Глава 75

Цар Юдхихира бил известен като аджташатру, или този, който няма врагове. По тази причина всички хора, полубогове, царе, мъдреци и святи личности били много щастливи при успешното завършване на неговата Рджасӯя ягя. Махрджа Парӣкшит се учудил защо единствен Дурьодхана не се радвал и помолил Шукадева Госвмӣ да му обясни.

Шукадева Госвмӣ казал: „Скъпи царю Парӣкшит, твоят дядо цар Юдхихира бе велика душа. Сърдечният му нрав караше всеки да му бъде приятел и затова той бе наречен аджташатру, този, който няма никакви врагове." Юдхихира поверил на всички Каурави различни дейности във връзка с жертвоприношението. Например Бхӣмасена отговарял за кухнята, Дурьодхана - за хазната, Сахадева ръководел посрещането на гостите, Накула следял за запасите, а Арджуна се грижел за удобствата на възрастните. Най-удивителното нещо било, че Ка, Върховната Божествена Личност, поел да измива краката на всички новопристигнали гости. На царица Драупадӣ, богинята на щастието, било поверено разпределянето на храната, а понеже Кара бил прочут с даването на подаяния, той отговарял за благотворителността. По този начин Стяки, Викара, Хрдикя, Видура, Бхӯришрав и Сантардана, синът на Бхлӣка, ръководели различните дейности около жертвоприношението. Всички изпитвали към цар Юдхихира нежна обич и просто искали да го зарадват.

След като по милостта на Бог Ка Шишупла умрял и се слял с духовното битие, след края на Рджасӯя ягя, когато всички приятели, гости и доброжелатели получили много почести и дарове, цар Юдхихира отишъл да се изкъпе в Ганг. И днес по брега на Ямун могат да се видят следи от град Хастинпура, а сведението в Шрӣмад Бхгаватам, че цар Юдхихира отишъл да се изкъпе в Ганг, показва, че по времето на Павите река Ямун също се наричала Ганг. Докато царят извършвал къпането авабхтха, свирели различни музикални инструменти: мдаги, раковини, барабани, литаври и тръби, подрънквали и звънчетата на танцуващите девойки. Състави от изкусни певци свирели на вӣӣ, флейти, гонгове и чинели и силните звуци кънтели в небето. Присъствали принцове от много царства: Сджая, Кмбоджа, Куру, Кекая и Кошала, заедно със знамената и пищно украсените си слонове, колесници, коне и воини. Всички минали в красиво шествие, водено от цар Юдхихира. Свещенослужителите, помощниците и брхмаите, събрани за обреда, извършили жертвоприношението. Всички заедно пеели ведически химни. Полубоговете и жителите на Питлока и Гандхарвалока, също и много мъдреци, посипали цветя от небето. Мъжете и жените на Хастинпура (Индрапрастха) били облечени красиво в пъстри дрехи, носели гирлянди, скъпоценни камъни и накити, а телата им били намазани с благовония и масла от цветя. Те се наслаждавали на церемонията и се пръскали с вода, масло, прясно и кисело мляко. Някои дори мажели с тях телата си. Така те изразявали радостта си от това събитие. Блудниците ликуващи мажели телата на мъжете с тези течности и те им отвръщали със същото. Всички течности били смесени с турмерик и шафран и били яркожълти на цвят.

Да наблюдават великата церемония били дошли много съпруги на полубогове и в небето се виждали въздушните им кораби. Дошли на носилки и цариците от царското семейство, облечени в разкошни дрехи и заобиколени от стражи. През това време Бог Ка, братовчед на Павите по майчина линия, и верният му приятел Арджуна пръскали цариците с тези течности. Цариците се засрамили, но в същото време красиви усмивки оживили лицата им. От течностите, които обливали телата им, саритата им съвсем подгизнали. Мокрият плат откроил различните части на красивите им тела, най-вече гърдите и талията им. На свой ред цариците надонесли цели ведра и започнали да пръскат мъжете. Те се веселели, косите им се разпуснали, а цветята, които украсявали телата им, попадали по земята. Докато Бог Ка, Арджуна и цариците се забавлявали, тези, които не били с чисти сърца, били обсебени от похотливи желания. Иначе казано, подобни отношения между мъжете и жените са много забавни, но карат материално замърсените да изпитват страст.

