Глава 39

Бог Ка и Нанда Махрджа сърдечно посрещнали Акрӯра и му предоставили място за почивка за през нощта. Междувременно двамата братя Ка и Баларма отишли да вечерят. Акрӯра седнал на постелята и започнал да размишлява как се сбъднало всичко, което желаел и предчувствал по пътя от Матхур до Вндвана. Бог Ка е съпруг на богинята на щастието: когато е удовлетворен от чистите си предани, Той може да им даде всичко, което желаят. Но те не искат от него нищо за себе си.

Ка и Баларма свършили да вечерят и отишли да пожелаят на Акрӯра лека нощ. Ка попитал за вуйчо си Каса: „Какви са отношенията му с приятелите му? Как са роднините ми?“ Той попитал още какви са намеренията на Каса. След това Ка, Върховната Божествена Личност, казал на Акрӯра, че всички много се радват на идването му. Попитал го дали всичките му роднини и приятели са добре, не страдат ли от някакви болести. Ка казал, че много съжалява, задето начело на държавата стои вуйчо му Каса; че мястото му не е на трона и поданиците не могат да очакват нищо добро, докато на власт е той. Ка добавил: „Баща ми мина през толкова изпитания само защото съм негов син. Това беше причината да загуби и другите си синове. Мисля, че за мен е голямо щастие, че идваш като мой приятел и роднина. Добри ми приятелю Акрӯра, кажи ми, моля те, каква е целта на идването ти във Вндвана.“

След този въпрос Акрӯра, потомъкът на династията Яду, разказал за последните събития в Матхур, включително и за опита на Каса да убие Васудева, бащата на Ка. Разказал какво се случило, след като Нрада разкрил, че Ка е син на Васудева и е укрит в къщата на Нанда Махрджа. Акрӯра споменал всички събития, свързани с Каса. Казал как Нрада срещнал Каса и Каса изпратил Акрӯра във Вндвана. Акрӯра обяснил на Ка, че Нрада е известил Каса за всичко – как непосредствено след раждането си Ка бил пренесен от Матхур във Вндвана и как убил всички демони, които Каса изпратил. После Акрӯра съобщил на Ка с каква цел е дошъл във Вндвана: да го отведе в Матхур. Като чули какви са кроежите на Каса, на лицата на Баларма и Ка, които са много изкусни в убиването на врагове, се появили благи усмивки.

Двамата помолили Нанда Махрджа да покани всички пастирчета да отидат в Матхур, за да вземат участие в церемонията Дханур-ягя. Каса искал всички да отидат и да участват в ритуала. При думите на Ка Нанда Махрджа веднага повикал пастирчетата и ги помолил да съберат всякакви видове мляко и млечни произведения, за да ги занесат на церемонията. После изпратил до глашатая във Вндвана съобщение да извести всички жители за голямата церемония Дханур-ягя, която Каса подготвял, и да ги покани да се присъединят. Нанда Махрджа казал на пастирчетата, че ще потеглят на следващата сутрин. Те приготвили кравите и биковете, с които щели да пътуват до Матхур.

Когато гопӣте научили, че Акрӯра е дошъл да отведе Ка и Баларма в Матхур, били обхванати от безпокойство. Някои толкова се разтревожили, че лицата им почернели, дишането им се учестило и получили сърцебиене. Те усетили, че косите и дрехите им веднага се разпускат. Щом чули новината, че Ка и Баларма заминават за Матхур, други гопӣ, които били заети с домакинската си работа, се вцепенили, сякаш били забравили всичко, като човек, който научава, че в същия миг ще умре. Трети изведнъж паднали в несвяст при мисълта за раздяла с Ка. Гопӣте си припомняли пленителната му усмивка и разговорите с него и били обзети от дълбока печал. Всички си спомняли привичките и качествата на Божествената Личност, как Ка се разхождал из Вндвана и как с шеговитите си думи завладявал сърцата им. Потънали в мисли за Ка и за неизбежната раздяла с него, гопӣте се събрали заедно, а сърцата им тежко биели. Те мислели само за Ка и от очите им капели сълзи. Гопӣте казали:

