Глава 49

И по поръка на Шрӣ Ка Акрӯра отишъл в Хастинпура, която се намирала на мястото на Ню Делхи. Тази част на Ню Делхи, която и днес се нарича Индрапрастха, обикновено се приема за древната столица на Павите. Самото име Хастинпура показва, че там имало много хастӣ, слонове. Тяхното поддържане е много скъпо – затова царството, в което се отглеждат слонове, трябва да е много богато, а в Хастинпура, както забелязал Акрӯра, щом пристигнал там, било пълно със слонове, коне, колесници и много други богатства. Царете на Хастинпура били приемани за владетели на целия свят. Славата им се носела надлъж и нашир из цялото царство и те управлявали с помощта на мъдър съвет от учени брхмаи.

Акрӯра разгледал великолепния столичен град и се срещнал с цар Дхтарра. При него видял и дядо Бхӣшма, седнал отстрани. След това посетил Видура, а по-късно се видял и със сестра му Кунтӣ. След това се видял със сина на Сомадатта, царя на Бхлӣка, Дрочря, Кпчря, Кара и Суйодхана. (Суйодхана е друго име на Дурьодхана.) После се срещнал със сина на Дрочря – Ашваттхм, – с петимата братя Пави и с други роднини и приятели, които живеели в града. Акрӯра бил известен като син на Гндинӣ, така че всички, с които се срещнал, го посрещали с голяма радост. Предлагали му почетно място и той разпитвал за благосъстоянието и делата на роднините си.

Щом Акрӯра бил упълномощен от Бог Ка да отиде в Хастинпура, ясно било, че е много опитен в дипломацията. След смъртта на цар Пу Дхтарра заемал престола незаконно, въпреки присъствието на синовете на Пу. Акрӯра искал да остане в Хастинпура, за да проучи положението в детайли. Той много добре разбирал, че злонамереният Дхтарра е прекалено благосклонен към собствените си синове. Всъщност Дхтарра вече си бил присвоил царството и сега правел кроежи как да се отърве от петимата братя Пави. Акрӯра знаел добре, че всички синове на Дхтарра, начело с Дурьодхана, са много коварни политици. Дхтарра не следвал справедливите наставления на Бхӣшма и Видура, а се водел от лошите съвети на личности като Кара и Шакуни. Акрӯра решил да остане в Хастинпура за няколко месеца, за да изучи внимателно политическата обстановка.

Постепенно Акрӯра научил от Кунтӣ и Видура, че Дхтарра изпитва силна омраза към петимата Пави и им завижда за необикновените им познания във военната наука и за голямата им физическа сила. Те постъпвали като истински благородни герои, показвали всички достойнства на катрии и се отнасяли към царското си положение с голяма отговорност, като постоянно мислели за благото на поданиците си. Акрӯра научил също, че посъветван от неблагоразумния си син, завистливият Дхтарра се е опитвал да отрови Павите.

Акрӯра бил братовчед на Кунтӣ и при срещата им тя го разпитала за роднините си от бащина страна. При мисълта за родното си място тя започнала да плаче и попитала Акрӯра дали нейните баща, майка, братя, сестри и други приятели у дома още си спомнят за нея. Тя питала най-вече за Ка и Баларма, славните ѝ племенници: „Помни ли синовете ми Ка, Върховната Божествена Личност, който е толкова привързан към преданите си? А Баларма спомня ли си за нас?“ Дълбоко в себе си Кунтӣ се чувствала като сърна сред тигри и положението ѝ наистина било точно такова. След смъртта на съпруга си, цар Пу, тя трябвало да се грижи за петте деца Пави, а Дхтарра постоянно мислел как да ги убие. Тя била досущ като бедно и беззащитно животно, заобиколено от тигри. Тя била предана на Ка, винаги мислела за него и очаквала един ден Той да дойде и да ги спаси от опасностите. Тя попитала Акрӯра дали Ка възнамерява да дойде, за да посъветва лишените от баща Пави как да се избавят от заговорите на Дхтарра и синовете му. Докато разговаряла с Акрӯра за всичко това, тя се почувствала съвсем безпомощна и възкликнала: „О, скъпи Ка, скъпи Ка! Ти притежаваш върховната мистична сила и си Свръхдушата на вселената. Ти си истинският покровител на цялата вселена. Мой скъпи Говинда, сега Ти си далеч от мен, но аз се моля да се отдам в лотосовите Ти нозе. Аз съм много нещастна с петте си осиротели деца. Добре разбирам, че няма никакво друго убежище или спасение, освен твоите лотосови нозе. А те могат да освободят всички опечалени души, защото Ти си Върховната Божествена Личност. Само по твоята милост можем да се спасим от многократното раждане и смърт. О, скъпи Ка, Ти си върховната чистота, Свръхдушата и господарят на всички йогӣ. Какво мога да кажа? Мога само да Ти отдам смирените си почитания. Приеми ме като напълно отдадена на теб душа.“

