Глава 33

Гопӣте били много удовлетворени, като чули успокоителните думи на Ка, Върховната Божествена Личност. А когато докоснали ръцете и краката му, напълно забравили голямото страдание, причинено от раздялата. След това започнали да танцуват с Върховната Божествена Личност танца рса. Рса е танц, в който участват много момичета. Ка започнал да танцува сред най-щастливите и най-красивите момичета в трите свята. Гопӣте на Вндвана, които били толкова привързани към Ка, сега имали възможност да танцуват с него ръка за ръка.

Танцът рса на Ка не бива да се сравнява с никой от материалните танци - например балните танци или тези, които се танцуват по вечеринките. Танцът рса е една съвършено духовна дейност. За да докаже това, Ка, върховният мистик, се разширил в много форми и застанал до всяка една гопӣ. Той поставил ръцете си на раменете на гопӣте от двете му страни и започнал да танцува заедно с тях. Те не виждали мистичните експанзии на Ка, защото Той се бил явил отделно на всяка гопӣ. Всяка мислела, че Ка танцува само с нея. Над мястото на този прекрасен танц прелитали многобройните въздушни кораби на обитателите на райските планети, които изгаряли от нетърпение да видят красивия танц на Ка с гопӣте. Гандхарвите и Киннарите пеели и всички Гандхарви със съпругите си обсипвали танцуващите с цветя.

Гопӣте танцували с Ка и от звънчетата, накитите и гривните им се разнасял приятен мелодичен звън. Ка приличал на зеленикав сапфир в огърлица от злато и скъпоценни камъни. В танца още по-ярко се откроявала изключителната красота на Ка и гопӣте. Движенията на краката им, начинът, по който поставяли ръцете си на раменете на другия, играта на веждите им, усмивките им, развълнуваните гърди на гопӣте, техните дрехи, обици, скули, косите им, украсени с цветя - всичко това, заедно с песните и танците им, приличало на облаци, гръм, сняг и светкавици. Тялото на Ка приличало на облаците, песните наподобявали гръмотевичен грохот, а красотата на гопӣте била като мълниите в небето. По лицата им се стичали капчици пот, които приличали на падащ сняг. Така гопӣте и Ка напълно се отдали на танца.

Шиите на гопӣте порозовели от силното им желание да се наслаждават на Ка все повече и повече. За да ги удовлетвори, Ка започнал да пляска с ръце в такт с пеенето им. Всъщност целият свят се оглася от песните на Ка, но различните живи същества усещат това по различен начин. Това потвърждава Бхагавад-гӣт: йе ятх м прападянте. Не само Ка танцува, танцуват и всички живи същества, но между танците в духовния и танците в материалния свят има разлика. Това е обяснено от автора на Чайтаня чаритмта, който казва, че Ка е танцуващият господар, а всички други са му слуги. Всеки се опитва да подражава на танците на Ка. Тези, които са наистина в Ка съзнание, откликват правилно на танца на Ка: не се опитват да танцуват независимо от него. Но личностите в материалния свят се опитват да подражават на Ка, който е Върховната Божествена Личност. Живите същества танцуват, водени от м, и мислят, че са равни на Ка. Но това не е истина. В Ка съзнание това заблуждение не съществува, защото този, който е в Ка съзнание, знае, че Ка е върховният господар, а всички останали са негови слуги. Трябва да танцуваме, за да доставим удоволствие на Ка, а не за да му подражаваме или да се опитваме да бъдем на едно равнище с Върховната Божествена Личност. Гопӣте искали да зарадват Ка и затова пеели в хор след него и го насърчавали с възгласите си: „Браво! Браво!" Те пеели за негово удоволствие прекрасни песни и Той им отвръщал, като също ги хвалел.

Някои гопӣ почувствали голяма умора от танците и движенията на телата си и поставили ръце на раменете на Шрӣ Ка. Косите им се разпуснали и цветята попадали по земята. Когато обгърнали с ръце раменете на Ка, те потънали в благоуханието на тялото му. То идвало от лотосовите цветове, другите ухаещи цветя и сандаловия балсам. Гопӣте били покорени от силно влечение към Ка и започнали да го целуват. Някои склонили глави до главата на Ка, Той ги целувал и им давал с устата си сдъвкани бетелови ядки. Гопӣте приемали тези ядки и осъществили много голям духовен напредък.

