Глава 6

Докато Нанда Махрджа пътувал към къщи, той мислел върху предупреждението на Васудева, че в Гокула може да се случи нещо лошо. Със сигурност съветът на Васудева бил приятелски и верен. И Нанда мислел: „Това трябва да е истина…“ Затова от страх той потърсил убежище при Върховната Божествена Личност. Съвсем естествено е, когато един предан е в опасност, да мисли за Ка, защото за него няма друго убежище. Когато едно дете е в опасност, то търси закрила при майка си и баща си. Един предан е винаги под закрилата на Върховната Божествена Личност. Особено пък когато има някаква опасност – тогава той веднага си спомня за Бога.

След като се посъветвал с демоничните си министри, Каса наредил на една вещица на име Пӯтан, която можела да убива малките деца с черни магии и по други ужасни и греховни начини, да убие всички деца из градовете, селата и пасищата. Тези вещици могат да вършат черното си изкуство само там, където не се възпяват и слушат святите имена на Ка. Казва се, че там, където се мантрува святото име на Ка, дори и небрежно, всички зли сили – вещици, духове, опасни бедствия – тутакси изчезват. А за мястото, където сериозно се възпява святото име на Ка, особено за Вндвана, където Върховният Бог присъства лично, това със сигурност е истина. Следователно в основата на всички опасения на Нанда Махрджа била любовта му към Ка. Всъщност дейностите на Пӯтан не представлявали никаква заплаха, въпреки че тя била толкова силна. Тези вещици се наричат кхечарӣ, което означава, че могат да летят в небето. Черното изкуство на вещиците и до днес владеят някои жени в северозападната част на Индия. Те могат да пътуват от едно място на друго, яхнали клон от изкоренено дърво. Пӯтан владеела тази магия и затова в Шрӣмад Бхгаватам е описана като кхечарӣ.

Пӯтан без разрешение навлязла в пределите на Гокула, където било жилището на Нанда Махрджа. Тя приела образа на красива жена, облякла хубави дрехи и влязла в къщата на майка Яшод. Пӯтан била много красива – със заоблени бедра, с хубави закръглени гърди, с обици и с цветя в косите. Тънката ѝ снага ѝ придавала особена прелест. Тя се усмихвала много привлекателно, поглеждала всеки и пленявала всички жители на Вндвана. Наивните пастирки помислили, че във Вндвана е дошла богинята на щастието с лотосов цвят в ръка. Те помислили, че тя лично идва да види Ка, който е неин съпруг. Заради изключителната ѝ красота никой не спрял Пӯтан и тя спокойно влязла в къщата на Нанда Махрджа. Пӯтан, убийцата на много, много деца, видяла бебето Ка да лежи на едно малко креватче и веднага усетила, че това бебе крие сила, която няма равна на себе си. Пӯтан си помислила: „Това дете е толкова могъщо, че може в един миг да унищожи цялата вселена.“

Заключението на Пӯтан е много важно. Върховната Божествена Личност, Ка, се намира във всяко сърце. В Бхагавад-гӣт се казва, че Той ни дава необходимата интелигентност и също така ни кара да забравяме. Пӯтан веднага разбрала, че детето в къщата на Нанда Махрджа е самата Върховна Божествена Личност. Богът лежал като малко бебе, но това не означава, че притежавал по-малко могъщество. Материалистическата теория, че Богът е антропоморфен, не е вярна. Нито едно живо същество не може да стане Бог, като извършва отречения или като медитира. Богът винаги си е Бог. Ка като малко бебе е точно толкова съвършен, колкото и като напълно зрял младеж. Теориите на мвдӣте поддържат, че живите същества първоначално са били Бог, а сега са покорени от въздействието на м. Те казват, че сега не са Бог, но когато се отстрани влиянието на м, тогава отново ще станат Бог. Тази теория не е валидна за нищожно малките живи същества. Те са малки, неотделими от Върховната Божествена Личност части, те са миниатюрни частици или искри от върховния огън, но не са Ка, първоначалният огън. Ка е Върховната Божествена Личност дори от самото начало на появяването си в дома на Девакӣ и Васудева.

