Глава 70

От ведическите мантри научаваме, че Върховната Божествена Личност не е длъжна да прави нищо: на тася кря караа ча видяте. Но ако Върховният Бог няма какво да прави, как можем да говорим за някакви негови занимания? От предишната глава става ясно, че никой не може да извършва дейностите на Бог Ка. Длъжни сме ясно да подчертаем, че дейностите на Бога трябва да се следват, но не и да им се подражава. Можем например да следваме съвършения семеен живот на Ка. Но ако някой поиска да подражава на Ка, разширявайки се в много форми, няма да може да постигне това. Ето защо винаги трябва да помним, че макар Бог Ка да е играел ролята на човешко същество, Той същевременно е запазвал положението си на Върховна Божествена Личност. Ние можем да следваме обикновените му човешки взаимоотношения със съпругите му, но не можем да му подражаваме, като се занимаваме с повече от шестнайсет хиляди жени едновременно. В заключение можем да кажем, че за да станем съвършени глави на семейство, трябва да следваме стъпките на Ка във всекидневните му занимания, но никога да не му подражаваме.

Бог Ка си лягал с шестнайсетте си хиляди съпруги, но ставал от постелята много рано, три часа преди изгрев-слънце. Природата е устроила така, че петлите да оповестяват времето брхма-мухӯрта. Няма нужда от будилници – щом рано сутрин петлите закукуригат, знае се, че е време за ставане. При този звук Ка се надигал от постелите си, но това ранно ставане никак не се харесвало на съпругите му. Те били толкова привързани към него, че спели в обятията му и щом петлите се обадели, много се натъжавали и проклинали кукуригането им.

В градината около всеки дворец цъфтели цветовете на приджта. Приджта не е изкуствено растение. Помним, че Ка донесе дърветата приджта от рая и ги засади във всичките си дворци. Рано сутрин лекият ветрец довявал благоуханието на цветовете им и Ка го усещал веднага щом станел от сън. Сладкият мирис карал пчелите да жужат, а птиците нежно да чуруликат. Всички тези звуци заедно напомняли хор от изкусни певци, които отдават молитви на Ка. Макар че Шрӣматӣ Рукмиӣдевӣ, първата царица на Бог Ка, знаела, че брхма-мухӯрта е най-благодатният период от деня, тя се възмущавала от настъпването на брхма-мухӯрта, защото не била много радостна Ка да я оставя сама в постелята. Въпреки неохотата ѝ Бог Ка ставал в същия миг, в който идвало времето брхма-мухӯрта. Един съвършен глава на семейство трябва да се поучи от примера на Бог Ка да става рано сутрин, колкото и удобно да лежи в леглото в прегръдките на съпругата си.

След това Бог Ка измивал устата, ръцете и нозете си и сядал да медитира върху себе си. Обаче това не означава, че ние също трябва да седнем и да медитираме върху себе си. Ние трябва да сме потопени в съзерцание върху Ка, Рдх-Ка. Това е истинска медитация. Ка е самият Ка. Той ни е показал, че брхма-мухӯрта трябва да се използва за медитация върху Рдх-Ка. Ка ще бъде много доволен от такава медитация. А и ние ще изпитаме трансцендентално щастие и задоволство, ако използваме времето брхма-мухӯрта, за да медитираме върху Рдх и Ка и да мислим за това, че Шрӣ Рукмиӣдеви и Ка били съвършени съпрузи и показали на всички хора, че трябва да стават рано и веднага да се заемат с дейности в Ка съзнание. Няма разлика между медитацията върху вечните форми на Рдх-Ка и повтарянето на мах-мантрата Харе Ка. А Ка просто нямал друг избор, освен да медитира върху себе си. Предмет на медитация са Брахман, Парамтм или Върховната Божествена Личност, но самият Ка е и трите: Той е Върховната Божествена Личност, Бхагавн; локализираната Парамтм е негова пълна частична експанзия, а всепроникващото сияние Брахман е собственото лъчение на трансценденталното му тяло. Затова Ка винаги е единен и за него няма разграничения. Това е разликата между обикновеното живо същество и Ка. За едно обикновено живо същество съществуват множество разграничения. То се различава от тялото си и от другите видове живи същества. Едно човешко създание се различава от другите хора и от животните. Дори в самото тяло има различни крайници. Ние имаме ръце и крака, но ръцете ни се различават от краката ни. Ръката не може да извършва дейностите на крака, нито кракът може да действа като ръка. Очите не могат да чуват като ушите, нито пък ушите могат да гледат като очите. Всички тези различия се наричат сваджтӣя виджтӣя.

