Глава 77

След разговора с колесничаря си, сина на Друка, Прадюмна разбрал как всъщност стоят нещата. Затова се ободрил, измил си устата и ръцете, въоръжил се добре с лъкове и стрели и помолил колесничаря да го отведе близо до мястото, където се намирал военачалникът на Шлва. През краткото отсъствие на Прадюмна Дюмн, военачалникът на Шлва, бил изтласкал воините на династията Яду. Щом се появил на бойното поле, Прадюмна веднага го спрял, пускайки срещу него осем стрели: с четири убил четирите му коня, с една – колесничаря му, с друга пречупил лъка му на две, със седмата разкъсал знамето му и с последната отсякъл главата му.

На другите горещи точки героите Гада, Стяки и Смба покосявали воините на Шлва. Войниците, които били с Шлва на въздушния кораб, също били убити и паднали в океана. Противниците си разменяли удари с голямо ожесточение. Опасната битка продължила двадесет и седем дена без прекъсване.

Докато в Дврак се водел боят, Ка бил в Индрапрастха с Павите и цар Юдхихира. Схватката с Шлва започнала след Рджасӯя ягя и смъртта на Шишупла. Когато Бог Ка научил, че Дврак е застрашена от голяма опасност, взел разрешение от леля си Кунтӣдевӣ и от другите възрастни Пави и веднага тръгнал натам.

Бог Ка си помислил, че хората на Шишупла трябва да са нападнали Дврак, след като Той е пристигнал в Хастинпура след убийството му. Като наближил Дврак, Бог Ка видял, че целият град е наистина застрашен. Оставил Балармаджӣ да се погрижи за отбраната на града, а Той самият помолил колесничаря си Друка да се приготви да тръгват. Ка казал: „Друка, моля те, отведи ме при Шлва. Вероятно знаеш, че той е много могъщ и загадъчен човек, но ти не се страхувай.“ При тази заповед Друка помогнал на Бог Ка да се качи в колесницата и бързо подкарал към Шлва.

На колесницата на Бог Ка имало знаме с лика на Гаруа. Щом воините на династията Яду го видели, разбрали че Той е вече на бойното поле. Почти всички воини на Шлва били убити, но когато демонът видял, че на бойното поле е дошъл Ка, изстрелял едно чудовищно и много мощно оръжие, което се носело в небето с грохота на голям метеор. То излъчвало такава силна светлина, че цялото небе заблестяло. Но със стрелата си Бог Ка пръснал огромното оръжие на хиляди частици.

Бог Ка покосил Шлва с шестнадесет стрели, с дъжд от стрели превзел въздушния кораб, както слънцето завладява чистото небе с неизброимите частици на слънчевата си светлина. Шлва нанесъл на Ка силен удар отляво, там, където Богът носел лъка си Шрга, и избил Шрга от ръката му. Падането на лъка било наистина изумително. Великите личности и полубоговете, които наблюдавали схватката между Шлва и Ка, много се уплашили и завикали: „Уви! Уви!“

Шлва помислил, че вече е победил, и заговорил с гърмящия си глас: „Ах, Ти, негоднико Ка! Ти насила отвлече Рукмиӣ пред очите ни. Измами приятеля ми Шишупла и сам се ожени за нея. А на голямото жертвоприношение на цар Юдхихира, великата Рджасӯя ягя, докато приятелят ми Шишупла за малко бе отклонил вниманието си, Ти се възползва от възможността да го убиеш. Всички мислят, че си велик герой и че никой не може да те победи. Сега ще трябва да докажеш силата си. Мисля, че ако продължаваш да стоиш пред мен, острите ми стрели ще те изпратят на това място, откъдето никога няма да се завърнеш.“

Бог Ка отвърнал: „Глупако Шлва, престани да дрънкаш безсмислици. Ти не знаеш, че мигът на смъртта ти вече е надвиснал над главата ти. Истинските герои не говорят много. Те доказват силата си на дело с подвизите си.“ След тези думи Бог Ка гневно повалил Шлва с боздугана си с такъв силен удар по ключицата, че в тялото му нахлула кръв и той започнал да трепери, сякаш го измъчва нетърпим студ. Обаче преди Ка да го удари отново, с помощта на мистичните си сили Шлва станал невидим.

