Мантра шеста

Това е описание на един мах-бхгавата – великата личност, която вижда, че всичко е свързано с Върховната Божествена Личност. Присъствието на Върховния се осъзнава на три степени. Каниха-адхикрӣ се намира на най-ниското стъпало от осъзнаването на Бога; той отива на някое място за поклонение – храм, църква или джамия, според вида на религиозната си вяра – и извършва обожание съобразно наставленията на съответното писание. Такива предани смятат, че Бог присъства единствено на мястото за поклонение. Те не могат да определят кой какво положение заема в преданото служене или кой е осъзнал Върховния Бог. Те следват установените формули и често влизат в конфликт помежду си, защото смятат даден вид обожание за по-висш от друг. Каниха-адхикрӣ са всъщност материалистични предани; те просто се опитват да преминат границите на материята и да достигнат духовно ниво.

Достигналите втората степен от осъзнаването на Бога се наричат мадхяма-адхикрӣ. Те правят разлика между четири вида същества: 1. Върховния Бог; 2. преданите на Бога; 3. простодушните, без знание за Бога; 4. атеистите, които не вярват в Бога и ненавиждат преданите.
Мадхяма-адхикрӣ има различно отношение към личностите от гореспоменатите категории. Той почита Бога и го приема за обект на любовта си; сприятелява се с тези, които следват пътя на предаността; опитва се да събуди спящата любов към Бога в сърцата на простодушните; избягва атеистите, които се подиграват дори с името на Бога.

Над мадхяма-адхикрӣ е уттама-адхикрӣ; той вижда връзката на всекиго с Върховния. Не прави никакви разграничения между атеисти и вярващи, а вижда у всеки неотделима частица от Бога. Той знае, че няма съществена разлика между дълбоко образования брхмаа и бездомното куче, защото и двамата са частици от Бога, макар и въплътени в различни тела заради различното качество на дейността от предишните си животи. Брхмаа-частицата от Върховния не е злоупотребила с малката си независимост получена от Бога, а частицата в тялото на куче е злоупотребила с независимостта си и затова е наказана от законите на природата да бъде затворена в тази кучешка форма. Без да взема под внимание дейностите, извършени от брхмаа и кучето, уттама-адхикрӣ се опитва да бъде от полза и на двамата. Такъв образован предан не се заблуждава от материалните тела, а е привлечен от духовната искра, намираща се в тях.

Тези, които просто подражават на уттама-адхикрӣте, демонстрирайки единство и братство, а в поведението си се ръководят от телесните взаимоотношения, са псевдофилантропи. Схващането за общочовешко братство трябва да се разбере и възприеме от истински уттама-адхикрӣ, а не от някой глупак, който не разбира индивидуалната душа или Свръхдушата – пълната експанзия на Върховния Бог, намираща се навсякъде.

В тази шеста мантра ясно се казва, че човек трябва да наблюдава и да вижда. Това означава да следваш предишните чрии, съвършените учители. Точната санскритска дума, употребена в тази връзка, е анупашяти. Ану означава „да следваш“, а пашяти – да „наблюдаваш“. Така думата анупашяти ни подсказва да не гледаме на нещата с просто око, а да следваме предишните чрии. Поради материалните си недостатъци окото не вижда нищо правилно. Как точно стоят нещата можем да научим от по-висш източник, а най-висшият източник е ведическата мъдрост, водеща началото си от самия Бог. Ведическата истина достига до нас по ученическа приемственост от Бога към Брахм, от Брахм към Нрада, от Нрада към Вса и от Вса към многобройните му ученици. По-рано не е имало нужда да се записва посланието на Ведите, защото в предишните епохи хората са били по-интелигентни, имали са по-силна памет и са можели да следват наставленията просто като ги чуят веднъж от устата на истински духовен учител.

В днешно време има много коментари върху свещените писания, но повечето от тях не следват Шрӣла Всадева, съставителя на ведическата мъдрост. Последното, най-съвършено и възвишено произведение на Шрӣла Всадева, е Шрӣмад Бхгаватам, естествения коментар върху Веднта сӯтра. Да не забравяме и Бхагавад-гӣт, изговорена от самия Бог и записана от Всадева. Това са най-важните от многобройните свещени писания; и всеки коментар, противоречащ на принципите на Бхагавад-гӣт или на Шрӣмад Бхгаватам, не е авторитетен. Упаниадите, Веднта сӯтра, Ведите, Бхагавад-гӣт и Шрӣмад Бхгаватам изграждат едно стройно единство; между тях има пълно съответствие. И никой не бива да си позволява някакви заключения върху Ведите, без да е получил наставления от последователите на Всадева, които вярват в Божествената Личност и многообразните му енергии, разяснени в Шрӣ Ӣшопаниад.

Според Бхагавад-гӣт (6.9) само този, който вече е на равнището на освобождението (брахма-бхута), може да стане уттама-адхикрӣ и да смята всяко живо същество за свой брат. Политиците, постоянно устремени към някаква материална изгода, нямат това виждане. Със служене на външното тяло (за слава или с някаква друга користна цел) се подражава на уттама-адхикрӣ, но ни най-малко не се служи на душата. Такива подражатели нямат знание за духовния свят. Уттама-адхикрӣ вижда душата в тялото и му служи като на душа; това по естествен начин включва в себе си и материята.