Ка се държал съвсем като малко бебе и затворил очи, сякаш се побоял от лицето на Пӯтан. Преданите тълкуват по различни начини този факт. Някои казват, че Ка си затворил очите, защото не искал да гледа лицето на Пӯтан, убийцата на толкова много деца, която сега идвала да убие и него. Други казват, че на нея ѝ било внушено нещо необикновено и Ка си затворил очите, за да ѝ вдъхне кураж да не се плаши. А други пък го обясняват така. Ка се появил, за да убие демоните и да защити преданите, както се казва в Бхагавад-гӣт. Първият демон, който трябвало да убие, бил жена. Ведическите правила забраняват да се убиват жени, брхмаи, крави и деца. Ка бил длъжен да убие демоницата Пӯтан, но тъй като ведическите шстри забраняват убиването на жени, Той не могъл да се въздържи и си затворил очите. Друго обяснение е, че Ка просто приел Пӯтан за своя дойка. Пӯтан дошла при Ка просто, за да му предложи млякото си. Ка е толкова милостив, че макар и да знаел, че тя идва да го убие, я приел за своя дойка или майка.

Според ведическите предписания има седем вида майки: истинската майка, съпругата на наставника или на духовния учител, съпругата на царя, съпругата на брхмаа, кравата, дойката и майката земя. Ка приел Пӯтан за една от майките си, защото тя дошла да го вземе на скута си и да му даде да суче млякото на нейните гърди. Това се смята за още една причина Ка да затвори очи: той трябвало да убие своята дойка или майка. Но това, че убива майка си, дойката, не се различава от любовта му към Яшод, неговата осиновителка, или към истинската му майка. От ведическите източници научаваме, че Пӯтан също била приета като майка и получила това, което получила и Яшод. Както Яшод получила освобождение от материалния слят, така и Пӯтан била освободена. Когато бебето Ка си затворило очите, Пӯтан го взела в скута си. Тя не знаела, че държи самата си смърт. Ако някой вземе змията за въже, умира. Пӯтан била убила много бебета, преди да види Ка, но сега поела в ръцете си змията, която щяла да я убие.

Пӯтан взела Ка в скута си. Яшод и Рохиӣ били там, но не я спрели, защото била облечена много красиво и показвала към Ка майчинска нежност. Те не разбирали, че тя е сабя в украсена ножница. Пӯтан била намазала гърдите си с много силна отрова и щом взела бебето в скута си, бързо пъхнала зърното на гръдта си в устата му. Тя се надявала То да умре, когато започне да суче. Но бебето Ка ядосано сграбчило гръдта ѝ. Заедно с отровеното мляко То изсмукало и жизнения дъх на демоницата. Ка изсмукал млякото от гръдта ѝ и същевременно я убил, като изсмукал живота ѝ. Ка е толкова милостив, че когато демоницата Пӯтан дошла да го нахрани с млякото си, Той изпълнил желанието ѝ и приел постъпката ѝ като майчинска. Но за да сложи край на престъпленията ѝ, Той я убил. И тъй като била убита от Ка, демоницата получила освобождение. Когато Ка изсмукал жизнените ѝ сили, Пӯтан паднала на земята с разперени ръце и крака и завикала: „О, дете, остави ме, остави ме!“ Тя крещяла силно, цялото ѝ тяло плувнало в пот.

Демоницата умряла и силен тътен разтърсил земята и небето. Грохотът му се понесъл във всички посоки и хората помислили, че падат мълнии. Това бил краят на кошмарната вещица Пӯтан – тя възвърнала истинския си облик на огромен демон. Ужасната ѝ уста се разтворила, ръцете и краката ѝ се отпуснали. Тя се проснала като Втрсура, поразен от мълнията на Индра. Дългите ѝ коси се разпилели и се омотали по цялата ѝ снага. Падналото ѝ тяло било дълго една йоджана и половина, то направило на трески всички дървета и всички били смаяни, когато видели това гигантско туловище. Зъбите ѝ приличали на изровени пътища, а ноздрите ѝ – на планински пещери. Гърдите ѝ наподобявали малки хълмове, а косата ѝ – огромен червен храсталак. Очните ѝ кухини били като сухи кладенци, двете ѝ бедра били като речни брегове, ръцете ѝ – като два здрави моста, а коремът ѝ приличал на пресъхнало езеро. Всички пастири и пастирки замръзнали от страх, като видели това. Грохотът от падналото ѝ тяло проглушил ушите им, разтърсил мозъците им и накарал сърцата им силно да забият.

