Глава 87

Цар Парӣкит задал на Шукадева Госвмӣ един въпрос, който има голямо значение за разбирането на трансценденталните теми. Той попитал следното: „Щом ведическото знание се занимава най-вече с трите качества на материалния свят, как може то да се докосне до трансценденталното съдържание, което е отвъд обсега на трите проявни форми на материята? Щом умът е материален и думите са съставени от материални звуци, как е възможно ведическото знание, което изразява чрез материален звук мислите на ума, да достигне трансцендента? Описанието на някой предмет включва описанието на неговия източник, на качествата и на дейностите му. Това описание се осъществява само чрез мислите на материалния ум и чрез произнасянето на материални думи. Брахман, или Абсолютната Истина, няма материални качества, а нашето дар-слово не отива отвъд материалните качества. Тогава как могат думите ти да опишат Брахман, Абсолютната Истина? Не ми е ясно как можем да разберем трансцендента чрез материални изразни средства.“

С въпроса си в крайна сметка цар Парӣкит целял да установи дали Ведите представят Абсолютната Истина като безличностна или като личност. Разбирането за Абсолютната Истина минава през три аспекта – безличностния Брахман, Парамтм, разположена във всяко сърце, и накрая Ка, Върховната Божествена Личност.

Ведите се занимават с три вида дейности. Единият се нарича карма-ка, или дейности, вършени под ръководството на ведическите предписания. Те постепенно ни изчистват, за да можем да разберем истинското си положение. Следващият вид дейности е гна-ка, разбирането на Абсолютната Истина чрез сухи умозрителни разсъждения. И третият е упсан-ка, или обожаването на Върховната Божествена Личност, а понякога и на полубоговете. Обожаването на полубоговете, което се препоръчва във Ведите, е съобразено с връзката им с Божествената Личност. Върховната Божествена Личност притежава безброй неотделими части. Някои се наричат свша, или експанзии от личността на Бога, други са вибхиннша, живи същества. Всички експанзии, свша и вибхиннша, са еманации на изначалната Божествена Личност. Експанзиите свша се наричат виу-таттва, а вибхиннашите се наричат джӣва-таттва. Различните полубогове са джӣва-таттва. Обусловените души попадат в материалния свят заради сетивното наслаждение, затова в Бхагавад-гӣт се казва, че понякога е препоръчително да се обожават полубоговете, за да може тези, които са прекалено много пристрастени към различните видове сетивно наслаждение, да следват някакви регулации и ограничения. Например на хората, които са прекалено привързани към месоядството, Ведите препоръчват да обожават формата на богинята Клӣ и да принасят в жертва кози (никакви други животни) според правилата на карма-ка. След това могат да изядат месото. Целта е не да се насърчава месоядството, а да се даде възможност на този, който настоява да яде месо, да прави това при определени условия. Обожаването на полубоговете не е равно на обожаването на Абсолютната Истина, но чрез него човек постепенно, по един заобиколен път започва да приема Върховната Божествена Личност. Това индиректно приемане в Бхагавад-гӣт се нарича авидхи. Авидхи означава „неавторитетен“. Понеже обожаването на полубоговете не е авторитетно, имперсоналистите се съсредоточават върху безличностния аспект на Абсолютната Истина. Въпросът на цар Парӣкит бил коя е крайната цел на ведическото познание – съсредоточаването върху безличностния аспект на Абсолютната Истина или върху личностната ѝ същност. В крайна сметка както безличностният, така и личностният аспект на Абсолютната Истина се намират отвъд материалните ни схващания. Безличностният аспект на Абсолюта, сиянието Брахман, е просто лъчение от тялото на самия Ка. Тези лъчи от тялото на личността Ка се разпръскват из цялото творение на Бога. Частта от него, която е покрита от материалния облак, се нарича сътворен космос на трите материални качества – саттва, раджас и тамас. Как могат личностите, които се намират в тази покрита от облаци част, наречена материален свят, да проумеят Абсолютната Истина чрез умозрителни разсъждения?

В отговор на този въпрос Шукадева Госвмӣ казал, че Върховната Божествена Личност е сътворила ума, сетивата и жизнената сила, за да може душата да получава сетивно наслаждение при преселването си от едно тяло в друго и за да постигне освобождение от материалните условия. Иначе казано, сетивата, умът и жизнената сила могат да се използват за сетивно наслаждение и пътуване от тяло в тяло или за освобождение. Ведическите предписания имат за цел да дадат на обусловените души възможност за сетивно наслаждение, ръководено от ограничаващи го принципи, и по този начин да им помогнат да се издигнат до по-висши условия на живот; накрая, ако човек пречисти съзнанието си, възстановява естественото си положение и се връща обратно вкъщи, при Бога.

Жизнената сила притежава интелигентност. И човек трябва да използва интелигентността си, за да постигне власт над ума и сетивата си. Когато чрез правилното използване на интелигентността те се пречистят, тогава обусловената душа е освободена; иначе, ако интелигентността не се използва правилно и не ръководи сетивата и ума, заради сетивното наслаждение обусловената душа продължава да пътува от тяло в тяло. Друг момент, ясно представен в отговора на Шукадева Госвмӣ, е че Богът е създал ума, сетивата и интелигентността на индивидуалната жизнена сила. Не се казва, че самите живи същества някога са били сътворени. Както светещите частици на слънчевите лъчи винаги съществуват в слънцето, така живите създания, като неотделими части от Върховната Божествена Личност, съществуват вечно. Макар че обусловените души, като част от Върховния Бог, съществуват вечно, понякога те попадат в облака на материалната представа за живота, в мрака на невежеството. Цялостният ведически процес цели да се превъзмогне това състояние. И в края, когато сетивата и умът на обусловеното същество се пречистят напълно, то възвръща изначалното си положение, наречено Ка съзнание, а това е освобождение.

Във Веднта сӯтра първата сӯтра (сентенция) поставя въпроса за Абсолютната Истина. Атхто брахма-джигс – какво представлява Абсолютната Истина. Следващата сӯтра обяснява, че по същността си Абсолютната Истина е източник на всичко. Всичко, което виждаме, дори в условията на материалния живот, е еманация от нея. Абсолютната Истина е сътворила ума, сетивата и интелигентността. Това означава, че тя не е лишена от ум, интелигентност и сетива. Иначе казано, тя не е безличностна. Думата сътворила означава, че тя притежава трансцендентална интелигентност. Например когато бащата зачене дете, то има сетива, защото и бащата има сетива. Детето се ражда с ръце и крака, защото бащата също има ръце и крака. Понякога се казва, че човекът е създаден по образ и подобие на Бога. Следователно Абсолютната Истина е Върховната Личност, която притежава трансцендентален ум, сетива и интелигентност. Когато нашият ум, интелигентност и сетива се пречистят от материалните замърсявания, ще можем да разберем изначалния личностен аспект на Абсолютната Истина.

Процесът на следване на Ведите цели постепенно да издигне обусловената душа от проявлението на страстта до проявлението на доброто. В проявлението на доброто има достатъчно светлина, която ни помага да разберем нещата такива, каквито са. Например от земята израства дърво и от него се пали огън. Първо се появява димът, след това топлината и накрая огънят. Когато получим самия огън, можем да го употребяваме за най-различни неща; следователно крайната цел е да получим огън. По подобен начин на равнището на грубия материален живот много разпространено е качеството невежество. То може да се преодолее чрез постепенния напредък от варварство до цивилизован живот. И когато човек достигне цивилизована форма на живот, той се установява в проявлението страст. Във варварския живот, или в проявлението на невежеството, сетивата се удовлетворяват по един много примитивен начин, докато в проявлението на страстта, т.е. при цивилизования живот, те се удовлетворяват по по-изтънчен начин. Но когато човек се издигне до проявлението на доброто, може да разбере, че сетивата и умът се отдават на материални дейности само защото са покрити от едно изкривено съзнание. Когато това извратено съзнание постепенно се замести от Ка съзнание, се открива пътят към освобождението. Така че не е вярно, че човек не може да достигне Абсолютната Истина чрез сетивата и ума. Напротив, заключението е, че когато са в състояние на грубо замърсяване, сетивата, умът и интелигентността не могат да проумеят същността на Абсолютната Истина, но когато се пречистят, те могат да я разберат. Процесът на пречистване се нарича предано служене, или Ка съзнание.

В Бхагавад-гӣт ясно се казва, че целта на ведическото знание е да се разбере Ка, и това се осъществява чрез преданото служене, което започва с отдаването. Както се казва в Бхагавад-гӣт, човек постоянно трябва да мисли за Ка, винаги трябва да му служи с любов, винаги трябва да го обожава и да му се покланя. Единствено по този начин ще може да проникне в царството на Бога.

Когато чрез процеса на преданото служене човек се просветли до проявната форма на доброто, той се освобождава от невежеството и страстта. Думата тмане указва равнището на брахминските качества, при което е позволено да се изучава тази част от ведическата литература, която се нарича Упаниади. Упаниадите описват по различни начини трансценденталните качества на Върховния Бог. Абсолютната Истина, или Върховният Бог, се нарича ниргуа. Това не означава, че Той не притежава качества. Само защото Той има качества, обусловената душа също може да има качества. Целта на изучаването на Упаниадите е да се разберат трансценденталните качества на Абсолютната Истина, които се противопоставят на материалните качества невежество, страст и добро. Това е пътят на разбиране, даден от Ведите. Велики мъдреци като четиримата Кумри, най-главен от които е Санака, са следвали тези принципи на ведическото знание и постепенно са се издигнали от безличностното разбиране до равнището на личното обожаване на Върховния Бог. Затова на нас ни се препоръчва да следваме великите личности. Шукадева Госвмӣ е също една такава личност и неговият отговор на въпроса на Махрджа Парӣкит е авторитетен. Този, който следва стъпките на великите личности, с лекота върви по пътя на освобождението и накрая се връща обратно вкъщи, при Бога. Това е начинът да се усъвършенства човешката форма на живот.

Шукадева Госвмӣ продължил: „Скъпи царю, в тази връзка ще ти разкажа една много хубава история. Тя е от голямо значение, защото в нея става дума за Нряа, Върховната Божествена Личност. Това е един разговор между Нряа и и великия мъдрец Нрада. Нряа и още живее в Бадарӣкшрама в Хималайските планини. Той е приет за инкарнация на Нряа. Веднъж, докато Нрада, великият предан и аскет сред полубоговете, пътувал из планетите, пожелал лично да отиде при отшелника Нряа в Бадарӣкшрама и да му отдаде почитания. Нряа и бил инкарнация на Бога като велик мъдрец и се подлагал на големи отречения и въздържания от самото начало на творението, за да покаже на жителите на Бхрата-вара как да постигнат най-голямото съвършенство и да се върнат обратно при Бога. Отреченията и изпитанията му са пример за човешките същества.“

Бадарӣкшрама е разположен в най-северната част на Хималайските планини и винаги е покрит със сняг. И до днес религиозните индийци посещават това място през лятото, когато снеговалежите не са толкова силни. Веднъж Нряа и, инкарнацията на Бога, седял сред множество предани в селото Калпагрма. Разбира се, мъдреците, които седели редом с него, не били обикновени личности. Тогава там се появил и великият мъдрец Нрада. Нрада отдал почитанията си на Нряа и и му задал същия въпрос, който цар Парӣкит задал на Шукадева Госвмӣ. В отговор на този въпрос Нряа и също последвал примера на предшествениците си. Той разказал една история, в която същият въпрос бил обсъждан на планетата Джаналока, която се намира над планетите Сваргалока, към които спадат Луната и Венера. На тази планета живеят велики мъдреци и святи личности – те също се занимавали с въпроса за разбирането на Брахман и истинската му същност.

Великият мъдрец Нряа казал: „Скъпи Нрада, ще ти разкажа една история, която се случи много, много отдавна. Веднъж се състоя голяма среща на обитателите на райските планети, на която дойдоха почти всички изтъкнати брахмачрӣ, сред които бяха четиримата Кумри – Санат, Санандана, Санака и Сантана Кумра. Там се обсъждаше въпросът за разбирането на Брахман, Абсолютната Истина. Ти не беше на тази среща, защото бе отишъл да се срещнеш с експанзията ми Анируддха, която живее на остров Шветадвӣпа. Всички велики мъдреци и брахмачрӣ подробно обсъдиха това, за което ме питаш, и то по един много интересен начин. Разговорите бяха на такова равнище, че дори Ведите не успяха да отговорят на сложните въпроси, които бяха повдигнати.“

Нряа и казал на Нрададжӣ, че същият въпрос, който той задава, е бил обсъждан на тази среща в Джаналока. Това е пътят за разбиране чрез парампар, или ученическа последователност. Махрджа Парӣкит се насочил към Шукадева Госвмӣ, а той на свой ред се позовал на Нрада, който бил задал този въпрос на Нряа и, който пък се обърнал към още по-висшите авторитети на планетата Джаналока, където върху този въпрос разговаряли великите Кумри – Санат, Сантана, Санака Кумра и Санандана. Тези четирима брахмачрӣ, Кумрите, са видни познавачи на Ведите и шстрите. Тяхното необятно знание, придружено от отречения и въздържания, се проявява във възвишения им и съвършен нрав. В обноските си те са много кротки и приветливи и не правят разлика между приятели, доброжелатели и врагове. Те са трансцендентално установени над материалните съображения и са безразлични към материалните двойствености. В разговорите за говорител измежду четиримата братя бил избран Санандана, а останалите слушали.

