Глава 17
Как Ка потушил горския пожар
След като чул за наказанието на Клия, цар Парӣкит попитал Шукадева Госвмӣ защо Клия напуснал красивата си земя и защо Гаруа бил толкова враждебно настроен към него. Шукадева Госвмӣ разказал на царя, че този остров се наричал Нглая и се обитавал от змии, между които Клия била една от най-важните. Тъй като обичал да яде змии, Гаруа ходел на острова и убивал от тях толкова, колкото пожелаел. Някои наистина изяждал, но други убивал съвсем ненужно. Цялото змийско царство много се разтревожило и водачът на влечугите, Всуки, помолил Брахм за помощ. Брахм направил така, че Гаруа да не ги притеснява повече – всеки път, когато луната се изтъни до полумесец, влечугите трябвало да предлагат на Гаруа по една змия. Змията слагали под едно дърво като жертвоприношение за Гаруа. Гаруа се чувствал удовлетворен от този дар и не безпокоял останалите змии.
Но постепенно Клия започнал да се възползва от това положение. Той бил прекалено горд с многото отрова, която бил натрупал, и с материалното си могъщество и си помислил: „Защо трябва да правим това жертвоприношение за Гаруа?“ И престанал да дава на Гаруа каквито и да било дарове, дори сам изяждал змията, която трябвало да се принесе в жертва. Когато Гаруа, великият предан, който носи Виу на гърба си, научил, че Клия яде предназначените за него змии, много се разгневил и бързо полетял към острова, за да убие оскърбителя. Клия се опитал да се сражава с Гаруа и го посрещнал с многобройните си глави и остри отровни зъби. Той се опитал да го ухапе, но Гаруа, синът на Тркя, със страшна ярост и огромна сила, подобаваща на носач на Бог Виу, ударил Клия с блестящите си златни крила. Клия, който се нарича още Кадрусута, син на Кадру, бързо побягнал към езерото Клия-храда, разположено под река Ямун, където Гаруа не можел да дойде.
Клия потърсил закрила във водите на Ямун по следната причина. Гаруа ходел до Ямун да лови риба точно както ходел и на острова на Клия. Но в Ямун живеел един велик йогӣ, наречен Саубхари муни, който медитирал във водата. Той съжалил рибите и помолил Гаруа да не идва повече да ги безпокои. Гаруа не е подвластен на никого, защото носи на гърба си Бог Виу, но се подчинил на заповедта на великия йогӣ. Вместо да ходи там непрекъснато и да изяжда много риби, той отмъкнал само една много голяма риба, която била водач на останалите. Саубхари муни се натъжил, че Гаруа е отнесъл един от рибешките водачи и заради безопасността на рибите проклел Гаруа със следните думи: „От днес нататък ако Гаруа дойде тук да лови риба – казвам това, като влагам в думите си цялата си сила, – той тозчас ще умре.“
Това проклятие било известно само на Клия. Затова той бил толкова сигурен, че Гаруа няма да дойде там и решил, че е разумно да се подслони в езерото на Ямун. Но Саубхари муни не успял да осигури убежище за Клия – от Ямун го прогонил Ка, господарят на Гаруа. Трябва да се отбележи, че Гаруа е пряко свързан с Върховната Божествена Личност и е толкова силен, че не е подвластен на ничия заповед или проклятие. Всъщност Саубхари муни извършил оскърбление, като проклел Гаруа, за когото в Шрӣмад Бхгаватам се казва, че е на нивото на Върховната Божествена Личност, Бхагавн. Макар че Гаруа не се опитвал да си отмъсти, този муни не избегнал наказанието за обидната си постъпка спрямо личността на великия ваиава. Заради тази своя грешка Саубхари муни паднал от издигнатото си положение в йога, по-късно се оженил и станал като тези, които търсят наслаждение в материалния свят. Падането на Саубхари муни, който бил потопен в духовното блаженство на медитацията, е урок за оскърбителите на ваиавите.
Когато най-накрая Ка излязъл от езерото на Клия на брега на Ямун, всички приятели и роднини го видели. Той се появил пред тях окичен със скъпи украшения, намазан с балсам от чандана, със скъпоценни накити и почти целия покрит със злато. Жителите на Вндвана, пастирчетата, мъжете, майка Яшод, Махрджа Нанда и всички крави и теленца видели Ка да излиза от Ямун и се почувствали така, сякаш си възвръщали живота. Когато човек, изпаднал в безсъзнание, наново се съвземе, съвсем естествено е да се изпълни с радост. Всички поред притиснали Ка до гърдите си и почувствали голямо облекчение. Майка Яшод, Рохиӣ, Махрджа Нанда и пастирите били толкова щастливи, че прегръщали Ка и мислели, че вече са постигнали крайната цел на живота.
Баларма също прегърнал Ка, но се смеел, защото знаел всичко, което ще се случи, докато останалите били толкова разтревожени. Всички дървета на брега на Ямун, всички крави, бикове и теленца били много радостни, защото Ка пак бил там. Брхмаите на Вндвана със съпругите си дошли да поздравят Ка и членовете на семейството му. Брхмаите са смятани за духовните учители на обществото. Те благословили Ка и семейството му по случай избавлението и помолили Махрджа Нанда да им даде някаква милостиня в чест на това събитие. Махрджа Нанда бил много щастлив от завръщането на Ка и дал на брхмаите много крави и злато. А в това време майка Яшод само прегърнала Ка, сложила го в скута си и от очите ѝ непрекъснато се стичали сълзи.
Нощта вече наближавала и жителите на Вндвана били много уморени. Те решили да пренощуват заедно с кравите и теленцата на речния бряг. Докато почивали, посред нощ в гората неочаквано избухнал голям пожар и бързо станало ясно, че скоро огънят ще погълне всички жители на Вндвана. Щом почувствали горещината на огъня, те веднага потърсили закрилата на Ка, Върховната Божествена Личност, макар Той да се държал като тяхно дете. Те казали: „Скъпи Ка! О, Върховна Божествена Личност! О, скъпи Баларма, Ти си източник на цялата сила! Избавете ни от този всепоглъщащ опустошителен пожар. Вие сте единственото ни спасение. Този опустошителен огън ще ни погълне всички!“ Така те се молели на Ка с думите, че не могат да намерят подслон никъде, освен в неговите лотосови нозе. Бог Ка съжалил съселяните си и ги спасил, като погълнал целия горски пожар. Това е възможно за Ка, защото Той е безкраен. Той притежава безграничната сила да направи всичко, което пожелае.
Така завършва пояснението на Бхактиведанта върху седемнадесета глава на книгата „Ка, изворът на вечно наслаждение“, наречена „Как Ка потушил горския пожар“.