С великолепна колесница, теглена от прекрасни коне, дошъл цар Юдхихира заедно с цариците си, в това число и Драупадӣ. Те изглеждали толкова красиви - като олицетвореното велико жертвоприношение Рджасӯя и различните му ритуали.

След жертвоприношението следвал един ведически ритуал, наречен патнӣ-саджа. Тази жертва се изпълнява заедно от съпруга и съпругата и била правилно извършена от жреците на цар Юдхихира. Когато царица Драупадӣ и цар Юдхихира започнали своята баня авабхтха, жителите на Хастинпура и полубоговете от щастие надули тромпети и забили барабани, а от небето се посипали цветя. Царят и царицата привършили къпането си в Ганг, тогава се изкъпали и всички останали жители, представители на различните вари (касти) - брхмаи, катрии, вайши и шӯдри. Къпането в Ганг се препоръчва във ведическата литература, защото по този начин човек се освобождава от всички последици на греховните си дейности. Това може да се види в Индия и днес, особено при по-знаменателни случаи. В такива дни в Ганг отиват да се къпят милиони хора.

След като се изкъпал, цар Юдхихира си облякъл нови копринени дрехи и си сложил скъпоценни накити. Той дал облекла и накити и на всички жреци и на останалите, които участвали в тези яги. Така почел всеки един. Той непрекъснато отдавал почитания на своите приятели, роднини, близки, доброжелатели и на всички присъстващи и понеже бил ваиава, велик предан на Бог Нряа, знаел как да се държи добре с всеки. Усилията на философите мвдӣ да гледат на всеки като на Бог, са изкуствен път към единството. Но един ваиава, предан на Бог Нряа, вижда всяко живо същество като неотделима част от Върховния Бог. Затова отношението на един ваиава към другите живи същества е на абсолютно равнище. Както човек не може да има различно отношение към различните части на тялото си, тъй като те принадлежат на едно и също тяло, така един ваиава не прави разлика между човешките същества и животните, защото във всички вижда душата и редом с нея Свръхдушата.

Когато всички се освежили от банята, когато се облекли с копринени дрехи и си сложили обици със скъпоценни камъни, гирлянди от цветя, тюрбани, дълги плащове и бисерни огърлици, заприличали съвсем на полубоговете от рая. Това се отнасяло най-вече за жените, които носели особено красиви дрехи. Всички жени имали на кръста си златен пояс. На лицата им светели усмивки, виждали се точиците от тилака им, а къдравите им коси били разпилени. Цялото това съчетание било много привлекателно.

Личностите, които взели участие в жертвоприношението Рджасӯя, между които били най-образованите свещенослужители, брхмаите, които им помагали, жителите от всички вари, царете, полубоговете, мъдреците, святите личности и обитателите на Питлока - всички били много удовлетворени от отношението на цар Юдхихира и в края щастливо отпътували за домовете си. По пътя те говорели за постъпките на цар Юдхихира и не можели да се наситят дори след продължителните разговори за величието му, така както човек може да пие нектар още и още и никога да не се засити. След като всички заминали, Махрджа Юдхихира задържал тесния кръг от свои приятели, сред които бил и Бог Ка, и не ги пускал да си заминат. Бог Ка не можел да откаже на молбата на царя. Затова отпратил Смба и останалите герои от династията Яду. Те се върнали в Дврак, а самият Бог Ка останал, за да достави удоволствие на царя.

