Глава 61

Ка имал шестнайсет хиляди сто и осем съпруги и с всяка от тях заченал десет сина, които били равни на баща си във всички съвършенства – сила, красота, мъдрост, слава, богатство и самоотречение. „Какъвто бащата, такъв и синът.“ Всички съпруги на Ка били принцеси. Тъй като всяка виждала Ка непрекъснато в двореца си, който Той никога не напускал, всяка мислела, че Ка е от тези съпрузи, които послушно се оставят да бъдат водени от жените си и че е много привързан към нея. Всяка мислела, че Ка е нейният покорен съпруг, но всъщност нито една от тях не привличала Ка. Макар че всяка си мислела, че е единствената съпруга на Ка и му е много, много скъпа, Бог Ка е тмрма, себеудовлетворен, и не изпитвал нито привързаност, нито неприязън към нито една от тях. Той се отнасял по един и същ начин с всичките си съпруги – като съвършен съпруг – само за да им достави удоволствие. Самият Той нямал нужда и от една съпруга. Всъщност заради това че били жени, съпругите му не можели да разберат издигнатото положение на Ка и истината за него.

Всички принцеси, съпруги на Ка, били необикновено красиви и всички били пленени от очите на Ка, подобни на лотосов цвят, от изящното му лице, дългите му ръце, широките му уши, подкупващата му усмивка, шегите му и ласкавите му слова. Омагьосани от тези черти на Ка, те се обличали много хубаво, защото искали да го привлекат с женското си очарование. Те женствено се усмихвали, красиво свивали вежди и хвърляли острите си любовни стрели, само и само да събудят у Ка страстно желание. Но те не били в състояние да възбудят нито ума на Ка, нито любовната му страст. Това означава, че Ка никога не влизал в полови сношения с никоя от съпругите си, освен за да създаде деца.

Цариците на Дврак имали голямото щастие техен съпруг и постоянен спътник да бъде Бог Ка, когото не могат да достигнат дори висшите полубогове като Брахм. Бог Ка и цариците му живеели като съпрузи и към всяка една от тях Ка се отнасял съвършено, така че с всеки миг нараствало трансценденталното блаженство в усмивките, които те си разменяли, в разговорите и взаимоотношенията им. Всяка съпруга имала десетки хиляди прислужници, но когато Ка се връщал в двореца, тя лично му служела, като му предлагала да седне на хубаво кресло, обожавала го с всички необходими принадлежности, сама измивала лотосовите му нозе, предлагала му бетелови ядки, разтривала нозете му, за да се стопи умората му, веела му, за да може Той да се почувства удобно, предлагала му множество видове уханен сандалов балсам, благовония и масла, слагала гирлянди от цветя на шията му, разресвала косите му, приготвяла постелята му, за да се отмори Той и му помагала да се изкъпе. Така всички царици постоянно служели на Ка във всичките му дейности, особено когато се хранел. Те непрекъснато отдавали служене на Бога.

От всичките си шестнайсет хиляди сто и осем съпруги Ка имал по десет сина. Ето имената на синовете на първите осем царици. От Рукмиӣ Ка имал десет сина: Прадюмна, Чрудеша, Судеа, Чрудеха, Сучру, Чругупта, Бхадрачру, Чручандра, Вичру и Чру. Никой от тях не отстъпвал по качества на божествения си баща, Бог Ка. И Сатябхм имала десет сина: Бхну, Субхну, Сварбхну, Прабхну, Бхнумн, Чандрабхну, Бхадбхну, Атибхну, Шрӣбхну и Пратибхну. Следващата царица била Джмбаватӣ и тя имала десет сина, най-голям от които бил Смба. Ето имената им: Смба, Пуруджит, Шатаджит, Сахасраджит, Виджая, Читракету, Васумн, Дравиа и Крату. Бог Ка обичал особено много синовете на Джмбаватӣ. От съпругата си Сат, дъщерята на цар Нагнаджит, Бог Ка имал десет сина: Вӣра, Чандра, Ашвасена, Читрагу, Вегавн, Ва, ма, Шаку, Васу и Кунти. От тях най-силен бил Кунти. Клиндӣ също родила на Ка десет сина и това били Шрута, Кави, Ва, Вӣра, Субху, Бхадра, Шнти, Дарша, Пӯрамса и най-малкият, Сомака. Със следващата си съпруга, Лакма, дъщерята на царя на провинция Мадрас, Бог Ка създал десет сина, които се наричали Прагхоа, Гтравн, Сиха, Бала, Прабала, Ӯрдхвага, Махшакти, Саха, Оджа и Апарджита. Следващата му съпруга, Митравинд, също имала десет сина: Вка, Хара, Анила, Гдхра, Вардхана, Аннда, Махса, Пвана, Вахни и Кудхи. И следващата му съпруга, Бхадр, имала десет сина, които се наричали Сагрмаджит, Бхатсена, Шӯра, Прахараа, Ариджит, Джая, Субхадра, Вма, ю и Сатяка. Освен осемте главни царици, Ка имал още шестнайсет хиляди и сто други съпруги, които също родили по десет сина.

