Глава 66

Историята на цар Паурака е много любопитна, защото винаги е имало много негодници и глупаци, които се смятат за Бог. Дори и по времето на Ка, Върховната Божествена Личност, имало една такава глупава личност. Това бил Паурака – той искал да се провъзгласи за Бог. Докато Бог Баларма бил във Вндвана, този горделив и глупав цар Паурака, владетел на провинция Карӯша, изпратил пратеник до Бог Ка. Всички приемат Бог Ка за Върховната Божествена Личност, но цар Паурака открито предизвикал Ка чрез пратеника си, който заявил, че Всудева е Паурака, а не Ка. В днешно време подобни негодници имат достатъчно количество глупави последователи. По същия начин по времето на Паурака имало достатъчно на брой глупави хора, които го приемали за Върховната Божествена Личност. Паурака не можел да си даде сметка за истинското си положение и си въобразявал, че е Бог Всудева. И така, пратеникът обявил на Ка, че поради безпричинната си милост цар Паурака, Върховната Божествена Личност, е дошъл на земята да освободи всички нещастни същества.

Обграден от множество други глупаци, този негодник Паурака наистина живеел с убеждението, че е Всудева, Върховната Божествена Личност. Няма и съмнение, че това заключение е съвсем детинско. Когато децата си играят, понякога избират някое за цар и това дете наистина си мисли, че е станало цар. Също като децата много глупаци в невежеството си избират някой друг глупак за Бог и този негодник самият се смята за Бог, сякаш Богът може да бъде създаден на игра или със събиране на гласове. В такова заблуждение Паурака, който се мислел за Върховния Бог, изпратил пратеника си в Дврак, за да отправи предизвикателство към Ка. Пратеникът влязъл в тронната зала на Ка в Дврак и предал посланието на господаря си Паурака. То съдържало следните изявления:

„Аз съм единствената Върховна Божествена Личност Всудева. Няма човек, който да е в състояние да се мери с мен. Поради безкрайната си и безпричинна милост аз дойдох като цар Паурака, защото изпитах състрадание към нещастните обусловени души. Ти с лъжа си заел мястото на Всудева, без да имаш право, но трябва да спреш да разпространяваш тази заблуда. Трябва да напуснеш тази позиция. О, потомъко на династията Яду, умолявам те да изоставиш всички символи на Всудева, които си завзел с измама. Когато се откажеш от това положение, ела и ми се отдай. Ако заради грубостта и нахалството си не обърнеш внимание на думите ми, тогава те предизвиквам на бой. Призовавам те да се сражаваш с мен и изходът на битката ще реши спора.“

Когато всички, които се числели към царското обкръжение на Ка, включително и цар Уграсена, чули посланието, изпратено от Паурака, започнали високо да се смеят и доста време не могли да спрат. Ка се полюбувал на гръмогласния им смях и отговорил на пратеника: „О, пратенико на Паурака, можеш да предадеш на господаря си отговора ми: той е един глупав негодник. Аз го наричам негодник открито и отказвам да следвам наставленията му. Никога няма да се откажа от символите на Всудева, особено от диска си. Възнамерявам да го използвам, за да убия не само цар Паурака, но и всичките му последователи. Ще го унищожа заедно с глупавите му съратници, които са просто една сбирщина от измамници и измамени. О, неразумни царю, тогава, опозорен, ще трябва да криеш лицето си, а когато дискът ми отдели главата от раменете ти, ще я наобиколят хищните лешояди, ястреби и орли. И тогава вместо да бъдеш убежище за мен, както изискваш, ще бъдеш предоставен на милостта на тези низши птици. Тогава тялото ти ще бъде хвърлено на псетата, които с голямо удоволствие ще го изядат.“

Пратеникът отнесъл на своя господар Паурака обидните думи на Бог Ка и той търпеливо ги изслушал. Без да чака повече, Бог Шрӣ Ка незабавно потеглил с колесницата си, за да накаже негодника Паурака. Тъй като по това време царят на Карӯа живеел при приятеля си царя на Кшӣ, Ка обградил целия град Кшӣ.

Цар Паурака бил велик воин и щом научил за нападението на Ка, излязъл от града с две акаухиӣ воини. Приятелят на Паурака, царят на Кшӣ, излязъл с три акаухиӣ. Когато двамата царе дошли да се сражават с него, Ка за пръв път видял Паурака лице в лице. Той видял, че Паурака се е окичил с всички символи: раковина, диск, лотос и боздуган. Той носел лъка Шрга, а на гърдите му се виждал отличителният знак Шрӣватса. Шията му красял фалшив камък Каустубха и гирлянд от цветя, направен досущ като гирлянда на Всудева. Паурака бил облечен с жълти копринени дрехи, а знамето на колесницата му носело лика на Гаруа, точно както при Ка. На главата си Паурака имал много скъп шлем, обиците му наподобявали формата на рибата меч и блестели ослепително. Но и с просто око се виждало, че всичките му дрехи и украшения са фалшиви. Всеки можел да разбере, че той е като актьор от пиеса за Всудева, облечен в чужди дрехи. При вида на Паурака, който подражавал на жестовете и облеклото му, Бог Шрӣ Ка не могъл да сдържи смеха си и се разсмял доволен.

