Глава 20

Убиването на Праламбсура и поглъщането на горския пожар от Ка и Баларма станали теми на всекидневни разговори във Вндвана. Пастирите разказвали тези случки на съпругите си и на другите и всички оставали смаяни от учудване. Те решили, че Ка и Баларма са полубогове, които милостиво са дошли във Вндвана, за да станат техни деца. И така, настъпил дъждовният сезон. В Индия дъждовният сезон е добре дошъл след мъчителните летни горещини. Облаците, които се трупат в небето, закривайки слънцето и луната, носят на хората голяма радост и всички с нетърпение очакват дъжда. След лятото дъждовният сезон е източник на живот за всички. Гръмотевиците и светкавиците също много радват хората.

Признаците на дъждовния сезон могат да се сравнят с признаците на живите същества, покрити от трите проявни форми на материалната природа. Безкрайното небе е като Върховния Брахман, а мъничките живи същества са Брахман, покрит от трите проявни форми на материалната природа - затова те приличат на покрито небе. По природа всеки е неотделима част от Брахман. Облаците никога не могат да покрият Върховния Брахман, т.е. безкрайното небе. Те могат да покрият само част от него. Както се казва в Бхагавад-гӣт, живите същества са неотделими части от Върховната Божествена Личност. Но те са само една незначителна част от Върховния Бог. Тази част е покрита от проявните форми на материалната природа и затова живите същества живеят в материалния свят. Брахмаджьоти, духовното сияние, е като слънчевата светлина. Както светлината на слънцето е изпълнена със светещи молекулни частици, така брахмаджьоти е пълно с мъничките частици от Върховната Божествена Личност. В тази безкрайна експанзия от малки частици на Върховния Бог някои от тях са покрити от въздействието на материалната природа, а други са свободни.

Облаците събират вода, която слънчевите лъчи изпаряват от сушата. В продължение на осем месеца слънцето изпарява от земната повърхност всякакви води и те се събират под формата на облаци, които разпределят водата там, където е нужно. По същия начин правителството изисква от гражданите данъци, които те могат да платят с различните си материални дейности: селско стопанство, търговия, промишленост. Така правителството облага доходите и продажбите с данъци. Това може да се сравни със слънцето, което извлича вода от земята. Когато на повърхността на земното кълбо отново се появи нужда от вода, пак слънчевата светлина превръща водата в облаци и я разпределя навсякъде. Така и средствата, събрани от правителството чрез данъци, трябва да се разпределят отново между хората, за да се поддържа образованието, здравеопазването, социалните грижи и т.н. Това е много важно, за да бъде едно правителство добро. То не трябва да събира данъци, за да поддържа излишни разточителства. Данъците трябва да се използват за общото благо на държавата.

По време на дъждовния сезон из цялата страна бушуват силни ветрове, които носят облаците от място на място, за да изливат вода. След летния сезон, когато има спешна нужда от вода, облаците са като богат човек, който във времена на оскъдица раздава парите си, дори и с риск да изчерпи цялото си богатство. Така облаците се изчерпват, като разпределят водата по цялата повърхност на планетата.

Казват, че когато Махрджа Дашаратха, бащата на Бог Рмачандра, се сражавал с враговете си, той ги покосявал, както земеделецът изкоренява вредните растения и дървета. И когато трябвало да се даде милостиня, той раздавал пари, както облакът излива дъжд. Облаците сипят дъжда разточително като велик и щедър човек. Проливните дъждове от облаците са толкова изобилни, че падат дори върху скалите, хълмовете, океаните и моретата, където всъщност няма нужда от вода. Те са като великодушен човек, който раздава съкровищата си, без да се интересува дали хората имат нужда от милостинята му или не. Той щедро раздава богатството си.

