Глава 64

Веднъж роднините на Бог Ка, сред които били Смба, Прадюмна, Чрубхну и Гада – изобщо всички принцове на династията Яду, – отишли на продължителен излет в гората близо до Дврак. По време на похода те ожаднели и се опитали да намерят в гората вода. Те видели един кладенец, но не открили в него вода, а едно необикновено живо същество. Това бил един огромен гущер. Всички били удивени, че може да съществува такова странно животно. Те видели, че то е попаднало в капан и не може само да се освободи и от състрадание се опитали да го извадят от кладенеца. За съжаление, не успели да направят това, макар че опитвали много начини.

Принцовете се завърнали у дома си и разказали тази история на Бог Ка. Бог Ка е приятел на всички живи същества. Затова след молбата на синовете си Той лично отишъл при кладенеца, просто протегнал лявата си ръка и с лекота измъкнал големия гущер. Мигновено от допира на ръката на Бог Ка огромният гущер сменил предишния си облик и се появил като красив полубог, обитател на райските планети. Кожата му блестяла като разтопено злато, дрехите му били красиви, ушити от фино платно, а на врата му имало скъпи накити.

За Ка не било тайна защо този полубог е трябвало да приеме гущерско тяло, но за да могат да научат и другите, Богът го попитал: „О, скъпи щастливи полубоже, сега тялото ти сияе с ослепителна красота. Кой си ти? Можем да се досетим, че си един от най-издигнатите полубогове в райските планети. Желаем ти всичко най-добро. Аз мисля, че това положение не е естествено за теб. Сигурно заради следствията от миналите си дейности си бил поставен в тяло на гущер. Но въпреки това искам да чуя от теб как си изпаднал в това положение. Ако смяташ, че можеш да откриеш тази тайна, умоляваме те да ни разкриеш кой си.“

В действителност този огромен гущер бил цар Нга. След въпросите на Върховната Божествена Личност той незабавно се поклонил на Бога и докоснал земята с шлема на главата си, който блестял като слънце. По този начин той най-напред отдал смирените си почитания на Върховния Бог. После казал: „О, Господи, аз съм цар Нга, син на цар Иквку. Ако някога си обръщал внимание на хората, които са склонни да дават волни пожертвования, сигурен съм, че си срещал името ми. О, Господи, Ти наблюдаваш всичко. Ти знаеш за всички дейности, които извършват живите същества от миналото, настоящето и бъдещето. От вечното Ти познание не може да се скрие нищо. Но при все това Ти искаш да разкажа за миналото си. Затова ще разкажа цялата история.“

Цар Нга започнал да разказва историята на падението си, резултат от дейностите му карма-ка. Той бил много щедър и бил раздал толкова много крави, че сравнявал броя им с броя на прашинките по земната повърхност, на звездите в небето или на капките в дъжда. Според ведическите обредни церемонии, на човек, който е склонен да дава подаяния, се препоръчва да подарява крави на брхмаите. От думите на цар Нга става ясно, че той искрено следвал това правило, но заради едно дребно недоглеждане бил принуден да се роди като гущер. Затова в Бхагавад-гӣт Богът препоръчва на този, който е склонен да дава подаяния и желае да извлече полза от благотворителните си дейности, да дава даровете си за удоволствието на Ка. Благотворителност означава да се извършват благочестиви дейности, които ще ни издигнат до висшите планети. Но това не може да ни застрахова от връщане обратно надолу. Нещо повече, примерът с цар Нга определено доказва, че плодоносните дейности, дори и да са много благочестиви, не могат да ни дадат вечен и блажен живот. В Бхагавад-гӣт се казва, че следствията от работата ни, била тя благочестива или неблагочестива, със сигурност ни обвързват, докато тя не започне да бъде извършвана като ягя в името на Върховната Божествена Личност.

