No edit permissions for - pnd :: Temporary -

Глава 32

Ка се завръща при гопӣте

Най-накрая Бог Ка отново се появил при гопӣте. Той изглеждал много красив, точно както подобава на личност, която притежава всички видове богатства. В Брахма сахит се казва: нанда-чин-мая-раса-пратибхвитбхи - когато е сам, Ка не е кой знае колко красив, но когато се разшири енергията му, особено енергията на удоволствието, представена от Рдхрӣ, Той изглежда много величествен. Схващането на мвдӣте, че съвършената Абсолютна Истина няма енергии, е породено от недостатъчно знание. Всъщност ако не проявяваше различните си енергии, Абсолютната Истина не би била пълна. нанда-чин-мая-раса означава, че тялото ѝ представлява трансцендентална форма, изградена от вечно блаженство и знание. Ка е непрекъснато обграден от многобройните си енергии и затова е толкова съвършен и красив. От Брахма сахит и Сканда Пура научаваме, че Ка е постоянно обкръжен от хиляди богини на щастието. Всички гопӣ били такива богини и Ка поел ръцете им на брега на Ямун.

В Сканда Пура се казва, че сред хилядите гопӣ има шестнадесет хиляди по-главни, от тези шестнадесет хиляди особено се открояват сто и осем, а от тях осем гопӣ се открояват още повече. Сред тези осем гопӣ най-главни са Рдхрӣ и Чандрвалӣ, а от двете по-лична е Рдхрӣ.

Когато Ка навлязъл в гората край брега на Ямун, лунната светлина разпръснала околния мрак. По това време цъфтели цветята кунда и кадамба и лекият ветрец разнасял благоуханието им. Привлечени от аромата, пчелите летели подир ветреца, мислейки, че носи мед. Гопӣте направили купчина от мек пясък и постлали отгоре ѝ няколко дрехи, за да седне Ка.

Всички гопӣ, които били събрани там, били последователи на Ведите. В миналите си раждания, по времето на Бог Рмачандра, те били ведически учени и пожелали да общуват с него като негови възлюбени. Рмачандра ги благословил да се родят, когато дойде Бог Ка, който ще изпълни желанията им. По времето на Ка ведическите мъдреци се родили като гопӣ от Вндвана. Сега те можели да общуват с Ка и да осъществят желанията от миналите си раждания. Те постигнали крайната цел на съвършеното си желание и били толкова щастливи, че нямали какво повече да желаят. Това се потвърждава в Бхагавад-гӣт: ако някой достигне Върховната Божествена Личност, не изпитва желание за нищо друго. Когато Ка бил сред гопӣте, изчезнала цялата им скръб и печал, породена от раздялата с него. Те не изпитвали повече никакви желания. Те постлали дрехите си на земята, напълно удовлетворени от присъствието на Ка. Дрехите им били ушити от фин лен и били изцапани с кукумата, която украсявала гърдите им. Гопӣте застлали много грижливо мястото, където Ка щял да седне. Те били отдали душите и сърцата си на Ка и затова направили мястото му много удобно.

Щом седнал сред гопӣте, Ка станал още по-красив. Великите йогӣ - Шива, Брахм и дори Бог Шеша - постоянно се опитват да съсредоточат вниманието си върху Ка в сърцата си, но тогава гопӣте наистина виждали Ка, който седял пред тях върху дрехите им. Заобиколен от тях, Той изглеждал много красив. Така гопӣте, най-прекрасните девойки в трите свята, се събрали около Ка.

Тук някой може да попита как така Ка седял до толкова много гопӣ и същевременно седял сам. В този стих има една много важна дума: ӣшвара. В Бхагавад-гӣт се казва: ӣшвара сарва-бхӯтнм. Ӣшвара се отнася до Върховния Бог, който е Свръхдушата във всяко сърце. Когато бил с гопӣте, Ка проявил енергията на експанзията си Парамтм. Той седял до всяка една гопӣ и бил невидим за останалите. Ка бил толкова милостив към гопӣте, че вместо да стои в сърцата им като предмет на йога медитация, Той седнал до тях самите. Разширявайки се навън, Той оказал на гопӣте особено благоволение - те били най-големите красавици в цялото творение. Гопӣте потиснали гнева си и започнали да забавляват любимия си Бог, като играели с вежди и се усмихвали. Някои сложили в скута си лотосовите му крака и започнали да ги разтриват. Но докато се усмихвали, те все пак дали израз на спотаения си яд и казали: „Скъпи Ка, ние сме прости жени от Вндвана и не сме добре запознати с ведическото знание - не знаем какво е редно и какво не. Затова искаме да Ти зададем един въпрос, на който можеш правилно да отговориш, защото си много учен. В любовните си отношения хората се делят на три групи. Едните само вземат, вторите отвръщат с любов, дори когато другият ги пренебрегва, а третите нито се противопоставят, нито отвръщат с благосклонност на любовните отношения. Ти кои предпочиташ и кои би нарекъл честни?"