В материалния свят всеки има желания, които иска да изпълни, но никога не може да постигне пълно удовлетворение. Но благодарение на неизменната си преданост към Ка, с извършването на Рджасӯя ягя цар Юдхихира успял да осъществи всичките си желания. От описанието ѝ виждаме, че тази церемония е като огромен океан от безкрайни желания. Обикновен човек не е в състояние да прекоси такъв океан. По милостта на Бог Ка обаче цар Юдхихира го прекосил много лесно и се освободил от всички тревоги.

Дурьодхана видял, че след Рджасӯя ягя Махрджа Юдхихира се е прославил много и е напълно удовлетворен във всички отношения. У него се разгорял огънят на завистта, защото в ума му винаги имало отрова. Той особено завиждал на Павите за царския им дворец, построен от демона Мая. Дворецът бил много изящен, бил граден с удивително майсторство и подхождал на велики принцове, царе или предводители на демони. Павите живеели в този дворец заедно със семействата си и царица Драупадӣ мирно служела на съпрузите си. И тъй като в онези дни Бог Ка също бил там, двореца красели и неговите хиляди царици. Те имали пищна гръд и тънки талии. Когато се движели, звънчетата на глезените им издавали мелодични звуци и дворецът изглеждал по-великолепен дори от небесното царство. Част от гърдите им била поръсена с шафранов прах и от това бисерните огърлици на шиите им изглеждали червеникави. Цариците били много красиви с обици на двете си уши и с дългите си коси. Дурьодхана страшно завидял, като видял тези красавици в двореца на цар Юдхихира. Той завиждал най-много заради Драупадӣ и се измъчвал от страст, защото изпитвал към нея силно влечение още от момента на женитбата ѝ с Павите. Дурьодхана също бил на церемонията за избиране на съпруг за Драупадӣ и както всички останали принцове, бил покорен от красотата ѝ, но не успял да спечели девойката.

Веднъж цар Юдхихира седял на златния си трон в двореца, построен от демона Мая. Там били и четиримата му братя, други роднини, също и големият му доброжелател Ка, Върховната Божествена Личност. Виждало се, че материалното богатство на царя не отстъпва на богатството на Брахм. Докато Юдхихира седял на трона, заобиколен от приятелите си, и поетите му отдавали молитви под формата на звучни песни, в двореца влезли Дурьодхана и по-малкият му брат. Дурьодхана се бил нагиздил с шлем, в ръката си държал меч. Той винаги бил раздразнен и кисел и затова без никакъв особен повод наругал пазачите като побеснял. Той пламнал, защото не успял да различи пода от водата. Мая бил много изкусен и украсил различни места в двореца така, че този, който не знаел каква е хитрината, мислел, че твърдият под е вода, а водата е под. Дурьодхана се объркал от сръчността на демона Мая и паднал във водата, която взел за под. Цариците се развеселили от глупостта на Дурьодхана и се разсмели. Цар Юдхихира разбирал чувствата на Дурьодхана и се опитал да усмири цариците, но Бог Ка му дал знак да не им пречи да се забавляват на случката. Ка искал Дурьодхана да се хване на тази шега и с глупавото си държание да стане за посмешище на всички. Когато всички се разсмели, Дурьодхана много се обидил и от гняв косата му се изправила. Оскърбен, той стремително напуснал двореца с наведена глава. След като си бил отишъл толкова разгневен, всички съжалили за случилото се, цар Юдхихира също се чувствал много неловко. Но въпреки тези произшествия Ка мълчал. Той нито казал нещо в подкрепа на случилото се, нито го осъдил. Било явно, че Дурьодхана е заблуден по върховната воля на Бог Ка. Това положило началото на враждата между двата клона в династията Куру. Това било част от замисъла на Ка, с който Той целял да осъществи мисията си: да облекчи земята от свръхтовара ѝ.

Така Шукадева Госвмӣ обяснил на цар Парӣкшит защо Дурьодхана не бил доволен след завършека на великото жертвоприношение Рджасӯя.