No edit permissions for Bulgarian

Глава 56

Историята на скъпоценния камък Сямантака

Имало един цар на име Сатрджит, чиито владения се намирали в областта Двракдхма. Той бил предан на слънчевия бог, който в замяна го благословил, като му подарил един скъпоценен камък, наречен Сямантака. Заради този камък станало спречкване между цар Сатрджит и династията Яду. По-късно царят доброволно предложил на Ка дъщеря си Сатябхм заедно със скъпоценния камък. Не само Сатябхм, но също и Джмбаватӣ, дъщерята на Джмбавн, се омъжила за Ка благодарение на този камък. Двете сватби се състояли преди раждането на Прадюмна, описано в предишната глава. Как цар Сатрджит оскърбил династията Яду и как по-късно се разкаял и дал дъщеря си и скъпоценния камък на Ка, се разказва по-долу.

Цар Сатрджит бил наистина велик предан на слънчевия бог и постепенно установил с него много дружески отношения. Слънчевият бог бил доволен от царя и му подарил един необикновен камък, наречен Сямантака. Когато Сатрджит го окачал на шията си като медальон, бил досущ като втори слънчев бог. С този накит той отивал в град Дврак, а хората мислели, че е дошъл слънчевият бог да види Ка. Те знаели, че понякога полубоговете посещават Ка, Върховната Божествена Личност, и когато Сатрджит отивал в Дврак, всички жители, освен Ка, го мислели за самия бог на слънцето. Макар че всички знаели кой е цар Сатрджит, никой не можел да го разпознае заради ослепителното сияние на камъка Сямантака.

Веднъж, когато някои от видните жители на Дврак помислили Сатрджит за слънчевия бог, веднага отишли при Ка, за да му кажат, че е дошъл да го види слънчевият бог. В това време Ка играел шах. Един от видните жители на Дврак казал: „Скъпи Бог Нряа, Ти си Върховната Божествена Личност. В пълната си експанзия като Нряа Ти имаш четири ръце и с тях държиш четири различни символараковина, диск, боздуган и лотосов цвят. Всъщност Ти притежаваш всичко. Но въпреки че си Върховната Божествена Личност, Нряа, Ти дойде във Вндвана, за да бъдеш дете на Яшодмт. Понякога тя те връзваше с въжета, затова Ти се славиш като Дмодара.“

Това, че Ка е Върховната Божествена Личност, както приемали жителите на Дврак, по-късно било потвърдено от Шакарчря, великия водач на философите мвдӣ. Той приемал Бога за безличностен, но с това не отхвърлял формата му на личност. В материалния свят всичко, което има форма, се подлага на сътворение, поддържане и разрушение, но Нряа, Върховната Божествена Личност, няма материална форма и не е подвластен на тези ограничения. За да убеди неинтелигентните хора, които приемат Ка за обикновено човешко същество, Шакарчря казал, че Богът е безличностен. Безличностен всъщност означава, че Той не е личност, обусловена от материята. Той е трансцендентална личност, която няма материално тяло.

Освен Дмодара, жителите на Дврак нарекли Бог Ка Говинда, което показва, че Ка много обича кравите и теленцата. А за да дадат израз на близостта си с Ка, те се обърнали към него с името Ядунандана, защото бил роден като син на Васудева в династията Яду. В заключение те нарекли Ка върховен господар на цялата вселена. Те били горди, че са жители на Дврак и могат да виждат Ка всеки ден, затова се обърнали към него по най-различни начини.

Когато Сатрджит дошъл в града, жителите били много горди, защото си мислели, че макар Ка да живее в Дврак като обикновено човешко същество, самите полубогове идват да го посещават. И така, те казали на Ка, че е дошъл да го види красивият сияен слънчев бог. Те потвърдили, че идването му не е толкова чудно, защото хората от цялата вселена, които се стремели към Върховната Божествена Личност, знаели, че Той се е появил в рода на династията Яду и живее в Дврак като един от потомците ѝ. Жителите били много радостни. Ка, всепроникващата Върховна Божествена Личност, изслушал думите им и просто се усмихнал. Той бил доволен от жителите на Дврак и им казал, че тази личност, която те описват като слънчевия бог, е всъщност цар Сатрджит, който е дошъл в Дврак, за да покаже съкровището сискъпоценния камък, получен от слънчевия бог.

