Глава 47
Гопӣте получават посланието на Ка
Когато гопӣте видели Уддхава, забелязали, че чертите му са почти като чертите на Ка, и разбрали, че той е негов велик предан. Уддхава имал много дълги ръце, а очите му били като листенцата на лотосов цвят. Бил облечен в жълти дрехи и носел гирлянд от лотоси. Лицето му било много красиво. Уддхава бил постигнал освобождението срӯпя и имал същите черти, каквито има Богът, затова изглеждал досущ като Ка. Докато Ка го нямало, гопӣте задължително посещавали рано сутрин дома на майка Яшод. Те знаели, че Нанда Махрджа и майка Яшод постоянно скърбят, и затова считали за свое първо задължение да отидат при най-издигнатите и уважавани личности във Вндвана и да им отдадат почитанията си. Като се срещали с приятелите на Ка, Нанда и Яшод си спомняли за него и били много доволни, а и гопӣте се радвали, когато ги виждали.
Когато гопӣте видели, че Уддхава представя Ка дори с външността си, те решили, че той трябва да е душа, напълно отдадена на Върховната Божествена Личност. Те размишлявали: „Кой ли е този младеж, дето съвсем прилича на Ка? Той има същите очи, подобни на лотосови листенца, същия прав нос и красиво лице, същата усмивка. Той във всичко прилича на Ка, красивия тъмнокож младеж Шмасундара. Той е облечен дори досущ като Ка. Откъде ли идва? Кое ли щастливо момиче е негова съпруга?" Така разговаряли те и с нетърпение очаквали да разберат кой е той. И понеже били наивни и простодушни селски девойки, се струпали около него.
Щом разбрали, че Уддхава носи послание от Ка, гопӣте много се зарадвали, завели го в едно отдалечено място и насядали около него. Те искали да разговарят свободно, без да се притесняват от непознати хора. Гопӣте го посрещнали с любезни думи и с голямо смирение: „Ние знаем, че ти си много доверен спътник на Ка и затова Той е изпратил теб във Вндвана да утешиш майка му и баща му. Ние разбираме, че семейната привързаност е много силна. Дори великите мъдреци, приели стъпалото на отречението от живота, не могат да изоставят роднините си. Точно затова Ка те е изпратил при родителите си. Той няма друга работа във Вндвана. Сега е в града - нима му е до селото Вндвана или до пасищата и добитъка? Те съвсем не го интересуват, защото сега Той е гражданин.
Да, Той няма нищо общо с тези, които не са му роднини. Приятелските връзки с хора извън семейството продължават дотогава, докато в тях има някакъв личен интерес. А след това защо човек да се безпокои за тези, които не са му роднини, особено пък ако са обвързани в съпружески отношения с някой друг. Ка се интересува от приятелите си, докато изпитва нужда от някакво сетивно наслаждение, точно като пчелите, които обръщат внимание на цветята само докато им оберат меда. За начина на мислене на една блудница е съвсем естествено, ако спре да обръща внимание на любовника си, когато той загуби парите си. По същия начин жителите напускат страната, когато разберат, че правителството не може да им даде пълно покровителство. Когато ученикът завърши образованието си, прекъсва връзката си с учителя и училището си. Свещенослужителят взема възнаграждението си от поклонника и го напуска. Щом отмине времето на плодовете, птиците повече не обръщат внимание на дървото. Веднага след като стане от трапезата в къщата на домакина, гостът прекъсва взаимоотношенията си с него. След горския пожар в гората няма зелена трева и сърните и другите животни я напускат. По същия начин и един мъж прекъсва връзката си с девойката, след като ѝ се е наслаждавал." С тези многобройни примери гопӣте по заобиколен начин обвинявали Ка.
Уддхава разбрал, че всички гопӣ на Вндвана са всецяло погълнати от мисли за Ка и детските му постъпки. Те говорели и говорели с Уддхава за Ка и съвсем забравили домашните си задължения. Забравили дори самите себе си, толкова се усилило влечението им към Ка.
Една от гопӣте, Шрӣматӣ Рдхрӣ, така била потънала в мисли за личните си отношения с Ка, че започнала да говори с една голяма мъхеста пчела, която кръжала наоколо и се опитвала да докосне лотосовите ѝ крака. Докато друга гопӣ разговаряла с Уддхава, пратеника на Ка, Шрӣматӣ Рдхрӣ приела пчелата за пратеник на Ка и ѝ казала: „О, пчела, ти обичаш да пиеш меда на цветята - затова си избрала да станеш пратеник на Ка, който има подобен нрав. Аз видях по мустачките ти червеникавия прашец кукума, посипал се по гирлянда на Ка, когато е притискал гърдите на някое друго момиче, на някоя моя съперница. Ти много се гордееш, че си се докосвала до този гирлянд и пипалцата ти са почервенели. Дошла си тук, за да ми донесеш послание, и много искаш да докоснеш краката ми. Но нека те предупредя, скъпа моя пчела, не ме докосвай! Аз не искам никакви вести от непостоянния ти господар. Ти си ненадежден слуга на ненадежден господар." Вероятно Шрӣматӣ Рдхрӣ нарочно се обърнала към пчелата толкова язвително, за да укори пратеника Уддхава. Тя виждала Уддхава не само на външен вид като Ка, но и като равен на Ка. По този начин изтъквала, че и Уддхава е ненадежден като самия Ка. Шрӣматӣ Рдхрӣ искала да обясни какво е предизвикало недоволството ѝ от Ка и от пратеника му.
