Мантра втора

Никой не иска да умира, всеки иска да живее колкото се може по-дълго. Този стремеж е видим не само индивидуално, но и колективно – в различните групи, общества и нации. Всички живи същества водят тежка борба за съществуване и Ведите утвърждават, че това е съвсем естествено. Живото същество е вечно по природа, но поради обвързване с материалното битие, трябва да сменя тялото си. Този процес се нарича прераждане на душата, карма-бандхана – да бъдеш обвързан от собствените си дейности. Живото същество е принудено да работи за препитанието си, защото такъв е законът на материалната природа; ако не действа в съответствие с предписаните му задължения, то нарушава природния закон и се заплита още повече в кръговрата на раждането и смъртта през множество форми живот.

В кръговрата на раждането и смъртта се включват всички форми на живот; но когато живото същество приеме човешка форма, то има възможност да се освободи от оковите на карма. Понятията карма, акарма и викарма са обяснени много добре в Бхагавад-гӣт. Действията, извършвани в съответствие с препоръчаните в свещените писания задължения, се наричат карма. Действията, които освобождават от кръговрата на раждането и смъртта, се наричат акарма. А викарма са дейностите, които човек извършва, злоупотребявайки със свободата си; те го насочват към нисшите форми на живот.
От трите категории дейности интелигентните хора предпочитат тези, които ги освобождават от робството на карма. Обикновените хора искат да вършат добра работа, за да получат признание и да си извоюват престижно положение в този свят или в рая. По-напредналите обаче искат напълно да се освободят от действията и последиците им. Разумните хора знаят добре, че както лошата, така и добрата работа причинява материални страдания. Затова се стремят към дейности, които ще ги освободят от последиците и на двете. Такава освобождаваща дейност се обяснява тук на страниците на Шрӣ Ӣшопаниад.

Наставленията на Шрӣ Ӣшопаниад са разяснени по-задълбочено в Бхагавад-гӣт, понякога наричана Гӣтопаниад, каймака на всички Упаниади. В Бхагавад-гӣт (9.3-16) Божествената Личност казва, че никой не може да постигне състоянието наикармя, или акарма, без да следва предписаните от Ведите задължения. Ведическите писания могат да насочат енергията на човешкото същество към постепенно осъзнаване на господството на Върховното същество. Когато приеме авторитета на Божествената Личност – Всудева, Ка – то е достигнало равнището на положителното знание. В това пречистено състояние проявленията на природата – добро, страст и невежество – са безсилни и човек може да действа от позициите на наикармя, т.е. да работи, без да се обрича на робство в кръговрата на раждането и смъртта.

Всъщност не бива да се прави нищо друго, освен да се служи предано на Бога. Но на нисшите нива на съществуване е трудно веднага да се възприемат дейностите на преданото служене и напълно да се спре работата, която носи последствия. Обусловената душа е привикнала да работи за сетивно наслаждение, за собствена изгода, независимо дали пряка, или опосредствана. Обикновеният човек работи за собственото си сетивно наслаждение и когато този принцип се разпростре дотам, че обхване обществото, нацията или цялото човечество, той приема различни привлекателни названия като алтруизъм, социализъм, комунизъм, национализъм, хуманизъм и пр. Тези „-изми“ наистина са много привлекателни форми на карма-бандхана, кармичното робство, но ведическите наставления на Шрӣ Ӣшопаниад поясняват: ако наистина искате да посветите живота си на някой от горните „-изми“, поставете в центъра му Бога. Няма нищо лошо да бъдеш семеен, алтруист, социалист, комунист, националист или хуманист, стига да извършваш всички тези дейности в съответствие с ӣшвся, схващането, че Бог е в центъра на всичко.

В Бхагавад-гӣт (2.40) Ка оценява дейностите, посветени на Бога като толкова могъщи, че дори незначителна част от тях може да спаси човека от най-голяма опасност. Най-голямата опасност в живота е отново да попаднеш в еволюционния цикъл на раждането и смъртта сред 8 400 000 вида. Ако по една или друга причина човек проиграе духовния шанс, предоставен му с човешката форма на живот, и по този начин отново попадне в еволюционния цикъл, това трябва да се смята за най-голямото нещастие, макар че глупакът не може да го прозре заради несъвършенството на сетивата си. Затова Шрӣ Ӣшопаниад ни съветва да използваме своята енергия в духа на ӣшвся. Ако действаме по такъв начин, можем да си пожелаем дълъг, дълъг живот; в противен случай дългият живот няма стойност. Дървото живее стотици години, но няма смисъл да се живее дълго като дърветата, да се диша като ковашкия мях, да се зачеват деца като свинете и кучетата и да се яде като камила. Скромният живот, с Бог в центъра, има много по-голяма стойност от великата измама на безбожния алтруизъм или социализъм.

Алтруистичните дейности, извършвани в духа на Шрӣ Ӣшопаниад, се превръщат във вид разновидност на карма-йога и са препоръчани в Бхагавад-гӣт (18.5-9). Те предпазват от свличане в еволюционния процес на раждането и смъртта. Дори да са полузавършени, такива посветени на Бога дейности, са добри за този, който ги извършва, защото му осигуряват човешка форма на живот в следващото раждане. А с това той получава още една възможност да напредне по пътя към освобождението.

Как да се извършват посветени на Бога дейности е подробно описано в Бхакти-расмта синдху от Шрӣла Рӯпа Госвмӣ. На английски сме издали тази книга под заглавие Нектарът на предаността. Препоръчваме тази ценна книга на всички, които искат да извършват своите дейности в духа на Шрӣ Ӣшопаниад.