Глава 74

Цар Юдхихира много се зарадвал, след като чул подробностите от случая с Джарсандха, и рекъл: „Скъпи Ка, о, вечна форма на блаженство и знание, всички издигнати водачи на работите в материалния свят, в това число Брахм, Шива и цар Индра, винаги очакват с нетърпение заповедите Ти. А когато имат щастието да ги получат, ги скътват дълбоко в сърцата си. О, Ка, Ти си безкраен и макар че понякога ние се мислим за царе и господари на света и се възгордяваме с нищожното си положение, сърцата ни са много бедни. Всъщност ние заслужаваме само наказанията Ти. Странното е, че вместо да ни наказваш, Ти великодушно и милостиво приемаш поръките ни и ги изпълняваш както следва. Другите се удивляват, че можеш да постъпваш като обикновен човек, но ние разбираме, че тези дейности Ти извършваш като актьор, който играе роля. Истинското Ти положение е възвишено, Ти си като слънцето, което запазва топлината си и при изгрев, и при залез. Макар че ние чувстваме разлика в топлината на слънцето при изгрев и при залез, тя всъщност никога не се мени. Ти си винаги трансцендентално уравновесен - нито се радваш, нито страдаш заради материалните дела. Ти си Върховният Брахман, Божествената Личност и за теб няма нищо относително. Скъпи Мдхава, никой никога не може да те победи. Материалните разграничавания - „Това съм аз", „Това си ти", „Това е мое" - се отличават с това, че напълно липсват у теб. Тези разграничения могат да се видят в живота на всеки, дори и при животните, но чистите предани са освободени от тях. Щом те отсъстват у преданите Ти, не е възможно да се намират у теб."

Цар Юдхихира удовлетворил по този начин Ка и се разпоредил за извършването на жертвоприношението Рджасӯя. Той поканил всички достойни брхмаи и мъдреци и им поверил да ръководят жертвената арена като различни степени свещенослужители. Той поканил най-опитните брхмаи и мъдреци: Ка-дваипяна Всадева, Бхарадвджа, Суманту, Гаутама, Асита, Васишха, Чявана, Кава, Маитрея, Каваша, Трита, Вишвмитра, Вмадева, Сумати, Джаимини, Крату, Паила, Паршара, Гарга, Ваишампяна, Атхарв, Кашяпа, Дхаумя, Парашурма, Шукрчря, сури, Вӣтихотра, Мадхуччханд, Вӣрасена и Актавраа. Освен тях, той поканил и такива почитани старци, като Дрочря, Бхӣшма (дядото на Кауравите), Кпчря и Дхтаршра. Той поканил още великия предан Видура и синовете на Дхтаршра начело с Дурьодхана. За да видят великото жертвоприношение на цар Юдхихира, били поканени също царе от разни краища на света заедно с министрите и помощниците си. На церемонията дошли и жителите - учени брхмаи, доблестни катрии, заможни вайши и предани шӯдри.

Свещенослужителите брхмаи и мъдреците, които отговаряли за жертвената церемония, както обикновено очертали жертвената арена със златно рало и в съответствие с ведическите ритуали ръкоположили цар Юдхихира за извършител на великото свещенодействие. Преди много години, когато Варуа извършвал едно подобно жертвоприношение, всички атрибути за церемонията били направени от злато. Така и за церемонията Рджасӯя на цар Юдхихира всички необходими принадлежности били златни.

