Мантра петнадесета

В Бхагавад-гӣт (14.27) Бог обяснява своето сияние, наречено брахма-джьоти, ослепителните лъчи на личната си форма, по следния начин:

„Аз съм основата на вечния безличностен Брахман, безсмъртен и непреходен, на когото е присъщо състоянието на върховно щастие.“ Брахман, Парамтм и Бхагавн са трите аспекта на единната Абсолютна Истина. Брахман е най-достъпен за възприемане от начинаещия; Парамтм, Свръхдушата, е за напредналите; а Бхагавн е пълното и висше осъзнаване на Абсолютната Истина. Това се потвърждава в Бхагавад-гӣт (7.7), където Бог Ка казва, че Той е най-висшето проявление на Абсолютната Истина: матта паратара ннят. Той е източникът на брахма-джьоти и на всепроникващия аспект Парамтм. В Бхагавад-гӣт (10.42) Ка обяснява:

„О, Арджуна, защо е необходимо това подробно знание? Само с една незначителна частица от мен Аз прониквам и поддържам цялата вселена.“ Така, само с една от своите пълни части – всепроникващата Парамтм, Бог поддържа цялото материално космическо творение. Той поддържа и проявленията в духовния свят. Затова в тази шрути-мантра на Шрӣ Ӣшопаниад Той е наречен пӯан, основният поддържащ.

Шрӣ Ка, Божествената Личност, постоянно е изпълнен с трансцендентално блаженство (нанда-майо 'бхст). При пребиваването си преди пет хиляди години във Вндвана (Индия), Той винаги показвал трансцендентално блаженство, още от самото начало на детските си забавления. Унищожението на различните демони – Агха, Бака, Пӯтан и Праламба – било удоволствие и игра за него. Във Вндвана Той се забавлявал с майка си, брат си и приятелите си, като играел ролята на непослушен крадец на масло, и всички наоколо изпитвали божествено блаженство от дейностите му. Бог е известен като крадец на масло, но в това название няма и сянка от укор или подигравка, защото така Той доставя удоволствие на своите чисти предани. Всичко, което Бог правел във Вндвана, целяло да достави удоволствие на придружителите му. Той създал тези забавления, за да привлече умозрителните философи и акробатите от системата хаха йога, които се опитват да открият Абсолютната Истина.

В Шрӣмад Бхгаватам (10.12.11) Шукадева Госвмӣ казва следното за детските игри на Бога с неговите приятели, пастирчетата:

„Божествената Личност, когото гнӣте възприемат като безличностния блажен Брахман, преданите обожават като Върховния Бог, а материалистите смятат за обикновено човешко същество, си играеше с пастирчетата, достигнали това положение благодарение на безброй благочестиви дела.“

Бог постоянно участва в изпълнени с обич трансцендентални дейности с духовните си спътници, в най-различни взаимоотношения – шнта (неутралност), дся (служене), сакхя (приятелство), втсаля (родителска привързаност) и мдхуря (съпружеска любов).

Казано е, че Бог никога не напуска Вндвана-дхма, затова тук може да възникне въпросът как Той управлява света. Отговорът е даден в Бхагавад-гӣт (13.14-18): чрез пълната си част, наречена Парамтм, Свръхдуша, Той прониква в цялото материално творение. Бог лично няма нищо общо с материалното сътворение, поддържане и унищожение, но Той е причината пълната му експанзия, аспектът Парамтм да ги осъществява. Всяко живо същество е тм, душа. Главната тм, която управлява всички души, е Парамтм – Свръхдушата.

Системата за осъзнаване на Бога е велика наука. Материалистите санкхя-йоги могат да наблюдават и изследват единствено двайсет и четирите фактора на материалното творение; за пуруша, за Бога, те не знаят почти нищо. Трансценденталистите имперсоналисти просто са заблудени от ослепителното сияние брахма-джьоти. Ако иска да види Абсолютната Истина изцяло, човек трябва да проникне отвъд двайсет и четирите материални елемента и отвъд самото сияние. Шрӣ Ӣшопаниад ни води натам с молитвата да се отдръпне хирамая-птра, ослепителното покривало. Докато това покривало не се вдигне и човек не види Божествена Личност такава, каквото е, той никога няма да осъзнае Абсолютната Истина.