Преди дъждовете земната повърхност почти е изчерпила енергиите си и е много бедна. След дъждовете тя цялата се покрива със зеленина и изглежда много здрава и силна. Тя може да бъде сравнена с човек, който се подлага на отречение, за да осъществи някое свое материално желание. Процъфтяването на земята след дъждовния сезон е като изпълнените материални желания. Понякога, когато в някоя държава е на власт нежелано от никого правителство, хората и партиите понасят сурови отречения и въздържания, за да свалят правителството, а когато вземат властта, си осигуряват благоденствие с щедри възнаграждения. Това е също като разцвета на земята по време на дъждовния сезон. Всъщност човек трябва да понася сурови отречения и въздържания единствено, за да достигне духовно щастие. В Шрӣмад Бхгаватам се препоръчва човек да приема тапася (отречения), за да разбере Върховния Бог. Като приема отречения в преданото служене, човек си връща духовния живот и след това се наслаждава на безгранично духовно блаженство. Но ако някой приема отречения заради някаква материална цел, резултатите им са преходни и към тях се стремят само личности с низша интелигентност. Това се казва в Бхагавад-гӣт.

През дъждовния сезон вечерно време могат да се видят много светулки, които кръжат около върховете на дърветата и блещукат като малки светлинки. Но звездите и луната в небето не се виждат. По същия начин в епохата на Кали преобладават атеистите и негодниците, докато личностите, които наистина следват ведическите принципи, за да постигнат духовно освобождение, практически са засенчени. Тази епоха, Кали-юга, за живите същества е като сезон на облаците. В тази епоха истинското знание е покрито от материалния напредък на цивилизацията. Като светулки, сега преобладават философите с евтини спекулации, атеистите и авторите на лъжерелигиозни принципи, докато личностите, които строго следват ведическите принципи и предписания, са покрити от облаците на епохата. Хората трябва да се научат да използват истинските небесни светила - слънцето, луната и звездите - вместо блясъка на светулките. Всъщност светулките не дават светлина в тъмната нощ. Но понякога дори през дъждовния сезон небето се прояснява и облаците откриват луната, слънцето и звездите. Така че дори и Кали-юга има някои предимства. Точно в този смисъл трябва да се приема ведическото учение на Бог Чайтаня, което разпространява повтарянето на Харе Ка мантрата. Хората, които имат сериозно желание да намерят истинска светлина, трябва да се възползват от това движение, вместо да се обръщат към светлината на философите спекулатори и на атеистите.

След първия дъжд, когато в небето се чуват гръмотевици, жабите започват да квакат като ученици, които учат уроците си. Учениците трябва да стават рано сутринта. Обикновено те се събуждат, когато в храма или в училището се разнесе звънът на камбана. Според наставленията на духовния учител те веднага стават и след като приключат със сутрешните си задължения, сядат да изучават Ведите или да повтарят ведически мантри. В мрака на Кали-юга всички спят, но когато дойде велик чря, всички последват призива му и започват да изучават Ведите, за да получат истинско знание. По време на дъждовния сезон водоемите, малките езерца и потоците, които през останалото време на годината са сухи, се напълват с вода. Така и материалистите са като сухи езера, но понякога, когато се замогнат и се сдобият с дом, деца и повече пари, те си въобразяват, че процъфтяват. Непосредствено след това обаче отново пресъхват като малките поточета и езера. Поетът Видпати е казал, че в общуването с приятели, семейство, деца, съпруга и т.н. определено има някакво удоволствие, но това удоволствие е като капката вода насред пустинята. Всеки копнее за щастие, както в пустинята всеки копнее за вода. Ако в пустинята капне капка вода, това пак е някаква вода, но ползата от нея е много незначителна. В материалистическия си начин на живот ние копнеем за океан от щастие, но от обществото, приятелите и светската любов получаваме не повече от капка вода. И никога не постигаме удовлетворение, както малките поточета и езерца никога не се напълват с вода през сухия сезон.