След продължителните песни и танци гопӣте много се уморили. Ка танцувал редом с тях. За да преодолеят изтощението си, те взели ръката му и я поставили върху заоблената си гръд. Ръцете на Ка и гърдите на гопӣте са вечно благотворни. Когато се съединили, духовността им станала още по-силна. Гопӣте така се наслаждавали на досега си с Ка, съпруга на богинята на щастието, че съвсем забравили за съществуването на собствените си съпрузи. Те танцували прегърнати с Ка, пеели заедно с него и били забравили всичко останало. Шрӣмад Бхгаватам описва по следния начин красотата на гопӣте, докато те танцували с Ка танца рса. Ушите им били закичени с лотосови цветове, лицата им били украсени с балсам от сандалово дърво. Те носели тилак, а по усмихнатите им устни били избили капчици пот. Звънчетата и гривните по глезените им подрънквали. Цветята от косите им падали в лотосовите крака на Ка, от което Той бил много доволен.

Както се казва в Брахма сахит, всички гопӣ били експанзии на Ка от неговата енергия на удоволствието. Като докосвал телата им с ръце и ги гледал право в красивите очи, Ка се наслаждавал на гопӣте така, както едно дете се любува на отражението си в огледалото. Когато Ка докосвал различните части на телата им, гопӣте чувствали как се изпълват с духовна енергия. Те все не успявали да оправят размъкнатите си дрехи, макар че непрекъснато правели опити. Те напълно се забравили, защото били с Ка: косите им се разпилели, дрехите им се смъкнали, а накитите им се разбъркали.

Докато Ка се наслаждавал с гопӣте в танца рса, изумените полубогове и съпругите им се събрали в небесата. Луната, която се измъчвала от някаква похот, се вгледала в танца и замряла от удивление. Преди гопӣте се молели на богинята Ктянӣ да се омъжат за Ка. Сега Ка изпълнявал желанието им, като се разширявал в толкова форми, колкото били гопӣте, и им се наслаждавал като истински съпруг.

Шрӣла Шукадева Госвмӣ беше отбелязал, че Ка е себеудовлетворен, тмрма. За да се наслаждава, Той няма нужда от никой друг. Но тъй като гопӣте го искали за съпруг, Той изпълнил желанието им. Ка видял, че те вече са уморени от танца и започнал да разтрива лицата им с ръце, за да отстрани изтощението им. Гопӣте го гледали с любов и така отвръщали на добротата и отзивчивостта му. Благотворният допир на ръката на Ка ги изпълвал с неописуема радост. Засмените им страни сияели от красота и те с трансцендентално удоволствие започнали да възпяват величието на Ка. Понеже били чисти предани, колкото повече се наслаждавали с Ка, толкова повече осъзнавали съвършенството му и по този начин общували с него. Те искали да го удовлетворят, пеейки за трансценденталните му забавления. Ка е Върховната Божествена Личност, господарят на всички господари, и гопӣте искали да го обожават за това, че проявил необикновена милост към тях.

Ка и гопӣте влезли заедно във водите на Ямун, за да се освежат след уморителния танц. Гирляндите от водни лилии, които украсявали шиите на гопӣте, почти се били разкъсали от прегръдките им с Ка, а цветята били станали червеникави от кукумата по гърдите им. Около цветовете жужали пчели, които искали да съберат мед. Ка навлязъл във водите на Ямун, както слонът влиза в реката с многобройните си спътнички. Щом влезли във водата, гопӣте и Ка забравили истинската си същност - те се забавлявали заедно и си почивали след уморителния танц рса. Гопӣте се усмихвали и пръскали тялото на Ка с вода, с което му доставяли голямо удоволствие. Ка се забавлявал, шегувал се и пръскал гопӣте, а полубоговете сипели цветя от райските планети. Така те славели необикновения танц рса на Ка, върховния наслаждаващ се, и забавленията му с гопӣте във водите на Ямун.

После Бог Ка и гопӣте излезли от водата и бавно започнали да се разхождат по брега. Подухвал приятен ветрец, който носел над водата и сушата благоуханието на различни цветя. Докато вървели, Ка рецитирал стихове. Така Той се наслаждавал на гопӣте в меката лунна светлина на есенната нощ.

