No edit permissions for - pnd :: Temporary -

Глава 63

Бог Ка се бие с Бсура

Когато четирите месеца на дъждовния сезон изминали и Анируддха още не се завръщал у дома си, всички дави много се разтревожили. Те не можели да разберат защо момчето го няма. За щастие, един ден дошъл великият мъдрец Нрада и им съобщил как Анируддха е изчезнал от двореца. Той обяснил как Анируддха е бил пренесен в град Шонитапура, столицата на империята на Бсура, и как Бсура го пленил със своята нгапша, макар че Анируддха победил всичките му воини. Нрада изложил новините подробно и цялата история станала ясна. Тогава давите, които много обичали Ка, се приготвили да нападнат град Шонитапура. Събрали се всички старейшини на рода, включително Прадюмна, Стяки, Гада, Смба, Сраа, Нанда, Упананда и Бхадра, свикали осемнадесет военни части, наречени акшаухиӣ, и ги подредили във фаланги. После се отправили към Шонитапура и я обградили с воини, слонове, коне и колесници.

Бсура чул, че воините на династията Яду нападат града, събарят стените, портите и рушат близките градини. Той изпаднал в страшна ярост и веднага заповядал на своите воини, които не им отстъпвали по численост, да отидат и да ги пресрещнат. Шива бил толкова благосклонен към Бсура, че лично отишъл да предвожда военните му сили, подпомаган от славните си синове Крттикея и Гаапати. Нандӣшвара, или Шива, яхнал любимия си бик и повел сражението срещу Бог Ка и Баларма. Само можем да се опитваме да си представим колко жестока била битката - Шива и храбрите му синове, от една страна, и Ка, Върховната Божествена Личност, и брат му Шрӣ Балармаджӣ, от друга. Боят бил толкова страшен, че всички, които гледали сражението, изгубвали ума и дума и космите им настръхвали. Шива се сражавал лично срещу Бог Ка, Прадюмна се биел с Крттикея, а Бог Баларма - с един от военните предводители на Бсура, Кумбха, на когото помагал Кӯпакара. Смба, синът на Ка, се сражавал със сина на Бсура, а Бсура - със Стяки, военачалника на давите. Така се развивали бойните действия.

Вестта за сражението се пръснала из цялата вселена. Над бойното поле кръжали въздушните кораби на полубоговете от висшите планетарни системи, съпровождани от великите мъдреци и святите личности, от Сиддхите, Чраите и Гандхарвите и всички изгаряли от любопитство да видят битката между Шива и Бог Ка и помощниците им. Шива се нарича бхӯта-нтха, защото го придружават различни могъщи духове и обитатели на ада: бхӯти, прети, праматхи, гухяки, кинӣ, пишчи, кӯшми, ветли, виняки и брахма-ркшаси. (От всички видове духове, с особено могъщество се отличават брахма-ркшасите. Брхмаите, които се превръщат в духове, стават брахма-ркшаси.)

Шрӣ Ка, Върховната Божествена Личност, пропъдил от бойното поле всички духове просто като им нанасял удари с прославения си лък Шргадхану. Тогава Шива пуснал по Божествената Личност всичките си отбрани оръжия. Бог Ка без никаква трудност ги отблъснал с помощта на противооръжия. Той отблъснал брахмстрата, която наподобявала атомна бомба, с друга брахмстра, а въздушните оръжия - с оръжие планина. Щом Шива изстрелял едно особено оръжие, което предизвикало на бойното поле бурен ураган, Бог Ка пуснал противоположната стихия - оръжието планина, което мигновено възпряло урагана. По същия начин когато Шива пуснал опустошителни пламъци, Ка отблъснал това оръжие с поройни дъждове.