Сатрджит не бил дошъл да види Катой бил прекалено погълнат от камъка Сямантака. Царят го поставил в храм и наел брхмаи да го обожаватедин пример за неинтелигентен човек, който се кланя на материални предмети. В Бхагавад-гӣт се казва, че неинтелигентните обожават полубоговете в тази вселена, за да получат незабавно плодовете на материалните си дейности. Думата материалист означава личност, която иска да доставя наслаждение на сетивата си в материалния свят. Макар че по-късно Ка поискал този скъпоценен камък, царят не му го дал, дори напротивпоставил го в храм, за да го обожава. И кой не би обожавал този камък? Той бил толкова могъщ, че всеки ден давал огромно количество злато. Златото се измерва с единица, която се нарича бхра. Според Ведите една бхра се равнява на осем килограма злато, а един моундна четиридесет и един. Този камък произвеждал около осемдесет и пет килограма злато дневно. Освен това във ведическата литература се казва, че там, където се обожава този камък, винаги има храна в изобилие. Въобще там, където се намира камъкът, не може да се случи нищо лошобедствия или епидемии.

Бог Ка пожелал да покаже на целия свят, че най-хубавото трябва да се предлага на владетеля на страната. Цар Уграсена властвал над много династии и бил дядо на Ка, затова Ка помолил Сатрджит да подари скъпоценния камък Сямантака на цар Уграсена. Ка му казал, че на царя трябва да се подарява най-доброто. Но Сатрджит обожавал полубоговете и бил станал заклет материалист. Вместо да приеме молбата на Ка, той решил, че е по-разумно да обожава тази скъпоценност и да получава осемдесет и пет килограма злато дневно. Материалистите, които могат да спечелят огромни количества злато, не се интересуват от Ка съзнание. Затова Ка понякога оказва особено благоволение на някого, като му отнема материалното състояние, което е натрупал, и по този начин го прави велик предан. Но Сатрджит не пожелал да се подчини на поръката на Ка и не дал скъпоценния камък.

След тази случка по-малкият брат на Сатрджит взел камъка, за да се похвали с богатството на рода, сложил го на врата си, яхнал един кон и тръгнал да язди из гората, за да се покаже. Братът на Сатрджит, наречен Прасена, се разхождал насам-натам из гората, когато го нападнал един огромен лъв, убил него и коня му и отнесъл камъка в пещерата си. Царят на горилите Джмбавн чул вестта за това, след това убил лъва в пещерата му и взел скъпоценния камък. Джмбавн бил велик предан на Бога още от времето на Бог Рмачандра и не приел скъпоценния камък като нещо, от което особено се нуждае. Той го дал на малкия си син да се забавлява с него вместо играчка.

Сатрджит бил останал в града. Когато малкият му брат Прасена не се върнал от гората, царят много се разстроил. Той не знаел, че брат му е разкъсан от лъв и че лъвът на свой ред е убит от Джмбавн. Той си помислил, че вероятно Ка е убил Прасена и е отмъкнал камъка. Сатрджит мислел така, защото Ка веднъж вече му бил поискал камъка, но не го получил. Тази догадка прераснала в мълва, която Сатрджит разнесъл из целия град Дврак.

Лъжливият слух, че Ка е убил Прасена и е взел скъпоценния камък, се разнесъл мълниеносно навсякъде. Ка не искал да бъде опозорен по този начин, затова решил да отиде в гората и да намери камъка Сямантака. Той взел със себе си някои от видните жители на Дврак и отишъл да търси Прасена, брата на Сатрджит. Ка го намерил мъртъв, разкъсан от лъва. Малко след това открил и лъва, убит от Джмбавн, известен още като ка. Виждало се, че ка го е убил без помощта на никакво оръжие. После Ка и жителите на Дврак открили в гората дълъг проход, за който били чували, че води до къщата на ка. Ка знаел, че хората му няма да се осмелят да влязат в прохода, затова ги помолил да останат отвън, а Той самият се вмъкнал в мрачния тунел, за да намери Джмбавн, ка. Щом влязъл, Ка видял, че синът на ка си играе със скъпоценния камък Сямантака. Ка се приближил до детето, за да вземе камъка. Дойката, която се грижела за него, се уплашила, защото помислила, че Ка ще отмъкне скъпоценния камък, и от страх високо завикала.

В отговор на виковете ѝ тутакси се появил Джмбавн, много сърдит. Всъщност той бил велик предан на Ка, но понеже бил ядосан, не могъл да познае господаря си и го помислил за някой обикновен човек. Това напомня за думите на Бога в Бхагавад-гӣт, с които Той съветва Арджуна да се освободи от гнева, алчността и похотта, за да може да се издигне на духовно равнище. Похотта, гневът и алчността вървят ръка за ръка в сърцето и пречат на напредъка по духовния път.

