Глава 83

Много посетители дошли да видят Ка, сред тях бил и цар Юдхихира с останалите Пави. След като разговарял с гопӣте и им дал най-голямата си благословия, Бог Ка посрещнал цар Юдхихира и останалите роднини, които били дошли да го видят. Най-напред Той ги попитал дали се чувстват добре. Всъщност не е възможно някой да има лоша съдба, след като е видял лотосовите нозе на Бог Ка, но въпреки това от учтивост Бог Ка попитал царя за благополучието му. Царят много се зарадвал на този прием и казал на Бога: „Скъпи Боже Ка, великите личности и предани, които са в пълно Ка съзнание, винаги мислят за твоите лотосови нозе и остават напълно удовлетворени, като пият нектара на трансценденталното блаженство. Понякога този нектар, който те непрестанно вкусват, излиза от устата им и залива другите под формата на разкази за трансценденталните Ти дейности. Нектарът, който идва от устата на преданите, е толкова могъщ, че ако човек има щастието да го опита, веднага се освобождава от продължителното пътуване през раждането и смъртта. Материалното ни съществуване се дължи на това, че сме забравили твоята личност, но за щастие, тъмнината на забравата веднага се разпръсква, ако човек има късмета да слуша описанията на твоето величие. Нима е възможно, о, Господи, този, който постоянно слуша за славните Ти дейности, да има лоша съдба?

Тъй като сме Ти напълно отдадени и нямаме никакво друго убежище, освен твоите лотосови нозе, ние винаги сме уверени в щастливата си звезда. Скъпи Господи, Ти си океан от безкрайно знание и трансцендентално блаженство. Заради измислиците на ума материалният живот има три временни състояния: будуване, сън и дълбок сън. Но при наличието на Ка съзнание тези състояния не могат да съществуват. Те се обезсилват, когато сме в Ка съзнание. Ти си крайното място, до което стигат всички освободени личности. Единствено по своята независима воля Ти си дошъл на земята чрез вътрешната си енергия йога-м и си се появил като обикновено човешко същество, за да възстановиш ведическите принципи на живот. Нищо лошо не може да застрашава този, който е напълно отдаден на теб, понеже Ти си Върховната Божествена Личност.“

окато Бог Ка посрещал различните посетители и докато те му отдавали молитви, жените от династиите Куру и Яду използвали възможността да се срещнат и да поговорят за трансценденталните забавления на Бог Ка. Драупадӣ първа започнала да разпитва съпругите на Бог Ка: „Скъпи Рукмиӣ, Бхадр, Джмбаватӣ, Сат, Сатябхм, Клиндӣ, Шаиб, Лакма, Рохиӣ и всички останали съпруги на Бог Ка, бихте ли ни разказали как Бог Ка, Върховната Божествена Личност, се ожени за вас, следвайки брачните церемонии на обикновените човешки същества?“

Първа на този въпрос отговорила Рукмиӣ, най-високопоставената царица: „Скъпа Драупадӣ, много принцове, сред които и самият Джарсандха, искаха да ме омъжат за цар Шишупла и както обикновено, всички те бяха дошли на сватбената церемония с доспехи и оръжия, за да могат да се сражават с всеки, който дръзне да попречи на обреда. Но Върховната Божествена Личност ме отвлече така, както лъвът грабва агне от стадото. Това обаче не е много забележителна постъпка за Бог Ка, защото всички на този свят, които заявяват, че са велики герои и царе, са подчинени на неговите лотосови нозе. Всички царе докосват с шлемовете си лотосовите нозе на Бог Ка. Скъпа Драупадӣ, моето вечно желание е да отдавам служене на Бог Ка живот след живот, защото Той е вместилището на цялата красота и удоволствие. Това е единственото ми желание и единствената цел в живота ми.“

След това заговорила Сатябхм: „Скъпа Драупадӣ, баща ми много страдаше заради смъртта на брат си Прасена и несправедливо обвини Бог Ка, че Той го е убил и е откраднал скъпоценния камък Сямантака, който всъщност се намираше у Джмбавн. За да докаже чистотата си, Бог Ка се би с Джмбавн и по-късно върна камъка на баща ми. Баща ми много се смути и съжаляваше, че е обвинил Ка за смъртта на брат си. След като си върна камъка Сямантака, той реши, че е добре да поправи грешката си и макар че бе обещал ръката ми на други, постави в лотосовите нозе на Ка скъпоценния камък и мен и по този начин аз станах негова прислужница и съпруга.“

След това на въпроса на Драупадӣ отговорила Джмбаватӣ: „Скъпа моя Драупадӣ, когато Бог Ка нападна Джмбавн, който е мой баща и цар на касите, баща ми не знаеше, че Бог Ка е предишният му господар, Бог Рмачандра, съпругът на Сӣт. Без да знае, че това е Бог Ка, баща ми се сражава с него в продължение на двадесет и седем дена. Накрая той бе напълно изтощен и разбра, че Бог Ка трябва да е Бог Рмачандра, тъй като никой, освен Бог Рмачандра, не е в състояние да го победи. Така той дойде на себе си и веднага му даде скъпоценния камък Сямантака. Нещо повече, за да удовлетвори Бога, той му повери и мене, за да му бъда съпруга. Така аз се омъжих за Бога и желанието ми да му служа живот след живот се изпълни.“

