Глава 78

След смъртта на Шишупла, Шлва и Паура един друг глупав и демоничен цар, на име Дантавакра, поискал да убие Ка, за да отмъсти за приятеля си Шлва. Той толкова бил побеснял, че се появил на бойното поле без оръжия и доспехи, дори без колесница. Единственото му оръжие била огромната му ярост, която напирала като вулкан. Той носел в ръката си само един боздуган, но бил толкова силен, че когато вървял, всички усещали как земята потреперва. Бог Ка го видял да се приближава в такова войнствено настроение и слязъл от колесницата си, защото според бойните правила могат да се сражават само равни. Бог Ка знаел, че Дантавакра е сам и носи със себе си само един боздуган, затова отговорил със същото, като се приготвил с боздуган в ръка. Щом Ка се появил, Дантавакра веднага спрял, както огромните разпенени вълни се спират пред брега.

Дантавакра, който бил цар на Карӯша, застанал заплашително с боздугана си пред Бог Ка и проговорил: „Ка, срещата ни е едно голямо удоволствие и щастлива възможност за мен. Драги Ка, Ти си ми братовчед по майчина линия и не би трябвало да те убивам по този начин, но за нещастие, Ти направи голямата грешка да убиеш приятеля ми Шлва. Нещо повече, Ти не си удовлетворен от смъртта на приятеля ми – разбрах, че си искал да убиеш и мен. Заради решителността Ти аз ще те разкъсам на парчета с боздугана си. Ка, въпреки че си ми роднина, Ти си много глупав. Ти си най-големият ми враг и днес трябва да те премахна, както човек изрязва от тялото си цирей. Аз съм вечно задължен на приятелите си, затова смятам, че имам дълг и към скъпия ми приятел Шлва. Мога да изплатя този дълг само със смъртта Ти.“

Както звероукротителят се опитва да обуздае слона с ударите на тризъбеца си, така Дантавакра се опитал да подчини Ка само със злобните си думи. Като свършил с хулите си, той изревал като лъв и ударил Ка по главата с боздугана. Но въпреки силния удар Ка не помръднал от мястото си, нито пък усетил някаква болка. С боздугана си Каумодакӣ Той ловко нанесъл на Дантавакра много силен удар, който разцепил на две сърцето му. Демонът започнал да повръща кръв, косата му се разчорлила и той паднал на земята с разперени ръце и крака. Само след няколко минути всичко, което останало от него, било едно лежащо на земята мъртво тяло. След смъртта на Дантавакра от тялото му излязла една малка искряща духовна частица и пред очите на всички присъстващи тържествено потънала в тялото на Бог Ка, точно както при смъртта на Шишупла.

Дантавакра имал брат на име Видӯратха, който много скърбял за смъртта му. От яд и мъка той дишал тежко и само за да отмъсти за смъртта на брат си, се явил пред Бог Ка с меч и щит в ръка. Той възнамерявал веднага да убие Ка. Щом Бог Ка видял, че Видӯратха търси удобен случай да го повали с меча си, Той се възползвал от своя Сударшана-чакра, острия като бръснач диск, и без да губи нито миг, му отсякъл главата заедно с шлема и обиците.

И така, след като убил Шлва и унищожил необикновения му въздушен кораб, след като убил Дантавакра и Видӯратха, Бог Ка влязъл най-после в своя град Дврак. Никой, освен Ка, не бил в състояние да убие тези велики герои, затова всички полубогове от рая и всички хора по земното кълбо го възхвалявали. Велики мъдреци и отшелници, обитателите на планетите Сиддха и Гандхарва, Виддхарите, Всуките и Махнгите, прекрасните нимфи, жителите на Питлока, Яките, Киннарите и Чраите го обсипвали с цветя и възторжено пеели песни за победата му. Жителите на Дврак украсили града много празнично и устроили голямо тържество. Докато Бог Ка минавал през града, всички потомци на династията Ви и давите го следвали с голямо страхопочитание. Това са някои от трансценденталните забавления на Бог Ка, господаря на всички мистични сили и Повелителя на всички космически проявления. Понякога глупаците, които са просто животни, мислят, че Ка е претърпявал поражение, но всъщност Той е Върховната Божествена Личност и никой не може да го победи. Той винаги сразява всички. Той е единственият Бог и всички други са покорни изпълнители на заповедите му.