Когато гопӣте видели малкия Ка да си играе в скута на Пӯтан, те бързо се спуснали и го взели оттам. Майка Яшод, Рохиӣ и другите по-възрастни гопӣ незабавно извършили благочестиви ритуали – взели една кравешка опашка и обиколили веднъж тялото му. После хубаво измили детето с кравешка урина и поръсили тялото му с праха, който кравите вдигат при вървежа си. Всичко това било, за да предпази малкия Ка от бъдещи злини. Тази случка ясно ни показва от какво значение е кравата за семейството, обществото и за всички живи същества. Трансценденталното тяло на Ка нямало нужда от никаква защита, но за да научим колко важни са кравите, Той бил намазан с кравешки тор, измит с кравешка урина и поръсен с праха, който кравите вдигат при вървежа си.

След този пречистващ обред гопӣте, водени от майка Яшод и Рохиӣ, започнали да повтарят дванадесет от имената на Виу, за да защитят тялото на Ка от зли сили. Преди да започнат, те си измили ръцете и краката, а после пийнали три пъти по една капка вода, както е обичаят. Те пеели следното: „Скъпи Ка, нека Богът, наречен Маимн, пази бедрата Ти. Нека Бог Виу, наречен Ягя, пази краката Ти. Нека Бог Ачюта пази ръцете Ти. Нека Бог Хаягрӣва пази корема Ти. Нека Бог Кешава пази сърцето Ти. Нека Бог Виу пази ръцете Ти. Бог Урукрама да пази лицето Ти. Нека Бог Ӣшвара пази главата Ти. Нека Бог Чакрадхара да Те пази отпред. Нека Бог Гаддхара да Те пази отзад. Нека Бог Мадхусӯдана, който държи в ръката си лък, да пази дясната Ти страна. Нека Бог Виу с раковината си пази лявата Ти страна. Нека Божествената Личност Упендра Те пази отгоре, а Бог Тркшя да Те пази изпод земята. Нека Бог Халадхара Те пази от всички страни. Нека Божествената Личност Хшӣкеша пази всичките Ти сетива. Нека Бог Нряа пази всичките видове въздух в тялото Ти. Нека Богът на Шветадвӣпа, Нряа, пази сърцето Ти. Нека Бог Йогешвара пази ума Ти. Нека Бог Пшнигарбха пази разума Ти и нека Върховната Божествена Личност пази душата Ти. Докато играеш, нека Бог Говинда Те пази от всички страни, а докато спиш, нека Бог Мдхава Те пази от всякакви опасности. Нека Богът на Ваикуха Те пази да не паднеш, когато вървиш. Докато седиш, нека изцяло Те покровителства Богът на Ваикуха и докато ядеш, нека Богът на всички жертвоприношения Ти даде пълно покровителство.“

Така майка Яшода напявала различните имена на Виу, за да предпази отделните части от тялото на Ка. Майка Яшод била напълно убедена, че трябва да защити детето си от зли сили и духове – Дкӣнӣте, тудхнӣте, Кӯшмӣте, Якшите, Ркшасите, Виняките, Коар, Реватӣ, Джйешх, Пӯтан, Мткӣте, Унмдите – и от други зли сили, които карат човек да забрави съществуването си и смущават жизнения въздух и сетивата му. Понякога те се появяват в сънищата и ни причиняват голяма тревога, понякога идват като старици, които изсмукват кръвта на малките деца. Но нито една от тези зли сили и духове не може да остане там, където се възпява святото име на Бога. Майка Яшод била непоклатимо убедена в твърденията на Ведите за значението на кравите, затова потърсила закрила при тях и при името на Виу, за да предпази детето си Ка. Тя изговорила всички святи имена на Виу, за да спаси Той детето. От самото начало на историята съществува ведическата традиция да се отглеждат крави и да се възпява святото име на Виу. И хората, които още следват ведическия път, особено семейните, отглеждат поне една дузина крави и обожават мӯрти на Бог Виу, поставено в дома им.

