Глава 57

След като Акрӯра посетил Хастинпура и разказал на Ка за състоянието на Павите, събитията продължили да се развиват по-нататък. Павите били пренесени в къща, направена от шеллак, която после била подпалена. Всички помислили, че те и майка им Кунтӣ са загинали. Тази вест била изпратена и на Бог Ка и Баларма. Те се посъветвали и решили да отидат в Хастинпура, за да поднесат на роднините си своите съболезнования. Несъмнено Ка и Баларма знаели, че е невъзможно Павите да загинат в опустошителния пожар, но въпреки това искали да отидат в Хастинпура, за да участват в траурните обреди. Щом пристигнали, най-напред Ка и Баларма отишли при Бхӣшмадева, защото той бил старейшината на династията Куру. После се срещнали с Кпчря, Видура, Гндхрӣ и Дроа. Другите потомци на рода не скърбели, защото желаели смъртта на Павите и майка им. Но някои роднини, сред които бил Бхӣшма, наистина съжалявали за случилото се и Ка и Баларма показали не по-малка скръб, без да разкриват истината.

Докато Ка и Баларма били далеч от Дврак, там бил направен заговор да се отнеме камъкът Сямантака от Сатрджит. Главният заговорник бил Шатадханв, един от принцовете, които искали да се омъжат за Сатябхм, красивата дъщеря на Сатрджит. Сатрджит бил обещал на мнозина ръката на красивата си дъщеря, но по-късно променил решението си и дал Сатябхм на Ка заедно със скъпоценния камък. Сатрджит нямал никакво желание да даде и камъка заедно с дъщеря си и Ка приел дъщеря му, но върнал скъпоценния камък, защото познавал склонностите му. Сатрджит бил много доволен, когато си върнал камъка, и непрекъснато го държал при себе си. Но в отсъствието на Ка и Баларма бил направен голям заговор да се открадне камъкът Сямантака. В заговора участвали много хора, дори Акрӯра и Ктаварм, които били предани на Бог Ка. Акрӯра и Ктаварм се присъединили към заговорниците, защото искали да дадат съкровището на Ка. Те знаели, че Ка го иска и че Сатрджит не го е предложил както подобава. Други се присъединили, защото били разочаровани, че не са получили ръката на Сатябхм. Някои от тях подсторили Шатадханв да убие Сатрджит и да вземе драгоценния камък.

Обикновено тук възниква следният въпрос: защо такъв велик предан като Акрӯра се присъединил към заговорниците? Защо в заговора участвал и Ктаварм, който също бил предан на Бога? Отговорът, който дават великите авторитети, например Джӣва Госвмӣ, е, че Акрӯра наистина бил велик предан, но бил прокълнат от жителите на Вндвана, задето отвел Ка. Акрӯра наранил чувствата им и затова бил принуден да участва в съзаклятие, направено от грешни хора. Ктаварм също бил предан, но тъй като бил в най-близкото обкръжение на Каса, се замърсил с греховни последици и затова също се присъединил.

Подучен от съзаклятниците, една нощ Шатадханв се промъкнал в дома на Сатрджит и го убил, докато той спял. Шатадханв бил много грешен, имал отвратителен нрав и макар че заради греховните си дейности не му оставало да живее много, решил да убие Сатрджит, докато той спи у дома си. Той се промъкнал в къщата, всички жени завикали силно, но въпреки протестите им Шатадханв безмилостно заклал Сатрджит, без да се колебае, както касапинът убива животно в кланицата. Тъй като Ка го нямало, съпругата му Сатябхм също била там в нощта на убийството и започнала да плаче: „О, скъпи татко! Скъпи татко! Защо те убиха толкова жестоко!“ Мъртвото тяло на Сатрджит не било изгорено веднага, защото Сатябхм искала първо да отиде при Ка в Хастинпура. Затова го сложили в съд с мазнина, така че когато Ка се върне, да може да го види и да предприеме действия срещу Шатадханв. Сатябхм веднага потеглила за Хастинпура да съобщи на Ка за ужасната смърт на баща си.

Когато Ка научил за смъртта на тъста си, се опечалил досущ като обикновен човек. Но неговата мъка е необикновена. Бог Ка няма нищо общо с дейностите и следствията им. Той обаче бил приел да играе ролята на човешко същество и затова когато научил за смъртта на тъста си, показал дълбоко съчувствие към скръбта на Сатябхм, а очите му се напълнили със сълзи. Той започнал да нарежда: „О, какво нещастие се е случило!“ Ка, Баларма и Сатябхм, съпругата на Ка, се завърнали в Дврак и започнали да обмислят как да убият Шатадханв и да си върнат скъпоценния камък. Макар че бил прочут разбойник, Шатадханв много се боял от могъществото на Ка. Щом Ка си пристигнал, той се уплашил до смърт.