Тя се обърнала към пчелата: „Твоят господар Ка има същите качества. Ти сядаш на някое цвете, взимаш си малко мед и веднага отлиташ при друго, за да опиташ и неговия вкус. Ти си съвсем като Ка, твоя господар. Само веднъж Той ми даде възможността да усетя вкуса на устните му и след това ни изостави напълно. Зная също, че богинята на щастието Лакшмӣ, която се намира върху лотосовия цвят, непрекъснато служи на Ка. Но не знам с какво толкова я е запленил Ка и защо тя е така привързана към него, при все че познава истинския му нрав. Но ние сме по-разумни от нея. Повече няма да се оставим да бъдем мамени от Ка или от пратениците му."
Според знаещите предани, Лакшмӣ, богинята на щастието, е подчинена експанзия на Шрӣматӣ Рдхрӣ. Както Ка има безброй експанзии, виу-мӯрти, така и Рдхрӣ, неговата енергия на удоволствието, също има безброй експанзии - богини на щастието. Затова Лакшмӣджӣ, богинята на щастието, винаги се стреми да се издигне до положението на гопӣте.
Шрӣматӣ Рдхрӣ продължила: „О, глупава пчела, ти се опитваш да ме удовлетвориш и да получиш някакво възнаграждение, задето възпяваш великолепието на Ка, но усилията ти са напразни. Ние сме лишени от цялото си имущество. Ние сме далеч от домовете и семействата си. Познаваме Ка много добре. Знаем за него повече дори от теб. Така че всичко, което съчиниш за него, за нас ще бъде отминала история. Сега Ка е в града и е известен повече като приятел на Арджуна. Той има много нови приятелки, които, разбира се, са много щастливи, че се намират в обкръжението му. Сега те са щастливи, защото изгарящото томление в гърдите им е задоволено от Ка. Ако отидеш да възхваляваш Ка там, може би с радост ще те възнаградят. С ласкателното си поведение ти просто се опитваш да ме утешиш и затова пъхаш главата си под краката ми. Но аз познавам хитрините, които се опитваш да ми изиграеш. Знам, че си пратеник на един голям измамник, Ка. Затова, моля те, иди си!
Аз разбирам, че можеш много опитно да събереш отново две враждуващи страни, но в същото време трябва да знаеш, че не мога да се доверя нито на теб, нито на господаря ти. Само заради него ние напуснахме семействата, съпрузите, децата и роднините си и въпреки това Той не се чувства ни най-малко задължен. Той ни напусна завинаги. Мислиш ли, че можем отново да му повярваме? Ние знаем, че Ка не може да издържи дълго, лишен от обществото на млади жени. Такава е природата му. Сега в Матхур му е трудно, защото вече не е на село сред наивните пастирки. Той се намира сред знатно общество и сигурно не може толкова лесно да се сприятелява с млади момичета. Може би ти си дошла отново да ни придумваш или пък да ни отведеш там. Но с какво право Ка очаква, че ние ще отидем? Той е в състояние да подмами всички останали момичета, не само във Вндвана или в Матхур, но и в цялата вселена. Прекрасната му омайна усмивка е толкова привлекателна и Той така красиво помръдва веждите си, че може да повика всяка жена от райските, средните и адските планети. Мах-Лакшмӣ, най-великата от всички богини на щастието, също копнее да му служи. Какви сме ние в сравнение с всичките жени на вселената? Ние сме съвсем жалки.
Ка се представя за много великодушен и великите мъдреци го възхваляват. Но качествата му могат да се проявят съвършено само ако Той бъде милостив към нас - защото ние сме пренебрегнати и потъпкани от него. О, бедна пратеничко, ти си само един глупав слуга. Много неща не знаеш за Ка, не знаеш колко неблагодарен и коравосърдечен е бил Той не само в този си живот, но и в миналите си раждания. За това сме чували от баба Паурамсӣ. Тя ни е казвала, че в миналия си живот Ка е бил роден в семейство на катрии и се е наричал Рмачандра. И тогава вместо да убие Влӣ, врага на приятеля си, така, както подобава на един катрия, Той го убил като ловец. Ловецът си намира сигурен заслон и едва тогава убива животното, без да се изправя лице в лице срещу него. Като катрия, Бог Рмачандра трябвало да се бие с Влӣ лице в лице, но Той го убил иззад едно дърво, подстрекаван от приятеля си. Така се отклонил от религиозните правила на катриите. И не само това, Той толкова бил привлечен от красотата на Сӣт, че отрязал носа и ушите на Шӯрпаакх, сестрата на Рваа, и я превърнал в грозна жена. Тя му предложила близост и като катрия, Той трябвало да я удовлетвори. Но така бил оглупял, че не можел да забрави Сӣт-девӣ и обезобразил Шӯрпаакх. Преди това раждане като катрия Той бил момче брхмаа, наречено Вманадева, и поискал малко милостиня от Бали Махрджа. Бали Махрджа бил толкова великодушен, че му дал всичко, което имал, но въпреки това Ка-Вманадева неблагодарно го овързал като врана и го запратил в царството Птла. Ние знаем всичко за Ка, знаем колко неблагодарен е Той. Но ето къде е трудното: макар да е толкова жесток и коравосърдечен, не можем да спрем да говорим за него. Не само ние не сме в състояние да направим това - великите мъдреци и святите личности също разговарят за него. Ние, гопӣте на Вндвана, не искаме повече приятелството на този тъмнокож юноша, но не знаем как ще престанем да помним и да говорим за дейностите му."