По покана на цар Юдхихира присъствали всички важни полубогове: Брахм, Шива, небесният цар Индра и придружителите им, още управляващите божества на висшите планетарни системи Гандхарвалока, Сиддхалока, Джаналока, Таполока, Нгалока, Якшалока, Ркшасалока, Пакшилока и Чраалока, а също и прочути царе с цариците си. Всички уважавани мъдреци, царе и полубогове единодушно се съгласили, че цар Юдхихира е достатъчно опитен, за да поеме отговорността да извърши церемонията Рджасӯя. Никой не оспорил това. Всички добре познавали положението на цар Юдхихира: той бил велик предан на Бог Ка и за него били достъпни всички съвършенства. Учените брхмаи и жреци следели церемонията на Махрджа Юдхихира да се извършва по същия начин, както в миналите епохи я извършвал полубогът Варуа. Според ведическите обичаи там, където се правят приготовления за жертвоприношение, на участниците се предлага животворно питие - сок от растението сома. В деня, когато бил извлечен сокът сома, цар Юдхихира с голямо уважение приел главния свещенослужител, нает да следи за грешки в жертвената церемония. Проблемът е в това, че ведическите мантри трябва да се произнасят съвършено и да се пеят с правилно ударение. Ако жреците, които вършат това, допуснат някаква грешка, жрецът съдия ги поправя и така всичко върви правилно. Жертвоприношението не може да даде желания резултат, ако не е извършено съвършено. В сегашната епоха, епохата на Кали, няма нито такива учени брхмаи, нито свещенослужители, затова всички жертвоприношения са забранени. Единственото жертвоприношение, което се препоръчва в шстрите, е повтарянето на Харе Ка мантрата.

Друг важен момент е, че първо се обожава най-възвишената личност, която присъства на жертвената церемония. След като били направени всички приготовления за жертвоприношението на Юдхихира, трябвало да се реши кой да бъде обожаван пръв. Тази част от церемонията се нарича Аграпӯдж. Агра означава „пръв", а пӯдж означава „обожание". Аграпӯдж е нещо като избиране на президент. Всички, които присъствали на жертвоприношението, били много благородни и високопоставени. Някои предлагали като най-достойна за Аграпӯдж една личност, други предлагали друга.

Въпросът оставал неразрешен. Тогава Сахадева заговорил в полза на Бог Ка. Той казал: „Бог Ка, най-съвършеният измежду потомците на династията Яду и покровителят на преданите, е най-висшата личност тук. Затова мисля, че без съмнение на него се пада честта да бъде обожаван пръв. Макар че тук присъстват Брахм, Шива, царят на райските планети Индра и много други изтъкнати личности, никой не може да е равен на Ка или по-велик от него по отношение на време, пространство, богатства, сила, слава, мъдрост, отречение или по някакви други съображения. Всичко, което смятаме за великолепно, първоначално присъства в Ка. Както индивидуалната душа е принципът, на който се основава растежът на материалното тяло, в което тя се намира, така Ка е Свръхдушата на космическото проявление. Всички ведически обреди и церемонии - жертвоприношения, принасяне на жертви в огъня, пеене на ведически химни и следване на мистичната йога - са предназначени да бъде осъзнат Ка. Независимо дали следваме пътя на плодоносните дейности или на умозрителните философски разсъждения, крайната цел е Ка. Всички авторитетни начини за себепознание са предназначени да бъде разбран Ка. Уважаеми присъстващи, излишно е да говорим за Ка, защото всеки от вас е достойна и издигната личност и знае Бог Ка, Върховния Брахман, при когото няма материална разлика между тялото и душата, между енергията и енергоизточника или между отделните части на тялото. Между Ка и всички останали живи същества няма качествена разлика, понеже всеки е неотделима част от Ка. Всичко произтича от материалните и от духовните енергии на Ка. Енергиите на Ка са като топлината и светлината на огъня; в качествено отношение няма разлика между топлината, светлината и самия огън.