След това заговорила Клиндӣ: „Скъпа Драупадӣ, аз бях приела големи отречения и въздържания, за да получа за съпруг Бог Ка. Когато Той научи за това, много великодушно дойде при мен с приятеля си Арджуна и ме прие за съпруга. След това ме отведе от брега на Ямун. Оттогава аз съм метачка в къщата му, а Той ме смята за своя съпруга.“

След това се обадила Митравинд: „Скъпа Драупадӣ, на моята сваявара се бяха събрали много принцове. Там беше и Бог Ка. Той победи всички присъстващи принцове и ме прие за своя слугиня. Ка веднага ме отведе в Дврак, както лъвът измъква сърната от глутница кучета. Тогава братята ми поискаха да се бият с него и Той ги победи. Така бе изпълнено желанието ми да служа на Ка живот след живот.“

След това Сат казала на Драупадӣ: „Скъпа Драупадӣ, баща ми се бе разпоредил да се направи сваявара (церемония, при която девойката сама си избира съпруг) и за да изпита силата и юначеството на бъдещите женихи, постави условие всеки един от тях да се бие със седем свирепи бика с дълги остри рога. Мнозина се опитаха да победят биковете, но получиха тежки рани и се върнаха по домовете си осакатени и победени. Бог Ка дойде да се бие с биковете, които за него бяха просто играчка. Той ги плени и прокара през ноздрите им въжета. Той ги укроти, както децата опитомяват малките козленца. Баща ми бе много доволен и тържествено ме омъжи за Бог Ка, като му даде в зестра много воини, коне, колесници, слонове и стотици слугини. Така Бог Ка ме доведе в столицата си Дврак. На връщане го нападнаха множество принцове, но Бог Ка ги победи и аз бях облагодетелствана със служенето в лотосовите му нозе.“

След това се обадила Бхадр: „Скъпа Драупадӣ, Бог Ка е син на вуйчо ми. За щастие, аз се привързах към лотосовите му нозе. Когато баща ми научи за чувствата ми, сам се зае с приготовленията за женитбата, предложи на Бог Ка да се ожени за мен и му даде в зестра една акаухиӣ заедно с много прислужници и други неща, подобаващи на царското му положение. Не знам дали ще мога да имам убежището на Бог Ка живот след живот, но се моля на Бога където и да се родя, да не забравям връзката си с неговите лотосови нозе.“

След това дошъл редът на Лакма: „Скъпа царице, много пъти съм слушала как великият мъдрец Нрада възхвалява забавленията на Бог Ка. Когато чух от Нрада, че богинята на щастието Лакмӣ е привлечена от неговите лотосови нозе, аз също бях пленена от тях. Оттогава постоянно мислех за него и влечението ми постоянно нарастваше. Скъпа царице, баща ми беше много привързан към мен. Когато разбра, че обичам Ка, той състави план досущ като плана на твоя баща: по време на сваяварата бъдещите женихи трябваше да пронижат със стрелите си очите на една риба. Разликата между твоята сваявара и моята е, че при тебе рибата е висяла свободно от тавана и ясно се е виждала, а при мене бе покрита с плат и можеше да се вижда само отражението на плата в делва с вода. Това бе особеното при моята сваявара.

Вестта за това изобретение се разнесе по целия свят и когато принцовете научиха за него, пристигнаха в столицата на баща ми от всички посоки, с пълни бойни доспехи и наставлявани от бойните си водачи. Всички желаеха да ме спечелят за съпруга и един след друг поемаха лъка и стрелата, с които трябваше да се стреля по рибата. Мнозина не можаха дори да привържат тетивата към двата края на лъка и просто оставиха лъка и си отидоха, без дори да се опитат да прободат рибата. Някои от тях с големи трудности опънаха тетивата от единия край до другия, но тъй като не успяха да я привържат за втория край, бяха повалени от лъка, гъвкав като пружина. Скъпа царице, ще се изненадаш, като научиш, че на сваяварата ми бяха много прославени царе и герои. Там бяха Джарсандха, Амбаха, Шишупла, Бхӣмасена, Дурьодхана и Кара и естествено, те успяха да поставят тетивата на лъка, но не можаха да открият в отражението покритата риба и да я уцелят. Арджуна, великият герой сред Павите, можа да види отражението на рибата във водата, но макар че много внимателно определи местоположението ѝ и пусна стрелата, не можа да я уцели там, където трябваше. Но стрелата му поне докосна рибата и той доказа, че е по-добър стрелец от всички останали принцове.

Всички принцове, които се опитаха да уцелят мишената, бяха разочаровани от неуспехите си, някои дори напуснаха, без да направят опит, но щом най-накрая лъка взе Бог Ка, Той с лекота прикрепи тетивата, както дете си играе с играчките си. Той постави стрелата и като хвърли само един поглед върху отражението на рибата във водата, пусна стрелата и свали пронизаната риба. Постижението на Бог Ка бе извършено на обед, в тази част от деня, която се нарича абхиджит и е астрономически благоприятна. В този миг по целия свят се разнесоха виковете: „Джая! Джая!“ – и от небесата се дочуха ударите на барабаните на райските обитатели. Великите полубогове ликуваха и посипаха земята с цветя.

