Глава 3

Както Богът казва в Бхагавад-гӣт, неговото появяване, раждане и дейности са напълно трансцендентални и този, който наистина ги разбира, вече може да се върне в духовния свят. Появата или раждането на Бога се различават от раждането на обикновения човек, който е принуден да приема материално тяло в зависимост от миналите си действия. Появата на Бога се обяснява във втора глава: Той се явява единствено за свое собствено удоволствие. Когато назряло времето да се появи Богът, разположението на звездите било много благоприятно. Много осезателно било астрологическото влияние на звездата Рохиӣ – тази звезда е много благоприятна. Рохиӣ се намира под прекия надзор на Брахм. Според заключенията на астролозите освен съответното разположение на звездите, благоприятните и неблагоприятните моменти се дължат и на разположението на различните планетарни системи. Когато дошло време да се роди Ка, планетарните системи били разположени така, че всички условия били много благоприятни.

Във всички посоки – на изток, на запад, на юг и на север, – навсякъде царял мир и благоденствие. На небето греели благоприятни звезди, а на земята във всички градове, села и пасища и в умовете на всички хора можело да се видят признаците на богатството и щастието. Реките били пълноводни, езерата – окичени с красиви лотосови цветове. Горите били пълни с красиви птици и пауни. Горските птици пеели със сладките си гласове, а пауните танцували със съпругите си. Духал лек приятен ветрец, пропит от аромата на най-разнообразни цветя, който приятно освежавал тялото. В домовете си брхмаите, които по традиция принасят жертвоприношения в огъня, с радост възобновили церемониите. Заради притесненията, причинявани от демоничните царе, олтарите за жертвения огън в домовете на брхмаите не се използвали, но сега брхмаите спокойно запалили огъня. Тъй като им било забранено да извършват жертвоприношения, брхмаите били много потиснати и нещастни, но точно по времето на появяването на Ка изведнъж сърцата им се изпълнили с радост, защото те чували в небето силните вибрации на трансценденталните звуци, които провъзгласявали идването на Върховната Божествена Личност.

Жителите на планетите Гандхарва и Киннара запели, а обитателите на Сиддхалока и на планетите на Чраите отдавали молитви в служене на Божествената Личност. На райските планети ангелите заедно със съпругите си и Апсарӣте затанцували.

Удовлетворени, великите мъдреци и полубоговете сипели отгоре цветя. На морския бряг се чувал мекия плясък на вълните, а облаците над морето издавали лек и приятен гръм.

Когато всичко било нагласено по този начин, в една тъмна нощ Бог Вишу, който живее в сърцата на всички живи същества, се появил пред Девакӣ, която пък се била появила като една от полубогините. Появяването на Вишу приличало на появяването на пълната луна, която изгрява на източния хоризонт. Може да се възрази, че щом Бог Ка се е появил на осмия ден след пълнолунието, не е възможно луната да е била кръгла. В отговор на това можем да кажем, че Ка се е появил в династия, на върха на чиято йерархия стои луната. Така че макар тя да не била пълна тази нощ, тъй като била родоначалник на тази династия, била така обзета от щастие, че по благоволението на Ка се появила съвсем кръгла.

В един астрономически трактат, озаглавен Кхамаикя, се описва подробно разположението на съзвездията по времето на идването на Бог Ка. Там се потвърждава, че детето, родено в този благоприятен момент, е Върховният Брахман или Абсолютната Истина.

Васудева видял прекрасното дете, родило се с четири ръце, които държали раковина, боздуган, диск и лотосов цвят. То било украсено със знака Шрӣватса и със скъпоценна огърлица, на която висял камъкът Каустубха. Било облечено в жълта коприна, блестяло ослепително като светещ синкав облак, на главата си имало шлем, в който бил инкрустиран камъкът Ваидӯря, по цялото си тяло имало разкошни гривни, обици и други украшения, а главата му била покрита от гъсти коси. Васудева бил смаян от необикновения вид на детето. Как е възможно едно новородено да се появи с такива накити? Той разбрал, че вече е дошъл Бог Ка и това го поразило. Васудева много смирено започнал да мисли как е възможно Ка, Вишу, всепроникващата Божествена Личност, да се появи като дете в неговия дом в изначалната си същност, когато Васудева е най-обикновено живо същество, обусловено от материалната природа и затворено от Каса. Нито едно земно дете не се ражда с четири ръце, украсено с бижута и прекрасни дрехи и притежаващо всички символи на Върховната Божествена Личност. Отново и отново Васудева гледал детето си и размишлявал как да отпразнува това знаменателно събитие. „Обикновено когато се ражда момче – мислел той, – хората отбелязват случая с големи тържества, а в моя дом, макар и да съм в затвора, се роди Върховната Божествена Личност. Колко милиони и милиони пъти повече трябва да съм готов да извърша тази забележителна церемония!“