Освен това Ка може да прави всичко, което поиска, с коя да е част от тялото си. Ние извършваме определено действие с определена част от тялото си, а Той може да прави всичко с всяка част от тялото си. Тялото му е вечноизпълнено със знание и блаженство и затова Той не преминава през шестте материални промени - раждане, съществуване, растеж, възпроизводство, намаляване и изчезване. Той не е подтикван от никаква външна енергия и е върховната причина за сътворяването, поддържането и разрушаването на всичко, което съществува. Единствено по благоволението на Ка всички се заемат с религия, с икономическо развитие, с удовлетворяване на сетивата и в крайна сметка с постигане на освобождение от материалното робство. Тези четири принципа на прогресивен живот могат да се следват само по милостта на Ка. Затова всички трябва да се съгласят, че Той трябва да бъде обожаван пръв на това велико жертвоприношение. Като поливаме корена, удовлетворяваме и клоните, и листата, и цветовете; като даваме храна на стомаха, осигуряваме изхранването и обмяната на вещества за всички части на тялото. По същия начин като обожаваме първо Ка, ще удовлетворим всички присъстващи, в това число и великите полубогове. Ако някой е склонен към благотворителност, за него ще е много добре да дава милостиня единствено на Ка, който е Свръхдушата у всеки, независимо от конкретното тяло и личност. Ка присъства като Свръхдушата във всяко живо същество и ако успеем да го удовлетворим, ще удовлетворим всички живи същества."

Сахадева имал щастието да познава величието на Ка и след като го представил накратко, замълчал. При тези думи всички, които присъствали на великото жертвоприношение, приели предложението, непрекъснато надавайки одобрителни викове: „Всичко, което каза, е съвсем правилно! Всичко, което каза, е съвсем вярно!" Цар Юдхихира видял одобрението на всички присъстващи, и най-вече на брхмаите и на учените мъдреци, и започнал да обожава Бог Ка според правилата на ведическите предписания. Най-напред заедно с братята, съпругите, децата, роднините и министрите си той измил лотосовите крака на Бог Ка и напръскал с водата главата си. След това предложил на Бог Ка различни дрехи от жълта коприна и му подарил купища скъпоценности и накити.

Докато оказвал почит на Ка, единствения предмет на любовта му, Цар Юдхихира чувствал такъв екстаз, че от очите му потекли сълзи, които му пречели да вижда добре Бог Ка въпреки желанието му. След обожанието всички присъстващи се изправили и с допрени длани започнали да повтарят: „Джая! Джая! Нама! Нама!" Всички в хор отдали смирените си почитания на Ка, а от небето се посипал истински дъжд от цветя.

Сред зрителите бил и цар Шишупла. Той бил заклет враг на Ка по много причини, но най-вече затова че Ка откраднал Рукмиӣ от сватбената ѝ церемония. И той не могъл да понесе на Ка да се оказват такива почести и да се възхваляват качествата му. Вместо да е щастлив от възславянето на Бога, той много се разгневил. Когато всички станали прави, за да покажат уважението си към Ка, Шишупла останал на мястото си. Но тъй като с предлагането на почитания на Ка яростта му се усилвала все повече и повече, изведнъж той се изправил, вдигнал ръка и заговорил срещу Бог Ка високо и без никакъв страх, така че Той да може ясно да го чува:

„Благородно събрание, сега разбирам думите на Ведите, че в крайна сметка времето е главната движеща сила. Въпреки всички усилия в противоположната посока, стихията на времето безпрепятствено осъществява замисъла си. Човек например може да се опитва да направи всичко възможно, за да удължи живота си, но когато времето на смъртта дойде, никой не е в състояние да я възпре. Сега виждам, че макар тук да присъстват толкова решителни и непоколебими личности, влиянието на времето е така силно, че те бяха заблудени от думите на едно момче, което наговори куп глупости за Ка. Тук виждам много учени мъдреци и личности на преклонна възраст и въпреки това те приеха думите на един глупав младеж. Това означава, че под въздействието на времето може да бъде заблудена интелигентността дори на такива уважавани особи. Напълно съм съгласен с почитаемите тук личности, че те имат качествата да изберат някого за първото обожание, но не мога да се примиря с думите на този хлапак Сахадева, който така превъзнесе Ка и предложи него като най-достоен за първото обожание в жертвоприношението. Виждам, че тук има мнозина, които са изтърпели големи отречения, които са изключително учени и са преминали множество изпитания. С мъдростта и напътствията си те могат да освободят много хора, страдащи от оковите на материалното съществуване. Има велики ши, чието знание няма граници, има много души, постигнали себепознание, има също и брхмаи и аз мисля, че всеки от тях можеше да бъде избран за първото обожание, защото на тях се покланят дори великите полубогове, царе и императори. Не мога да проумея как така избрахте това пастирче Ка, а оставихте настрана всички тези велики личности. Според мен Ка е само една гарга - как е възможно Той да е достоен за първото обожание в това велико жертвоприношение?

