Глава 35

Гопӣте на Вндвана били толкова привързани към Ка, че не можели да бъдат удовлетворени само от танца рса през нощта. Те искали и през деня да са с него и да му се наслаждават. Когато Ка отивал в гората с пастирчетата и кравите, физически гопӣте били далече, но сърцата им отивали с него. Те били свързани с него чрез силните чувства, причинени от раздялата. В основата на ученията на Бог Чайтаня и на ученическата последователност, водеща началото си непосредствено от него, стои въпросът, как да се постигне това силно усещане за раздяла. Когато не общуваме с Ка лично, можем да усещаме присъствието му чрез чувствата, породени от раздялата ни с него, също като гопӣте. Трансценденталната форма на Ка, качествата му, забавленията му и нещата, които го заобикалят, не се различават от него. Има девет различни вида предано служене. Преданото служене на Ка, което се извършва в настроение на раздяла, издига предания до равнището на най-голямото съвършенство, до положението на гопӣте.

В молитвите на Шрӣнивсчря към шестимата Госвмӣ се казва, че те изоставили материалното богатство, което получавали от правителствената си служба и положението си сред аристокрацията, за да отидат във Вндвана, където живеели като обикновени просяци и ходели от врата на врата. Но те били така изпълнени с чувствата, които изпитвали гопӣте, когато Ка го нямало, че за тях всеки миг преливал от трансцендентално удоволствие. Когато бил в Джаганнтха Пурӣ, Бог Чайтаня пък бил в ролята на Рдхрӣ, която страда от раздялата с Ка. Личностите, които принадлежат към ученическата последователност от Мдхва-Гауӣя-сампрадя също трябва да изпитват чувствата на раздялата, да обожават трансценденталната форма на Ка и да обсъждат трансценденталните му учения, забавления, качества, среда и придружители. Духовните учители трябва да обогатяват преданите с най-висшето съвършенство в преданото служене. Съвършенството на Ка съзнание е непрекъснато да усещаме раздялата си с Ка, докато му служим.

Гопӣте разговаряли за Ка по следния начин. Някоя гопӣ казвала: „Скъпи приятелки, знаете ли, че когато Ка лежи на земята, се обляга на левия си лакът и отпуска главата си на лявата си ръка? Докато свири на флейта с нежните си пръсти, красивите му вежди потрепват, а звуците, които изтръгва, са толкова приятни, че обитателите на райските планети, които пътуват из космоса със съпругите и любимите си, спират въздушните си кораби, поразени от песента на флейтата. Тогава съпругите на полубоговете, седнали в корабите, се срамуват от своите песни и музикални способности. И не само това, те се измъчват от любовна страст и косите им се разпиляват, а дрехите им се отпускат.“

Втора гопӣ казвала: „Скъпи приятелки, Ка е толкова красив, че богинята на щастието вечно прегръща гърдите му. Той винаги носи златна огърлица. Красивият Ка свири на флейта, за да ободри сърцата на многобройните си предани. Той е единственият приятел на страдащите живи същества. Когато свири на флейта, всичките крави и другите животни във Вндвана спират да дъвчат. Ушите им се изправят и те замират. Те приличат не на истински животни, а на нарисувани. Ка свири на флейта толкова очарователно, че омагьосва дори животните, какво да говорим за нас.“

Трета гопӣ казвала: „Скъпи приятелки, не само животните, но и безжизнените реки и езера във Вндвана замират, когато Ка минава покрай тях с паунови пера в косите си, изрисуван с естествените бои, които могат да се открият във Вндвана. С листата и цветята, които украсяват тялото му, Той прилича на истински герой. Когато свири на флейта и вика кравите с Баларма, река Ямун спира да тече и изчаква ветрецът да донесе прах от лотосовите му нозе. И Ямун е нещастна като нас, защото Ка не ѝ дава милостта си. Реката само стои вцепенена, смирила вълните си, както и ние спираме да плачем от мъка по Ка.“

Когато Ка го нямало, от очите на гопӣте непрекъснато се стичали сълзи, но понякога те спирали да плачат, защото мислели, че Ка идва. И щом разбирали, че Ка няма да дойде, отново се натъжавали и започвали да плачат. Ка е изначалната Божествена Личност, източникът на всички форми на Виу, а всички пастирчета са полубогове. Шива, Брахм, Индра, Чандра и много други полубогове постоянно са около Бог Виу и го обожават. Пастирчетата съпровождали Ка, когато Той минавал през гората или се разхождал по хълма Говардхана. Той вървял и свирел на флейта, за да вика кравите си. Просто заради досега си с него дърветата, тревите и другите растения веднага достигали Ка съзнание. Личността, която е в Ка съзнание, жертва всичко за Ка. Въпреки че дърветата и тревите нямат много развито съзнание, като общували с Ка и приятелите му, те достигали Ка съзнание. И искали да отдадат всичко, което имат – плодовете си, цветовете си и меда, който непрекъснато капел от клоните им.