Шатадханв научил, че Ка има намерение да го убие, и тозчас потърсил убежище при Ктаварм. Но Ктаварм казал: „Никога няма да си позволя да направя нещо срещу Ка и Баларма – те не са обикновени личности. Те са Върховната Божествена Личност. Кой може да избегне смъртта, ако е оскърбил Баларма и Ка? Никой не може да се спаси от гнева им.“ Ктаварм казал още, че Каса не успял да се спаси от гнева на Ка, макар че бил много силен и имал подкрепата на множество демони, а какво да говорим за Джарсандха, когото Ка побеждавал осемнайсет пъти и който всеки път трябвало да се връща от сражението разочарован.

След отказа на Ктаварм Шатадханв отишъл да помоли за помощ Акрӯра. Но и Акрӯра му казал: „Баларма и Ка са самата Върховна Божествена Личност и този, който познава безграничната им сила, никога не би посмял да ги оскърби или да се бие с тях.“ После казал на Шатадханв: „Ка и Баларма са толкова силни, че просто с желанието си те сътворяват, поддържат и разрушават цялото космическо проявление. За жалост, личностите, объркани от илюзорната енергия, не могат да разберат силата на Ка, макар че цялото космическо проявление е в негова власт.“ Като пример той посочил как Ка на седем години повдигнал хълма Говардхана и държал тази планина в продължение на седем дни досущ като дете, което носи малко чадърче. Акрӯра открито казал на Шатадханв, че винаги ще отдава най-смирените си почитания на Ка, Свръхдушата във всичко сътворено и изначалната причина на всички причини. Когато и Акрӯра отказал да му даде подслон, Шатадханв решил да му повери камъка Сямантака. После яхнал един кон, който можел да препуска със светкавична бързина и да изминава петдесет йоджани на един дъх, и избягал от града.

Ка и Баларма разбрали за бягството на Шатадханв, качили се на колесницата си, на която се веело знаме с лика на Гаруа, и веднага тръгнали след него. Ка изпитвал особено силен гняв към Шатадханв и искал да го убие, задето бил причинил смъртта на Сатрджит, една по-висшестояща личност. Сатрджит бил тъст на Ка и според предписанията на шстрите този, който се опълчва срещу висшестоящите личности, гуру-друха, трябва да получи наказание, съответстващо на степента на оскърблението. Шатадханв бил лишил от живот тъста му и Ка бил решен да го убие на всяка цена.

Близо до градината на една къща в Митхил конят на Шатадханв умрял от изтощение. Шатадханв не можел вече да се възползва от него и се втурнал да бяга колкото сила имал. За да бъдат честни към него, Ка и Баларма също изоставили колесницата си и продължили пеша. Както тичали, Ка взел диска си и отсякъл главата на Шатадханв. След смъртта му претърсил дрехите му за камъка Сямантака, но не могъл да го намери. Той се върнал при Баларма и казал: „Напразно убихме този човек, камъкът не е у него.“ Шрӣ Баларма направил следното предположение: „Може би съкровището е поверено в ръцете на друг човек в Дврак. По-добре се върни и го потърси.“ Шрӣ Баларма казал, че иска да остане в град Митхил няколко дни, защото се радвал на много близка дружба с тамошния цар. И така, Ка се върнал в Дврак, а Баларма влязъл в Митхил.

Царят на Митхил много се зарадвал на пристигането на Шрӣ Баларма в града му и посрещнал Бога много гостоприемно и с големи почести. За да му достави удоволствие, Той дал на Балармаджӣ множество ценни дарове. Този път Баларма останал да живее в града няколко години като почетен гост на царя на Митхил, Джанака Махрджа. През това време най-големият син на Дхтаршра, Дурьодхана, използвал възможността да отиде при Баларма и научил от него изкуството на боя с боздугани.

След убийството на Шатадханв Ка се върнал в Дврак и за да зарадва съпругата си, ѝ разказал за смъртта на Шатадханв, убиеца на баща ѝ. Но освен това ѝ казал, че драгоценният камък не бил намерен у него. След това Ка и Сатябхм извършили обредите в памет на починалия тъст на Ка. Събрали се всички роднини и приятели на семейството.