През есента половите желания са особено силни, но колкото и да е удивително, в отношенията на Ка с гопӣте отсъствали всякакви плътски страсти. Шукадева Госвмӣ ясно посочва в Бхгавата, че техните взаимоотношения били аваруддха-саурата - в тях половият инстинкт бил напълно овладян. Между танца на Бог Ка с гопӣте и танците на живите същества в материалния свят има огромна разлика. За да разпръсне всякакви бъдещи съмнения относно танца рса и отношенията на Ка с гопӣте, Махрджа Парӣкшит, който слушал Шрӣмад Бхгаватам, казал на Шукадева Госвмӣ: „Ка се е появил на земята, за да възстанови религиозните принципи и да сложи край на господстващото безбожие. Но поведението му с гопӣте би могло да насърчи безбожието в материалния свят. Много съм изненадан, че Той си позволява да постъпва така - да се наслаждава нощем с чужди жени." Шукадева Госвмӣ посрещнал с подчертано одобрение думите на Махрджа Парӣкшит. Отговорът му предупреждава за отвратителните действия на имперсоналистите мвдӣ, които се поставят на мястото на Ка и се наслаждават на жени и млади момичета.

Основните ведически предписания не позволяват полово наслаждение с никоя друга жена, освен със собствената съпруга. Забавленията на Ка с гопӣте като че ли били в разрез с тези правила. Махрджа Парӣкшит всъщност бил разбрал от думите на Шукадева Госвмӣ как стоят нещата, но изразил удивлението си, за да даде възможност още веднъж да бъде подчертана трансценденталната позиция на Ка и гопӣте в танца рса. Много важно е да се изтъкне изключителността на положението на Ка, за да се попречи на практа-сахаджиӣте да влизат в неограничени връзки с жени.

Във въпроса си Махрджа Парӣкшит е употребил няколко важни думи, които имат нужда от пояснение. Първата дума, джугупситам, означава „отвратителен". Първото нещо, което предизвикало съмнението на Махрджа Парӣкшит, било следното. Бог Ка е Върховната Божествена Личност и идва, за да установи религиозни принципи. Тогава защо се среща посред нощ със съпругите на други мъже и се наслаждава на танците, прегръдките и целувките им? Ведическите предписания не позволяват това. Дори Той самият посъветвал гопӣте да се върнат по домовете си, когато дошли при него. Според Ведите е отвратително някой да събира чужди жени или млади момичета, за да танцува с тях и да им се наслаждава. Защо е трябвало Ка да прави това?

Друга дума, която царят употребил, била думата пта-кма. Вероятно някои ще помислят, че Ка е бил обладан от силна похот, заобиколен от тези млади момичета. Но Парӣкшит Махрджа казва, че това е невъзможно. Ка не може да бъде обзет от похот. Преди всичко от материална гледна точка Той бил само на осем години. На тази възраст едно момче не може да изпитва страст. пта-кма означава, че Върховната Божествена Личност е себеудовлетворена. Дори и да изпитва страст, Ка няма нужда от помощта на другите, за да задоволи желанията си. Но макар самият Той да не е похотлив, може би Той е бил повлиян от страстните желания на гопӣте? Махрджа Парӣкшит обаче използва тук една друга дума, яду-пати, която означава, че Ка е най-издигнатата личност в династията Яду. Царете от тази династия били смятани за много благочестиви личности, такива били и потомците им. Щом Ка се е родил в такова семейство, никой, дори и гопӣте, не е в състояние да предизвика у него плътски желания. Следователно Ка не може да извършва отвратителни дейности. Но Махрджа Парӣкшит недоумявал каква била причината Ка да постъпи така. Какви са били всъщност намеренията му? Другата дума, която той използвал в обръщението си към Шукадева Госвмӣ, е суврата, което означава да приемеш обет, че ще извършваш благочестиви дейности. Шукадева Госвмӣ бил учен брахмачрӣ - не бивало да води полов живот. Това е строго забранено за брахмачрӣте, да не говорим за такъв брахмачрӣ като Шукадева Госвмӣ. Но тъй като обстоятелствата около танца рса били много неясни, Махрджа Парӣкшит помолил Шукадева Госвмӣ за обяснение. Мъдрецът веднага отговорил, че когато върховният владетел нарушава религиозните правила, това свидетелства за великото му могъщество. Например огънят може да поглъща и най-отвратителните неща и това показва могъществото му. По същия начин слънцето поглъща водата от урината или от изпражненията, но не се замърсява, а обратното: под въздействието на слънчевата светлина замърсеното място се пречиства и се освобождава от всички зарази.

