Глава 58

Упорито се носела мълвата, че петимата братя Пави и Кунтӣ, тяхната майка, са умрели при пожара в къщата от шеллак, в която живеели. Такъв бил замисълът на Дхтаршра. Но после ги видели на сватбената церемония на Драупадӣ и веднага се пръснала мълвата, че са успели да се спасят. Това било слух, но всъщност той не се различавал от истината. Те се върнали в столицата си Хастинпура и хората ги видели с очите си. Щом съобщили на Ка и Баларма тази вест, Ка пожелал да се срещне с тях лично и затова решил да отиде в Хастинпура.

Този път Ка посетил Хастинпура в качеството си на принц, царска особа, придружен от военачалника си Ююдхна и от много други воини. В действителност Той не бил канен в града, но отишъл да се срещне с Павите, защото много обичал великите си предани. Той ги посетил, без да ги предизвестява и щом го видели, всички се изправили от местата си. Ка се нарича Мукунда, защото щом човек влезе в постоянно съприкосновение с него или го вижда в пълно Ка съзнание, веднага се освобождава от всички материални тревоги. Не само това, човек веднага получава като благословия цялото духовно блаженство.

Като посрещнали Ка, Павите се оживили, като че ли се пробудили от състояние на безсъзнание или възвърнали живота си. Когато човек е в безсъзнание, сетивата и различните части на тялото му са бездейни, но когато дойде на себе си, сетивата веднага започват да действат. Павите посрещнали Ка така, като че ли възвръщали съзнанието си, и много се оживили. Бог Ка ги прегърнал един по един. От докосването на Върховната Божествена Личност те незабавно се освободили от всички последствия на материалното замърсяване и затова се усмихнали в духовно блаженство. Всички били трансцендентално удовлетворени, като видели лицето на Бог Ка. Макар че Ка е Върховната Божествена Личност, Той играел ролята на обикновено човешко същество и затова докоснал нозете на Юдхихира и на Бхӣма, двамата му по-големи братовчеди. Арджуна прегърнал Ка като приятел и връстник, докато двамата по-малки братя - Накула и Сахадева - докоснали лотосовите нозе на Ка, за да му покажат уважението си. След като си разменили поздравления според етикета, както подобавало на положението им, на Бог Ка предложили почетно място. Когато се разположил удобно, дошла да ги поздрави младата съпруга на Павите, Драупадӣ. Тя била много красива с естественото си женско изящество. давите, които придружавали Ка в Хастинпура, също били посрещнати с голямо уважение; Стяки (Ююдхна) също бил настанен на хубаво място. Когато всички седнали добре, петимата братя заели местата си до Бог Ка.

След срещата с петимата братя Бог Ка лично отишъл да посети Шрӣматӣ Кунтӣдевӣ, майката на Павите, която му била леля по бащина линия. Ка ѝ отдал почитанията си и докоснал нозете ѝ. Очите на Кунтӣдевӣ се напълнили със сълзи и развълнувана, тя с голяма обич прегърнала Бог Ка. След това го разпитала за добруването на роднините от семейството на баща си – за брат си Васудева, за съпругата му и за останалите. По същия начин Ка попитал леля си за положението на Павите. Въпреки че много неща свързвали Кунтӣдевӣ с Ка, след като го срещнала, тя веднага разбрала, че Той е Върховната Божествена Личност. Припомнила си отминалите нещастия в живота си и как по милостта на Ка Павите и тя били спасени. Тя знаела съвършено добре, че без благоволението на Ка никой не би могъл да ги спаси от нещастието с пожара, подпален от Дхтаршра и синовете му. Със сподавен глас тя започнала да разказва пред Ка историята на техния живот.