Васудева, който се нарича също и накадундубхи, гледал новороденото и бил толкова щастлив, че желаел да подари на брхмаите много, много хиляди крави. Според ведическите обичаи, когато в двореца на някой цар катрия има знаменателна церемония, царят щедро раздава подаяния. На мъдреците и на брхмаите се дават крави, обкичени със златни бижута. Васудева желаел да извърши благотворителна церемония, за да отпразнува появяването на Ка, но тъй като бил окован зад стените на затвора на Каса, това било невъзможно. В замяна той подарил на брхмаите хиляди крави наум.

Васудева се убедил, че новороденото дете е самата Върховна Божествена Личност, поклонил се с допрени длани и започнал да му отдава молитви. Тогава позицията на Васудева била трансцендентална и той напълно се освободил от всички страхове от Каса. Сиянието на новороденото блестяло в стаята, където детето се появило.

Васудева започнал да се моли: „Скъпи Господи, аз разбирам кой си Ти. Ти си Върховната Божествена Личност, Свръхдушата във всички живи същества, Абсолютната Истина. Ти се появи в собствената си вечна форма, която пряко можем да възприемем. Аз се боях от Каса и Ти се появи, за да ме избавиш от този страх. Ти не принадлежиш на материалния свят. Ти си тази личност, която създава космическото проявление просто като хвърля поглед върху материалната природа.“

Някой може да възрази, че не би могло Върховната Божествена Личност, която сътворява цялото космическо проявление само с погледа си, да се появи в утробата на Девакӣ, съпругата на Васудева. За да опровергае това възражение, Васудева казал: „Скъпи Господи, не е толкова удивително, че Ти се появяваш в утробата на Девакӣ, защото и сътворението е осъществено по такъв начин. Ти лежиш в причинния океан като Мах-Вишу и в процеса на дишането Ти се проявяват безбройните вселени. След това Ти проникваш във всяка една от тях като Гарбходака-шйӣ Вишу. После отново се разширяваш, като Кшӣродака-шйӣ Вишу, и влизаш в сърцата на всички живи същества, като проникваш дори и в атомите. По същия начин може да се разбере проникването Ти в утробата на Девакӣ. Отстрани изглежда, че си влязъл там, но същевременно Ти проникваш навсякъде. С помощта на материални примери можем да разберем как едновременно влизаш и не влизаш. Цялостната материална енергия остава непокътната дори след като бъде разделена на шестнадесет елемента. Материалното тяло представлява съчетание от петте груби елемента: земя, вода, огън, въздух и етер. Когато някое материално тяло се появи, изглежда като че ли тези елементи наново се създават, но всъщност те постоянно са съществували вън от тялото. И така, макар да се появяваш като дете в утробата на Девакӣ, ти съществуваш и извън нея. Ти постоянно се намираш в обителта си, но същевременно се разширяваш в милиони форми.

Необходима е голяма интелигентност, за да разберем появяването Ти, тъй като материалната енергия също произлиза от теб. Ти си изначалният първоизточник на материалната енергия, както слънцето е източникът на слънчевата светлина. Нито слънчевата светлина може да закрие слънчевото кълбо, нито материалната енергия, която е излъчена от теб, може да те покрие. Може да изглежда, че Ти се намираш в трите проявни форми на материалната природа, но всъщност тези проявни форми не могат да те покрият. Това разбират философите, които притежават висша интелигентност. Иначе казано, макар че на пръв поглед ти се появяваш в материалната природа, тя никога не те покрива.“

От ведическата литература научаваме, че Върховният Брахман проявява сиянието си, което осветява всичко. От Брахма сахит разбираме, че брахмаджьоти, сиянието Брахман, се излъчва от тялото на Върховния Бог. И чрез сиянието Брахман се осъществява цялото сътворение. По-нататък в Бхагавад-гӣт се казва, че Богът също така и поддържа сиянието Брахман. Той е първоначалната, основна причина на всичко. Но хората, които нямат твърде висока интелигентност, мислят, че когато Върховната Божествена Личност идва в границите на материалния свят, Тя добива материални черти. Подобни изводи не са твърде зрели и са присъщи на неинтелигентните личности.