Ка казал: „Скъпи приятелки, тези, които просто отвръщат на чувствата на другия, са точно като търговците. В любовните си отношения те дават толкова, колкото получават. Всъщност тук не може да се говори за любов. Това са сделки и в тях е застъпен егоистичният личен интерес. По-добри са вторият вид хора, които дават любовта си въпреки отсъствието на взаимност. Но дори и тези, които изобщо нямат любовни отношения, са по-добри от търговците. Искрена любов можем да срещнем у родителите, които обичат децата си, въпреки тяхното пренебрежение. Третата група хора нито отвръщат на чувствата, нито ги пренебрегват. От своя страна те могат да се разделят на още две групи. Едните са себеудовлетворени и нямат нужда от любовта на никого. Те се наричат тмрма, което означава, че са потопени в мисли за Върховната Божествена Личност и затова не обръщат внимание на това, дали някой ги обича или не. Но втората група са неблагодарните. Това са коравосърдечните хора. Те се опълчват срещу по-издигнатите от тях. Такъв е например синът, който макар да е получил всичко от любещите си родители, се държи грубо с тях и не им отвръща с обич. Такива хора биват наричани гуру-друха, което означава, че се ползват с благоволението на родителите си или на духовния си учител и въпреки това не ги зачитат."

Ка косвено отговорил на въпросите на гопӣте, дори и на тези, от които се подразбирало, че не отвръща както трябва на чувствата им. В отговор Ка казал, че е себеудовлетворен, защото е Върховната Божествена Личност. Той няма нужда от любовта на никого, но в същото време не е неблагодарен.

Ка продължил: „Скъпи мои приятелки, може би сте опечалени от словата и постъпките ми, но трябва да знаете, че понякога Аз не отвръщам на чувствата на преданите. По всичко личи, че моите предани са много привързани към мен, но понякога Аз не отвръщам на чувствата им както подобава, за да усиля още повече любовта им. Ако ги оставя лесно да ме достигнат, те може да си помислят, че Ка е много достъпен. Затова понякога не откликвам с взаимност. Ако някой няма никакви пари, но след това натрупа богатство и го загуби, той ще мисли за изгубеното си състояние денонощно. По същия начин, за да увелича любовта на преданите към мен, понякога правя така, че на тях да им се струва, че вече са ме загубили. И вместо да ме забравят, любовните им чувства се усилват. Скъпи приятелки, не бива да помисляте дори за миг, че се държа с вас като с обикновените предани. Аз знам кои сте вие. Вие сте изоставили всички обществени и религиозни задължения, прекъснали сте всички връзки с родителите си. Без да обръщате внимание на обществените условности и религиозните правила, вие дойдохте при мен и ми дадохте любовта си. Аз съм ви толкова задължен, че не мога да се държа с вас като с обикновени предани. Недейте да мислите, че ви бях напуснал. Аз бях много близо до вас. Просто гледах как скърбите за мен, когато ме няма. Затова ви моля да не ме обвинявате. Нали съм ви толкова скъп - ще ви помоля да ми простите, ако съм сгрешил в нещо. Няма да мога да се отплатя за неизменната ви любов към мен дори да живея колкото полубоговете на райските планети. Невъзможно е да ви се отплатя или да ви изразя цялата си благодарност за любовта ви. Затова ви моля да потърсите удовлетворение в собствените си добри постъпки. Вие показахте съвършена привързаност към мен, като преодоляхте най-големи трудности, които възникват от семейните отношения. Моля ви, бъдете удовлетворени от съвършените си качества, защото Аз не съм в състояние да ви върна дълга."

Идеалното и достойно за пример предано служене, което отдавали преданите на Вндвана, е най-чистият вид преданост. В автентичните шстри се казва, че преданото служене трябва да е ахаитука и апратихата. Това означава, че на пътя на преданото служене не трябва да застават никакви политически или религиозни условности. Преданото служене винаги е на трансцендентално равнище. Гопӣте служели на Ка с такава чистота и преданост, че лично Ка им бил задължен. Бог Чайтаня също е казал, че преданото служене, което показали гопӣте във Вндвана, превъзхожда всички други начини за достигане на Върховната Божествена Личност.

Така завършва пояснението на Бхактиведанта върху тридесет и втора глава на книгата „Ка, изворът на вечно наслаждение", наречена „Ка се завръща при гопӣте".

« Previous Next »