Глава 61
Родът на Ка
Ка имал шестнайсет хиляди сто и осем съпруги и с всяка от тях заченал десет сина, които били равни на баща си във всички съвършенства – сила, красота, мъдрост, слава, богатство и самоотречение. „Какъвто бащата, такъв и синът.“ Всички съпруги на Ка били принцеси. Тъй като всяка виждала Ка непрекъснато в двореца си, който Той никога не напускал, всяка мислела, че Ка е от тези съпрузи, които послушно се оставят да бъдат водени от жените си и че е много привързан към нея. Всяка мислела, че Ка е нейният покорен съпруг, но всъщност нито една от тях не привличала Ка. Макар че всяка си мислела, че е единствената съпруга на Ка и му е много, много скъпа, Бог Ка е тмрма, себеудовлетворен, и не изпитвал нито привързаност, нито неприязън към нито една от тях. Той се отнасял по един и същ начин с всичките си съпруги – като съвършен съпруг – само за да им достави удоволствие. Самият Той нямал нужда и от една съпруга. Всъщност заради това че били жени, съпругите му не можели да разберат издигнатото положение на Ка и истината за него.
Всички принцеси, съпруги на Ка, били необикновено красиви и всички били пленени от очите на Ка, подобни на лотосов цвят, от изящното му лице, дългите му ръце, широките му уши, подкупващата му усмивка, шегите му и ласкавите му слова. Омагьосани от тези черти на Ка, те се обличали много хубаво, защото искали да го привлекат с женското си очарование. Те женствено се усмихвали, красиво свивали вежди и хвърляли острите си любовни стрели, само и само да събудят у Ка страстно желание. Но те не били в състояние да възбудят нито ума на Ка, нито любовната му страст. Това означава, че Ка никога не влизал в полови сношения с никоя от съпругите си, освен за да създаде деца.
Цариците на Дврак имали голямото щастие техен съпруг и постоянен спътник да бъде Бог Ка, когото не могат да достигнат дори висшите полубогове като Брахм. Бог Ка и цариците му живеели като съпрузи и към всяка една от тях Ка се отнасял съвършено, така че с всеки миг нараствало трансценденталното блаженство в усмивките, които те си разменяли, в разговорите и взаимоотношенията им. Всяка съпруга имала десетки хиляди прислужници, но когато Ка се връщал в двореца, тя лично му служела, като му предлагала да седне на хубаво кресло, обожавала го с всички необходими принадлежности, сама измивала лотосовите му нозе, предлагала му бетелови ядки, разтривала нозете му, за да се стопи умората му, веела му, за да може Той да се почувства удобно, предлагала му множество видове уханен сандалов балсам, благовония и масла, слагала гирлянди от цветя на шията му, разресвала косите му, приготвяла постелята му, за да се отмори Той и му помагала да се изкъпе. Така всички царици постоянно служели на Ка във всичките му дейности, особено когато се хранел. Те непрекъснато отдавали служене на Бога.
От всичките си шестнайсет хиляди сто и осем съпруги Ка имал по десет сина. Ето имената на синовете на първите осем царици. От Рукмиӣ Ка имал десет сина: Прадюмна, Чрудеша, Судеа, Чрудеха, Сучру, Чругупта, Бхадрачру, Чручандра, Вичру и Чру. Никой от тях не отстъпвал по качества на божествения си баща, Бог Ка. И Сатябхм имала десет сина: Бхну, Субхну, Сварбхну, Прабхну, Бхнумн, Чандрабхну, Бхадбхну, Атибхну, Шрӣбхну и Пратибхну. Следващата царица била Джмбаватӣ и тя имала десет сина, най-голям от които бил Смба. Ето имената им: Смба, Пуруджит, Шатаджит, Сахасраджит, Виджая, Читракету, Васумн, Дравиа и Крату. Бог Ка обичал особено много синовете на Джмбаватӣ. От съпругата си Сат, дъщерята на цар Нагнаджит, Бог Ка имал десет сина: Вӣра, Чандра, Ашвасена, Читрагу, Вегавн, Ва, ма, Шаку, Васу и Кунти. От тях най-силен бил Кунти. Клиндӣ също родила на Ка десет сина и това били Шрута, Кави, Ва, Вӣра, Субху, Бхадра, Шнти, Дарша, Пӯрамса и най-малкият, Сомака. Със следващата си съпруга, Лакма, дъщерята на царя на провинция Мадрас, Бог Ка създал десет сина, които се наричали Прагхоа, Гтравн, Сиха, Бала, Прабала, Ӯрдхвага, Махшакти, Саха, Оджа и Апарджита. Следващата му съпруга, Митравинд, също имала десет сина: Вка, Хара, Анила, Гдхра, Вардхана, Аннда, Махса, Пвана, Вахни и Кудхи. И следващата му съпруга, Бхадр, имала десет сина, които се наричали Сагрмаджит, Бхатсена, Шӯра, Прахараа, Ариджит, Джая, Субхадра, Вма, ю и Сатяка. Освен осемте главни царици, Ка имал още шестнайсет хиляди и сто други съпруги, които също родили по десет сина.