Джмбавн не разпознал господаря си и пръв го предизвикал на бой. Последвала велика схватка между Ка и Джмбавн, в която те се били като два лешояда. Там, където има трупове, между лешоядите се разгаря голяма борба за плячката. Отначало Ка и Джмбавн се били с оръжия, после с камъни, после с големи дървета, после с голи ръце и накрая започнали да се удрят с юмруци, а ударите им поразявали като мълнии. Всеки мислел, че ще победи другия, но схватката продължила с дни, без да прекъсва нито денем, нито нощем. Така изтекли двадесет и осем дена.

Макар че Джмбавн бил най-силното живо същество тогава, под непрекъснатите удари на Шрӣ Ка ставите на крайниците му бавно се отпускали и постепенно силата му напълно се стопила. Джмбавн бил страшно изтощен, целият бил потънал в пот и започнал да се чуди. Кой е този противник, който така го омаломощил? Джмбавн добре познавал свръхчовешката си физическа сила и когато капнал от изтощение под ударите на Ка, разбрал, че Ка не е никой друг, освен неговият обожаван Бог, Върховната Божествена Личност. За преданите тази случка носи особено значение. В началото Джмбавн не могъл да разбере Ка, защото погледът му бил замъглен от материални привързаности. Той бил привързан към момчето си и към изключително ценния камък Сямантака, който не искал да предаде на Ка. В действителност когато Ка се появил, Джмбавн се разгневил, защото мислел, че е дошъл да вземе камъка. Такова е положението в материалния свят: човек може да има много силно тяло, но пак да не може да разбере Ка.

Ка искал да се забавлява и затова започнал тази привидна схватка със своя предан. Както видяхме от страниците на Шрӣмад Бхгаватам, Върховната Божествена Личност притежава всички склонности и чувства, срещащи се у човешкото същество. Понякога Богът е настроен войнствено и иска да се бие, за да покаже физическата си сила. Тогава Той избира сред преданите си някой, който може да му достави това удоволствие. Ка желаел наслаждението от тази „битка“ с Джмбавн. По природа Джмбавн бил предан, но докато служел на Бога със силата на тялото си, нямал знание за Ка. И щом Ка бил удовлетворен от борбата, Джмбавн незабавно разбрал, че противникът му не може да е никой друг, освен самият Върховен Бог. Заключението е, че той могъл да разбере Ка чрез служенето си, защото понякога и борбите доставят удоволствие на Ка.

И Джмбавн казал на Бога: „О, Господи, сега мога да разбера кой си Ти. Ти си Върховната Божествена Личност, Бог Виу. Ти си източникът на силата, богатството, славата, красотата, мъдростта и самоотречението на всеки.“ Тези думи на Джмбавн се потвърждават във Веднта сӯтра, където се обявява, че Върховният Бог е източник на всичко. Джмбавн оприличил Бог Ка на Върховната Личност, Бог Виу: „Скъпи Господи, Ти си сътворил всички създатели във вселената.“ Тези думи са много поучителни за обикновените хора, които се удивляват от дейностите на личностите с изключителни умствени способности. Обикновените хора с изненада посрещат изобретенията на великия учен, но думите на Джмбавн потвърждават, че макар учените да създават най-различни необикновени неща, Ка е този, който е сътворил самите учени. Той е създал не само един, а милиони и милиарди учени в цялата вселена. По-нататък Джмбавн казал: „Ти си сътворил не само „създателите“, а и материалните елементи, с които те работят.“ Учените използват природните елементи или законите на материалната природа, за да изобретят нещо удивително, но всъщност тези закони и елементи също са създадени от Ка. Това е истинското научно разбиране. Хората с ниска интелигентност не се опитват да разберат кой е създал мозъка на учения, те се задоволяват само с невероятното му изобретение.

Джмбавн продължил: „О, Господи, факторът време, който обединява всички природни елементи, също е твое проявление. Ти си върховният фактор време, чрез който се осъществява, поддържа се и накрая се унищожава цялото творение. И не само физическите елементи и времетоличностите, които управляват съставните елементи на творението и го усъвършенстват, също са неотделими части от теб. Така че живото същество не е независим творец. Когато изучи правилно всички движещи сили, човек може да открие, че Ти си върховният властител и господар на всичко. О, Господи, затова разбирам, че Ти си същата Върховна Божествена Личност, която обожавах под образа на Бог Рмачандра.

