Глава 28

Церемонията в чест на Говардхана се състояла в ден на новолуние. В продължение на седем дни се лели поройните дъждове и градушки, предизвикани от цар Индра. Така от новолунието минали девет дни. На десетия цар Индра възславил Бог Ка и цялата история благополучно приключила. На следващия, единадесетия ден, било Екдашӣ. Махрджа Нанда гладувал през целия ден и рано сутринта на Двдашӣ, деня след Екдашӣ, отишъл да се изкъпе в река Ямун. Той влязъл навътре във водата, но тук изведнъж го хванал един от слугите на Варуадева. Слугите го завели при полубога Варуа и го обвинили, че се къпе в реката в неподходящо време. Според астрономическите изчисления времето, през което той се къпал, се смятало за демонично. Всъщност Нанда Махрджа искал да се изкъпе в реката рано сутринта преди изгрев-слънце, но малко подранил и започнал да се къпе в непозволено време. Затова бил задържан.

Когато слугите на Варуа отвлекли Нанда Махрджа, приятелите на Нанда започнали с все сила да призовават Ка и Баларма. Двете момчета веднага разбрали какво се е случило и отишли в жилището на Варуа, защото били обещали, че винаги ще дават закрила. Жителите на Вндвана, които били чисти предани на Бога и нямали никакво друго убежище, освен Върховната Божествена Личност, го повикали за помощ съвсем естествено, като деца, които нямат други закрилници, освен родителите си.

Полубогът Варуа приел Ка и Баларма много почтително и казал: „Скъпи Господи, благодарение на присъствието Ти тук животът ми вече е успешен. Макар че аз съм владетел на всички подводни съкровища, знам, че те не могат да ми донесат щастие в живота. Но сега, когато те видях, постигнах най-големия си успех, защото повече няма да бъда задължаван да приемам материално тяло. Затова о, Господи, о, Върховна Божествена Личност, о, Върховен Брахман и Свръхдуша на всичко, позволи ми да Ти отдам най-смирените си почитания. Ти си върховната трансцендентална личност. Теб не може да те засегне влиянието на материалната природа. Много съжалявам, че хората ми са толкова глупави. Те не знаят какво трябва и какво не трябва да правят и по погрешка са задържали баща Ти, Нанда Махрджа. Много те моля да простиш обидата, нанесена Ти от слугите ми. Мисля, че точно Ти си наредил нещата да се случат по този начин, за да проявиш милостта си към мен, като лично дойдеш тук. О, мой скъпи Боже Ка, о, Говинда, смили се над мен. Ето виж, баща Ти е тук. Можеш веднага да го отведеш обратно.“

Така Бог Ка, Върховната Божествена Личност, спасил баща си и ликуващ, го завел при приятелите му. Нанда Махрджа бил смаян колко почтително се отнесъл този полубог с Ка, въпреки че бил толкова богат. Това било толкова необичайно – Нанда изумено разказвал на приятелите и роднините си за произшествието.

Всъщност макар че Ка извършвал изключително необикновени дела, Махрджа Нанда и майка Яшод не можели да мислят за него като за Върховната Божествена Личност. Те винаги го приемали за своето любимо дете. Нанда Махрджа не вярвал, че Варуа се е поклонил на Ка, защото Ка е Върховната Божествена Личност. Той отдавал всичко това на факта, че Ка е толкова прекрасно дете. Всички приятели на Нанда Махрджа, пастирите, силно пожелали да узнаят дали Ка наистина е Върховната Божествена Личност и дали ще им даде освобождение. Ка разбрал за какво мислят и за да ги увери, че ще се върнат в духовното царство, им показал духовното небе. Обикновените хора в материалния свят само работят без почивка и не знаят, че съществува друго царство, друго небе, духовното, където животът е вечен, блажен и изпълнен със знание. Както се казва в Бхагавад-гӣт, този, който се върне в духовното небе, никога не попада обратно в материалния свят, в който господстват страданията и смъртта.

Ка, Върховната Божествена Личност, винаги се стреми да даде на обусловените души знанието, че далеч, далеч отвъд материалното небе съществува духовно небе, което е трансцендентално спрямо безбройните вселени, сътворени от цялостната материална енергия. Разбира се, Ка е много милостив към всички обусловени души, но както се казва в Бхагавад-гӣт, Той има особено влечение към преданите. Ка чул въпросите на пастирите и веднага си помислил, че преданите от Вндвана трябва да узнаят за духовното небе и планетите във Ваикуха.