Ка е абсолютен и затова „лошите" му постъпки дават същото наслаждение, което и добрите му дела. Святите личности и великите предани като гопӣте не могат да изоставят Ка при никакви обстоятелства. Затова Бог Чайтаня се моли: „Ка, Ти си напълно свободен и независим. Ти можеш да ме прегръщаш или да ме тъпчеш под краката си, можеш да правиш всичко, което пожелаеш. Можеш да разбиеш сърцето ми, като не ми позволиш да те видя през целия си живот, но единствено към теб е насочена любовта ми."
Шрӣматӣ Рдхрӣ казала: „Според мен човек не трябва да слуша за Ка, защото попадне ли в ухото капчица от нектара на неговите трансцендентални дейности, човек веднага се издига над двойствеността влечение - отвращение. И тогава се освобождава от замърсяванията на материалните привързаности, изоставя привързаността си към материалния свят, семейството, дома, съпругата, децата и всички онези материални неща, които са скъпи за всеки. Лишен от материалните си придобивки, човек кара близките си да страдат и сам става нещастен. После скита в търсене на Ка, като човешко същество или в някоя друга форма на живот, дори като птица, и доброволно приема препитанието на просяк. Много е трудно наистина да се разбере Ка с името, качествата, формата, забавленията, принадлежностите и обкръжението му."
Шрӣматӣ Рдхрӣ продължила да нарежда на черния пратеник на Ка: „Моля те, не говори повече за Ка. По-добре да говорим за нещо друго. Ние вече сме обречени - като сърната на черни петна, омагьосана от песента на ловеца в гората. И ние бяхме омаяни от ласкавите слова на Ка, затова отново и отново мислим за сиянието от ноктите на краката му. Изпитваме все по-силна страст да сме близо до него, затова те молим да не говориш повече за Ка."
Този разговор на Рдхрӣ с пчелата пратеник, обвиненията ѝ към Ка и същевременно неспособността ѝ да спре да говори за него са белези на най-висшия трансцендентален екстаз, наречен мах-бхва. Екстатичното проявяване на мах-бхва може да бъде наблюдавано само у личности като Рдхрӣ и спътничките ѝ. Великите чрии, сред които са Шрӣла Рӯпа Госвмӣ и Вишвантха Чакравартӣ хкура, са изучили словата на Рдхрӣ, изречени в състояние на мах-бхва, и са описали различните настроения, например удгхӯр (объркване) и джалпа-пратиджалпа (да се говори противоречиво). У Рдхрӣ се откриват белезите на уджвала, най-яркия скъпоценен камък на любовта към Бога. Докато Рдхрӣ говорела, пчелата летяла наоколо, а после изведнъж изчезнала от погледа ѝ. Рдхрӣ скърбяла с цялото си същество, защото била разделена от Ка, и докато разговаряла с пчелата, усещала екстаз. Но щом пчелата изчезнала, тя изпаднала почти в умопомрачение при мисълта, че пчелата пратеник може би се е върнала при Ка, за да му разкаже за всичките ѝ приказки срещу него. Тя си помислила: „Ка много ще се натъжи, ако чуе това." И била обхваната от друг вид екстаз.
Междувременно пчелата, която летяла насам-натам, отново се появила пред нея. Шрӣматӣ Рдхрӣ си помислила: „Ка все още е милостив към мен. Въпреки унищожителните вести, които му носи пратеникът, Той е толкова мил, че отново изпраща пчелата да ме отведе при него." Този път Шрӣматӣ Рдхрӣ много внимавала да не каже нещо против Ка. Тя казала: „Добре дошла, скъпа приятелко, Ка милостиво те изпраща отново. Ка е толкова мил и добър с мен, че за щастие, те изпрати обратно, макар че ти му занесе думите ми срещу него. Скъпа приятелко, можеш да поискаш от мен всичко, което пожелаеш. Аз ще ти дам всичко, задето си толкова добра с мен. Ти си дошла да ме заведеш при Ка, защото Той не може да дойде тук. В Матхур Той е заобиколен от нови приятелки. Но ти си мъничко създание, как можеш да ме отведеш дотам? Как ще ми помогнеш да се срещна с Ка, докато Той е с богинята на щастието и я притиска до гърдите си? Няма значение. Нека забравим за моето отиване там или за твоето идване тук. Моля те, разкажи ми какво прави Ка в Матхур. Кажи ми, помни ли още осиновителя си Нанда Махрджа, любимата си майка Яшод, пастирчетата и нас, гопӣте, бедните му приятелки. Сигурна съм, че понякога пее за нас. Ние му служихме като слугини, без никакво възнаграждение. Възможно ли е Ка отново да се върне и да ни притисне в обятията си? Ръцете му винаги ухаят на агуру. Моля те, попитай Ка за това."