От дъжда тревите, дърветата и растенията изглеждат много зелени. Понякога тревата се покрива от особени червени насекоми, а когато към това съчетание от зелено и червено се прибавят и чадърчетата на гъбите, цялата гледка се оживява като човек, който неочаквано е забогатял. Земеделецът е много щастлив, когато види избуялата си нива, но капиталистите, които не познават действията на свръхестествените сили, са нещастни, защото се боят от конкуренция и спадане на цените. На някои места предприемачите в правителството ограничават земеделците да не произвеждат прекалено много зърно, без да знаят, че всички зърнени храни се дават от Върховната Божествена Личност. Според ведическите предписания, еко бахӯн йо видадхти кмн - Върховната Божествена Личност поддържа това творение и урежда живите същества да получават всичко, от което се нуждаят. Работа на Върховния Бог е да нахрани хората, ако населението се увеличи. Но атеистите и негодниците не обичат изобилното производство на зърно, особено ако то застрашава сделките им.

През дъждовния сезон всички живи същества на сушата, в небето и във водата се освежават, като този, който отдава трансцендентално любовно служене на Бога. На практика ние виждаме това у нашите ученици от Международното общество за Ка съзнание. Преди те изглеждаха мръсни, макар че по природа имаха прекрасни черти. Поради това че не знаеха за Ка, те бяха много мръсни и нещастни. Откакто се заеха с Ка съзнание, здравето им се подобри и тъй като следват правилата и ограниченията, сега те просто светят. Когато са облечени в шафранените си дрехи, с тилак на челата си, с броеници в ръце и кахи-млӣ на шиите, те изглеждат така, като че ли идват направо от Ваикуха.

През дъждовния сезон, когато реките станат пълноводни и се втурнат към моретата и океаните, те сякаш безпокоят океана. По същия начин ако някой е поел пътя на мистичната йога, но не е много напреднал в духовния живот, спокойствието му може да се наруши от половия импулс. Но високите планини не се променят дори когато ги заливат поройни дъждове. Така и личностите, които са напреднали в Ка съзнание, не се объркват дори когато са поставени в трудни условия, защото човек, който е напреднал духовно, приема всички трудни положения в живота си като милост на Бога. Затова той е напълно достоен да влезе в духовното царство.

През дъждовния сезон част от пътищата не се използват често и обрастват с високи треви. Точно както м покрива с високите си треви тези брхмаи, които не изучават Ведите и не следват пречистващите методи, предписани от тях. В това състояние, забравили собствената си същност, те забравят положението си на вечни слуги на Върховната Божествена Личност. Заблудени от избуялите през сезона дълги треви на м, хората се отъждествяват с творенията ѝ и се поддават на илюзията, забравяйки духовния си живот.

По време на дъждовния сезон се случва сред някоя група облаци да проблесне светкавица, а след това изведнъж тя да се появи сред други облаци. Това явление се сравнява с похотлива жена, която не може да спре ума си върху един мъж. Облакът е като духовно издигнатата личност, защото от него се излива дъжд, който поддържа много хора. Човек, който има добри качества, също поддържа много живи създания, например роднините си или многобройните работници в предприятието си. За жалост, целият му живот може да се провали, ако съпругата му го напусне. Когато мъжът е притеснен, цялото семейството се разваля, децата се разпръсват, предприятието се закрива - нищо не остава незасегнато. Затова на жените, които желаят да напредват в Ка съзнание, се препоръчва да живеят със съпруга си в сговор и при никакви обстоятелства да не се разделят с него. Мъжът и жената трябва да овладяват половите си пориви и да съсредоточават ума си в Ка съзнание, така че животът им да бъде успешен. В края на краищата в материалния свят мъжът има нужда от жена и жената има нужда от мъж. Когато се свържат, те трябва да живеят задружно в Ка съзнание, а не да бъдат неспокойни като светкавицата, която скача от облак на облак.