„О, Провидение, ти си толкова жестоко! По всичко личи, че не знаеш как да даваш милост на хората. Ти свързваш приятелите, а след това ги разделяш, без да изпълниш желанията им. Това е досущ като безсмислените детски игри. Ти постъпи толкова отвратително, като ни показа красивия Ка, чиито синкавочерни къдрици украсяват широкото му чело и тънкия му нос и който с усмивката си отстранява всички раздори в материалния свят, а сега го отделяш от нас. О, Провидение, Ти си толкова жестоко! Но най-удивителното е, че сега се появяваш в образа на Акрӯра, а „Акрӯра“ означава „лишен от жестокост“. Отначало ние се радвахме на майсторството Ти, защото Ти ни даде очи, с които да гледаме красивото лице на Ка. Но сега като някакво глупаво създание Ти се опитваш да ни отнемеш очите, за да не виждаме Ка повече тук. И Ка, синът на Нанда Махрджа, е много жесток! Той винаги се нуждае от нови приятели, с никого не обича да дружи за дълго. Ние, гопӣте от Вндвана, напуснахме домовете си, приятелите си, роднините си, за да станем слугини на Ка, а Той ни пренебрегва и заминава надалеч. Дори не ни поглежда, макар че сме му напълно отдадени. Сега щастието се усмихва на младите момичета от Матхур. Те очакват пристигането на Ка – ще се наслаждават на нежната му усмивка и ще пият меда на лицето му. Макар да знаем, че Ка е много постоянен и решителен, ние се боим, че щом види прелестните лица на младите девойки в Матхур, Той няма да може да запази самообладание. Боим се, че ще попадне под властта им и ще ни забрави – в края на краищата ние сме прости селски момичета. Повече няма да е мил с нас. Затова не се надяваме, че ще се върне във Вндвана. Той няма да изостави обществото на момичетата в Матхур.“

Гопӣте започнали да мислят за големия празник в град Матхур. Те си представяли как Ка минава по улиците, а жените и младите момичета го гледат от балконите на къщите си. Град Матхур тогава се състоял от няколко общности, които се наричали Дашрха, Бходжа, Андхака и Ствата. Те били различни разклонения на големия род, в който се появил Ка – династията Яду. Те също очаквали пристигането на Ка. Вече било сигурно, че Ка, който е убежище на богинята на щастието и извор на цялото удоволствие и на трансценденталните качества, възнамерява да посети Матхур.

Гопӣте дълго осъждали дейностите на Акрӯра. Те казвали, че той им отнема Ка, който им е по-скъп и от най-скъпото и е блаженството на очите им. А Акрӯра го отвежда далеч от погледа им, без да им каже, без да ги утеши. Той би трябвало да бъде по-състрадателен, да не е толкова безмилостен.

Гопӣте казали: „Най-удивителното нещо е, че Ка, синът на Нанда, вече се качи в колесницата, без изобщо да се замисли. Ясно е, че не е особено умен. Не, може би Той е умен, но не е добре възпитан. Не само Ка, всички пастири са толкова безсърдечни, че вече впрягат биковете и теленцата за пътуването до Матхур. Старите хора във Вндвана също са жестоки – не обръщат внимание на отчаянието ни и не спират Ка. Дори полубоговете са груби с нас и не правят нищо, за да попречат на отиването му в Матхур.“

Гопӣте се молели полубоговете да изпратят някое природно бедствие, някой ураган, буря или пороен дъжд, за да не може Ка да замине за Матхур. Те мислели: „Напук на възрастните ни родители и попечители ние лично ще спрем Ка. Нямаме никакъв друг избор, освен сами да се намесим. Всички са се опълчили срещу нас, за да отведат Ка далеч от очите ни. Без него няма да можем да живеем нито миг.“ Гопӣте решили да поставят някакво препятствие на пътя, по който трябвало да мине колесницата на Ка. Те започнали да си говорят: „През една много дълга нощ, която ни се стори като миг, ние танцувахме с Ка танца рса. Тогава гледахме усмихнатото му лице, прегръщахме го и си говорехме с него. Как ще издържим дори и миг, когато Той е далеч от нас? Вечер Ка се прибираше вкъщи с по-големия си брат Баларма и с приятелите си. Лицето му бе покрито от праха, вдигнат от копитата на кравите, а Той се усмихваше, свиреше на флейтата си и ни гледаше с толкова нежност. Как ще го забравим? Как ще забравим Ка, на когото отдадохме сърцата и душите си? През всичките дни и нощи Той владееше сърцата ни и ако си отиде, няма да можем да живеем повече.“ От тези мисли гопӣте се натъжавали все повече и повече и не можели да понесат мисълта, че Ка напуска Вндвана. Те не можели повече да се владеят и силно заридали, викайки имената на Ка: „О, скъпи Дмодара! Скъпи Мдхава!“