Върховната Божествена Личност съществува пряко и косвено навсякъде. Богът е отвъд материалното творение, но също така се намира и вътре в него. Той е в материалното творение не само като Гарбходака-шйӣ Вишу – Той се намира и във всеки атом. Всичко съществува единствено заради неговото присъствие. Нищо не може да съществува отделно от него. Ведите ни предписват да открием Върховната Душа или коренната причина на всичко, защото нищо не може да съществува независимо от Върховната Душа. Следователно материалното проявление е също преобразование на нейната енергия. Както безжизнената материя, така и душата, жизнената сила, произлизат от Бога. Само глупавите хора решават, че когато Върховният Бог се появява, Той е обусловен от материята. Дори и да изглежда, че е приел материално тяло, Той не е подчинен на материалните обусловености. Затова Ка се появява и разгромява всички несъвършени заключения за появяването и напускането на Върховната Божествена Личност.

„О, Господи, твоето появяване, битие и напускане са отвъд обсега на материалните качества. Тъй като Ти си Божественият управник и властител на всичко и убежището на Върховния Брахман, в теб няма нищо противоречиво, нито неразбираемо. Както Ти самият си казал, материалната природа действа под твоя надзор, както чиновниците работят по указанията на началника си. Ти не си подвластен на дейностите на подчинените си. Върховният Брахман и всички явления съществуват в теб и всички действия на материалната природа се управляват от твоя светлост.

Ти се наричаш шуклам. Шуклам, или белотата, символично представя Абсолютната Истина, защото Тя не е подвластна на качествата на материята. Брахм се нарича ракта, червен, защото е носител на качеството страст, което подтиква към съзидание. Тъмнината е поверена на Шива, защото той унищожава космоса. Съзиданието, унищожението и поддържането на космическото проявление се извършват от твоите енергии и въпреки това тези качества никога не могат да те докоснат. Както се потвърждава във Ведите: харир хи ниргуа скшт – Върховната Божествена Личност е отвъд всички качества на материята. Също така е казано, че качествата страст и невежество не съществуват в личността на Върховния Бог.

О, Господи, Ти си върховният управник, Божествената Личност, която е най-великата и поддържа реда в космическото проявление. И въпреки че властваш над всичко, Ти така милостиво се появи в моя дом. Целта на появяването Ти е да убиеш последователите на демоничните управници на света, които са облечени в одежди на царе и принцове, но всъщност са демони. Убеден съм, че те всички ще бъдат убити заедно с войските и последователите си.

Аз разбирам, че Ти се появи, за да убиеш варварина Каса и съмишлениците му. Но тъй като знаеше, че Ти ще се появиш да го убиеш заедно със съюзниците му, той вече уби толкова много твои предшественици, по-големи твои братя. Сега той чака новината за раждането Ти. Щом чуе за него, веднага ще дойде с всякакви оръжия, за да те убие.“

След молитвата на Васудева Девакӣ, майката на Ка, отдала своите молитви. Тя била много наплашена от зверствата на брат си. Девакӣ казала: „Скъпи Господи, вечните Ти форми Нряа, Бог Рма, Хаяшӣрша, Варха, Нсиха, Вмана, Баладева и милиони други инкарнации, произлизащи от Вишу, се описват във ведическата литература като изначални. Ти си изначален, защото всички форми на твоите инкарнации са отвъд материалното творение. Формата Ти е съществувала преди да е било сътворено космическото проявление. Формите Ти са вечни и всепроникващи. Те са сияещи, неизменни и незамърсени от качествата на материята. Тези вечни форми са всезнаещи и изпълнени с блаженство, установени са в трансценденталното добро и постоянно са заети в многообразните си забавления. Ти не се ограничаваш само с една определена форма; всичките Ти вечни трансцендентални форми са себеудовлетворени. Аз разбирам, че Ти си Върховният Бог Вишу.