Шрӣматӣ Кунтӣ казала: „Мой скъпи Ка, помня деня, когато Ти изпрати брат ми Акрӯра да разбере какво става с нас. Това означава, че Ти винаги ни помниш. Разбрах, че не е възможно да изпаднем в беда. Всичко най-хубаво в живота ни започна, когато Ти изпрати при нас Акрӯра. Тогава аз се убедих, че не сме беззащитни. Нашите роднини Кауравите могат да ни подлагат на различни изпитания, но аз съм уверена, че Ти никога не ни забравяш и ни закриляш от всичко. Преданите, които мислят само за теб, не могат да бъдат досегнати от никакви материални опасности, а какво да говорим за нас, след като Ти самият никога не ни забравяш. Затова о, скъпи Ка, за нас няма лоша съдба – благодарение на милостта Ти ние винаги сме в добро положение. Но хората не бива да мислят, че ни оказваш особено благоволение; че си пристрастен към едни, а други пренебрегваш. Ти не правиш такива разграничения. Ти не си особено предразположен към никого, нито пък ненавиждаш някого. Ти си Върховната Божествена Личност и се отнасяш еднакво към всички – всеки може да се възползва от специалното Ти покровителство. Истината е, че макар да си еднакво настроен към всички, Ти имаш особена склонност към преданите, които непрекъснато мислят за теб. Тяхната любов ги свързва с теб и те не могат да те забравят дори за миг. Ти присъстваш във всяко сърце, но понеже те винаги те помнят, и Ти откликваш по съответен начин. Майката обича всичките си деца, но полага особени грижи за това, което е напълно зависимо от нея. Знам със сигурност, скъпи Ка, че разположен във всяко сърце, Ти винаги създаваш най-благоприятни условия за чистите си предани.“

После цар Юдхихира също възславил Ка като Върховна Божествена Личност и всеобщ приятел на всички, но понеже Ка лично се грижел за Павите, царят казал: „Скъпи Ка, не знаем какви благочестиви дейности сме извършвали в миналите си животи, че си толкова мил и щедър към нас. Знаем добре, че великите мистици, които постоянно са потопени в съзерцание, за да те достигнат, трудно успяват да получат тази милост, нито пък сполучват да привлекат вниманието Ти. Не мога да разбера защо си толкова милостив към нас. Ние не сме йогӣ, напротив, ние сме привързани към материалните замърсявания. Ние сме семейни и се занимаваме с политически, светски дела. Не знам защо си толкова благосклонен към нас.“

По молба на цар Юдхихира Ка се съгласил да остане четири месеца в Хастинпура – времето на дъждовния сезон. Четирите месеца на дъждовния сезон се наричат Чтурмся. Тогава странстващите проповедници и брхмаи спират на някое място и живеят, спазвайки множество строги правила. Бог Ка е над всички правила и ограничения, но се съгласил да остане в Хастинпура, защото много обичал Павите. Всички жители се възползвали от пребиваването на Ка в Хастинпура и от предимството да го виждат от време на време. Така, просто като виждали Бога лице в лице, те се потапяли в трансцендентално блаженство.

Един ден, когато Ка бил с Павите, Той и Арджуна се приготвили да отидат в гората на лов. Двамата седнали в колесницата, на която се развявало знаме с изображение на Ханумн. Колесницата на Арджуна се различавала от обикновените – винаги била увенчана с лика на Ханумн, затова Арджуна се нарича още Капидхваджа. (Капи е Ханумн, а дхваджа означава „знаме“.) И така, Арджуна отишъл в гората с лъка и безпогрешните си стрели. Той се облякъл в подходящи защитни дрехи, защото възнамерявал да убие много дивеч. Арджуна влязъл в тази част на гората, където имало много тигри, сърни и разни други животни. Ка отишъл с него не за да убива животни – на него не му е необходимо да се занимава с каквото и да било; Той е себеудовлетворен. Той отишъл с Арджуна, за да го види как се упражнява, защото в бъдеще щяло да се наложи Арджуна да убие много врагове. Когато влезли в гората, Арджуна убил със стрелите си много тигри, глигани, бизони, гаваи (вид диви животни), носорози, сърни, диви зайци, бодливи прасета и още много други животни. Някои били подходящи за предлагане в жертвоприношения и слугите ги отнесли на цар Юдхихира. Други хищни и кръвожадни животни, например тигрите и носорозите, Арджуна убил само за да не създават безпокойства в гората. Тъй като в горите живеели много мъдреци и святи личности, дълг на катриите било да поддържат спокойна обстановката дори там.

