Глава 16

Когато разбрал, че водата на Ямун е замърсена от черната змия Клия, Бог Ка предприел действия срещу змията и я накарал да напусне Ямун и да отиде другаде – така била пречистена водата.

Докато Шукадева Госвмӣ разказвал тази история, Махрджа Парӣкит развил още по-силно желание да слуша за детските забавления на Ка. Той попитал Шукадева Госвмӣ как Ка е наказал Клия, който живеел във водата от много години. Махрджа Парӣкит слушал описанията на трансценденталните забавления на Ка с все по-голямо въодушевление и задал този въпрос с голям интерес.

Шукадева Госвмӣ разказал историята по следния начин. На едно място река Ямун образувала голямо езеро, в което живеел Клия, черната змия. Всичко било замърсено от отровата му, от водата постоянно се издигали отровни пари. Ако се случело над това място да прелети някоя птица, тя веднага падала във водата и умирала. Поради отровните изпарения на Ямун всички дървета и тревата около бреговете ѝ били изсъхнали. Бог Ка видял последиците от отровата на голямата змия – цялата река, която течала край Вндвана, носела със себе си смърт.

Ка, който бил дошъл лично, за да убие всички, чието присъствие в този свят не е желано, се качил на едно високо дърво кадамба, което растяло на брега на Ямун. Кадамба е дърво с кръгли жълти цветове, което расте обикновено само в земите на Вндвана. След като се качил на дървото, Ка затегнал пояса си, потрил ръце досущ като борец и скочил право в отровното езеро. Дървото кадамба, от което скочил Ка, било единственото живо растение наоколо. Някои коментатори казват, че дървото се съживило, когато го докоснали лотосовите нозе на Ка. В някои други Пури се казва, че Гаруа, който вечно носи Виу на гърба си, знаел какво ще направи Ка в бъдеще и затова сложил в дървото малко нектар, за да го запази живо. Когато Бог Ка скочил във водата, реката излязла от бреговете си, като че в нея било паднало нещо огромно. Тази проява на могъществото на Ка не е нещо необичайно, тъй като в Ка се съдържа цялата сила.

Ка плувал във водата като голям силен слон и вдигал страхотен шум. Клия, голямата черна змия, чул това. Той не можел да издържа този грохот. Клия разбрал, че това е опит за нападение на дома му. И веднага се появил пред Ка. Клия се убедил, че Ка си заслужава да се види – тялото му било толкова красиво и нежно. Цветът му бил подобен на цвета на облак, а нозете му приличали на лотосово цвете. Той бил украсен с Шрӣватса, скъпоценни накити и жълти дрехи. Красивото му лице се усмихвало и Той се забавлявал в река Ямун, като показвал голямата си сила. Но въпреки красотата на Ка Клия почувствал в сърцето си страшен гняв и сграбчил Ка в мощните си пръстени.

Пастирчетата и жителите на Вндвана, които много обичали Ка, се вцепенили от страх, като видели по какъв невероятен начин Ка бил пленен в пръстените на змията. Те били посветили всичко на Ка – живота си, имуществото си, любовта си, дейностите си – всичко било за Ка. И когато го видели в такова положение, се строполили на земята, вцепенени от страх. Кравите, биковете и малките теленца били ужасени и го гледали с огромна тревога. Силно уплашени, те само плачели от мъка и стояли изправени на брега, безсилни да направят нещо за своя любим Ка.

Докато на брега на Ямун се разигравала тази случка, се появили лоши знамения. Земята се разтърсвала от трусове, от небето падали метеори, а лявата част на телата на хората треперела. Всичко това предвещавало голямо бедствие. Пастирите, също и Нанда Махрджа, видели тези неблагоприятни знаци и много се разтревожили. В този момент те научили, че Ка е отишъл на пасището без по-големия си брат Баларма. Щом Нанда, Яшод и пастирите чули тази вест, те се притеснили още повече. Тъй като много обичали Ка и не съзнавали пълната степен на могъществото му, те били завладени от безпокойство и тревога – защото нямали нищо по-скъпо от Ка, защото били отдали на Ка всичко – живота си, богатството си, своята любов, ум и дейности. Поради голямата си привързаност към Ка те мислели: „О, този път Ка вече наистина ще загине!“