След като изминат много милиони години и дойде краят на живота на Брахм, се осъществява унищожението на космическото проявление. Тогава петте елемента: земя, вода, огън, въздух и етер – потъват в махат-таттва. По силата на времето махат-таттва също потъва в непроявената цялостна материална енергия. Цялостната материална енергия се слива с източника на енергията, прадхна, а прадхна потъва в теб. Следователно след унищожението на цялостното космическо проявление оставаш само Ти с трансценденталното си име, форма, качества и атрибути.

О, Господи, отдавам смирените си почитания на теб, защото Ти ръководиш непроявената цялостна енергия и си окончателното хранилище на материалната природа. О, Господи, цялото космическо проявление е подвластно на времето, като се започне от отделната секунда и се стигне до продължителността на годината. Всичко действа под твоето ръководство. Ти изначално ръководиш всичко и съдържаш всички могъщи енергии.

Всички обусловени души постоянно преминават от тяло в тяло, от планета на планета, но въпреки това не се освобождават от безмилостните пристъпи на раждането и смъртта. Но когато уплашените живи същества се подслонят в лотосовите Ти нозе, те могат спокойно да се отдадат, без да се безпокоят, че ще бъдат нападнати от страховитата смърт.“ Тези думи на Девакӣ се потвърждават в Бхагавад-гӣт от самия Бог. Богът казва там, че дори и да пропътува цялата вселена от Брахмалока до Паталалока, човек не може да избегне пристъпите на раждането, смъртта, болестите и старостта. Но Богът казва, че този, който влезе в царството му, никога няма да бъде принуден отново да дойде в материалния свят.

„Затова аз те умолявам, мой Боже, да ме спасиш от жестоките ръце на сина на Уграсена, Каса. Моля се на теб да ме избавиш от това страшно положение, защото Ти винаги си готов да закриляш слугите си.“ Богът потвърждава тези думи в Бхагавад-гӣт, като уверява Арджуна: „Смело можеш да заявиш на целия свят, че мой преданоотдаден никога няма да бъде погубен.“

В молитвите си за избавление майка Девакӣ изразявала и майчинската си обич: „Разбирам, че тази трансцендентална форма обикновено виждат в медитация великите мъдреци, но аз все още се боя, защото разбере ли Каса, че си дошъл, може да Ти навреди по някакъв начин. Затова те умолявам, стани засега невидим за материалните ни очи.“ С други думи, тя помолила Бога да приеме формата на обикновено дете. „Единствената причина да се страхувам от брат ми Каса е твоето появяване. Мой скъпи Боже Мадхусӯдана, Каса може би не знае още, че си се родил. Затова те моля да скриеш тази Божествена четириръка форма, която държи четирите символа на Вишу – раковина, диск, боздуган и лотосов цвят. Скъпи Господи, в края на унищожението на космическото проявление Ти поставяш цялата вселена в корема си. Въпреки това поради кристалночистата си милост Ти се появи в моята утроба. Аз съм удивена, че просто за да доставиш удоволствие на преданите си, Ти подражаваш на дейностите на обикновените човешки същества.“

След като изслушал молитвите на Девакӣ, Богът отговорил: „Скъпа майко, в милениума на Свямбхува Ману баща ми Васудева беше един от Праджпатите. Тогава той се наричаша Сутап, а ти бе негова съпруга и се наричаше Пшни. Тогава Брахм поиска да увеличи населението и ви помоли да създадете поколение. Вие бяхте овладели сетивата си и извършвахте сурови отречения. Като практикувахте дихателните упражнения на йога, както ти, така и съпругът ти можехте да изтърпявате всички действия на материалните закони: дъждовния сезон, пристъпите на вятъра и палещите лъчи на слънцето. Освен това вие следвахте и всички религиозни принципи. Така пречистихте сърцата си и можехте да управлявате въздействието на материалните закони. Следвайки отреченията си, вие ядяхте само падналите по земята листа от дърветата. А после с устойчив ум и овладян полов инстинкт ме обожавахте и пожелахте от мен някаква прекрасна благословия. И двамата извършвахте сурови отречения в продължение на дванадесет хиляди години по летоброенето на полубоговете. През това време умът ви беше постоянно потопен в мен. Аз бях много доволен от вас, когато ми отдавахте предано служене и постоянно мислехте за мен. О, безгрешна майко, затова сърцето ти е винаги чисто. Тогава Аз пак се появих пред вас в тази си форма, за да изпълня желанието ви, и ви помолих да поискате всичко, което желаете. Вие поискахте да се родя като ваш син. Макар че лично ме видяхте, вместо да помолите за пълно освобождение от оковите на материята, под въздействието на енергията ми вие ме помолихте да стана ваш син.“

