Глава 1

Било време, когато земята изнемогвала под тежестта на военните сили на различни царе, които всъщност били демони, макар и облечени в царски одежди. По целия свят царели безредици. Тогава Бхӯми, богинята, която управлява земята, отишла при Брахм да му разкаже за бедите си, причинени от царете демони. Бхӯми се превърнала на крава и със сълзи на очи застанала пред Брахм. Тя била много измъчена и плачела, за да предизвика състраданието му. Бхӯми разказала за бедственото положение на земята. Като чул това, Брахм много се разтревожил и веднага се отправил към млечния океан, където живее Бог Виу. Всички полубогове, начело с Шива, съпровождали Брахм; Бхӯми също ги следвала. Стигнали до брега на млечния океан и Брахм се приготвил да умилостиви Бог Виу, който по-рано бил спасил земята в трансценденталната си форма на глиган.

Сред ведическите мантри има една молитва, която се нарича Пуруа-сӯкта. Обикновено полубоговете отдават почитанията си на Виу, Върховната Божествена Личност, като пеят Пуруа-сӯкта. Винаги, когато на планетите им има нещо обезпокояващо, управляващите божества могат да се срещнат с върховния господар на тази вселена, Брахм. А Брахм от своя страна може да се обърне към Върховния Бог, Виу, но не като отиде направо при него, а като застане на брега на млечния океан. В тази вселена има планета, наречена Шветадвӣпа; на нея се намира млечният океан. От многобройните ведически писания научаваме, че както на тази планета има океан от солена вода, така на другите планети има най-различни други океани. Някъде има млечни океани, другаде – маслени океани, океани от алкохол и т.н. За да умилостивят Кӣродака-шйӣ Виу, който е Върховната Божествена Личност, полубоговете обикновено се молят с Пуруа-сӯкта. Той се нарича Кӣродака-шйӣ Виу, тъй като лежи в млечния океан. Той е Върховната Божествена Личност и всички инкарнации във вселената се появяват чрез него.

Полубоговете изрекли молитвата Пуруа-сӯкта, но като че ли не се чул никакъв отговор. Тогава самият Брахм седнал, започнал да медитира и уловил посланието на Бог Виу. След това го оповестил на полубоговете. Такъв е редът, по който се получава ведическото знание. Най-напред Върховната Божествена Личност предава знанието в сърцето на Брахм. Както се казва в началото на Шрӣмад Бхгаватам: тене брахма хд – трансценденталното знание на Ведите е било предадено на Брахм в сърцето му. Така и в този случай единствен Брахм могъл да разбере посланието, предадено от Бог Виу. Той го оповестил на полубоговете, за да могат да предприемат незабавни действия. Посланието гласяло, че Върховната Божествена Личност много скоро ще се появи на земята със своите изключителни, невероятно могъщи енергии и докато бъде на земята, за да изпълни мисията си – да унищожи демоните и да помогне на преданите, – полубоговете също трябва да бъдат там, за да я подпомагат. Те трябва незабавно да се родят в династията Яду, в която ще се появи Богът, когато настане време.

Ка, който е самата Върховна Божествена Личност, се появил като син на Васудева. Преди това всички полубогове заедно със съпругите си се родили на този свят в различни благочестиви семейства, за да съдействат на Бога в изпълнението на мисията му. Точната дума, която е употребена тук, е тат-приртхам и смисълът ѝ е, че полубоговете трябва да дойдат на земята, за да доставят удоволствие на Бога. Иначе казано, всяко живо същество, което живее единствено за да удовлетворява Бога, е полубог. После полубоговете научили, че пълната част на Бог Ка, Ананта, който поддържа планетите във вселената, като разпростира милионите си глави, също ще дойде на земята, преди да се появи Бог Ка. Те разбрали още, че външната енергия на Виу (м), която пленява всички обусловени души, също ще се появи, за да изпълни намеренията на Върховния Бог.

След като успокоил с ласкави думи всички полубогове, включително и Бхӯми, и им дал наставления, Брахм, бащата на всички праджпати, прародителите на населението във вселената, заминал за обителта си Брахмалока, която е най-висшата материална планета.

Цар Шӯрасена, старейшина на династията Яду, управлявал държавата Матхур (област Матхур) и областта Шӯрасена. В резултат на управлението му Матхур станала столица на царете от династията Яду. Матхур станала столица и заради това че родът Яду бил род на благочестиви хора, които знаели, че това е мястото, в което Бог Ка живее вечно, както живее и в Дврак.