Накрая Бог Шива изстрелял личното си оръжие пшупата-шастра, но Ка веднага го посрещнал със нряа-шастра. Тогава Шива започнал да губи търпение и заради хода на битката започнал да излиза извън себе си от ярост. Ка се възползвал от случая, за да пусне срещу него едно оръжие, което карало човек да се прозява. То карало противниковата страна да чувства изтощение, да спре да се бие и да започне да се прозява. Шива почувствал такава умора, че отказал да се бие повече и започнал да се прозява. Сега вече Ка можел да отклони вниманието си от нападенията на Шива и да се заеме с Бсура. С мечове и боздугани Той започнал да убива личните воини на Бсура. Междувременно Прадюмна, синът на Бог Ка, се бил вкопчил в жестока схватка с Крттикея, военачалника на полубоговете. Крттикея бил целият в рани и от тялото му обилно се леела кръв. В такова състояние той напуснал бойното поле и без да се сражава повече, отлетял на гърба на пауна, който го превозвал. По същия начин Бог Баларма сразил Кумбха, военачалника на Бсура, с ударите на боздугана си. Така бил ранен и Кӯпакара. Той паднал на бойното поле заедно с Кумбха, военачалника, чиито рани били смъртоносни. Останали без предводителите си, воините на Бсура се разбягали във всички посоки.

Когато Бсура видял победените си воини и предводители, това само разпалило гнева му. Той решил, че ще е по-разумно да спре да се бие със Стяки, военачалника на Ка, и вместо това да нападне направо Бог Ка. Сега получавал възможност да използва хилядата си ръце. Той се втурнал към Ка, като изстрелял едновременно две хиляди стрели от петстотин лъка. Такъв глупак никога не може да оцени силата на Ка. Ка мигновено пречупил на две всички лъкове на Бсура и за да му попречи да отиде по-нататък, повалил конете му на земята, а колесницата му строшил на парчета. След като направил това, Бог Ка надул раковината си Пчаджаня.

Имало една богиня на име Коар, която Бсура обожавал и отношенията му с която били като между майка и син. Майка Коар се разтревожила, че животът на Бсура е в опасност, и се появила на полесражението. Без дрехи и с разчорлена коса, тя застанала пред Бог Ка. Шрӣ Ка изпитал отвращение при вида на тази гола жена и се извърнал настрани, за да не я гледа. Бсура използвал тази възможност да избегне нападението на Ка и напуснал бойното поле. Тетивата на всичките му лъкове била скъсана, нямал нито колесница, нито колесничар и не му оставало нищо друго, освен да се върне в своя град. В битката той бил загубил всичко.

Под непрестанния дъжд от стрелите на Ка от бойното поле избягали всички спътници на Шива, злите духове и призраците бхӯти, претите и катриите. Тогава Шива прибягнал до последното средство. Той изстрелял най-великото си оръжие, смъртоносното оръжие Шиваджвара, което унищожава всичко с неимоверната топлина, която излъчва. Знае се, че когато настъпва краят на творението, изгарящата топлина на слънцето нараства дванадесет пъти. Тази дванадесетократно увеличена топлина се нарича Шиваджвара. Когато бил изстрелян олицетвореният Шиваджвара, той имал три глави и три крака и приближавайки се към Ка, изпепелявал всичко около себе си. Шиваджвара бил толкова могъщ, че предизвикал опустошителен пожар, който се разгорял във всички посоки. Ка забелязал, че това оръжие се насочва право към него.

Но както има Шиваджвара, така има и Нряаджвара - оръжие, което представлява изключителен мраз. Голямата топлина човек може да изтърпи по някакъв начин, но големият студ унищожава всичко. В действителност човек изпитва това, когато дойде смъртта. По време на смъртта отначало телесната температура се повишава на четиридесет и два градуса, след което тялото рухва и става студено като лед. Никое друго оръжие, освен Нряаджвара не било в състояние да противодейства на Шиваджвара.

Когато Бог Ка видял, че Шива е изстрелял Шиваджвара, Той нямал никакъв друг избор, освен да изстреля Нряаджвара. Бог Шрӣ Ка е изначалният Нряа и господар на оръжието Нряаджвара. Когато изстрелял Нряаджвара, между двете джвари се разгоряла страхотна битка. Ако на силната топлина противопоставим нетърпим студ, топлината постепенно спада. Точно това станало в битката между Шиваджвара и Нряаджвара. Постепенно топлината на Шиваджвара спаднала и той започнал да вика за помощ Шива, който обаче в присъствието на Нряаджвара не бил в състояние да му помогне. Шиваджвара не успял да получи подкрепление от Шива и разбрал, че няма никакъв друг начин да се спаси, освен да се предаде на Нряа, самия Бог Ка. Най-великият полубог, Шива, не можел да му помогне, какво да говорим за по-низшите полубогове. Затова Шиваджвара накрая се предал на Ка, поклонил се пред него и му отдал молитви, за да го удовлетвори и да получи закрилата му.

