Мантра тринадесета

В тази мантра се утвърждава принципът да се слуша от солиден авторитет. Ако не слуша един истински, несмущаван от промените на материалния свят чря, човек не може да получи разковничето на трансценденталното знание. Истинският духовен учител, приел ведическото знание (шрути-мантрите) от своя чря, никога не си измисля нещо, което не е споменато във ведическите писания. В Бхагавад-гӣт (9.25) ясно се казва, че тези, които обожават питрите (прадедите), отиват при тях; грубите материалисти кроят планове да останат в този свят и остават тук; а преданите на Бога обожават единствено Ка, върховната причина на всички причини и отиват при него в духовното небе.
Тук също се посочва, че различните видове обожание водят до различни резултати. Ако обожаваме Върховния Бог, непременно ще го достигнем във вечната му обител, ако обожаваме полубоговете на Слънцето или Луната, със сигурност ще отидем на техните планети. А ако искаме да останем на тази окаяна планета заедно с безкрайните си планове и с временни политически решения, нищо не ни пречи да направим и това.

В автентичните писания никъде не се казва, че независимо какво правиш и кого обожаваш, накрая ще постигнеш една и съща цел. Подобни глупави теории се предлагат от самопровъзгласили се учители, които не са свързани с парампар, авторитетната система на ученическата приемственост. Няма как истинският духовен учител да твърди, че всички пътища водят към една и съща цел и всеки може да я достигне, обожавайки по собствен начин полубоговете или Върховния, или каквото си иска. Всеки нормален човек ще разбере, че за да стигнеш до едно място трябва да си купиш билет за това място. Този, който си е купил билет за Калкута, ще отиде в Калкута, а не в Бомбай. Но т.нар. „учители“ проповядват, че ще постигнеш върховната цел независимо какъв духовен билет си си купил. Такива светски безпринципни предложения привличат множество объркани хора, горди с измислените си методи за духовно осъзнаване. Но ведическите писания не ги подкрепят. Човек не може да има истинска представа за нещата, докато не получи знание от истински духовен учител, от утвърдената линия на ученическата приемственост. В Бхагавад-гӣт (4.2) Ка казва на Арджуна:

„Така тази велика наука се предаваше по веригата на ученическата приемственост и достигна до всички святи царе. Но с течение на времето веригата беше прекъсната и това знание в първоначалния му вид беше изгубено.“

Когато Шрӣ Ка бил на Земята, принципите на бхакти-йога, изложени в Бхагавад-гӣт, били вече изопачени и Бог трябвало да възстанови ученическата приемственост, като сложи началото ѝ с Арджуна, най-доверения си приятел и предан. Бог ясно казал на Арджуна, че той ще разбере принципите на Бхагавад-гӣт, защото е негов предан и приятел (4.3). С други думи, Бхагавад-гӣт може да бъде разбрана само от оня, който е предан на Бога и негов приятел; тоест, от тези, които следват пътя на Арджуна.

В днешно време има много тълкуватели на този възвишен разговор, които не се интересуват нито от Арджуна, нито от Бог Ка. Те обясняват стиховете на Бхагавад-гӣт по свой начин и утвърждават всякакви измислици от името на Гӣт. Такива личности не вярват нито в Шрӣ Ка, нито във вечната му обител. Тогава какво обяснение на Бхагавад-гӣт могат да дадат?

Ка ясно казва, че само загубилите разума си обожават полубоговете за нищожни облаги (Бхагавад-гӣт 7.20, 23). Неговата последна повеля е човек да изостави всички други начини и пътища на обожание и да му се отдаде напълно (Бхагавад-гӣт 18.66). Само личностите, пречистени от последиците на своите грехове, могат да имат такава непоколебима вяра във Върховния Бог. Останалите ще продължат да се лутат в материалната сфера с нищожното си обожание и ще изгубят верния път, поддали се на лъжливото внушение, че всички пътища водят до една цел.

