Описание на обстановката
Въпреки че Бхагавад-гӣт е често публикувана и много четена, всъщност тя е само епизод от Махбхрата, епичната санскритска история от древния свят. В Махбхрата се разказва за събития, които предшестват настоящата епоха на Кали. В началото на тази епоха, преди около петдесет века, Бог Кш̣а изговаря Бхагавад-гӣт пред своя приятел и предан Арджуна.
Техният разговор е един от най-големите философски и религиозни диалози, които човечеството познава и се провежда непосредствено преди започването на една братоубийствена война. Тази война е резултат от големия конфликт между стоте сина на Дхтарш̣ра и техните братовчеди – Павите, синовете на Пу.
Дхтарш̣ра и Пу са братя, родени в династията Куру. Тя води началото си от цар Бхарата, който някога е управлявал Земята и от чието име Махбхрата получава названието си. Понеже по-големият брат Дхтарш̣ра е сляп по рождение, на трона се възкачва по-малкият му брат Пу.
Пу умира млад и неговите пет деца – Юдхиш̣хира, Бхӣма, Арджуна, Накула и Сахадева са поверени на грижите на Дхтарш̣ра, който по това време става цар. По тази причина синовете на Дхтарш̣ра и Пу израстват в едно и също царско семейство. И едните, и другите са обучавани във военни изкуства от опитния Дроа и са напътствани от уважавания старейшина на рода Бхӣш̣ма. Но синовете на Дхтарш̣ра, особено най-големият, Дурьодхана, мразят Павите и им завиждат. В същото време слепият и злонамерен Дхтарш̣ра желае неговите синове, а не синовете на Пу да наследят трона.
Дурьодхана, подкрепян от Дхтарш̣ра, крои планове как да убие младите синове на Пу. Само благодарение на грижите и покровителството на чичо им Видура и братовчед им Бог Кш̣а, Павите успяват да избегнат опитите да бъдат убити.
Бог Кш̣а не е обикновен човек, а самият Върховен Бог, дошъл на Земята в ролята на принц в една от тогавашните династии. В тази роля Той е и племенник на съпругата на Пу – Кунтӣ, или Птх, майката на Павите. Като техен роднина и вечен поддръжник на религията, Кш̣а облагодетелства и покровителства благочестивите синове на Пу.
По някакъв начин хитрият Дурьодхана предизвиква Павите да играят хазарт. В този съдбоносен турнир Дурьодхана и братята му спечелват Драупадӣ, целомъдрената и предана съпруга на Павите и я унижават, като се опитват да я разсъблекат пред събраните там принцове и царе. Божествената намеса на Кш̣а я спасява, но нечестната игра лишава Павите от царство и става причина за тринайсетгодишното им изгнание.
Когато се завръщат от изгнание, Павите напълно основателно искат царството си от Дурьодхана, но той безцеремонно отказва да го върне. Обвързани от дълга на принцовете да управляват, петимата Пави свеждат искането си до пет села. Дурьодхана нагло отговаря, че няма да им отстъпи земя дори колкото да забият игла в нея.
Въпреки всичко Павите остават търпеливи и снизходителни. Но войната изглежда неизбежна. Царете по света се разделят на две, едните застават на страната на Павите, а другите – на страната на синовете на Дхтарш̣ра. Самият Кш̣а приема роля на парламентьор и от името на Павите отива в лагера на Дхтарш̣ра, за да моли за мир. След като и неговият апел е отхвърлен, става ясно, че сражението е неизбежно.
За разлика от неблагочестивите синове на Дхтарш̣ра, Павите са нравствено издигнати и разпознават в Кш̣а Бога, Върховната Личност. Кш̣а предлага да участва във войната според желанието на противниците. Като Бог, Той не би се сражавал лично, но всяка от страните може да се възползва или от армията му, или от него самия като съветник и помощник. Дурьодхана, гениалният политик, предпочита да се възползва от въоръжените сили на Кш̣а, докато Павите желаят самия Кш̣а.
Така Кш̣а става колесничар на Арджуна и приема да кара легендарната колесница на стрелеца. Всичко това ни води до момента, в който започва Бхагавад-гӣт – двете армии са готови за сражение и Дхтарш̣ра тревожно пита секретаря си Саджая какво става на бойното поле.
Това е описанието на обстановката. Ето и някои кратки пояснения за този превод и коментара към него.
Традиционните преводачи на Бхагавад-гӣт на английски език в повечето случаи пренебрегват Кш̣а като личност, за да предадат собствените си възгледи и философски идеи. Те приемат историята на Махбхрата за необикновена митология, а Кш̣а се превръща в поетичен израз на идеите на някакъв неизвестен гений или в най-добрия случай е второстепенна историческа личност. Но личността на Кш̣а е целта и съдържанието на Бхагавад-гӣт, както става ясно от самата нея.
Този превод и съпътстващите го коментари имат за цел да доближат читателя до Кш̣а, а не да го отдалечат от него. Поради това Бхагавад-гӣт такава, каквато е представлява логично и изчерпателно произведение. Тъй като Кш̣а изговаря Гӣт и в същото време е крайната ѝ цел, този превод представя великото писание в истинската му светлина.
Издателите