Уддхава стоял наблизо и чул Рдхрӣ да говори, сякаш заради Ка съвсем е загубила разсъдъка си. Той бил крайно удивен как гопӣте постоянно мислят за Ка, потопени в мах-бхва, най-висшата екстатична любов. Той носел писмо от Ка и искал да го прочете на гопӣте, за да ги успокои. Уддхава казал: „Скъпи гопӣ, вие осъществихте целта на човешкия живот. Всички вие сте прекрасни предани на Върховната Божествена Личност и затова сте достойни за възхищението на всички хора. Вие сте достойни за почитта на всички в трите свята, защото умовете ви са погълнати от прекрасни мисли за Всудева, Ка. Той е крайната цел на всички благочестиви дейности и на обредите - даване на подаяния, строго следване на въздържания и обети, приемане на сурови отречения и палене на жертвен огън. Той е крайната цел на повтарянето на различни мантри, на четенето на Ведите, на покоряването на сетивата и на съсредоточаването на ума в съзерцание. Това са някои от многобройните начини за себепознание и постигане на съвършен живот. Но всъщност те са предназначени единствено за разбиране на Ка и за съгласуване на личността с отдаването на трансцендентално любовно служене на Върховната Божествена Личност." Това е и последното наставление на Бхагавад-гӣт - макар в нея да са описани различни начини за себепознание, накрая Ка препоръчва човек да изостави всичко и просто да му се отдаде. Всички други процеси в крайна сметка учат пак как да се отдадем в лотосовите крака на Ка. В Бхагавад-гӣт освен това се казва, че този метод на отдаване следват до самия му край искрените личности, които с мъдрост и отречение са вървели по пътя на себепознанието в продължение на много раждания.
В живота на гопӣте съвършенството на това отречение било изцяло проявено и Уддхава бил напълно удовлетворен, когато видял трансценденталното им положение. Той продължил: „Скъпи гопӣ, отношението към Ка, което сте развили, се постига много трудно дори от велики мъдреци и святи личности. Вие сте достигнали най-висшето съвършенство в живота. Голяма благодат е, че сте съсредоточили ума си върху Ка и сте решили да притежавате само Ка, изоставяйки семействата, домовете, роднините, съпрузите и децата си заради Върховната Личност. Тъй като съзнанието ви е изцяло потопено в Ка, Върховната Душа, вие спонтанно сте развили любов към всичко съществуващо. Мисля, че съм много щастлив, защото по ваше благоволение можах да ви видя в това състояние."
Когато Уддхава казал, че носи послание от Ка, гопӣте повече искали да чуят писмото, отколкото да слушат думите му за издигнатото си положение. Те не обичали много-много да ги възхваляват и изразили нетърпението си да чуят посланието на Ка, което Уддхава носел. Уддхава казал: „Мои мили гопӣ, вие сте толкова смирени и велики предани. А аз съм нарочно избран да ви донеса това послание. Ка ме изпрати тук само защото съм му много доверен слуга." Уддхава не дал на гопӣте писмото на Ка, а им го прочел лично. Писмото било много сериозно и тържествено, така че не само гопӣте, но и всички философи емпирици да могат да разберат, че чистата любов към Бога е вплетена в едно цяло с всички енергии на Върховния Бог. От Ведите научаваме, че Върховният Бог има многобройни енергии: парся шактир вивидхаива шрӯяте. Освен това гопӣте били свързани с Ка с такова близко лично приятелство, че докато пишел писмото, Той се вълнувал и не бил в състояние дори да пише четливо. Като ученик на Бхаспати, Уддхава бил много проницателен и интелигентен и затова вместо да им предаде посланието написано, се сетил, че ще е по-разумно лично да им го прочете и обясни.
Уддхава продължил: „Чуйте думите на Божествената Личност: „Скъпи гопӣ, скъпи мои приятелки, знайте, че раздялата между нас е невъзможна. Това не може да се случи никога, никъде и при никакви обстоятелства, защото Аз съм всепроникващ."
Тази черта, присъща на Ка, е обяснена в девета и в седма глава на Бхагавад-гӣт. В безличностния си аспект Ка е всепроникващ; всичко се опира на него, макар Той лично да не присъства навсякъде. Освен това в седма глава се казва, че петте груби елемента (земя, вода, огън, въздух и небе) и трите фини елемента (ум, интелигентност и его) са негови низши енергии. Но съществува друга, висша енергия, и това е живото същество. Живите същества са непосредствени частици от Ка, неотделими от него. Следователно Ка е източникът както на материалните, така и на духовните енергии. Той постоянно се смесва с всичко като причина и следствие. Не само гопӣте, всички живи същества при всички обстоятелства са вечно и неотделимо свързани с Ка. Обаче гопӣте съзнават съвършено и напълно тази си връзка с Ка, докато живите същества, омагьосани от м, забравят Ка и мислят, че притежават своя отделна същност, която не е свързана с него.