Тоест Богът избрал Пшни и Сутап да бъдат негови баща и майка, когато се появи в материалния свят. Когато идва като човешко същество, Той трябва да има някой за майка и баща – затова избрал Пшни и Сутап да бъдат вечно негови майка и баща. И заради това нито Пшни, нито Сутап поискали от Бога освобождение. Освобождението не е толкова важно, колкото трансценденталното любовно служене на Бога. Богът можел да им даде незабавно освобождение, но Той предпочел да ги остави в материалния свят заради различните си появявания, както се обяснява в следващите стихове. След като били благословени от Бога да му станат родители, Пшни и Сутап прекратили въздържанията си и заживели като съпруг и съпруга, за да заченат дете, което щяло да бъде самият Върховен Бог.

След известно време Пшни забременяла и родила дете. Богът казал на Девакӣ и Васудева: „Тогава моето име беше Пшнигарбха. В следващия милениум вие се родихте като Адити и Кашяпа, а Аз се родих като Упендра. Тогава бях във формата на джудже и по тази причина бях наричан Вманадева. Аз ви благослових да се родя като ваш син три пъти. Първият път бях Пшнигарбха, роден от Пшни и Сутап, в следващото си раждане бях Упендра, роден от Адити и Кашяпа, а сега се раждам за трети път – като Ка от вас, Девакӣ и Васудева. Появих се във формата на Вишу, за да ви убедя, че Аз наистина съм Върховната Божествена Личност и отново съм се родил. Можех да се появя като обикновено дете, но тогава ти нямаше да повярваш, че от утробата ти съм се родил Аз, Върховната Божествена Личност. Скъпи майко и татко, вие много пъти ме отглеждахте като ваше дете с голяма нежност и любов. Аз съм много доволен и съм ви много задължен. И ви уверявам, че този път ще се върнете обратно вкъщи, при Бога, защото съвършено изпълнихте мисията си. Знам, че сте много загрижени за мен и че се боите от Каса. Затова ви заповядвам веднага да ме заведете в Гокула и да ме размените с момиченцето, което Яшод е родила.“

Като казал това на майка си и баща си, Богът се превърнал в обикновено дете и замълчал.

Изпълнявайки поръката на Върховната Божествена Личност, Васудева тръгнал да изведе сина си от стаята, където Той се родил. И точно тогава на Нанда и Яшод им се родила дъщеря. Това била Йогам, вътрешната енергия на Бога. Под въздействието на Йогам, вътрешната енергия, всички обитатели на двореца на Каса, особено пазачите на портите, потънали в дълбок сън и вратите в двореца сами се разтворили, макар да били залостени и заключени с железни вериги. Нощта била много тъмна, но щом Васудева взел Ка в прегръдките си и излязъл, започнал да вижда толкова добре, сякаш било ден.

В Чайтаня чаритмта се казва, че Ка е като светлината на слънцето и там, където е Ка, не може да остане илюзорната енергия, която е сравнявана с тъмнина. Когато Васудева носел Ка, нощната тъма изчезвала. Всички врати на затвора се разтваряли сами. В небето проблясвали светкавици и валял пороен дъжд. Докато Васудева носел сина си Ка под проливния дъжд, Бог Шеша в образа на змия бил разперил качулката си над главата на Васудева, за да не му пречи дъждът. Васудева стигнал до брега на Ямун и видял бучащите ѝ бурни води, които образували огромни пенещи се вълни. Въпреки своята необузданост реката направила проход за Васудева, както Великият Индийски океан дал път на Бог Рма, когато Той прехвърлял мост над залива. Така Васудева прекосил река Ямун. На другия бряг той се отправил към дома на Нанда Махрджа в Гокула, където видял, че всички пастири спят непробудно. Той се възползвал от възможността, тихо влязъл в къщата на Яшод и без никаква трудност разменил сина си с момиченцето, току-що родено от Яшод. После той се върнал в затвора на Каса и безшумно положил момиченцето в скута на Девакӣ. И отново си затегнал оковите, за да не разбере Каса колко много неща са се случили.

Майка Яшод знаела, че е родила дете, но тъй като била много изтощена от усилията на раждането, дълбоко спяла. Когато се събудила, тя не можела да си спомни дали е родила момче или момиче.