Някой може да възрази, че щом Ка е върховният авторитет, ние трябва да следваме дейностите му. В отговор на това Шукадева Госвмӣ много ясно казва, че ӣшварм, всевишният властител, понякога може да нарушава наставленията си, но това е възможно само за него, не и за последователите му. Човек не може да подражава на необикновените и изключителни дейности на Всевишния. Шукадева Госвмӣ предупреждава обусловените последователи, които всъщност не притежават никаква власт, дори и в мислите си да не подражават на необикновените дела на върховния владетел. Един философ мвдӣ може да се провъзгласи за Бог или за Ка, но всъщност не може да извърши дейностите на Ка. Той може да убеди последователите си да подражават на танца рса, но не е в състояние да повдигне хълма Говардхана. В миналото е имало много негодници мвдӣ, които са се представяли за Ка, за да се наслаждават на рса-лӣл. В много случаи те са били преследвани от правителството, били са задържани и наказвани. В Ориса хкура Бхактивинода също наказал един човек, който се представял за инкарнация на Вишу и подражавал на танца рса с млади момичета. Хората много се оплаквали от този човек. По това време Бхактивинода хкура бил мирови съдия и правителството го упълномощило да се занимае със случая. Той наказал този негодник много сурово. Никой не може да подражава на танца рса-лӣл. Шукадева Госвмӣ ни предупреждава да не правим това дори в мислите си. Той специално споменава, че ако от глупост някой се опита да подражава на танца рса на Ка, той ще намери смъртта си също като този, който иска да подражава на Шива, когато Шива изпива океана от отрова. Шива изпил цял океан от отрова и го задържал в гърлото си. Отровата била толкова силна, че шията му посиняла. Затова Шива се нарича Нӣлакаха. Но ако някой обикновен човек се опита да следва Шива, като пие отрова или пуши гадж, той ще бъде сразен - ще умре много скоро. Отношенията на Бог Ка с гопӣте се развили при особени обстоятелства.

Повечето гопӣ в миналите си животи били велики мъдреци, които били много вещи в предмета на Ведите. Когато Бог Ка се появил като Бог Рмачандра, те поискали да се наслаждават с него. Бог Рмачандра ги благословил желанията им да се изпълнят, когато се появи като Ка. Така че желанието на гопӣте да се наслаждават на появяването на Бог Ка е желание, лелеяно дълго време. Затова те молели богинята Ктянӣ да се омъжат за Ка. При много обстоятелства Ка също доказал върховния си авторитет; показал, че не е подвластен на правилата и ограниченията на материалния свят. В особени случаи Той може да направи каквото поиска, за да прояви благоволението си към своите предани. Това е възможно единствено за него, защото всичко е подвластно на него. Хората трябва да следват наставленията на Бог Ка така, както са дадени в Бхагавад-гӣт, и не трябва дори в мислите си да подражават на Бог Ка в танца му рса.

Повдигането на хълма Говардхана, убиването на огромни демони като Пӯтан - това са несъмнено необикновени дейности. Танцът рса също е необичайна дейност, която обикновените хора не могат да следват. Обикновените хора, които като Арджуна следват предписаните си задължения, трябва да изпълняват дълга си, за да удовлетворят Ка; това е в рамките на възможностите им. Арджуна е бил воин и Ка е искал той да се сражава за негово удоволствие. Арджуна се съгласил, макар че отначало не бил склонен да се бие. Обикновените хора трябва да изпълняват задълженията си. Те не бива да се втурват и да се отдават на рса-лӣл, за да бъдат като Ка. По този начин биха предизвикали само гибелта си. Човек трябва да знае, че Ка не е влагал никакъв личен интерес в действията си, които били само благодеяние за гопӣте. В Бхагавад-гӣт се казва: на м карми лимпанти - Ка никога нито се наслаждава, нито страда от последиците на дейностите си. Затова е невъзможно Той да действа неблагочестиво. Той е отвъд всички дейности и религиозни правила. Проявните форми на материята не могат да го докоснат. Всички живи същества - хората, полубоговете в райските планети или низшите форми на живот - са подвластни на него. На него са подчинени всички живи същества и материалната природа. Затова Той няма нищо общо с никакви правила, били те религиозни или нерелигиозни.

Шукадева Госвмӣ казва по-нататък, че великите мъдреци и преданите, които напълно са се пречистили от обусловения живот, могат свободно да се придвижват в границите дори на замърсената материална природа, като пазят в сърцето си образа на Ка, Върховната Божествена Личност. По тази причина те също не са подчинени на законите на удоволствията и страданията в проявленията на материалната природа. Тогава как би могло Ка, който се появява със собствената си вътрешна енергия, да е подвластен на законите на кармата?

