Глава 26

Без да разбират колко е сложна природата на Ка, Върховната Божествена Личност, и без да познават необикновените му духовни съвършенства, простодушните пастирчета и пастири от Вндвана започнали да обсъждат невероятните дейности на Ка, които надминават дейностите на всички хора.

Един от тях казал: „Скъпи приятели, като гледам удивителните му дейности, чудя се как е възможно такова необикновено момче да дойде да живее с нас във Вндвана. Това е напълно невероятно. Само си представете! Та Той е едва на седем години! Как можа да повдигне хълма Говардхана с едната си ръка и да го държи така, както царят на слоновете държи лотосов цвят. Най-лесното нещо за един слон е да вдигне някой лотос. Така и Ка повдигна хълма Говардхана без никакви усилия. Когато беше съвсем малко бебе и дори не можеше още да вижда добре, Той уби Пӯтан, голямата вещица. Докато сучеше от гръдта ѝ, изсмука и жизнения ѝ дъх. Ка уби Пӯтан така, както вечното време убива живите създания, когато настъпи моментът. Веднъж, когато беше едва на три месеца, го бяха сложили да спи под една ръчна количка. Той се разплака и започна да рита с крачета, защото беше гладен и искаше да суче. Ка ритна количката с малките си крачка и тя изведнъж се строполи и се разби на парчета. Когато беше само на годинка, го отвлече демонът Тварта, който дойде в образа на вихрушка. Макар че беше отнесен високо в небето, Ка просто се хвана за врата на демона и го принуди да падне на земята. Демонът веднага умря. А един друг път, когато майка му го завърза за един дървен хаван, за да е спокойна, че няма да краде масло, детето повлече хавана към две дървета ямала-арджуна и ги събори. Веднъж, докато с по-големия си брат Баларма пасял кравите в гората, там се появил един демон на име Баксура и Ка веднага му разчекнал човката. А когато между теленцата на Ка с намерението да го убие се промъкнал демонът Ватссура, Той веднага го разпознал, убил го и го метнал на едно дърво. Друг път Ка отишъл с брат си Баларма в гората Тлавана и там ги нападнал демонът Дхенуксура, който бил приел образа на магаре. Баларма обаче веднага го хванал за задните крака, хвърлил го върху една палма и го убил. Въпреки че Дхенуксура бил съпровождан от приятелите си, които също се били превърнали в магарета, всички били убити. После Тлавана свободно можеше да се ползва от животните и жителите на Вндвана. Когато Праламбсура се вмъкнал сред приятелите му пастирчетата, Баларма убил и него. После Ка спаси приятелите си и кравите от страшния горски пожар, наказа змията Клия в езерото на Ямун, принуди я да напусне езерото и така изчисти водата на Ямун от отровата.“

Втори приятел на Нанда Махрджа казал: „Скъпи Нанда, не знаем защо толкова много ни привлича синът ти Ка. Искаме да го забравим, а не можем. Откъде идва тази естествена обич към него? Това е толкова невероятно! Момчето ти е само на седем години, а повдигна с такава лекота грамадния хълм Говардхана! О, Нанда Махрджа, ние имаме голямо съмнение, че синът ти е някой полубог. Той изобщо не е обикновено момче. Може би Той е Върховната Божествена Личност."

Цар Нанда изслушал похвалите на пастирите от Вндвана и отвърнал: „Скъпи приятели, за да разсея съмненията ви, мога само да повторя думите на Гаргамуни. Когато той дойде, за да извърши церемонията за даване на име, каза, че това момче идва в различните периоди от време с различни цветове; този път се е появило във Вндвана с тъмен сиво-син цвят и се нарича Ка. По-рано е имало бял цвят, после червен, а след това жълт. Той каза още, че някога детето е било син на Васудева и всеки, който знае какви са били миналите му раждания, го нарича Всудева. Всъщност той каза, че синът ми има множество имена в зависимост от разнообразните си качества и дейности. Гаргчря ме увери, че това момче ще донесе много щастие на семейството ми и ще доставя трансцендентално блажено удоволствие на пастирите и кравите във Вндвана. Макар че ще изпадаме в много беди, по милостта на това момче лесно ще се избавяме от тях. Той каза, че по-рано синът ми е спасявал света от безредиците и всички честни хора от ръцете на измамниците. Каза също, че човек, който е щастлив да се привърже към това момче, никога няма да бъде погубен или победен от враговете си. Ка е изцяло като Бог Виу, който винаги взима страната на полубоговете и затова демоните никога не ги побеждават. В заключение Гаргчря каза, че като порасне, детето ми ще бъде съвсем като Виу с трансценденталната си красота, качества, постъпки, влияние и великолепие. Така че не трябва много да се удивляваме от необикновените му постижения. След тези думи Гаргчря се върна у дома си и оттогава непрекъснато сме свидетели на невероятните дейности на детето. Като имам предвид мнението на Гаргчря, смятам, че Ка е самият Нряа или може би пълна част от Нряа.“

Когато всички пастири изслушали внимателно думите на Гаргчря от устата на Нанда Махрджа, те още по-добре оценили изключителните дейности на Ка и били много доволни и щастливи. Те започнали да възхваляват Нанда Махрджа, защото след разговора им с него съмненията им относно Ка се разсеяли. Те казали: „Дано ни пази Ка, който е толкова добър, красив и милостив. Когато разгневеният Индра изпрати поройни дъждове, съпроводени от ледена градушка и силни ветрове, Ка веднага се съжали над нас и ни спаси заедно със семействата ни, кравите и скъпоценностите ни, като вдигна хълма Говардхана така, както дете откъсва гъба. Той ни спаси по такъв чудодеен начин. Дано продължи да дарява с милостивия си поглед кравите ни и нас. Дано живеем в мир под закрилата на прекрасния Ка.“