Дори не можем да кажем със сигурност към коя каста принадлежи този Ка и какви са предписаните му задължения." Всъщност Ка не принадлежи към никоя каста, нито има предписани задължения, които е длъжен да изпълнява. Във Ведите е казано, че за Върховния Бог не съществуват предписани задължения. Всичко, което трябва да се извърши от негово име, се осъществява от различните му енергии.

Шушупла продължил: „Ка не произхожда от знатен род. Той е толкова независим, че никой не знае какви религиозни принципи следва. Наистина изглежда като че ли Той не е подвластен на никакви религиозни принципи. Той винаги действа на своя глава, без да обръща внимание на ведическите предписания и регулиращи принципи. Значи е лишен от всякакви добри качества." Шишупла всъщност възхвалявал Ка, като казвал, че не е подвластен на ведическите предписания. Това е вярно, защото Той е Върховната Божествена Личност. Това, че Ка няма качества, означава, че няма материални качества. И тъй като е Върховната Божествена Личност, Той действа независимо, без да обръща внимание на обществените и религиозните условности.

Шишупла продължил: „При това положение как може Той да е достоен за първото обожание в жертвоприношението? Ка е толкова глупав, че напусна Матхур, населявана от високообразовани личности и последователи на ведическата култура, и се установи насред океана, където няма и следа от Ведите. Вместо да живее открито, Той построи крепост във водата и живее в място, където не се и споменава ведическото знание. А когато излиза оттам, само тормози жителите като някакъв разбойник, крадец и престъпник."

Шишупла направо обезумял, че на Ка е оказана върховната чест да бъде обожаван пръв, и говорел като невменяем, сякаш добрата му съдба му е изневерила. Съкрушен от несполуките си, Шишупла продължавал да оскърбява Ка, който обаче го слушал търпеливо, без да възразява. Както лъвът не обръща внимание на воя на глутница чакали, така Бог Ка невъзмутимо мълчал. Ка не отвърнал на нито едно от обвиненията, но с изключение на неколцина, които били на страната на Шишупла, сред всички останали присъстващи се надигнал ропот, защото дълг на всеки почтен човек е да не търпи злословия срещу Бога или преданите му. Тези, които смятали, че не могат да направят нищо срещу Шишупла, изразили възмущението си, като запушили ушите си с ръце и напуснали арената, за да не слушат повече обвиненията. Те осъдили постъпката на Шишупла, изоставяйки присъстващите. Ведическите предписания гласят, че човек незабавно трябва да си отиде, когато някой започне да оскърбява Върховната Божествена Личност. Ако не направи това, той се лишава от благочестивите си дейности и пропада в низши условия на живот.

Всички присъстващи царе от династиите Куру, Матся, Кекая и Сджая много се разгневили и веднага извадили мечовете и щитовете си, за да убият Шишупла, който бил толкова глупав, че дори не се разтревожил, въпреки че царете били готови да го нападнат. Шишупла дори не помислил какви последствия могат да имат глупавите му приказки. Когато разбрал, че царете се готвят да го убият, вместо да спре, той грабнал меча и щита си и скочил да се сражава с тях. Бог Ка видял, че те възнамеряват да водят битка на самата арена на благотворната Рджасӯя ягя и лично се заел да ги умиротвори. По безпричинната си милост Той решил сам да убие Шишупла. Докато Шишупла сипел хули срещу царете, които се готвели да го нападнат, Бог Ка грабнал острия си като бръснач диск и мигом отделил главата на Шишупла от раменете му.

