Глава 82

Веднъж, по времето, когато Бог Ка и Баларма живеели мирно в своя голям град Дврак, се случило едно рядко събитие – станало пълно слънчево затъмнение, подобно на затъмнението в края на всяка калпа, т.е. в края на всеки ден на Брахм. В края всяка калпа слънцето се покрива от грамаден облак и неспирен пороен дъжд залива низшите планети чак до Сваргалока. Затъмнението било предвидено с помощта на астрономически изчисления и хората решили да се съберат по това време на святото място Саманта-пачака, което се намира в Курукетра.

Саманта-пачака е много прославено място за поклонение, защото там Бог Парашурма извършил великите жертвоприношения, след като убил двадесет и един пъти всички катрии на света. Кръвта на убитите катрии била потекла като река, затова Бог Парашурма изкопал в Саманта-пачака пет големи езера и ги напълнил с нея. Бог Парашурма е виу-таттва. В Ӣшопаниад се казва, че виу-таттва не може да се замърси от никакви греховни дейности. Но макар че Бог Парашурма притежавал абсолютно могъщество и чистота, Той извършил в Саманта-пачака велики жертвоприношения, за да прояви съвършената си природа и да изкупи своя „грях“ – убиването на катриите. С примера си Бог Парашурма показал, че умението да убиваме не е добро нещо, макар и понякога да се налага да го използваме. Бог Парашурма се смятал виновен за греховното убиване на катриите, тогава колко повече ние заслужаваме наказание, ако извършим подобни отвратителни и непозволени деяния. Затова убиването на живите същества е забранено по целия свят от незапомнени времена.

Всички изтъкнати личности се възползвали от слънчевото затъмнение и посетили святото място за поклонение. От по-възрастните там били Акрӯра, Васудева и Уграсена, а от младите – Гада, Прадюмна, Смба и още много други потомци на династията Яду. Всички били дошли да се покаят за греховните дейности, които били извършили, докато изпълнявали съответните си задължения. След като почти всички дави заминали за Курукетра, в Дврак останали само някои по-важни личности, като Анируддха (сина на Прадюмна) и Ктаварм (военачалника на династията), а също и Сучандра, Шука и Сраа. Те трябвало да пазят града.

По рождение всички дави били много красиви, но когато се появили, накичени със златни огърлици и гирлянди от цветя, облечени в скъпи дрехи и добре въоръжени, изглеждали сто пъти по-красиви. давите пристигнали в Курукетра с богато украсените си колесници, наподобяващи въздушните кораби на полубоговете и теглени от огромни коне, които се движели като океански вълни. Някои яздели здрави и яки слонове, които вървели като облаците в небето. Съпругите им пътували на красиви носилки, носени от красиви мъже, които по външност приличали на Виддхарите. Цялото това множество било като прекрасно събрание на полубоговете от рая.

Потомците на династията Яду пристигнали в Курукетра и самоотвержено извършили обредното къпане, както се предписва в шстрите. Освен това през цялото време на затъмнението постели, за да се избавят от последиците на греховните си дейности. Според ведическите обичаи по време на затъмнение трябва да се дава колкото се може повече милостиня и потомците на династията Яду подарили на брхмаите десетки хиляди крави. Тези крави били покрити с красиви плащове, имали украшения и веднага си личали по златните звънчета на краката и гирляндите от цветя на шиите си.

След затъмнението давите отново се изкъпали в езерата, изкопани от Бог Парашурма. След това щедро раздали на брхмаите прекрасна храна, готвена с масло. Съгласно ведическия обичай има два вида храна. Едната се нарича сурова храна, а другата – готвена храна. Суровата храна не означава сурови зеленчуци и сурово зърно, а варени ястия, докато готвената храна се прави с пречистено масло. Чаптӣтата, длът, оризът, обикновените зеленчуци, плодовете и салатите са сурови храни. А пурӣте, качаурӣте, самосите, сладките топчета и т.н. са готвени храни. Всички брхмаи, поканени за този случай от давите, получили предостатъчно готвена храна.