След лова Арджуна почувствал глад и жажда и затова отишъл с Ка на брега на Ямун. Двамата Ка, а именно Ка и Арджуна, стигнали до брега на реката (понякога Арджуна и Драупадӣ също биват наричани Ка), измили ръцете, нозете и устата си и пили от бистрата вода. Както си почивали и пиели вода, видели красива девойка на възраст тъкмо за женене, която се разхождала сама по бреговете на Ямун. Ка помолил приятеля си Арджуна да избърза напред и да попита девойката как се казва. По поръка на Ка Арджуна веднага се приближил до момичето, което било изключително красиво. То имало привлекателно тяло, хубави блестящи зъби и усмихнато лице. Арджуна запитал: „Скъпа девойко, ти си толкова прелестна с високата си гръд, мога ли да те попитам коя си? Изненадани сме, че те виждаме да бродиш сама тук. Защо си дошла? Можем само да предполагаме, че си търсиш подходящ съпруг. Ако не възразяваш, можеш да ми откриеш намеренията си. Аз ще се опитам да ти угодя.“

Красивата девойка била олицетворената река Ямун. Тя отговорила: „Човече, аз съм дъщеря на слънчевия бог и сега извършвам отречения и търпя въздържания, за да мога да стана съпруга на Бог Виу. Мисля, че Той е Върховната Личност и е съвсем подходящ за мой съпруг. Разкривам ти желанието си, защото ти искаше това.“

Момичето продължило: „Добри човече, знам, че ти си героят Арджуна, затова искам да ти кажа още, че няма да приема за свой съпруг никой друг, освен Бог Виу, защото Той е единственият покровител на всички живи същества и дарява освобождение на всички обусловени души. Ще ти бъда много признателна, ако се помолиш на Бог Виу да бъде благосклонен към мен.“ Девойката Ямун знаела добре, че Арджуна е велик предан на Бог Ка и ако той се моли, Ка никога няма да отхвърли молбата му. Понякога опитите ни да достигнем Ка директно могат да се окажат безплодни, но ако се стремим към Ка чрез негов предан, сигурно е, че ще успеем. После тя казала на Арджуна: „Името ми е Клиндӣ. Аз живея във водите на Ямун. Баща ми беше така добър да построи нарочно за мен къща във водата и аз приех обет да остана там, докато не открия Бог Ка.“ Арджуна послушно занесъл на Ка посланието на девойката Клиндӣ, въпреки че като Свръхдуша във всяко сърце, Ка знаел всичко. Без повече обяснения Ка веднага приел Клиндӣ и я помолил да седне в колесницата. После и тримата отишли при цар Юдхихира.

След това цар Юдхихира помолил Ка да му помогне да построи подходящ дом, който да бъде измислен от Вишвакарм, божествения архитект от небесното царство. Ка начаса повикал Вишвакарм и му наредил да построи великолепен град, както желаел цар Юдхихира. Щом градът бил готов, Махрджа Юдхихира помолил Ка да остане при тях още няколко дни и да ги дари с удоволствието на присъствието си. Бог Ка приел молбата и останал още няколко дена.

Междувременно Ка си намерил забавление – решил да подари гората Кхава, която принадлежала на цар Индра, на Агни, бога на огъня. В гората растели много целебни билки и Агни искал да ги използва, за да си възвърне младостта. Но не се осмелил направо да сложи ръка на Кхава, а помолил Ка да му помогне. Агни знаел, че Ка е много доволен от него, задето по-рано му дал диска Сударшана. И така, за да удовлетвори Агни, сам Ка повел колесницата на Арджуна, с която двамата отишли в гората. Агни погълнал цялата гора и бил много доволен. Този път той се отплатил с един необикновен лък, наречен Гӣва, четири бели коня, една колесница и невидим колчан с две особени стрели, които били като талисмани и били толкова силни, че никой воин не можел да им устои. В гората Кхава живеел демонът Мая и когато Агни я поглъщал, Арджуна го спасил от опустошителния пожар. След това произшествие довчерашният демон станал голям приятел на Арджуна и за да го зарадва, построил в града, издигнат от Вишвакарм, красива съвещателна сграда. Ъглите в тази сграда били толкова странни, че когато Дурьодхана дошъл да я разгледа, помислил пода за водна повърхност, а водата за под. Той се почувствал много оскърбен при вида на богатството на Павите и станал техен заклет враг.