Те плакали през цялата нощ преди Ка да замине. Щом слънцето изгряло, Акрӯра се изкъпал, качил се в колесницата и потеглил за Матхур заедно с Ка и Баларма. Нанда Махрджа и пастирите се качили на волските коли, които натоварили с големи делви, пълни с млечни произведения: прясно и кисело мляко, пречистено масло, – и тръгнали след колесницата на Ка и Баларма. Макар че Ка ги помолил да не застават на пътя, гопӣте наобиколили колесницата и се надигнали, за да зърнат Ка с нажалените си очи. Ка наистина се трогнал от отчаянието им, но бил длъжен да замине за Матхур, защото това било предсказано от Нрада. Затова започнал да ги утешава. Казал им, че не бива да скърбят – нали веднага, щом си свърши работата, ще се върне. Но все едно, не могъл да ги убеди да се разотидат. Колесницата потеглила на запад и гопӣте мислено я следвали, докъдето можели. Те гледали знамето ѝ, докато не изчезнало от погледа им и докато накрая не започнали да виждат в далечината само облаците прах, които колелата вдигали. Гопӣте не се помръднали от местата си, докато колесницата не се изгубила съвсем. Те стояли неподвижни като нарисувани. Всички гопӣ разбрали, че Ка няма да се върне скоро, и се разотишли с дълбоко разочарование в сърцата си. Покрусени от отсъствието на Ка, те ден и нощ мислели за забавленията му и така намирали някаква утеха.

Съпровождан от Акрӯра и Баларма, с голяма бързина Богът карал колесницата към бреговете на Ямун. Всеки може да намали последиците от греховните си дейности просто като се изкъпе в Ямун. Ка и Баларма се изкъпали в реката и измили лицата си. Те пили от прозрачната кристалночиста вода на Ямун и отново седнали в колесницата, която стояла на сянка под големите дървета. Тогава Акрӯра ги помолил и той да се изкъпе в Ямун. Според ведическия обичай след като се изкъпе в реката, човек трябва да се потопи във водата поне до кръста и тихичко да повтаря мантрата Гятрӣ. Както стоял в реката, Акрӯра изведнъж видял във водата Ка и Баларма и много се изненадал, защото бил сигурен, че те са в колесницата. Объркан, той веднага излязъл от водата и отишъл да види къде са момчетата. За голямо свое удивление видял, че те седят в колесницата както по-рано. Когато ги видял в колесницата, той се зачудил дали пък наистина ги е видял във водата и се върнал обратно при реката. Този път видял там не само Баларма и Ка, но и много полубогове, всички Сиддхи, Чраи и Гандхарви. Те стояли прави пред лежащия Бог. Акрӯра видял и Шешанга с хилядите му глави. Бог Шешанга бил облечен в светлосини дрехи, шиите му били бели и приличали на заснежени планини. Акрӯра видял, че Ка има четири ръце и седи много сериозен върху навитото тяло на Шешанга. Очите на Ка били като розовите листенца на лотосовия цвят.

С други думи, Акрӯра видял Баларма като Шешанга, а Ка – като Мах-виу. Видял четириръката Върховна Божествена Личност, която се усмихвала с прелестна усмивка. Богът доставял голямо удоволствие на всички и погледът му бил насочен към всеки. Той изглеждал много красив с правия си нос, с широкото си чело, с красивите си издължени уши и с алените си устни. Той имал много силни ръце, които стигали до коленете му. Плещите му били високи, гръдният му кош бил много широк и напомнял раковина. Пъпът му бил дълбок, а на корема си имал три гънки. Кръстът му бил пълен и широк като бедрата на жена, а нозете му приличали на слонски хоботи. Коленете и стъпалата му били много красиви, ноктите му били бляскави, а пръстите на нозете му били изящни като листенцата на лотосовия цвят. Шлемът му бил украсен с изключително редки скъпоценни камъни. Кръста му опасвал красив колан, а през широките му гърди минавал свещеният шнур. На китките му и високо над лактите му имало гривни. На глезените си носел звънчета. Красотата му била ослепителна, а дланите му приличали на лотосови цветове. Различните символи на Виу-мӯрти, които държал в четирите си ръце, а именно раковината, боздуганът, дискът и лотосът, още повече подчертавали красотата му. Гръдният му кош бил белязан с особените знаци на Виу, а на шията му имало свежи гирлянди от цветя. С две думи, Той представлявал изключително красива гледка. Акрӯра видял Бога обкръжен от приближените си спътници: четиримата Кумри – Санака, Сантана, Сананда и Санаткумра, – Сунанда и Нанда, полубогове като Брахм и Шива. Там били деветимата учени мъдреци, преданите Прахлда и Нрада, а осмината Васу отдавали молитви на Бога с чисти сърца и чисти слова. Когато видял трансценденталната Божествена Личност, Акрӯра бил обзет от огромна преданост и по цялото му тяло запълзели трансцендентални тръпки. Макар че за миг бил изпаднал в недоумение, той възвърнал ясното си съзнание и склонил глава пред Бога. С допрени длани и треперещ глас той започнал да му отдава молитви.