Ка се разхождал по брега на Ямун с красив тилак на челото си. Гирляндът му бил направен от различни горски цветя, а тялото му било намазано със сандалов балсам и украсено с листа от туласӣ. Пчелите полудявали по скъпоценния сладък нектар, с който бил напоен въздухът. Ка с голямо удоволствие слушал бръмченето им, надувал флейтата си и преливащите се звуци били толкова приятни, че пленявали водните обитатели, жеравите, лебедите, патиците и другите птици. Вместо да плуват или да летят, те стояли като вцепенени със затворени очи, потопени в транса на медитацията върху Ка.

Една гопӣ казвала: „Скъпа приятелко, Ка и Баларма имат красиви обици и бисерни огърлици. Те се забавляват на върха на хълма Говардхана и всичко потъва в трансцендентално блаженство, когато Ка свири на флейта и омайва цялото проявено творение. Когато свири, облаците спират силните си гръмотевици, защото се боят от него. За да не пречат на музиката му, те само лекичко прогърмяват, поздравявайки приятеля си.“

Ка е приятел на облака, защото и двамата удовлетворяват хората, когато те са притеснени. Когато се измъчват от прекомерни горещини, облакът ги удовлетворява с дъжд. А когато материалистите се мъчат в пламтящия огън на материалните страдания, Ка им дава облекчение. Облакът и Ка имат един и същ цвят и затова се смятат за приятели. Поздравявайки по-големия си приятел, облакът изсипвал малки цветчета вместо вода и покривал главата на Ка, за да го предпази от палещите лъчи на слънцето.

Някоя от гопӣте казвала на майка Яшод: „Скъпа майко, от всички пастирчета твоят син е най-надарен. Той притежава всякакви умения, знае как да дои кравите и как да свири на флейта. Той сам съчинява песните си и ги изпълнява на флейта. Когато свири, независимо дали е сутрин или вечер, Шива, Брахм, Индра, Чандра и всички други полубогове свеждат глави и слушат много внимателно. Макар че са много учени и талантливи, те не могат да проумеят музиката от флейтата на Ка. Те слушат съсредоточено и се опитват да разберат, но само изпадат в недоумение и нищо повече.“

Втора гопӣ казвала: „Скъпа приятелко, когато Ка се върне у дома с кравите си, следите от стъпките му – със знаме, мълния, тризъбец и лотосов цвят – облекчават болката, която чувства земята, когато по нея вървят кравите. Той има много привлекателна походка, а в ръка носи флейтата си. Само като го погледнем, ни обзема страстно желание да се наслаждаваме с него. В този миг всичките ни движения спират и стоим напълно неподвижни, като дърветата. Забравяме дори как изглеждаме.“

Ка имал десетки хиляди крави. Те били разделени на стада според цвета си и всяка имала име, съответстващо на цвета ѝ. Когато Ка искал да се връща вече от пасището, Той събирал всички крави. Както ваиавите изброяват сто и осемте мъниста, които представляват сто и осемте гопӣ, така Ка броял сто и осемте различни стада.

Една гопӣ описвала Ка на приятелката си по следния начин: „Ка се връща с гирлянд от листа на туласӣ, прегръща през раменете някой свой приятел и надува трансценденталната си флейта. Съпругите на черните елени са омагьосани от звуците на флейтата, които наподобяват звуците на вӣ. Сърните идват при Ка и от възторг замират неподвижни, забравили домовете и съпрузите си. Както ние сме пленени от необятния океан на трансценденталните качества на Ка, така сърните са омаяни от звуците на флейтата му.“

Друга гопӣ казвала на майка Яшод: „Скъпа майко, когато синът ти се завръща вкъщи, Той се закичва с пъпки от цветето кунда и надува флейтата си, за да зарадва и развесели приятелите си. От юг духа прохладен уханен ветрец, който носи свежест. Гандхарвите и Сиддхите се възползват и отдават молитвите си на Ка, като надуват тръби и бият барабани. Ка е много мил с жителите на Враджабхӯми, Вндвана, и когато се завръща с приятелите и кравите си, всички си припомнят как Той повдигна хълма Говардхана. Брахм, Шива и други от най-издигнатите полубогове използват възможността да му отдадат вечерните си молитви и се присъединяват към пастирчетата, които възхваляват качествата на Ка.

Ка се появи от утробата на Девакӣ така, както луната се ражда от океана. Когато се прибира вечер, Той изглежда уморен, но въпреки това се опитва да зарадва жителите на Вндвана с благодатното си присъствие. Когато се връща с гирлянд от цветя, лицето му е толкова красиво! Той върви из Вндвана с величествената походка на слон и тържествено влиза у дома си. Щом го видят, мъжете, жените и кравите тутакси забравят мъчителните дневни горещини.“

Докато Ка го нямало във Вндвана, гопӣте си припомняли тези негови трансцендентални забавления и дейности. Описанията им ни дават известна представа за прелестта на Ка. Ка привлича всичко и всички – това е най-точното описание на очарованието му. Примерът на гопӣте е много полезен за тези, които искат да се потопят в Ка съзнание. Човек може много лесно да общува с Ка просто като помни трансценденталните му забавления. Всеки е склонен да обича някого. Основният момент в Ка съзнание е, че предмет на тази любов трябва да бъде Ка. Като повтаряме непрекъснато Харе Ка мантрата и помним трансценденталните забавления на Ка, можем да бъдем в пълно Ка съзнание и животът ни да бъде възвишен и пълноценен.