В това време на състезателната арена се появих аз и докато вървях, звънчетата на глезените ми пееха много нежно. Бях облечена с красиви нови копринени дрехи, в косата ми имаше прелестни цветя и след победата на Бог Ка бях много въодушевена и радостно се усмихвах. В ръцете си държах златна огърлица със скъпоценни камъни, които проблясваха. Къдравите ми коси обгръщаха лицето ми, по което играеха светлите отблясъци от обиците ми. Клепачите ми потрепваха и отначало видях всички принцове, които бяха дошли, след това се приближих до моя Бог и много бавно поставих златната огърлица на шията му. Както вече ти казах, от самото начало сърцето ми бе покорено от Бог Ка и когато го закичих лично, смятах това за голямо завоевание. Щом поставих накита си на шията на Бога, в същия миг се разнесоха силните звуци на мдаги, паахи, раковини, барабани, литаври и други инструменти и на тази музика затанцуваха опитни танцьори и танцьорки, а певците запяха с чудните си гласове.

Скъпа Драупадӣ, когато приех Бог Ка за свой обичен съпруг и Той ме прие за своя слугиня, сред разочарованите принцове се надигна ропот. Всички бяха много ядосани, защото бяха обсебени от похотливи желания, но без да им обръща внимание, съпругът ми, който бе приел формата си на четириръкия Нряа, незабавно ме качи в колесницата си, теглена от четири великолепни коня. Тъй като очакваше принцовете да го нападнат, Той се въоръжи и взе лъка си Шрга. Отличният ни кочияш Друка караше красивата колесница към Дврак, без да губи нито миг. Така пред очите на всички принцове Ка ме отвлече с бързината на мълния, както лъвът отвлича сърна от стадото. Но някои принцове се опитаха да ни спрат и се изправиха срещу нас като кучета, които се опитват да попречат на бързия бяг на лъва. И тогава стрелите от лъка Шрга откъснаха на някои ръцете, на други краката, трети загубиха главата и живота си, а останалите избягаха от бойното поле.

След това Върховната Божествена Личност влезе, подобно на бляскавото слънце, в най-славния град във вселената, Дврак. По този случай целият град бе бляскаво украсен. Многобройните знамена, гирлянди и арки, пръснати навсякъде, закриваха дори слънцето. Вече ти казах, че баща ми бе много привързан към мен и щом видя, че желанието ми да получа Бог Ка за съпруг се е осъществило, от щастие той даде на приятелите и роднините ни много подаръци – скъпи дрехи, накити, легла и килими. Бог Ка е вечно себеудовлетворен, но баща ми по свое желание му даде в зестра богатства, воини, слонове, колесници, коне и множество редки и скъпи оръжия. Той подари всичко това на Бога с много голямо въодушевление. Скъпа царице, тогава разбрах, че в миналия си живот сигурно съм извършила някоя изключително благочестива постъпка и заради това сега мога да бъда една от прислужниците в дома на Върховната Божествена Личност.“

Когато главните царици на Бог Ка свършили с разказите си, Рохиӣ, като представителка на останалите шестнайсет хиляди царици, започнала да разказва как те станали съпруги на Ка.

„Скъпа царице, когато Бхаумсура завладя целия свят, той отвлече всички красиви царски дъщери от всички краища на земята и ни затвори в двореца си. Вестта за нашия плен стигна до Бог Ка, Той се би с Бхаумсура и ни освободи. Бог Ка уби Бхаумсура и воините му и макар че не се нуждае дори и от една съпруга, по наша молба Той се ожени за всички нас, шестнайсетте хиляди принцеси. Скъпа царице, единственото ни добро качество бе, че постоянно мислехме за лотосовите нозе на Бог Ка, и това е пътят на освобождението от робството на многократното раждане и смърт. Скъпа царице Драупадӣ, моля те, бъди уверена, че не желаем никакви богатства, царства, империя или райско наслаждение. Ние не искаме да се наслаждаваме на тези материални богатства, не желаем да постигаме съвършенствата на йога, нито пък издигнатото положение на Бог Брахм. Ние не желаем да постигаме никой от различните видове освобождение – слокя, сри, смӣпя или сюджя. Всички тези богатства не ни влекат. Единственото ни стремление е да носим на главите си живот след живот праха от лотосовите нозе на Бог Ка. Богинята на щастието също е искала да има този прах на гърдите си заедно с благоуханния шафран. Ние желаем единствено праха, който се събира по лотосовите нозе на Ка, когато върви из земите на Вндвана като малко пастирче. Пастирите, жените от горското племе и най-вече гопӣте винаги копнеят да се превърнат в тревички и сламки по улиците на Вндвана, за да могат да се докосват до лотосовите нозе на Ка. Скъпа царице, нашето единствено желание е да останем така вечно, живот след живот.“