Следователно любовта към Ка, или Ка съзнание, е съвършеното истинско знание, при което нещата се разбират такива, каквито са. В ума ни никога не може да цари пустота. Той постоянно е зает с някакви мисли и предметът на тези мисли не може да бъде извън осемте елемента на енергията на Ка. Личностите, които познават тази философска страна на мислите, са наистина мъдри и се отдават на Ка. Гопӣте са въплъщение на това съвършено знание. Те не се впускат в обикновени умозрителни разсъждения. Техните умове постоянно се намират в Ка. Умът не е нищо друго, освен енергия на Ка. Всъщност всяка една личност, която е в състояние да мисли, да чувства, да действа и да желае, не може да бъде отделена от Ка. Но стъпалото, на което тя разбира вечната си връзка с него, се нарича Ка съзнание. Болестното съзнание, с което тя не може да разбере вечната си връзка с Ка, е едно замърсено състояние, или м. Тъй като гопӣте са на стъпалото на чистото трансцендентално знание, умовете им постоянно са обсебени от Ка съзнание. Както въздухът и огънят не могат да се разделят, така и живите същества не могат да се отделят от Ка. Когато живите същества забравят Ка, те не са в естественото си състояние. А гопӣте се намират на абсолютното стъпало на съвършеното знание, защото постоянно мислят за Ка. Философите емпирици понякога смятат, че пътят на бхакти е предназначен за не много интелигентни хора, но ако така нареченият „учен" човек не стигне до стъпалото на бхакти, знанието му определено е нечисто и несъвършено. А стъпалото на усъвършенстване на вечната ни връзка с Ка е любовта в раздяла. Но това също е илюзия, защото раздяла няма. Гопӣте не били под влияние на илюзията, така че дори от философска гледна точка за тях раздялата не съществувала.
Космическото проявление също не е нещо отделно от Ка. „Нищо не съществува отделно от мен, цялото космическо проявление се поддържа от мен, то не е отделено от мен. Аз съществувам и преди сътворението." Това се потвърждава във ведическата литература: преди сътворението е съществувал само Нряа. Не е имало нито Брахм, нито Шива: еко нряа сӣн на брахм на ӣшна. Цялото космическо проявление се управлява от трите проявни форми на материалната природа. Знае се, че Брахм, който е въплъщение на качеството страст, е сътворил тази вселена, но Брахм е вторичният създател. Първоначалният създател е Нряа. Шакарчря също потвърждава това: нряа паро 'вяктт. Нряа е трансцендентален и е отвъд пределите на космическото творение.
Ка сътворява, поддържа и разрушава цялото космическо проявление, като се разширява в различни инкарнации. Ка е всичко и всичко зависи от Ка, но в материалната енергия, наречена м (илюзия), Той не може да бъде усетен. А в духовната енергия усещаме Ка на всяка крачка, при всички обстоятелства. Гопӣте представят това съвършено разбиране. Както Ка винаги е настрани от космическото проявление, макар че то е напълно зависимо от него, така живите същества също са напълно отделни от материалния обусловен живот, макар че материалното тяло се е развило въз основа на духовното битие. В Бхагавад-гӣт космическото проявление се приема като майка на живите същества, а Ка - като баща. Ка впръсква в утробата на материалната природа всички живи същества, както бащата опложда майката, като впръсква в нея живото същество. Живите същества се появяват с различни тела според различните си плодоносни дейности. Но при всички обстоятелства живото същество стои над материалния обусловен живот.
Ако просто изучим тялото си, ще можем да разберем как живото същество винаги се намира отвъд клетката на тялото. Всяко действие на тялото се осъществява от взаимодействието на трите проявни форми на материята. Всеки миг виждаме в тялото си много промени, но трансценденталната душа не е засягана от тях. Ние не можем нито да създаваме, нито да разрушаваме, нито да се месим в дейностите на материалната природа. Следователно живото същество е в плен на материалното тяло и е обусловено в три състояния - будуване, сън и безсъзнание. Умът действа и в трите състояния на живот. Когато спи и сънува, живото същество вижда нещата, като че ли са истински, а щом се събуди, разбира, че тези неща са въображаеми. Оттук се прави заключението, че то приема дадено нещо за истинско при определени обстоятелства, а когато обстоятелствата се променят, смята същото нещо за въображаемо. Тези въпроси са предмет на изследванията на философите емпирици, т.е. скхя-йогӣте. Те изтърпяват сурови въздържания, за да достигнат до правилното заключение, ограничават сетивата си и следват отречения.
Всички тези различни начини за определянето на крайната цел на живота се сравняват с реки, а Ка - с океан. Както реките текат към океана, така всички усилия за получаване на знание са насочени към Ка. След такива опити в много, много раждания, когато наистина стигнем до Ка, ще застанем на съвършеното стъпало. Ка казва в Бхагавад-гӣт: „Всички се опитват да ме разберат, но тези, които правят това без бхакти, откриват, че пътят е много труден." Клешо 'дхикатарас тешм - ако човек не достигне бхакти, няма да може да разбере Ка.
В Гӣт се посочват три пътя: карма йога, гна-йога и бхакти йога. На тези, които са прекалено привързани към плодоносните дейности, се препоръчва да извършват дейности, които ще ги издигнат до бхакти. На тези, които са пристрастени към объркващата и безплодна емпирична философия, също се препоръчва да действат по начин, който ще им помогне да осъзнаят бхакти. Карма йога се различава от обикновената карма и гна-йога се различава от обикновената гна. В крайна сметка както казва Богът в Бхагавад-гӣт: бхакт мм абхиджнти - човек може да разбере Ка само ако му отдава предано служене. Гопӣте достигнали съвършенството на преданото служене, защото не искали да знаят нищо друго, освен Ка. Във Ведите се потвърждава: ясмин ева вигте сарвам ева вигта бхавати. Това означава, че ако познава Кшна, човек спонтанно овладява цялото останало знание.