В тази мантра е важна санскритската дума самбхавт, обожание на върховната причина. Бог Ка е изначалната Божествена Личност и всичко съществуващо е произлязло от него. В Бхагавад-гӣт (10.8) Той заявява:

„Аз съм източникът на всички духовни и материални светове. Всичко води началото си от мен. Мъдреците, които знаят това съвършено, ми служат предано и ме обожават с цялото си сърце.“

Това е точното описание на върховния Бог, предложено от него самия. Думите сарвася пра-бхава посочват Ка като създателя на всички, включително Брахм, Виу и Шива. И понеже Той е създал тези три главни божества на материалния свят, всичко съществуващо в материалния и в духовния свят е негово дело. В Атхарва Веда (Гопла-тпанӣ Упаниад 1.24) също се казва: „Бог Шрӣ Ка е съществувал преди създаването на Брахм и го е просветлил с ведическото знание“. И Нряа Упаниад (1) утвърждава: „Върховната Личност, Нряа, пожела да сътвори живите същества. Брахм се роди от Нряа. Нряа сътвори всички Праджпати. Нряа сътвори Индра. Нряа сътвори осемте Васу. Нряа сътвори единайсетте Рудри. Нряа сътвори дванайсетте дити.“ Тъй като Нряа е пълно проявление на Бог Ка, той и Ка са една и съща личност.
Нряа Упаниад (4) продължава: „Синът на Девакӣ (Ка) е Върховният Бог.“ Идентичността на Нряа с върховната причина се приема и от Шрӣпада Шакарчря, макар Шакара да не се числи към персоналистичната ваиава традиция. Пак в Атхарва Веда (Мах Упаниад 1) се казва: „В началото съществуваше само Нряа, нямаше нито Брахм, нито Шива; огън, вода, звезди, слънце и луна не съществуваха. Бог не остава сам. Той твори, както пожелае.“ Самият Ка заявява в Мока дхарма: „Аз създадох Праджпатите и Рудрите. Те не притежават съвършено знание за мен, защото са покрити от илюзорната ми енергия.“ И Варха Пура твърди: „Нряа е Върховната Божествена Личност; от него се прояви четириглавият Брахм, както и Рудра, който по-късно стана всезнаещ.“

Цялата ведическа литература подкрепя твърдението, че Нряа, Ка, е причината на всички причини. В Брахма сахит (5.1) също е казано, че Върховният Бог е Шрӣ Ка, Говинда; Той носи радост на всяко живо същество и е изначалната причина на всички причини. Истински образованите личности разбират това от великите мъдреци и от Ведите и обожават Бог Ка като Върховен. Те се придържат към обожанието единствено на Шрӣ Ка и са наричани будха, наистина учени.

Убеждението, че Ка е всичко укрепва, когато човек слуша трансценденталното послание с вяра и любов от чря, неподвластен на никакви безпокойства. Ако някой няма вяра в Бог Ка и не изпитва любов към него, не може да бъде убеден в тази проста истина. В Бхагавад-гӣт (9.11) невярващите са наречени мӯха, т.е. глупави като магарета. Мӯха отричат Божествената Личност, защото не са получили съвършено знание от истински чря. Този, който е объркан от водовъртежа на материалната енергия, не е достоен да бъде чря.

Преди да чуе Бхагавад-гӣт, Арджуна се въртял в този водовъртеж от привързаности към семейството и общността. Искал да бъде човеколюбец, да не използва насилие срещу никого. Но след като чул ведическото знание, изложено в Бхагавад-гӣт от Върховната Личност, той бил просветлен (будха) и променил решението си като станал предан на Бог Шрӣ Ка, по чиято воля се случила битката при Курукшетра. Арджуна обожавал Бога, сражавал се с така наречените си роднини, и по този начин станал негов чист предан. Това може да постигне само този, който обожава истинския Ка, а не някакъв „Ка“, измислен от глупави хора, незапознати с тънкостите на науката за Бога, изложена в Бхагавад-гӣт и Шрӣмад Бхгаватам.

Според Веднта сӯтра „самбхӯта“ е източникът на съзиданието и поддържането, вместилището, в което след унищожението се връща всичко. Шрӣмад Бхгаватам, естественият коментар върху Веднта сӯтра, написан от същия автор, обяснява, че източникът на всички енергии не е мъртва материя, а е абхигя, напълно осъзнат. Затова изначалният Бог Шрӣ Ка казва в Бхагавад-гӣт (7.26), че е напълно осъзнат за миналото, настоящето и бъдещето и никой, в това число полубогове като Шива и Брахм, не го познава съвършено. Естествено, полуобразованите „духовни водачи“ притеснявани от вълните на материалното битие, не могат да го опознаят напълно. С компромиси те се опитват да превърнат в обект на обожание обикновените човешки същества, но не знаят, че такова обожание е просто мит, защото хората са несъвършени. Това е все едно да поливаш листата на дървото, вместо корена. Нормалният процес е да се полива корена, но обърканите водачи са по-привързани към листата, отколкото към корена. И въпреки постоянното поливане на листата, дървото изсъхва, защото не е хранено правилно.