Санандана казал: „След разрушението на космическото проявление цялата енергия и цялото творение в ядрената си форма потъват в тялото на Гарбходака-шйӣ Виу. След това Богът спи много, много дълго време и когато отново стане необходимо да има творение, олицетворените Веди се събират около него и започват да го възхваляват и да описват необикновените му трансцендентални забавления досущ като царски слуги: когато царят спи сутрин, избрани певци наобикалят постелята му, започват да възпяват благородните му деяния и царят постепенно се събужда под звуците на песните за славните си подвизи.

Ведическите певци или олицетворените Веди пеят следното: „О, непобедима Върховна Личност. Никой не е нито равен на теб, нито по-велик от теб. Никой не може да извършва по-славни подвизи от теб. Слава! Слава! Твоята трансцендентална природа притежава в пълна степен всичките шест съвършенства. Затова Ти можеш да освободиш всички обусловени души от ръцете на м. О, Господи, горещо те умоляваме да направиш това. Всички живи същества са неотделими части от теб и по природа са блажени, вечни и изпълнени със знание, но заради недостатъците си те се опитват да Ти подражават, като се стремят да станат върховен наслаждаващ се. По този начин те пренебрегват върховенството Ти и се превръщат в оскърбители. И заради тези оскърбления с тях се заема материалната Ти енергия. Така трансценденталните им качества блаженство, радост и мъдрост се покриват от облаците на трите материални качества. Това космическо проявление, изградено от трите материални качества, е като затвор за обусловените души. Те отчаяно се борят да избягат от материалното робство и в зависимост от различните си състояния на живот са получили различни дейности. Но всички дейности се основават на твоето знание. Благочестивите дейности могат да се осъществят само ако са били вдъхновени от милостта Ти. Затова никой не може да преодолее влиянието на материалната природа, без да приеме подслон при лотосовите Ти нозе. Всъщност ние, олицетвореното ведическо знание, постоянно Ти отдаваме служене, за да помогнем на обусловените души да те разберат.“

Тази молитва на олицетворените Веди показва, че Ведите са предназначени да помогнат на обусловените души да разберат Ка. Всички шрути, или олицетворени Веди, отново и отново славели Бога, пеейки: „Джая! Джая!“ Оттук става ясно, че Богът е възхваляван за великолепието си. От цялото му великолепие най-важна е безпричинната му милост към обусловените души, когато ги призовава да се измъкнат от ноктите на м.

В различните видове тела се намират безброй живи същества – някои се движат, други стоят на едно място, – но обусловеният живот на всички се дължи само на това, че са забравили вечната си връзка с Върховната Божествена Личност. Когато живото същество пожелае да господства над материалната енергия и да подражава на Ка, незабавно попада в плен на материалната енергия и в съответствие с желанието си получава някое от осемте милиона и четиристотин хиляди вида тела. Макар че в материалното битие е подложено на трите вида страдания, заблуденото живо същество погрешно се смята за господар на всичко, което се изправя пред погледа му. Омагьосано от материалната енергия, която се представя от трите материални качества, живото същество така се заплита, че става невъзможно да се освободи, докато не получи благоволението на Върховния Бог. Живото същество не може да преодолее въздействието на проявните форми на материалната природа със собствени усилия. Но Върховният Бог се намира отвъд властта на материалната природа, тъй като тя действа под неговия надзор. С изключение на него всички други живи същества, като се започне от Брахм и се стигне до мравката, излизат победени от съприкосновението си с материалната природа.

Единствено Богът се намира отвъд магията на материалната природа, защото притежава в пълна степен шестте съвършенства – богатство, сила, слава, красота, знание и отречение. Ако живото същество не е в Ка съзнание, то не може да достигне Върховната Божествена Личност, но въпреки това всемогъщият Бог, като Свръхдуша, може да го насочва отвътре. В Бхагавад-гӣт Богът ни съветва: „Всичко, което правиш, прави за мен; всичко, което ядеш, предлагай първо на мен; всички подаяния, които искаш да дадеш, предложи първо на мен; всички отречения и въздържания, които искаш да извършиш, извърши заради мен.“ По този начин кармӣте получават указания как постепенно да развият Ка съзнание. Ка дава указания и на философите как постепенно да се приближат до него, като разграничават Брахман от м. И накрая, когато човек постигне зряло знание, се отдава на Ка. Ка казва в Бхагавад-гӣт: „След много, много раждания мъдрият философ ми се отдава.“ Йогӣте също получават указания да насочат медитацията си върху Ка в сърцата си. Чрез този продължителен процес на Ка съзнание те могат да се освободят от ноктите на материалната енергия. Но както се казва в Бхагавад-гӣт, преданите още от самото начало отдават предано служене с любов и нежност и затова Богът ги насочва така, че да могат да го достигнат лесно, без да се отклоняват. Само по благоволението на Бога живото същество може да разбере истинското положение на Брахман, Парамтм и Бхагавн.

Думите на олицетворените Веди ясно доказват, че ведическата литература е дадена, за да можем да разберем Ка. Бхагавад-гӣт потвърждава, че единствената цел на всички Веди е да се разбере Ка. Ка се наслаждава постоянно както в духовния, така и в материалния свят; тъй като Той е върховният наслаждаващ се, за него няма разлика между материалния и духовния свят. Материалният свят е пречка за обикновените живи същества, защото те се намират във властта му, но Ка, който е господар на материалния свят, стои над препятствията му. Затова Ведите обявяват в различни части на Упаниадите: „Брахман е вечен, изпълнен със знание и блаженство, но единната Върховна Божествена Личност съществува в сърцата на всички живи същества.“ Богът е всепроникващ и може да влезе не само в сърцата на живите същества, но дори и в атомите. Той е Свръхдушата, повелителят на всички дейности на живите същества. Той живее във всички същества и е свидетел на действията им, позволява им да постъпват според желанията си и им дава плодовете от тези желания. Той е жизнената сила на всичко, но е трансцендентален към материалните качества. Той е всемогъщ. Той умело изобретява всичко и с помощта на своето висше, естествено знание може да покори всеки. Затова Той е господар на всички. Понякога Той се появява на земната повърхност, но същевременно се намира и в цялата материя. Той пожелава да се разшири в множество форми, поглежда материалната енергия и така се проявяват неизброимите живи същества. Всичко е сътворено от неговата висша енергия и всичко в творението му е направено съвършено, без никакви недостатъци.

Тези, които се стремят към освобождение от материалния свят, трябва да обожават Върховната Божествена Личност, крайната причина на всички причини. Богът може да се оприличи на пръстта, от която се правят глинените делви. Делвите, направени от земна глина, се основават на земята и след разрушението им съставките им пак се връщат в пръстта. Макар че Божествената Личност е изначалната причина на всички разнообразни проявления, имперсоналистите особено много изтъкват ведическото твърдение сарва кхалв идам брахма: „Всичко е Брахман.“ Имперсоналистите не вземат предвид разнообразните проявления, чиято върховна причина е Брахман. Те просто приемат, че всичко произлиза от Брахман, след разрушението потъва в Брахман и в междинното състояние на проявлението също е Брахман. Но макар че мвдӣте вярват, че преди проявлението космосът се е намирал в Брахман, че след сътворението остава в Брахман и че след разрушението потъва в Брахман, те не знаят какво представлява Брахман. Този факт е обяснен в Брахма сахит: живите същества, пространството, времето и материалните елементи огън, земя, небе, вода и ум съставляват цялостното космическо проявление, наречено бхӯ бхува сва, което е проявено от Говинда. То процъфтява благодарение на Говинда и след разрушението прониква в него и там се съхранява. Затова Брахм казва: „Обожавам Говинда, изначалната личност, причината на всички причини.“

Думата брахман означава най-великия от всички и този, който поддържа всичко. Имперсоналистите са привлечени от безкрая на небето, но поради липса на знание не се привличат от величието на Ка. Но във всекидневието си ние се привличаме от величието на личности, а не от величието на големи планини. Всъщност названието брахман може да се приложи единствено към Ка. Затова в Бхагавад-гӣт Арджуна признава, че Бог Ка е Пара Брахман, или върховното убежище на всичко.

Ка е Върховният Брахман заради безкрайното си знание, безкрайни енергии, безкрайна сила, безкрайна власт, безкрайна красота и безкрайно отречение. Следователно думата брахман може да се употреби само за Ка. Арджуна потвърждава, че Ка е Пара Брахман, защото безличностният Брахман е сияйното лъчение от трансценденталното тяло на Ка. Материалните елементи са низшите енергии на Ка – вследствие на тяхното взаимодействие космическото проявление се осъществява, бива поддържано от Ка и след разрушението отново потъва в тялото му, под формата на фина енергия. Следователно Ка е причината както за проявлението, така и за разрушението.

Сарва кхалв ида брахма означава, че Ка е всичко. Това е зрението на мах-бхгаватите. Те виждат всички неща във връзката им с Ка. Имперсоналистите възразяват, че Ка се е размножил в много форми, следователно всичко е Ка и каквото и да обожаваме, все едно обожаваме него. На това погрешно твърдение Ка отговаря в Бхагавад-гӣт: въпреки че всичко е преображение от енергията на Ка, Той не присъства навсякъде. Той едновременно присъства и не присъства. Чрез енергията си Той присъства навсякъде, но не се намира навсякъде като енергоизточник. Това едновременно присъствие и неприсъствие е неразбираемо за сегашните ни сетива. Но в началото на Ӣшопаниад е дадено ясно описание, в което се казва, че Върховният Бог е толкова завършен и цялостен, че макар от него да произлизат безкрайни енергии и техни преображения, личността на Ка не се променя ни най-малко. Следователно тъй като Ка е причината на всички причини, интелигентните личности трябва да приемат подслон в неговите лотосови нозе.

Ка съветва всеки да се отдаде само на него – това е насоката на ведическите наставления. Тъй като Ка е причината на всички причини, него го обожават всички видове мъдреци и святи личности, като следват регулиращи принципи. Когато има нужда от медитация, великите личности съзерцават трансценденталната форма на Ка в сърцето си. По този начин умът им постоянно е отдаден на Ка. Със сърца, потопени в Ка, пленените предани съвсем естествено говорят само за Ка.

Разговорите за Ка или песните за него се наричат кӣртана. Бог Чайтаня също препоръчва: кӣртанӣя сад хари, – което означава постоянно да мислим и да говорим само за Ка и за нищо друго. Това се нарича Ка съзнание. Ка съзнанието е толкова възвишено, че всеки, който поеме пътя му, се издига до най-голямото съвършенство в живота – далеч, далеч отвъд представата за освобождението. Затова в Бхагавад-гӣт Ка съветва всеки винаги да мисли за него, да му отдава предано служене, да го обожава и да му отдава почитания. По този начин преданите стават напълно „Каизирани“ и след като завинаги се установят в Ка съзнание, накрая се връщат обратно при Ка.

Макар че Ведите препоръчват да се обожават различните полубогове, които са различни неотделими части от Ка, трябва да знаем, че тези наставления са предназначени за неинтелигентните хора, които все още имат влечение към материалното сетивно наслаждение. Но този, който желае да изпълни съвършено мисията на човешкия живот, трябва просто да обожава Бог Ка, защото това ще опрости нещата и ще осигури пълен успех на човешкия му живот. Въпреки че и небето, и водата, и земята са части от материалния свят, човек се чувства по-сигурен, когато застане върху твърдата земя, отколкото когато стои във водата или във въздуха. Затова един интелигентен човек не остава под покровителството на полубоговете, макар че те са неотделими части от Ка, а стъпва на здравата почва на Ка съзнание. Тогава положението му става устойчиво и безопасно.

Понякога имперсоналистите се позовават на това, че ако човек застане върху камък или парче дърво, той стои върху земята, защото камъкът или дървото се опират на нейната повърхност. Но на това може да се отговори, че ако стъпи на самата земя, човек ще бъде много по-стабилен, отколкото ако е стъпил върху камъка или дървото. С други думи, убежището на Парамтм или на безличностния Брахман не е толкова сигурно, колкото убежището на самия Ка в Ка съзнание. Следователно положението на гнӣте и йогӣте не е толкова гарантирано, колкото положението на преданите на Ка. Затова Бог Ка казва в Бхагавад-гӣт, че само този, който си е изгубил ума, се захваща да обожава полубогове. А за личностите, привързани към безличностния Брахман, Шрӣмад Бхгаватам казва: „О, Господи, тези, които мислят, че с умозрителните си разсъждения са станали освободени, още не са се пречистили от замърсяванията на материалната природа заради неохотата си да потърсят подслон при твоите лотосови нозе. Макар че се издигат до трансценденталното съществуване в битието на безличностния Брахман, те винаги падат от това възвишено положение, защото са пренебрегнали лотосовите Ти нозе.“ Бог Ка известява, че обожателите на полубоговете не са много интелигентни хора, защото получават само краткотрайни и преходни придобивки. Затова усилията им са глупави. Но Богът ни уверява, че неговите предани не са застрашени от падане.