Веднъж Бог Баларма чул, че се правят приготовления за схватка между двете враждебни крила в династията Куру: едното водено от Дурьодхана, а другото – от Павите. На него съвсем не му харесвало, че е единственият посредник, който е в състояние да спре приближаващото кръвопролитие. Той не можел да понесе да не се присъедини към някоя от двете страни и затова напуснал Дврак под предлог, че отива да посети разни места за поклонение. Най-напред Той посетил Прабхсакшетра. Там се изкъпал, удовлетворил местните брхмаи и принесъл жертви на полубоговете, питӣте, великите мъдреци и човечеството в съответствие с ведическите обредни церемонии. Това е препоръчаният във Ведите начин за посещение на святите места. След това, съпроводен от неколцина уважавани брхмаи, Той решил да посети други места по брега на реката Сарасватӣ. Едно след друго Той посетил Птхӯдака, Биндусара, Тритакӯпа, Сударшанатӣртха, Вишлатӣртха и Чакратӣртха. Освен тях, посетил и всички други святи места по брега на Сарасватӣ, като вървял на изток. След това посетил всички по-важни святи места по бреговете на Ямун и на Ганг. Така постепенно стигнал до мястото за поклонение, наречено Наимирая.

Това място съществува в Индия и днес. В древни времена там се събирали предимно велики мъдреци и святи личности, за да напредват в осъзнаването на духовния живот и в себепознанието. Когато Бог Баларма отишъл там, видял, че се е събрало голямо множество трансценденталисти, които извършват велико жертвоприношение. Тези събирания продължавали хиляди години. Щом Бог Баларма пристигнал, всички участници – велики мъдреци, отшелници, брхмаи и вещи учени – веднага се изправили от местата си и го приветствали с голяма почит и уважение. Някои от тях му отдали смирените си почитания, а по-възрастните се изправили и му дали благословията си. След тази тържествена част Бог Баларма получил подходящо място за сядане и всички присъстващи започнали да го обожават. Когато Той дошъл, всички станали, защото знаели, че е Върховната Божествена Личност. Ученост, образованост, означава човек да разбере Върховната Божествена Личност. Ето защо макар че Бог Баларма се бил появил на земята като катрия, всички брхмаи и мъдреци станали прави, знаейки добре кой е Той.

След обожанието Бог Баларма седнал на мястото си и за нещастие, видял Ромахараа, който бил ученик на Всадева (литературната инкарнация на Бога), да продължава да седи на вссана. Когато Баларма дошъл, той нито се изправил, нито му отдал почитания. Понеже седял на вссан, той глупаво си въобразявал, че е по-велик от Бога и затова нито станал от мястото си, нито се поклонил на Бога. Тогава Бог Баларма си припомнил произхода на Ромахараа: той бил роден в семейство сӯта – смесено семейство от жена брхмаа и мъж катрия. Така че макар и да смятал Баларма за катрия, Ромахараа не трябвало да седи на по-високо място. Заради произхода си той дори не трябвало да приема почетно място, защото там присъствали много учени брхмаи и мъдреци. Бог Баларма видял, че Ромахараа не само е отказал да приеме по-ниско място, но и дори не се изправил и не отдал почитания, когато Балармаджӣ се присъединил към събралите се. Дързостта му не се харесала на Бог Баларма, който много се разсърдил.

Когато някой седи на вссан, обикновено не е длъжен да се изправя, за да посрещне някой новодошъл. Но в този случай положението било съвсем различно, защото Бог Баларма не бил обикновено човешко същество. Затова макар че всички брхмаи били дали съгласието си Ромахараа Сӯта да седи на вссан, той трябвало да последва примера на останалите учени мъдреци и брхмаи, трябвало да знае, че Бог Баларма е Върховната Божествена Личност. На него винаги трябва да се отдават почитания, което не е задължително за някой обикновен човек. Появяването на Ка и Баларма имало за цел да възстанови религиозните принципи. Както се казва в Бхагавад-гӣт, най-висшият религиозен принцип е да се отдадеш на Върховната Божествена Личност. Шрӣмад Бхгаватам потвърждава, че най-висшето съвършенство в религията е да се отдадеш на предано служене на Бога.

