Глава 4

Богът не може да бъде достигнат по никакъв материален начин. Но Той по своята безгранична и безпричинна милост идва на земята такъв, какъвто е, за да благослови своите чисти предани и да ограничи властта на демоничните личности. Царица Кунтӣ предпочита именно тази инкарнация на Бога пред всички други, защото в тази форма Той е най-достъпен. Във въплъщението Рама от дете Той е царски син, но във въплъщението на Кришна, въпреки че е син на цар, веднага след раждането си Той напуска подслона на своите родители (Цар Всудева и Царица Деваки) и отива в скута на Яшодамаи, за да играе ролята на обикновено пастирче в блажената Враджабхуми, осветена от детските му забавления. Затова Бог Кришна е по-милостив от Рама. Той несъмнено е бил много милостив и с брата на Кунтӣ – Всудева и неговото семейство. Ако той не е станал син на Всудева и Деваки, Царица Кунтӣ не би могла да го назовава свой племенник и по този начин да изпитва към Кришна родителска обич. Но Нанда и Яшода са по-щастливи, защото те могат да се наслаждават на детските забавления на Бога, които са по-привлекателни, отколкото всички други. Нищо не може да се сравни с детските му забавления във Враджабхуми, които са отражение на неговите вечни дейности в изначалната Кришналока, описана като чинтмаи-дхма в Брахма Сахит. Бог Кришна Сам е дошъл във Враджабхуми с целия си трансцендентален антураж и принадлежности. Шри Чайтаня Махапрабху потвърждава, че никой няма толкова късмет, колкото жителите на Враджабхуми и специално пастирките, които дават всичко за удовлетворението на Бога. Забавленията му с Нанда и Яшода и забавленията с пастирите и особено с пастирчетата и кравите са причина Той да бъде известен като Говинда. Бог Кришна като Говинда е по-благосклонен към брхмаите и кравите, което показва, че по този начин човешкото благополучие зависи много от тези две неща, а именно брахминската култура и защитата на кравите. Бог Кришна никога не е удовлетворен там, където те липсват.

В началото на молитвите си Царица Кунтӣ казва: намасйе пуруа твдям ӣшвара практе парам: „Отдавам почитанията си на изначалната личност, пуруа, която е практе парам, отвъд това материално творение.“ Така в началото Кунтӣдеви ни дава разбирането, че Бог е Върховният пуруа, Върховната личност. Той не е безличностен. Той е личност, но не личност от този материален свят или това материално творение и неговото тяло не е материално. Това трябва добре да се разбере. Недостатъчното знание на имперсоналистите не може да обясни как Върховната Абсолютна Истина може да бъде личност, защото всеки път, когато те мислят за някоя личност, те мислят за личност от този материален свят. Това е тяхната грешка. Защо Бог трябва да бъде личност от този материален свят? Ето защо в началото Кунтӣдеви изчиства това недоразумение като казва, че Бог е практе парам, отвъд това материално творение. И все пак той е личност, и сега чрез милостта на Кунтӣ можем да разберем, че Той е Върховната Личност, въпреки че е алакям, невидим, Той се явява пред нея в образа на Кришна.

Кунтӣдеви казва: кя всудевая. Думата всудева понякога се употребява в смисъл всепроникващ. Имперсоналистите имат тази концепция за Всудева и затова Кунтӣдеви посочва, че Всудева, всепроникващият, е Кришна. Ӣшвара сарва-бхӯтн хд-деше 'рджуна тищхати: Кришна, Върховния Бог, присъства в сърцето на всеки. По този начин Той е всепроникващ.

Кришна, изначалната личност, съществува в три аспекта: като Бога, Върховната Личност, като всепроникващата Парамтм (Свръхдушата) и като безличностното сияние Брахман. Тези, които се интересуват от бхакти йога, нямат интерес към безличностното сияние Брахман, което се отнася до обикновените хора. Ако някой е жител на слънцето, какъв интерес би имал той към слънчевата светлина? Това би било за него нещо незначително. По същия начин тези, които са напреднали в духовния живот не се интересуват от безличностното сияние Брахман. Напротив, те се интересуват от Пуруа, Върховната Личност, Всудева. Както е посочено в Бхагавад-гӣт, тази реализация на Върховната Личност става след много, много раждания (бахӯн джанманм анте). Гхнӣте, имперсоналисти, които са привързани към сиянието Брахман, се опитват да разберат Абсолютната Истина с помощта на своите познания, но те ​​не знаят, че тяхното знание е несъвършено и ограничено като се има предвид, че Кришна, Абсолютната Истина, е неограничен. Ние не можем да обхванем неограниченото с нашите ограничени познания. Това не е възможно.

