Глава 73

Царете и принцовете, които Бог Ка освободил след смъртта на Джарсандха, били владетели от различни краища на света. Джарсандха притежавал такава огромна военна сила, че бил покорил всички двайсет хиляди и осемстотин принцове и царе. Той ги бил затворил в една планинска пещера, превърната в крепост, и ги държал там дълги години. Когато по милостта на Бог Ка били освободени, те изглеждали много нещастни: дрехите им били окъсани, лицата им били сухи и изпити поради липса на грижи за тялото. Те били отслабнали от глад и били загубили цялата си красота и блясък. След дългото затворничество всичките им крайници били слаби и немощни. Но въпреки че страдали в такива жалки условия, те имали възможност да мислят за Виу, Върховната Божествена Личност.

И сега виждали пред себе си трансценденталното тяло на Бог Ка, чийто цвят наподобявал оттенъците на новородения в небето облак. Той се явил пред тях в красиви дрехи от жълта коприна, с четири ръце като Виу и с неговите символи - боздуган, раковина, диск и лотосов цвят. Гърдите му били белязани със златни линии, а зърната им приличали на сърцевината на лотосовите цветя. Очите му били изтеглени като листенцата на лотос, а усмихнатото му лице било символ на вечен мир и благоденствие. Искрящите му обици били поставени изящно, а шлемът му бил инкрустиран със скъпоценни камъни. Бисерната огърлица на Бога и гривните, красиво надянати по китките и над лактите му, блестели с трансцендентално великолепие. Камъкът Каустубха на гърдите му хвърлял ослепителни искри, а освен него Ка носел и красив гирлянд от цветя. Когато след толкова много изпитания царете и принцовете видели прелестните трансцендентални черти на Бог Ка, те не можели да откъснат поглед от него и го гледали до насита, сякаш пиели нектар с очите си, с езиците си усещали вкуса на тялото му, с носа си вдишвали благоуханието му и с ръцете си го прегръщали. Само заради това че пред тях се намирала Върховната Божествена Личност, всички последици от греховните им постъпки били унищожени. Затова без никакви колебания те се отдали в лотосовите крака на Бога. В Бхагавад-гӣт се казва, че докато човек не се освободи от всички греховни последици, не може да се отдаде напълно в лотосовите крака на Бога. Всички принцове, които видели Бог Ка, забравили миналите си страдания. С допрени длани и с голямо вълнение те отправили към него следните молитви:

„Скъпи Господи, о, Върховна Божествена Личност, господарю на всички полубогове, Ти можеш в един миг да свалиш оковите от своите предани, защото те напълно са Ти се посветили. О, скъпи Боже Ка, о, вечно Божество на трансценденталното блаженство и знание, Ти си безсмъртен и ние отдаваме смирените си почитания в лотосовите Ти крака. Благодарение на безпричинната Ти милост ние сме освободени от затворничеството при Джарсандха, но сега те молим да ни освободиш от плена на илюзорната енергия в материалното съществуване. Умоляваме те да преустановиш непрекъснатото редуване на раждане и смърт за нас. Вече знаем достатъчно за нещастния материален живот, който изцяло ни беше погълнал. След като опитахме горчивия му вкус, идваме да приемем подслон в лотосовите Ти крака. Скъпи Господи, о, убиецо на демона Мадху, ясно осъзнаваме, че Джарсандха няма ни най-малка вина. Всъщност ние бяхме лишени от царствата си благодарение на безпричинната Ти милост, защото прекалено се гордеехме да се наричаме владетели и царе. Един владетел или цар, който се възгордее прекалено много със славата и властта си, не получава възможност да разбере органически присъщата си позиция и вечния живот. Под влиянието на илюзорната Ти енергия такъв владетел се преизпълва с неоснователна гордост заради положението си, като глупак, който смята миража в пустинята за истински извор. Неинтелигентните хора мислят, че могат да се уповават на материалните си притежания. Отдадени на сетивно наслаждение, те се заблуждават, че материалният свят е място на вечно наслаждение. О, Господи, о, Върховна Божествена Личност, трябва да признаем, че по-рано бяхме много високомерни заради материалното си богатство. Всички си завиждахме, всеки искаше да покори другия и се сражавахме помежду си за господство дори с цената на живота на много поданици."

Това е болестта на политическата власт. Щом някой цар или някоя нация натрупа много материални богатства, тя пожелава да господства над другите нации и започва да воюва с тях. По подобен начин и търговците искат да завладеят определена област от производството и да подчинят на себе си останалите търговски групи. Заслепено от материални богатства и деградирало заради лъжливата си гордост, човешкото общество създава хаос и разрушава мира, вместо да се стреми към Ка съзнание. И хората забравят истинската цел на живота: да се спечели милостта на Бог Виу, Върховната Божествена Личност.