Прадюмна, най-големият син на Рукмиӣ, още от самото си раждане се оженил за Мватӣ, а по-късно се оженил и за Рукмаватӣ, дъщерята на вуйчо му Рукмӣ. От Рукмаватӣ Прадюмна имал син на име Анируддха. Така семейството на Ка – Той, съпругите му, синовете, внуците и дори правнуците му – наброявали почти един милиард.

Рукмӣ, големият брат на първата съпруга на Ка (Рукмиӣ), бил победен и опозорен в битката с Ка, но по молба на Рукмиӣ животът му бил пощаден. Оттогава Рукмӣ изпитвал силна омраза и бил враждебно настроен към Ка. Въпреки това дъщеря му се омъжила за сина на Ка, а внучката му се омъжила за Анируддха, внука на Ка. Когато Шукадева Госвмӣ казал това на Махрджа Парӣкит, царят се учудил: „Удивен съм, че такива заклети врагове като Рукмӣ и Ка са могли отново да се свържат чрез женитбата на потомците си.“ Парӣкит Махрджа очаквал с любопитство да научи отговора на тази загадка и затова задал на Шукадева Госвмӣ още много въпроси. Шукадева Госвмӣ бил истински йогӣ и нищо не оставало скрито за неговия взор. Един съвършен йогӣ като Шукадева Госвмӣ може да вижда миналото, настоящето и бъдещето до най-малките подробности. От такива йогӣ мистици нищо не може да се прикрие. На въпросите на Парӣкит Махрджа Шукадева Госвмӣ отговорил следното.

Прадюмна, най-големият син на Ка и Рукмиӣ, бил самият бог на любовта. Той бил толкова красив и обаятелен, че дъщерята на Рукмӣ, която се наричала Рукмаватӣ, на сваяварата си не била в състояние да избере никой друг, освен него. Пред очите на всички събрали се принцове тя поставила гирлянд на шията на Прадюмна. Разгорял се бой, от който Прадюмна излязъл победител, и Рукмӣ бил длъжен да му даде хубавата си дъщеря. Макар че в сърцето му непрекъснато горял огънят на ненавистта заради оскърблението, което Ка му нанесъл, когато отвлякъл сестра му Рукмиӣ, Рукмӣ не можел да се противопостави. Той дал съгласието си за женитбата на дъщеря си и нейния избраник Прадюмна само за да зарадва Рукмиӣ. Така Прадюмна станал най-близък роднина на Рукмӣ. Освен десетте сина, за които говорихме по-горе, Рукмиӣ имала и една красива дъщеря с големи очи, която се омъжила за Балӣ, сина на Ктаварм.

Въпреки че Рукмӣ бил истински враг на Ка, той много нежно обичал сестра си Рукмиӣ и бил готов да направи всичко, за да бъде тя щастлива. Затова когато дошло време да се ожени внукът на Рукмиӣ (Анируддха), Рукмӣ му дал своята внучка Рочан. Женитбата между първи братовчеди не се одобрявала особено много във ведическото общество, но Рукмӣ дал дъщеря си и внучката си на сина и на внука на Ка, за да зарадва Рукмиӣ. Когато се споразумели за женитбата на Анируддха и Рочан, една голяма група сватовници тръгнали от Дврак заедно с Анируддха. Те отпътували за Бходжакаа, завладяна от Рукмӣ след отвличането на сестра му. Това сватбено шествие било водено от дядото, т.е. от Бог Ка, когото придружавали Бог Баларма, първата съпруга на Ка (Рукмиӣ), синът му Прадюмна, синът на Джмбаватӣ (Смба) и много други родственици и близки. Те стигнали до град Бходжакаа и сватбеният обред бил извършен мирно и спокойно.