Прадюмна, най-големият син на Рукмиӣ, още от самото си раждане се оженил за Мватӣ, а по-късно се оженил и за Рукмаватӣ, дъщерята на вуйчо му Рукмӣ. От Рукмаватӣ Прадюмна имал син на име Анируддха. Така семейството на Ка – Той, съпругите му, синовете, внуците и дори правнуците му – наброявали почти един милиард.
Рукмӣ, големият брат на първата съпруга на Ка (Рукмиӣ), бил победен и опозорен в битката с Ка, но по молба на Рукмиӣ животът му бил пощаден. Оттогава Рукмӣ изпитвал силна омраза и бил враждебно настроен към Ка. Въпреки това дъщеря му се омъжила за сина на Ка, а внучката му се омъжила за Анируддха, внука на Ка. Когато Шукадева Госвмӣ казал това на Махрджа Парӣкит, царят се учудил: „Удивен съм, че такива заклети врагове като Рукмӣ и Ка са могли отново да се свържат чрез женитбата на потомците си.“ Парӣкит Махрджа очаквал с любопитство да научи отговора на тази загадка и затова задал на Шукадева Госвмӣ още много въпроси. Шукадева Госвмӣ бил истински йогӣ и нищо не оставало скрито за неговия взор. Един съвършен йогӣ като Шукадева Госвмӣ може да вижда миналото, настоящето и бъдещето до най-малките подробности. От такива йогӣ мистици нищо не може да се прикрие. На въпросите на Парӣкит Махрджа Шукадева Госвмӣ отговорил следното.
Прадюмна, най-големият син на Ка и Рукмиӣ, бил самият бог на любовта. Той бил толкова красив и обаятелен, че дъщерята на Рукмӣ, която се наричала Рукмаватӣ, на сваяварата си не била в състояние да избере никой друг, освен него. Пред очите на всички събрали се принцове тя поставила гирлянд на шията на Прадюмна. Разгорял се бой, от който Прадюмна излязъл победител, и Рукмӣ бил длъжен да му даде хубавата си дъщеря. Макар че в сърцето му непрекъснато горял огънят на ненавистта заради оскърблението, което Ка му нанесъл, когато отвлякъл сестра му Рукмиӣ, Рукмӣ не можел да се противопостави. Той дал съгласието си за женитбата на дъщеря си и нейния избраник Прадюмна само за да зарадва Рукмиӣ. Така Прадюмна станал най-близък роднина на Рукмӣ. Освен десетте сина, за които говорихме по-горе, Рукмиӣ имала и една красива дъщеря с големи очи, която се омъжила за Балӣ, сина на Ктаварм.
Въпреки че Рукмӣ бил истински враг на Ка, той много нежно обичал сестра си Рукмиӣ и бил готов да направи всичко, за да бъде тя щастлива. Затова когато дошло време да се ожени внукът на Рукмиӣ (Анируддха), Рукмӣ му дал своята внучка Рочан. Женитбата между първи братовчеди не се одобрявала особено много във ведическото общество, но Рукмӣ дал дъщеря си и внучката си на сина и на внука на Ка, за да зарадва Рукмиӣ. Когато се споразумели за женитбата на Анируддха и Рочан, една голяма група сватовници тръгнали от Дврак заедно с Анируддха. Те отпътували за Бходжакаа, завладяна от Рукмӣ след отвличането на сестра му. Това сватбено шествие било водено от дядото, т.е. от Бог Ка, когото придружавали Бог Баларма, първата съпруга на Ка (Рукмиӣ), синът му Прадюмна, синът на Джмбаватӣ (Смба) и много други родственици и близки. Те стигнали до град Бходжакаа и сватбеният обред бил извършен мирно и спокойно.