По-нататък Ка пишел: „Трансценденталното знание за Абсолюта за вас вече не е необходимо. От самото начало на живота си вие сте привикнали да ме обичате." Знанието за Абсолютната Истина е необходимо за тези, които желаят да се освободят от материалното съществуване. Но оня, който е постигнал любовта към Ка, вече се намира на стъпалото на освобождението. В Бхагавад-гӣт се казва, че всеки, който отдава чисто предано служене, е установен на трансценденталното стъпало на освобождението. Всъщност гопӣте не чувствали оковите на материалното съществуване, а страдали от раздялата с Ка. Затова Ка казвал: „Мои скъпи гопӣ, Аз нарочно се отделих от вас, за да усиля изключителната ви любов към мен и за да можете постоянно да мислите за мен."
Гопӣте се намират в състояние на съвършена медитация. Обикновено йогӣте повече обичат да се отдават на съзерцание, отколкото да отдават предано служене на Бога. Но те не знаят, че постигането на преданост е съвършенството на йога. В Бхагавад-гӣт се потвърждава, че постоянните размишления на гопӣте за Ка са най-висшата йога. Ка много добре познавал женската природа. Мислите на една жена са заети с любимия ѝ много повече, когато той е далече, отколкото когато е с нея. Чрез поведението на гопӣте Ка искал да покаже, че несъмнено този, който постоянно се намира в транс като тях, достига лотосовите му крака.
Бог Чайтаня учел обикновените хора как да отдават випраламбха-сев, или служене на Върховната Божествена Личност в настроение на раздяла. Шестимата Госвмӣ също учели как да се обожава Ка с чувствата на гопӣте в раздялата. Молитвите на Шрӣнивсчря към Госвмӣте много добре обясняват тези въпроси. Шрӣнивсчаря казва, че Госвмӣте постоянно били потопени в океана от трансценденталните чувства на гопӣте. Когато живеели във Вндвана, те търсели Ка и викали: „Къде е Ка? Къде са гопӣте? Къде си, Шрӣматӣ Рдхрӣ?" Те никога не казвали: „Видяхме Рдх и Ка, следователно вече сме постигнали целта си." Тяхната цел никога не бивала осъществена; те никога не срещнали Рдх и Ка. По времето на танца рса гопӣте, които не могли да бъдат с Ка в неговата рса-лӣл, напуснали телата си просто като мислели за него. Затова отдаването в Ка съзнание чрез чувствата, предизвикани от раздялата, е най-бързият начин да се достигнат лотосовите крака на Ка. Ка сам казва, че гопӣте били убедени в силата на чувствата си в раздялата. В действителност те познавали свръхестествената същност на обожаването на Ка и много се успокоили, когато разбрали, че Ка не е далеч, а е винаги с тях.
Затова радостно посрещнали Уддхава и му казали: „Чухме, че е убит цар Каса, който винаги е причинявал неприятности на династията Яду. За нас това са добри вести. Надяваме се, че потомците на династията са много щастливи в обществото на Ка, който може да изпълни всички желания на преданите си. Скъпи Уддхава, любезно ни кажи, сред изтънчените и образовани светски дами на Матхур мисли ли Ка понякога за нас. Знаем, че те не са селски девойки. Те са учени и красиви. Свенливите им погледи и усмивки и другите им женски прелести сигурно много се харесват на Ка. Много добре знаем, че Ка винаги е обичал обноските на красивите жени. Затова ни се струва, че е пленен от жените на Матхур. Скъпи Уддхава, би ли ни казал, спомня ли си Ка понякога за нас, когато е сред другите жени?"
Друга гопӣ попитала: „Спомня ли си онази нощ, когато цъфтяха цветята кумуда и луната сипеше светлината си, а Вндвана беше удивително прелестна? Ка танцуваше с нас и всичко наоколо се огласяше от звуците на звънчетата по краката ни. Ние разговаряхме тогава толкова мило. Помни ли тази особена нощ? Ние я помним и страдаме от раздялата. Отсъствието на Ка ни измъчва така, като че ли в телата ни гори огън. Няма ли да се върне във Вндвана, за да потуши този огън, както облакът се появява в небето, за да угаси горския пожар с проливния си дъжд?"
Втора гопӣ казала: „Ка уби врага си и с блестяща победа спечели царството на Каса. Може би вече се е оженил за някоя царска дъщеря и живее щастливо сред близките и приятелите си. Защо му трябва да се връща в нашето село Вндвана?"
Трета гопӣ казала: „Ка е Върховната Божествена Личност, съпругът на богинята на щастието, и е себеудовлетворен. Той няма никаква работа нито с нас, момичетата от гората на Вндвана, нито с градските девойки в Матхур. Той е великата Свръхдуша и няма нищо общо с която и да е от нас, нито тук, нито там."
Друга гопӣ добавила: „Неразумно е да се надяваме, че Ка ще се върне обратно във Вндвана. Вместо това трябва да се опитаме да бъдем щастливи в разочарованието си. Дори известната блудница Пигал е казала, че разочарованието е най-голямото удоволствие. Всички знаем тези неща, но е много трудно да престанем да очакваме завръщането на Ка. Кой може да забрави разговорите с Ка насаме, със същия Ка, на чиито гърди постоянно лежи богинята на щастието, въпреки че Той не я иска? Скъпи Уддхава, Вндвана е земя на гори, реки и крави. Тук се чуваха звуците на флейта, а Ка и големият му брат Шрӣ Баларма се наслаждаваха на природата заедно с нас. Затова природата на Вндвана винаги ни напомня за Ка и Баларма. Отпечатъците от стъпките му се виждат в пръстта на Вндвана, където пребивава богинята на щастието, и тези знаци никога не ни позволяват да забравим Ка."