Бог Баларма видял, че Ромахараа Сӯта не разбира най-висшия религиозен принцип, въпреки че е изучил всички Веди. Затова не можел да подкрепи позицията, която той заемал. Ромахараа Сӯта имал възможността да стане съвършен брхмаа, но заради непочтителното си поведение спрямо Върховната Божествена Личност веднага му било напомнено за низшия му произход. Ромахараа Сӯта получил положението на брхмаа, но не бил роден от брхмаи, а в семейство пратилома. Според ведическите правила има два вида смесени бракове. Децата от тях се наричат анулома и пратилома. Когато един мъж има сношение с жена от по-низше съсловие, потомците им се наричат анулома, а когато влезе в сношение с жена от по-висше съсловие, потомството се нарича пратилома. Ромахараа Сӯта бил пратилома, защото баща му бил катрия, а майка му – брхмаа. Бог Баларма си спомнил за произхода му, защото трансценденталното познание на Ромахараа Сӯта не било съвършено. Всеки човек разполага с възможността да стане брхмаа, но ако използва неправилно положението си на брхмаа и не разбира истински знанието, тогава издигането му до брахминско положение няма стойност.

Бог Баларма видял, че разбирането на Ромахараа Сӯта е много ограничено и решил да го накаже за горделивостта му. Затова казал: „Този човек е достоен за смъртно наказание, защото въпреки щастието да е ученик на Бог Всадева, въпреки че е изучил от тази издигната личност цялата ведическа литература, в присъствието на Върховната Божествена Личност не беше смирен.“ Както се казва в Бхагавад-гӣт, този, който е истински брхмаа и е много мъдър, редом с това е и много смирен. Но макар че Ромахараа Сӯта бил много учен и бил станал брхмаа, той не бил постигнал смирение. Така можем да разберем, че когато някой се възгордее с материалните си постижения, той не може да усвои кроткото държане, присъщо на един брхмаа. Учеността на такъв човек може да бъде оприличена на скъпоценния камък, който украсява качулката на змия. Въпреки него змията си е змия и е опасна, колкото и обикновените змии. Ако човек не стане кротък и смирен, цялото му изучаване на Ведите и Пурите и обширните му познания върху шстрите са само една връхна дреха, като костюма на актьора, който танцува на сцената. Бог Баларма си помислил: „Аз дойдох, за да накажа неискрените, които се представят за много учени и религиозни, но всъщност дълбоко в себе си не са се пречистили. Правилно е да убивам тези личности, за да ги възпра от други греховни постъпки.“

Бог Баларма не взел участие в битката при Курукшетра, но въпреки това положението му е такова, че възстановяването на религиозните правила било пръв негов дълг. Като взел предвид всичко това, Той просто пернал Ромахараа Сӯта със стрък от тревата куша и го убил. Ако някой недоумява как Бог Баларма е успял да убие Ромахараа Сӯта само с едно стръкче трева, може да намери отговора на това в Шрӣмад Бхгаватам, където е употребена думата прабху („господар“). Положението на Бога винаги е трансцендентално. Понеже е всемогъщ, Той може да постъпва така, както пожелае, без да се подчинява на материалните закони и правила. Така Той е могъл да убие Ромахараа Сӯта само с едно стръкче от тревата куша.

След смъртта на Ромахараа Сӯта всички присъстващи много се огорчили и отвсякъде се разнесъл ропот и плач. Въпреки че брхмаите и мъдреците знаели, че Бог Баларма е Върховната Божествена Личност, те не се поколебали да възразят срещу действията на Бога. Те смирено казали: „Скъпи Господи, ние мислим, че постъпката Ти е в разрез с религиозните принципи. Скъпи Боже Ядунандана, осмеляваме се да Ти кажем, че ние, брхмаите, решихме Ромахараа Сӯта да заема това издигнато положение по време на цялото велико жертвоприношение. Той седна на вссана след нашето решение, а когато човек седи на вссан, не е редно да става, за да посреща някоя личност. Освен това ние благословихме Ромахараа Сӯта с безметежен живот. Тъй като Ти го уби, без да знаеш всички тези неща, ние мислим, че при тези обстоятелства деянието Ти се равнява на убийство на брхмаа. Скъпи Господи, о, освободителю на всички паднали души, ние не се съмняваме, че познаваш всички ведически правила. Ти си господарят на всички мистични сили, затова ведическите предписания не могат да се прилагат към твоята личност по традиционния начин. Но те молим да покажеш безпричинната си милост към другите и да се покаеш за това убийство. Ние просто предлагаме да последваш някой от пътищата на изкуплението, за да могат другите да последват действията Ти. Обикновените хора следват това, което прави великата личност.“