Церемониите, извършени от давите, външно погледнато приличали на ритуалите, следвани от кармӣте. Кармӣте извършват обредни церемонии заради сетивното наслаждение – те се стремят към добро положение, хубава съпруга, хубав дом, добри деца или голямо богатство. Но целта на потомците на Яду била различна. Те искали да предложат на Ка неизменната си вяра и преданост. Те всички били велики предани. След много раждания, през които извършвали благочестиви дейности, те били получили възможността да общуват с Бог Ка. Когато отивали да се изкъпят на мястото за поклонение при Курукетра, когато спазвали правилата по време на слънчевото затъмнение, когато хранели брхмаите – във всичките си дейности те мислели единствено как да се отдадат на Ка. Ка и никой друг бил техният съвършен и обожаван Бог.

След като брхмаите се нахранели, по обичай с тяхно позволение и домакинът можел да приеме прасдам. И така, с разрешение на брхмаите давите седнали да обядват. За място на отдиха си те били избрали тревата под сенките на големите дървета. Като си починали добре, давите се приготвили да посрещнат гостите, сред които имало техни роднини и приятели, а също и много васални царе и управници. Там били владетелите на провинциите Матся, Ушӣнара, Кошала, Видарбха, Куру, Сджая, Кмбоджа, Кекая, Мадрас, Кунтӣ, Анартха и Керала и на много други провинции и страни. Някои владетели враждували помежду си, други били в приятелски отношения. Но най-много се откроявали гостите от Вндвана. Обитателите на Вндвана начело с Нанда Махрджа живеели в голяма мъка заради раздялата си с Ка и Баларма. Те използвали случая със затъмнението и дошли да видят най-скъпите на сърцето си същества – Ка и Баларма.

Жителите на Вндвана били доброжелатели и близки приятели на династията Яду. Срещата им след дългата раздяла била много трогателна. Както давите, така и жителите на Вндвана били много радостни да се срещнат и да разговарят заедно – това представлявало неповторима гледка. След дългата раздяла всички били много въодушевени – сърцата им биели силно, а лицата им приличали на току-що разцъфнали лотоси. От очите им капели сълзи, космите им настръхвали и заради необикновеното си въодушевление те загубили дори дар слово. Иначе казано, те плували в океан от щастие.

Така изглеждала срещата между мъжете. Жените също много се зарадвали да се видят отново. Те приятелски се прегръщали една друга, усмихвали се много нежно и се гледали с обич. Когато се прегръщали, шафранът и кукумата, поръсени по гърдите им, обагряли последователно гърдите на всяка една и всички били обзети от божествен екстаз. При тези искрени прегръдки по страните им се стичали потоци сълзи. Младите отдали почитания на възрастните, а те на свой ред им дали благословията си. Така всички си разменили приветствия и всеки разпитал за благополучието на останалите. Но в крайна сметка всички разговаряли само за Ка. Всички съседи и роднини били свързани помежду си със забавленията на Ка в този свят и всичките им дейности били насочени към Ка. Всичко, с което се занимавали – управление, религия или най-обикновени делнични неща – било трансцендентално.

Истинското извисяване на човешкия живот зависи от знанието и отречението. Както се казва в Първа песен на Шрӣмад Бхгаватам, преданото служене, което се отдава на Ка, естествено води след себе си съвършено знание и отречение. Потомците на династията Яду и пастирите на Вндвана били съсредоточили умовете си върху Ка. Това е признакът на знанието. И те веднага били освободени от материалните дейности, защото умовете им винаги били заети с мисълта за Ка. По определението на Шрӣла Рӯпа Госвмӣ това състояние се нарича юкта-ваиргя. Следователно знанието и отречението не означават сухи умозрителни разсъждения и преустановяване на всички дейности. По-скоро човек трябва да започне да говори и да работи само за Ка.