Макар че Ка не присъствал пред нея, Кунтӣ му отдала молитвите си така, като че ли Той лично бил там. Всеки, който следва стъпките на Кунтӣ, може да направи това. Не е нужно Ка лично да присъства. Чрез духовната си енергия Той наистина се намира навсякъде и човек просто трябва да му се отдаде искрено. Когато се молела на Ка с цялото си сърце, Кунтӣ не могла да се сдържи и високо заридала пред Акрӯра. Там бил и Видура и двамата с Акрӯра съчувствено започнали да утешават майката на Павите, като възхвалявали синовете ѝ Юдхихира, Арджуна и Бхӣма. Те я успокоили, като ѝ казали, че синовете ѝ са необикновено силни и не трябва да се тревожи за тях, защото те са деца на великите полубогове Ямарджа, Индра и Вю.

Акрӯра решил да се върне и да съобщи за тежките обстоятелства, при които заварил Кунтӣ и петимата ѝ сина. Но първо искал да даде добър съвет на Дхтарра, който бил благоразположен към своите синове и зле настроен към Павите. Веднъж, когато цар Дхтарра бил сред приятели и роднини, Акрӯра се обърнал към него, като го нарекъл Врчитравӣря. Врчитравӣря означава „синът на Вичитравӣря“. Вичитравӣря било името на бащата на Дхтарра, но Дхтарра бил заченат не от Вичитравӣря, а от Всадева. Ако един мъж не можел да зачене дете, имало обичай брат му да оплоди съпругата му. В епохата на Кали тази традиция е забранена. Акрӯра насмешливо нарекъл Дхтарра „Врчитравӣря“, защото той всъщност не бил заченат от баща си. Той бил син на Всадева. Когато детето е заченато в съпругата от брата на мъжа, то се смята за дете на мъжа, но естествено, не може да се каже, че той го е заченал. Тази язвителна забележка показала, че Дхтарра несправедливо иска престола за себе си. Всъщност истинският цар бил Пу и докато неговите синове, Павите, били живи, Дхтарра не би трябвало да заема трона.

Акрӯра казал: „Скъпи сине на Вичитравӣря, ти незаконно си заел престола, който се полага на Павите. Но както и да е, ти вече си на трона. Затова се осмелявам да те помоля да управляваш царството според принципите на нравствеността. Ако действаш по този начин и се опитваш да учиш поданиците си на това, името ти ще се слави вечно.“ Акрӯра дал да се разбере, че макар Дхтарра да се отнасял зле с племенниците си, те му били и поданици. „Дори ако се държиш с тях не като със собственици на престола, а като с поданици, ти си длъжен да мислиш за благоденствието им безпристрастно, така сякаш са твои собствени синове. Но ако не следваш това правило и действаш по обратен начин, ще имаш лоша слава сред поданиците си и в следващия си живот ще живееш в адски условия. Затова се надявам, че ще се отнасяш еднакво към своите синове и към синовете на Пу.“ Акрӯра подсказал, че ако Дхтарра не се държи с Павите като с равни на своите синове, със сигурност между братовчедите ще възникнат стълкновения. Павите ще победят, защото тяхната кауза е справедлива, а синовете на Дхтарра ще бъдат убити. Това предсказание изрекъл Акрӯра пред Дхтарра.