Шрӣ Ӣшопаниад ни съветва да поливаме корена, който е източникът на растежа. Да се почита общата маса от хора, като се отдава служене на тялото (а то никога не може да бъде съвършено), е по-маловажно от служенето на душата. Душата е коренът, пораждащ различните видове тела в зависимост от закона на карма. Да се служи на човешките същества, като им се предлага медицинско обслужване, социални помощи и благоприятни условия за образование, и в същото време да се прерязват гърлата на нещастни животни в кланиците, не е никакво служене на душата.

Живото същество непрекъснато страда от материалните мъки на раждането, смъртта, старостта и болестите в различни тела. Човешката форма на живот предоставя възможност за освобождение от това оплитане в материалното битие, просто като се възстанови загубената връзка между живото същество и Върховния Бог. А Бог идва лично, за да ни даде философията на предаността към Върховния, към самбхӯтам. Истинско служене на човечеството е да научим хората как да се отдадат на Върховния Бог и да го обожават с цялата си любов и енергия. Това са наставленията на тази мантра от Шрӣ Ӣшопаниад.

Най-простият начин да се обожава Върховният в тази епоха на постоянно безпокойство, е да се слушат и възхваляват великите му дейности. Но умозрителните философи приемат дейностите на Бога за въображаеми. Те пренебрегват процеса на слушане и създават някакви лишени от смисъл словесни трикове, за да отклонят вниманието на простодушните хора. Вместо да слушат за дейностите на Бог Ка, такива псевдодуховни учители се самоизтъкват, принуждавайки своите последователи да ги славословят. В днешно време броят на подобни измамници и „инкарнации“ значително се е увеличил, а това затруднява чистите предани на Бога да спасяват хората от безбожната им пропаганда.

Упаниадите насочват вниманието ни към изначалния Бог, Шрӣ Ка, по косвен начин, но Бхагавад-гӣт – обобщението на всички Упаниади, изтъква Шрӣ Ка съвсем непосредствено. Ето защо човек трябва да слуша за Ка такъв, какъвто е от Бхагавад-гӣт или Шрӣмад Бхгаватам и това постепенно ще му помогне да пречисти ума си от всички замърсявания. В Шрӣмад Бхгаватам (1.2.17) се казва: „Като слуша описанията на Божиите дейности, преданият привлича вниманието на Бога. И Бог, който се намира в сърцето на всяко живо същество, помага на предания, като му дава подходящи напътствия.“ И Бхагавад-гӣт (10.10) потвърждава това: дадми будхи-йога та йена мм упанти те.

Напътствията на Бога отвътре пречистват сърцето на предания от всички замърсявания, резултат от материалните проявления на страстта и невежеството. Хората, които не са предани, са под властта на тези проявления. Заради проявлението на страстта човек не може да се освободи от материалните привързаности, а невежеството не му позволява да разбере каква е истинската му същност и какъв е Богът. Подчинен на страстта или невежеството, той няма никаква възможност да постигне себепознание, колкото и да се прави на духовен. По милостта на Бога проявленията на страстта и невежеството се отдръпват от предания и той се установява в проявлението на доброто – белег на съвършения брхмаа. Всеки може да постигне качествата на брхмаа, стига да следва пътя на преданото служене под ръководството на истински духовен учител. В Шрӣмад Бхгаватам (2.4.18) се казва:

„Всяко живо същество, дори да е с нисш произход, може да се пречисти под ръководството на чист предан на Бога, защото Бог е необикновено могъщ.“

След като придобие брахмински качества, човек става щастлив и с въодушевление отдава предано служене. И по естествен начин пред него се разкрива науката за Бога. С овладяване на тази наука материалните му привързаности постепенно отслабват и по Божията милост умът му напълно се изчиства от съмнения. Постигналият това ниво е освободена душа и може да вижда Бога на всяка крачка в живота си. В това се състои съвършенството на самбхава, описано в тази мантра на Шрӣ Ӣшопаниад.