Понякога заедно с тътена на гръмотевиците в облаците се появява и дъга, която прилича на лък без тетива. Лъкът стои извит, защото е вързан в двата си края от тетивата. Дъгата няма тетива, но се извива много красиво в небето. По същия начин когато Върховната Божествена Личност дойде в материалния свят, тя прилича на обикновено човешко същество, но не зависи от никакви материални условия. В Бхагавад-гӣт Богът казва, че се появява с помощта на вътрешната си енергия, която не е подвластна на външната енергия. Това, което е робство за обикновените същества, е свобода за Божествената Личност. По време на дъждовния сезон лунната светлина е скрита от облаците, но от време на време се показва. Понякога изглежда, че луната се движи заедно с облаците, но в действителност тя е неподвижна - облаците ни карат да мислим, че се движи. Така и този, който се отъждествява с движещия се материален свят, покрива с илюзия истинския си духовен блясък и поради движението на материалните дейности мисли, че се движи в различните области на живота. Причина за това е лъжливото его, което е граничната точка между духовното и материалното съществуване, както плуващият облак е границата между лунната светлина и мрака. По време на дъждовния сезон когато видят първите облаци, пауните започват да танцуват от радост. Това напомня личностите, които са много измъчени от материалистическия си начин на живот. Ако срещнат човек, който отдава любовно предано служене на Бога, те получават просветление и започват да танцуват досущ като пауните. Ние сме виждали това на практика: преди да дойдат в Ка съзнание, много от нашите ученици бяха мрачни и необщителни, но щом влязоха в досег с преданите, затанцуваха като възторжените пауни.

Тревите и растенията израстват, като пият вода от почвата. Така и човекът, който следва отречения, се изсушава, но след като отреченията свършат и той постигне резултата, започва да се наслаждава на живота и да удовлетворява сетивата си със семейство, общество, любов, дом... Понякога жеравите и патиците дълго бродят по бреговете на езерата и реките, макар че там е пълно с кал, боклуци и тръни. По същия начин семейните, които не са в Ка съзнание, непрекъснато се мотаят в материалния живот въпреки неудобствата му. В семейния живот, а и във всички други видове живот никой не може да бъде напълно щастлив, ако не е в Ка съзнание. Шрӣла Нароттама дса хкура се моли да може да общува с човек - независимо дали е семеен или е на стъпалото на отречение от живота, - който да отдава на Бога трансцендентално любовно служене и постоянно да разгласява святото име на Бог Чайтаня. Материалистите непрестанно са атакувани от светски дела, а за един човек в Ка съзнание всичко е радостно и спокойно.

Насипите около нивите понякога се свличат от силните поройни дъждове. Така и атеистичната пропаганда в епохата на Кали разрушава дигите на ведическите предписания. Постепенно хората се израждат и деградират до безбожие. През дъждовния сезон вятърът гони облаците и от тях се излива дъжд, който хората посрещат като нектар. Когато последователите на Ведите, брхмаите, подтикват богатите хора - царе и заможни търговци - да дават подаяния за извършването на големи жертвоприношения, раздаването на това богатство е като нектар. Четирите разделения на обществото - брхмаите, катриите, вайшите и шӯдрите - трябва да живеят мирно и сговорно. А това е възможно, когато обществото ръководят опитни ведически брхмаи, които извършват жертвоприношения и разпределят богатството по равно.

От дъждовете гората на Вндвана се разхубавила и се отрупала със зрели фурми, манго, къпини и други плодове. Бог Ка, приятелите му и Бог Баларма навлезли в гората, за да се порадват на новия сезон. От младите треви кравите били много здрави, а виметата им - пълни догоре. Когато Бог Ка викал кравите по име, те веднага идвали, защото го обичали, и от радост от виметата им потичало мляко. Бог Ка бил много доволен, когато минал през горите на Вндвана от страната на хълма Говардхана. Той видял, че на брега на Ямун всички дървета са украсени с пчелни кошери, от които капе мед. По хълма имало водопади, чийто шум бил много приятен. Ка ги слушал и разглеждал пещерите по хълма. Към края на дъждовния сезон, когато той постепенно преминавал в есен и в гората валял дъжд, Ка и другарчетата му сядали под някое дърво или в пещерите на Говардхана, с удоволствие ядели зрелите плодове и разговаряли. Когато Ка и Баларма били в гората по цял ден, майка Яшод им изпращала плодове, сладкиши и ориз с кисело мляко. Ка ги взимал и сядал на някой плосък камък на брега на Ямун. Всички се хранели заедно и наблюдавали кравите, теленцата и биковете. Кравите се уморявали да стоят прави с тежките си вимета. Те лягали, започвали да преживят тревата и били щастливи, а Ка с удоволствие ги гледал. Той с гордост се любувал на красотата на гората, която била проявление на неговата собствена енергия.

