Мантра четиринадесета

С помощта на така наречения научен прогрес човешката цивилизация е създала множество материални неща, например­ космическите кораби и атомната енергия. Но тя не е успяла да създаде състояние, при което хората не трябва да умират, да се раждат отново, да остаряват или да страдат от болести. Когато един интелигентен човек постави тези въпроси пред някой „учен“, той хитро отвръща, че материалната наука се развива и че някога ще успее да даде на хората безсмъртие, вечно здраве и вечна младост. Подобни отговори издават грубото невежество на учените по отношение на материалната природа. В природата всичко се подчинява на строгите закони на материята и трябва да премине през шест състояния на съществуване: раждане, растеж, запазване на определено жизнено състояние, размножаване, деградация и накрая смърт. Нищо, което е в контакт с материалната природа, не остава извън действието на шестте гореспоменати закона за съществуване. Затова никой, независимо дали полубог, човек, животно или растение, не може да живее вечно в материалния свят.

Продължителността на живота е различна за различните форми на живот. Брахм, най-главното живо същество в материалния свят, живее милиони години, докато миниатюрните бактерии живеят само няколко часа. Но никой в материалния свят не може да живее вечно. Всичко се ражда или се създава при определени условия, съществува известно време, ако е живо – израства, създава потомство, постепенно запада и накрая изчезва. Според този закон дори многобройните Брахм (в различните вселени има милиони Брахм) ще умрат някой ден. Затова целият материален свят се нарича Мартялока, място на смъртта.

Материалните учени и политици се опитват да отстранят смъртта от това място, защото не познават ведическата литература и не знаят за съществуването на безсмъртната духовна природа. Ведическите писания предлагат знание, потвърдено от зрял трансцендентален опит. За съжаление, съвременните хора не са склонни да приемат знание от Ведите, Пурите и другите писания.

От Виу Пура (6.7.61) получаваме следното сведение:

Бог Виу, Божествената Личност, притежава различни енергии, които са пар (висши) и апар (нисши). Живите същества принадлежат към висшата енергия. Материалната енергия, в която се намираме сега, е нисша енергия. Чрез нея се осъществява материалното сътворение; тя покрива живите същества с невежество (авидя) и ги принуждава да извършват различни дейности. Но съществува и друга – висша енергия наречена пар-шакти, различна и от нисшата материална енергия, и от живите същества. Тази енергия е вечната, безсмъртна обител на Бога. Това се потвърждава в Бхагавад-гӣт (8.20):

Всички материални планети – висши, нисши и средни, в това число Слънцето, Луната и Венера – са пръснати из Вселената. Те съществуват само докато продължава животът на Брахм. Но някои нисши планети биват унищожени след края на всеки ден от живота на Брахм, а когато настъпи следващият ден, отново се създават. Летоброенето на висшите планети е различно от земното. Една наша година се равнява само на двайсет и четири часа (един ден и една нощ) от времето на повечето висши планети. Четирите епохи, през които преминава Земята (Сатя, Трет, Двпара и Кали), продължават само дванайсет хиляди години според летоброенето на висшите планети. Един ден на Брахм представлява това време, умножено по хиляда; толкова трае и негова нощ. Животът на Брахм продължава сто години, съставени от такива дни и нощи, месеци и години. А в края на живота на Брахм цялото вселенско проявление бива унищожено.

Живите същества, които живеят на висшите планети, като Слънцето и Луната, обитателите на Мартялока, нашата Земя, както и тези на нисшите планети, по време на нощта на Брахм потъват във водите на опустошението. Тогава различните видове живи същества са непроявени, въпреки че духовно продължават да съществуват. Това непроявено състояние се нарича авякта. И отново в края на живота на Брахм, при унищожението на цялата Вселена, имаме непроявено състояние, авякта. Отвъд двете непроявени състояния обаче съществува друга, духовна атмосфера, духовна природа. Там се намират множество вечни духовни планети, които остават дори когато всички планети в материалната Вселена биват унищожени.

