Глава 65

Бог Баларма горял от нетърпение да види баща си и майка си – Махрджа Нанда и Яшод. Затова с голямо въодушевление потеглил за Вндвана с една колесница. Жителите на Вндвана от дълго време силно копнеели да видят Ка и Баларма. Когато Баларма се завърнал във Вндвана, всички пастирчета и гопӣ били пораснали, но щом пристигнал, те го прегърнали и Баларма също отвърнал на прегръдката им. След това Той отишъл при Махрджа Нанда и Яшод и им отдал смирените си почитания. В отговор майка Яшод и Нанда Махрджа му дали благословията си. Те го нарекли Джагадӣшвара, или Бога на вселената, който поддържа всички. Причината за това била, че Ка и Баларма поддържат всички живи същества. И въпреки това Нанда и Яшод изтърпявали такива трудности заради отсъствието им. С тези чувства те прегърнали Баларма, сложили го в скута си и заплакали, без да могат да се сдържат. Сълзите им обливали Баларма. После Бог Баларма отдал смирените си почитания на възрастните пастири и приел почитанията на по-младите. Той разменил с тях приятелски чувства в зависимост от възрастта и положението им. Ръкувал се с връстниците и приятелите си и прегърнал всеки, като се заливал от смях.

След като пастирите и момчетата, гопӣте, цар Нанда и Яшод го посрещнали, Бог Баларма седнал много доволен, а те го наобиколили. Първо Бог Баларма ги попитал как вървят работите им, а после те започнали да му задават различни въпроси, тъй като отдавна не го били виждали. Жителите на Вндвана били пожертвали за Ка всичко просто защото били пленени от лотосовите очи на Бога. Те много силно искали да обичат Ка и никога не пожелавали да се издигнат на райските планети или да се слеят със сиянието Брахман, за да станат едно с Абсолютната Истина. Те не се стремели дори към богат живот – били доволни от простия живот на селски пастири. Те постоянно били потопени в мисли за Ка и не желаели никаква лична изгода. И толкова били влюбени, че когато започнали да питат Балармаджӣ за Ка, гласовете им треперели.

Отначало Нанда Махрджа и Яшодмайӣ попитали: „Скъпи Баларма, как са приятелите ни – Васудева и семейството му? Сега Ти и Ка сте големи мъже с деца. В щастието на семейния живот спомняте ли си понякога бедните ви татко и майка – Нанда Махрджа и Яшоддевӣ? Много се зарадвахме на вестта, че сте убили цар Каса и че Васудева и другите ни приятели, които той тормозеше, вече са свободни. Добре сте постъпили, че сте победили Джарсандха и Клаявана, който вече е мъртъв, и сега живеете в крепостта Дврак.“

Дошли гопӣте и Бог Баларма отправил към тях поглед, пълен с любов. Гопӣте изпаднали във възторг и след дългата покруса докато Ка и Баларма ги нямало, започнали да разпитват за двамата братя. Те веднага попитали Баларма дали Ка живее щастливо, заобиколен от образованите жени в Дврак Пурӣ. „Спомня ли си понякога за баща си Нанда, за майка си Яшод и за останалите приятели, с които беше толкова близък, докато живееше във Вндвана? Възнамерява ли Ка да дойде тук, за да види майка си? Спомня ли си за нас, гопӣте, които толкова тъгуваме далеч от него? Може би Ка вече ни е забравил сред благородните жени на Дврак. Но ние още го помним и събираме цветя, за да правим гирлянди. И когато Той не идва, просто прекарваме времето си в плач. О, ако можеше да дойде и да вземе гирляндите, които сме направили. Скъпи Бог Баларма, потомъко на Дашрха, Ти знаеш, че заради приятелството си с Ка ние бихме изоставили всичко. Дори в най-голямо нещастие човек не може да се откаже от привързаността към семейството си, но макар това да е невъзможно за другите, ние напуснахме бащите си, майките си, сестрите и роднините си, без да съжаляваме за това отречение. И тогава съвсем неочаквано Ка ни напусна и си замина. Той разруши близостта ни без никаква основателна причина и замина за чужда страна. Но беше толкова умен и лукав, че съчини едни много красиви думи. Той каза: „Мои скъпи гопӣ, моля ви, не тъжете. Невъзможно е да ви се отплатя за служенето, което ми отдадохте.“ В края на краищата ние сме жени и нима можехме да не му вярваме? Сега разбираме, че просто ни е мамел с ласкавите си слова.“

Гопӣте негодували срещу отсъствието на Ка от Вндвана и една от тях казала: „Скъпи Балармаджӣ, ние сме селски момичета и Ка може да ни мами по този начин. Но ще мине ли това пред жените от Дврак? Не мисли, че те са глупави като нас! Ка може да заблуди нас, селските девойки, но жените от град Дврак са много умни и интелигентни. Затова ще се изненадам, ако науча, че тези градски жени са се подлъгали по Ка и са повярвали на думите му.“

Тогава се обадила втора гопӣ: „Скъпа приятелко, Ка много умело борави с думите. Никой не може да се мери с него в това изкуство. Той може да измисли такива цветисти речи и да говори толкова ласкаво, че да се подлъже сърцето на всяка жена. Освен това Той е усъвършенствал изкуството да се усмихва много подкупващо. Като видят усмивката му, жените полудяват по него и му се отдават без никакво колебание.“

При тези думи трета гопӣ казала: „Приятели, какъв смисъл има да говорим за Ка? Ако искате да си губим времето в приказки, нека говорим за нещо друго, но не и за него. Щом жестокият Ка може да живее без нас, защо и ние да не можем да живеем без него? Очевидно Ка прекарва дните си без нас много щастливо. Но ние не сме щастливи без него.“

Гопӣте говорели и чувствата им към Ка се усилвали все повече и повече, те усещали усмивката на Ка, любовните му думи, привлекателните му черти и прегръдките му. Чувствата им били толкова силни и екстатични, че им се струвало, че самият Ка танцува пред тях. Заради сладкия спомен за Ка те не можели да възпрат сълзите си и неудържимо заплакали.