Тези ограничения на тялото – една негова част да не може да извършва дейностите на друга – липсват при Върховната Божествена Личност. Между Бога и неговото тяло няма разлика. Той е изцяло духовен и затова между тялото и душата му не съществува материална разлика. По същия начин Той не се различава от милионите си инкарнации и пълни експанзии. Първата експанзия от Ка е Баладева, а от него се разширяват Сакараа, Всудева, Прадюмна и Анируддха. От Сакараа отново се разширява Нряа, а от Нряа има втора четворна експанзия Сакараа, Всудева, Прадюмна и Анируддха. Ка има безброй експанзии, но всички те са едно. Ка има много инкарнации, например Бог Нсиха, Бог Глиган, Бог Риба, Бог Костенурка, но между изначалната двуръка форма на Ка, която наподобява човешката, и тези въплъщения на огромни животински форми няма разлика. Нито пък има някакви различия в действията на частите на тялото на Бога. Ръцете му могат да действат като крака, очите – като уши, носът му – като коя да е друга част от тялото му. За Ка е все едно дали се храни, слуша или пък усеща мирис. Ние, ограничените живи същества, трябва да използваме всяка част от тялото си с точно определена цел, но при Ка няма такова ограничение. В Брахма сахит е казано: агни, яся сакалендрия втти – Той може да извършва дейностите на всяка своя телесна част с коя да е друга. Като изучим аналитично Ка и Личността му, ще стигнем до извода, че Той е пълното цяло. Затова когато медитира, Той медитира върху себе си. Когато обикновените хора медитират върху себе си, на санскритски това се нарича со 'хам и е просто подражание. Ка може да медитира върху себе си, защото е пълното цяло, но ние не можем да му подражаваме и да се самосъзерцаваме. Нашето тяло е едно обозначение, тялото на Ка не е обозначение. Тялото на Ка също е Ка. В Ка не съществува нищо чуждо. Всичко, което се намира в Ка, също е Ка. Следователно Той е върховното, неразрушимо и завършено битие, или Върховната Истина.

Битието на Ка не е относително. Всичко друго, освен Ка, е относителна истина, а Ка е Върховната Абсолютна Истина. Съществуването на Ка не зависи от нищо друго, освен от самия него. А нашето битие е относително. Например ние можем да виждаме само ако свети слънцето, луната или е включено електричеството. Следователно нашето зрение е относително. Относителна е и светлината на слънцето, луната и електричеството – те са светещи само защото ние ги виждаме като такива. Но при Ка не съществуват такива относителни зависимости. Неговите дейности не са зависими от ничие мнение и Той не се уповава на ничия помощ. Той е отвъд битието на ограниченото време и пространство и тъй като е отвъд времето и пространството, не може да бъде покрит от илюзията на м, чийто обсег на действие е ограничен. Във ведическата литература се казва, че Върховната Божествена Личност притежава многобройни енергии. Тъй като всички енергии са нейни еманации, те не се различават от нея. Обаче някои философи твърдят, че когато Ка идва, Той приема материално тяло. Но дори и да твърдим, че в материалния свят Той приема материално тяло, трябва да стигнем до извода, че щом материалната енергия не се различава от него, това тяло няма материални дейности. Затова в Бхагавад-гӣт се казва, че Той се появява чрез собствената си вътрешна енергия тма-м.

Ка се нарича Върховен Брахман, защото е причината за сътворяването, за поддържането и за разрушението. Брахм, Бог Виу и Шива са различни експанзии на тези материални качества. Върху обусловените души могат да въздействат всички материални качества, а върху Ка не може да се упражни такова въздействие, защото тези качества са едновременно различни и неразлични от него. Самият Ка е просто сач-чид-нанда-виграха, вечна форма на блаженство и знание, и заради неимоверното си величие Той е наречен Върховен Брахман. Когато съзерцава Брахман, Парамтм или Бхагавн, Той размишлява единствено върху себе си, а не върху нещо отвъд себе си. Обикновените живи същества не могат да подражават на тази медитация.