Акрӯра и Ктаварм били едни от главните съзаклятници в заговора за убийството на Сатрджит и били подсторили Шатадханв да го убие, но когато чули, че той е паднал от ръката на Ка и Ка вече се е върнал в Дврак, и двамата побързали да напуснат града. Жителите на Дврак почувствали, че в отсъствието на Акрӯра ги застрашават болести и природни бедствия. Това било един вид суеверие, защото където е Бог Ка, там не може да има никакви болести, глад или бедствия. Но когато Акрӯра си отишъл, в Дврак наистина започнали да стават обезпокояващи неща. По-рано в провинцията Кшӣ в пределите на Врасӣ се била случила тежка суша, без никакъв дъжд. По това време царят на Кшӣ уговарял женитбата на дъщеря си Гндинӣ с Швапхалка, бащата на Акрӯра. Това царят направил, посъветван от един астролог, и след сватбата в провинцията наистина паднали достатъчно дъждове. Заради свръхестествената сила на Швапхалка хората смятали, че и синът му Акрӯра притежава не по-малко могъщество, и вярвали, че където живеят Акрӯра или баща му, там няма да има стихийни бедствия, глад и суша. Смята се, че едно царство е щастливо, когато в него не върлуват глад и болести, когато няма прекомерни горещини и студове и хората са щастливи умствено, духовно и физически. Щом се появи нещо тревожно, хората смятат, че причината се корени в отсъствието от града на някоя благочестива личност. И така, тръгнала мълва, че заради отсъствието на Акрӯра стават лоши неща. Освен това след заминаването му поради отсъствието на скъпоценния камък Сямантака някои възрастни жители на града започнали да забелязват неблагоприятни знаци. Бог Шрӣ Ка чул мълвата, която се носела между хората, и решил да повика Акрӯра от царството Кшӣ.

Акрӯра бил вуйчо на Ка и когато се завърнал в Дврак, Бог Ка най-напред го приветствал така, както подобава да бъде приветствана висшестояща особа. Ка е Свръхдушата, която се намира у всеки, и знае всичко, което става в сърцето. Той знаел всички събития, последвали съзаклятието на Акрӯра и Шатадханв. Затова се усмихнал и започнал да му говори.
Ка нарекъл Акрӯра най-велик от щедрите хора и му казал: „Скъпи вуйчо, знам вече, че Шатадханв ти е оставил камъка Сямантака. Засега не съществува пряк наследник на тази скъпоценност, защото цар Сатрджит няма синове. Дъщеря му Сатябхм няма голямо желание да го притежава, но бъдещият ѝ син, който ще е внук на Сатрджит, след като изпълни всички необходимости за унаследяването, ще е законен собственик на това съкровище.“ С тези думи Бог Ка дал да се разбере, че Сатябхм вече очаква дете и че синът ѝ съвсем основателно ще предяви претенции за камъка и със сигурност ще му го отнеме.

Ка продължил: „Тази скъпоценност има такова могъщество, че никой обикновен човек не е в състояние да я опази. Зная, че ти постъпваш много благочестиво, така че не възразявам да го държиш при теб. Но има една трудност: Моят голям брат Шрӣ Баларма не ми вярва, че съкровището е у теб. Ти имаш широко сърце и затова те моля да ми покажеш драгоценния камък в присъствието на всичките ми роднини, за да се сложи край на слуховете. Не можеш да отречеш, че той е у теб, защото виждаме, че богатството ти се е увеличило и извършваш жертвоприношения на олтар, направен от чисто злато.“ Свойствата на скъпоценния камък били известни: където и да се намирал, той всеки ден давал на пазителя си почти девет моунда чисто злато. Акрӯра получавал злато в такива количества и изобилно го раздавал в жертвените обреди. Бог Ка изтъкнал това щедро раздаване на злато като сигурно доказателство, че Акрӯра притежава камъка Сямантака.

С ласкавите си приятелски слова Бог Ка внушил на Акрӯра истината и Акрӯра разбрал, че нищо не може да се скрие от Шрӣ Ка. Той донесъл голямата скъпоценност, покрита с плат, но въпреки това камъкът светел като слънце. Акрӯра го подал на Ка. Бог Ка взел камъка в ръка, показал го на всичките си роднини и приятели, които били там, и после в тяхно присъствие го върнал на Акрӯра, за да са сигурни, че камъкът наистина се намира у него, в град Дврак.

Историята на скъпоценния камък Сямантака е много важна. В Шрӣмад Бхгаватам се казва, че този, който я слуша, разказва я или просто я помни, никога няма да бъде засегнат от опозоряване и от последиците на неблагочестивите дейности и ще постигне най-висше състояние на мир.

Така завършва пояснението на Бхактиведанта върху петдесет и седма глава на книгата „Ка, изворът на вечно наслаждение“, наречена „Смъртта на Сатрджит и Шатадханв“.