Всички жители на Вндвана излезли от селото да търсят Ка. Събрали се деца, младежи, старци, жени, животни и всякакви живи същества. Те знаели, че единствено Ка поддържа живота им. А през това време Баларма, който е господар на цялото знание, само стоял и се усмихвал. Той знаел колко е силен малкият му брат и разбирал, че няма причина за безпокойство, когато Ка се бие с някаква обикновена змия от материалния свят. Затова останал недокоснат от тревогите им. Но уплашените жители на Вндвана започнали да търсят Ка, като вървели по следите му, оставени в пръстта. Така те се приближавали към брега на Ямун. Накрая, като вървели все по следите, белязани със знаме, лък и раковина, жителите на Вндвана стигнали до речния бряг и видели всички крави и момчета да плачат, вперили поглед в Ка, който бил обвит от пръстените на черната змия. И те просто се задушили от мъка.

Докато Баларма се усмихвал на скръбта им, те потъвали в океан от страдание, защото мислели, че с Ка е свършено. Макар че жителите на Вндвана не знаели много за Ка, любовта им към него не може да се сравни с нищо. Щом видели, че Ка е в реката, обвит от змията Клия, и че всички пастирчета и крави плачат, те започнали да мислят за приятелството на Ка, за усмихнатото му лице, за ласкавите му думи и за отношенията му с тях. Те мислели за всичко това и понеже вярвали, че техният Ка е в плен на Клия, изведнъж почувствали трите свята опустели. Бог Чайтаня също казва, че за него и трите свята са пусти, защото Ка го няма. Това е най-висшата степен в развитието на Ка съзнание. Почти всички жители на Вндвана изпитвали най-висшата екстатична любов към Ка.

Тогава дошла майка Яшод и поискала да влезе в реката, но я спрели и тя припаднала. И другите приятели страдали така – сълзите им се леели като пороен дъжд или като речните вълни, – но за да съживят майка Яшод, високо заговорили за трансценденталните забавления на Ка. Майка Яшод останала неподвижна, сякаш мъртва, защото съзнанието ѝ било съсредоточено върху лицето на Ка. Нанда и всички останали, които били отдали на Ка всичко, дори и живота си, били готови да влязат във водите на Ямун, но Бог Баларма ги възпрял, защото бил напълно сигурен, че няма никаква опасност.

В продължение на два часа Ка стоял като обикновено дете, впримчено в пръстените на Клия. Когато видял обаче, че всички жители на Гокула – майка му, баща му, гопӣте, момченцата и кравите – са почти на ръба на смъртта, Той се освободил. Той започнал да разширява тялото си. Змията се опитала да го задържи, но чувствала огромен натиск. Пръстените ѝ се разхлабили и не ѝ оставало нищо друго, освен да пусне Ка, Божествената Личност, от прегръдката си. Клия страшно се ядосал и издул всичките си огромни качулки. От ноздрите му излизали отровни изпарения, очите му горели като огън, а от устата му изскачали пламъци. Огромната змия останала за известно време неподвижна и втренчено гледала Ка. Тя издула качулките си, прокарвала по устните си раздвоените си езици и гледала Ка с очи, пълни с отрова. Ка връхлетял върху Клия със скоростта на мълния, като Гаруа, когато напада змия. Клия се опитал да ухапе Ка, но Ка отскочил встрани. Така Ка и Клия се движели в кръг, змията постепенно се изтощавала и силата ѝ започнала да отслабва. Ка бързо натиснал главите ѝ и скочил върху тях. Лотосовите нозе на Бога се обагрили в червено от блясъка на скъпоценните камъни върху главите на змията. Тогава Богът, първоначалният майстор на всички изящни изкуства, между които е и танцът, започнал да танцува върху главите на змията, макар че те непрекъснато се движели напред-назад. Когато видели това, обитателите на висшите планети засипали дъжд от цветя, забили барабани, засвирили с най-различни видове флейти и запели молитви и песни. Всички жители на рая – Гандхарвите, Сиддхите и полубоговете – били много доволни.