Олицетворените Веди продължили: „Скъпи Господи, в края на краищата ако човек трябва да обожава някой по-висш от себе си, тогава дори само от добро възпитание трябва да се придържа към обожаването на твоите лотосови нозе, защото Ти си крайният повелител на сътворението, поддържането и разрушението. Ти си повелителят на трите свята – Бхӯ, Бхува и Сва. Ти си повелителят на четиринадесетте горни и низши свята и управляваш трите материални качества. Полубоговете и личностите, които са напреднали в духовното знание, винаги слушат за трансценденталните Ти забавления и ги възпяват, защото това е най-могъщото средство, което премахва натрупалите се следствия от греховния им живот. Интелигентните личности наистина се потапят в океана на нектарните Ти дейности и много внимателно слушат разказите за тях. Така те веднага се освобождават от замърсяванията на материалните качества и не е нужно да се подлагат на сурови отречения и въздържания, за да напреднат в духовния живот. Възпяването на трансценденталните Ти забавления и слушането за тях е най-лесният начин за постигане на себепознание. Просто като слуша смирено трансценденталното послание, човек премахва от сърцето си всички нечисти неща. Така в сърцето на предания се установява Ка съзнанието.“

Великият авторитет Бхӣмадева също твърди, че този процес на възпяване на Върховната Божествена Личност и слушане на разкази за нея, е същността на всички ведически обредни церемонии. „Скъпи Господи, преданите, които искат да се издигнат чрез процеса на преданите дейности, най-вече чрез слушане и възпяване, много скоро се измъкват от клопката на двойственостите на материалното битие. Този прост метод на отречение и въздържание много удовлетворява Свръхдушата в сърцето на предания и Богът дава наставления на предания, така че той да може да се върне обратно вкъщи, при Бога.“ В Бхагавад-гӣт се казва, че този, който посвети всичките си дейности и сетива на предано служене на Бога, постига съвършено спокойствие, защото Свръхдушата е удовлетворена от него. Така той става трансцендентален към всички двойствености като топлина и студ, чест и безчестие. Освободен от всички двойствености, той чувства трансцендентално блаженство и спира да обръща внимание на грижите и притесненията, породени от материалното съществуване. Бхагавад-гӣт потвърждава, че преданите, които постоянно са потопени в Ка съзнание, не се тревожат за препитанието или за защитата си. Накрая те достигат най-висшето съвършенство, защото постоянно са потънали в Ка съзнание. Те живеят много спокойно и блажено в материалното битие, без никакви грижи и тревоги, и след като напуснат тялото си, се връщат обратно вкъщи, при Бога. Богът казва в Бхагавад-гӣт: „Моята върховна обител е трансцендентално място и ако дойдеш там, никога няма да се върнеш в материалния свят. Всеки, който достига върховно съвършенство, отдавайки ми лично предано служене във вечната ми обител, постига най-висшето съвършенство на човешкия живот и не е необходимо да се връща в нещастния материален свят.“

Олицетворените Веди продължили: „Скъпи Господи, за живото същество е задължително да се посвети на Ка съзнание, винаги да отдава предано служене според предписаните правила, например като слуша и възпява и като изпълнява заповедите Ти. Ако някой не се е отдал на Ка съзнание и предано служене, няма смисъл да проявява признаци на живот. Обикновено се приема, че човек е жив, ако диша. Но човекът, лишен от Ка съзнание, може да се оприличи на духалото в ковачницата. То представлява една кожена торба, която всмуква и изпуска въздух, и човешкото същество, което просто живее в торбата си от кожа и кости, без да се заема с Ка съзнание и любовно предано служене, по нищо не се различава от ковашкото духало. Дългият живот на една неотдадена личност се сравнява с дългото съществувание на дървото, ненаситната ѝ лакомия се сравнява с настървението на кучетата и свинете, когато ядат, а половото ѝ наслаждение – с това на свинете и козите.“

Космическото проявление се е осъществило благодарение на това че Върховната Божествена Личност е влязла в материалния свят като Мах-виу. Погледът на Мах-виу възбужда цялостната материална енергия и чак тогава започва взаимодействието на трите материални качества. Следователно трябва да направим заключението, че всички материални улеснения, на които се опитваме да се наслаждаваме, са достъпни за нас само по милостта на Върховната Божествена Личност.

В тялото има пет различни нива на съществуване, наречени аннамая, прамая, маномая, вигнамая и накрая нандамая. В самото начало на живота си всяко живо същество осъзнава храненето. Децата и животните са доволни, когато получават хубава храна. Това състояние на съзнанието, при което целта е изобилното хранене, се нарича аннамая. Анна означава „храна“. След това съзнанието ни се насочва към продължителността на живота ни. Ако съумяваме да живеем без произшествия и наранявания, си мислим, че сме много щастливи. Това състояние се нарича прамая, или съзнание, насочено към собственото ни съществуване. След това идва равнището на ума и това съзнание се нарича маномая. Материалната цивилизация се разполага главно в тези три състояния – аннамая, прамая и маномая. Първата грижа на цивилизованите хора е да постигнат икономическо развитие, след това идва самозащитата срещу унищожение и след това съзнанието се обръща към умозрителните разсъждения, т.е. към философското откриване на житейските ценности.

Ако чрез постепенното развитие на философския живот човек достигне интелектуалното равнище и разбере, че той не е това материално тяло, а трансцендентална душа, тогава започва да се развива в духовния живот и да разбира Върховния Бог, Върховната Душа. Когато човек развие връзката си с него и му отдава предано служене, това равнище на живота се нарича Ка съзнание, нандамая. Това е блаженият живот, пълен със знание и вечност. Във Веднта сӯтра се казва: надамайо 'бхст. Върховният Брахман и подчиненият Брахман, т.е. Върховната Божествена Личност и живите същества, са блажени по своята природа. Докато живите същества са намират в четирите низши равнища на живот – аннамая, прамая, маномая и вигнамая, – те са в условия на материален живот, но щом достигнат нандамая, те стават освободени души. В Бхагавад-гӣт равнището на нандамая се обяснява като платформата брахма-бхӯта. Там се казва, че при брахма-бхӯта няма нито грижи, нито копнежи. Това състояние започва, когато човек е еднакво благоразположен към всички живи същества, а след това то се развива в Ка съзнание, където човек постоянно се стреми да отдава служене на Върховната Божествена Личност. Този стремеж към напредък в преданото служене не е като копнежа по сетивното наслаждение в материалното съществуване. Иначе казано, в духовния живот копнежът остава, но се пречиства. Когато сетивата се пречистят, те се освобождават от материалните равнища, именно аннамая, прамая, маномая и вигнамая, и се установяват в най-висшето равнище – нандамая, или блажен живот в Ка съзнание. Философите мвдӣ смятат състоянието на сливане с Върховния за нандамая. За тях нандамая означава, че Свръхдушата и индивидуалната душа стават едно. Но истината е, че единството не означава сливане с Върховния и загубване на индивидуалното битие. Потъването в духовното битие означава живото същество да осъзнае качественото си единство с Върховния Бог в аспектите му вечност и знание. Но истинската нандамая (блаженство) се постига, когато се отдадем на предано служене. Това се потвърждава в Бхагавад-гӣт. Мад-бхакти лабхате парм – брахма-бхӯта нандамая е съвършена само когато между Върховния и подчинените живи същества има обмяна на любов. Докато човек не достигне равнището нандамая, дишането му е като дишането на духалото в ковачницата, дългият му живот е като продължителното съществуване на дърветата и той по нищо не се различава от низшите животни – камилите, свинете, кучетата.

Несъмнено, вечното живо същество никога не може да бъде унищожено. Но низшите видове живот водят едно жалко съществувание, докато този, който отдава предано служене на Върховния Бог, е установен в нандамая, или в живот на блаженство. Всички състояния, описани по-горе, са свързани с Върховната Божествена Личност. Макар че при всички обстоятелства съществуват и Върховната Божествена Личност, и живите същества, разликата е, че Върховната Божествена Личност винаги се намира на равнището на нандамая, докато подчинените живи същества са склонни да падат до останалите състояния на живот поради незначителното си положение на частици от Върховния Бог. Макар че във всички равнища съществуват и живите същества, и Върховният Бог, Върховната Божествена Личност винаги е трансцендентална към житейските ни схващания, а ние сме или заробени, или освободени. Цялото космическо проявление се осъществява благодарение на милостта на Върховния Бог, съществува поради тази милост и когато се унищожи, потъва в битието на Върховния Бог. Затова Върховният Бог е върховното битие, причината на всички причини. Следователно заключението е, че ако не развием Ка съзнание, животът ни е просто едно губене на време.

На заклетите материалисти, които не могат да разберат разположението на духовния свят, обителта на Ка, великите мъдреци препоръчват процеса на йога, чрез който човек постепенно надмогва съзерцанието на корема, наречено мӯлдхра или маипӯрака медитация. Мӯлдхра и маипӯрака са названията на червата в коремната кухина. Грубите материалисти мислят, че икономическото развитие е от първостепенна важност, защото им се струва, че живото същество съществува само защото яде. Те забравят, че даже и да ядем толкова, колкото пожелаем, ако храната не се смели, ще последват стомашни разстройства и отделяне на киселини. Така че яденето само по себе си не е причината за наличието на жизнената сила. Храносмилането зависи от една друга, по-висша енергия, която в Бхагавад-гӣт е наречена ваишвнара. Върховната Божествена Личност е всепроникваща, затова присъствието ѝ като ваишвнара не е изненадващо.

Ка присъства наистина навсякъде. Затова ваиавите бележат тялото си с храмовете на Виу: най-напред слагат храм от тилак на корема, след това на гърдите, след това между двете ключици, после на челото и накрая бележат върха на главата, или брахма-рандхра. Тринадесетте храма, белязани с тилак върху тялото на ваиавите, са следните: на челото е храмът на Бог Кешава, на корема е храмът на Бог Нряа, на гърдите – на Бог Мдхава и върху гърлото, между двете ключици, е храмът на Бог Говинда. На десния хълбок е храмът на Бог Виу, върху дясната ръка е храмът на Бог Мадхусӯдана, а от дясната страна на ключицата е храмът на Бог Тривикрама. След това на левия хълбок е храмът на Бог Вманадева, върху лявата ръка – на Шрӣдхара, от лявата страна на ключицата – на Хӣкеша, в горната част на гърба – на Падманбха и в долната част – на Дмодара. На върха на главата се намира храмът, наречен Всудева. Това е процесът на медитация върху разположението на Бога в различните части на тялото. Но на тези, които не са ваиави, великите мъдреци препоръчват медитация в схващането за живота на равнището на тялото – медитация върху червата, сърцето, гърлото, веждите, челото и накрая върху върха на главата. Някои мъдреци в ученическата последователност от великия мъдрец Аруа медитират върху сърцето, защото в него Свръхдушата стои редом с живото същество. Това се потвърждава в Бхагавад-гӣт, петнадесета глава, в която Богът казва: „Аз съм разположен във всяко сърце.“

За един ваиава запазването на тялото с цел служене на Бога е част от преданото служене, а грубите материалисти приемат тялото си за своето „аз“. Те обожават тялото чрез йогическия процес на медитация върху различните му части – маипӯрака, дахара и хдая – и постепенно се издигат до брахма-рандхра, върха на главата. Първокласният йогӣ, който е овладял съвършено системата на йога, накрая напуска тялото си през брахма-рандхра и отива на която планета пожелае в материалния или в духовния свят. Във Втората песен на Шрӣмад Бхгаватам е обяснено подробно как един йогӣ може да се прехвърли на някоя друга планета.

В тази връзка Шукадева Госвмӣ препоръчва начинаещите да обожават вир-пуруа, гигантската вселенска форма на Бога. Този, който не може да повярва, че обожаването на Бога като мӯрти или под формата арч е също така съвършено, или пък не може да се съсредоточи върху тази форма, има възможност да обожава вселенската форма на Бога. Краката и стъпалата на тази вселенска форма са долната част на вселената, средната част на вселената е пъпът или коремът на Бога, висшите планети като Джаналока и Махарлока са сърцето на Бога, а най-висшата планета, Брахмалока, е върхът на главата на Бога. Великите мъдреци препоръчват различни процеси в зависимост от положението на обожаващия, но крайната цел на всички процеси на йога и на медитация е да се върнем обратно вкъщи, при Бога. Както се казва в Бхагавад-гӣт, този, който достигне най-висшата планета, светата обител на Ка, или дори планетите във Ваикуха, никога няма да слезе отново в този жалък обусловен материален живот.