След съзерцанието си рано сутрин Богът редовно се къпел с чиста светена вода. След това си обличал чисти дрехи, намятал се с халат и се заемал с всекидневните религиозни обреди. Първото от многобройните му религиозни задължения било да принася жертвоприношения в огъня и беззвучно да повтаря мантрата Гятрӣ. Като съвършен глава на семейство, Бог Ка точно извършвал всички необходими религиозни обреди. Щом се появяло слънцето, Богът отдавал определени молитви на слънчевия бог. Слънчевият бог и другите полубогове, споменати във ведическите писания, са описвани като различни крайници от тялото на Бог Ка и семейните са длъжни да отдават почитания на тях, на великите мъдреци и на прадедите.

В Бхагавад-гӣт се казва, че в този свят Богът няма никакви задължения. И при все това Той постъпва досущ като обикновен човек, който води образцов живот в материалния свят. В съответствие с ведическите правила Богът отдавал почитания на полубоговете. Ритуалът, чрез който се обожават полубоговете и прадедите, се нарича тарпаа, или „този, който доставя удоволствие“. Прадедите ни може да са взели тела на друга планета, но като извършваме тарпаа, те ще бъдат много щастливи, където и да са. Дълг на семейните е да правят роднините си щастливи, а като следват тарпаа, могат да направят щастливи и прадедите си. Като съвършен и образцов глава на семейство Бог Ка следвал тази тарпаа и отдавал смирените си почитания на старейшините на рода.

Следващото му задължение било да дава крави на брхмаите като милостиня. Бог Ка им подарявал не по-малко от тринайсет хиляди и осемдесет и четири крави. Всички били украсени с копринени плащове и бисерни гердани, рогата им били позлатени, а копитата – посребрени. Те имали много мляко, защото скоро били родили първите си теленца, били много кротки и спокойни. Наред с кравите Ка давал на брхмаите и красиви копринени дрехи, по една еленова кожа за всеки и достатъчно количество сусамови семена. Богът е широко известен като го-брхмаа-хитя ча, което означава, че първото му задължение е да осигури благосъстоянието на кравите и на брхмаите. Затова Той подарявал на брхмаите крави, отрупани с пищни украшения. След това, с мисли за добруването на всички живи същества, Той докосвал редица благотворни неща – мляко, мед, пречистено масло, злато, скъпоценни камъни и огън. Макар че със съвършеното си трансцендентално тяло Богът сам по себе си е много красив, Той се обличал в жълти дрехи и си слагал огърлица от камъни Каустубха. Той носел гирлянди от цветя, намазвал тялото си с балсам от сандалово дърво и си слагал и различни други накити. Казано е, че поставени върху трансценденталното тяло на Бога, самите накити се разкрасявали. След това Богът поглеждал мраморните статуи на кравата и теленцето и посещавал храмовете на Бога или на полубогове като Шива. Всяка сутрин преди да се нахранят, много брхмаи идвали да видят Върховния Бог. Те винаги идвали с голямо нетърпение и Той ги посрещал сърдечно.

Следващото му задължение било да удовлетвори всички хора от всички касти – и от града, и в двореца. Той ги правел щастливи, като изпълнявал различните им желания, и много се радвал на щастието им. Той раздавал цветните гирлянди, бетеловите ядки, сандаловия балсам и другите благоуханни балсами, които му подарявали. Най-напред той дарявал брхмаите и възрастните си роднини, след това цариците, после министрите и останалото използвал за себе си. Щом приключел с всичките си задължения и с всекидневните си дейности, идвал колесничарят му Друка с прекрасната му колесница. Той заставал пред Бога с допрени длани, показвайки, че колесницата вече е готова, и Богът излизал от двореца, за да отпътува. След това, съпровождан от Уддхава и Стяки, потеглял досущ като слънчевия бог, който се появява сутрин с колесницата си и разпръсква ослепителните си лъчи. Когато Богът напускал дворците си, всички царици го изпращали с поглед и му махали с изящните си ръце. Богът отвръщал на поздрава им с усмивка, която така притегляла сърцата им, че те силно страдали от раздялата с него.

