No edit permissions for - pnd :: Temporary -

Глава 17

Как Ка потушил горския пожар

След като чул за наказанието на Клия, цар Парӣкшит попитал Шукадева Госвмӣ защо Клия напуснал красивата си земя и защо Гаруа бил толкова враждебно настроен към него. Шукадева Госвмӣ разказал на царя, че този остров се наричал Нглая и се обитавал от змии, между които Клия била една от най-важните. Тъй като обичал да яде змии, Гаруа ходел на острова и убивал от тях толкова, колкото пожелаел. Някои наистина изяждал, но други убивал съвсем ненужно. Цялото змийско царство много се разтревожило и водачът на влечугите, Всуки, помолил Брахм за помощ. Брахм направил така, че Гаруа да не ги притеснява повече - всеки път, когато луната се изтъни до полумесец, влечугите трябвало да предлагат на Гаруа по една змия. Змията слагали под едно дърво като жертвоприношение за Гаруа. Гаруа се чувствал удовлетворен от този дар и не безпокоял останалите змии.

Но постепенно Клия започнал да се възползва от това положение. Той бил прекалено горд с многото отрова, която бил натрупал, и с материалното си могъщество и си помислил: „Защо трябва да правим това жертвоприношение за Гаруа?" И престанал да дава на Гаруа каквито и да било дарове, дори сам изяждал змията, която трябвало да се принесе в жертва. Когато Гаруа, великият предан, който носи Вишу на гърба си, научил, че Клия яде предназначените за него змии, много се разгневил и бързо полетял към острова, за да убие оскърбителя. Клия се опитал да се сражава с Гаруа и го посрещнал с многобройните си глави и остри отровни зъби. Той се опитал да го ухапе, но Гаруа, синът на Тркшя, със страшна ярост и огромна сила, подобаваща на носач на Бог Вишу, ударил Клия с блестящите си златни крила. Клия, който се нарича още Кадрӯсута, син на Кадрӯ, бързо побягнал към езерото Клиядха, разположено под река Ямун, където Гаруа не можел да дойде.

Клия потърсил закрила във водите на Ямун по следната причина. Гаруа ходел до Ямун да лови риба точно както ходел и на острова на Клия. Но в Ямун живеел един велик йогӣ, наречен Саубхари муни, който медитирал във водата. Той съжалил рибите и помолил Гаруа да не идва повече да ги безпокои. Гаруа не е подвластен на никого, защото носи на гърба си Бог Вишу, но се подчинил на заповедта на великия йогӣ. Вместо да ходи там непрекъснато и да изяжда много риби, той отмъкнал само една много голяма риба, която била водач на останалите. Саубхари муни се натъжил, че Гаруа е отнесъл един от рибешките водачи и заради безопасността на рибите проклел Гаруа със следните думи: „От днес нататък ако Гаруа дойде тук да лови риба - казвам това, като влагам в думите си цялата си сила, - той тозчас ще умре."

Това проклятие било известно само на Клия. Затова той бил толкова сигурен, че Гаруа няма да дойде там и решил, че е разумно да се подслони в езерото на Ямун. Но Саубхари муни не успял да осигури убежище за Клия - от Ямун го прогонил Ка, господарят на Гаруа. Трябва да се отбележи, че Гаруа е пряко свързан с Върховната Божествена Личност и е толкова силен, че не е подвластен на ничия заповед или проклятие. Всъщност Саубхари муни извършил оскърбление, като проклел Гаруа, за когото в Шрӣмад Бхгаватам се казва, че е на нивото на Върховната Божествена Личност, Бхагавн. Макар че Гаруа не се опитвал да си отмъсти, този муни не избегнал наказанието за обидната си постъпка спрямо личността на великия ваиава. Заради тази своя грешка Саубхари муни паднал от издигнатото си положение в йога, по-късно се оженил и станал като тези, които търсят наслаждение в материалния свят. Падането на Саубхари муни, който бил потопен в духовното блаженство на медитацията, е урок за оскърбителите на ваиавите.

Когато най-накрая Ка излязъл от езерото на Клия на брега на Ямун, всички приятели и роднини го видели. Той се появил пред тях окичен със скъпи украшения, намазан с балсам от чандана, със скъпоценни накити и почти целия покрит със злато. Жителите на Вндвана, пастирчетата, мъжете, майка Яшод, Махрджа Нанда и всички крави и теленца видели Ка да излиза от Ямун и се почувствали така, сякаш си възвръщали живота. Когато човек, изпаднал в безсъзнание, наново се съвземе, съвсем естествено е да се изпълни с радост. Всички поред притиснали Ка до гърдите си и почувствали голямо облекчение. Майка Яшод, Рохиӣ, Махрджа Нанда и пастирите били толкова щастливи, че прегръщали Ка и мислели, че вече са постигнали крайната цел на живота.

Баларма също прегърнал Ка, но се смеел, защото знаел всичко, което ще се случи, докато останалите били толкова разтревожени. Всички дървета на брега на Ямун, всички крави, бикове и теленца били много радостни, защото Ка пак бил там. Брхмаите на Вндвана със съпругите си дошли да поздравят Ка и членовете на семейството му. Брхмаите са смятани за духовните учители на обществото. Те благословили Ка и семейството му по случай избавлението и помолили Махрджа Нанда да им даде някаква милостиня в чест на това събитие. Махрджа Нанда бил много щастлив от завръщането на Ка и дал на брхмаите много крави и злато. А в това време майка Яшод само прегърнала Ка, сложила го в скута си и от очите ѝ непрекъснато се стичали сълзи.

Нощта вече наближавала и жителите на Вндвана били много уморени. Те решили да пренощуват заедно с кравите и теленцата на речния бряг. Докато почивали, посред нощ в гората неочаквано избухнал голям пожар и бързо станало ясно, че скоро огънят ще погълне всички жители на Вндвана. Щом почувствали горещината на огъня, те веднага потърсили закрилата на Ка, Върховната Божествена Личност, макар Той да се държал като тяхно дете. Те казали: „Скъпи Ка! О, Върховна Божествена Личност! О, скъпи Баларма, Ти си източник на цялата сила! Избавете ни от този всепоглъщащ опустошителен пожар. Вие сте единственото ни спасение. Този опустошителен огън ще ни погълне всички!" Така те се молели на Ка с думите, че не могат да намерят подслон никъде, освен в неговите лотосови крака. Бог Ка съжалил съселяните си и ги спасил, като погълнал целия горски пожар. Това е възможно за Ка, защото Той е безкраен. Той притежава безграничната сила да направи всичко, което пожелае.

Така завършва пояснението на Бхактиведанта върху седемнадесета глава на книгата „Ка, изворът на вечно наслаждение", наречена „Как Ка потушил горския пожар".

Next »