Глава 76

Сред историите за многообразните дейности на Бог Ка в ролята на обикновено човешко същество, които Шукадева Госвмӣ разказал, била и историята за битката между давите и един демон на име Шлва, който успял да се сдобие с удивителен въздушен кораб, наречен Саубха. Цар Шлва бил голям приятел на Шишупла. Когато Шишупла отивал да се венчае с Рукмиӣ, Шлва бил един от придружителите му. В сражението между давите и противниковите царе Шлва претърпял поражение. Но въпреки това той обещал пред всички да изличи от лицето на земята потомците на династията Яду до един. След поражението си в битката за Рукмиӣ той питаел неизличима ненавист към Бог Ка. Всъщност той бил един глупак, дал обещание да убие Ка.

Обикновено за да осъществят пъклените си замисли, глупавите демони от този вид приемат подслон при някой полубог като Шива. За да получи сила, Шлва се подслонил в лотосовите нозе на Шива. Той се подложил на много сурово отречение и всеки ден ядял само по една шепа пепел. Обикновено Шива, съпругът на Прватӣ, е много милостив и ако някой приеме големи отречения, за да го удовлетвори, може много бързо да завоюва благоразположението му. И така, след тези непрекъснати отречения в продължение на цяла година, Шива бил много доволен от Шлва и му казал, че ще изпълни желанията му.

Шлва измолил от Шива въздушен кораб, който да е толкова силен, че никой полубог, демон, човек, Гандхарва, Нга, нито дори Ркшаса да не е в състояние да го унищожи. Нещо повече, той пожелал корабът да може да лети навсякъде, накъдето го насочи, и да е особено опасен и страшен за династията Яду. Шива веднага му дал тази благословия и с помощта на демона Мая Шлва построил кораба от желязо. Корабът бил толкова огромен и мощен, че никой не можел да го разбие. Той представлявал съоръжение, голямо почти колкото цял град, и можел да лети на такава височина и с такава изключителна скорост, че никой не можел да го проследи, камо ли да го нападне. И в най-непрогледната и тъмна нощ пилотът можел да го насочва навсякъде. С този необикновен въздушен кораб Шлва отлетял до Дврак, защото основната му цел била да нападне с него града на давите, към които изпитвал постоянна ненавист.

Шлва не само нападнал Дврак по въздуха, но и я обсадил с огромен брой пеши воини. Те нападнали красивите части на града. Започнали да опустошават прелестните градини и паркове, градските порти, дворците и къщите, стигащи почти до небето, високите стени около града и красивите кътове, където хората се събирали, за да се отморят. Докато воините нападали долу, от въздушния кораб се сипели грамадни скали, дървени трупи, мълнии, отровни змии и разни други опасни неща. Освен това Шлва извил над града такъв ужасен ураган, че заради праха, който се вдигнал, всичко потънало в мрак. Корабът на Шлва причинил в Дврак бедствия, равни на опустошението на земята след действията на Трипурсура преди много, много години. Жителите на Дврак Пурӣ били толкова измъчени, че нямали нито миг спокойствие.

Великите воини на града, водени от Прадюмна и други военачалници, отвърнали на нападенията на Шлва и хората му. Щом видял тежкото положение на жителите, Прадюмна незабавно строил воините си, сам се качил в една колесница и окуражил хората, като им обещал, че ще бъдат в безопасност. След заповедта му Стяки, Чрудеа, Смба и всички по-малки братя на Прадюмна, а също и Акрӯра, Ктаварм, Бхнувинда, Гада, Шука, Сраа и още много воини излезли извън града, за да се бият с Шлва. Те били велики воини, всеки от тях можел да се сражава с хиляди мъже. Всички били въоръжени с необходимите оръжия и съпътствани от десетки хиляди колесничари, слонове, коне и пеши воини. Между двата лагера се разгоряла ожесточена битка, както в миналото между полубоговете и демоните. Боят бил суров и всеки, който зървал бойното поле, усещал как косата му настръхва.