На това събиране при Курукетра се срещнали след дълга раздяла Кунтӣдевӣ и Васудева, които били брат и сестра. Там били и синовете, снахите, съпругите, децата и другите им роднини. Увлечени в разговора си, те скоро забравили всички минали страдания. Кунтӣдевӣ нарочно казала на брат си: „Скъпи братко, аз съм много нещастна, защото не се осъществи нито едно мое желание. И въпреки че имам такъв свят брат като теб, който притежава всички съвършенства, той нито веднъж не ме попита как се справям с неволите в живота си.“ Става ясно, че Кунтӣдевӣ помни тежките дни, когато е била в изгнание със синовете си заради злонамерените кроежи на Дхтарра и Дурьодхана. Тя продължила: „Скъпи братко, разбирам, че когато Съдбата се обърне срещу някого, забравят го дори и най-близките му роднини. Забравят го дори баща му, майка му и собствените му деца. Затова не те обвинявам.“

Васудева отвърнал на сестра си: „Мила сестро, не тъгувай и не ме упреквай. Ние винаги трябва да помним, че сме просто играчки в ръцете на Провидението. Всеки е подчинен на Върховната Божествена Личност. Под Божието ръководство се осъществяват всички видове плодоносни дейности и се проявяват последиците им. Мила сестро, ти знаеш, цар Каса много ни тормозеше и заради преследванията му ние се пръснахме на всички страни. Непрекъснато бяхме угнетявани. Едва през последните няколко дена успяхме да се завърнем по домовете си благодарение на Божията милост.“

След този разговор Васудева и Уграсена се срещнали с царете, които искали да ги видят. Всички били посрещнати както подобава, всички почувствали трансцендентално блаженство и спокойствие, когато видели Бог Ка. Сред по-изтъкнатите гости били Бхӣшмадева, Дрочря, Дхтарра, Дурьодхана и Гндхрӣ със синовете си; цар Юдхихира със съпругата си и Павите с Кунтӣ; Сджая, Видура, Кпчря, Кунтибходжа, Вира, цар Нагнаджит, Пуруджит, Друпада, Шаля, Дхакету, царят на Кшӣ, Дамагхоа, Вишлка, царят на Митхил, царят на Мадрас (преди познат като Мадра), царят на Кекая, Юдхманю, Сушарм, Бхлӣка и синовете му и много други владетели, подчинени на цар Юдхихира.

Те видели Бог Ка и неговите хиляди царици и били напълно удовлетворени от красотата и трансценденталното им великолепие. Всички, които лично посетили Бог Баларма и Ка, били посрещнати от Бога както подобава и започнали да възхваляват потомците на династията Яду, най-вече Ка и Баларма. Уграсена бил цар на династията Бходжа, затова бил смятан за най-главен сред давите и гостите му казали: „Ваше величество, о, царю на Бходжа, всъщност давите са единствените личности на този свят, които са съвършени във всички отношения. Слава, слава на вас! Слава! Особената предпоставка за съвършенството ви е, че вие постоянно виждате Бог Ка, към когото се стремят много йоги мистици, подлагали се на сурови отречения и въздържания в продължение на много години. А вие всеки миг имате пряк достъп до Ка.

Всички ведически химни славят Ка, Върховната Божествена Личност. Водите на Ганг са свещени, защото са мили лотосовите нозе на Бог Ка. Ведическата литература не е нищо друго, освен наставления на Бог Ка. Целта на изучаването на Ведите е да се познае Ка. Затова словата на Ка и повествованието за неговите забавления винаги са пречистващи. Под влиянието на времето и обстоятелствата от този свят напълно са изчезнали почти всички богатства, но откакто Ка се появи на тази планета, благодарение на допира на лотосовите му нозе отново се проявяват всички благоприятни признаци. Заради неговото присъствие постепенно се осъществяват всичките ни стремления и желания. Ваше величество, о, царю на Бходжа, вие сте свързани с династията Яду както с женитби, така и чрез кръвно роднинство. Поради това вие постоянно сте в съприкосновение с Бог Ка, за вас не е трудно да го виждате по всяко време. Бог Ка върви редом до вас, разговаря с вас, седи до вас, почива с вас и се храни заедно с вас. На пръв поглед изглежда, като че ли давите постоянно се занимават със светски дейности, които водят към царския път за ада, но благодарение на присъствието на Бог Ка, изначалната Божествена Личност сред категориите на Виу, която е всезнаеща, вездесъща и всемогъща, вие наистина сте се пречистили от всички материални замърсявания и сте установени на трансценденталното равнище на освобождението в съществуването на Брахман.“