След няколко мига при Бог Ка дошъл един непознат странен човек. Той се разридал високо, паднал в лотосовите нозе на Бога и му казал: „Ти си любимият син на баща си Васудева и затова майката Ти Девакӣ ме изпрати да Ти съобщя злощастната новина, че баща Ти е пленен от Шлва. Той го е отвлякъл насила, както касапинът безмилостно пленява животното.“ При тази лоша вест от непознатия Бог Ка много се натъжил, съвсем като обикновено човешко същество. На лицето му се изписала тъга и Той започнал жално да нарежда: „Как е възможно това? Там е непобедимият ми брат Бог Баларма. Градът е оставен на неговите грижи, сигурен съм, че Той непрекъснато е нащрек. Не е възможно Шлва да е влязъл и да е пленил баща ми. Колкото и да е могъщ Шлва, силата му е ограничена. Как е било възможно да сломи Балармаджӣ, да отвлече баща ми и да го плени, както казва този човек? Уви! Наистина съдбата е много могъща.“

Докато Шрӣ Ка бил зает с тези мисли, пред него се появил Шлва заедно с един пленник, който изглеждал съвсем като Васудева. Всичко това се дължало на мистичната сила на Шлва.

Шлва се обърнал към Ка: „О, негоднико Ка! Само погледни! Това е собственият Ти баща, който те е заченал и по чиято милост още живееш. Сега гледай как ще го убия. Опитай се да го спасиш, ако можеш.“ След тези думи мистичният фокусник Шлва изведнъж отсякъл главата на мнимия Васудева. След това без да се колебае, взел мъртвото тяло и се качил на въздушния си кораб. Бог Ка е себеудовлетворената Върховна Божествена Личност, но тъй като играел ролята на човешко същество, в един миг много се наскърбил, като че ли наистина е загубил баща си. Но скоро разбрал, че пленяването и убийството на баща му са творение на мистичните умения, които Шлва научил от демона Мая. Щом отново дошъл на себе си, Ка видял, че от пратеника и от отрязаната глава на баща му няма и следа, а Шлва вече е отлетял с въздушния си кораб в небето. Тогава започнал да обмисля как да убие Шлва.

Държанието на Ка е предмет на спор сред великите авторитети и святи личности. Как е възможно да бъде заблуден по такъв начин Ка, Върховната Божествена Личност, източникът на цялата сила и знание? Скръбта, объркването и жалбите са присъщи на обусловените души – как е възможно да се докоснат до личността на Върховния, който притежава знанието, силата и всички съвършенства? Всъщност изобщо не било възможно Бог Ка да бъде заблуден от мистичните фокуси на Шлва. Той се забавлявал, играейки ролята на човешко същество. Великите святи личности и мъдреците, които отдават предано служене в лотосовите нозе на Бог Ка и по този начин са постигнали най-голямото съвършенство в себепознанието, са се издигнали на трансцендентално равнище, над заблужденията на телесната представа за живота. За тези святи личности Бог Ка е крайната цел на живота. Как е възможно тогава Ка да се е заблудил от мистичните фокуси на Шлва? Заключението е, че объркването на Бог Ка е още едно от богатствата на върховната му личност.

Шлва помислил, че Ка се е заблудил от мистичните му изображения, и се окуражил да нападне Бога с още по-голяма сила и мощ. Той го обсипал с истински порой от стрели. Но въодушевлението на Шлва може да се оприличи на стремителния летеж на мушичките към огъня. С неимоверната сила на стрелите си Бог Ка ранил Шлва, а доспехите, лъкът и шлемът му, инкрустиран със скъпоценни камъни, се разлетели на късове. След унищожителния удар от боздугана на Ка необикновеният въздушен кораб на Шлва се разбил и паднал в морето. Шлва не загубил бдителността си и успял да скочи на сушата, преди корабът да се блъсне. След това отново се втурнал към Бог Ка. Когато се впуснал стремително към него, за да го нападне с боздугана си, Богът му отсякъл ръката и тя паднала на земята заедно с боздугана. Най-накрая Богът решил да го убие окончателно и взел прекрасния си диск, който блести като слънцето по време на разрушението на материалното творение. Бог Шрӣ Ка се изправил с диска си, за да убие Шлва, като аленото слънце, изгряващо над планините. Бог Ка отсякъл главата на Шлва и тя паднала на земята заедно с обиците и шлема. Така бил убит Шлва, също като Втрсура, който паднал от ръката на небесния цар Индра.

След смъртта на Шлва всичките му воини и последователи завикали: „Уви! Уви!“ Редом с воплите на хората на Шлва полубоговете от райските планети обсипали Ка с цветя и оповестили победата със звуците на тръби и с биене на барабани. В същия миг се появили останалите приятели на Шишупла, в това число и Дантавакра, за да отмъстят на Ка за смъртта на Шишупла. Дантавакра бил ужасно разярен.