Бог Баларма разбирал екстатичните чувства на гопӣте и поискал да ги утеши. Той отправил молбите си много умело, обърнал се много почтително към гопӣте и започнал да им разказва истории за Ка с толкова нежност, че те били напълно удовлетворени. Бог Баларма останал там два месеца: Чаитра (март-април) и Ваишкха (април-май). През това време Той бил при гопӣте и прекарвал с тях в гората на Вндвана всяка нощ, за да удовлетвори желанието им за съпружеска любов. Така през тези два месеца Баларма също се наслаждавал на танца рса с гопӣте. Била дошла пролетта и по бреговете на Ямун подухвал много мек ветрец, който разнасял благоуханието на различни цветя, и най-вече на цветето каумудӣ. Лунната светлина изпълвала небето и се сипела навсякъде. От нея сякаш красивите брегове на Ямун блестели и там Бог Баларма се наслаждавал на обществото на гопӣте.

Полубогът Варуа изпратил дъщеря си Вруӣ под формата на течен мед, който се процеждал от хралупите на дърветата. Заради този мед цялата гора започнала да ухае и сладкият мирис на Вруӣ пленил Балармаджӣ. Балармаджӣ и гопӣте били много привлечени от вкуса на Вруӣ и всички заедно пили от нея. Всички гопӣ пиели тази естествена напитка и възпявали величието на Бог Баларма. Той се почувствал много щастлив и като че ли се напил с Вруӣ. Очите му блажено блуждаели. Баларма носел красиви и дълги гирлянди от горски цветя и благодарение на това трансцендентално блаженство всичко било потънало в щастие. Бог Баларма се усмихнал с прелестната си усмивка – капчиците пот, които украсявали лицето му, били като хладната утринна роса.

В това щастливо настроение Баларма пожелал да се наслаждава с гопӣте във водите на Ямун. Затова повикал Ямун да дойде при него. Но Ямун не обърнала внимание на заповедта му, мислейки, че Той е пиян. Бог Баларма много се разсърдил на Ямун и веднага понечил да разоре земята край реката с палешника си. Бог Баларма има две оръжия: палешник и боздуган – и ги използва, когато е необходимо. Този път решил да доведе Ямун насила и се обърнал за помощ към палешника си. Той искал да накаже Ямун, задето не се подчинила на заповедта му и не дошла. Той ѝ казал: „О, жалка река! Ти пренебрегваш поръката ми, но сега ще ти дам хубав урок! Ти не пожела да дойдеш при мен доброволно. Сега с палешника си ще те принудя да дойдеш. Ще те разделя на стотици пръснати поточета!“

При тази заплаха Ямун изпитала голям страх от силата на Баларма, веднага дошла при него и паднала в лотосовите му нозе със следната молитва: „Скъпи Баларма, Ти си най-могъщата личност и всички те обичат. За зла участ, аз бях забравила величието и възвишеното Ти положение. Но сега възвърнах разума си и знам, че чрез експанзията си Шеша Ти държиш върху главата си всички планетарни системи. Ти поддържаш цялата вселена. О, скъпа Върховна Божествена Личност, Ти изцяло притежаваш шестте съвършенства. Аз бях забравила всемогъществото Ти, затова допуснах грешката да не се подчиня на заповедта Ти и много те оскърбих. Но скъпи Господи, моля те, знай, че аз съм душа, отдадена на теб, а Ти много обичаш преданите си. Моля те, извини нахалството и грешката ми, прояви безпричинната си милост и ме пусни.“

За смирението си Ямун получила прошка и щом дошла, Бог Баларма поискал да се наслаждава на удоволствието да плува във водите ѝ с гопӣте, както слонът се забавлява с многобройните си слоници. След като минало много време и Бог Баларма се бил наслаждавал до насита, Той излязъл от водата и богинята на щастието незабавно му предложила скъпоценна златна огърлица и красива синя дреха. Като се изкъпал в Ямун, Бог Баларма си облякъл сини дрехи и със златните накити бил много очарователен за всички. Кожата на Бог Баларма е бяла и облечен така, Той много наподобявал белия слон на цар Индра в райските планети. И до днес река Ямун има множество малки притоци, задето била разорана от ралото на Бог Баларма. Всички тези рекички още възпяват всемогъществото на Бог Баларма.

Бог Баларма и гопӣте се наслаждавали заедно на трансцендентални забавления всяка нощ в продължение на два месеца. И времето летяло толкова бързо, че всички тези нощи изминали като една. В присъствието на Бог Баларма всички гопӣ и жители на Вндвана били толкова весели, колкото преди, когато при тях били двамата братя – Бог Ка и Бог Баларма.