Жителите на Вндвана били научили, че заради затъмнението Ка ще бъде в Курукетра и заедно с Махрджа Нанда също решили да отидат там. Така присъствали всички потомци на династията Яду. Цар Нанда и пастирите били натоварили на волски коли всички необходими вещи и жителите на Вндвана дошли в Курукетра да видят любимите си чеда Бог Баларма и Бог Ка. Всички дави били много радостни, когато пастирите от Вндвана пристигнали в Курукетра. Щом ги видели, те се изправили, за да ги посрещнат и почувствали такова облекчение, като че ли отново се връщали към живот. И двете страни очаквали срещата с голямо нетърпение и когато тя се осъществила, те се прегърнали с огромно удоволствие и дълго време останали в обятията си.

Когато Васудева видял Нанда Махрджа, скочил, изтичал при него и го прегърнал с много обич. Васудева започнал да разказва историята на своето минало – как бил затворен от цар Каса, как били убити децата му, как непосредствено след раждането му отвел Ка в дома на Нанда Махрджа, как Ка и Баларма били отгледани от него и царица Яшод като собствени деца. Бог Баларма и Ка също прегърнали цар Нанда и майка Яшод и им отдали смирените си почитания, като се поклонили в лотосовите им нозе. Бог Ка и Баларма почувствали, че гърлата им се задушават от обич към Нанда и Яшода и няколко секунди те не можели да изрекат нито дума. Щастливи, цар Нанда и майка Яшод сложили синовете си в скута си и силно ги прегърнали. Разделени от Ка и Баларма, цар Нанда и Яшод постоянно се измъчвали от непоносима болка. Сега, като ги видели и прегърнали, всичките им страдания се стопили.

След това Девакӣ, майката на Ка, и Рохиӣ, майката на Баларма, прегърнали майка Яшод. Те казали: „Скъпа царице Яшоддевӣ, ти и Нанда Махрджа винаги сте били наши добри приятели. Когато си спомняме за вас, ни завладява мисълта за приятелските ви постъпки. Ние сме ви толкова задължени, че да можехме да ви се отплатим дори с богатството на небесния цар, нямаше да е достатъчно, за да ви възнаградим за приятелството ви. Никога няма да забравим милостивото ви отношение към нас. Ка и Баларма бяха поверени на вашите грижи веднага след като се родиха, още преди да бяха видели истинските си родители, и вие ги отгледахте като ваши собствени деца, както птиците се грижат за малките си в гнездото. Вие ги хранехте хубаво, обичахте ги, гледахте ги и извършихте за тяхно добро много благоприятни религиозни церемонии.

Всъщност те не са наши синове, те принадлежат на вас. Истинските баща и майка на Ка и Баларма сте вие с Нанда Махрджа. Откакто вие започнахте да се грижите за тях, на тях не им се е случило нищо лошо. Под вашето покровителство те бяха напълно свободни от всички видове страх. Нежните грижи, които положихте за тях, наистина подобават на издигнатото ви положение. Благородните личности не правят разлика между своите и чуждите синове, а от Нанда Махардж и от теб по-благородни същества няма.“

Що се отнася до гопӣте на Вндвана, от самото си рождение те не знаели нищо друго, освен Ка. Ка и Баларма били най-скъпите им същества. Гопӣте били толкова привързани към Ка, че не можели да понесат да не го виждат дори за миг, когато клепачите им мигали и препречвали взора им. Те укорявали Брахм, създателя на тялото, че много глупаво е измислил клепачите да мигат и да им пречат да виждат Ка. Тъй като в продължение на толкова много години били разделени от Ка, те дошли с Нанда Махрджа и майка Яшод да го видят и били обзети от силен екстаз. Никой не може дори да си представи с какво нетърпение гопӣте очаквали да видят Ка отново. Щом го зърнали, те го взели в сърцата си и започнали да го прегръщат до насита. Макар че прегръщали Ка само в мислите си, те били толкова въодушевени и радостни, че напълно забравили всичко останало. Екстатичният транс, който постигнали, като прегръщали Ка наум, е недостижим дори за великите йогӣ, които постоянно съзерцават Върховната Божествена Личност. Ка разбрал, че гопӣте са унесени в екстаз, защото в мислите си са го прегърнали, и отвърнал на тази прегръдка отвътре, защото Той присъства във всяко сърце.

