ТЕКСТ 24
тасмч чхстра прама те
кря̄кря-вявастхитау
гя̄тв шстра-видхнокта
карма картум ихрхаси
тасмт – следователно; шстрам – писанията; прамам – доказателство; те – твоят; кря – дълг; акря – и забранени дейности; вявастхитау – с решителност; гя̄тв – знаейки; шстра – на писанията; видхна – правилата; уктам – се казва; карма – работа; картум – действа; иха – в този свят; архаси – трябва.
Затова, следвайки указанията на писанията, човек трябва да разбере какво е дълг и какво не е дълг. Изучил тези правила, той трябва да действа така, че постепенно да се издигне.
Както се обяснява в петнайсета глава, правилата и предписанията на Ведите са предназначени за опознаване на Кш̣а. Ако някой разбере Кш̣а от Бхагавад-гӣт, установи се в Кш̣а съзнание и се заеме с предано служене, той е постигнал най-съвършеното знание, предлагано от ведическата литература. Бог Чайтаня Махпрабху е направил този процес много лесен. Той призовава хората просто да повтарят Харе Кш̣а, Харе Кш̣а, Кш̣а Кш̣а, Харе Харе / Харе Рма, Харе Рма, Рма Рма, Харе Харе, да служат предано и да ядат храна, предложена на Бога. Всеки, непосредствено зает в тези дейности на предаността, се приема за изучил цялата ведическа литература. Той е постигнал съвършен резултат. Разбира се, обикновените хора, които не са в Кш̣а съзнание и не се занимават с предано служене, би трябвало да следват наставленията на Ведите, за да разберат какво трябва и какво не трябва да се прави. Тези предписания трябва да се изпълняват безпрекословно. Това се нарича следване на шстрите, свещените писания. Шстрите са свободни от четирите основни недостатъка, присъщи на обусловената душа: несъвършени сетива, склонност към измама, неизбежно допускане на грешки и постоянна илюзия. Тези четири недостатъка на обусловения живот не допускат произволно установяване на правила. Затова всички мъдреци, чрии и велики души неотклонно следват предписанията на шстрите, които са над тези недостатъци.
В Индия има много направления в духовната философия, обикновено свеждани до две основни групи: имперсонализъм и персонализъм. Но и двете групи изграждат живота си съгласно принципите на Ведите. Без съблюдаване на тези принципи съвършенството е непостижимо. Затова този, който разбере смисъла на шстрите, е наистина щастлив.
Причината за всички падения в човешкото общество е нежеланието да се следват принципите за разбиране на Върховната Личност. Това е и най-тежкото прегрешение в човешкия живот. Затова мя̄, материалната енергия на Върховния Бог, постоянно ни измъчва под формата на тристранните страдания. Тази енергия се състои от трите гуи на материалната природа. Човек би трябвало да се издигне поне до гуата на доброто, преди да му се открие пътят за разбиране на Върховния Бог. Ако не достигне гуата на доброто, той остава в невежеството и страстта, които са причина за демоничен живот. Хората в гуите на страстта и невежеството осмиват писанията, осмиват святите личности, осмиват истинското разбиране на Върховната Божествена Личност. Те нарушават наставленията на духовния учител и пренебрегват предписанията на шстрите. Дори да чуят за величието на преданото служене, те не проявяват никакъв интерес. И си измислят собствен път за духовно развитие. Това са някои от недостатъците на човешкото общество, водещи до демоничен начин на живот. Но ако човек е в състояние да следва истински духовен учител, способен да му открие пътя към духовното извисяване, тогава животът му ще бъде успешен.
Така завършват поясненията на Бхактиведанта върху шестнадесета глава на Шрӣмад Бхагавад-гӣт, озаглавена „Божествената и демоничната природа“.