Прадюмна веднага преодолял мистичните сили, показвани от въздушния кораб на Шлва, царя на Саубха. С тяхна помощ Шлва бил предизвикал мрак, гъст като нощта, но Прадюмна най-неочаквано се появил като изгряващо слънце. Така, както нощният мрак се разпръсква при изгрева на слънцето, могъществото на Шлва в миг се изпарило, щом се появил Прадюмна. Всички стрели на Прадюмна били със златни пера на края, а остриетата им били железни. С двадесет и пет стрели Прадюмна тежко ранил главнокомандващия на Шлва. След това пуснал още сто по самия Шлва. После пронизал всичките му войници с по една стрела, а водачите на колесниците му убил, като изстрелял десет стрели по всеки. Конете и слоновете, които носели на гърба си воините, убил, като изстрелял по три стрели за всяко животно. Когато видели невероятните подвизи на Прадюмна, великите воини и от двете страни се възхитили от геройството и воинската му сръчност.

Но въпреки това въздушният кораб на Шлва си оставал голяма загадка. Той бил толкова необикновен, че понякога в небето се виждали много кораби, а понякога нямало нищо. Понякога странният кораб се виждал, друг път ставал невидим и давите не можели да определят местонахождението му. Понякога го виждали на земята, понякога – да лети в небето, понякога – на някой планински връх, друг път го виждали да плува във водата. Удивителният въздушен кораб летял в небето като въртяща се огнена главня – нито за миг не оставал неподвижен. Но въпреки тези загадъчни движения щом Шлва се появял някъде с кораба и воините си, военачалниците и воините на династията Яду мигом се втурвали към него. Стрелите на давите блестели като слънца и били опасни като змийски езици. Воините, които се сражавали на страната на Шлва, много скоро започнали да се измъчват от непрекъснатия порой стрели на героите на династията Яду. Дори самият Шлва изгубил съзнание от нападенията им.

Воините на Шлва също били много силни, техните стрели също затруднили героите на Яду. Но при все това давите били толкова могъщи и решителни, че не помръдвали от възловите места. Героите на Яду били решили или да победят, или да умрат на бойното поле. Те били убедени, че ако умрат в боя, ще достигнат райските планети, а ако победят, ще се наслаждават на света. Името на военачалника на Шлва било Дюмн. Той бил много силен и макар че Прадюмна бил го пронизал с двадесет и пет стрели, той изведнъж нападнал Прадюмна със страшния си боздуган. Ударил го толкова силно, че Прадюмна паднал в несвяст. Разнесли се викове: „Вече е мъртъв! Вече е мъртъв!“ Ударът по гърдите на Прадюмна бил много тежък, достатъчен, за да разкъса на две гръдния кош на обикновен човек.

Колесницата на Прадюмна карал синът на Друка. Според ведическите правила колесничарят и воинът в колесницата по време на боя трябва да съгласуват действията си. Дълг на колесничаря е да се грижи за воина при опасни и рискови положения, затова синът на Друка отнесъл тялото на Прадюмна от бойното поле. Два часа по-късно, на едно тихо място Прадюмна дошъл в съзнание. Когато видял, че не е на бойното поле, започнал да се кара на колесничаря си:

„О, защо си направил това отвратително нещо! Защо си ме изнесъл от бойното поле? Уважаеми колесничарю, никога не съм чувал някой от нашия род да е бил изнасян от бойното поле. С това ти стоварваш на плещите ми голям позор. Сега ще се разчуе, че съм изоставил бойното поле по време на сражение. Драги колесничарю, длъжен съм да те нарека страхливец и скопец! Кажи ми, как ще се появя пред вуйчо Баларма и пред баща ми Ка и какво ще им кажа? Всички ще ме одумват и ще приказват, че съм избягал от бойното поле. Като ме попитат за това, какво да им отговоря? Сестрите на съпругите ми ще ми се подиграват с язвителни слова: „О, славни войнико, как стана такъв страхливец? Как можа да се превърнеш в такъв евнух? Как можа така да паднеш в очите на противниците си?“ О, колесничарю, знай, че ме оскърби много тежко, като ме отведе от бойното поле.“

Колесничарят на Прадюмна отговорил: „Скъпи господарю, желая ти дълъг живот. Мисля, че не съм направил нищо лошо, защото дълг на колесничаря е да помага на воина в колесницата, когато той е в опасност. Господарю, ти си много сръчен на бойното поле, но в случай на опасност колесничарят и воинът са длъжни да се защитават един друг. Познавам добре правилата на боя и изпълних дълга си. Твоят враг изведнъж ти нанесе с боздугана си такъв силен удар, че ти изгуби съзнание. Ти беше в опасност, заобиколен от врагове. Затова бях длъжен да направя това.“