Царят на Калига бил приятел на Рукмӣ и му дал лошия съвет да играе на шах с Баларма и да го принуди да загуби облога. Облозите и залагането на шах не били рядкост сред царете катрии. Ако някой предизвикал свой приятел да играе шах с него, приятелят му не можел да откаже. Шрӣ Балармаджӣ не бил много опитен в играта на шах и това било известно на царя на Калига. И така, Рукмӣ решил да си отмъсти на рода на Ка, като покани Баларма да играе с него шах. Макар че не владеел добре шаха, Шрӣ Балармаджӣ винаги се включвал в развлеченията и игрите с голямо въодушевление. Той приел предизвикателството на Рукмӣ и седнал да играят. Те се обзалагали със златни монети. Първият път Баларма заложил сто монети, след това хиляда, след това десет хиляди. Всеки път Баларма губел, а Рукмӣ излизал победител.

Загубите на Шрӣ Баларма дали повод на царя на Калига да започне да обижда Ка и Баларма. Царят говорел присмехулно, кривял се и нарочно се зъбел срещу Баларма. Понеже губел, Баларма не можел да понася спокойно язвителните шеги и бил обзет от раздразнение. Рукмӣ покачил облога на сто хиляди златни монети, но за щастие, този път Баларма спечелил. Коварният Рукмӣ обаче започнал да твърди, че Баларма е загубил, а е победил самият той. Заради тази лъжа Баларма страшно се ядосал на Рукмӣ. Гневът му бил толкова неочакван и толкова невъздържан, че приличал на огромна приливна вълна в океана в ден на пълнолуние. Очите на Баларма по природа са леко червеникави, а когато е неспокоен или гневен, очите му почервеняват още повече. Този път Той заложил и покачил облога на сто милиона монети.

Победил отново Баларма, по всички правила на шаха. Но Рукмӣ пак заявил коварно, че той е победител. Рукмӣ се позовал на присъстващите принцове, и най-вече на царя на Калига. В този миг от небето се разнесъл глас, който оповестил на спорещите, че Баларма е спечелил играта съвсем честно, а думите на Рукмӣ, че той е победител, са пълна лъжа.

Въпреки този неземен глас Рукмӣ настоявал, че Баларма е загубил, и с упорството си сякаш призовавал смъртта си. Заслепен от гордост след лошия съвет на приятеля си, той не обърнал голямо внимание на пророчеството и започнал да сипе хули срещу Балармаджӣ. Той казал: „Любезни Балармаджӣ, Вие с брат Ти сте само едни пастирчета, които може да са големи специалисти в доенето на крави, но и понятие си нямат от умела игра на шах или от пускане на стрели на бойното поле. Тези изкуства владеят само принцовете.“ Когато чул тези обидни думи и силния смях на другите принцове, Бог Баларма се разгневил като пламтящ въглен. Сграбчил веднага в ръката си един боздуган и без нищо да каже, ударил Рукмӣ по главата. Рукмӣ се строполил мъртъв и заминал за владенията на смъртта. Така Баларма убил Рукмӣ в светлия ден на сватбата на Анируддха.

Такива произшествия не са нещо необичайно сред съсловието на катриите и царят на Калига побързал да се скрие, за да не бъде следващият. Но преди да успее да направи и две крачки, Баларма го пленил и му строшил зъбите с боздугана си, защото докато се подигравал на Баларма и Ка, царят постоянно се зъбел. Баларма хванал и другите принцове, които били на страната на Рукмӣ и царя на Калига, набил ги с боздугана си и им изпочупил ръцете и краката. Те не се и опитали да си отмъстят – решили, че е по-разумно да избягат от това кръвопролитие.

По време на спора между Баларма и Рукмӣ Бог Ка не казал нито дума, защото знаел, че ако застане на страната на Баларма, Рукмиӣ ще страда, а ако каже, че убийството на Рукмӣ е несправедливо, тогава нещастен ще бъде Баларма. Затова Бог Ка мълчаливо посрещнал смъртта на брата на съпругата си в деня на сватбата на своя внук. Той не накърнил нежните си взаимоотношения нито с Баларма, нито с Рукмиӣ. След това невестата и женихът тържествено седнали в колесницата и потеглили към Дврак, съпровождани от сватовниците на жениха. Роднините на жениха винаги са покровителствани от Бог Ка, убиеца на демона Мадху. Така те напуснали Бходжакаа, царството на Рукмӣ, и радостни се отправили към Дврак.