Богът ясно казва в Бхагавад-гӣт, че всеки път се появява чрез вътрешната си енергия; законите на кармата не могат да го заставят да приеме тяло, както става с обикновените живи същества. Всяко живо същество трябва да приема определен вид тяло заради миналите си действия. Но когато се появява Ка, неговото тяло не му е наложено от миналите му дела. Неговото тяло е проводник на трансценденталното му удоволствие, което се проявява чрез вътрешната му енергия. Той не е обвързан от законите на кармата. Монистите мвдӣ са принуждавани от природните закони да приемат определен вид тяло. Затова заявленията им, че са равни на Ка, на Бога, са само думи. Тези личности, които обявяват, че са равни на Ка, и се наслаждават на рса-лӣл, представляват опасност за всички хора. Ка, Върховната Божествена Личност, е присъствал още преди това като Свръхдуша в телата на гопӣте и на съпрузите им. Той управлява всички живи същества, както се потвърждава в Каха Упаниад: нитьо нитн четанаш четаннм. Свръхдушата насочва действията на отделната душа и е вършител и свидетел на всички дейности.

Бхагавад-гӣт потвърждава, че Ка присъства във всяко сърце и от него идват всички действия, паметта и забравата. Той е изначалната личност, която може да бъде изучена чрез ведическото знание. Той е създателят на философията на Веднта и я владее до съвършенство. Така наречените веднтисти и мвдӣ не могат истински да разберат Ка. Те просто заблуждават последователите си, като подражават на Ка по един неавторитетен начин. Освен това Ка, Свръхдушата на всекиго, се намира във всички тела. Така че няма нищо неуместно, ако Той се среща с някого или го прегръща.

Други питат защо изобщо, ако Ка е себеудовлетворен, трябва да се забавлява с гопӣте, което толкова обезпокоява псевдоморалистите в този свят. Отговорът е, че тези дейности са особена милост за падналите обусловени души. Гопӣте също са експанзии на вътрешната енергия на Ка, но тъй като Ка искал да покаже своята рса-лӣл, те също се появили като обикновени човешки същества. В материалния свят крайното удоволствие се проявява в половото влечение между мъжа и жената. Мъжете живеят само за да привличат жените, а жените живеят само за да привличат мъжете. Това е основният принцип на материалния живот. Когато тези влечения се съединят, хората затъват все повече и повече в материалното съществуване. За да им окаже особеното си благоволение, Ка показва танца си рса. Той направил това само за да заплени обусловените души. Понеже тях много ги привличат въпросите за отношенията между половете, Ка им дава възможност да се наслаждават на подобен живот с него и така да се освободят от обусловеното материално съществуване. Във Втора песен на Шрӣмад Бхгаватам Махрджа Парӣкшит също обяснява, че забавленията и дейностите на Бог Ка са лек за обусловените души. Просто като слушат за Ка, те се освобождават от материалната болест. Те са пристрастени към материалното наслаждение и са привикнали да четат еротична литература, но ако слушат описанията на трансценденталните забавления на Ка с гопӣте, ще се освободят от материалните замърсявания.

Шукадева Госвмӣ обяснява още как трябва да слушаме и кого трябва да слушаме. Лошото е, че светът е пълен с мвдӣ. Когато станат професионални разказвачи на Шрӣмад Бхгаватам, те объркват хората, които не знаят какви са последиците от мвда философията. За обикновените хора не се препоръчва да обсъждат рса-лӣл, защото са под въздействието на философията на мвдӣте. Но ако слушат разказите на някоя напреднала личност, хората несъмнено ще се издигнат до Ка съзнание и ще се освободят от замърсяванията на материалния живот.

Друго, което е важно да се отбележи, е че всички гопӣ, които танцували с Ка, не били с материалните си тела. Те танцували в духовните си тела. Съпрузите им мислели, че жените им спят до тях. Мъжете били под въздействието на външната енергия на Ка и затова не могли да разберат, че гопӣте са отишли да танцуват с Ка. Тогава с какво основание някои обвиняват Ка, че е танцувал с чужди жени? Телата на гопӣте, които принадлежали на съпрузите им, лежали в постелите, а с Ка танцували духовните неотделими частици. Ка е върховната личност, абсолютният дух, и Той танцувал с духовните тела на гопӣте. Следователно никой няма основание да обвинява Ка в каквото и да било.