Веднъж Васудева, синът на цар Шӯрасена, се връщал у дома си заедно с младата си съпруга Девакӣ, за която току-що се бил оженил. Девака, бащата на Девакӣ, много обичал дъщеря си и дал за нея хубава зестра. Той подарил стотици колесници, целите украсени със злато. Каса, синът на Уграсена, сам пожелал да държи юздите на конете и карал колесницата, за да достави удоволствие на сестра си Девакӣ. Във ведическата цивилизация има обичай когато момичето се омъжва, брат му да го отвежда заедно със зет си в техния нов дом. Братът съпровожда току-що омъжената си сестра до дома на свекъра ѝ, за да не страда тя прекалено много от раздялата с бащиния си дом. Зестрата, която дал Девака, се състояла от четиристотин слона, целите украсени със златни гирлянди, петнадесет хиляди украсени коня и хиляда и осемстотин колесници. Той наредил също така двеста красиви момичета да следват дъщеря му. Според правилата за женене, които и до днес се следват в Индия, когато се жени един катрия, заедно с булката в двореца му отиват и няколко десетки момичета, нейни приятелки. Тези момичета се наричат прислужнички, но всъщност се държат с царицата като нейни приятелки. Този обичай съществува от незапомнени времена, можем да го проследим поне до времето преди идването на Бог Ка, т.е. допреди пет хиляди години. И така, заедно със съпругата си Васудева водел в двореца си още двеста красиви девойки.

Докато младоженците се возели в колесницата, в чест на забележителното събитие свирели всевъзможни музикални инструменти. Чували се раковини, рогове, барабани и литаври и от техния хор се раждала приятна мелодия. Шествието било много хубаво, Каса карал колесницата… Изведнъж от небето се разнесъл необикновен глас, който се обърнал към Каса: „Каса, ти си голям глупак. Караш колесницата на сестра си и зет си, а не знаеш, че осмото дете на сестра ти ще те убие.“

Каса бил от династията Бходжа, син на Уграсена. За него се знаело, че е най-демоничният от всички царе на династията Бходжа. Щом чул небесното предсказание, той сграбчил Девакӣ за косата и замахнал с меча си да я убие. Васудева бил смаян от поведението на Каса и за да умилостиви своя жесток и покварен зет, заговорил с голямо благоразумие, като излагал следните доводи. Той казал: „Скъпи ми шурею, ти си най-прославеният цар от династията Бходжа. Хората знаят, че си най-великият воин и най-безстрашният цар. Как можа да изпаднеш в такава ярост, че да си готов да убиеш една жена, и то собствената ти сестра, в знаменателния ден на женитбата ѝ? Защо толкова много се боиш от смъртта? Твоята смърт се ражда заедно с теб. От самия ден на рождението си ти си започнал да умираш. Ето, ти си на двадесет и пет години – това означава, че вече двадесет и пет години умираш. Ти умираш всеки миг, всяка секунда. Трябва ли тогава толкова да се боиш от смъртта? Окончателната смърт е неизбежна. Можеш да умреш днес или след сто години, но не можеш да избегнеш смъртта. Защо се боиш толкова много? Всъщност смъртта – това е унищожение на сегашното тяло. Щом тялото преустанови дейностите си и се слее с петте елемента на материалната природа, живото същество, което се намира в него, приема друго тяло, което пък съответства на действията му в сегашното му тяло и на последствията от тях. Всичко това може да се сравни с действията, които извършва човек, когато върви по улицата: той изнася напред единия си крак и когато се увери, че е стъпил здраво на земята, повдига другия. Така едно след друго се сменят телата и душата пътува през тях. Виж колко внимателно гъсениците се придвижват от клонче на клонче! Така и живото същество сменя тялото си веднага щом висшите авторитети решат какво ще бъде следващото. Докато е обусловено от материалния свят, живото същество е принудено да приема материални тела едно след друго. Следващото тяло му се дава от природните закони в зависимост от неговите действия в този му живот и от последиците от тях.
Тялото прилича на предметите, които виждаме в сънищата си. Докато спим, насън ние създаваме толкова много неща. Понеже сме виждали злато, виждали сме и планина, насън съединяваме двете представи и виждаме златна планина. Понякога сънуваме, че имаме тяло, с което летим в небето, и тогава напълно забравяме сегашното си тяло. Телата се сменят. По подобен начин ние забравяме предишното си тяло, когато получим ново. В съня си влизаме в съприкосновение с толкова много неща, но щом се събудим, напълно ги забравяме. Всъщност тези материални тела са резултати от дейностите на ума ни. Но сега ние не помним миналите си тела.

По природа умът е много непостоянен. Той приема нещо и веднага след това го отхвърля. Когато умът е в съприкосновение с петте обекта на сетивното наслаждение: форма, вкус, мирис, звук и допир – в него постоянно протичат процеси на приемане и отхвърляне. Когато разсъждава, умът се свързва с обектите на сетивното наслаждение и щом живото същество пожелае да има определен вид тяло, то го получава. Следователно тялото се дава от законите на материалната природа. Живото същество приема тяло и отново влиза в материалния свят, за да се наслаждава или да страда в зависимост от устройството на тялото си. Ако нямахме съответния вид тяло, нямаше да можем да се наслаждаваме и да страдаме според влеченията на ума ни, които сме наследили от миналия си живот. Това тяло ни е дадено в съответствие със състоянието на ума ни в мига на смъртта.