Тази схватка между абсолютните оръжия на Шива и Бог Ка доказва, че ако Ка покровителства някого, той не може да бъде убит от никого. Но ако Ка не го закриля, никой не може да го спаси. Бог Шива се нарича Махдева, най-велик сред полубоговете, макар че понякога за най-велик е смятан Брахм, защото може да създава, докато Шива разрушава сътвореното от Брахм. Но както Брахм, така и Шива действат само в една насока - Брахм може да създава, а Шива може да руши. И нито единият, нито другият не може да съхранява. А Бог Вишу не само съхранява, но и създава и разрушава. Всъщност сътворението не се дължи на Брахм, защото самият той е създаден от Бог Вишу. Шива е създаден, или роден, от Брахм. Така Шиваджвара разбрал, че освен Ка (Нряа), никой друг не може да му помогне. Затова постъпил съвсем разумно - приел подслон при Ка и с допрени длани започнал да се моли:

„О, Господи, отдавам Ти смирените си почитания, защото Ти притежаваш безкрайни енергии. Никой не може да превъзмогне енергиите Ти, затова Ти си Богът на всички. Обикновено хората смятат Шива за най-могъщата личност в материалния свят, но той не е всесилен. Всемогъщ си Ти, това е самата истина. Ти си изначалното съзнание, знанието. Нищо не може да притежава могъщество, ако няма съзнание или знание. Едно материално устройство може да е много мощно, но без участието на съзнанието или знанието не може да действа. То може да е много сложно и необичайно, но без досег с някой, който да притежава съзнание и знание, е напълно безполезно. О, Господи, Ти си съвършеното знание. Личността Ти е лишена от всякакви замърсявания. Шива може да е могъщ полубог, защото притежава особена сила, с която разрушава цялото творение. Брахм може да е много силен, защото сътворява цялата вселена. Но всъщност никой от тях не е изначалната причина на това космическо проявление. Ти си Абсолютната Истина, Върховният Брахман, Ти си изначалната причина. Тази първопричина не е безличностното сияние Брахман. Основа на това безличностно сияние е твоята личност. Както се потвърждава в Бхагавад-гӣт, причината на безличностния Брахман е Бог Ка. Той може да се оприличи на слънчевата светлина, която се излъчва от слънчевото кълбо. Следователно безличностният Брахман не е крайната причина. Крайната причина на всичко е върховната форма на Ка. Всички материални дейности и следствията им се осъществяват в безличностния Брахман. Но в личностния Брахман, или вечната форма на Ка, няма никакви дейности, нито следствия. О, Господи, твоето тяло е напълно спокойно, блажено и неподвластно на материалните замърсявания.

В материалното тяло се осъществяват действията и противодействията на трите проявни форми на материалната природа. Времето, или силата, която движи всичко, е най-важният от всички елементи, защото материалното проявление е подчинено на мощното му влияние. Така възникват природните явления. А когато се появят, тогава се наблюдават и плодоносните дейности. Като следствие от плодоносните дейности живото същество приема форма. То получава определен нрав, обвит от фино и грубо тяло, които пък са изградени от жизнения въздух, егото, десетте сетивни органа, ума и петте груби елемента. Те съставят тялото, а по-късно то става причина за много други тела, които живото същество получава едно след друго при прераждането си. Всички тези удивителни явления се проявяват благодарение разностранното действие на материалната Ти енергия. Ти не се влияеш от действията и противодействията на различните елементи и си причината на тази външна енергия. Ти си отвъд натиска на материалната енергия, Ти си установен във върховно спокойствие. Ти си най-висшата степен на свободата от материално замърсяване. Затова приемам подслон в твоите лотосови крака и изоставям всякакво друго убежище.