След това Богът отивал в съвещателната сграда, наречена Судхарм. Навярно помните, че тя бе взета от райските планети и след това бе поставена в Дврак. Нейна особеност било, че всеки, който влизал вътре, се освобождавал от шестте вида материални страдания: глад, жажда, оплаквания, илюзия, старост и смърт. Това са мрежите на материалното съществуване и докато човек се намирал в сградата Судхарм, те не можели да го докоснат. Богът се сбогувал във всички шестнайсет хиляди дворци, отново ставал един и влизал в Судхарм заедно с шествието от останалите дави. След влизането си Той сядал на царския трон, поставен на висок подиум, и всички виждали бляскавите лъчи на трансценденталното му сияние. Сред великите герои на династията Яду Ка приличал на кръглата луна, обградена от другите светила в небето. В тази сграда имало опитни шутове, танцьори, музиканти и балерини и щом Богът седнел на трона си, те започвали номерата си, за да му доставят удоволствие и да му създадат приятно настроение. Отначало излизали шутовете, чиито шеги разсмивали и ободрявали Бога и придружителите му. После актьорите изигравали ролите си, а след това балерините показвали танцовото си изкуство. Всички номера от представлението се съпровождали от ударите на барабаните мдага и от звуците на вӣ, флейти и звънци, следвани от пкхвадж, друг вид барабан. Към този мелодичен хор се присъединявали съзвучните гласове на раковините. Пеели изкусни певци, наречени сӯти и мгадхи, а останалите показвали танцовите си способности. По този начин като предани, те отдавали смирените си молитви на Върховната Божествена Личност. Понякога присъстващите учени брхмаи пеели ведически химни и ги обяснявали на слушателите, докъдето се простирали познанията им, а друг път някои от тях разказвали исторически случки за известни царе от древността. Богът и придружителите му ги слушали с голямо удоволствие.

Веднъж пред портите на съвещателната сграда се появил човек, когото никой от събралите се не познавал, но с разрешението на Бог Ка пазачът го пуснал да влезе. Пазачът получил заповед да го доведе при Бога и човекът дошъл, за да отдаде смирените си почитания с допрени пред гърдите си длани. Когато цар Джарсандха завладял всички останали царства, много царе не пожелали да сведат покорно глави пред него. Всички те, на брой двайсет хиляди, били пленени и затворени от него. Човекът, когото пазачът довел при Бог Ка, бил техен пратеник. След като се представил както бил редът, човекът започнал да описва положението:

„О, Господи, Ти си вечната форма, изпълнена с трансцендентално блаженство и знание. Затова си отвъд обсега на умозрителните разсъждения или словесните описания на материалистите в този свят. Личностите, които напълно са се отдали на лотосовите Ти нозе, могат да осъзнаят една малка частица от великолепието Ти и благодарение на милостта Ти се освобождават от всички материални тревоги. О, Господи, аз не съм такава отдадена душа. Аз все още се намирам сред двойственостите и илюзията на материалното битие. Дойдох да се подслоня при лотосовите Ти нозе, защото се боя от повтарянето на раждането и смъртта. О, Господи, смятам, че има много живи същества като мен, които вечно са заплетени в плодоносните дейности и последиците им. Те не са склонни да следват наставленията Ти и да отдават предано служене, макар че то радва сърцето и е най-благодатно за съществуването ни. Напротив, те се противопоставят на живота в Ка съзнание и скитат из трите свята, тласкани от илюзорната енергия на материалното съществувание.

О, Господи, кой може да измери милостта Ти и могъщите Ти дейности? Ти постоянно присъстваш като непреодолимата сила на вечното време и осуетяваш изпълнението на неизчерпаемите желания на материалистите, които толкова пъти са се обърквали и разочаровали. Затова отдавам смирените си почитания на теб, вечното време. О, Господи, Ти си собственик на всички светове и си дошъл с пълната си експанзия Бог Баларма. Вече е казано, че с появяването си в тази инкарнация Ти целиш да защитиш вярващите и да унищожиш злодеите. Ако е така, как тогава е възможно злодеи като Джарсандха да се опълчват срещу властта Ти и да ни поставят в такива отчайващи условия за живот? Това много ни озадачава. Не можем да проумеем как е възможно да става така. Може би на Джарсандха му е наредено да ни тормози заради миналите ни прегрешения? Но от разкритите писания сме чували, че всеки, който се отдаде в твоите лотосови нозе, става недосегаем за последиците от греховния си живот. Ето защо всички затворени царе ме изпращат да Ти предам, че ние с цялото си сърце приемаме подслон при теб и се надяваме да ни дадеш пълна закрила. Ние достигнахме до верния извод в живота си. Царското ни положение не е нищо друго, освен награда за миналите ни добри дейности, както страданията ни в плен на Джарсандха са следствие от миналите ни неблагочестиви постъпки. Сега осъзнаваме, че последиците и на благочестивите, и на неблагочестивите дела са временни и в този обусловен живот никога няма да бъдем щастливи. Проявните форми на материалната природа ни дават материално тяло и заради това сме изпълнени с безпокойство. Материалният живот означава просто да носиш бремето на това мъртво тяло. Вследствие на плодоносните си дейности ние сме станали като товарни животни, които мъкнат тези тела, и принуждавани от обусловения живот, сме се отказали от блажения живот в Ка съзнание. Сега разбираме, че сме най-големите глупаци. Заради невежеството си ние сме се заплели в мрежите на материалните последици. Затова дойдохме да се подслоним при твоите лотосови нозе, които могат незабавно да унищожат всички следствия от плодоносните дейности и да ни освободят от замърсяването на материалните горчивини и наслади.