После гопӣте обяснили, че във Вндвана все още е пълно с всякакви богатства и животът процъфтява. Не липсвало нищо по отношение на материалните потребности, но въпреки това изобилие те не можели да забравят Ка и Баларма:
„Ние постоянно си припомняме привлекателните черти на красивия Ка, вървежа му, усмивката му и шеговитите му думи. Заради отношенията си с Ка вече сме загубени и не можем да го забравим. Постоянно се молим за него и викаме: „О, Скъпи Господи, съпруже на богинята на щастието, скъпи господарю на Вндвана и освободителю на съкрушените предани! Ние сме потънали в океан от скръб. Умоляваме те да се върнеш във Вндвана и да ни освободиш от окаяното ни положение."
Уддхава внимателно изучил необикновеното трансцендентално състояние на гопӣте, разделени от Ка, и решил, че ще е добре отново и отново да повтори всички забавления на Шрӣ Ка. Материалистите непрекъснато горят в пламтящия огън на материалните страдания. Гопӣте горели в трансцендентален пожар заради раздялата си с Ка. Пожарът, който изострял болката им, се различавал от огъня на материалния свят. Гопӣте непрекъснато искали да общуват с Ка, докато материалистите непрекъснато искат да се възползват от материалните удобства.
Вишвантха Чакравартӣ хкура казва, че Ка в един миг е спасил пастирчетата от големия горски пожар, докато те стискали очите си затворени. По същия начин Уддхава посъветвал гопӣте да затворят очи, за да се спасят от огъня на раздялата, и да размишляват в съзерцание върху дейностите на Ка, като се започне от първата им среща с него. Като слушат разказите на Уддхава, а вътре в себе си си ги припомнят, те ще могат да виждат на живо всички забавления на Кшна. От думите на Уддхава гопӣте разбрали, че Ка не е разделен от тях. В Матхур Ка постоянно мислел за тях, така както те постоянно мислели за него.
Посланието на Уддхава и наставленията му спасили гопӣте от неминуема смърт. И те оценили благодеянието му. Всъщност Уддхава действал като наставник и духовен учител на гопӣте и от своя страна те го почитали така, както почитали Ка. В автентичните писания се препоръчва духовният учител да се почита наравно с Върховната Божествена Личност, защото той е много скъп слуга на Бога, и великите авторитети са приели, че духовният учител е външно проявление на Ка. Гопӣте получили облекчение на трансценденталната си изгаряща болка, като осъзнали, че Ка е с тях. Вътре в сърцата си те помнели срещите си с него, а с мъдрите си наставления Уддхава отвън им помогнал да разберат Ка.
В писанията Върховната Божествена Личност се нарича адхокшаджа, което означава, че е отвъд възприятието на всичките материални сетива. Макар че е над материалните сетива, Той присъства във всяко сърце и същевременно е разпространен навсякъде чрез Брахман, всепроникващия си аспект. Можем да изучим и трите трансцендентални аспекта на Абсолютната Истина (Бхагавн, Личността на Бога; Парамтм, локализираната Свръхдуша, и всепроникващия Брахман) просто като изследваме състоянието на гопӣте при срещата им с Уддхава, което е описано в Шрӣмад Бхгаватам.
Шрӣнивсчря казва, че шестимата Госвмӣ постоянно били потопени в мисли за дейностите на гопӣте. Чайтаня Махпрабху също препоръчва изключителния начин, по който гопӣте обожавали Върховната Божествена Личност. Шрӣла Шукадева Госвмӣ също казва, че този, който слуша от правилен източник за дейностите на гопӣте с Ка и следва наставленията, ще се издигне до най-висшата позиция в преданото служене и ще може да изостави страстта на материалното наслаждение.
Гопӣте били утешени от наставленията на Уддхава и го помолили да остане във Вндвана още няколко дена. Уддхава се съгласил и останал с тях не няколко дни, а няколко месеца. Той постоянно ги карал да мислят за трансценденталното послание на Ка и за забавленията му и гопӣте се чувствали така, като че ли общували непосредствено с Ка. Докато Уддхава бил във Вндвана, жителите се радвали на срещите си с него. В разговори за Ка дните минавали като мигове. Природата на Вндвана - река Ямун, градините, в които растели отрупани с плодове дървета, хълмът Говардхана, пещерите, разцъфтелите цветя - всичко това вдъхновявало Уддхава да разказва за забавленията на Ка. Жителите се наслаждавали на общуването с Уддхава така, както се наслаждавали на общуването с Ка.
Уддхава бил привлечен от отношението на гопӣте, защото те били неудържимо привързани към Ка. Безпокойството им за Ка го въодушевявало. Той им отдал смирените си почитания и съчинил песни, които възхвалявали трансценденталните им качества: „От всички живи същества, приели човешка форма на живот, гопӣте изпълняват мисията си удивително съвършено. Мислите им вечно са потопени в лотосовите крака на Ка. Великите мъдреци и святите личности също се опитват да се отдадат на съзерцание върху лотосовите крака на Ка, който е самият Мукунда, дарителят на освобождение, но приели с любов Бога, гопӣте са привикнали към това спонтанно и са независими от всички видове упражнения на йога. Заключението е, че този, който е изградил живота си като гопӣте, не е длъжен да се ражда като Брахм, да произхожда от семейство на брхмаи или да получава посвещение на брхмаа."