Цар Нга казал, че кравите, които давал като милостиня, не били обикновени. Всички били много млади и били раждали само веднъж. Те имали много мляко, били много кротки и здрави. Всички били купувани с честно спечелени пари. Още рогата им били позлатени, а копитата – посребрени. Всички носели огърлици и копринени покривала, обшити с бисери. Той казал, че тези крави, накичени със скъпи накити, не били давани на някой недостоен човек, а на издигнати брхмаи, които също получавали красиви дрехи и златни украшения. Тези брхмаи притежавали всички добри качества, никой от тях не бил богат и роднините им постоянно живеели в нищета. Един истински брхмаа никога не трупа пари, за да живее в разкош, за разлика от катриите и вайшите. Той винаги живее скромно, защото знае, че парите отклоняват ума към материализъм. Достойните брхмаи приемат обет да живеят именно по този начин. И всички тези брхмаи следвали неотклонно тази възвишена клетва. Те били добре запознати с ведическото знание. Подлагали се на необходимите отречения и въздържания в живота, били свободомислещи и притежавали всички признаци на един достоен брхмаа. Те били еднакво доброжелателни към всички, били млади и имали всички качества, за да постъпват като истински брхмаи. Освен кравите, той им давал земя, злато, къщи, коне и слонове. Тези, които още не били женени, получавали съпруги, прислужници, зърно, сребро, прибори, облекло, скъпоценности, мебели за дома, колесници и пр. Това благодеяние било правилно извършвано, като жертвоприношение, в съответствие с ведическите обреди. Царят казал още, че не само давал дарове на брхмаите, но вършел и други благочестиви дейности – изкопавал кладенци, засаждал дървета от двете страни на пътищата, издигал чешми по търговските друмища.

Царят продължил: „Въпреки всичко това, за зла участ, една от кравите на брхмаите случайно попаднала сред моите животни. Без да знам това, аз отново я подарих, този път на друг брхмаа. Когато той я взе, бившият ѝ собственик заяви, че кравата е негова и каза: „Преди време тази крава получих аз, как така сега я вземаш ти?“ Между двамата се разгоря голяма препирня, която се обърна в свада, те дойдоха при мен и ме обвиниха, че съм си прибрал обратно кравата, която по-рано съм дал като милостиня.“ Да дадеш на някого нещо и после да си го вземеш, се смята за голям грях, особено ако е по отношение на брхмаа. И двамата брхмаи се оплаквали от едно и също нещо и царят просто не можел да проумее как се е случило то. След това той много смирено предложил на всеки от тях по сто хиляди крави в замяна за тази, която предизвикала свадата. Той им отправил молба, в която казал, че е техен слуга и че вероятно е станала някаква грешка. За да може да я поправи, той любезно ги молел да приемат подаръка му в замяна за тази крава. Царят горещо ги молел да не пропада в ада заради тази грешка. Имуществото на брхмаите се нарича брахма-сва и според законите на Ману на него няма право да посяга дори правителството. Но и двамата брхмаи настоявали, че кравата е тяхна и не могат да се разделят с нея при никакви условия. И двамата не се съгласявали да я заменят за сто хиляди други крави. Така, без да приемат предложението на царя, брхмаите си отишли разгневени, смятайки, че е нарушено законното им право.

Когато дошло време царят да напуска тялото си, той бил отведен при Ямарджа, повелителя на смъртта, който го запитал дали първо иска да се наслаждава на последиците от благочестивите си дейности, или пък да изстрада следствията от неблагочестивите си дейности. Освен това Ямарджа дал да се разбере, че тъй като царят е извършил много благочестиви дейности и благодеяния, пределът на наслаждението му не се вижда. Всъщност материалното щастие на царя нямало да има край. Но въпреки този намек царят бил объркан и решил първо да изстрада последиците от неблагочестивите си дейности, а след това да приема плодовете от добрите си постъпки. И Ямарджа незабавно го превърнал в гущер.

Цар Нга живял в кладенеца като огромен гущер дълго, дълго време. Той казал на Бог Ка: „Макар че бях поставен в такова жалко състояние на съществуване, аз просто мислех за теб, Господи, и никога не изгубих паметта си.“ От словата на цар Нга става ясно, че личностите, които следват принципите на плодоносните дейности и извличат материална изгода, не са много интелигентни. Когато Ямарджа, повелителят на смъртта, му дал да избира, цар Нга можел да приеме първо последиците от благочестивите си дейности, но решил, че е по-добре първо да изтърпи резултатите от неблагочестивите си дела и след това спокойно да се наслаждава на следствията от добрите. В крайна сметка той не бил постигнал Ка съзнание. Този, който е в Ка съзнание, развива любов към Бога, към Ка, а не към благочестиви или неблагочестиви дела, и затова не е подчинен на следствията от такива действия. В Брахма сахит се казва, че по милостта на Бога преданият не е подчинен на резултатите от плодоносните дейности.

