Глава 35
Чувствата на гопӣте в раздялата им с Ка
Гопӣте на Вндвана били толкова привързани към Ка, че не можели да бъдат удовлетворени само от танца рса през нощта. Те искали и през деня да са с него и да му се наслаждават. Когато Ка отивал в гората с пастирчетата и кравите, физически гопӣте били далече, но сърцата им отивали с него. Те били свързани с него чрез силните чувства, причинени от раздялата. В основата на ученията на Бог Чайтаня и на ученическата последователност, водеща началото си непосредствено от него, стои въпросът, как да се постигне това силно усещане за раздяла. Когато не общуваме с Ка лично, можем да усещаме присъствието му чрез чувствата, породени от раздялата ни с него, също като гопӣте. Трансценденталната форма на Ка, качествата му, забавленията му и нещата, които го заобикалят, не се различават от него. Има девет различни вида предано служене. Преданото служене на Ка, което се извършва в настроение на раздяла, издига предания до равнището на най-голямото съвършенство, до положението на гопӣте.
В молитвите на Шрӣнивсчря към шестимата Госвмӣ се казва, че те изоставили материалното богатство, което получавали от правителствената си служба и положението си сред аристокрацията, за да отидат във Вндвана, където живеели като обикновени просяци и ходели от врата на врата. Но те били така изпълнени с чувствата, които изпитвали гопӣте, когато Ка го нямало, че за тях всеки миг преливал от трансцендентално удоволствие. Когато бил в Джаганнтха Пурӣ, Бог Чайтаня пък бил в ролята на Рдхрӣ, която страда от раздялата с Ка. Личностите, които принадлежат към ученическата последователност от Мдхва-Гауӣя-сампрадя също трябва да изпитват чувствата на раздялата, да обожават трансценденталната форма на Ка и да обсъждат трансценденталните му учения, забавления, качества, среда и придружители. Духовните учители трябва да обогатяват преданите с най-висшето съвършенство в преданото служене. Съвършенството на Ка съзнание е непрекъснато да усещаме раздялата си с Ка, докато му служим.
Гопӣте разговаряли за Ка по следния начин. Някоя гопӣ казвала: „Скъпи приятелки, знаете ли, че когато Ка лежи на земята, се обляга на левия си лакът и отпуска главата си на лявата си ръка? Докато свири на флейта с нежните си пръсти, красивите му вежди потрепват, а звуците, които изтръгва, са толкова приятни, че обитателите на райските планети, които пътуват из космоса със съпругите и любимите си, спират въздушните си кораби, поразени от песента на флейтата. Тогава съпругите на полубоговете, седнали в корабите, се срамуват от своите песни и музикални способности. И не само това, те се измъчват от любовна страст и косите им се разпиляват, а дрехите им се отпускат.“
Втора гопӣ казвала: „Скъпи приятелки, Ка е толкова красив, че богинята на щастието вечно прегръща гърдите му. Той винаги носи златна огърлица. Красивият Ка свири на флейта, за да ободри сърцата на многобройните си предани. Той е единственият приятел на страдащите живи същества. Когато свири на флейта, всичките крави и другите животни във Вндвана спират да дъвчат. Ушите им се изправят и те замират. Те приличат не на истински животни, а на нарисувани. Ка свири на флейта толкова очарователно, че омагьосва дори животните, какво да говорим за нас.“
Трета гопӣ казвала: „Скъпи приятелки, не само животните, но и безжизнените реки и езера във Вндвана замират, когато Ка минава покрай тях с паунови пера в косите си, изрисуван с естествените бои, които могат да се открият във Вндвана. С листата и цветята, които украсяват тялото му, Той прилича на истински герой. Когато свири на флейта и вика кравите с Баларма, река Ямун спира да тече и изчаква ветрецът да донесе прах от лотосовите му нозе. И Ямун е нещастна като нас, защото Ка не ѝ дава милостта си. Реката само стои вцепенена, смирила вълните си, както и ние спираме да плачем от мъка по Ка.“
Когато Ка го нямало, от очите на гопӣте непрекъснато се стичали сълзи, но понякога те спирали да плачат, защото мислели, че Ка идва. И щом разбирали, че Ка няма да дойде, отново се натъжавали и започвали да плачат. Ка е изначалната Божествена Личност, източникът на всички форми на Виу, а всички пастирчета са полубогове. Шива, Брахм, Индра, Чандра и много други полубогове постоянно са около Бог Виу и го обожават. Пастирчетата съпровождали Ка, когато Той минавал през гората или се разхождал по хълма Говардхана. Той вървял и свирел на флейта, за да вика кравите си. Просто заради досега си с него дърветата, тревите и другите растения веднага достигали Ка съзнание. Личността, която е в Ка съзнание, жертва всичко за Ка. Въпреки че дърветата и тревите нямат много развито съзнание, като общували с Ка и приятелите му, те достигали Ка съзнание. И искали да отдадат всичко, което имат – плодовете си, цветовете си и меда, който непрекъснато капел от клоните им.
Ка се разхождал по брега на Ямун с красив тилак на челото си. Гирляндът му бил направен от различни горски цветя, а тялото му било намазано със сандалов балсам и украсено с листа от туласӣ. Пчелите полудявали по скъпоценния сладък нектар, с който бил напоен въздухът. Ка с голямо удоволствие слушал бръмченето им, надувал флейтата си и преливащите се звуци били толкова приятни, че пленявали водните обитатели, жеравите, лебедите, патиците и другите птици. Вместо да плуват или да летят, те стояли като вцепенени със затворени очи, потопени в транса на медитацията върху Ка.
