Глава 19

Докато Ка, Баларма и приятелите им се забавлявали, както описахме по-горе, кравите били оставени без надзор и започнали да скитат сами, отдалечавайки се все повече и повече към най-дълбоката част на гората, подмамени от свежата трева. Козите, кравите и биволите минавали от една гора в друга и накрая стигнали до гората Ишӣкавӣ. Те се подмамили по изобилната зелена трева, но щом навлезли, видели, че гората е обхваната от горски пожар, и заплакали. Когато Баларма, Ка и приятелите им не могли да намерят животните си, много се разтревожили. Те тръгнали по следите на кравите и по пътеката от опасана трева. Момчетата се бояли, че единственото им средство за препитание, кравите, вече е загубено. Докато търсели кравите в гората, самите те много се изморили и ожаднели. Скоро обаче чули плача на кравите си. Ка започнал силно да ги вика по име. Кравите веднага радостно откликнали. Но горският пожар вече ги бил заобиколил отвсякъде и положението изглеждало много страшно. От силния вятър пламъците се увеличили и заплашвали да погълнат всичко, подвижно и неподвижно. Кравите и момчетата много се уплашили и обърнали погледи към Баларма, както умиращият човек гледа изображението на Върховната Божествена Личност. Те казали: „Скъпи Ка и Баларма, изгаряме от горещината на този бушуващ пожар. Позволете ни да се подслоним в лотосовите ви крака. Знаем, че можете да ни предпазите от тази голяма опасност. Скъпи приятелю Ка, ние сме Ти близки другарчета. Не е справедливо да страдаме по този начин. Ние всички сме напълно зависими от теб - Ти знаеш какво представлява религиозният живот. Не знаем никой друг, освен теб."

Божествената Личност чула умоляващите гласове на приятелите си и отговорила на момчетата, като ги погледнала с обич. Като говорел с очи, Ка уверил приятелите си, че не бива да се страхуват. След това Ка, който е господар на всички мистични сили, могъщата Божествена Личност, в миг погълнал всички огнени пламъци. Така кравите и момчетата били спасени от неминуемата опасност. Момчетата почти били загубили съзнание, но когато се съвзели и отворили очи, видели, че отново се намират в гората заедно с Ка, Баларма и кравите. С удивление те разбрали, че вече са спасени от бушуващия пожар и че кравите им са в безопасност. Всички тайно си помислили, че Ка сигурно не е обикновено момче, а някой полубог.

Вечерта Ка и Баларма заедно с пастирчетата и кравите се завърнали във Вндвана, като свирели на флейтите си. Щом те наближили селото, гопӣте много се зарадвали. През целия ден докато Ка бил в гората, те мислили за него и всеки миг без него им се струвал като дванадесет години.