Глава 30

Когато Ка изведнъж изчезнал от очите на гопӣте, те започнали да го търсят навсякъде. След като не го намерили никъде, те се уплашили и почти загубили разсъдъка си. Единственото, което им оставало, било да мислят с много любов и нежност за забавленията му. Потънали в такива мисли, те изгубили паметта си и с навлажнените си очи започнали да виждат само тези забавления – прекрасните му разговори с тях, прегръдките му, целувките му. Те били толкова унесени в него, че се опитали да танцуват като него, да вървят и да се усмихват като него, като че ли самите те са Ка. Понеже Ка го нямало, те просто не били на себе си. Всяка започнала да твърди, че е Ка. Не след дълго всички гопӣ се събрали и тръгнали заедно да го търсят навред из гората, като силно го викали по име.

Всъщност Ка е всепроникващ – Той е в небето, в гората, във всички сърца: Той винаги се намира навсякъде. И гопӣте започнали да разпитват дърветата и растенията за него. В гората имало най-различни гигантски дървета и малки растения и гопӣте се обръщали към тях: „О, скъпо баняново дърво, виждало ли си сина на Махрджа Нанда да минава оттук, да се смее и да свири на флейтата си? Той грабна сърцата ни и си отиде. Ако си го видяло, милостиво ни кажи накъде се отправи. О, скъпо дърво ашока, скъпи разцъфтели дървета нга и чампака, виждали ли сте да минава оттук малкият брат на Баларма? Той се скри от очите ни, защото се възгордяхме.“ Гопӣте знаели защо Ка изчезнал така внезапно. Те разбрали, че Ка си е отишъл, защото докато се наслаждавали с него, горделиво мислели, че са най-щастливите жени във вселената. Той искал да прекърши гордостта им. Ка не обича неговите предани да се гордеят със служенето си. Той приема служенето на всеки, но не обича някой предан да се големее пред другите. Ако се случи да се появят такива чувства, Ка им слага край, като променя отношението си към този предан.

После гопӣте се обърнали към растенията туласӣ: „Мила туласӣ, ти си много скъпа на Бог Ка – листата ти са винаги в лотосовите му нозе. О, скъпи цветя млатӣ и маллик, скъпи жасмини, Ка сигурно се е докосвал до вас, минавайки оттук, след като ни достави трансцендентално удоволствие. Виждали ли сте наблизо Мдхава? О, скъпи мангови и хлебни дървета, скъпи круши и дървета асана! Скъпи къпинови храсти и дървета бел и кадамба, вие сте много благочестиви, защото живеете на брега на Ямун. Ка сигурно е минавал оттук. Ще бъдете ли така добри да ни кажете накъде отиде?“

После гопӣте погледнали земята, по която вървели, и ѝ казали: „Скъпа земна плането, не знаем на какви отречения и въздържания си се подлагала, за да се отпечатат върху теб стъпките на Ка. Ти си много радостна. Тези въодушевени дървета и растения са космите на тялото ти. Бог Ка сигурно е бил много доволен от теб, иначе как щеше да те прегръща във формата си на глигана Варха? Той те освободи, когато бе потънала във водата, и пое цялата ти тежест върху бивниците си.“

След като разговаряли с безброй растения и дървета, гопӣте обърнали лице към красивите сърни, които ги гледали с много нежност. Те им казали: „Излиза, че оттук е минал Ка, самият Върховен Нряа, заедно с Лакшмӣ, богинята на щастието. Как иначе ветрецът щеше да носи благоуханието на венеца му, който е поръсен с червената кукума от гърдите на богинята на щастието? Те сигурно са минали оттук и са докоснали телата ви, затова изглеждате толкова щастливи и ни гледате съчувствено. Ще бъдете ли така мили да ни кажете накъде отиде Ка? Той е доброжелателят на Вндвана. Той е наравно мил с вас и с нас; може би е дошъл при вас, след като ни изостави. О, щастливи дървета, нашите мисли са обсебени от Ка, малкия брат на Баларма. Когато е минавал оттук, Той е прегръщал с едната си ръка богинята на щастието, а с пръстите на другата е въртял лотосов цвят. Сигурно с радост е приел поклоните ви и ви е погледнал с нескривано удоволствие.“

После някои гопӣ се обърнали към приятелките си: „Скъпи приятелки, защо не попитате тези пълзящи растения, които така възторжено прегръщат големите дървета, сякаш те са им съпрузи? Изглежда цветчетата на тези увивни растения са се докосвали до ноктите на Ка. Защо иначе ще са толкова радостни?“