Аспектът Парамтм на Божествената Личност е една от трите пълни експанзии, виу-таттви, чието общо название е пуруа-аватри. Първата от тези виу-таттви във Вселената е известен като Кӣродака-шйӣ Виу. Той е Виу сред трите главни божества – Брахм, Виу и Шива и е всепроникващата Парамтм, във всяко индивидуално живо същество. Втората виу-таттва е Гарбходака-шйӣ Виу, общата Свръхдуша на живите същества. Отвъд тези две експанзии се намира Краодака-шйӣ Виу, който лежи в Причинния океан. Той е създателят на всички вселени. Йога системата помага на сериозния ученик да постигне тези виу-таттви, след като преодолее двайсет и четирите материални елемента на космическото творение. Заниманието с емпирична философия помага да се осъзнае безличностното брахма-джьоти, което е ослепителното сияние от трансценденталното тяло на Бог Шрӣ Ка. Брахма-джьоти като сияние на Ка се описва в Бхагавад-гӣт (14.27), както и в Брахма сахит (5.40):

„В милиардите вселени има безброй планети и всяка една от тях се различава от останалите по космическото си устройство. Те са разположени в единия край на брахма-джьоти. Брахма-джьоти е личното сияние на Върховния Бог Говинда, който аз обожавам.“
Тази мантра от Брахма сахит е изречена от позицията на същинско осъзнаване на Абсолютната Истина, а настоящата шрути-мантра на Шрӣ Ӣшопаниад представя процеса на осъществяване. Тя е проста молитва към Бога да отстрани своето брахма-джьоти, за да може човек да види истинското му лице. Сиянието брахма-джьоти е подробно описано в няколко мантри на Муака Упаниад (2.2.9-11):

„В духовното царство, отвъд материалното покритие, се намира безкрайното сияние Брахман, свободно от материално замърсяване. За трансценденталистите тази блестяща бяла светлина е светлината на светлините. В това пространство няма нужда от слънчеви лъчи, луна, огън или електричество за осветление. В действителност всяка светлина в материалния свят е само отражение на тази върховна светлина. Брахман е отпред и отзад, на север и юг, на изток и запад, отгоре и отдолу. С други думи, това върховно Брахман-сияние се простира из материалните и духовните небеса.“

Съвършено знание означава да се приема Ка за източник на това Брахман-сияние. Науката за Ка е изложена съвършено в Шрӣмад Бхгаватам. Шрӣла Всадева, авторът на Бхгаватам, утвърждава, че човек би описал Върховната Истина като Брахман, Парамтм или Бхагавн, въз основа на познанието си за Бога. Той никъде не казва, че Върховната Истина е джӣва, обикновено живо същество. Живото същество не бива да се приема за Върховна Истина. Ако беше Върховния, то нямаше да се моли на Бога да отстрани блестящото си покривало, за да види истинското му лице.

Заключението е, че този, който няма представа за енергиите на Върховната Истина би осъзнал безличностния Брахман. По същия начин, ако разбира материалните енергии на Бога, но има съвсем малко или никакво знание за духовната енергия, той постига Парамтм. Тоест, осъзнаването на Брахман и на Парамтм е частично осъзнаване на Абсолютната Истина. Но когато след отдръпването на хирамая-птра човек осъзнае, Върховната Божествена Личност, Шрӣ Ка в цялостната му енергия, тогава той разбира всудева сарвам ити: Бог Шрӣ Ка, наречен Всудева, е всичко – Брахман, Парамтм и Бхагавн. Той е Бхагавн, коренът, а Брахман и Парамтм са клоните му.

В Бхагавад-гӣт (6.46-47) се прави сравнителен анализ на трите вида трансценденталисти – гнӣте (поклонниците на безличностния Брахман), йогӣте (обожателите на аспекта Парамтм) и бхактите, преданите на Бог Шрӣ Ка. Там се казва, че гнӣте, овладели ведическото знание, са по-добри от обикновените, работещи за резултат, хора. Йогӣте са по-висши от гнӣте. А от всички йогӣ най-висш е този, който постоянно служи на Бога с цялата си енергия. Казано накратко, философът е по-добър от работещия човек, мистикът стои по-високо и от философа, а този, който следва бхакти-йога, който постоянно служи на Бога, е най-издигнатият от всички. Шрӣ Ӣшопаниад ни насочва към постигането на това съвършенство.