Но по един или друг начин, като следствие от благочестивите си постъпки цар Нга се стремял да види Бога. Той продължил: „О, Господи, аз силно желаех един ден да те видя лично. Мисля, че склонността ми към обредите и благотворителните дейности, заедно с голямото ми желание да те видя ми помогна да запазя паметта си и да помня кой съм бил в миналия си живот, въпреки че станах гущер. (Този, който си спомня предишния си живот, се нарича джти-смара.) О, Господи, Ти си Свръхдушата, която е във всяко сърце. Има много велики йогӣ мистици, притежаващи зрение, с което могат да те видят, като се опират на Ведите и Упаниадите. За да достигнат това високо положение на качествено единство с теб, те постоянно са потопени в съзерцание върху теб в сърцето си. Но макар че тези святи личности те виждат постоянно в сърцето си, те не могат да те видят лице в лице. Затова съм много изненадан, че те виждам със собствените си очи. Знам, че бях зает в толкова много дейности, особено като цар. Макар че бях заобиколен от разкош и великолепие и толкова много бях зависим от щастието и страданието в материалното битие, аз имам голямото щастие да те видя лично. Доколкото знам, човек може да те види по този начин, когато се освободи от материалното битие.“

Заради грешката в благочестивите си дела цар Нга избрал да получи плодовете от неблагочестивите си дейности и приел тяло на гущер. И така, било невъзможно той да приеме веднага един по-висш живот, както подобавало на такъв велик полубог. Обаче редом с благочестивите си дейности той мислел и за Ка, така че бързо бил освободен от гущерското тяло и се превърнал в полубог. Тези, които обожават Върховния Бог и желаят материално богатство, получават тела на могъщи полубогове. Понякога те могат да видят Върховната Божествена Личност лично, но пак си остават недостойни да проникнат в духовното царство, планетите във Ваикуха. Ако обаче продължат да бъдат предани на Бога, при следващата възможност те ще се издигнат до планетите във Ваикуха.

Като получил тяло на полубог, цар Нга, който продължавал да помни всичко, казал: „О, Господи, Ти си Върховният Бог, когото обожават всички полубогове. Ти не си някое от обикновените живи същества. Ти си Пурушоттама, Върховната Личност. Ти си източникът на цялото щастие на всички живи същества, затова си наречен Говинда. Ти си Господарят на тези живи същества, които са приели материални тела, и на тези, които още не са приели материални тела. (Измежду живите същества, които не са приели материални тела, са тези, които витаят в материалния свят като зли духове или живеят в призрачна среда. А тези, които живеят в духовното царство, Ваикухалока, имат тела, които не са изградени от материални елементи.) О, Господи, Ти никога не падаш. Ти си Върховният, Ти си Нряа, най-чистото от всички живи същества. Установен в сърцата на всички живи същества, Ти си върховният надзирател на сетивните дейности на всеки и затова се наричаш Хӣкеша.

О, Върховни Боже Ка, Ти ми даде тяло на полубог и аз ще трябва да отида на някоя райска планета. Затова използвам възможността да помоля за милостта Ти, така че никога да не забравям лотосовите Ти нозе, независимо в каква форма на живот или на каква планета попадна. Ти си всепроникващ и присъстваш навсякъде като причина и следствие. Ти си причината на всички причини и могъществото Ти е безгранично. Ти си Абсолютната Истина, Върховната Божествена Личност и Върховният Брахман. Затова отново и отново Ти отдавам смирените си почитания. О, Господи, тялото Ти е изпълнено с трансцендентално блаженство и знание и Ти си вечен. Ти си господарят на всички мистични сили, затова си известен като Йогешвара. Моля те, приеми ме като незначителна прашинка в лотосовите Ти нозе.“

Преди да се отправи към райските планети, цар Нга обиколил Бога, докоснал с шлема си лотосовите му нозе и се поклонил. Когато видял пред себе си въздушния кораб от райските планети, той получил разрешение от Бога да се качи. След заминаването на цар Нга Бог Ка изразил одобрение за предаността на царя към брхмаите и за ведическите обреди, които той извършвал. Затова се препоръчва, ако някой не може да стане предан на Бога направо, да следва ведическите принципи на живот. Това ще му помогне един ден да види Бога, като се издигне или направо до духовното царство, или първо до райските планети, откъдето ще има възможност да стигне до духовните.