Една гопӣ казвала: „Скъпа приятелко, Ка и Баларма имат красиви обици и бисерни огърлици. Те се забавляват на върха на хълма Говардхана и всичко потъва в трансцендентално блаженство, когато Ка свири на флейта и омайва цялото проявено творение. Когато свири, облаците спират силните си гръмотевици, защото се боят от него. За да не пречат на музиката му, те само лекичко прогърмяват, поздравявайки приятеля си.“
Ка е приятел на облака, защото и двамата удовлетворяват хората, когато те са притеснени. Когато се измъчват от прекомерни горещини, облакът ги удовлетворява с дъжд. А когато материалистите се мъчат в пламтящия огън на материалните страдания, Ка им дава облекчение. Облакът и Ка имат един и същ цвят и затова се смятат за приятели. Поздравявайки по-големия си приятел, облакът изсипвал малки цветчета вместо вода и покривал главата на Ка, за да го предпази от палещите лъчи на слънцето.
Някоя от гопӣте казвала на майка Яшод: „Скъпа майко, от всички пастирчета твоят син е най-надарен. Той притежава всякакви умения, знае как да дои кравите и как да свири на флейта. Той сам съчинява песните си и ги изпълнява на флейта. Когато свири, независимо дали е сутрин или вечер, Шива, Брахм, Индра, Чандра и всички други полубогове свеждат глави и слушат много внимателно. Макар че са много учени и талантливи, те не могат да проумеят музиката от флейтата на Ка. Те слушат съсредоточено и се опитват да разберат, но само изпадат в недоумение и нищо повече.“
Втора гопӣ казвала: „Скъпа приятелко, когато Ка се върне у дома с кравите си, следите от стъпките му – със знаме, мълния, тризъбец и лотосов цвят – облекчават болката, която чувства земята, когато по нея вървят кравите. Той има много привлекателна походка, а в ръка носи флейтата си. Само като го погледнем, ни обзема страстно желание да се наслаждаваме с него. В този миг всичките ни движения спират и стоим напълно неподвижни, като дърветата. Забравяме дори как изглеждаме.“
Ка имал десетки хиляди крави. Те били разделени на стада според цвета си и всяка имала име, съответстващо на цвета ѝ. Когато Ка искал да се връща вече от пасището, Той събирал всички крави. Както ваиавите изброяват сто и осемте мъниста, които представляват сто и осемте гопӣ, така Ка броял сто и осемте различни стада.
Една гопӣ описвала Ка на приятелката си по следния начин: „Ка се връща с гирлянд от листа на туласӣ, прегръща през раменете някой свой приятел и надува трансценденталната си флейта. Съпругите на черните елени са омагьосани от звуците на флейтата, които наподобяват звуците на вӣ. Сърните идват при Ка и от възторг замират неподвижни, забравили домовете и съпрузите си. Както ние сме пленени от необятния океан на трансценденталните качества на Ка, така сърните са омаяни от звуците на флейтата му.“
Друга гопӣ казвала на майка Яшод: „Скъпа майко, когато синът ти се завръща вкъщи, Той се закичва с пъпки от цветето кунда и надува флейтата си, за да зарадва и развесели приятелите си. От юг духа прохладен уханен ветрец, който носи свежест. Гандхарвите и Сиддхите се възползват и отдават молитвите си на Ка, като надуват тръби и бият барабани. Ка е много мил с жителите на Враджабхӯми, Вндвана, и когато се завръща с приятелите и кравите си, всички си припомнят как Той повдигна хълма Говардхана. Брахм, Шива и други от най-издигнатите полубогове използват възможността да му отдадат вечерните си молитви и се присъединяват към пастирчетата, които възхваляват качествата на Ка.
Ка се появи от утробата на Девакӣ така, както луната се ражда от океана. Когато се прибира вечер, Той изглежда уморен, но въпреки това се опитва да зарадва жителите на Вндвана с благодатното си присъствие. Когато се връща с гирлянд от цветя, лицето му е толкова красиво! Той върви из Вндвана с величествената походка на слон и тържествено влиза у дома си. Щом го видят, мъжете, жените и кравите тутакси забравят мъчителните дневни горещини.“
Докато Ка го нямало във Вндвана, гопӣте си припомняли тези негови трансцендентални забавления и дейности. Описанията им ни дават известна представа за прелестта на Ка. Ка привлича всичко и всички – това е най-точното описание на очарованието му. Примерът на гопӣте е много полезен за тези, които искат да се потопят в Ка съзнание. Човек може много лесно да общува с Ка просто като помни трансценденталните му забавления. Всеки е склонен да обича някого. Основният момент в Ка съзнание е, че предмет на тази любов трябва да бъде Ка. Като повтаряме непрекъснато Харе Ка мантрата и помним трансценденталните забавления на Ка, можем да бъдем в пълно Ка съзнание и животът ни да бъде възвишен и пълноценен.
Така завършва пояснението на Бхактиведанта върху тридесет и пета глава на книгата „Ка, изворът на вечно наслаждение“, наречена „Чувствата на гопӣте в раздялата им с Ка“.