В такова време Ка хвалел особените дейности на природата през дъждовния сезон. В Бхагавад-гӣт се казва, че материалната енергия, т.е. природата, не е независима в дейностите си. Природата действа под надзора на Ка. В Брахма сахит се казва, че материалната природа, наречена Дург, действа като сянка на Ка. Тя се подчинява на всички заповеди на Ка. Така че природната красота, създадена от дъждовния сезон, била изваяна според указанията на Ка. Скоро всички водоеми се очистили и станали много приятни, а освежаващият ветрец духал постоянно, защото идвала есента. Небето се прочистило от всички облаци и възвърнало естествения си син цвят. Разцъфналите лотоси в чистите горски води приличали на човек, който е бил изоставил практикуването на йога, но отново се е върнал към духовния живот и от това се е разхубавил.

С идването на есента всичко съвсем естествено се разхубавява. Когато един материалист се заеме с Ка съзнание и духовен живот, той също се пречиства като небето и водата през есента. Есенният сезон отнася плуващите в небето черни облаци и замърсената вода. Изчистват се и всички боклуци от почвата. По същия начин този, който се заеме с Ка съзнание, бързо се пречиства от всички замърсявания отвътре и отвън. Затова Ка е известен като Хари. Хари означава „този, който премахва". Ка бързо премахва всички нечисти склонности на този, който е започнал да го осъзнава. Есенните облаци са бели, защото не носят никаква вода. Така и човек, който се е оттеглил от всички отговорности за семейните дела (поддържането на дома, съпругата и децата) и се е посветил изцяло на Ка съзнание, се освобождава от всички грижи и прилича на белите есенни облаци. През есента планинските водопади се спускат надолу, за да донесат чиста вода, но понякога и те спират. Така и великите святи личности понякога раздават чистото знание, а друг път мълчат. Малките езерца, които през дъждовния сезон са се напълнили с вода, през есента постепенно пресъхват. А рибките, които живеят във водоемите, не могат да разберат, че броят им намалява от ден на ден, както личностите, погълнати от материализма, не разбират, че продължителността на живота им намалява с всеки изминат ден. Те продължават да се занимават с поддържането на крави, имущество, деца, съпруга, общество и приятели. Малките създания, които обитават малките езерца и вадички, през есента страдат от пресъхващата вода и от силната топлина на слънцето. Те са също като хората, които не могат да се владеят и са винаги нещастни от това, че не могат да се наслаждават на живота или да поддържат семействата си. Разкаляната пръст постепенно изсъхва и свежите млади растения повяхват. Така у този, който е започнал Ка съзнание, постепенно пресъхва желанието за наслаждение със семейството.

С идването на есенния сезон водите на океана се успокояват и утихват, както трите проявни форми на материалната природа не безпокоят повече този, който е напреднал в себепознанието. През есента земеделците задържат водата в нивите, като издигат здрави стени, така че тя да не изтича. Няма почти никаква надежда за нови дъждове, затова хората искат да запазят всичко, което се е събрало в нивите. По същия начин човек, който наистина е напреднал в себепознанието, пази енергията си, като държи сетивата си в подчинение. Когато човек мине петдесет години, препоръчително е да се оттегли от семейния живот и да съхранява енергията на тялото си, за да я използва за напредък в Ка съзнание. Няма никаква надежда за спасение, ако човек не може да овладее сетивата си и да ги използва за трансцендентално любовно служене на Мукунда.