В материалния свят всички обусловени души са потънали в мрака на невежеството. Това означава, че гледат на битието от позицията на тялото. Всички се заблуждават, че принадлежат към материалния свят. В различните форми на живот всеки действа в невежество, породено от това схващане. Дейностите на отделния вид тяло се наричат карма, или плодоносна работа. Всички обусловени души, които са с материални схващания, действат в съответствие с вида тяло, който притежават. Тези дейности оформят бъдещия им обусловен живот. Понеже обусловените души имат много оскъдно знание за духовния свят, обикновено те не се заемат с духовни дейности, т.е. с бхакти йога. Тези, които практикуват бхакти йога с успех, след като напуснат сегашното си тяло, отиват право в духовния свят и се установяват на някоя от планетите във Ваикуха. Всички жители на Вндвана са чисти предани. След като напускат това тяло, те достигат Калока. Те са дори над Ваикухалоките. Всъщност тези, които са в Ка съзнание и отдават зряло и чисто предано служене, след смъртта получават възможност да общуват с Ка във вселените от материалния свят. Забавленията на Ка продължават вечно, независимо дали в тази или в някоя друга вселена. Както слънчевото кълбо постоянно свети над някое кътче от земята, така ка-лӣл, трансценденталното пришествие и забавления на Ка, вечно се проявяват тук или в някоя друга вселена. Напредналите предани, които са развили в пълна степен Ка съзнание, веднага отиват в тази вселена, където ще се появи Ка. Там те за пръв път получават възможност да общуват лично и непосредствено с Ка. После продължават развитието си, както виждаме във вндвана-лӣл на Ка на тази планета. Ка разкрил истинския облик на планетите във Ваикуха, за да могат жителите на Вндвана да узнаят къде ще отидат.

Ка им показал изначалното, вечно съществуващо духовно небе, което е безкрайно и изпълнено със знание. В материалния свят има различни по съвършенство форми и знанието им е зависимо от степента на развитието им. Например знанието на едно дете не е така съвършено като знанието на един възрастен човек. Навсякъде има по-висши и по-низши живи същества – сред водните обитатели, сред дърветата и другите растения, сред влечугите и насекомите, сред птиците и бозайниците и сред цивилизованите и нецивилизованите човешки форми. Полубоговете, като се започне от Чраите и Сиддхите и се стигне до Брахмалока, където живее Брахм, стоят над човешката форма на живот. При тях знанието също е степенувано. Но в небето Ваикуха, отвъд материалния свят, всички притежават съвършено знание. Там живите същества служат предано на Бога на планетите във Ваикуха или на Калока.

Както се потвърждава в Бхагавад-гӣт, пълно знание означава да осъзнаваш, че Ка е Върховната Божествена Личност. Във Ведите, както и в Бхагавад-гӣт се казва, че в брахмаджьоти, т.е. в духовното небе, няма нужда от слънчева светлина, луна или електричество. Всички планети светят сами и са вечни. Брахмаджьоти, духовното небе, никога не се създава или унищожава. Бхагавад-гӣт казва също, че отвъд материалното небе съществува друго, нетленно духовно небе, където всичко е вечно. Сведения за това духовно небе могат да се получат само от великите мъдреци и светци, които са преодолели влиянието на трите проявни форми на материалната природа. Няма да можем да разберем духовната природа, ако не сме твърдо установени в тази трансцендентална позиция.

За нас се препоръчва да се заемем с бхакти йога и да работим в Ка съзнание денонощно, защото по този начин ще се издигнем над обсега на действие на проявните форми на материалната природа. Този, който е в Ка съзнание, лесно може да разбере същността на духовното небе. Затова жителите на Вндвана, които непрекъснато били в Ка съзнание, с лекота разбрали трансценденталната природа на Ваикухалоките.

Ка завел всички пастири и Нанда Махрджа до езерото, където по-късно Акрӯра видял планетарните системи във Ваикуха. Пастирите се изкъпали и видели истинската природа на Ваикухалоките. Всички почувствали необикновено трансцендентално блаженство. Като излезли от водата, съзрели Ка и започнали да го обожават с прекрасни молитви.