Затова във Ведите се препоръчва да насочим всичките си усилия към лотосовите нозе на Виу. Тад вишо парама падам – Виулока, планетите на Виу, са разположени отвъд всички материални планети. Тези планети във Ваикуха се наричат сантана-дхма и са вечни. Те никога не се разрушават, дори и при разрушението на материалния свят. Заключението е, че ако човешкото същество не изпълни мисията на живота си, като обожава Върховния Бог, и не се върне обратно при Бога, то се е провалило и не е изпълнило основната цел на човешкия живот.

Следващата молитва на олицетворените Веди към Бога описва как Той влиза в различните видове живот. В четиринадесета глава на Бхагавад-гӣт се казва, че неотделимата духовна частица от Върховния Бог присъства във всяка форма на живот. Самият Бог заявява в Бхагавад-гӣт, че Той е бащата, който дава семето за всички форми и видове живот, затова те трябва да се смятат за негови синове. Понякога имперсоналистите се объркват от това, че Богът влиза във всяко сърце като Парамтм, защото разсъждават от гледна точка на равенството на живите същества и Върховния Бог. Те мислят, че между Бога и индивидуалните създания няма разлика, защото Върховният Бог влиза в отделните тела заедно с индивидуалната душа. Те отправят предизвикателството: „Защо трябва индивидуалните души да обожават Парамтм, Свръхдушата?“ Според тях Свръхдушата и индивидуалната душа са на едно равнище; те са едно и също нещо и между тях няма никаква разлика. Но Свръхдушата се различава от индивидуалната душа и това е обяснено в петнадесета глава на Бхагавад-гӣт, където Богът казва, че макар да стои заедно с живото същество в едно и също тяло, Той е по-висш. Отвътре Той дава на индивидуалната душа нареждания, т.е. интелигентност. В Гӣт ясно се казва, че Богът дава на индивидуалната душа интелигентност и че както паметта, така и забравата се дължат на Свръхдушата. Никой не може да постъпва независимо, без разрешението на Свръхдушата. Индивидуалната душа постъпва съобразно с миналата си карма, за която ѝ напомня Богът. Забравата е присъща на индивидуалната душа, но Богът, който се намира в сърцето, ѝ напомня какво е искала да прави в миналия си живот. Интелигентността на индивидуалната душа се проявява като огъня в дървото. Макар че огънят винаги си е огън, той се проявява в размер, съответен на големината на дървото. По същия начин макар че индивидуалната душа е качествено еднаква с Бога, тя се проявява според ограниченията на конкретното тяло.

Върховният Бог, или Свръхдушата, е ека-раса. Ека означава „едно“, а раса означава „сладост“. Положението на Върховния Бог е трансцендентално – Той е вечен, знаещ и блажен. Положението му на ека-раса не се променя ни най-малко, когато Той става свидетел и съветник на индивидуалната душа във всяко отделно тяло.

Но индивидуалните души, като се започне от Бог Брахм и се стигне до мравката, проявяват духовното си могъщество в зависимост от настоящото си тяло. Полубоговете принадлежат към категорията на индивидуалните души, които се помещават и в тела на човешки същества и низши животни. Затова интелигентните личности не обожават полубоговете, които са само едни нищожно малки представители на Ка, проявени в обусловени тела. Индивидуалните души могат да проявят могъществото си само според формата и състава на тялото. Но Върховната Божествена Личност може да прояви пълното си могъщество във всяка форма без никаква промяна. Тезата на философите мвдӣ, че Богът и индивидуалната душа са равни, не може да се приеме, защото индивидуалната душа развива силата си в съответствие с развитието на различните видове тела. Индивидуалната душа в тялото на малкото бебе не може да прояви цялата сила на един зрял човек, но Ка, Върховната Божествена Личност, дори когато лежал в скута на майка си като бебе, могъл да прояви пълната си сила и убил Пӯтан и другите демони, които се опитвали да го нападат. Затова се казва, че духовното могъщество на Върховната Божествена Личност е ека-раса, неизменно. Единствено Върховната Божествена Личност е достойна за обожание и личностите, които не са замърсени от силата на материалната природа, знаят това съвършено добре. С други думи, само освободените души могат да обожават Върховната Божествена Личност. Неинтелигентните мвдӣ обожават полубоговете, като мислят, че полубоговете и Върховната Божествена Личност стоят на едно и също равнище.

Олицетворените Веди продължили да отдават почитанията си. Те се молели: „О, Господи, след много, много раждания тези, които наистина са мъдри, в съвършено знание се отдават на обожаването на твоите лотосови нозе.“ Това е потвърдено в Бхагавад-гӣт, където Богът казва, че след много, много раждания един махтм, т.е. велика душа, се отдава на Бога, защото знае добре, че Всудева, Ка, е причината на всички причини. Ведите продължили: „Както вече обяснихме, тъй като умът, интелигентността и сетивата са ни дадени от Бога, когато те наистина се пречистят, няма никаква друга възможност, освен да ги използваме в предано служене на Бога. Това, че живото същество попада в капана на различните форми на живот, се дължи на факта, че неправилно използва ума, интелигентността и сетивата си в материалните дейности. Като резултат от действията си то получава различни видове тела – те са създадени от материалната природа в зависимост от желанието му. Понеже живото същество пожелава и наистина заслужава някой вид тяло, по поръка на Бога материалната природа му го предоставя.“

В Третата песен на Шрӣмад Бхгаватам се обяснява как под надзора на висшия авторитет живото същество влиза в семето на мъжкия индивид и бива впръскано в женската утроба, за да се развие някой определен вид тяло. Живото същество използва своите сетива, интелигентност, ум и т.н. така, както намери за добре и по този начин си създава определен вид тяло, в което е затворено като в клетка. Така живото същество се установява в различни форми на живот – в тяло на полубог, човек или животно – в зависимост от различните условия и обстоятелства.

Във ведическата литература се обяснява, че живите същества, пленени в различните форми на живот, са неотделими части от Върховния Бог. Философите мвдӣ бъркат живото същество с Парамтм, която всъщност стои редом с живото същество като негов приятел. Понякога възниква заблуждението, че между Парамтм (локализирания аспект на Върховната Божествена Личност) и индивидуалното живо същество няма разлика, тъй като и двете се намират в тялото. Но между индивидуалната душа и Свръхдушата определено има разлика и във Варха Пура тя е обяснена по следния начин. Върховният Бог притежава два вида неразделни части: живото същество се нарича вибхиннша, а Парамтм, или пълната експанзия на Върховния Бог, се нарича свша. Пълната експанзия свша е могъща колкото самата Върховна Божествена Личност. Няма никаква разлика между могъществото на Ка, Върховната Личност, и на пълната му експанзия Парамтм. Но неотделимите частици, които са вибхиннша, притежават само незначителна част от енергиите на Бога. В Нряа-Пачартра се казва, че живите същества, които са междинна енергия на Върховния Бог, несъмнено притежават същите качества, които са присъщи на духовното битие на самия Бог, но са склонни да се замърсяват с материални качества. Понеже нищожно малкото живо същество е склонно да попада под влиянието на материалните качества, то се нарича джӣва, а Върховната Божествена Личност понякога се нарича Шива, всеблагодатен. И така, разликата между Шива и джӣва е, че всеблагодатната Божествена Личност никога не попада под властта на материалните качества, докато мъничките частици от Върховната Божествена Личност са склонни да попадат под въздействието на качествата на материалната природа.

Живото същество трябва да обожава Свръхдушата в тялото, макар и тя да е само една пълна част от Бога. Затова великите мъдреци са стигнали до заключението, че процесът на медитацията води до това, индивидуалното живо същество да може да съсредоточи вниманието си върху лотосовите нозе на формата на Свръхдушата (Виу). Това е истинско самдхи. Живото същество не може да се освободи със собствени усилия от заплитането си в материята. Затова то трябва да се заеме с предано служене в лотосовите нозе на Върховния Бог, или Свръхдушата, която се намира в него. Великият коментатор на Шрӣмад Бхгаватам Шрӣдхара Свмӣ е съчинил в тази връзка един много хубав стих, който гласи: „О, скъпи Господи, аз съм вечна част от теб, но съм попаднал в плена на материалните енергии, които също произлизат от теб. Ти си причината на всички причини. Ти се намираш в тялото ми като Свръхдуша и аз имам същото право да се наслаждавам на върховния блажен живот, изпълнен със знание. Затова те умолявам, о, Господи, да ми наредиш да Ти отдавам любовно служене, за да мога отново да достигна изначалното си положение на трансцендентално блаженство.“

Великите личности разбират, че живото същество, което е заплетено в материалния свят, не може да се освободи със собствените си усилия. С твърда вяра и преданост великите личности отдават на Бога трансцендентално любовно служене. Това твърдят олицетворените Веди.

Те продължили: „Скъпи Господи, много трудно е да се получи съвършено знание за Абсолютната Истина. Ти си толкова милостив към падналите души, че се появяваш в различни въплъщения и извършваш различни дейности. Ти се появяваш дори като историческа личност от материалния свят и забавленията Ти са много добре описани във ведическата литература. Те са привлекателни като океан от трансцендентално блаженство. Повечето хора имат вродена склонност да четат повествования, в които се възхваляват обикновените джӣви, но когато развият влечение към ведическата литература, която очертава твоите вечни забавления, тогава те се гмурват в океана от трансцендентално блаженство. Както изтощеният човек се ободрява, когато се гмурне във водата, така обусловената душа, отвратена от материалните дейности, се освежава и забравя цялата си умора, когато се потопи в трансценденталния океан на забавленията Ти. А след това потъва в океана на трансценденталното блаженство. Затова най-интелигентните предани не прибягват до никакви други начини за постигане на себепознание, освен преданото служене и постоянното следване на деветте различни процеса на предания живот, особено слушането и възпяването. Когато слушат за трансценденталните Ти забавления и ги възпяват, твоите предани не обръщат внимание дори на трансценденталното блаженство, което се получава при освобождението или при потъването в битието на Върховния. Тези предани не се стремят дори към т. нар. освобождение, а материалните дейности, предназначени за издигане до райските планети, където човек може да се наслаждава, определено не ги влекат. Чистите предани търсят единствено общуването с парамахасите, великите освободени предани, за да могат непрекъснато да слушат за величието Ти и да го възпяват. За това чистите предани са готови да пожертват всички житейски удобства, да изоставят дори материалните удобства на семейния живот, на т. нар. „общество“, „приятелство“ и „любов“. Тези, които са усетили вкуса на нектара на предаността чрез сладките трансцендентални звуци, възпяващи величието Ти: Харе Ка, Харе Ка, Ка Ка, Харе Харе, Харе Рма, Харе Рма, Рма Рма, Харе Харе, – не искат никакво друго духовно блаженство, нито някакви материални придобивки. За чистите предани тези неща са по-нищожни и от сламките по улицата.“

Олицетворените Веди продължили: „Скъпи Господи, когато човек съумее да пречисти ума, сетивата и интелигентността си, като отдава предано служене в пълно Ка съзнание, умът му му става приятел. Иначе умът му винаги му е враг. Когато умът се посвети на предано служене на Бога, той става добър приятел на живото същество, защото тогава постоянно може да мисли за Върховния Бог. О, Боже, Ти си вечноскъп на живото същество, затова когато умът мисли за теб, ние изпитваме голямото удовлетворение, за което сме копнели живот след живот. Когато човек установи ума си върху лотосовите нозе на Върховната Божествена Личност, той не се заема с никакви по-низши видове обожание или начини за постигане на себепознание. Когато се опитва да обожава някой полубог или да поеме някой друг път за себепознание, живото същество става жертва на повтарянето на раждането и смъртта. Никой не може да си представи колко много пропада то, когато влезе в отвратителните форми на живот като кучешките и котешките.“

В една песен Шрӣ Нароттама дса хкура казва, че тези, които не приемат преданото служене на Бога, защото са привлечени от философските умозрителни разсъждения и от плодоносните дейности, пият отровата от последиците на подобни деяния. Тези личности са принудени да се раждат в различни видове живот и да развиват отвратителни навици, като месоядство и пиянство. Обикновено материалистите обожават преходното материално тяло и забравят да се погрижат за трансценденталната душа в него. Някои се обръщат към материалната наука, за да усъвършенстват удобствата на тялото, а други започват да обожават полубоговете, за да се издигнат до райските планети. Цел на живота им е да създават удобства за материалното си тяло, като забравят интересите на трансценденталната душа. Във ведическата литература такива личности са наречени самоубийци, защото привързаността към материалното тяло и към удобствата му принуждава живото същество вечно да се скита от раждане в раждане и да търпи материалните страдания като нещо съвсем естествено. Човешката форма на живот е една възможност да проумеем положението си. Затова най-интелигентните личности се обръщат към преданото служене и посвещават ума, сетивата и тялото си на служенето на Бога без никакви отклонения.