Докато Ка танцувал върху главите му, Клия се опитвал да го събори с останалите си глави. Клия имал стотина глави, но Ка се справил с всичките. Той започнал да тъпче Клия с лотосовите си нозе и това змията вече не могла да понесе. Постепенно се стигнало дотам, че Клия трябвало да се бори за собствения си живот. Той повръщал всякакви отпадъци и издишвал огън. Така, като изхвърлял отровите си, Клия се освобождавал от греховете си. Със страшна злоба той се борел за собственото си съществуване. Змията се опитала да вдигне една от главите си и да убие Бога. Но Богът я хванал, с лекота я сломил и започнал да я тъпче и да танцува върху нея. Всъщност това приличало на обожание на Върховната Божествена Личност, Виу. Отровите, които се изливали от устата на змията, били като предлагане на цветя. Но Клия започнал вече да повръща кръв, а не отрова, защото бил съвсем на края на силите си. Тялото му било напълно разнебитено от ударите на Бога. В последните мигове Клия осъзнал, че Ка е Върховната Божествена Личност и започнал да му се отдава. Той разбрал, че Ка е Върховният Бог и господарят на всичко.

Съпругите на Клия, които се наричали Нгапатнӣ, видели, че съпругът им е победен от ударите на Бога, в чиято вътрешност се намира цялата вселена. Те се били приготвили да обожават Бога, но от бързане дрехите, прическите и накитите им били в безпорядък. Те също се отдали на Върховния Бог и започнали да се молят. Змиите се приближили към Бога, извели децата си напред, паднали по очи на брега на Ямун и с голямо вълнение отдали смирените си почитания. Нгапатнӣте знаели, че Ка е убежище за всички отдадени души. Те искали да удовлетворят Бога с молитвите си и така да освободят съпруга си от надвисналата опасност.

Нгапатнӣте започнали да се молят: „О, скъпи Господи, Ти се отнасяш еднакво към всички. Ти не правиш разлика между синовете, приятелите и враговете си. Затова наказанието, което така милостиво наложи на Клия, е съвсем подходящо. О, Господи, Ти си дошъл със специалната мисия да унищожиш всички, които причиняват безпокойства в света, и тъй като си Абсолютната Истина, между милостта и наказанията Ти няма разлика. Затова ние мислим, че това наказание за Клия е всъщност благословия. Ние смятаме наказанието Ти за голяма милост към нас, защото когато Ти наказваш някого, се слага край на последиците от греховните му дейности. Вече е ясно, че това същество, което се е появило в тяло на змия, сигурно е било претоварено от всякакви грехове – как иначе щеше да получи такова тяло? Танцът Ти върху качулките му премахна последиците от всички дейности, заради които то е получило това змийско тяло. Голямо щастие е, че Ти се разгневи и го наказа по този начин. Ние с изненада видяхме колко удовлетворен бе Ти от тази змия, която явно в миналите си животи е извършвала много религиозни дейности. Сигурно всички са били доволни от отреченията и въздържанията, извършвани от нея, и сигурно дейностите ѝ са били за доброто на живите същества по цялата вселена.“

Нгапатнӣте потвърдили, че никой не може да има досег с Ка, ако в миналите си животи не е извършвал благочестиви дейности в предано служене. Както Бог Чайтаня препоръчва в своята Шикака, човек трябва да отдава предано служене, като смирено повтаря Харе Ка мантрата, мисли се за по-низш и от сламката на улицата и не очаква уважение за себе си, но отдава на другите цялата си почит. Нгапатнӣте били удивени, че Клия, който е получил тяло на змия вследствие на тежките си грехове, в същото време е в съприкосновение с Бога и лотосовите нозе на Бога докосват главите му. Очевидно това не било просто последица от благочестиви дейности. Тези две противоречиви неща ги удивлявали. И те продължили да се молят: „Скъпи Господи, ние сме поразени, като виждаме, че той има щастието прахът от твоите лотосови нозе да докосва главата му. Толкова много велики и святи личности се стремят към това щастие. Дори богинята на разцвета понася сурови отречения само за да бъде благословена с праха на твоите лотосови нозе. Как тогава Клия получи толкова лесно този прах? Чували сме от достоверни източници, че тези, които са благословени с праха от твоите лотосови нозе, не обръщат внимание нито на най-висшия пост във вселената, позицията на Брахм, нито на царуването в райските планети, нито управлението на тази планета. Те не желаят да господстват и на по-висши от земята планети, например на Сиддхалока, и не се стремят към мистичните сили, които се постигат чрез процеса на йога. Чистите предани не се стремят да се освободят и да се слеят с теб. О, Господи, макар да се е родил във вид, който се поддържа от най-отвратителните проявни форми на материалната природа, придружени от качеството гняв, този змийски цар е достигнал нещо, които се среща много, много рядко. Живите същества, които блуждаят във вселената и се раждат в различните видове живот, лесно могат да постигнат най-голямата благословия благодарение на милостта Ти.“

Чайтаня чаритмта също потвърждава, че живите същества блуждаят из вселената в различни видове живот, но по милостта на Ка и на духовния учител получават семето на преданото служене и така се разчиства пътят им към освобождението.