Космическото проявление, управлявано от най-различни Брахм, представлява едва една четвърт от енергията на Бога (екапад-вибхути). Това е нисшата енергия. Духовната природа, отвъд владенията на Брахм, наречена три-пда-вибхӯти, три четвърти от енергията на Бога, е висшата му енергия (пар-практи).
Бог Шрӣ Ка, Върховната Личност, управлява духовната природа. Както се твърди в Бхагавад-гӣт (8.22), Той може да бъде постигнат единствено чрез чисто предано служене, а не с практика на гяна (философия), йога (мистицизъм) или карма (плодоносни дейности). Кармӣте, извършващи плодоносни дейности, могат да се издигнат до планетите на Сваргалока, сред които са Слънцето и Луната. Гяните и йогӣте могат да достигнат още по-висши планети, такива като Махарлока, Тапалока и Брахмлока, а когато чрез предано служене се усъвършенстват, биха могли да проникнат в духовната природа, в сияйната атмосфера на духовното небе (Брахман) или на някоя от планетите Ваикуха в зависимост от качествата си. Но никой не може да проникне в духовните планети Ваикуха, ако не е обучен в предано служене.

Всеки на материалните планети, от Брахм до мравката, се опитва да господства над природата – това се нарича материална болест. Докато продължава тази материална болест, живото същество ще трябва да сменя тялото си, да приема форма на полубог, човек или животно; и в крайна сметка да изтърпи непроявеното състояние по време на двата вида унищожение – през нощта на Брахм и в края на живота му. Ако искаме да сложим край на повтарящото се раждане и смърт и на съпровождащите ги старост и болести, трябва да се опитаме да проникнем в духовните планети; там ще живеем вечно в присъствието на Ка или на някоя от пълните му експанзии – формите Нряа. Бог Ка или пълните му експанзии управляват всяка една от тези планети и това е потвърдено в шрути мантрите: еко ваӣ сарва-га ка ӣя еко 'пи сан бахудх йо 'вабхти (Гопла-тпанӣ Упаниад 1.19).

Никой не може да господства над Ка. Обусловената душа се опитва да господства над материалната природа, но вместо това е смазана от нейните закони и страданията на повтарящи се раждания и смърт. Бог идва тук, за да възстанови религиозните принципи, а най-важният принцип е човек да развие отношение на отдаденост към него. Това е последното наставление на Ка в Бхагавад-гӣт (18.66): сарва-дхармн паритяджя мм ека шараам враджа – „Изостави всички пътища и просто ми се отдай.“ За съжаление негодниците изопачават тази основна повеля и заблуждават хората по най-различни начини. Хората биват подтиквани да откриват болници, но не и да се образоват, за да влязат в духовното царство чрез предано служене. Научени са да се интересуват единствено от дейности, които предлагат временно облекчение, но не и истинско щастие на живото същество. Хората основават най-различни обществени и държавни институции, за да победят опустошителната сила на природата, но не знаят как да преодолеят непреодолимата природа. Мнозина се провъзгласяват за големи познавачи на Бхагавад-гӣт, но пропускат нейното послание за омиротворяване на природата. Могъщата природа може да бъде подчинена само с пробуждане на съзнание за Бога, както ясно е обяснено в Бхагавад-гӣт (7.14).

С тази мантра Шрӣ Ӣшопаниад ни учи, че трябва да познаваме съвършено както самбхӯти (Личността на Бога), така и винша (временното материално проявление). Няма да можем да се спасим, ако познаваме само материалното проявление, защото в природата всеки миг има унищожение (аханй ахани бхӯтни гаччхантӣха ямлаям). Няма да се спасим от тези унищожения с отваряне на болници. Единствено пълното знание за вечния живот на блаженство и яснота може да ни помогне. Целта на цялата ведическа система е да предаде на хората изкуството да постигнат вечен живот. Те често се подвеждат по други, временно привлекателни неща, в чиято основа стои сетивното наслаждение. Но това погрешно служене на сетивата води само до деградация.

Така че трябва да спасим себе си и ближния си по правилния начин. Няма никакво значение дали тази истина ни допада, или не. Тя е факт. Ако искаме да се спасим от повтарящите се раждания и смърт, трябва да се заемем с предано служене на Бога. Компромиси не може да има, защото това е необходимост.