Чрез милостта на предани като Кунтӣдеви можем да разберем, че всепроникващата Абсолютната истина, Всудева, Парамтм – това е самият Кришна (кая всудевя). Тази реализация на Всудева не се постига много лесно от имперсоналистите. Кришна казва в Бхагавад-гӣт (7.19):

„След многократно раждане и смърт този, който наистина има знание, ми се отдава, защото е разбрал, че аз съм причината на всички причини и всичко, което съществува. Такава велика душа се среща много рядко.“ Думата Махтм означава широкомислещ. Човек, който не може да разбере Кришна, не е широкомислещ, а човек с осакатено мислене. Ако някой стане широкомислещ, по милостта на Кришна може да го разбере.

Процесът на разбиране на Кришна е севонмукха – чрез отдаване на служене. Севонмукхе хи джихвдау. Реализацията на Всудева е възможно чрез отдаване на служене, което започва с езика. Езикът има две функции – да вибрира и да вкусва. Така че, ако някой редовно слуша и повтаря Харе Кришна мантра и вкусва прасда, храна, предложена на Кришна, с този много прост метод той ще осъзнае Всудева, Кришна. Кришна ще разкрие себе си. Не е така, че със свои усилия можем да разберем Кришна. Нашите усилия в любовното служене ще ни направят квалифицирани и така Кришна сам ще ни се разкрие (сваям ева спхуратй ада).

Кришна с нетърпение очаква да ни отведе обратно вкъщи, обратно при Бога, но ние сме упорити и не желаем това. Той винаги търси възможност да се върнем у дома. Той е точно като един любящ баща. Когато синът е негодник и изоставя баща си, за да се скита по улицата, страдайки, без храна и без подслон, бащата е в очакване, силно желаейки да върне момчето обратно вкъщи. По същия начин Кришна е върховният баща и всички живи същества в този материален свят са точно като заблудени деца на заможен човек, които са напуснали дома си, за да се скитат по улицата. Ето защо най-голямото благо, което човек може да дари на ближния си е да му даде Кришна съзнание. Никаква материална облага няма да удовлетвори живото същество, но ако то получи Кришна съзнание, ще бъде напълно удовлетворено. Ако на заблуденото момче, скитащо се по улиците някой напомни: „Скъпо дете, защо страдаш толкова много? Ти си син на изключително богат човек, който има много имоти! Защо се скиташ по улиците?“ И ако то започне да разбира – „Да, аз съм син на този важен човек. Защо трябва да се скитам по улиците?“, то може да се върне у дома. Затова най-доброто служене към тези, които са забравили Кришна е да им напомняме: „Вие сте неразделна част от Кришна. Вие сте деца на Кришна, който е пълен с богатство и разкош. Защо гниете в този материален свят?“ Това е най-голямото служене. М, илюзията, е много силна, но това е задължение на всеки предан на Кришна – да се опита да просветли всички в Кришна съзнание. В началото Кунтӣдеви казва, че въпреки че Кришна, Върховната Личност, е вътре и извън всичко, за негодниците и глупаците Той е невидим. Затова тя отбелязва: „Това е Богът – Кришна.“

Кришна е всепроникващ, Върховната Личност (кя всудевя), но Той е и много доволен да стане син на Деваки (девакӣ-нанданя). Деваки-нандана също се споменава в Атхарва Веда. Кришна идва като Деваки-нандана, а баща му е Нанда-гопа, Нанда Махараджа. Кришна обича да бъде свързван със своите предани, които изпълняват ролята на негови баща и майка. Въпреки че тук, в този материален свят ние се опитваме да осъществим връзката си с Върховния като го прием за баща, Кришна иска да стане син. Той се наслаждава да стане син на предания. Обикновените хора искат Бога за баща, но това не е много приятно за Кришна, защото синът винаги притеснява бащата: „Дай ми това, дай ми онова!“

Разбира се, Кришна има огромни възможности, чрез които може да даде на всеки толкова, колкото той иска. Еко бахӯн йо видадхти кмн. Той осигурява храна и на слона, и на мравката, така че защо не и на човешкото същество? Но негодниците не знаят това. Те работят като магарета ден и нощ, за да изкарат хляба си и ако ходят на църква, там също се молят: „Дай ми хляб.“ За тях е важен само проблемът с хляба.