Гопӣте търсили Ка навсякъде, а като се уморили, заговорили така, сякаш са загубили разсъдъка си. Те се успокоявали само когато подражавали на различните забавления на Ка. Една от тях се направила на Пӯтан, а друга се престорила, че суче от гърдите ѝ като Ка. Една гопӣ играела ролята на ръчна количка, а друга легнала под нея и започнала да рита с крака, също като Ка, който докоснал с крачката си колелата на количката и убил демона Шакасура. Те подражавали на малкия Ка, който лежал на земята, а една гопӣ станала демона Тварта, който насила отнесъл Ка високо в небето. А друга показвала как Ка се опитва да ходи и подрънква със звънчетата си. Две гопӣ взели ролите на Ка и Баларма, а другите били приятелите им пастирчетата. Една от гопӣте станала Баксура, а друга я накарала да падне на земята като истинския демон Баксура, когато бил убит. По същия начин трета гопӣ победила Ватссура. Гопӣте започнали да викат имената на кравите, както правел Ка. Една от тях засвирила на флейта, а друга я хвалела така, както приятелите на Ка го хвалят, когато свири. Една от гопӣте качила на гърба си приятелката си, съвсем като Ка, който носел на гръб приятелите си. Потопено в мисли за Ка, момичето, което вдигнало приятелката си, започнало да се хвали, че е самият Ка: „Вижте само движенията ми!“ Друга гопӣ вдигнала с ръка връхната си дреха и казала: „Не се бойте от поройните дъждове и силните урагани. Аз ще ви спася.“ И те представили повдигането на хълма Говардхана. Трета гопӣ стъпила на главата на една друга девойка и възкликнала: „Ще те накажа сурово, негоднико Клия! Ти трябва да напуснеш това място. Аз съм дошъл на земята, за да накажа всички негодници!“ Друга гопӣ казала на приятелките си: „О, вижте, пламъците на горския пожар се приближават към нас, за да ни погълнат. Моля ви, затворете очи – веднага ще ви спася от надвисналата опасност.“

Всички гопӣ страдали до полуда, защото Ка го нямало. Те разпитвали дърветата и растенията за него. На няколко места открили по земята отпечатъци от знаците по стъпалата му – знаме, лотосов цвят, тризъбец и мълния. Щом зърнали следите, те възкликнали: „О, това са следите от нозете на Ка. Всички знаци – знамето, лотосовият цвят, тризъбецът и мълнията – се виждат толкова ясно.“ Те тръгнали по стъпките. Скоро обаче редом с тях видели други стъпки и много се натъжили: „Погледнете, скъпи приятелки! Чии са новите стъпки? Те вървят редом до следите на сина на Махрджа Нанда. Ясно е, че Ка е вървял прегърнат с някоя гопӣ, както слонът върви с любимата си съпруга. Трябва да знаете, че тази гопӣ е служила на Ка с много по-голяма и нежна любов от нашата. И заради това Той не е могъл да я изостави, след като напусна нас, а я е взел със себе си. Скъпи приятелки, само си представете колко трансцендентално велик е прахът по земята тук. Дори Брахм, Шива и богинята на щастието Лакмӣ обожават праха от лотосовите нозе на Ка. Но в същото време ние сме толкова нещастни, че тази гопӣ е тръгнала с Ка. Тя се наслаждава на нектарните целувки на Ка, а нас ни е оставила да скърбим. О, приятелки, погледнете! На това място вече не се виждат следите на тази гопӣ. Сигурно Ка е взел Рдхрӣ на ръце, защото сухата трева е много бодлива. О, колко му е скъпа тя! Тук Ка е откъснал цветя, за да ѝ достави удоволствие. На мястото, където се е надигнал на пръсти, за да откъсне цветовете от високите клони на дървото, стъпките му са се отпечатали наполовина. Скъпи приятелки, погледнете, тук Ка е седнал до Рдхрӣ и се е опитал да сложи цветята в косите ѝ. Можем да сме сигурни, че и двамата са седели тук. Ка е себеудовлетворен, не му е нужно да търси наслаждение от някакъв друг източник, и въпреки това само за да достави удоволствие на Рдхрӣ, Той се е държал с нея така, както изпълнен с любовна страст младеж се държи с любимата си. Ка е толкова милостив, че винаги изтърпява всичко, което му причиняват възлюбените му.“

И те започнали да изтъкват недостатъците на единствената гопӣ, която Ка отвел със себе си. Те казвали, че най-високопоставената измежду тях, Рдхрӣ, която била сама с Ка, сигурно много се е възгордяла с положението си и си мисли, че е най-великата гопӣ. „Но Ка нямаше да избере само нея от всички нас, ако Тя не притежаваше изключителна красота и необикновени качества. Сигурно Тя е отвела Ка навътре в гората и му е казала: „Скъпи мой Ка, вече съм много уморена. Не мога да вървя повече. Отнеси ме, където пожелаеш.“ И тогава Ка може би е отговорил: „Добре, ще те взема на ръце.“ Но вероятно Ка веднага си е отишъл и сега Рдхрӣ тъжи за него: „О, любими мой, Ти си ми по-скъп от всичко. Ти си толкова прекрасен и силен. Къде си сега? Аз съм Ти най-покорна слугиня и съм толкова тъжна. Моля те, ела отново при мен.“ Но Ка не отива при нея. Само я наблюдава отдалече и се наслаждава на скръбта ѝ.“

Когато усетили, че постепенно мракът става все по-гъст, те спрели. Умът и интелигентността им били погълнати от мисли за Ка; те подражавали на дейностите на Ка и на думите му. Понеже били отдали сърцата си докрай на Ка, те напълно забравили семействата си и възпявали неговото величие. Така всички гопӣ се събрали на брега на Ямун. Те мислели, че Ка ще се завърне при тях, и пеели за величието на Шрӣ Ка: Харе Ка, Харе Ка, Ка Ка, Харе Харе / Харе Рма, Харе Рма, Рма Рма, Харе Харе.