След няколко дена Ка се помолил на цар Юдхихира да се върне в Дврак. Щом получил разрешение, той отпътувал за страната си, съпроводен от Стяки, предводителя на давите, който живял в Хастинпура заедно с него. Клиндӣ също заминала с Ка в Дврак. След завръщането си Ка се посъветвал с мнозина учени астролози, за да избере подходящо време за женитбата си с Клиндӣ. Те вдигнали величествена и богата сватба. Сватбената церемония доставила много радост на роднините и от двете страни и всички били щастливи от това велико събитие.

Царете на Авантӣпура (днешният Уджаин) се наричали Винда и Анувинда. И двамата били подвластни на Дурьодхана. Те имали сестра на име Митравинд, която била надарена с всички добродетели, била образована и изтънчена девойка, дъщеря на една от лелите на Ка. Тя трябвало да си избере съпруг измежду събралите се принцове, но силно желаела да се омъжи за Ка. Ка дошъл на тази церемония и със сила отвлякъл Митравинд пред очите на всички царски особи. Принцовете не могли да се противопоставят на Ка и не им оставало нищо друго, освен просто да се споглеждат смутено един друг.

След тази случка Ка се оженил за дъщерята на царя на Кошала. Този цар се казвал Нагнаджит. Той бил много благочестив и следвал ведическите обреди и ритуали. Прелестната му дъщеря се наричала Сат. Понякога я наричали с името Нгнаджитӣ, защото била дъщеря на цар Нагнаджит. Той искал да даде ръката на дъщеря си само на този принц, който успее да победи седем много силни и яки бикове, отгледани от него. Нито един царски син не успявал да ги победи и затова никой не можел да поиска ръката на Сат. Седемте бика били много здрави животни и изпадали в ярост само като подушели отдалече някой принц. В царството идвали много принцове да опитат да усмирят биковете, но вместо това те самите били побеждавани. Новината обходила цялата страна и щом Ка чул, че ръката на Сат ще получи този, който срази седемте бика, веднага се приготвил да отпътува за царството Кошала. С многобройните си воини Той се отправил към тази част на страната (наричана Айодх), за да направи царско посещение.

Царят на Кошала бил много поласкан, когато разбрал, че Ка е дошъл да поиска ръката на дъщеря му. Той приел Ка в царството си с големи почести и великолепие, предложил му да седне на удобно място и му дал всичко, което се предлага при посрещане на гости. Всичко било много изискано. Ка също му отдал почитанията си, защото мислел за него като за свой бъдещ тъст.

Сат, дъщерята на цар Нагнаджит, разбрала, че самият Ка е пристигнал да се ожени за нея, и много се зарадвала, че съпругът на богинята на щастието така любезно е дошъл да я приеме за съпруга. От много дълго време тя лелеела мисълта да се омъжи за Ка и се подлагала на отречения, за да получи мечтания съпруг. Тя се замислила: „Ако съм извършвала благочестивите дейности възможно най-добре и ако съм била искрена в желанието си да стана съпруга на Ка, може би Ка е останал доволен от мен и ще изпълни дълго бленуваното ми желание.“ В мислите си тя започнала да отдава молитви на Ка: „Не знам как мога да спечеля благоволението на Върховната Божествена Личност. Той е Богът и господарят на всеки. Дори богинята на щастието, чието място е редом до Върховната Божествена Личност, дори Шива, Брахм и много други полубогове от различни планети винаги отдават най-смирените си почитания на Бога. Понякога Той слиза и на земята под формата на различни инкарнации, за да изпълни желанията на преданите си. Той е толкова възвишен и велик, че не знам как да го удовлетворя.“ Тя мислела, че Върховната Божествена Личност може да бъде удовлетворена само ако прояви безпричинната си милост към предания, иначе няма никакъв друг начин да се спечели благосклонността на Бога. Бог Чайтаня е отдал подобни молитви в стиховете на своята Шикака: „О, Господи, аз съм твой вечен слуга. По един или друг начин съм паднал в това материално битие. Ако Ти милостиво ме вземеш и ме поставиш като една от прашинките в лотосовите Ти нозе, това ще бъде много голямо благоволение за вечния Ти слуга.“ Богът може да бъде удовлетворен само от смиреното служене и отношение. Колкото повече служене отдаваме на Бога под ръководството на духовния учител, толкова повече напредваме по пътя към него. Не бива да искаме никаква благосклонност или милост от Бога в замяна на служенето, което му отдаваме. Той може да приеме служенето ни или да не го приеме – но единственият начин да удовлетворим Бога е това отношение на негови слуги и нищо друго.