Старшите гопӣ във Вндвана изпитвали толкова силна любов към Ка, че искали да го спасят, макар и да не било необходимо, защото Той вече се бил защитил сам. Те не разбирали, че Ка е Върховната Божествена Личност в ролята на дете. След като извършила обредите за закрила на детето, майка Яшод взела Ка и му дала да суче от собствената си гръд. Когато детето било под закрилата на виу-мантрата, майка Яшод чувствала, че То е в безопасност. Междувременно всички пастири, които отишли в Матхур да платят данъците, се завърнали у дома си и замрели от ужас, когато видели гигантското мъртво тяло на Пӯтан.

Нанда Махрджа си спомнил предсказанието на Васудева и си помислил, че той е велик мъдрец и йогӣ мистик. Как иначе би могъл да предвиди произшествието, случило се във Вндвана, докато Нанда го нямало? След това всички жители на Враджа разрязали гигантското тяло на Пӯтан на парчета, които струпали заедно с дърва за горене на голям куп. Докато горели крайниците на Пӯтан, от дима се разнасял много приятен аромат. Така било, защото тя била убита от Ка. Това означава, че демоницата Пӯтан се пречистила от всичките си греховни дейности и получила божествено тяло. Това е пример за всеобхватната доброта на Върховната Божествена Личност: Пӯтан дошла да убие Ка, но тъй като Той сукал от млякото ѝ, тя в миг се пречистила и мъртвото ѝ тяло придобило трансцендентални качества. Единственото занимание на Пӯтан било да убива деца; тя обичала само кръв. Но въпреки злонамереността си към Ка тя постигнала спасение, защото му дала да пие от млякото си. А какво да кажем за тези, които са свързани с Ка чрез любов като негови майка или баща?

Чистите предани служат на Ка с голяма любов и нежност, защото Той е Върховната Божествена Личност, Върховната душа за всяко живо същество. Затова е направено заключението, че ако човек използва в служене на Бога дори съвсем малко енергия, от това получава огромна трансцендентална полза. Това е обяснено в Бхагавад-гӣт: свалпам апй ася дхармася. Преданото служене в Ка съзнание е толкова възвишено, че дори когато човек извършва някакво много малко служене за Ка, съзнателно или несъзнателно, ползата му е много голяма. Ако обожаваме Ка с цветове от дърво, това е благотворно и за живото същество, затворено в тялото на дървото. Когато поднасяме на Ка плодове и цветя, дървото, което ги е родило, също се сдобива с голяма полза. Процесът арчана, обожанието, е благотворен за всеки. Ка обожават велики полубогове като Брахм и Шива, а Пӯтан имала щастието същият Ка да си играе в скута ѝ като малко дете. Лотосовите нозе на Ка, обожавани от велики мъдреци и предани, били поставени върху тялото на Пӯтан. Хората обожават Ка и му предлагат храна, а Той сукал от млякото на Пӯтан. Затова преданите казват в молитвите си, че щом Пӯтан му предложила нещо като негов враг и пак била толкова щедро възнаградена, кой би могъл да оцени ползата за тези, които обожават Ка с любов и привързаност?

Човек трябва да обожава Ка ако не за друго, поне за това, че ще бъде толкова щедро възнаграден. Макар че Пӯтан била зъл дух, тя се издигнала до същите позиции като майката на Върховната Божествена Личност. Разбираме, че кравите и по-възрастните гопӣ, които давали мляко на Ка, също се издигнали до това трансцендентално положение. Ка може да даде всичко – от освобождение до всяко едно материално нещо, за което човек помисли. Няма никакво съмнение, че Пӯтан била спасена, защото Ка сукал от млякото ѝ. А нима може да има някакво съмнение в спасението на гопӣте, които толкова обичали Ка? Със сигурност всички гопӣ, пастирчета и крави, които служели на Ка във Вндвана с любов и нежност, били освободени от жалкото материално съществуване.

Когато жителите на Вндвана усетили приятния аромат от горящото тяло на Пӯтан, те се запитали откъде идва това благоухание. И докато обсъждали, разбрали, че това са изпаренията на горящата Пӯтан. Те много обичали Ка и като чули, че Той е убил демоницата Пӯтан, с обич го благословили. След изгарянето на Пӯтан Нанда Махрджа си отишъл вкъщи, взел детето на коленете си и вдъхнал аромата на косицата му. Той бил напълно удовлетворен, че малката му рожба се спасила от тази голяма беда. Шрӣла Шукадева Госвмӣ благославя всички, които слушат разказа за убиването на Пӯтан от Ка. Те със сигурност ще получат милостта на Говинда.