О, Господи, появяването Ти като син на Васудева, в ролята на обикновено човешко същество, е едно от забавленията на съвършената Ти свобода. Ти се появяваш в многообразните си инкарнации, за да облагодетелстваш преданите си и да унищожиш неотдадените. Всичките Ти инкарнации идват, за да изпълнят обещанието Ти в Бхагавад-гӣт, че щом възникнат препятствия за напредъка в живота, Ти ще се появиш. Когато неправилните принципи предизвикат хаос, о, Господи, Ти се появяваш чрез вътрешната си енергия. Основната Ти работа е да закриляш и подкрепяш полубоговете и личностите с духовни наклонности и да поддържаш в необходимата степен реда и законността в материалния свят. Едновременно с това съвсем на място е насилието Ти спрямо негодниците и демоните. Ти не се въплъщаваш за първи път - Ти си идвал много, много пъти.

О, Господи, осмелявам се да призная, че бях жестоко наказан от твоя Нряаджвара, който дава голяма прохлада, но в същото време е неимоверно опасен и нетърпим за всички нас. О, Господи, докато забравя Ка съзнание, подведен от магията на материалните желания, и е невеж за последното убежище, твоите лотосови крака, този, който е приел материално тяло, попада под ударите на трите вида страдание в материалната природа. И понеже не се отдава на теб, продължава да страда вечно."

Бог Ка изслушал Шиваджавара и отговорил: „О, триглаво оръжие, много съм доволен от думите ти. Бъди сигурен, че Нряаджвара няма да ти причинява повече страдания. Сега вече страхът от Нряаджвара ще те напусне. Но не само това - всеки, който в бъдеще си припомни това сражение между Шиваджвара и Нряаджвара, също ще се освободи от всички видове страх." След думите на Върховната Божествена Личност Шиваджвара отдал смирените си почитания в лотосовите крака на Бога и си отишъл.

Междувременно Бсура успял да се възстанови след бойните си несполуки и с подновени сили се върнал да се бие. Този път той се появил пред Бог Ка, който седял в колесницата си, с различни видове оръжия в хилядата си ръце. Разярен, Бсура сипел оръжията си като пороен дъжд по тялото на Бог Ка. Когато видял оръжията на Бсура, които се леели като вода от сито, Бог Ка взел острия си диск Сударшана и започнал да отсича една по една хилядата ръце на демона като градинар, който подрязва клонките на някое дърво с острите си ножици. Шива разбрал, че дори той не може да спаси предания си слуга Бсура, проумял най-после истината и сам дошъл при Бог Ка, за да го умиротвори със следните молитви.

Бог Шива казал: „О, Господи, Ти си предметът на обожание във ведическите химни. Тези, които не знаят кой си, мислят, че крайната Върховна Абсолютна Истина е безличностното брахмаджьоти, защото не могат да си представят, че Ти съществуваш отвъд духовното си сияние, във вечната си обител. О, Господи, затова Ти си наречен Пара Брахман. С думите пара брахман си обозначен в Бхагавад-гӣт. Святите личности, които напълно са пречистили сърцата си от всички материални замърсявания, могат да осъзнаят трансценденталната Ти форма, макар че Ти си всепроникващ като небето и си над всички материални неща. Само преданите са в състояние да те осъзнаят и никой друг. В представата на имперсоналистите за върховното Ти битие небето е пъпът Ти, огънят е устата Ти, а водата е семето Ти. Райските планети са главата Ти, посоките са ушите Ти, планетата Урвӣ е лотосовите Ти крака, луната е умът Ти, а слънцето - окото Ти. А аз пък действам като твое его. Океанът е коремът Ти, а небесният цар Индра е ръката Ти. Дърветата и растенията са космите по тялото Ти, облаците са косата Ти, а Брахм е интелигентността Ти. Великите праотци, наречени Праджпати, са твои символични проявления. Религията е сърцето Ти. По този начин може да се разглежда безличностният аспект на върховното Ти тяло, но в крайна сметка Ти си Върховната Личност. Безличностният аспект на върховното Ти тяло е само едно малко разширение на енергията Ти. Ти си като първоначалният огън, а експанзиите са топлината и светлината Ти."