Бог Ка бил заобиколен от роднините си, които принадлежали на кастата на катриите. За да се поучат от показателния пример с цар Нга, Ка им казал: „Макар един цар катрия да е силен като огъня, той не може да си присвоява имуществото на брхмаите и да го използва за собствени цели. Как е възможно обикновени царе, които си въобразяват, че са най-могъщите живи същества в материалния свят, да вземат имуществото на брхмаи? Мисля, че да вземеш отрова, е по-безопасно, отколкото да лишиш един брхмаа от собствеността му. За обикновената отрова има лек, човек може да пресече въздействието ѝ. Но ако изпие отровата на посегателството срещу собствеността на брхмаите, за тази грешка няма лек. Съвършен пример за това е цар Нга. Той бил много силен и много набожен, но заради малката грешка да вземе несъзнателно кравата на един брхмаа, той бил осъден да живее отвратителния живот на гущер. Обикновената отрова действа само върху този, който я пие, и обикновеният огън може да се угаси просто като се залее с вода. Но огънят араи, запален от духовното могъщество на един брхмаа, може да изпепели целия род на човека, който е предизвикал този брхмаа. (По-рано брхмаите запалвали жертвения огън не с кибрит или с друг външен огън, а с мощните си мантри, наречени араи.) Дори ако само докосне собствеността на някой брхмаа, човек ще страда в продължение на три поколения. А ако вземе със сила имуществото на някой брхмаа, десет поколения от рода му преди него и десет поколения след неговото раждане ще бъдат подложени на гибелно разорение. От друга страна, ако някой стане ваиава, предан на Бога, десет поколения от семейството му преди неговото раждане и десет поколения след него ще бъдат освободени.“

Бог Ка продължил: „Ако някой глупав цар, възгордял се с богатството, силата и престижа си, пожелае да си присвои имуществото на някой брхмаа, трябва да е ясно, че той си разчиства пътя към ада. Той не осъзнава колко ще трябва да страда заради тази неразумна постъпка. Ако човек отнеме имуществото на някой великодушен брхмаа, обременен от голямо семейство, което трябва да издържа, този крадец попада в ада, наречен Кумбхӣпка, и там отива не само той – роднините му също трябва да приемат такова нещастно съществувание. Човек, който е заграбил имуществото, подарено на някой брхмаа или пък дадено му от самия него, е осъден да живее поне шейсет хиляди години като нещастен червей в изпражненията. Затова послушайте ме, мои момчета и роднини, недейте дори по погрешка да вземате имуществото на брхмаите и да замърсявате целия си род. Ако някой дори само пожелае да притежава това имущество, да не говорим да го отнема със сила, продължителността на живота му намалява. Той ще бъде победен от враговете си, ще загуби царското си положение и когато напусне тялото си, ще стане змия, която плаши всички живи същества. Скъпи мои момчета и роднини, затова ви съветвам: дори ако един брхмаа ви ядосва или ви нарича с обидни думи, или ви причинява болка, пак не трябва да си отмъщавате. Напротив, трябва да се усмихнете, да изтърпите и да му отдадете почитания. Знаете много добре, че Аз самият три пъти на ден отдавам на брхмаите най-смирените си почитания. Трябва да следвате наставленията и примера ми. Няма да простя на никой, който не ги спазва. Той ще получи наказанието ми. От историята на цар Нга трябва да научите, че дори ако несъзнателно човек заграби собствеността на някой брхмаа, попада в много окаяно състояние на живот.“

Така Бог Ка, който постоянно извършва дейности, с които пречиства живите същества, дал наставления не само за жителите на Дврак, но и за всички членове на човешкото общество. После Богът влязъл в двореца си.