Богът отговорил: „Да, трябва да изкупя тази постъпка, която може да е правилна, когато я извършвам Аз, но не е правилна, ако я върши някой друг. Затова мисля, че мой дълг сега е да изпълня действията, които се предписват в авторитетните писания. Същевременно Аз мога отново да дам живот на този Ромахараа Сӯта, да му дам дълголетие, достатъчно сила и жизнеспособни сетива. Не само това – Аз съм готов да му дам всичко, което кажете. С голяма радост ще направя това, за да изпълня желанията ви.“

Тези думи на Бог Баларма определено потвърждават, че Върховната Божествена Личност има пълна свобода на действие. Макар че убиването на Ромахараа Сӯта може да се сметне за неправилно, Той е в състояние веднага да направи така, че всички да спечелят от него. Затова човек не трябва да подражава на постъпките на Върховната Божествена Личност – той просто трябва да следва наставленията на Бога. Всички велики и учени мъдреци, които били там, разбрали, че макар да оценявали постъпката на Бог Баларма за неправилна, Богът веднага успял да я неутрализира с много по-големи блага. Без да желаят да омаловажават мисията на Бога, част от която било убийството на Ромахараа Сӯта, те отдали следната молитва: „Скъпи Господи, Ромахараа Сӯта бе убит по един необикновен начин, с това оръжие от куша, и нека това остане така. Желанието Ти бе да го убиеш и затова той не трябва да се връща към живот. В същото време Ти може би помниш, че ние, мъдреците и брхмаите, доброволно го дарихме с дълголетие, затова тази благословия също не трябва да се погубва.“ И така, молбата на учените брхмаи била противоречива: те искали да запазят незасегната благословията, която дали на Ромахараа Сӯта, да живее до края на великото жертвоприношение, но в същото време не искали да променят факта на смъртта му от ръката на Баларма.

И Баларма, Върховната Божествена Личност, разрешил този въпрос по начин, подходящ за възвишената му позиция. Той казал: „Синът е създаден от тялото на бащата, затова Ведите постановяват, че той е представител на бащата. Затова Аз казвам, че Уграшрав Сӯта, синът на Ромахараа Сӯта, трябва да заеме мястото на баща си и да продължи разговорите върху Пурите. И понеже вие искахте Ромахараа да живее дълъг живот, тази благословия ще се прехвърли върху сина му. Затова Уграшрав ще бъде дарен с всички блага, които предложихте – дълголетие, хубаво и здраво тяло, никакви безпокойства и голяма сила на всички сетива.“

Тогава Бог Баларма помолил мъдреците и брхмаите да поискат от него някаква друга благословия, освен тази, която дал на сина на Ромахараа Сӯта. Той щял да я изпълни веднага. Богът се поставил в положението на обикновен катрия – казал на мъдреците, че не знае по какъв начин трябва да се покае за убийството Ромахараа и че с радост ще приеме всичко, което му предложат.

Брхмаите разбрали намеренията на Бога и затова му предложили да се покае по начин, който ще ги облагодетелства. Те казали: „Скъпи Господи, има един демон на име Балвала. Той е син на Илвала и е много могъщ. Балвала посещава жертвеното светилище всеки две седмици в дните на пълнолуние и новолуние и много смущава изпълняването на задълженията ни в жертвоприношението. О, потомъко на рода Дашрха, ние всички те молим да убиеш този демон. Ако бъдеш така милостив да го убиеш, това ще бъде изкуплението Ти. Демонът идва тук и ни облива с потоци нечистотии – гной, кръв, изпражнения, урина и вино – и с тази мръсотия осквернява святото място. След убийството на Балвала можеш да продължиш обиколката си по святите места в продължение на дванадесет месеца. По този начин напълно ще се пречистиш от всички замърсявания. Това е нашият съвет.“