Цар Нагнаджит и преди бил благочестив цар, затова сега, когато Ка бил в двореца му, той го обожавал според знанията и възможностите си. Той се представил на Бога със следните слова: „О, Господи, Ти си собственикът на цялото космическо проявление, Ти си Нряа, вместилището на всички живи създания. Ти си себеудовлетворен и цялостен със собствените си богатства. Какво мога да Ти предложа аз? И нима ще бъдеш удовлетворен от него? Не е възможно, защото аз съм незначително живо същество. Всъщност аз не съм способен да Ти отдам никакво служене.“

Ка е Свръхдушата във всички живи същества, така че могъл да разбере мислите на Сат, дъщерята на цар Нагнаджит. Освен това останал много доволен от почестите и обожанието от страна на царя, който му предложил място за сядане, ястия, постеля… Той високо оценил силното желание на момичето и на бащата да му станат близки сродници. Ка се усмихнал и с тържествен глас казал: „Скъпи царю Нагнаджит, знаеш много добре, че този, който е от царски род и държи на положението си, никога няма да поиска нищо от никого, колкото и благороден да е той. Последователите на Ведите са забранили на катриите да отправят молби за каквото и да било. Ако някой катрия наруши това правило, издигнатите учени осъждат действията му. Аз те моля за ръката на красивата ти дъщеря просто от благодарност за великолепния ти прием. Може би ще се зарадваш да научиш, че е извън обичаите ни да предлагаме нещо в замяна за дъщеря ти. Не сме в състояние да заплатим никаква цена, която би поискал за нея.“ Иначе казано, Ка искал от царя ръката на Сат, без да изпълнява условието да победи седемте бика.

В отговор на думите на Бог Ка цар Нагнаджит казал: „Скъпи Господи, Ти си източникът на цялото удоволствие, на всички съвършенства и всички качества. Лакмӣджӣ, богинята на щастието, винаги се намира на гърдите Ти. И така, кой би могъл да бъде по-съвършен съпруг за дъщеря ми? Както дъщеря ми, така и аз постоянно се молехме това да се сбъдне. Ти си глава на династията Яду. Вероятно знаеш, че от самото начало съм се зарекъл да намеря на дъщеря си достоен принц, който може да излезе победител в изпитанието, замислено от мен. Аз настоявам за това изпитание просто за да видя могъществото и позициите на бъдещия ми зет. О, Боже Ка, Ти си най-велик сред героите. Убеден съм, че с лекота можеш да усмириш седемте бика. Досега нито един принц не успя да направи това. Всички, които се опитаха да ги обуздаят, пострадаха от биковете, които им строшиха костите.“

Цар Нагнаджит продължил да моли Ка: „О, Ка, ако бъдеш така добър да укротиш седемте бика, ще бъдеш избран за достоен съпруг на Сат, моята дъщеря.“ Ка разбрал, че царят не иска да наруши клетвата си. И така, за да изпълни желанието му, Той пристегнал пояса си и се приготвил да се бие с биковете. Без да губи време, Той се разделил на седем Ка, всеки един от които мигом хванал по един бик му сложил оглавник с такава лекота, сякаш това било игра.

Много важно е да се отбележи, че Ка се разделил на седем. Сат знаела, Ка вече има много други съпруги, но въпреки това била привързана към него. За да я обнадежди, Ка в същия миг се разширил в седем форми. Смисълът на това е, че Ка е един, но има неограничен брой форми, или експанзии. Той имал шестнадесет хиляди съпруги, но това не означава, че когато бил с някоя от тях, останалите се лишавали от присъствието му. Чрез експанзиите си Ка общувал с всяка една от съпругите си.