О, Господи, ние вече сме души, отдали се в лотосовите Ти нозе, затова можеш да ни освободиш от капана на плодоносните дейности, задействан от Джарсандха. О, Господи, Ти знаеш, че Джарсандха притежава силата на десет хиляди слона и затова успя да ни плени, както лъвът вкаменява с погледа си стадото овце. О, Господи, Ти вече се сражава с Джарсандха в осемнайсет последователни битки и седемнайсет пъти надви нечуваната му сила. Но в осемнайсетото сражение Ти показа човешко поведение и външно излезе, че си победен. О, Господи, ние добре знаем, че Джарсандха никога не би могъл да те победи, защото твоето могъщество, сила, запаси и власт са неограничени. Никой не може да се изравни с теб или да те надмине. Привидното поражение в осемнайсетата битка с Джарсандха не бе нищо друго, освен проява на човешко поведение. За жалост, глупавият Джарсандха не можа да разбере хитростта Ти и оттогава страшно се е възгордял с материалното си могъщество и позиции. Той ни затвори, защото знаеше добре, че като твои предани, ние сме подчинени на властта Ти.

Вече Ти описах окаяното ни положение и Ти, Господи, можеш да обмислиш и да направиш каквото поискаш. Като пратеник и представител на всички затворени царе аз предадох съобщението си и Ти изложих молбите ни. Всички царе горят от желание да те видят, за да могат лично да се отдадат в лотосовите Ти нозе. О, Господи, бъди милостив към тях и направи нещо за бъдещето им.“

Точно когато пратеникът на пленените царе излагал молбата им пред Бога, пристигнал великият мъдрец Нрада. Косите му блестели като злато, защото бил велик светец. Той влязъл в съвещателната сграда досущ като слънчевия бог. Бог Ка е обожаваният господар дори на Брахм и Шива, но щом видял, че пристига Нрада, веднага се изправил с министрите и помощниците си, за да посрещне великия мъдрец и да му отдаде с наведена глава смирените си почитания. Великият мъдрец Нрада седнал удобно и Бог Ка го обожавал с всички необходими предмети, както подобава при посрещането на свята личност. Докато се стараел да удовлетвори Нрададжӣ, Бог Ка изговорил следните слова с ласкавия си и непринуден глас:

„Скъпи мъдрецо сред полубоговете, мисля, че вече всичко в трите свята е наред. Ти притежаваш съвършената способност да пътуваш навсякъде из космоса – в горните, средните и низшите планетарни системи на тази вселена. За наше щастие, когато те срещаме, лесно можем да научаваме от твоя светлост всички новости в трите свята, защото в космическото проявление на Върховния Бог няма нищо, което да е останало скрито за теб. Ти знаеш всичко и затова бих искал да те запитам добре ли са Павите и какво възнамерява да прави сега цар Юдхихира. Ще бъдеш ли така добър да ми кажеш какви са плановете им?“

Великият мъдрец Нрада отвърнал следното: „О, Господи, Ти спомена космическото проявление, сътворено от Върховния Бог, но аз знам, че Ти си всепроникващият създател. Енергиите Ти са толкова необятни и непроницаеми, че дори могъщи личности като Брахм, владетеля на тази вселена, не могат да измерят нечуваното Ти могъщество. О, Господи, чрез загадъчната си мощ Ти се намираш във всяко сърце като Свръхдуша, както огънят се намира у всеки, но никой не може да го види направо. В обусловения живот всяко живо същество е подвластно на трите проявни форми на материалната природа. Затова то не може да види вездесъщото Ти присъствие с материалните си очи. Но благодарение на милостта Ти аз много пъти съм виждал действието на необяснимата Ти сила и затова не съм изненадан, че ме питаш за новини от Павите, макар всичко да Ти е добре известно.