Въпреки че живото същество е син на най-богатата, най-заможната личност, той създава от хляба проблем. Това се нарича невежество. Той си мисли: „Ако аз не реша проблема си с хляба, ако аз не карам своя камиони ден и нощ, как ще живея?“ Това е глупостта на нашата съвременна цивилизация. От къде идва този проблем с хляба? Кришна може да предостави неограничени количества хляб. Има хиляди слонове в Африка, и Кришна им доставя храна. Така че, ако той може да достави храна на слоновете, защо не и на човешките същества? Затова в Шрӣмад Бхгаватам се казва: „Не си губете времето с този проблем за хляба.“

Ние не трябва да си губим времето с решаване на икономическите проблеми. Икономическото развитие е пълна глупост. Разбира се, тази идея изглежда много смела и хората дори могат да ме мразят за това. „Какво си приказва Свамиджи?“ – ще попита някой. Но всъщност това е факт. Това икономическо развитие е лудост. Да предположим, че някой има богат баща и достатъчно храна. Да предположим, че той знае – баща ми е най-богатият човек в града. Тогава, къде е икономическият му проблем? Всъщност, това е нашата позиция. Ние нямаме икономически проблеми. Всичко е напълно осигурено. Искаме вода. Само вижте – има океани от вода. Разбира се, ние искаме чиста вода, и въпреки че океана има толкова много вода, когато водата е оскъдна ние ще трябва да се обърнем за помощ към Кришна, който ще изпари водата, ще я превърне в облаци и след това, когато завали, водата ще бъде сладка. В противен случай ние не можем да я пием.

Всичко е под контрол, и всичко – вода, светлина, топлина, и така нататък – е осигурено.

Личността на Бога е съвършена и завършена. И защото Той е напълно съвършен, всички еманации, произлизащи от него, като този феноменален свят, са напълно обособени като завършено цяло. Каквото и да бъде сътворено от пълното цяло, то също е обособено като пълно цяло. И защото Той е пълно цяло, въпреки че толкова много завършени елементи произтичат от него, Той си остава пълно цяло. (Ишопаниад, Обръщение)

Запасите на Кришна са неизчерпаеми. Ние просто трябва да станем смирени в отношенията си с него и ще бъдем осигурени. Затова една Кришна осъзната личност няма икономически проблеми, всичко е предоставено от Кришна в достатъчно количество. Съседите на нашия храм в Лос Анджелис понякога са много завистливи: „Вие не работите, – казват те на нашите Кришна осъзнати предани. – Вие сте безгрижни. Имате четири коли. Храните се добре. Как е възможно това?“ Всъщност, те са прави. Така или иначе ние имаме всичко от което се нуждаем, ние нямаме проблеми, защото, ако някой просто стане искрен слуга на Кришна, всичко му е осигурено. Те ни завиждат, защото ние не работим, а имаме толкова много. Защо те не се присъединят към нас? Но те няма да направят това. „Елате с нас, – казваме ние – повтаряйте Харе Кришна.“ „Не, не, не. Не мога да направя това.“ (*На английски: „chant, chant, chant – can’t, can’t, can’t“.) „Добре, тогава вършете своите глупости.“ Като се надпреварват с колите си, те правят живота опасен както за себе си, така и за другите. Във всеки един момент може да стане инцидент. И те казват, че това е цивилизация. Глупости. Това не е така. Цивилизация означава спокойствие, просперитет и шанти, мир. В мир и просперитет човек винаги може да бъде в Кришна съзнание.

Хората работят толкова усилено, ден и нощ, само за малко храна, без да знаят, че храната им вече е осигурена. Авид-карма-сагн тӣти шактир ияте (Виу пура, 6.7.61). Този материален свят е пълен с невежество (авид). Затова нашите усилия трябва да се насочат към освобождаване от това невежество. Ние трябва да работим само с тази цел – да преодолеем невежеството. Ние мислим: „Аз съм това материално тяло. Трябва да работя ден и нощ, за да имам какво да ям и да живея.“ Това е невежество. Ние сме живели в невежество във форми, различни от тази на човешкото същество. Ние сме живели като птици, като зверове и така нататък, но сега, в този живот, ние трябва да бъдем кротки, спокойни и тихи и просто да запитаме за Абсолютната Истина (джӣвася таттва-джигс, атхто брахма-джигс). С това трябва да се занимава човек.