Воините на цар Паурака обсипали Ка с оръжията си. На вълни полетели тризъбци, боздугани, копия, секири, мечове, ножове и стрели, които Ка отблъснал. Той разбил не само оръжията, но и воините и помощниците на Паурака, както при унищожението на вселената опустошителният пожар изпепелява всичко. Оръжията на Ка разпръснали слоновете, колесниците, конете и пешите воини на противниковата страна. Цялото бойно поле се покрило с тела на животни и с колесници. Имало покосени коне, слонове, хора, магарета и камили. Макар че опустошеното бойно поле приличало на мястото, където танцува Шива при разрушението на света, воините на Ка били много въодушевени от гледката и се сражавали с още по-голяма сила.

Тогава Бог Ка казал на Паурака: „Паурака, ти ме помоли да се откажа от символите на Бог Виу, и най-вече от диска си. Сега ще ти го дам. Внимавай! Ти измамнически се провъзгласи за Всудева, като ми подражаваше. Няма по-голям глупак от теб.“ От тези думи на Бог Ка става ясно, че всеки негодник, който се обявява за Бог, е най-големият глупак в човешкото общество. Бог Ка продължил: „Паурака, сега ще те принудя да свалиш маската си. Ти искаше да ти се отдам. Сега ще получиш възможност да осъществиш желанието си. Ще се сражавам с теб и когато ти излезеш победител, а Аз загубя, незабавно ще ти се отдам.“ След тази сурова заплаха Ка с една стрела разбил на парчета колесницата на Паурака. С диска си отсякъл главата на Паурака досущ като Индра, който покосява планинските върхове с ударите на мълнията си. А със стрелите си по същия начин убил царя на Кшӣ. Бог Ка хвърлил главата на царя в самия град Кшӣ, за да я видят роднините и близките му. Ка свършил всичко това като ураган, който разнася насам-натам листенце от лотосов цвят. Бог Ка убил на бойното поле Паурака и приятеля му Кшӣрджа и след това се върнал в столицата си Дврак.

Щом Бог Ка се завърнал в Дврак, всички Сиддхи от райските планети запели за славата на Бога. А що се отнася до Паурака, като подражавал на външността на Бог Всудева, той постоянно мислел за него и затова постигнал срӯпя, един от петте вида освобождение, и се издигнал до планетите във Ваикуха, където преданите притежават тела, подобни на тялото на Виу, с четири ръце, които държат четирите символа. Всъщност той се бил отдал на съзерцание на формата на Виу, но то било оскърбително, защото мислел самия себе си за Виу. След като обаче бил убит от Ка, обидата била изкупена. Така той постигнал освобождението срӯпя и получил форма като на Бога.

Когато главата на царя на Кшӣ била хвърлена през градските порти, хората се събрали и много се удивили при вида на това необикновено нещо. Те открили, че на него има обици и разбрали, че това трябва да е нечия глава. Почудили се чия ли е. Някои помислили, че е главата на Ка, защото Той бил враг на Кшӣрджа. Те предположили, че царят е хвърлил главата на Ка в града, за да зарадва хората със смъртта му. Но накрая разбрали, че главата не е на Ка, а на самия Кшӣрджа. Когато това се потвърдило, веднага дошли цариците на царя на Кшӣ и започнали да оплакват смъртта на съпруга си. „О, господарю, след твоята смърт ние сме само едни мъртви тела.“

Царят на Кшӣ имал син на име Судакиа. След погребалните обреди той се заклел, че ще убие Ка, врага на баща си, и по този начин ще изплати синовния си дълг. Затова, съпроводен от един учен свещенослужител, който му помагал, той започнал да обожава Махдева, или Шива. Вишвантха (Шива) бил повелител на царството Кшӣ. Храмът на бог Вишвантха и днес съществува във Врасӣ и всеки ден в него се събират десетки хиляди поклонници. Шива бил много доволен от обожанието на Судакиа и поискал да благослови своя предан слуга. Судакиа възнамерявал да убие Ка и затова се помолил да получи особено могъщество, чрез което да го умъртви. Шива посъветвал Судакиа да извърши заедно с брхмаите обреда за убиване на враг. За тази церемония се споменава и в някои от Тантрите. Шива казал на Судакиа, че ако тази черна церемония бъде извършена правилно, ще се появи злият дух Дакигни, който ще изпълни всичко, каквото му се заповяда. Той ще убие всеки, с изключение на учен брхмаа. Шива и неговите призрачни спътници също ще го съпровождат и така желанието на Судакиа да убие врага си ще бъде изпълнено.