„Светещите планети, например слънцето, луната, звездите, се отразяват във водните басейни, езерата от масло и океаните от гхи. С раздвижването на течността отражението се променя. Луната се отразява във водата и от движенията на водата тя сякаш също се движи, но в действителност това не е така. По същия начин и живото същество получава различни видове тела заради измислиците на ума си, макар всъщност да няма никаква връзка с тях. Но омаяно от илюзията, в плен на м, живото същество мисли, че принадлежи на това тяло. Така става в обусловения живот. Да речем, че едно живо същество сега е в човешко тяло. То мисли, че принадлежи към човешката общност, към определена държава или определено място. Като се отъждествява по този начин, то си подготвя друго тяло, което всъщност изобщо не му е нужно. Тези желания и умствени измислици са причината за различните тела. Но покриващата сила на материалната природа е така голяма, че живото същество е удовлетворено от всяко тяло, което получава, и с огромно удоволствие се отъждествява с него. Затова се осмелявам да те помоля: не се оставяй да те обсебят внушенията на ума и тялото.“

Така Васудева молел Каса да не бъде жесток към своята току-що омъжила се сестра. Човек не трябва да бъде враждебен към никого, защото злобата и завистта са причината за страха както в този свят, така и в следващия, когато човек се изправи пред Ямарджа (бога на възмездието, което човек трябва да получи след смъртта). Васудева умолявал Каса в името на Девакӣ, като му припомнял, че тя му е по-малка сестра. Освен това той молел в знаменателен момент – деня на женитбата. По-големите братя и сестри трябва да покровителстват по-малките като свои собствени деца. „Положението е толкова деликатно, че ако я убиеш, ще хвърлиш сянка върху доброто си име“ – заключил Васудева.

Той се опитал да умилостиви Каса чрез мъдри философски наставления, но тъй като Каса общувал с демони, не можел да бъде умилостивен. Поради демоничните си връзки той винаги си оставал демон, макар да бил роден в много издигнат царски род. Един демон никога не обръща внимание на добрите съвети. Той е като закоравелия престъпник: няма никаква полза да му даваш морални наставления. Така и тези, които имат демоничен или атеистичен нрав, много трудно усвояват добрите съвети, колкото и авторитетни да са те. Това е разликата между полубоговете и демоните. Тези, които приемат добрите съвети и се опитват да живеят в съответствие с тях, се наричат полубогове, а тези, които не са в състояние да ги приемат, се наричат демони. Като не постигнал успех в опитите си да усмири Каса, Васудева започнал да се чуди как да защити съпругата си, Девакӣ. Когато надвисне опасност, разумният човек се опитва да я избегне по всякакъв начин. Но ако въпреки всичките усилия на разума си човек не успява да я избегне, той не носи вина. Трябва да направим всичко възможно, за да изпълним задълженията си, но ако опитите ни се провалят, трябва да знаем, че вината за това не е наша.

Васудева обмислял положението на съпругата си по следния начин: „Засега нека спася живота на Девакӣ, а по-късно, ако имаме деца, ще видя как мога да спася тях.“ Васудева решил: „Ако в бъдеще имам дете, което е в състояние да убие Каса, както той си мисли, тогава и Девакӣ, и детето ще бъдат спасени, защото неведоми са пътищата на Провидението. Но сега нека по някакъв начин да спася живота на Девакӣ.“

Не може да се каже със сигурност как живото същество влиза в съприкосновение с определен вид тяло, както не може да се каже как бушуващият пожар подпалва отделните дървета в гората. Когато избухне горски пожар, огънят понякога прескача някое дърво и подпалва съседното, носен от вятъра. Така е и с живото същество: то може да изпълнява задълженията си с голямо старание и страхопочитание, но въпреки това е много трудно да узнае какво тяло ще получи в следващия си живот. Махрджа Бхарата изпълнявал с голяма вяра задълженията си във връзка със себепознанието, но така се случило, че се привързал към едно еленче и в следващия си живот трябвало да приеме тяло на елен.