Шива продължил: „О, Господи, макар че Ти се проявяваш в цялата вселена, различните части на вселената са различни части от тялото Ти и чрез непроницаемата си енергия Ти можеш да бъдеш едновременно на едно място и навсякъде във вселената. В Брахма сахит също откриваме, че макар винаги да се намираш в твоята обител, Голока Вндвана, Ти присъстваш навсякъде. Както се казва в Бхагавад-гӣт, Ти се появяваш, за да закриляш преданите - това сочи добра съдба за цялата вселена. Полубоговете управляват вселенските дела само по твоята милост. По твоето благоволение се поддържат седемте висши планетарни системи. В края на това творение всички проявления на енергията Ти, било то под формата на полубогове, човешки същества или низши животни, потъват в теб и всички непосредствени и косвени причини на космическото проявление остават в теб, без да показват никакви външни признаци на съществуване. В крайна сметка невъзможно е да се намери разлика между тебе и кое да е друго нещо, което е на едно ниво с теб или пък е по-низше от теб. Ти си причината на това космическо проявление и същевременно съставните му части. Ти си Върховното Цяло, единствен и неповторим. В това видимо проявление има три нива: нивото на съзнанието, нивото на полусъзнанието в сънно състояние и нивото на безсъзнанието. Но Ти си отвъд всички тези материални нива на съществуване. Следователно Ти съществуваш в четвърто измерение и появяването и напускането Ти не зависят от нищо друго, освен от теб самия. Ти си върховната причина на всичко, но самият Ти нямаш причина. Ти самият си причината за появяването и напускането си. Въпреки трансценденталното си положение, о, Господи, Ти показваш шестте си съвършенства и трансценденталните си качества - затова се появяваш в различните си инкарнации: риба, костенурка, глиган, Нсиха, Кешава и други, които са твое лично проявление. Освен това Ти се появяваш и като различни живи същества, които са твои отделени проявления. Чрез вътрешната си енергия Ти се появяваш под формата на различни инкарнации на Вишу, а чрез външната си енергия се появяваш като този видим свят.

Когато денят е облачен, за очите на обикновения човек слънцето е скрито. Но истината е, че облакът е създаден от слънчевата светлина и дори цялото небе да е облачно, самото слънце никога не може да бъде покрито. По аналогичен начин неинтелигентните хора твърдят, че няма Бог. Но проявлението на различните живи същества и на дейностите им е налице и просветлените личности те виждат да присъстваш във всеки атом и чрез посредничеството на външната и междинната Ти енергия. Твоите неограничено могъщи дейности могат да бъдат осъзнати от най-просветлените предани, а тези, които са заблудени от въздействието на външната Ти енергия, се отъждествяват с материалния свят и се привързват към обществото, приятелството и любовта. Така те приемат трите вида страдания в материалното съществуване и се излагат на двойствеността болка и удоволствие, понякога се давят в океана на привързаностите, понякога излизат от него.

О, Господи, само по твоята милост и благоволение живото същество може да получи човешката форма на живот, която е една възможност да излезе от условията на страдание в материалното битие. Но този, който притежава човешко тяло, а не може да обуздае сетивата си, го отнасят вълните на сетивното наслаждение. Затова той не може да приеме подслон в лотосовите Ти крака и да Ти отдава предано служене. Животът на една такава личност е много нещастен. Всеки, който води такъв живот в мрак, се самозалъгва и освен това мами и другите. Следователно човешкото общество, в което няма Ка съзнание, е общност на измамници и измамени.

О, Господи, в действителност Ти си скъпата Свръхдуша във всички живи същества и върховният повелител на всичко. Вечно заблуждаваното човешко същество се бои от окончателната смърт. Човек, който е привързан единствено към сетивното наслаждение, доброволно приема жалкия живот в материалното битие и скита, устремен към едно измамно сетивно удоволствие. Несъмнено такъв човек е един от най-големите глупаци, защото пие отрова, а нектара оставя настрани. О, Господи, всички полубогове, заедно с мен и Брахм, както и великите святи личности и мъдреци, изчистили сърцата си от материалните привързаности, по твоето благоволение сме приели с цялото си сърце подслон в лотосовите Ти крака. Всички ние сме потърсили убежище при теб, защото сме те приели за Върховния Бог и за най-скъпото ни същество. Ти си изначалната причина на това космическо проявление. Ти си върховният му пазител, но и причината за разрушението му. Ти си еднакъв към всички, Ти си най-мирният, върховният приятел на всяко живо същество. Ти си върховният обект на обожание за всеки един от нас. О, Господи, позволи ни постоянно да Ти отдаваме трансцендентално любовно служене, за да можем да се измъкнем от материалните мрежи.