Ние просто сядаме и задаваме въпроси за Кришна – това е, което човек трябва да направи в живота си. Защо човек трябва да работи ден и нощ като магаре? Що за живот е това? Не. Това не е живот. Затова Шрӣмад Бхгаватам се обръща към интелигентните хора (ковида), Животът ти трябва да е посветен на тази цел – разбирането на Абсолютната Истина. Тогава как ще бъде решен икономическият проблем? Отговорът е, че щастието, което се търси в икономическото развитие само ще дойде, когато трябва. Тал лабхяте дукха-вад анята (Шрӣмад Бхгаватам 1.5.18). Ние търсим щастието. А вие търсите ли страдание? „Не, господине.“ Тогава защо бедите ни сполетяват? Ако не сте готови за беди и страдания, защо те идват при вас? Според нашата карма в живота ни има определено количество щастие и нещастие. Ето защо, ако бедата идва без покана, щастие също ще дойде по този начин.

На нас вече е предопределено да изпитаме някакво количество щастие и нещастие и ние не можем да променим това. Промяната, която трябва да направим е да се освободим от това материално положение. Само това трябва да бъде нашият бизнес. Според нашата карма, ние можем да се родим на по-висша планетна система като полубогове, като котки и кучета или като микроби в изпражненията. Затова Чайтаня Махапрабху е казал:

В зависимост от своята карма, живите същества се скитат по цялата вселена. Някои от тях се издигнат до по-горните планетарни системи, а някои слизат в по-долните. От милиони скитащи се живи същества най-щастлив е този, който получава възможност да се свържи, по милостта на Кришна, с авторитетен духовен учител. По милостта на Кришна, както и на духовния учител, такъв човек получава семето на преданото служене (Чайтаня Чаритмита, Мадхя 19.151). Живото същество има късмет, когато получи възможност да се свърже с Кришна и неговите предани и по този начин да получи семето на преданото служене и възпяването на Харе Кришна мантра. Тогава животът му става възвишен.

Затова Кунтӣдеви насочва вниманието ни към Кришна, Върховната Личност, който е алакя, невидим за всички. Кой е този невидим човек? Кришна. О, Кришна, – може да каже някой. Има толкова много Кришна. Затова Кунтӣдеви казва: „Отдавам своите молитви на Всудева, синът на Всудева.“ Има много Всудева. Не. Нанда-гопа-кумря: „Аз се моля на сина на Махараджа Нанда.“ Три пъти тя отбелязва: „Това е Той – Кришна.“

Официално Кришна се ражда като син на Деваки и Всудева, но в своето детство Той се радва на компанията на майка Яшода и Нанда Махараджа. Това е забавление на Кришна. Āнанда-лӣлмая-виграхя – всички забавления на Кришна са изпълнени с радост. Āнанда-майо 'бхст (Веднта сӯтра 1.1.12) – Той по природа е пълен с блаженство. Ние никога не виждаме Кришна нещастен. Кришна е винаги щастлив и всеки, който общува с него също е щастлив. Затова Той е известен като Говинда. Думата го означава сетива. Ние търсим наслаждение за сетивата си, но напълно можем да ги удовлетворим, ако се свържем с Кришна, точно като гопӣте, които танцуват с Кришна. По този начин няма да чувстваме сетивата си неудовлетворени. Но това наслаждение в общуването с Кришна не е като материалното сетивно наслаждение, това е духовно наслаждение, което е характерно за духовния свят. Āнанда-чин-мая-сад-уджджвала-виграхася. Тази нанда или удоволствие не е третокласната нанда, на която се наслаждаваме с материалните си сетива. Такова наслаждение на тялото не е нанда, а илюзия. Ние мислим: „Аз се наслаждавам.“, но тази нанда не е истинска, защото не можем да се наслаждаваме на това материално сетивно удоволствие за дълго. Всеки има опит, че това наслаждение в един момент свършва. Духовната наслада обаче не свършва. Вместо това тя се увеличава. Това е разликата. Āнанда-чинмая-сад-уджджвалавиграхася говиндам ди-пуруа там аха бхаджми (Брахма Сахит 5.32). Ето защо ние трябва да се свържем с Говинда.