„Затова Ти отдаваме най-смирените си почитания, скъпи Господи – продължили Нгапатнӣте. – Защото Ти си Върховната Личност, защото живееш като Свръхдуша във всяко живо същество. Макар че си отвъд космическото проявление, Ти поддържаш всичко. Ти си олицетвореното неуморимо и вечно време. В теб се съдържа цялата сила на времето, затова Ти си този, който вижда всичко. Ти си въплъщението на целокупното време във формата на минало, настояще и бъдеще, месец, ден, час, миг – всичко. О, Господи, Ти виждаш съвършено всички дейности, които се извършват във всеки един момент, всеки час, всеки ден, всеки месец, всяка година в миналото, настоящето и бъдещето. Ти си самата вселенска форма и при все това се различаваш от тази вселена. Ти си вселената и в същото време се различаваш от нея. Затова Ти отдаваме най-смирените си почитания.

Ти си цялата вселена и същевременно си създателят ѝ. Ти управляваш и поддържаш цялата вселена и си изначалната ѝ причина. Макар че присъстваш във вселената чрез трите си качествени инкарнации – Брахм, Виу и Махешвара, – Ти си отвъд материалното творение. Макар че си причината за появяването на всички живи същества с техните сетива, живот, ум и интелигентност, Ти можеш да бъдеш разбран чрез вътрешната енергия. Нека отдадем най-смирените си почитания на теб, защото Ти си всезнаещ, безграничен и неуловим, Ти си средище на цялото творение.

Теб се опитват да достигнат най-различни философи и мислители. Ти си крайната цел на всички философски усилия, а различните философии и доктрини всъщност описват теб. Нека отдадем най-смирените си почитания на теб, защото от теб произхождат всички писания и Ти си източникът на знанието. Ти си основата на всички доказателства, Ти си Върховната Личност, която може да ни дари с върховно знание. Ти си причината на всички желания и на всяко удовлетворение. Ти си олицетворените Веди. Затова Ти отдаваме почитта си.

Скъпи Господи, Ти си Върховната Божествена Личност, Ка. Ти си върховният наслаждаващ се, който сега се е появил като син на Васудева и който е в проявлението на чистото добро. Ти си управляващото Божество на ума и интелигентността, Прадюмна и Анируддха. Ти си Богът на всички ваиави. Чрез експанзията си чатур-вйӯха – Всудева, Сакараа, Анируддха и Прадюмна – Ти си причината за развиването на ума и интелигентността. Единствено поради твоите дейности живото същество се покрива от забрава или открива истинската си същност. Това е потвърдено и в петнадесета глава на Бхагавад-гӣт: Богът се намира във всяко сърце като Свръхдуша и под влияние на присъствието му живото същество забравя кое е то или пък съживява първоначалната си същност. Ние можем да разберем отчасти, че се намираш в сърцата ни и наблюдаваш всичките ни дейности, но е много трудно напълно да осъзнаем присъствието Ти, въпреки че всеки от нас може да го направи до известна степен. Ти си върховният властител на материалната и на духовната енергия. Ти си върховният предводител, макар че си различен от това космическо проявление. Ти си наблюдателят, създателят и съставните елементи на космическото проявление. Затова ние Ти отдаваме смирените си почитания.

Скъпи Господи, не е необходимо Ти лично да полагаш някакви усилия за сътворяването на космическото проявление. Ти създаваш, поддържаш и унищожаваш космическото проявление, като използваш различните си енергии – проявлението на доброто, проявлението на страстта и проявлението на невежеството. Като господар на вечната сила времето, Ти просто поглеждаш материалната енергия, създаваш вселената и даваш енергия на различните сили на материалната природа, които действат различно в различните създания. Никой не може да разбере как се осъществяват дейностите Ти в този свят.