Моят Бог Рмачандра поиска да построи мост над океана и аз видях със собствените си очи как океанът се развълнува само от погледа на моя Бог. А когато над целия океан се изви буря, всички живи съществакитове, алигатори, риби тимигила – много се разтревожиха. (Рибата тимигила живее в океана и може да поглъща наведнъж цели китове.) Океанът бе принуден да се предаде и да позволи на Рмачандра да го прекоси, за да стигне до острова, наречен Лак (днешния Цейлон). И днес всички добре знаят как беше построен мостът от нос Коморин до Цейлон. След построяването на моста цялото царство на Рваа бе изгорено до основи. При сражението всички крайници на Рваа бяха пронизани от острите Ти стрели, а главата му се търколи на земята. Сега разбирам, че Ти си моят Бог Рмачандра. Никой друг не притежава такава необятна сила. Никой друг нямаше да може да ме победи по този начин.“

Бог Ка бил удовлетворен от молитвите и думите на Джмбавн и за да успокои болките му, започнал да потупва с лотосовата си длан цялото му тяло. Умората на Джмбавн от великата борба веднага се стопила. След това Бог Ка нарекъл Джмбавн цар, защото истинският цар на гората бил той, а не лъвът, който той бил убил с голи ръце. Ка му казал, че е дошъл да му поиска камъка Сямантака, защото откакто била открадната тази скъпоценност, глупавите хора опозорили името му. Ка направо му казал, че е дошъл да поиска камъка, за да се спаси от това безчестие. Джмбавн разбрал каква е работата и за да достави удоволствие на Бога, незабавно му дал не само Сямантака, но и дъщеря си Джмбаватӣ, която била тъкмо за женене.

Историята на женитбата на Джмбаватӣ и Ка и предаването на скъпоценния камък Сямантака завършила в планинската пещера. Борбата между Ка и Джмбавн продължила двадесет и осем дена, но хората от Дврак чакали пред прохода само дванадесет дена и след това решили, че трябва да се е случило нещо лошо. Те не можели да разберат със сигурност какво точно е то и тъжни и уморени, се завърнали в Дврак.

Цялото семейство: майката на Ка Девакӣ, баща му Васудева и главната от съпругите му Рукмиӣ, заедно с всички други приятели, близки и обитатели на двореца, били много тъжни, когато хората се завърнали у дома без Ка. Те изпитвали към Ка обяснима обич и започнали да наричат Сатрджит с обидни имена, защото той бил причината за изчезването на Ка. Те отишли да обожават богинята Чандрабхг и ѝ се молели Ка да се завърне. Богинята била удовлетворена от молитвите на жителите на Дврак и веднага им дала благословията си. Ка отново се появил, съпроводен от новата си съпруга Джмбаватӣ, и всички жители на Дврак ликували. Те се радвали като някой, който посреща скъп роднина, завърнал се от царството на смъртта. Те били помислили, че в битката Ка е изпаднал в много тежко положение и затова почти били изгубили надежда, че някога ще се върне. Но щом видели, че Ка наистина се е върнал, и то с нова съпруга, Джмбаватӣ, веднага започнали голям празник.

Цар Уграсена свикал всички по-важни царе и владетели. Сатрджит също бил поканен и Ка разказал пред всички как бил взет камъка от Джмбавн. Ка поискал да го предаде на цар Сатрджит, но той се срамувал, защото бил опозорил Ка без никаква нужда. Той мълчаливо поел в ръката си съкровището, навел глава и без да каже нито дума пред събралите се царе, се завърнал у дома си. После размислил как да се пречисти от ужасната постъпка, която извършил, като опозорил Ка. Той съзнавал, че много сериозно е оскърбил Ка и че трябва да открие лек за това, за да може отново да спечели благосклонността му.

Цар Сатрджит горял от нетърпение да поправи неприятностите, които предизвикал с глупостта си от влечение към един материален предмет, скъпоценния накит Сямантака. Той истински се измъчвал от обидата, която нанесъл на Ка, и искрено искал да изкупи вината си. Отвътре Ка му дал разум и той решил да подари на Ка скъпоценния камък и красивата си дъщеря Сатябхм. Нямало друг начин за поправяне на положението и затова той уговорил сватбената церемония на Ка и дъщеря си. Той подарил на Върховната Божествена Личност както съкровището, така и дъщеря си. Сатябхм била толкова красива и благородна, че въпреки че много принцове искали ръката ѝ, Сатрджит изчаквал да намери най-подходящия зет. По милостта на Ка той решил да я даде на него.

Бог Ка много се зарадвал и казал на Сатрджит, че няма нужда от камъка Сямантака. Той рекъл: „По-добре ще е камъкът да остане в храма, както беше по-рано и тогава ние всички ще имаме полза от него. Докато се намира в Дврак, в града няма да има глад и страдания, причинени от болести, жега и мраз.“

Така завършва пояснението на Бхактиведанта върху петдесет и шеста глава на книгата Ка, изворът на вечно наслаждение“, наречена Историята на скъпоценния камък Сямантака

« Previous Next »