След като размислил как да спаси съпругата си, Васудева заговорил на Каса много почтително, макар че Каса бил един от най-големите грешници. Понякога става така, че някоя изключително добродетелна личност като Васудева трябва да ласкае такива като Каса, притежатели на всякакви пороци. Такъв е ходът на всички споразумения. Въпреки че Васудева бил дълбоко наскърбен, отстрани той изглеждал весел. Той се държал с покварения Каса по този начин само заради безпощадността му. Васудева казал на Каса: „Скъпи шурею, моля те, разбери: от сестра ти не те заплашва никаква опасност. Ти очакваш нещо лошо, защото чу пророчески глас от небето. Но опасността ще дойде от синовете на сестра ти, а те още не съществуват. И кой знае – в бъдеще може да ни се родят синове, но може и да не ни се родят. Затова засега ти си в безопасност. Няма причина да се боиш от сестра си. Ако тя роди синове, аз ти обещавам, че ще ти ги дам и ти ще можеш да направиш с тях каквото сметнеш за необходимо.“

Понеже знаел цената на честната дума на Васудева, Каса бил убеден от доводите му. Засега той се въздържал от ужасното убийство на сестра си. Васудева се зарадвал и възхвалил решението на Каса, а след това се прибрал у дома си.
След време Васудева и Девакӣ родили осем момчета и едно момиченце. Когато се родил първият им син, Васудева удържал честната си дума и веднага занесъл детето на Каса. Васудева бил много прославен с честната си дума. Той искал да запази славата си. Макар че за него било много болезнено да предаде новороденото на Каса, Каса поел детето с голямо задоволство. И все пак постъпката на Васудева пробудила у него известно състрадание. Тази случка е много показателна. За една такава велика душа като Васудева нищо, колкото и болезнено да е то, не може да възпрепятства изпълнението на дълга ѝ. Една знаеща личност като Васудева изпълнява задълженията си, без да се колебае. А от друга страна, един демон като Каса никога не се колебае да извърши някое отвратително действие. Затова е казано, че святите личности могат да изтърпят всичките бедствия в живота си, че знаещите личности изпълняват дълга си, без да чакат благоприятни за това условия, че отвратителните личности като Каса са в състояние да извършат всякакви грехове, а преданите могат да пожертват всичко, за да удовлетворят Върховната Божествена Личност.

Каса бил доволен от постъпката на Васудева. Той се изненадал, че Васудева удържал обещанието си, и тъй като бил доволен от него, го съжалил и му казал: „Скъпи Васудева, не беше нужно да ми носиш това дете. От него не ме заплашва нищо. Аз чух, че ще ме убие осмото дете, създадено от теб и Девакӣ. Излишно е да вземам това дете. Можеш да си го отнесеш обратно.“

Васудева се върнал вкъщи с първото си дете и макар че се радвал от поведението на Каса, не му вярвал, защото знаел, че Каса не може да се владее. Един атеист не може да отстоява твърдо честната си дума. Този, който не владее сетивата си, не може да е постоянен в намеренията си. Големият държавник Чакя Паита е казал: „Никога не се доверявай на дипломат или на жена.“ Тези, които са пристрастени към неограничавано от нищо сетивно наслаждение, никога не могат да бъдат честни и на тях никога не трябва да им се вярва.

Тогава при Каса отишъл великият мъдрец Нрада. Той бил научил, че Каса се е смилил над Васудева и му е върнал първото дете. Нрада имал голямо желание да ускори колкото се може повече идването на Бог Ка. Затова съобщил на Каса, че личности като Нанда Махрджа, всички пастири, техните съпруги и девойките във Вндвана и от друга страна, Васудева, баща му Шӯрасена и роднините му от рода Ви на династията Яду се подготвят за появяването на Бога. Нрада предупредил Каса да внимава с приятелите и доброжелателите си и с полубоговете, родени в тези семейства. Каса и всичките му приятели и съветници били демони. Демоните винаги се боят от полубоговете. След като научил от Нрада за раждането на полубоговете в тези семейства, Каса незабавно станал нащрек. Той разбрал, че щом полубоговете вече са дошли, значи много скоро ще се появи Бог Виу. Каса веднага задържал Васудева и Девакӣ и ги хвърлил в затвора.

В затвора, оковани във вериги, всяка година Васудева и Девакӣ раждали по едно момче и Каса едно след друго убивал тези деца, тъй като мислел всяко от тях за инкарнация на Виу. Той се страхувал най-вече от осмото дете, но след посещението на Нрада стигнал до заключението, че всяко от децата може да е Ка. По-добре да убие всички деца на Девакӣ и Васудева.

Не е много трудно да се разберат тези действия на Каса. В световната история има много примери за царски особи, които са убивали баща, брат, приятели или цялото си семейство, за да осъществят престъпните си амбиции.

С благоволението на Нрада Каса узнал миналото си раждане. Той научил, че в предишния си живот е бил демон на име Кланеми и е бил убит от Виу. И понеже сега се бил родил в династията Бходжа, той бил решил да стане смъртен враг на династията Яду – в нея трябвало да се появи Ка и Каса много се боял, че Ка ще го убие, както в миналото му раждане.

Най-напред Каса затворил баща си Уграсена, защото той бил главният цар на династиите Яду, Бходжа и Андхака, а после завзел царството на Шӯрасена, бащата на Васудева. Каса се обявил за цар на всички тези места.