Ка седял редом с майка Яшод и с другите си майки – Девакӣ и Рохиӣ, – но когато те започнали да разговарят, Той използвал възможността да се срещне с гопӣте в едно уединено място. Щом се приближил до тях, Богът започнал да се усмихва и след като ги прегърнал и разпитал за благоденствието им, Той ги утешил и ободрил със следните думи: „Скъпи приятелки, вие знаете, че Бог Баларма и Аз напуснахме Вндвана само за да удовлетворим роднините и близките си. Дълго време ние се сражавахме с враговете си и бяхме длъжни да ви забравим, макар че вие сте толкова нежно привързани към мен. Разбирам, че съм бил неблагодарен към вас, но знам, че вие сте ми верни. Мога ли да ви питам дали мислехте за нас, въпреки че ние трябваше да ви изоставим? Скъпи гопӣ, дали сега не ненавиждате спомените за мен, защото ме смятате за неблагодарник? Приемате ли много дълбоко несправедливото ми отношение към вас?

Но трябва да знаете, че Аз не желаех да ви напусна; нашата раздяла бе по волята на Провидението, което в крайна сметка е върховният властник и прави каквото пожелае. То е причина различните хора да се срещат и после то отново ги пръсва, когато пожелае. Понякога заради облаците и силния вятър дребните прашинки и малките памукови власинки се смесват, но щом силният вятър утихне, те отново се разделят и се пръсват на разни страни. По същия начин Върховният Бог сътворява всичко. Предметите, които виждаме, са различни проявления на неговата енергия. По неговата върховна воля понякога ние сме заедно, понякога се разделяме. Затова в крайна сметка сме напълно зависими от волята му.

За щастие, вие сте развили любов към мен и това е единственият начин да достигнете трансцендентално положение и да общувате с мен. Всяко живо същество, което развие към мен такава предана обич, със сигурност накрая се връща вкъщи, обратно при Бога. Иначе казано, чистото предано служене и обичта към мен са причината за върховното освобождение.

Скъпи гопӣ, може би сте чували от мен, че навсякъде действат единствено енергиите ми. Да вземем за пример една глинена делва. Тя представлява само смес от пръст, вода, въздух, огън и небе. Тя винаги съдържа едни и същи физически съставки, от самото начало на съществуването си, а също и след разрушението си. Глинената делва е създадена от пръст, вода, огън, въздух и небе; докато съществува, тя продължава да съдържа същите неща; и когато се счупи и унищожи, различните ѝ съставки се запазват в различните части на материалната енергия. По подобен начин при сътворението на космическото проявление, по време на съществуването му и след разрушението му всички неща остават просто различни проявления на енергията ми. И тъй като енергията не съществува отделно от мен, трябва да се разбира, че Аз се намирам навсякъде.

Така и тялото на живото същество не е нищо друго, освен смес от петте елемента, а живото същество, което е въплътено в материалните условия, е неотделима част от мен. Живото същество е попаднало в условията на материята заради погрешната представа, която има за себе си – че е върховният наслаждаващ се. Това неистинско „аз“ на живото същество е причината за затворничеството му в материалното битие. Аз съм Върховната Абсолютна Истина и съм трансцендентален и към живото същество, и към материалното му въплъщение. Както материалната, така и духовната енергия действат под върховното ми ръководство. Скъпи гопӣ, моля ви да не се разстройвате и да приемете всичко философски. Тогава ще можете да разберете, че постоянно сте с мен и няма причина за тъга, защото ние не сме разделени.“