След одобрението на Шива Судакиа бил сигурен, че ще може да убие Ка. Той приел много решителен обет за отречение и под ръководството на свещенослужителите започнал да следва черното изкуство на повтарянето на мантри. След това от огъня се появило огромното туловище на един демон, чиито коси, брада и мустаци били с цвета на разтопена мед. Той бил много голям и свиреп. Щом излязъл от огъня, от очите му изскочили живи въглени. Исполинският огнен демон изглеждал още по-страшен, когато размърдал веждите си. Той показал големите си остри зъби и прекарал по бърните си дългия си език. Демонът нямал по себе си никакви дрехи, но носел голям тризъбец, който блестял като буен огън. След като се появил от жертвения огън, той се изправил и развъртял с ръка тризъбеца си. Подстрекаван от Судакиа, демонът се отправил към столичния град Дврак със стотици придружаващи го духове, сякаш се канел да изпепели цялото космическо пространство. Повърхността на земята потреперила от силата на стъпките му. Щом влязъл в град Дврак, всички жители изпаднали в паника като животни сред горски пожар.

В това време Ка играел шах в залата за царски съвещания. Жителите на Дврак дошли при него и му казали: „О, господарю на трите свята, един огромен огнен демон се кани да изгори до основи целия град. Бъди милостив и ни спаси.“ Така жителите на Дврак молели Ка да ги защити от огнения демон, който се появил в града, за да го опустоши.

Бог Ка, който винаги с особена загриженост следи за безопасността на преданите си, видял, че всички са много разтревожени от пристигането на този огромен огнен демон. Той се усмихнал и ги уверил: „Не се безпокойте, ще направя всичко необходимо, за да ви защитя.“ Ка, Върховната Божествена Личност, е всепроникващ. Той се намира в сърцето на всеки, но също така и отвън, под формата на космическото проявление. Той можел да разбере, че огненият демон е творение на Шива и за да го унищожи, взел своя Сударшана-чакра и му заповядал да направи необходимите стъпки. Сударшана-чакра се появил със сиянието на милиони слънца и топлината, която излъчвал, била с мощта на огъня в края на космическото проявление. Със сиянието си Сударшана-чакра озарил цялата вселена – както повърхността на земята, така и външното пространство. И дискът започнал да изстудява огнения демон, създаден от Шива. Така Сударшана-чакра на Бог Ка възпрял огнения демон, който след несполучливия си опит да опустоши Дврак, се завърнал обратно.

След като не успял да подпали Дврак, демонът се върнал във Врасӣ, царството на Кшӣрджа. При завръщането на огнения демон ослепителното му сияние причинило изпепеляването на всички свещенослужители, които помагали в черното изкуство на мантрите, и на работодателя им, Судакиа. Правилата на черното изкуство на мантрите, дадени в Тантра, гласят, че ако мантрата не успее да убие врага, убива този, който я е изрекъл, защото така или иначе трябва да убие някого. Убийството било замислено от Судакиа, а свещенослужителите му помагали, затова всички били изпепелени. Така става с демоните: те измислят нещо, за да убият Бога, но загиват от собственото си оръжие.

Сударшана-чакра, който следвал демона по петите, също влязъл във Врасӣ. Градът бил много велик и процъфтявал в продължение на много години. Дори и днес град Врасӣ е богат и прочут – той е един от най-големите градове на Индия. Там имало огромни дворци, съвещателни сгради, пазари и порти, пред дворците и портите имало забележителни паметници. На всяко кръстовище били поставени издигнати платформи за изнасяне на беседи. Имало сгради, в които се съхранявали съкровищата, колесниците, конете и зърното, и места, където се раздавала храна. Град Врасӣ притежавал всички тези материални богатства дълго време, но понеже царят на Кшӣ и синът му Судакиа били срещу Бог Ка, Виу-чакра, или Сударшана (оръжието на Бог Ка във формата на диск), опустошил целия град и изгорил всички важни постройки. Това пътешествие било по-гибелно и от съвременните бомбардировки. И след като изпълнил дълга си, Сударшана-чакра се върнал в Дврак при господаря си Шрӣ Ка.

Разказът за опустошението на Врасӣ от дисковото оръжие на Ка, Сударшана-чакра, е трансцендентален и благодатен за всеки. Този, който предава или слуша тази история с вяра и внимание, ще се освободи от всички последици на греховните си дейности. Това е обещанието на Шукадева Госвмӣ, който разказал тази история на Парӣкит Махрджа.