Тук също така се казва: говиндя намо нама – „Отдавам почитанията си на Говинда.“ Движението за Кришна съзнание е толкова възвишено, че директно създава контакт с Говинда. Обожанието на Кришна в храма е в пряк контакт с Говинда. Шрӣ-виграхрдхана-нитя-нн-шгратан-мандира-мрджандау (Шрӣ гурв-ащака, 3). Виграха, Божеството Кришна се появява по милостта на Кришна. Кришна е алакя, невидим, но Той ни дава възможност да го видим. Не е така, че Кришна е камък, дърво или метал. Кришна е винаги Кришна. Защото ние не можем да видим нещо повече от материални елементи като дърво, камък и метал, затова Той се появява във форма, направена от тези елементи. Но Той не е дърво, метал, нито камък. Когато ние се свързваме с Божеството, ние се свързваме с Кришна лично. Кришна е невидим, затова Той много милостиво се проявява във форма, която е видима за нас. Това е милостта на Кришна. Не мислете: „О, това е каменен Кришна.“ Кришна е всичко, следователно – и безжизнен камък. Но дори и под формата на камък или метал Кришна може да действа като Кришна и човек, който обожава Божеството ще приеме това. Сваям ева спхуратяда. Божеството, въпреки че изглежда като камък, може да говори с предания. Има много случаи, в които това се е случвало.

Аз съм много доволен, че учениците ми добре обличат Божествата, предлагат им най-хубавите ястия и пазят храма много чист. Шрӣ-мандира-мрджандау. Мрджана означава почистване. Дали облича Кришна или чисти храма, духовната полза, която човек получава е една и съща. Не мислете: „Аз съм само един чистач, а той облича Кришна.“ Не, този, който облича Божествата и този, който почиства храма се намират в еднакво положение, защото Кришна е абсолютен. Поради това, човек трябва по някакъв начин да се ангажира в служене на Кришна и тогава животът му ще бъде успешен. Това е движението за Кришна съзнание.

По милостта на Кунтӣдевӣ можем да разберем, че Кришна, Всудева е Бог, Върховната Личност. Думата Всудева също така означава, че Бог може да бъде разбран, когато човек се издигне на платформата на чистото добро, която също се нарича всудева или Вишуддха-саттва. Саттва вишуддха всудева-ишбдитам (Шрӣмад Бхгаватам 4.3.23). За да разберем Върховния Бог ние първо трябва да се издигнем до платформата на саттва, доброто, но доброто тук, в материалния свят понякога е замърсено от нисшите качества невежество и страст. Въпреки това, чрез слушане за Кришна човек може да се издигне до платформата на чистото добро. Шватм сва-катх ка пуя-шраваа-кӣртана. Ние трябва да се опитваме да слушаме и да повтаряме името на Кришна винаги, двадесет и четири часа на ден и по този начин мръсните неща ще бъдат изчистени от сърцата ни. Не е вярно, че човек трябва само да присъства на бхгавата-саптха, публичното четене на Шрӣмад Бхгаватам в продължение на седем дни. Това е друга форма на експлоатация. В Шрӣмад Бхгаватам се казва: наща прйешв абхадреу нитя бхгавата-сева. Думата нитям означава всекидневно или двадесет и четири часа на ден. Човек винаги трябва да чете Шрӣмад Бхгаватам и да отдава служене на своя духовен учител. Думата бхгавата може да се отнася или към духовния учител или към книгата Шрӣмад Бхгаватам. Така че човек трябва винаги да служи на личност Бхгавата или на книгата Бхгавата. Бхагаватюттама-шлоке бхактир бхавати наищхикӣ. Тогава човек ще бъде устойчив (наищхикӣ) в предано служене на Бога, Върховната Личност.

По този начин, следвайки предписания духовен процес, човек трябва да реализира ползата от движението за Кришна съзнание и да се опитва да дава това благо на хората. Да събуждаш спящото Кришна съзнание у другите е най-голямата благотворителна дейност в света. Ние действително можем да видим, че предани, които преди четири-пет години не са били в Кришна съзнание, са се събудили и сега са Кришна осъзнати. По същия начин те могат да пробудят и други. Това не е трудно. Процесът е същият.

Следвайки стъпките на предани като Кунтӣ, ние ще бъдем в състояние да разберем самоличността на Кришна. Например, ако искаме да разберем самоличността на някого, трябва да го попитаме: „Как се казва баща ти?“ Така Шрӣмад Бхгаватам ни дава името на бащата на Бога, името на майка му и дори адресът му. Ние не сме имперсоналисти, които имат само бегла представа за Бога. Ако човек се възползва от движението за Кришна съзнание, може да разбере Бога изцяло и напълно.