От това важно наставление на Бог Ка към гопӣте могат да се възползват всички предани, посветили се на Ка съзнание. Цялата философия се основава на неразбираемото едновременно единство и различие. В Бхагавад-гӣт Богът казва, че присъства навсякъде чрез безличностния си аспект. Всичко съществува в него, но въпреки това Той не присъства лично навсякъде. Космическото проявление не е нищо друго, освен проявление на енергията на Ка, и тъй като енергията не се различава от енергоизточника, нищо не се различава от Ка. Когато липсва абсолютното съзнание, или Ка съзнание, ние сме отделени от Ка, но когато, за щастие, това съзнание присъства, ние не сме отделени от него. Пътят на преданото служене цели да съживи Ка съзнанието и ако преданите имат щастието да разберат, че материалната енергия не е отделна от Ка, тогава могат да използват нея и нейните проявления в служене на Бога. Но при липсата на Ка съзнание забравилото живо същество, макар и да е неотделима част от Ка, погрешно се поставя в положението на наслаждаващ се в материалния свят, заплита се в мрежите на материята и бива принудено от материалната енергия да продължава материалното си битие. Това е потвърдено в Бхагавад-гӣт. Макар че живото същество действа по принудата на материалната енергия, то си въобразява, че е най-важната личност и крайният наслаждаващ се.

Ако преданият знае съвършено, че арч-виграха, или мӯртито на Бог Ка в храма, е сач-чид-нанда-виграха, какъвто е и самият Ка, тогава служенето му в храма се превръща в пряко служене на Върховната Божествена Личност. Също така и самият храм, предметите в него и храната, която се предлага на мӯртите, не се различава от Ка. Човек трябва да следва правилата и ограниченията, предписани от чриите. С това висше ръководство опознаването на Ка става напълно възможно дори и в материалното битие.

След наставленията на Ка относно философията на едновременното единство и различие гопӣте били непрекъснато погълнати в Ка съзнание и така се освободили от всички материални замърсявания. Съзнанието на това живо същество, което погрешно се взема за наслаждаващия се господар на материалния свят, се нарича джӣва-коша, което означава плен на лъжливото его. Не само гопӣте, но и всеки, който следва наставленията на Ка, незабавно се освобождава от това затворничество. Една напълно Ка осъзната личност е освободена от този погрешен егоизъм, използва всичко, за да служи на Ка и никога не се чувства отделена от него.

Затова гопӣте започнали да се молят на Ка: „Скъпи Ка, от пъпа Ти се проявява първоначалният лотосов цвят, върху който се ражда творецът Брахм. Никой не може да измери величието или богатството Ти, което остава загадка дори за най-големите мислители и господари на всички сили в йога. Обусловените души, паднали в тъмния кладенец на материалното съществуване, могат много лесно да се подслонят в твоите лотосови нозе. Така спасението им ще бъде сигурно.“ След това гопӣте казали: „Скъпи Ка, ние постоянно сме заети със семейните си работи. Затова те молим да останеш в сърцата ни като изгряващо слънце. Това ще бъде най-голямата благословия за нас.“

Гопӣте са вечно освободени души, защото са постигнали пълно Ка съзнание. Те само външно изглеждали затрупани с домакинска работа във Вндвана. Въпреки дългата раздяла, те, обитателките на Вндвана, не искали непременно да отидат с Ка в столицата му Дврак. Те искали да вършат работата си във Вндвана и да усещат присъствието на Ка на всяка крачка в живота си. Те веднага поканили Ка да се върне във Вндвана. Това трансцендентално емоционално състояние на гопӣте е основният принцип в учението на Бог Чайтаня. Ратха-тр, която чествал Бог Чайтаня, е емоционалният път на връщането на Ка във Вндвана. Шрӣматӣ Рдхрӣ отказала да отиде с Ка в Дврак и да се наслаждава на обществото му, заобиколена от царско великолепие, защото искала да се наслаждава на присъствието му в обстановката на самата Вндвана. Бог Ка е много дълбоко привързан към гопӣте и никога не напуска Вндвана, а гопӣте и другите обитатели на Вндвана остават напълно удовлетворени в Ка съзнание.