Най-накрая, Господи, осмелявам се да Ти кажа, че този Бсура ми е много скъп. Той ми е отдавал ценно служене, затова искам да съм сигурен, че е винаги щастлив. Аз съм много доволен от него и го уверих, че ще се грижа за безопасността му. Много те моля, Господи, да бъдеш благосклонен към него, както си бил удовлетворен от прадедите му цар Прахлда и Бали Махрджа."

След молитвата му Бог Ка също нарекъл Шива повелител и казал: „Мой скъпи повелителю Шива, приемам думите ти и подкрепям желанието ти по отношение на Бсура. Зная, че той е син на Бали Махрджа, и не мога да го убия, защото иначе ще наруша обещанието си. Аз дадох на цар Прахлда благословията, че никога няма да убивам демоните, които се раждат в неговото семейство. Затова без да убивам Бсура, Аз само отсякох ръцете му - за да го лиша от неоснователната му гордост. Огромният брой воини, поддържани от него, се бяха превърнали в бреме за земята и аз ги убих до един, за да намаля този свръхтовар. Сега са му останали четири ръце и той ще бъде безсмъртен, неподвластен на материалните болки и наслади. Зная, че той е един от най-важните слуги на твоя светлост, така че можеш да си сигурен, че от сега нататък няма да го застрашава нищо."

Когато Бсура получил от Ка тази благословия, той дошъл при Бога и се поклонил, свеждайки глава доземи. Веднага наредил да доведат Анируддха и дъщеря му Уш с една хубава колесница и ги предал в ръцете на Бог Ка. След това Бог Ка на свой ред дал закрилата си на Анируддха и Уш, които притежавали много голямо материално богатство и разкош заради благословията на Шива. И така, начело с една акшаухиӣ от воини, Ка се отправил към Дврак. Междувременно при вестта, че Бог Ка се връща с Анируддха и Уш и с несметни богатства, всички хора от Дврак украсили града със знамена, гирлянди и венци от цветя. Всички големи пътища и кръстопътища били старателно пометени и напръскани със сандалов балсам, примесен с вода. Навсякъде се разнасял аромат на сандалово дърво. Всички жители се присъединили към възторжените си приятели и роднини, за да посрещнат тържествено Бог Ка. Силните звуци на раковините и тръбите и тътенът на барабаните приветствали Бога. Така Ка, Върховната Божествена Личност, влязъл в столицата си Дврак.

Шукадева Госвмӣ уверил цар Парӣкшит, че разказът за сражението между Шива и Бог Ка е много благодатен, за разлика от историите за обикновени борби. Нещо повече, ако някой си припомня сутрин това сражение и се наслаждава на победата на Бог Ка, никога няма да срещне поражение в борбата на своя живот.

Историята за това, как Бсура се сражавал с Ка и по-късно бил спасен по милостта на Шива, потвърждава думите в Бхагавад-гӣт, че личностите, които обожават полубоговете, не могат да постигнат никаква благословия без разрешението на Ка, Върховния Бог. В този разказ виждаме, че макар Бсура да бил велик предан на Шива, когато заради Ка той бил изправен пред смъртта си, Шива не бил в състояние да му помогне. Но Шива помолил Ка да пощади неговия слуга и Богът се съгласил. Такава е позицията на Бог Ка. Точните думи, употребени в тази връзка в Бхагавад-гӣт, са маяива вихитн хи тн. Това означава, че без разрешението на Върховния Бог нито един полубог не може да даде никаква благословия на този, който му се кланя.

Така завършва пояснението на Бхактиведанта върху шестдесет и трета глава на книгата „Ка, изворът на вечно наслаждение", наречена „Бог Ка се бие с Бсура".

« Previous Next »