След като танцът рса завършил, нощта (нощта на Брахм е един много, много дълъг отрязък от време, както се споменава в Бхагавад-гӣт) преминала в брхма-мухӯрта. Брхма-мухӯрта настъпва около час и половина преди изгрев-слънце. Препоръчва се човек да става по това време и след ежедневната баня да се заема с духовни дейности: да прави магала-рати и да повтаря Харе Ка мантрата. Това време е много подходящо за духовни дейности. Когато настъпил този благоприятен момент, Ка помолил гопӣте да си вървят. Макар че не били склонни да го напуснат, те били много покорни и много мили с него. Щом Ка ги помолил да си вървят у дома, те веднага тръгнали. Шукадева Госвмӣ завършва разказа си за рса-лӣл, като изтъква, че ако някой слуша от подходящ източник описанията на забавленията на Ка (който е самият Вишу) с гопӣте (които са експанзии на енергията му), той ще се освободи от най-опасния вид болест - похотта. Ако някой наистина слуша за рса-лӣл, окончателно ще се освободи от мъчителните желания за полов живот и ще се издигне до най-висшето ниво на духовното самоосъзнаване. Обикновено хората затъват в половия живот все повече и повече, защото слушат за Ка от мвдӣ и защото те самите са мвдӣ. Обусловените души трябва да слушат описанията на танца рса-лӣл от истински духовен учител, който да ги научи, за да могат да разберат как всъщност стоят нещата. Само така човек може да се издигне до най-големите висини в духовния живот, иначе неизбежно ще се обърка. Материалната похот е вид болест на сърцето. За да се излекува от материалната си сърдечна болест, обусловената душа трябва да слуша, но не от негодниците имперсоналисти. Ако човек слуша от подходящия източник и разбере всичко правилно, положението изцяло ще се промени.

Шукадева Госвмӣ нарича този, който е обучен в духовен живот, шраддхнвита. Шраддх, или вярата, е началото. Този, който е развил вяра, че Ка е Върховната Божествена Личност, Върховната Трансцендентална Душа, може както да слуша, така и да разказва. Шукадева използва и думата анушут. Трябва да слушаме тези, които принадлежат към ученическата последователност. Ану означава „следвам", означава също и „винаги". Трябва винаги да следваме ученическата последователност, не да слушаме случайни професионални четци, мвдӣте или обикновените хора. Анушут означава, че човек трябва да слуша упълномощените личности, които са в ученическата последователност, и винаги да действа в Ка съзнание. Ако слуша по този начин, напредъкът му е гарантиран. Като слуша рса-лӣл, човек ще се издигне до най-висшето стъпало на духовния живот.

Шукадева Госвмӣ използва две особени думи: бхактим и парм. Бхакти парм означава преданото служене, което човек отдава, след като е минал началния етап. За начинаещи се смятат тези, които са привлечени от обожанието в храма, но не познават философията на бхакти. Този вид бхакти не е най-съвършеният. В съвършения си стадий бхакти, преданото служене, е напълно освободено от материални замърсявания. Най-опасният вид замърсяване е похотта, т.е. воденето на полов живот. Преданото служене бхакти парм е толкова могъщо, че колкото повече напредваме в него, толкова повече губим влечение към материалния живот. Този, който наистина се възползва от слушането на описанията на танца рса-лӣл, несъмнено ще достигне трансцендентална позиция. Със сигурност от сърцето му ще изчезнат всички следи от похотта.

Шрӣла Вишвантха Чакравартӣ хкура изтъква, че според Бхагавад-гӣт денят и нощта на Брахм се равняват в земни години на четири милиона и триста хиляди, умножено по хиляда. Според Вишвантха Чакравартӣ хкура танцът рса продължил една цяла нощ на Брахм, но гопӣте не усетили това. Ка удължил нощта толкова много само за да изпълни желанието им. Вероятно някой ще попита как това е било възможно. Но Вишвантха Чакравартӣ хкура ни напомня, че Ка, макар и вързан с късо въженце, показал на майка си цялата вселена в устата си. Как е било възможно това? Отговорът е, че за удоволствието на своите предани Той може да направи всичко. Така и гопӣте, понеже искали да се наслаждават с Ка, получили възможност да общуват с него толкова дълго. Ка удържал обещанието си. Когато откраднал дрехите на гопӣте, докато те се къпели в Чӣрагха при Ямун, Той обещал да изпълни желанието им някоя следваща вечер. Затова в продължение на цяла нощ те се наслаждавали на Ка като на свой любим съпруг. Но това не било обикновена нощ. Това било една нощ на Брахм, която продължила много, много милиони години. За Ка е възможно всичко, защото Той е върховният владетел.