложи човек да отиде до къщата на свой приятел, за да се изкъпе, защото няма условия у дома. Това е симптом на Кали-юга – сннам ева прасдханам. В Кали-юга за човек ще бъде много трудно дори да се изкъпе.

Друг симптом на Кали-юга е дкя куумба-бхараам (Шрӣмад Бхгаватам 12.2.7) – ще бъде приеман за благочестив просто ако може да запази семейството си. Думата дкям, което означава известен с благочестиви дейности, идва от дака, което означава благонадежден. В Кали-юга един мъж ще се счита за благонадежден, ако може да поддържа семейство, състоящо се от него, жена му и едно или две деца. В Индия, разбира се, традиционното семейство е общото семейство, състоящо се от мъж и съпругата му, техните родители и деца, техните роднини и така нататък. Но в Кали-юга ще бъде трудно да се поддържа обикновено семейство от мъж, жена и няколко деца. Когато живеех в Ню Йорк, между хората, дошли на нашите класове беше стара дама, която имаше възрастен син. Попитах я: „Защо вашият син не се ожени?“ Тя отговори: „Да, той ще се ожени, когато може да поддържа семейство. Не знаех, че тук поддържането на семейство е толкова трудна работа.“ Но това е описано в Шрӣмад Бхгаватам – ако някой може да поддържа семейство, той ще се смята за много славен човек и ако едно момиче има съпруг, тя ще се счита за много щастлива.

Не е наша работа да критикуваме, но симптомите на Кали-юга са много тежки и те ще стават все по-тежки. Продължителността на Кали-юга е 432000 години и въпреки че са минали само 5000 години от нея, вече можем да открием толкова много трудности и колкото повече Кали-юга напредва, толкова повече ще бъдат трудностите. Затова най-добрият начин е да развием нашето Кришна съзнание и да се върнем у дома, обратно при Бога. Това ще ни спаси. В противен случай, ако се преродим отново за друг живот в Кали-юга, очакват ни дни, изпълнени с трудности и ще трябва да страдаме все повече и повече.