О, Господи, с непроницаемите си енергии Ти сътворяваш това космическо проявление, поддържаш го и отново го разрушаваш. Само благодарение на необяснимото Ти могъщество този материален свят изглежда действителен, макар че е сянка на духовния. Никой не може да разбере какво замисляш да направиш в бъдеще. Що се отнася до мен, мога само отново и отново да Ти отдавам смирените си почитания. Този, който гледа на знанието от позицията на тялото, е подтикван от материални желания. Така той си осигурява едно след друго нови и нови материални тела в поредицата от раждане и смърт. Обсебени от тази представа за битието, живите същества не знаят как да излязат от клетката на материалното тяло. От безпричинна милост, о, Господи, Ти идваш, за да покажеш многообразните си трансцендентални забавления, сияещи и пълни със слава. Затова аз нямам друг избор, освен да Ти отдам смирените си почитания.

О, Господи, Ти си върховният Парамбрахман и забавленията Ти на човешко същество са пореден умел ход, както в пиеса, където актьорът играе роли, различни от истинската му същност. Ти попита за Павите, твоите братовчеди, в ролята на техен доброжелател, затова аз ще Ти разкрия намеренията им. Моля, изслушай ме.

Най-напред ще Ти кажа, че цар Юдхихира притежава всички материални богатства, които могат да се получат на Брахмалока, най-висшата планета. Той не се стреми към още великолепие и разкош, но за да има възможност да общува с теб и да Ти достави удоволствие, иска да извърши жертвоприношенията Рджасӯя. Цар Юдхихира е толкова богат, че е постигнал всички богатства на Брахмалока още на тази земна планета. Той е напълно удовлетворен и не се нуждае от нищо повече. Той има всичко, но сега иска да те обожава, за да спечели безпричинната Ти милост. И аз се осмелявам да те помоля да изпълниш желанията му. О, Господи, на тези велики жертвоприношения, извършвани от цар Юдхихира, ще присъстват всички полубогове и най-прочутите царе на света.

О, Господи, Ти си Върховният Брахман, Божествената Личност. Този, който Ти служи предано чрез предписаните начини на слушане, възпяване и помнене, се пречиства от замърсяванията на проявните форми на материалната природа, а какво да говорим за този, който има възможност да те види и наистина да те докосне. О, Господи, Ти си въплъщение на всичко благодатно. Трансценденталното Ти име и слава са се разнесли надлъж и нашир, сред горните, средните и низшите планети на тази вселена. Трансценденталните води, които мият нозете Ти във висшите планетарни системи, се наричат Мандкинӣ, в низшите – Бхогаватӣ, а в земната планетарна система са известни като Ганг. Тези свещени трансцендентални води текат из цялата вселена и пречистват всичко, до което се докоснат.“

Малко преди великият мъдрец Нрада да пристигне в съвещателната сграда Судхарм в Дврак, Бог Ка и министрите му обсъждали как да нападнат царството на Джарсандха. Те обсъждали този въпрос много задълбочено и затова предложението на Нрада Бог Ка да отиде в Хастинпура за Рджасӯя, великото жертвоприношение на Махрджа Юдхихира, не им допаднало много. Бог Ка можел да разбере намеренията на придружителите си, защото Той управлява дори Брахм. Ка с усмивка казал на Уддхава, за да ги успокои: „Скъпи Уддхава, ти си ми вечен приятел и доброжелател. Затова искам да видя всичко през твоите очи – знам, че съветът ти винаги е бил справедлив. Вярвам, че съвършено добре разбираш положението. Затова искам твоето мнение. Какво трябва да направя? Аз имам вяра в теб и ще направя това, което ми препоръчаш.“ Уддхава знаел, че макар Бог Ка да постъпва като обикновен човек, на него му е известно всичко – минало, настояще и бъдеще. Но тъй като Богът желаел да се посъветва с него, Уддхава започнал да говори и така да може да отдаде някакво служене на Бога.