При смъртта на Шишупла тълпата надала силни викове. Неколцината царе, които поддържали Шишупла, се възползвали от суматохата и бързо напуснали арената, страхувайки се за собствения си живот. Но въпреки това щастливата трансцендентална душа на Шишупла потънала в тялото на Бог Ка пред очите на всички, както горящият метеор пада на земната повърхност. Това ни напомня за историята на Джая и Виджая, които паднали в материалния свят от планетите във Ваикуна след проклятието на четиримата Кумри. За да могат да се върнат в света на Ваикуна, трябвало в три последователни раждания да бъдат смъртни врагове на Бога. След това отново щели да отидат на Ваикуна, за да служат на Бога като негови придружители.

Макар че Шишупла постъпвал като враг на Ка, той бил непрекъснато в Ка съзнание. Нямало миг, в който да не бил погълнат от мисли за Ка. Затова той получил първо освобождението сюджя-мукти - потъване в тялото на Върховния, - а след това възвърнал първоначалното си положение в личното служене. Бхагавад-гӣт потвърждава, че ако в мига на смъртта някой мисли за Върховния Бог, след като напусне материалното си тяло, той незабавно ще проникне в Божието царство. След освобождението на Шишупла цар Юдхихира възнаградил всички, които присъствали на жертвената церемония. Той щедро се отплатил на свещенослужителите и на учените мъдреци за участието им в извършването на жертвата и след спазването на всички условности се изкъпал. Тази баня в края на жертвоприношението също спада към ритуала и се нарича авабхтха.

Така Бог Ка помогнал Рджасӯя ягя, осъществена от цар Юдхихира, да завърши успешно и по молба на братовчедите и роднините си останал в Хастинпура още няколко месеца. Макар че царят и братята му не били склонни да пуснат Ка да си замине, Ка успял да ги убеди да му разрешат да се върне в Дврак и се прибрал у дома заедно с цариците и министрите си.

Историята на падането на Джая и Виджая в материалния свят от планетите във Ваикуна е разказана в Седмата песен на Шрӣмад Бхгаватам. Убиването на Шишупла има пряка връзка с повествованието за Джая и Виджая, но най-важното наставление в тази случка е, че Абсолютната Върховна Божествена Личност може да даде освобождение на всеки, независимо дали той действа като неин враг или приятел. Затова схващането, че Богът е свързан с някого чрез приятелство, а с другиго чрез вражда, е погрешно. Неговото приятелство и враждата му винаги са на абсолютно равнище. Между тях няма материална разлика.

След жертвоприношението цар Юдхихира се изкъпал и застанал сред учените мъдреци и брхмаи досущ като красивия небесен цар. Цар Юдхихира възнаградил богато всички полубогове, които взели участие в тази ягя. След това те си тръгнали, много удовлетворени от дейностите на царя, и възпявали Ка.

Шукадева Госвмӣ разказал произшествието с Бог Ка и Шишупла, описал успешното извършване на Рджасӯя ягя от Махрджа Юдхихира и изтъкнал също, че имало един-единствен човек, който бил нещастен след успешното завършване на церемонията. Това бил Дурьодхана. Заради греховния си живот Дурьодхана имал много зъл и завистлив нрав и се бил появил в династията Куру като злокачествена болест, която щяла да я унищожи цялата.

Шукадева Госвмӣ уверил Махрджа Парӣкшит, че разказите за забавленията на Бог Ка - убиването на Шишупла и на Джарсандха, освобождаването на затворените царе - са трансцендентални звукови вибрации и всеки, който ги слуша от авторитетни личности, незабавно ще се освободи от всички последици на греховните дейности в живота си.