Олицетворените Веди продължили: „О, Господи, има много йогӣ мистици, които са много учени и твърдо са решили да постигнат най-голямото съвършенство в живота. Те се отдават на тази йога, чрез която се управлява жизненият въздух в тялото. Те я упражняват, като съсредоточават ума си върху формата на Виу и ограничават много строго сетивата си, но след толкова много тежки отречения, въздържания и себеовладяване, те достигат същото място, до което стигат и враговете Ти. С други думи, йогӣте и великите мъдри философи мислители в крайна сметка достигат сиянието на безличностния Брахман, което с лекота постигат демоните, заклетите врагове на Бога. Каса, Шишупла и Дантавакра също достигат сиянието Брахман, защото постоянно мислят за Върховната Божествена Личност. Жените и гопӣте били привързани към Ка и пленени от красотата му и съсредоточаването на ума им върху Ка било породено от страст. Те искали Ка да ги прегръща с ръцете си, красиво заоблени като змии. Ние, ведическите химни, също сме съсредоточили ума си върху твоите божествени лотосови нозе. Жените и гопӣте се обръщат към теб, водени от страст, а ние се съсредоточаваме върху лотосовите Ти нозе, за да се върнем обратно вкъщи, при Бога. Твоите врагове също са погълнати от мисли за теб, постоянно обмислят как да те убият, а йогӣте се подлагат на тежки отречения и въздържания само за да постигнат безличностното Ти сияние. Макар тези различни личности да са съсредоточили умовете си по различни начини, всички те постигат духовното съвършенство, съответстващо на гледната им точка, защото Ти се отнасяш еднакво към всичките си предани.“

Шрӣдхара Свмӣ е съчинил в тази връзка един много хубав стих: „О, Господи, много трудно е постоянно да мислим за твоите лотосови нозе. Това е възможно за великите предани, които вече са постигнали любов към теб и Ти отдават трансцендентално любовно служене. О, Господи, бих искал по някакъв начин и моят ум да се отдаде на лотосовите Ти нозе, поне за малко.“

В Бхагавад-гӣт се обяснява как постигат духовно съвършенство различните видове личности, стремящи се към духовен напредък. Богът казва, че дава на преданите съвършенството, което желаят, в съответствие със степента, в която са му се отдали. Имперсоналистите, йогӣте и враговете на Бога проникват в трансценденталното му сияние, а персоналистите, които следват стъпките на жителите на Вндвана, т.е. следват стриктно пътя на преданото служене, се издигат до личната обител на Ка, Голока Вндвана, или до някоя от планетите във Ваикуха. Както имперсоналистите, така и персоналистите проникват в духовните владения, в духовното небе, но имперсоналистите получават място в безличностното сияние Брахман, докато персоналистите отиват на планетите във Ваикуха или на планетата Вндвана в зависимост от желанието си да служат на Бога в определено настроение.

Олицетворените Веди казали, че личностите, които са родени след сътворението на материалния свят, не могат да разберат битието на Върховната Божествена Личност с материалното си знание. Както човекът, роден в дадено семейство, не може да разбере положението на прадядо си, който е живял преди няколко поколения, така ние не можем да разберем Върховната Божествена Личност, Нряа или Ка, който съществува вечно в духовното небе. В осма глава на Бхагавад-гӣт ясно се казва, че само чрез преданото служене можем да достигнем Върховната Личност, която живее вечно в духовното царство на Бога (сантана-дхарма).

А в материалното творение най-напред е създаден Брахм. Преди Брахм в материалния свят не е имало живи създания; той е бил пуст и обвит в мрак. Докато върху лотосовия цвят, израснал от пъпа на Гарбходака-шйӣ Виу, не се е родил Брахм. Гарбходака-шйӣ Виу е експанзия на Краодака-шйӣ Виу, а Той на свой ред е експанзия на Сакараа. Сакараа пък е експанзия на Баларма, а Баларма е непосредствена експанзия на Бог Ка. След сътворяването на Брахм се родили двата вида полубогове: тези като четиримата братя Санака, Сантана, Санандана и Санаткумра, които са представители на отречението в този свят, и полубоговете като Марӣчи и потомците му, които се наслаждават на материалния свят. От двата вида полубогове постепенно се проявили всички други същества, в това число и хората. Така че всички живи същества в материалния свят – Брахм, полубоговете и ркасите – принадлежат на днешното време. Това означава, че са родени скоро. Затова точно както човекът, който се е родил в някое семейство неотдавна, не може да разбере положението на далечния си прародител, така никой в материалния свят не може да разбере положението на Върховния Бог в духовния свят, защото материалният свят е сътворен съвсем скоро. Макар че имат продължително съществувание, всички проявления на материалния свят – движещата сила на времето, живите същества, Ведите, грубите и фините елементи – са сътворени в определен момент. Всичко, което е създадено в това сътворено проявление или което се приема като средство за разбиране на първоначалния източник на творението, е съвременно.

Следователно чрез себепознание или осъзнаване на Бога, осъществявано с помощта на плодоносни дейности, философски умозрителни разсъждения или мистична йога, човек не може истински да постигне върховния източник на всичко. Когато творението идва до своя край, когато Ведите спират да съществуват, и материалното време, и грубите и фини материални елементи; когато всички живи същества намират покой в Нряа в непроявеното си състояние, тогава всички измислени процеси се лишават от съдържание и престават да имат всякаква стойност. Но преданото служене продължава вечно във вечния духовен свят. Следователно единственият същински процес за себепознание или осъзнаване на Бога, това е преданото служене и ако човек се заеме с него, наистина следва пътя за осъзнаването на Бога. В тази връзка Шрӣла Шрӣдхара Свмӣ е съчинил стих, който изразява идеята, че върховният източник на всичко, Върховната Божествена Личност, е толкова велик и безграничен, че живото същество не може да го разбере с помощта на някакви материални завоевания. Затова човек трябва да се моли на Бога вечно да участва в преданото служене на него, за да може по благоволението му да разбере върховния източник на творението. Върховният Бог, който е върховният източник на творението, се разкрива само на преданите си. В четвъртата глава на Бхагавад-гӣт Богът казва на Арджуна: „Мой скъпи Арджуна, ще ти открия пътя, по който можеш да ме разбереш, защото ти си ми предан и много близък приятел.“ Иначе казано, Върховната Божествена Личност, която е върховният източник на творението, не можем да разберем със собствени усилия. Трябва да удовлетворим Бога с предано служене и тогава Той ще ни се разкрие. Тогава вече ще можем да го разберем до известна степен.

Има различни видове философи, които са се опитвали да разберат върховния източник чрез умствени разсъждения. Има шест вида такива мислители, а умозрителните им разсъждения се наричат а-даршана. Тези мислители са имперсоналисти и се наричат мвдӣ. Всеки един от тях се е опитвал да прокарва собствено мнение, макар че по-късно всички са отстъпвали и са заявявали, че всички становища водят до една и съща цел, следователно всяко становище е правилно. Но според молитвите на олицетворените Веди не е правилно нито едно от тях, защото този начин за получаване на знание е създаден във временния материален свят. Те всички са пропуснали най-важното: Върховната Божествена Личност или Абсолютната Истина може да бъде разбрана само чрез предано служене.

Една категория философи, наречени мӣмсаки и представени от мъдреца Джаимини, са направили заключението, че човек трябва да се отдаде на благочестиви дейности или да изпълнява предписаните си задължения и по този начин ще постигне най-голямото съвършенство. Но това е опровергано в девета глава на Бхагавад-гӣт, където Бог Ка казва, че благочестивите дейности наистина могат да ни отведат до райските планети, но щом изразходим натрупаното благочестие, ще трябва да изоставим наслаждението във висшето материално благоденствие на райските планети и отново да се върнем на низшите планети, където продължителността на живота е много малка и степента на материално щастие е много по-ниска. Точните думи, употребени в Гӣт, са кӣе пуйе мартя-лока вишанти. Следователно изводът на философите мӣмсаки, че благочестивите дейности ще ни отведат до Абсолютната Истина, не е верен. Макар че чистите предани по природа са склонни към благочестиви дейности, никой не може да постигне благоволението на Върховната Божествена Личност единствено с благочестиви дейности. Те могат да ни пречистят от замърсяванията на невежеството и страстта, но това изчистване преданите постигат спонтанно, когато се отдадат постоянно на слушане на трансценденталното послание на Бога, изложено в Бхагавад-гӣт, Шрӣмад Бхгаватам и други подобни писания. От Бхагавад-гӣт разбираме, че дори човекът, който не е на равнището на благочестивите дейности, но се занимава изключително с предано служене, е добре установен на пътя на духовното съвършенство. В Бхагавад-гӣт се казва също, че човек, който отдава предано служене с любов и вяра, получава отвътре указанията на Върховната Божествена Личност. Самият Бог стои в сърцето ни като Парамтм, като вътрешен духовен учител, и дава на предания точни указания, с помощта на които той постепенно може да се върне обратно при Бога. Заключението на философите мӣмсаки не е верният път, който може да ни отведе до истинското разбиране.

Освен това има скхя философи, метафизици и учени-материалисти, които изучават космическото проявление чрез един измислен от тях научен метод и не признават върховната власт на Бога, който е създателят на същото това космическо проявление. Те правят погрешния извод, че взаимодействията на материалните елементи са първоначалната причина за сътворението. Но в Бхагавад-гӣт тази теория не се приема. Там ясно се казва, че в основата на космическите дейности лежи ръководството на Върховната Божествена Личност. Това се потвърждава от ведическата постановка сад в идам агра сӣт, което означава, че източникът на творението е съществувал преди космическото проявление. Следователно материалните елементи не могат да бъдат причина на материалното творение. Макар че материалните елементи се приемат като материални причини, крайната причина е самата Върховна Божествена Личност. Затова в Бхагавад-гӣт се казва, че материалната природа действа под надзора на Ка.

Заключението на атеистичната философия скхя е, че причината на материалния свят е нереална, защото следствията от материалните светове са временни или нереални. Скхя философите поддържат философията на пустотата, но в действителност изначалната причина е Върховната Божествена Личност и космическото проявление е временно проявление на материалната енергия на Бога. Когато това временно проявление се разруши, причината му, вечното битие на духовния свят, си остава такава, каквато е и затова духовният свят се нарича сантана-дхма, вечна обител. Заключението на скхя философите е необосновано.

След това са философите, последователи на Гаутама и Када. Те са проучили в най-големи подробности причините и следствията на материалните елементи и накрая са стигнали до извода, че изначалната причина на творението е съединяването на атомите. Съвременните учени-материалисти също следват стъпките на Гаутама и Када, които са проповядвали тази теория, наречена парамувда. Но тя не може да бъде поддържана, защото безжизнените атоми не са изначалната причина на всичко. Бхагавад-гӣт, Шрӣмад Бхгаватам, също и Ведите потвърждават това: еко нряа сӣт – преди сътворението е съществувал само Нряа. Шрӣмад Бхгаватам и Веднта сӯтра също казват, че изначалната причина има съзнание и сетива и знае всичко в това творение и по директен, и по индиректен начин. В Бхагавад-гӣт Ка казва: аха сарвася прабхава – „Аз съм изначалната причина на всичко.“ И още: матта сарва правартате – „Всичко произлиза от мен.“ Така че атомите може да изграждат основните съединения в материалното битие, но те самите произлизат от Върховната Божествена Личност. Затова не може да се приеме философията на Гаутама и Када.

По подобен начин имперсоналистите, последователи на Авакра и по-късно на Шакарчря, приемат безличностното сияние Брахман за причината на всичко. Според тяхната теория материалното проявление е временно и нереално, докато безличностното сияние Брахман е реалност. Но тази теория също не може да бъде приета, защото самият Бог казва в Бхагавад-гӣт, че сиянието Брахман произлиза от неговата личност. В Брахма сахит се потвърждава, че сиянието Брахман е лъчение от тялото на самия Ка. Така че безличният Брахман не може да бъде изначалната причина на космическото проявление. Изначалната причина е Говинда, притежателят на всички съвършенства, съзнаващата Божествена Личност.

Най-опасната теория на имперсоналистите гласи, че когато Богът дойде като въплъщение, Той приема материално тяло, създадено от трите проявления на материалната природа. Бог Чайтаня отхвърля тази мвда теория, защото тя е оскърбителна. Той казва, че всеки, който приема, че трансценденталното тяло на Божествената Личност е създадено от материалната природа, върши най-голямо оскърбление в лотосовите нозе на Виу. В Бхагавад-гӣт също се казва, че само глупаците и негодниците се присмиват на Божествената Личност, когато тя слезе в човешка форма. Бог Ка, Бог Рма и Бог Чайтаня наистина са били в човешкото общество в образа на човешки същества.