Скъпи Господи, макар че за да твориш, поддържаш и унищожаваш, Ти се разширяваш като трите основни божества на тази вселена – Брахм, Бог Виу и Шива, – всъщност Ти се появяваш като Бог Виу, за да благословиш живите създания. Затова на тези, които са истински умиротворени, които се стремят към върховния мир, се препоръчва да обожават Бог Виу, твоята умиротворена форма.

О, Господи, приеми молитвите ни. Ти виждаш, че тази нещастна змия ще се прости с живота си. Ние сме жени и всичко, което имаме, дори живота ни, принадлежи на съпруга ни. Затова те умоляваме да проявиш добротата си и да простиш на Клия, нашия съпруг, защото ако той умре, положението ни ще стане много тежко. Умоляваме те да обърнеш поглед само към нас и да простиш на оскърбителя си. Скъпи Господи, Ти поддържаш всички живи същества, които са твои рожби. Тази змия също е твое създание и Ти можеш да ѝ простиш, макар че без да познава могъществото Ти, тя те обиди. Ние те молим този път да простиш. О, Господи, ние Ти предлагаме любовното си служене, защото сме Ти вечни слуги. Можеш да ни заповядаш всичко, което поискаш. Всяко живо същество може да се освободи и от най-безнадеждното отчаяние, ако приеме да следва заповедите Ти.“

След като Нгапатнӣте отдали молитвите си, Бог Ка избавил Клия от наказанието му. От ударите на Бога той бил в безсъзнание. Когато бил освободен от наказанието, Клия се съвзел, възвърнал жизнените си сили и сетивата му отново заработили. С допрени длани той смирено започнал да се моли на Върховния Бог Ка: „Скъпи Господи, аз съм роден в такова тяло, че по природа съм много гневлив и зъл, тъй като се намирам в най-тъмните области на проявлението на невежеството. Ти добре знаеш, че е много трудно да превъзмогнем естествените си инстинкти, заради които всяко живо същество се преселва от тяло в тяло.“ В Бхагавад-гӣт също се твърди, че е много трудно да се измъкнем от ръцете на материалната природа, но ако се отдадем на Върховната Божествена Личност, Ка, проявленията на материалната природа няма да могат да ни въздействат повече. Клия продължил: „Скъпи Господи, Ти си изначалният създател на всички проявления на материалната природа, които изграждат вселената. Ти си причината за различните схващания на живите същества, които определят различните им видове тела. О, Господи, аз съм роден като змия и по природа съм много гневлив. Нима е възможно да преодолея вродения си нрав без твоята милост? За живото същество е много трудно да се измъкне от ръцете на твоята м. Тя ни държи в робство. Скъпи Господи, моля те милостиво да извиниш непреодолимите ми материални склонности. Сега ме накажи или ме спаси – направи каквото пожелаеш.“

При тези думи Върховната Божествена Личност, която била в образа на малко човешко дете, поръчала на змията следното: „Трябва веднага да напуснеш това място и да отидеш в океана. Тръгвай, без да се бавиш. Можеш да вземеш със себе си всичките си деца и съпруги и цялото си имущество. Недей да замърсяваш Ямун. Нека кравите и пастирчетата ми пият водите ѝ на воля.“ След това Богът обявил, че всички трябва да чуят и разгласят заповедта, която е дал на змията, така че повече никой да не се страхува от Клия.

Този, който чуе разказа за наказанието на Клия, няма повече да се бои от злобния нрав на змиите. Богът казал също: „Този, който се изкъпе в езерото на Клия, където сме се къпали с пастирчетата, или пък пости един ден и принесе вода от езерото в жертва на прадедите си, ще се освободи от всичките си грехове.“ Богът обещал на Клия: „Ти дойде тук, защото се уплаши от Гаруа, който искаше да те изяде на красивия остров в океана. Щом види по главата ти следите от моите лотосови нозе, Гаруа няма да те притеснява повече.“

Богът бил удовлетворен от Клия и съпругите му. След като чули поръката му, съпругите започнали да го обожават с безброй красиви дрехи, цветя, гирлянди, скъпоценни камъни, накити, балсам от сандалово дърво, лотосови цветове и вкусни плодове. Така те удовлетворили господаря на Гаруа, от когото много се бояли. После, подчинявайки се на заповедите на Бог Ка, всички напуснали езерото в Ямун.