Шрӣ Уддхава потвърдил думите на Ка в Бхагавад-гӣт, че този, който потърси подслон при него с правилни намерения, ще постигне висшата цел на живота дори да е шӯдра или още по-низш. Гопӣте дали пример за преданост на целия свят. Като следваме стъпките на гопӣте и постоянно мислим за Ка, ще постигнем най-голямото съвършенство в духовния живот. Гопӣте не били родени в семейства на образовани хора, а на пастири, но въпреки това развили към Ка най-висшата любов. За да разберем себе си и да осъзнаем Бога, не е необходим знатен произход. Единственото необходимо нещо е да развием екстатична любов към Бога. За да постигнем съвършенство в Ка съзнание, не ни е нужно никакво друго качество, освен постоянното отдаване на любовно служене на Ка - върховния нектар, извора на цялото удоволствие. Въздействието на Ка съзнание е като въздействието на нектар - с или без знание, това въздействие ще се прояви. Действената сила на Ка съзнание ще се прояви навсякъде, независимо къде и кога се е родил човек. Със сигурност Ка ще дари с благословията си всеки, който се заеме с Ка съзнание. Върховната благословия, която получили гопӣте, въпреки че произхождали от семейства на пастири, никога не била достигната дори от самата богиня на щастието и определено не от небесните обитатели, макар че телата на жените там ухаят като лотоси. Гопӣте имали голямото щастие по време на танца рса да бъдат в обятията на самия Ка. Ка лично ги целувал. Това е категорично невъзможно за никои други жени в трите свята, освен за тях.
Уддхава се възхитил от издигнатото положение на гопӣте и му се приискало да падне по очи и да посипе главата си с праха от краката им. Но не посмял да ги помоли за това, защото може би нямало да се съгласят. Той пожелал да стане мъничко снопче трева в земята на Вндвана, за да може да посипе главата си с праха от краката на гопӣте, без те да узнаят.
Те били така увлечени от Ка, че щом чули звуците на флейтата му, тутакси напуснали домовете си, семействата си, децата си, пренебрегнали честта си и женската си свенливост и се втурнали към мястото, където бил Той. Те не обръщали внимание дали минават по пътя или през джунглите. Неусетно прахът от краката им попадал по малките тревички и растения във Вндвана. Уддхава пожелал да се роди някога като снопче трева, защото в този живот не се осмелявал да сложи на главата си прах от краката на гопӣте. А тогава би могъл да го получи...
Уддхава се възхитил на необикновеното щастие на гопӣте, които се били освободили от всички материални замърсявания, като поставили върху красивите си закръглени гърди лотосовите крака на Ка, които обожава не само богинята на щастието, но и знатните полубогове, Брахм и Шива, а великите йогӣ мислено съзерцават в сърцето си. Затова Уддхава пожелал постоянно да се моли да има честта да се докосне до праха от лотосовите крака на гопӣте. Песните на гопӣте за трансценденталните забавления на Бог Ка са прочути по трите свята.
Уддхава поживял във Вндвана известно време и после поискал да се върне при Ка, затова помолил Нанда Махрджа и Яшод да му позволят да си замине. Той отишъл на прощална среща с гопӣте, получил и тяхното разрешение и тогава се качил на колесницата си, за да тръгне за Матхур.
Малко преди Уддхава да си замине, всички жители на Вндвана, водени от Махрджа Нанда и Яшод, дошли да се сбогуват с него и му поднесли ценни подаръци. Сълзите в очите им издавали чувствата им и силната им привързаност към Ка. Всички искали да получат благословията на Уддхава. Те искали винаги да помнят славните дейности на Ка и умът им винаги да е съсредоточен върху лотосовите му крака, думите им винаги да възхваляват Ка и постоянно помнейки Ка, телата им винаги да му се покланят. Тази молитва на жителите на Вндвана е най-висшето себепознание. Начинът е много прост: умът постоянно да се насочва към лотосовите крака на Ка, постоянно да се говори за Ка, без да се обръща внимание на други теми, и тялото непрекъснато да се използва в служене на Ка. Особено когато имаме човешко тяло, трябва да използваме живота си, имуществото си, думите си и интелигентността си в служене на Бога. Само такива дейности могат да издигнат човешкото същество до най-висшето стъпало на съвършенството. Това е мнението на всички авторитети.
Жителите на Вндвана казали: „По върховната воля и в съответствие с последствията от собствените ни дейности можем да попаднем навсякъде. Но независимо къде ще се родим, единствената ни молба е просто да сме в Ка съзнание." Един чист предан никога не желае да се издигне до райските планети, нито дори до Ваикуха или Голока Вндвана, защото не се стреми към личното си удоволствие. Чистите предани гледат по един и същ начин на рая и на ада. Без Ка раят се превръща в ад. С Ка адът става рай. Когато отдал необходимата почит на обожанието, което извършвали чистите предани във Вндвана, Уддхава се завърнал в Матхур при Ка, своя господар. Той отдал почитания, като се поклонил пред Бог Ка и Баларма, и после описал живота на жителите на Вндвана, посветен на прекрасно предано служене. Той дал всички дарове от жителите на Вндвана на Васудева, бащата на Ка, и на дядото на Ка, Уграсена.
Така завършва пояснението на Бхактиведанта върху четиридесет и седма глава на книгата „Ка, изворът на вечно наслаждение", наречена „Гопӣте получават посланието на Ка".