Олицетворените Веди отхвърлят безличностното схващане като едно преднамерено и изкривено представяне на нещата. В Брахма сахит тялото на Върховната Божествена Личност е описано като нанда-чинмая-раса. Върховната Божествена Личност притежава духовно, а не материално тяло. Богът може да се наслаждава на всичко с всяка част на тялото си, затова Той е всемогъщ. Крайниците на материалното тяло могат да извършват само една, точно определена дейност, например ръцете могат да държат разни предмети, но не могат да виждат или да чуват. Но понеже тялото на Върховната Божествена Личност е изградено от нанда-чин-мая-раса, т.е. то е сач-чид-нанда-виграха, Той може да се наслаждава на всичко и да прави всичко с всеки от крайниците си. Склонността ни да принизяваме Върховната Божествена Личност до равнището на обусловените души е причина да приемаме, че духовното тяло на Бога е материално. Материално тяло има обусловената душа. Ако и Богът имаше материално тяло, тогава бихме могли да разпространяваме теорията на имперсоналистите, че Върховната Божествена Личност и живото същество са равни.

Всъщност когато Ка, Върховната Божествена Личност, идва, Той проявява различни забавления, но въпреки това между детското му тяло, отпуснато в скута на майка Яшод, и младежкото му тяло, което се бие с демоните, няма разлика. В детското си тяло Той се е бил с демоните Пӯтан, Тварта и Агхсура със същата сила, с която се е бил в младостта си срещу демоните Дантавакра и Шишупла. В материалния живот обусловената душа забравя всичко за тялото си, щом го смени с ново, а от Бхагавад-гӣт научаваме, че Ка не е забравил наставленията върху нея, които е дал на слънчевия бог преди милиони години, защото неговото тяло е сач-чид-нанда. Затова Богът се нарича Пуруоттама – Той е отвъд материалното и духовното битие. Това, че Той е причината на всички причини, означава, че Той е причината и на духовния, и на материалния свят. Върховната Божествена Личност е всемогъща и всезнаеща. Следователно тялото на Бога със сигурност не е материално, щом едно материално тяло не е нито всемогъщо, нито всезнаещо. Теорията на мвдӣте, че Божествената Личност идва в материалния свят с материално тяло, изобщо не може да се приеме.

Можем да обобщим, че всички теории на философите материалисти произтичат от временното и нереално съществуване и са като изводи, направени насън. Определено, подобни заключения не могат да ни издигнат до Абсолютната Истина. Само чрез предано служене можем да разберем Абсолютната Истина. Както Богът казва в Бхагавад-гӣт: бхакт мм абхиджнти – „Можеш да ме разбереш само чрез предано служене.“ В тази връзка Шрӣла Шрӣдхара Свмӣ е съчинил много хубав стих, в който се казва: „О, Господи, нека другите се занимават с погрешни доводи и сухи умозрителни разсъждения и да умуват върху велики философски тези. Нека бродят в мрака на невежеството и илюзията, наслаждавайки се на лъжливо удоволствие, сякаш са много големи учени, макар че са лишени от знание за Върховната Божествена Личност. Аз искам да се освободя просто като възпявам святите имена на прекрасната Върховна Божествена Личност – Мдхава, Вмана, Тринаяна, Сакараа, Шрӣпати и Говинда. Нека се освободим от замърсяванията на материалното битие просто като повтаряме трансценденталните ѝ имена.“

Олицетворените Веди казали: „О, Господи, когато благодарение на милостта Ти живото същество стигне до вярно заключение за трансценденталното Ти и възвишено положение, то спира да се безпокои от различните теории, съчинявани от мислителите и мнимите философи.“ Това се отнася до измислените теории на Гаутама, Када, Патаджали и Капила (Нирӣшвара). Всъщност има двама Капила: единият е син на Кардама муни и е инкарнация на Бога, а другият е атеист от съвременната епоха. Често хората остават с погрешното впечатление, че атеистът Капила е Върховната Божествена Личност, която се е появила като син на Карадама Муни по времето на Свямбхува Ману. Бог Капила, който е инкарнация на Бога, се е появил много, много отдавна – съвременната епоха е под управлението на Ваивасвата Ману, а Той се е появил по времето на Свямбхува Ману.

Според философията на мвдӣте проявеният материален свят е митх или м – нереален. Основният принцип, който проповядват мвдӣте, е брахма сатя джаган митх. Според тях единственото истинско нещо е сиянието Брахман, а космическото проявление е илюзорно, или недействително. Но според философията на ваиавите причината на космическото проявление е Върховната Божествена Личност. В Бхагавад-гӣт Богът казва, че влиза в материалния свят чрез една от пълните си части и по този начин се осъществява творението. От Ведите също можем да научим, че асат, временното космическо проявление, е еманация от Върховния сат или Върховната Истина. От Веднта сӯтра също научаваме, че всичко произлиза от Върховния Брахман. Затова ваиавите не приемат, че космическото проявление е недействително. Те виждат връзката на всичко в материалния свят с Върховния Бог.

Понятието материален свят е много добре изяснено от Шрӣла Рӯпа Госвмӣ, който казва, че отричането на материалния свят като илюзорен или недействителен без знанието, че той също е проявление на Върховния Бог, няма стойност. Ваиавите обаче са освободени от привързаността към този свят, защото въпреки че той обикновено се приема като обект на сетивно наслаждение, те не подкрепят сетивното наслаждение и не се привързват към материалните дейности. Ваиавите приемат материалния свят съобразно с регулиращите принципи на ведическите предписания. Тъй като Върховната Божествена Личност е изначалната причина на всичко, те знаят, че всичко е свързано с Ка – дори и в материалния свят. Човек напредва духовно чрез това висше знание. Иначе казано, всичко в материалния свят си е духовно, но поради това че ни липсва знание, ние виждаме нещата като материални.

Олицетворените Веди използвали за пример факта, че тези, които търсят злато, не пренебрегват златните обици, гривни или другите златни предмети само защото формите им се различават от формата на самородното злато. Всички живи същества са неотделими части от Върховния Бог и в качествено отношение са еднакви с него, но се намират в осем милиона и четиристотин хиляди различни форми на живот, подобно на многобройните накити, изработени от златото от едно и също златно находище. Както човекът, който обича златото, приема за ценни всички златни накити въпреки различната им форма, така един ваиава добре знае, че живите същества притежават качествата на Върховната Божествена Личност и ги приема като слуги на Бога. Човек има пълната възможност да служи на Върховната Божествена Личност като ваиава просто като издига тези обусловени, заблудени живи същества, учи ги на Ка съзнание и ги отвежда обратно вкъщи, при Бога. Истината е, че умът на живите същества е завладян от трите материални качества, затова те се преселват сякаш насън от тяло в тяло. Но когато съзнанието им се замени с Ка съзнание, те веднага вземат Ка в сърцето си и пътят им към освобождението се открива.

Във всички Веди се казва, че Върховната Божествена Личност и живите същества имат еднаква природа – Чайтаня, т.е. духовна. Това се потвърждава в Падма Пура, където се казва, че има два вида духовни същества: едните се наричат джӣва, а другото е Върховният Бог. Като се започне от Брахм и се стигне до мравката, всички живи същества са джӣва, докато Богът е върховният четирирък Виу или Джанрдана. Думата тм може да се отнася само за Върховната Божествена Личност, но тъй като живите същества са неотделими части от Бога, понякога тм може да се употреби и за тях. Затова те се наричат джӣвтм, а Върховният Бог се нарича Парамтм. Както Парамтм, така и джӣвтм се намират в материалния свят, следователно целта на този свят не е сетивното наслаждение. Схващането, че животът е предназначен за сетивно наслаждение, е илюзия. Но схващането, че джӣвтм трябва да отдава служене на Парамтм дори и в материалния свят, съвсем не е илюзия. Една осъзната за Ка личност разбира тази истина и затова не приема материалния свят като нереален, а действа в реалността на трансценденталното служене. Преданите виждат всичко в материалния свят като възможност да служат на Бога. Те не отхвърлят материалните неща, а съгласуват всичко със служенето на Бога. Така те се намират винаги в трансцендентално положение и всичко, което използват, се пречиства духовно, защото се употребява в служене на Бога.

В тази връзка Шрӣдхара Свмӣ е съчинил хубав стих: „Обожавам Върховната Божествена Личност, която винаги се проявява като реалност, дори и в материалния свят, макар и някои да го смятат за нереален.“ Схващането, че този материален свят е нереален, се дължи на липса на знание. Този, който е напреднал в Ка съзнание, вижда във всичко Върховната Божествена Личност. Това е истинският смисъл на ведическата сентенция сарва кхалв ида брахма – „Всичко е Брахман.“

Олицетворените Веди продължили: „О, Господи, неинтелигентните хора поемат други пътища на себепознание, но всъщност ако човек не е съвършено чист предан, не е възможно да се пречисти от материалните замърсявания, нито да прекъсне многократното повтаряне на раждането и смъртта. О, Господи, както се казва във Ведите, всичко се опира на твоите разнообразни енергии и Ти поддържаш всички – еко бахӯн йо видадхти кмн. Ти поддържаш всички живи същества – полубогове, човеци и животни. Ти поддържаш всички и освен това си разположен във всяко сърце. С други думи, Ти си в основата на цялото творение. Тези, които Ти служат предано, без да се отклоняват, винаги те обожават. Такива предани наистина поливат корена на вселенското дърво. Чрез преданото служене човек удовлетворява не само Божествената Личност, но и всички останали, защото Богът се грижи за всички и поддържа всички. Преданите разбират всепроникващия аспект на Върховната Божествена Личност и затова са истинските човеколюбци и алтруисти. Тези чисти предани, които са изцяло отдадени на Ка съзнание, с лекота преодоляват повтарянето на раждането и смъртта и просто прескачат над главата на смъртта.“

Един предан никога не се бои от смъртта или от смяната на тялото. Неговото съзнание се е превърнало в Ка съзнание и дори и да не се върне обратно при Бога, дори и да попадне в друго материално тяло, той няма от какво да се страхува. Ярък пример за това е Бхарата Махрджа. Макар че в следващия си живот станал елен, в по-следващия си живот той се освободил от всички материални замърсявания и се възнесъл в Божието царство. Затова в Бхагавад-гӣт се казва, че един предан никога няма да се погуби. Неговият път към духовното царство, обратно вкъщи, при Бога, е сигурен. Дори и да се подхлъзне в някое раждане, той ще продължи да развива съзнанието си за Ка и ще се издига все повече и повече, докато се върне при Бога. Един предан пречиства не само своето битие – всеки, който му стане ученик, също се пречиства и може много лесно да проникне в царството на Бога. Един чист предан може не само да преодолее с лекота смъртта, но благодарение на милостта му последователите му също могат да направят това без никакви трудности. Могъществото на преданото служене е толкова голямо, че един чист предан може да запали друг човек с трансценденталните си наставления за прекосяването на океана от незнание.

Наставленията на чистия предан към учениците му са много прости. Никой не среща трудности в следването на стъпките на чистите предани. За всеки, който следва ученическата последователност, започната от изтъкнати предани на Бога като Брахм, Шива, Кумрите, Ману, Капила, цар Прахлда, цар Джанака, Шукадева Госвмӣ и Ямарджа, вратата на освобождението се отваря много лесно. А тези, които не са предани и следват несигурни процеси на себепознание, като гна, йога и карма, са все още замърсени. Такива замърсени личности, макар и да изглеждат напреднали в себепознанието, не могат да освободят дори себе си, камо ли последователите си. Тези неотдадени могат да се сравнят с животни, привързани към верига, защото не могат да се издигнат над условностите на определен вид вяра. В Бхагавад-гӣт те са осъдени като веда-вда-рата. Те не могат да разберат, че Ведите се занимават с дейностите на проявните форми на материята – добро, страст и невежество.

Бог Ка казал на Арджуна, че човек трябва да излезе отвъд обсега на задълженията, предписани във Ведите, и да се заеме с Ка съзнание и предано служене. Богът казва в Бхагавад-гӣт: нистраи-гуьо бхаврджуна – „Скъпи Арджуна, просто се опитай да се издигнеш над ведическите обреди.“ Това трансцендентално положение отвъд ведическите обредни церемонии е положението на преданото служене. В Бхагавад-гӣт Богът ясно казва, че личностите, които му отдават предано служене, освободено от всякакви замърсявания, са установени в Брахман. Истинското осъзнаване на Брахман това е Ка съзнанието и отдаването на предано служене. Следователно преданите са истински брахмачрӣ, защото дейностите им винаги са свързани с преданото служене и с Ка съзнанието.

Движението за Ка съзнание отправя върховен призив към всички религиозни хора и ги моли с отговорност да се присъединят към това движение, в което човек може да се научи как да обича Бога и да се издигне над всички формалности на духовните предписания. Този, който не може да излезе извън обсега на установените религиозни принципи е като животно, вързано с верига от господаря си. Целта на всички религии е да разберем Бога и да развием спящата си любов към него. Ако човек просто следва религиозните правила и условности, без да стига до любовта към Бога, той е като вързано животно. С други думи, ако не е в Ка съзнание, той няма да може да се освободи от замърсяванията на материалното съществуване.