Царят на Калига бил приятел на Рукмӣ и му дал лошия съвет да играе на шах с Баларма и да го принуди да загуби облога. Облозите и залагането на шах не били рядкост сред царете катрии. Ако някой предизвикал свой приятел да играе шах с него, приятелят му не можел да откаже. Шрӣ Балармаджӣ не бил много опитен в играта на шах и това било известно на царя на Калига. И така, Рукмӣ решил да си отмъсти на рода на Ка, като покани Баларма да играе с него шах. Макар че не владеел добре шаха, Шрӣ Балармаджӣ винаги се включвал в развлеченията и игрите с голямо въодушевление. Той приел предизвикателството на Рукмӣ и седнал да играят. Те се обзалагали със златни монети. Първият път Баларма заложил сто монети, след това хиляда, след това десет хиляди. Всеки път Баларма губел, а Рукмӣ излизал победител.
Загубите на Шрӣ Баларма дали повод на царя на Калига да започне да обижда Ка и Баларма. Царят говорел присмехулно, кривял се и нарочно се зъбел срещу Баларма. Понеже губел, Баларма не можел да понася спокойно язвителните шеги и бил обзет от раздразнение. Рукмӣ покачил облога на сто хиляди златни монети, но за щастие, този път Баларма спечелил. Коварният Рукмӣ обаче започнал да твърди, че Баларма е загубил, а е победил самият той. Заради тази лъжа Баларма страшно се ядосал на Рукмӣ. Гневът му бил толкова неочакван и толкова невъздържан, че приличал на огромна приливна вълна в океана в ден на пълнолуние. Очите на Баларма по природа са леко червеникави, а когато е неспокоен или гневен, очите му почервеняват още повече. Този път Той заложил и покачил облога на сто милиона монети.
Победил отново Баларма, по всички правила на шаха. Но Рукмӣ пак заявил коварно, че той е победител. Рукмӣ се позовал на присъстващите принцове, и най-вече на царя на Калига. В този миг от небето се разнесъл глас, който оповестил на спорещите, че Баларма е спечелил играта съвсем честно, а думите на Рукмӣ, че той е победител, са пълна лъжа.
Въпреки този неземен глас Рукмӣ настоявал, че Баларма е загубил, и с упорството си сякаш призовавал смъртта си. Заслепен от гордост след лошия съвет на приятеля си, той не обърнал голямо внимание на пророчеството и започнал да сипе хули срещу Балармаджӣ. Той казал: „Любезни Балармаджӣ, Вие с брат Ти сте само едни пастирчета, които може да са големи специалисти в доенето на крави, но и понятие си нямат от умела игра на шах или от пускане на стрели на бойното поле. Тези изкуства владеят само принцовете.“ Когато чул тези обидни думи и силния смях на другите принцове, Бог Баларма се разгневил като пламтящ въглен. Сграбчил веднага в ръката си един боздуган и без нищо да каже, ударил Рукмӣ по главата. Рукмӣ се строполил мъртъв и заминал за владенията на смъртта. Така Баларма убил Рукмӣ в светлия ден на сватбата на Анируддха.
Такива произшествия не са нещо необичайно сред съсловието на катриите и царят на Калига побързал да се скрие, за да не бъде следващият. Но преди да успее да направи и две крачки, Баларма го пленил и му строшил зъбите с боздугана си, защото докато се подигравал на Баларма и Ка, царят постоянно се зъбел. Баларма хванал и другите принцове, които били на страната на Рукмӣ и царя на Калига, набил ги с боздугана си и им изпочупил ръцете и краката. Те не се и опитали да си отмъстят – решили, че е по-разумно да избягат от това кръвопролитие.
По време на спора между Баларма и Рукмӣ Бог Ка не казал нито дума, защото знаел, че ако застане на страната на Баларма, Рукмиӣ ще страда, а ако каже, че убийството на Рукмӣ е несправедливо, тогава нещастен ще бъде Баларма. Затова Бог Ка мълчаливо посрещнал смъртта на брата на съпругата си в деня на сватбата на своя внук. Той не накърнил нежните си взаимоотношения нито с Баларма, нито с Рукмиӣ. След това невестата и женихът тържествено седнали в колесницата и потеглили към Дврак, съпровождани от сватовниците на жениха. Роднините на жениха винаги са покровителствани от Бог Ка, убиеца на демона Мадху. Така те напуснали Бходжакаа, царството на Рукмӣ, и радостни се отправили към Дврак.
Така завършва пояснението на Бхактиведанта върху шестдесет и първа глава на книгата „Ка, изворът на вечно наслаждение“, наречена „Родът на Ка“.