Когато Ка усмирил биковете, цялата им сила и гордост веднага били потъпкани. Така името и славата, които биковете си били извоювали, били унищожени. Ка ги обуздал, сложил им оглавници и силно ги дръпнал, както детето тегли малкия си дървен бик. Цар Нагнаджит много се удивил от това постижение на Ка, тозчас довел дъщеря си Сат и с голямо удоволствие я поверил на Ка. Ка също веднага я приел за съпруга. След това била извършена сватбена церемония с голяма тържественост и великолепие. Цариците на Нагнаджит много се радвали, че дъщеря им Сат се омъжва за Ка. Целият град празнувал сватбата, защото царят и цариците били много доволни от благочестивото събитие. Навсякъде се чували звуците на раковини и литаври, много песни и друга музика. Учените брхмаи обсипали с благословиите си младата двойка. Всички жители на града ликували, облекли пъстри празнични дрехи и си сложили украшения. Цар Нагнаджит бил толкова щастлив, че дал на дъщеря си следната зестра.

Първо дал десет хиляди крави и три хиляди хубаво облечени млади прислужници, целите в накити. Този обичай да се дава зестра още се среща в Индия, особено сред принцовете катрии. Освен това когато се жени някой принц катрия, заедно с невестата му се дават още най-малко дванадесет прислужнички на нейните години. След кравите и девойките царят прибавил девет хиляди слона и сто пъти повече колесници. Това означава, че дал деветстотин хиляди колесници за зестра на дъщеря си. След това дал коне, които били сто пъти повече от колесниците, т.е. деветдесет милиона, и роби, които били сто пъти повече от конете. Принцовете поддържали робите и слугините с всичко необходимо и се грижели за тях като за собствени деца и роднини. След като дал зестрата, царят на провинция Кошала наредил на дъщеря си и на великия си зет да седнат в колесницата и им разрешил да тръгнат за дома си, а по пътя ги пазели добре въоръжени стражи. Колкото повече те наближавали новия си дом, толкова повече сърцето на царя се преизпълвало с обич към тях.

Преди Ка да се ожени за Сат, мнозина се опитвали да се преборят с биковете на цар Нагнаджит, за да спечелят ръката ѝ, а между тях били и много принцове от династията Яду и от други династии. Когато разочарованите принцове от другите династии научили, че Ка е обуздал биковете и е успял да спечели ръката на Сат, те изпитали голяма завист. Докато Ка пътувал за Дврак, всички разочаровани и победени принцове го обградили и започнали да сипят стрелите си по младата двойка. Те атакували хората на Ка с непрестанен дъжд от стрели. Тогава Арджуна, най-добрият приятел на Ка, приел предизвикателството и за да зарадва по-възрастния си приятел по случай женитбата му, ги отблъснал сам, без никаква трудност. Без да губи време, Арджуна грабнал лъка си Гӣва и прогонил принцовете. Както лъвът кара всички дребни животни да ударят на бяг, щом започне да ги преследва, така Арджуна пропъдил всички принцове, без да убие нито един. След това Бог Ка, главата на династията Яду, заедно с младата си съпруга и огромната зестра влязъл много тържествено в град Дврак. И заживял там със съпругата си в мир.

Ка имал и друга леля, сестра на баща му, която се казвала Шрутакӣрти, била омъжена и живеела в провинция Кекая. Тя имала дъщеря на име Бхадр. Бхадр също искала да се омъжи за Ка и брат ѝ му я поверил без никакви възражения. Ка също я приел за своя истинска съпруга. После Ка се оженил за дъщерята на царя на провинция Мадрас, която се казвала Лакма. Тя притежавала всички добродетели. Ка се оженил за нея, като я отвлякъл насила досущ като Гаруа, който грабнал съда с нектара от ръцете на демоните. Ка отвлякъл девойката пред очите на много други принцове, събрани на нейната сваявара. Това е церемонията, при която невястата сама може да си избере съпруг измежду събралите се принцове.

Разказът за това, как Ка се оженил за петте девойки, споменати тук, не е достатъчен. Освен тях Той имал още много хиляди съпруги, които приел, след като убил демона Бхаумсура. Всички тези девойки били държани като пленнички в двореца на Бхаумсура. Ка ги освободил и се оженил за тях.