Шрӣла Шрӣдхара Свмӣ е съставил много хубав стих, в който се казва: „Нека другите да се подлагат на сурови отречения, нека се прощават с живота си, скачайки от планинските върхове долу в равнината, нека обикалят святите места за поклонение, търсейки спасение, нека се отдават на задълбочено изучаване на философията и ведическата литература. Нека йогӣте мистици се отдават на медитацията си, нека различните секти спорят безсмислено коя е най-добрата. Ако човек не е в Ка съзнание, ако не отдава предано служене, ако няма милостта на Върховната Божествена Личност, няма да може да прекоси този материален океан.“ Затова интелигентните изоставят всички канонизирани представи и се присъединяват към движението за Ка съзнание, за да получат истинско освобождение.

Олицетворените Веди продължили молитвите си: „О, Господи, безличностният Ти аспект е обяснен във Ведите. Ти нямаш ръце, но приемаш всички жертвоприношения. Ти нямаш крака, но можеш да вървиш по-бързо от всеки. Ти нямаш очи, но можеш да виждаш всичко, което се случва в миналото, в настоящето и в бъдещето. Ти нямаш уши, но можеш да чуваш всичко, което се говори. Ти нямаш ум, но знаеш дейностите на всеки в миналото, в настоящето и в бъдещето и въпреки това никой не знае кой си Ти. Ти познаваш всички, но никой няма знание за теб. Следователно Ти си прастарата върховна личност.“

А в друга част на Ведите се казва: „Ти нямаш никакви задължения. Ти си толкова съвършен със знанието и могъществото си, че всичко се проявява просто по волята Ти. Никой не е равен на теб, нито някой може да е по-велик от теб – всички са твои вечни слуги.“ Така ведическите твърдения съобщават, че Абсолютът не притежава ръце, крака, очи, уши, ум и въпреки това може да действа чрез енергиите си и да задоволява потребностите на всички живи същества. Както се казва в Бхагавад-гӣт, неговите ръце и крака са навсякъде, защото Той е всепроникващ. Ръцете, краката, ушите и очите на всички живи същества действат и се движат под ръководството на Свръхдушата, която се намира в сърцето на живото същество. Ако Свръхдушата не присъства, ръцете и краката не могат да действат. Но Върховната Божествена Личност е толкова велика, независима и съвършена, че макар и да няма очи, крака и уши, не зависи от никой друг в дейностите си. Напротив, другите зависят от нея, за да могат да осъществяват дейностите на различните си сетивни органи. Ако живото същество не е насърчавано и водено от Свръхдушата, то не може да действа.

В крайна сметка Абсолютната Истина е Върховната Личност. Но тъй като Богът действа чрез различните си енергии, които грубите материалисти не могат да видят, те приемат, че Той е безличностен. Човек например съзира в нарисуваното цвете личното майсторство на художника и разбира, че за съчетанието на цветовете, формата и пр. е било необходимо задълбоченото внимание на твореца. Работата на художника ясно личи в нарисуваните разцъфнали цветя. Но грубият материалист решава, че Абсолютната Истина е безличностна, без да вижда ръката на Бога в такива произведения на изкуството, каквито са истинските разцъфнали цветя. Всъщност Абсолютът е личност, но е независим. Не е необходимо Той лично да вземе четка и бои, за да нарисува цветя, защото енергиите му действат толкова удивително, че цветята се появяват без намесата на художник. Безличностната представа за Абсолютната Истина приемат неинтелигентните хора, защото само ако човек отдава служене на Бога, ще може да разбере как действа Върховният – в противен случай той не може да узнае дори името на Бога. Всичко по отношение на дейностите на Бога и на същността на личността му се разкрива на преданите само чрез любовното им служене.

В Бхагавад-гӣт ясно се казва: бхоктра ягя-тапасм – „Богът се наслаждава на всички жертвоприношения и на плодовете от всички отречения.“ След това Богът казва: сарва-лока-махешварам – „Аз съм собственикът на всички планети.“ Това е положението на Върховната Божествена Личност. Макар че Богът се намира във Вндвана и се наслаждава на трансцендентално удоволствие в обкръжението на вечните си придружители – гопӣте и пастирчетата, – по указанията му неговите енергии действат в цялото творение. Те не обезпокояват вечните му забавления.

Само чрез предано служене човек може да разбере как чрез необикновените си енергии Върховната Божествена Личност може да действа имперсонално и същевременно да бъде личност. Богът е като върховният император, чиито заповеди следват хиляди царе и владетели. Върховната Божествена Личност е върховната независима управляваща личност, а всички полубогове, в това число Брахм, Шива, небесният цар Индра, царят на лунната планета, царят на слънчевата планета, се подчиняват на неговите указания. Във Ведите се казва, че само от страх пред Върховната Божествена Личност слънцето свети, вятърът духа, а огънят излъчва топлина. Материалната природа създава всички видове подвижни и неподвижни предмети в материалния свят, но нито един от тях не може да действа независимо, нито да твори без указанията на Върховния Бог. Те са подчинени – като васалните царе, които плащат на императора годишен данък.

Според ведическите наставления всяко живо същество живее, като яде остатъците от храната, предложена на Божествената Личност. За големите жертвоприношения се препоръчва като върховно управляващо Божество на жертвоприношението да присъства Нряа, а след церемонията остатъците от храната се разпределят между полубоговете. Те се наричат ягя-бхга. Всеки полубог има свой дял от ягя-бхга, който приема като прасдам. Изводът е, че полубоговете не притежават независимо могъщество – те са назначени като отделни пълномощници по волята на Върховната Божествена Личност и ядат прасдам, или остатъците от жертвоприношенията. Те изпълняват поръката на Върховния Бог в съответствие с плана му. Върховната Божествена Личност е на заден план – други изпълняват заповедите му. Само външно изглежда, че Той е безличностен. В грубия си материализъм ние не можем да разберем как зад безличностните действия на материалната природа стои Върховната Личност. Затова Богът обяснява в Бхагавад-гӣт, че нищо не го превъзхожда и че безличностният Брахман има подчиненото положение на негово собствено лъчение. Шрӣпда Шрӣла Шрӣдхара Свмӣ е съчинил много хубав стих в тази връзка: „Нека отдам смирените си почитания на Върховната Божествена Личност, която не притежава материални сетива, но всички материални сетива действат под нейните указания. Богът е върховното могъщество на всички материални сетива и сетивни органи. Той е всемогъщ и е върховният вършител на всичко. Затова всички трябва да го обожават. Отдавам смирените си почитания на тази Върховна Личност.“

Самият Ка заявява в Бхагавад-гӣт, че Той е Пуруоттама, което означава Върховната Личност. Пуруа означава „личност“, а уттама означава „върховен“ или „отвъд, над“. Пак в Бхагавад-гӣт Богът обявява, че Той е известен като Пуруоттама, защото е над всички същества, притежаващи и непритежаващи разум. На друго място Богът казва, че както въздухът е разположен във всепроникващото небе, така всички са установени в него и всеки действа под неговото ръководство.

Олицетворените Веди продължили молитвите си: „Скъпи Господи, Ти си еднакъв към всички, лишен си от всякакви пристрастия към живите същества. Като неотделими твои части, всички живи същества се наслаждават или страдат в различните условия на живот. Те са като искрите на огъня. Както искрите танцуват в пламтящия огън, така всички живи същества танцуват, поддържани от теб. Ти ги снабдяваш с всичко, което те пожелаят, но Ти не си отговорен за щастието или страданието им. Има различни видове живи същества: полубогове, хора, животни, дървета, птици, хищници, бактерии, червеи, насекоми и водни обитатели – и всички се наслаждават или страдат в живота си, поддържани от теб.“

Живите същества са два вида: едните се наричат вечноосвободени, нитя-мукта, а другите се наричат нитя-баддха. Живите същества, които са нитя-мукта, са в духовното царство, а нитя-баддха са в материалния свят. В духовното царство Богът и живите същества са проявени в истинската си същност, като живите искри в горящия огън. Но макар че в безличностния си аспект Богът е всепроникващ, в материалния свят живите същества са забравили съзнанието си за Ка, както понякога искрите изскачат от огъня и загубват първоначалния си блясък. Някои искри падат върху сухата трева и дават началото на друг голям огън. Това се отнася за чистите предани, които съчувстват на нещастните невинни живи същества. Чистите предани запалват искрата на Ка съзнанието в сърцата на обусловените души и така пламтящият пожар на духовния свят се проявява дори в материалния свят. Някои искри попадат върху вода, веднага загубват първоначалния си блясък и почти угасват. Те са като живите същества, които се раждат сред заклетите материалисти, вследствие на което изначалното им съзнание за Ка почти угасва. Някои искри падат на земята и нито пламтят силно, нито угасват. Така някои живи същества са лишени от Ка съзнание, други са в междинно положение – по средата между липсата и наличието на Ка съзнание – и някои са наистина установени в Ка съзнание. Полубоговете на висшите планети, като се започне с Брахм, Индра, Чандра, слънчевия бог и останалите, имат съзнание за Ка. Човешкото общество се намира между обществото на полубоговете и на животните и затова някои хора са повече или по-малко Ка осъзнати, а някои напълно са забравили Ка. Това сравнение с огнените искри, дадено във Ведите, е много подходящо, за да се разбере състоянието на различните видове живи същества. Но Пуруоттама, или Ка, Върховната Божествена Личност, се намира над всички живи същества и е освободен от всички материални условия.

Възможно е да възникне въпросът, как е станало така, че живите същества са попаднали в различни състояния на живот. За да отговорим на този въпрос, най-напред трябва да разберем, че случайността не важи за живите същества, тя може да действа само сред неодушевените творения. Според ведическата литература живите същества притежават знание и затова се наричат Чайтаня, което означава „в пълно знание“. Така че попадането им в различни състояния на живот не е случайно. То е станало по техен избор, защото те имат знание. В Бхагавад-гӣт Богът казва: „Откажи се от всичко и просто ми се отдай.“ Този път на осъзнаване на Върховната Божествена Личност е отворен за всеки, но въпреки това живото същество само избира дали да приеме или да отхвърли това предложение. В последната част на Бхагавад-гӣт Бог Ка казва много ясно на Арджуна: „Скъпи Арджуна, вече ти казах всичко. Сега от теб зависи дали ще го приемеш.“ Така и живите същества идват в материалния свят по свой собствен избор, за да се наслаждават в него. Не Ка е този, който ги е изпратил там. Материалният свят е бил създаден за наслаждение на живите същества, които са искали да изоставят вечното служене на Бога, за да станат сами върховният наслаждаващ се. Според философията на ваиавите когато едно живо същество пожелае да удовлетвори сетивата си и забрави да служи на Бога, то получава място в материалния свят, където може да действа свободно според желанията си. По този начин то се сдобива с условия на живот, в които страда или се наслаждава. Трябва добре да разберем, че Богът и живите същества са вечнознаещи. Те нито се раждат, нито умират. Това, че има сътворение, не означава, че тогава се създават живите същества. Богът сътворява материалния свят, за да даде на обусловените души възможност да се издигнат до по-висше равнище в Ка съзнание. Ако обусловената душа не се възползва от тази възможност, след разрушението на материалния свят потъва в тялото на Нряа и остава там в състояние на дълбок сън, докато стане време за следващото сътворение.

В тази връзка е много уместна аналогията с дъждовния сезон. Сезонните валежи са един вид посредници на съзиданието, защото след дъжда напоените поля са благоприятни за поникването на различни видове растителност. Когато Богът твори в материалната енергия с погледа си, незабавно се появяват живите същества в различните условия на живот, както след дъжд израстват различните растения. Дъждът е един, но създава разнообразни растения. Дъждът пада равномерно върху цялото поле, но след това поникват различни растения в различни форми, защото в почвата са засети различни семена. По същия начин семената на нашите желания са най-различни. Всяко живо същество има свой собствен вид желания и те са семето, което причинява развитието му в определено тяло. Рӯпа Госвмӣ обяснява това с думата ппа-бӣджа. Ппа означава „греховен“. Всичките ни материални желания са ппа-бӣджа, семена на греховни желания. В Бхагавад-гӣт се обяснява, че заради греховните си желания ние не се отдаваме на Върховния Бог. Затова Богът казва в Бхагавад-гӣт: „Ще те предпазя от последиците на греховните ти желания.“ Тези греховни желания се проявяват в различни видове тела и никой не може да обвини Върховния Бог, че е пристрастен, защото е дал на някое живо същество един вид тяло, а на друго същество е дал друг вид тяло. Всички осем милиона и четиристотин хиляди вида тела се появяват в съответствие с положението на ума на индивидуалното живо същество. Пуруоттама, Върховната Божествена Личност, просто им дава възможност да постъпват според желанията си. И живите същества действат, като се възползват от помощта, която им оказва Богът.

В същото време живите същества водят началото си от трансценденталното тяло на Бога. Връзката между Бога и живите същества се обяснява във ведическата литература, където се казва, че Върховният Бог поддържа всичките си чеда и им дава всичко, което те пожелаят. В Бхагавад-гӣт Богът казва: „Аз съм бащата, който дава семето за всички живи същества.“ Много лесно можем да разберем, че бащата дава живот на децата, но те постъпват така, както сами пожелаят. Затова бащата не е отговорен за различната съдба, която имат децата му. Всяко дете може да се възползва от имуществото и наставленията на баща си, но макар че наследството и наставленията са едни и същи за всички деца, поради различните им желания всяко дете само изгражда живота си и по този начин страда или се наслаждава.