През есенните дни слънцето е много силно, но нощем лъчистата лунна светлина носи на хората облекчение от изтощението през деня. Ако някой потърси подслон при мукунда, или Ка, може да се спаси от страданията, причинени от погрешното отъждествяване с тялото. Мукунда, Ка, е утеха и за девойките на Вндвана. Момичетата на Враджабхӯми винаги страдат, когато са разделени от Ка. Но щом се срещнат с него през есенните лунни вечери, умората, предизвикана от раздялата, изчезва. Когато небето се прочисти от всички облаци, звездите греят в нощното небе много красиво. Така и този, който е истински установен в Ка съзнание, се пречиства от всички замърсявания и става красив като звездите в есенното небе. Макар че Ведите предписват карма под формата на жертвоприношения, крайната цел на тези обреди е обявена в Бхагавад-гӣт: след като напълно разбере предназначението на Ведите, човек трябва да приеме Ка съзнание. Затова чистото сърце на един предан в Ка съзнание може да се сравни с чистото есенно небе. През есента луната и звездите блестят много ярко в чистото небе. Бог Ка лично се е появил на небосклона на династията Яду и заедно с членовете на тази династия е бил досущ като луната, заобиколена от звездите. Когато горските градини са отрупани с разцъфтели цветя, свежият благоуханен ветрец облекчава хората от страданията през летния и дъждовния сезон. За жалост, този ветрец не може да утеши гопӣте, защото сърцата им са отдадени на Ка. Обикновените хора изпитват удоволствие от приятния есенен ветрец, но гопӣте не са много удовлетворени, защото не ги прегръща Ка.

С идването на есента забременяват всички крави, сърни, птици и жени, защото през този сезон се засилват страстните желания на съпрузите им. Това е точно като при трансценденталистите, които Богът милостиво благославя, като им дава възможност да постигнат целите в живота си. В своята Упадешмта Шрӣла Рӯпа Госвмӣ ни учи, че трябва да следваме преданото служене с голям ентусиазъм, търпение и вяра; че трябва да следваме правилата и ограниченията, да се пазим от материални замърсявания и да бъдем в обществото на преданите. Като следваме тези принципи, със сигурност ще постигнем желания резултат в преданото служене. За този, който търпеливо следва регулиращите принципи на преданото служене, ще дойде времето, когато ще има и резултати, както жените, когато забременеят.

През есента в езерата растат много лотоси, защото тогава няма лилии. Лилиите обичат слънчевата светлина също като лотосите, но силното есенно слънце помага само на лотосите. Когато една държава има силен цар или силно правителство, тогава не могат да виреят вредни елементи като крадци и разбойници. Когато гражданите са сигурни, че няма да бъдат нападнати от престъпници, те се развиват много добре. Силното правителство се сравнява с палещото есенно слънце, лилиите са като престъпниците, а лотосите са като гражданите, доволни от правителството. През есента нивите са пълни с узряло жито. Тогава хората са щастливи от прибирането на реколтата и честват най-различни празници, например Навнна - предлагане на младото зърно на Върховната Божествена Личност. Младото зърно се предлага първо на мӯртите в храмовете, а после се канят гости, за да се почерпят със сладък ориз, приготвен от новата реколта. Има и други религиозни церемонии и начини за обожание, особено в Бенгал, където се провежда най-голямата церемония, наречена Дург-пӯдж.

Поради присъствието на Върховната Божествена Личност - Ка и Баларма - есента във Вндвана била много красива. Търговците, царете и великите мъдреци свободно можели да излизат и да получат благословията, която желаели. Така и трансценденталистите постигат желаната цел, когато се освободят от клетката на материалното тяло. По време на дъждовния сезон търговците не могат да се придвижват от едно място на друго и нямат голяма печалба. Царските пратеници също не могат да обхождат хората, за да събират данъци. Святите личности, които трябва да пътуват, за да проповядват трансценденталното знание, също са възпрепятствани от дъждовния сезон. Но през есента всички се освобождават от заточението си. Трансценденталистите, независимо дали са гнӣ, йогӣ или предани, не могат да се радват истински на духовните постижения заради тялото. Но щом напуснат тялото, т.е. когато дойде смъртта, гните се сливат с духовното сияние на Върховния Бог, йогӣте се издигат до различни висши планети, а преданите отиват на планетата на Върховния Бог, Голока Вндвана, или на някоя от планетите във Ваикуха и се наслаждават на вечния духовен живот.