No edit permissions for Bulgarian

Описание на обстановката

Въпреки че Бхагавад-гӣт е често публикувана и много четена, всъщност тя е само епизод от Махбхрата, епичната санскритска история от древния свят. В Махбхрата се разказва за събития, които предшестват настоящата епоха на Кали. В началото на тази епоха, преди около петдесет века, Бог Кш̣а изговаря Бхагавад-гӣт пред своя приятел и предан Арджуна.

Техният разговор е един от най-големите философски и религиозни диалози, които човечеството познава и се провежда непосредствено преди започването на една братоубийствена война. Тази война е резултат от големия конфликт между стоте сина на Дхтарш̣ра и техните братовчеди – Павите, синовете на Пу.

Дхтарш̣ра и Пу са братя, родени в династията Куру. Тя води началото си от цар Бхарата, който някога е управлявал Земята и от чието име Махбхрата получава названието си. Понеже по-големият брат Дхтарш̣ра е сляп по рождение, на трона се възкачва по-малкият му брат Пу.

Пу умира млад и неговите пет деца – Юдхиш̣хира, Бхӣма, Арджуна, Накула и Сахадева са поверени на грижите на Дхтарш̣ра, който по това време става цар. По тази причина синовете на Дхтарш̣ра и Пу израстват в едно и също царско семейство. И едните, и другите са обучавани във военни изкуства от опитния Дроа и са напътствани от уважавания старейшина на рода Бхӣш̣ма. Но синовете на Дхтарш̣ра, особено най-големият, Дурьодхана, мразят Павите и им завиждат. В същото време слепият и злонамерен Дхтарш̣ра желае неговите синове, а не синовете на Пу да наследят трона.

Дурьодхана, подкрепян от Дхтарш̣ра, крои планове как да убие младите синове на Пу. Само благодарение на грижите и покровителството на чичо им Видура и братовчед им Бог Кш̣а, Павите успяват да избегнат опитите да бъдат убити.

Бог Кш̣а не е обикновен човек, а самият Върховен Бог, дошъл на Земята в ролята на принц в една от тогавашните династии. В тази роля Той е и племенник на съпругата на Пу – Кунтӣ, или Птх, майката на Павите. Като техен роднина и вечен поддръжник на религията, Кш̣а облагодетелства и покровителства благочестивите синове на Пу.

По някакъв начин хитрият Дурьодхана предизвиква Павите да играят хазарт. В този съдбоносен турнир Дурьодхана и братята му спечелват Драупадӣ, целомъдрената и предана съпруга на Павите и я унижават, като се опитват да я разсъблекат пред събраните там принцове и царе. Божествената намеса на Кш̣а я спасява, но нечестната игра лишава Павите от царство и става причина за тринайсетгодишното им изгнание.

Когато се завръщат от изгнание, Павите напълно основателно искат царството си от Дурьодхана, но той безцеремонно отказва да го върне. Обвързани от дълга на принцовете да управляват, петимата Пави свеждат искането си до пет села. Дурьодхана нагло отговаря, че няма да им отстъпи земя дори колкото да забият игла в нея.

Въпреки всичко Павите остават търпеливи и снизходителни. Но войната изглежда неизбежна. Царете по света се разделят на две, едните застават на страната на Павите, а другите – на страната на синовете на Дхтарш̣ра. Самият Кш̣а приема роля на парламентьор и от името на Павите отива в лагера на Дхтарш̣ра, за да моли за мир. След като и неговият апел е отхвърлен, става ясно, че сражението е неизбежно.

За разлика от неблагочестивите синове на Дхтарш̣ра, Павите са нравствено издигнати и разпознават в Кш̣а Бога, Върховната Личност. Кш̣а предлага да участва във войната според желанието на противниците. Като Бог, Той не би се сражавал лично, но всяка от страните може да се възползва или от армията му, или от него самия като съветник и помощник. Дурьодхана, гениалният политик, предпочита да се възползва от въоръжените сили на Кш̣а, докато Павите желаят самия Кш̣а.

Така Кш̣а става колесничар на Арджуна и приема да кара легендарната колесница на стрелеца. Всичко това ни води до момента, в който започва Бхагавад-гӣт – двете армии са готови за сражение и Дхтарш̣ра тревожно пита секретаря си Саджая какво става на бойното поле.

Това е описанието на обстановката. Ето и някои кратки пояснения за този превод и коментара към него.

Традиционните преводачи на Бхагавад-гӣт на английски език в повечето случаи пренебрегват Кш̣а като личност, за да предадат собствените си възгледи и философски идеи. Те приемат историята на Махбхрата за необикновена митология, а Кш̣а се превръща в поетичен израз на идеите на някакъв неизвестен гений или в най-добрия случай е второстепенна историческа личност. Но личността на Кш̣а е целта и съдържанието на Бхагавад-гӣт, както става ясно от самата нея.

Този превод и съпътстващите го коментари имат за цел да доближат читателя до Кш̣а, а не да го отдалечат от него. Поради това Бхагавад-гӣт такава, каквато е представлява логично и изчерпателно произведение. Тъй като Кш̣а изговаря Гӣт и в същото време е крайната ѝ цел, този превод представя великото писание в истинската му светлина.

Издателите

Next »