Акрӯра дал на Дхтарра следния съвет: „В материалния свят никой не може да бъде постоянен спътник на някой друг. Само случайността ни събира заедно в семейства, общества, съсловия или държави, но накрая ще се разделим, защото всички трябва да изоставим телата си. Затова не бива да се привързваме ненужно към роднините си.“ Привързаността на Дхтарра освен това била престъпна и не свидетелствала за голяма интелигентност. Иначе казано, Акрӯра подсказал на Дхтарра, че верността и обичта му към семейството му се дължат на грубо невежество или на слепотата му по отношение на принципите на нравствеността. Макар че на външен вид сме събрани заедно в семейства, общества или държави, всеки от нас има своя съдба. Всеки се ражда според дейностите си в миналото, затова всеки поотделно трябва да се наслаждава или да страда от следствията на кармата си. Не е възможно да облекчим съдбата си, като живеем в общности. Понякога бащата натрупва богатство по незаконен начин и синът си го присвоява, макар че баща му го е спечелил с много труд. Така малката рибка в океана изяжда материалното тяло на голямата и стара риба. В крайна сметка човек не може да трупа богатство незаконно и с това да осигури наслаждение на семейството, обществото, съсловието или родината си. Това, че много велики империи, които в миналото са процъфтявали, вече не съществуват, защото богатството им е било пръснато от потомците им, е илюстрация на този принцип. Този, който не познава тънкостите на закона на плодоносните дейности и изоставя нравствените принципи, носи със себе си само последиците от греховните си дейности. Нечестно спечеленото му богатство и притежанията му взима някой друг, а той отива в най-мрачните области на ада. Следователно човек не трябва да трупа повече богатство, отколкото му е отредила съдбата, иначе ще навреди на самия себе си. Вместо да действа в своя полза, той ще направи обратното и с това ще предизвика падението си.

Акрӯра продължил: „Скъпи Дхтарра, осмелявам се да те помоля да не бъдеш сляп за истините на материалното съществуване. Материалният обусловен живот, бил той щастлив или нещастен, трябва да се приема като сън. Човек трябва да се опита да обуздае ума и сетивата си и да води мирен живот, за да напредва в Ка съзнание.“ В Чайтаня чаритмта се казва, че с изключение на личностите, които са в Ка съзнание, всички имат постоянни тревоги в ума си и са изпълнени с грижи. Дори тези, които се стремят към освобождението или към сливане със сиянието Брахман, или пък йогӣте, които се опитват да постигнат съвършенство в мистичното могъщество, не могат да имат спокоен ум. Чистите предани не искат от Ка нищо. Те са удовлетворени просто от това, че му служат. Истинският мир и уравновесеност на ума могат да се постигнат само в съвършеното Ка съзнание.

Като изслушал нравствените наставления на Акрӯра, Дхтарра отвърнал: „Драги Акрӯра, ти си много щедър на добри съвети, но за съжаление, аз не мога да ги приема. Умиращият не се възползва от нектара, дори и да му го предлагат. Разбирам, че наставленията ти са много ценни. За съжаление, те не се задържат в неспокойния ми ум, както проблясващата в небето светкавица не може да остане в неподвижния облак. Разбирам само, че никой не може да спре неумолимия ход на върховната воля. Разбирам, че Ка, Върховната Божествена Личност, се е появил в рода Яду, за да облекчи земята от свръхтовара ѝ.“

Дхтарра дал на Акрӯра да разбере, че има пълна вяра в Ка, Върховната Божествена Личност. Същевременно той имал много голяма слабост към семейството си. Много скоро Ка щял да унищожи цялото му семейство и в своята безпомощност Дхтарра щял да приеме подслон в нозете на Ка. За да дари някой предан с особеното си благоволение, Ка обикновено му отнема всички обекти на материалната му привързаност, принуждава го да стане материално напълно безпомощен и да не му остава нищо друго, освен да приеме лотосовите нозе на Ка. Точно това се случило с Дхтарра след края на битката при Курукетра.

Дхтарра съзнавал, че стои между две враждебни една на друга сили. Той разбирал, че Ка е дошъл, за да отстрани ненужното бреме на земята. Неговите синове също били ненужен товар и той очаквал, че ще бъдат убити. В същото време не можел да се освободи от престъпната си слабост към тях. Давайки си сметка за тези две противоположни сили, той отдал смирените си почитания на Върховната Божествена Личност: „Трудно е да разберем противоречивите пътища на материалното съществуване; можем да ги приемаме единствено за начин, по който се осъществяват намеренията на Бога и който не сме в състояние да проумеем. Чрез изключителната си енергия Върховният Бог сътворява материалния свят, влиза в него и пуска в действие трите проявни форми на природата. Когато всичко вече е създадено, Той влиза във всяко живо същество, дори и в най-малкия атом. Никой не може да разбере необхватните замисли на Върховния Бог.“

При тези думи Акрӯра ясно разбрал, че Дхтарра не възнамерява да промени досегашния си начин на действие – да причинява неприятности на Павите заради синовете си. Веднага след това Акрӯра се сбогувал с приятелите си в Хастинпура и се върнал у дома си в царството Яду. След завръщането си той живо описал на Бог Ка и на Баларма какво всъщност е положението в Хастинпура и какво цели Дхтарра. Ка го изпратил в Хастинпура, за да проучи това. По милостта на Бога той успял да свърши всичко и разказал на Ка за истинското състояние на нещата.