Наставленията на Бхагавад-гӣт също са еднакви за всички: всеки трябва да се отдаде на Върховния Бог и Той ще се погрижи за него и ще го предпази от греховните последици. Всички живи същества наравно могат да живеят в творението на Бога. Всичко, което се намира на сушата, във водата или в небето, се дава на всички живи същества по равно. Тъй като те са деца на Върховния Бог, всеки може да се наслаждава на материалните удобства, създадени от Бога, но за жалост, живите същества се сражават помежду си и си създават неблагоприятни условия за живот. На тях, а не на Върховната Божествена Личност остава отговорността за тези свади и за създаването на благоприятни и неблагоприятни условия. Така че ако живите същества могат да се възползват от наставленията на Бога, дадени в Бхагавад-гӣт, и развият Ка съзнание, животът им ще стане възвишен и те ще могат да се върнат обратно при Бога.

Някой може да възрази, че Богът е отговорен за състоянието на материалния свят, тъй като Той го е създал. Наистина, косвено Той е отговорен за сътворението и поддържането на материалния свят, но не е отговорен за положението на живите същества. Създаването на материалния свят от Бога може да се сравни със създаването на растителността от облака. По време на дъждовния сезон облакът създава различни растения. Той излива вода върху земната повърхност, но никога не докосва земята направо. По подобен начин Богът сътворява материалния свят просто като поглежда материалната енергия. Ведите потвърждават това: Той хвърля поглед върху материалната природа и така се осъществява сътворението. Бхагавад-гӣт също потвърждава, че просто чрез трансценденталния си поглед върху материалната природа Той сътворява различните видове същества, подвижни и неподвижни, живи и мъртви.

Затова сътворението на материалния свят може да се приеме като едно от забавленията на Бога. Можем да го наречем така, защото Богът сътворява материалния свят, когато пожелае. Това желание на Върховната Божествена Личност също е изключителна милост от негова страна, защото дава на обусловените души още една възможност да развият истинското си съзнание и да се върнат обратно при Бога. Следователно никой не може да обвинява Върховния Бог за сътворяването на материалния свят.

В резултат на такива обсъждания и разговори можем ясно да разберем разликата между имперсоналистите и персоналистите. Безличностното схващане препоръчва сливане с битието на Върховния, а философията на пустотата твърди, че цялото материално многообразие трябва да се сведе до пустота. Тези две философии се наричат мвда. Наистина, космическото проявление стига до края си и потъва в пустотата, когато живите същества се слеят с тялото на Нряа, за да чакат следващото сътворение и това може да се нарече безличностно състояние, но това състояние не е вечно. Преустановяването на многообразието на материалния свят и потъването на живите същества в тялото на Върховния не са вечни, защото отново ще има сътворение и живите същества, които се сливат с тялото на Върховния, без да са развили съзнание за Ка, отново ще се появят в материалния свят, когато дойде следващото сътворение. Бхагавад-гӣт потвърждава факта, че материалният свят се сътворява и разрушава постоянно и обусловените души, лишени от съзнание за Ка, отново и отново идват, когато се проявява материалното творение. Ако тези обусловени души могат да се възползват от тази възможност и под преките наставления на Бога развият Ка съзнание, те се издигат до духовния свят и не са принудени да се връщат обратно в материалното творение. Казва се, че философите на пустотата и имперсоналистите не са много интелигентни, защото не приемат убежище в лотосовите нозе на Бога. Поради неинтелигентността си те се подлагат на различни отречения, за да постигнат състоянието нирва, което означава да сложат край на материалните условия на живот, или да постигнат единство, като се слеят с тялото на Бога. Те отново падат, защото пренебрегват лотосовите нозе на Бога.“

В Чайтаня чаритмта авторът Кадса Кавирджа Госвмӣ, който е изучил цялата ведическа литература и е слушал всички авторитети, изразява мнението си, че Ка е единственият върховен господар, а всички живи същества са му вечни слуги. Олицетворените Веди потвърждават това в молитвите си. Заключението е, че всеки е подвластен на Върховната Божествена Личност, всеки служи под върховните указания на Бога и всеки се бои от Върховната Божествена Личност. Поради страх от него всички дейности се изпълняват правилно. Всеки е подчинен на Върховния Бог, но Той не е пристрастен в отношението си към живите същества. Той е като необятното небе. Както искрите танцуват в огъня, така всички живи същества летят като птици в необятното небе. Някои летят много високо, други летят на по-малка височина, а трети летят още по-ниско. Различните птици летят по различен начин, в съответствие със способностите си, но небето няма нищо общо със способностите им. В Бхагавад-гӣт Богът потвърждава, че възнаграждава различните живи същества с различни положения в зависимост от степента, в която са му се отдали. Това различно възнаграждение от страна на Божествената Личност не се дължи на пристрастие към някои живи същества. Следователно макар че живите същества заемат различни положения при различни условия и в различни видове живот, те винаги се намират под надзора на Върховната Божествена Личност. Но в същото време Той не е отговорен за положението им. Затова е глупаво и преднамерено да мислим, че сме равни на Върховния Бог и още по-глупаво е да мислим, че не сме виждали Бога. Всеки вижда Бога в различните му аспекти. Единствената разлика е, че теистите го виждат като Върховната Личност, като Ка, най-любимото същество, а атеистите виждат Абсолютната Истина като неумолимата смърт.

Олицетворените Веди продължили да се молят: „О, Господи, от сведенията на Ведите става ясно, че Ти си върховният повелител, а всички живи същества са управлявани от теб. Както Ти, така и живите същества сте нитя, или вечни, и в качествено отношение сте равни, но единият нитя, Върховният Бог, е повелителят, докато многочислените нитя са подчинените. Индивидуалните управлявани живи същества живеят в телата, както и Свръхдушата, върховният повелител, но Свръхдушата ръководи индивидуалната душа. Това е мнението на Ведите. Ако индивидуалната душа не е подчинена на Свръхдушата, как ще обясним ведическото твърдение, че живото същество пътува от тяло в тяло, за да се наслаждава или да страда вследствие на миналите си деяния? Понякога то се издига до по-висши условия на живот, понякога пропада в по-низши. По този начин обусловените души са не само подвластни на Върховния Бог, но и са обусловени от материалната природа. Връзката на управляваните живи същества с Върховния Бог, техния повелител, определено доказва, че макар Свръхдушата да е всепроникваща, индивидуалните живи същества никога не могат да бъдат всепроникващи. Ако те бяха такива, тогава нямаше да са подчинени. Следователно теорията, че Свръхдушата и индивидуалната душа са равни, е едно порочно заключение, което никой разумен човек няма да приеме. По-скоро човек трябва да се опита да разбере различията между върховния вечен и подчинените вечни.“

След това олицетворените Веди направили заключението: „О, Господи, както Ти, така и ограничените дхруви, живите същества, сте вечни.“ Формата на безграничния вечен понякога се разглежда като формата на вселената, а в Упаниадите, които са част от ведическата литература, нагледно се описва формата на ограничените вечни. Там се казва, че изначалната духовна форма на живото същество е една десетохилядна част от върха на косъма. Казано е, че духът е по-голям от най-голямото и по-малък от най-малкото. Индивидуалните живи същества, които са вечни и неотделими части от Бога, са по-малки и от най-малкото. С материалните си сетива ние не можем да възприемем нито Върховния, който е по-голям и от най-голямото, нито индивидуалната душа, която е по-малка и от най-малкото. И най-голямото, и най-малкото трябва да разберем от автентичните източници на ведическата литература. Във ведическата литература се казва, че Свръхдушата се намира в тялото на живото същество и е с големината на палец. Тук може да се възрази: как може нещо, голямо колкото палец, да се помести в сърцето на една мравка? Отговорът е, че този размер на Свръхдушата е пропорционален на тялото на живото същество. Следователно в никакъв случай не може да се приеме, че Свръхдушата и индивидуалното живо същество са равни, макар и да влизат в материалното тяло на живото същество. Свръхдушата живее в сърцето, за да насочва или управлява индивидуалното живо същество. Макар че те са дхрува, или вечни, живото същество винаги е подчинено на Върховния.

Някой може да възрази, че всички живи същества са равни и независими, понеже са родени от материалната природа. Но във ведическата литература се казва, че Върховната Божествена Личност опложда материалната природа с живите същества и чак тогава те се проявяват. Следователно появата на индивидуалните живи същества не се дължи само на материалната природа, както детето, което ражда една жена, не е нейно самостоятелно творение. Първо жената е била оплодена от мъжа и след това се ражда детето. Затова детето, което жената ражда, е неотделима част и от мъжа. По същия начин живите същества изглеждат създадени от материалната природа, но това не е било независимо действие. Върховният баща опложда материалната природа и така се появяват живите същества. Затова доводът, че индивидуалните живи същества не са част от Върховния, е неоснователен. Не може да се приеме например че различните части на тялото са равни на цялото тяло. Напротив, тялото управлява различните крайници. Частите от върховното цяло винаги са зависими и управлявани от източника си. Бхагавад-гӣт потвърждава, че живите същества са част от Ка: мамаивша. Нито един разумен човек няма да приеме теорията, че Свръхдушата и индивидуалната душа са от една и съща категория. Те имат еднакви качества, но в количествено отношение Свръхдушата винаги е Върховна, а индивидуалната душа винаги е подчинена на Свръхдушата. Това е заключението на Ведите.

Тук са използвани две важни думи: ян-мая и чин-мая. В санскритския език думата маят означава две неща: „промяна“ и „достатъчност“. Според тълкуванията на философите мвдӣ, ян-мая или чин-мая означава, че живото същество е равно на Върховния. Но трябва да разберем дали наставката маят се използва в значението „достатъчност“ или в значението „промяна“. Живото същество не притежава нищо в степента, в която го притежава Върховната Божествена Личност. Така че наставката маят не може да означава, че индивидуалното живо същество е себеудовлетворено (самодостатъчно). Индивидуалното същество никога не притежава достатъчно знание. Ако не беше така, щеше ли да попадне под властта на м, материалната енергия? Думата достатъчно може да се приеме само в смисъл на съразмерно с величината на живото същество. Духовното единство на Върховния Бог и живите същества не трябва да се разбира като съизмеримост. Всяко живо същество е индивидуално. Ако приемем твърдението за хомогенното единство, тогава когато се освободи една душа, би трябвало незабавно да се освободят всички останали индивидуални души. Но истината е, че всяка индивидуална душа се наслаждава и страда по различен начин в материалния свят.

Думата маят се използва в смисъла на „промяна“ или понякога на „вторично следствие“. Теорията на имперсоналистите е, че самият Брахман приема различни видове тела и това е негова лӣл, т.е. забавление. Но съществуват стотици хиляди форми на живот, които се намират в различни условия на съществуване – човеци, полубогове, животни, птици и бозайници, – и ако всички бяха експанзии на Върховната Абсолютна Истина, тогава изобщо нямаше да става дума за освобождение, защото Брахман си е освободен. Другото тълкувание на мвдӣте е, че във всеки милениум се проявяват различни видове тела и когато милениумът завърши, всичките различни тела или експанзии на Брахман автоматически стават едно и се слага край на всички проявления. После, съгласно тази теория, в следващия милениум Брахман отново се разширява в различни телесни форми. Ако приемем това твърдение, тогава излиза, че Брахман е подложен на промени. Но това не можем да приемем. От Веднта сӯтра научаваме, че по природа Брахман е блажен. Той не може да се променя и да приема тяло, което е подчинено на страдание. Всъщност живите същества, които са неотделима част от Брахман, са нищожно малки частици, склонни да попадат под покритието на илюзорната енергия. Както обяснихме преди, частиците от Брахман са искрици, които блажено танцуват в огъня, но съществува възможност да попаднат от огъня в дима, макар че димът е само друго състояние на огъня. Материалният свят е като дима, а духовният свят е като пламтящия огън. Когато попаднат под влиянието на илюзорната енергия, безчислените живи същества са склонни да падат от духовния свят в материалния. Но също така е възможно отново да се освободят, щом развият истинско знание и се издигнат над замърсяванията на материалния свят.

Теорията на асурите твърди, че живите същества са родени от практи, материалната природа, която е влязла в досег с пуруа. Тази теория също е неприемлива, защото както материалната природа, така и Върховната Божествена Личност съществуват вечно. Нито материалната природа, нито Върховната Божествена Личност някога са били родени. Върховният Бог се нарича аджа, нероден. Материалната природа също се нарича адж. И двете названия – аджа и адж – означават „нероден“. Материалната природа и Върховният Бог са неродени и е невъзможно те да зачеват живите същества. Както водата влиза в съприкосновение с въздуха и създава безброй мехури, така съединяването на материалната природа с Върховната Личност поражда появяването на живите същества в материалния свят в различни форми и при различни условия, предизвикани от проявните форми на материалната природа. Така че не е неправилно да направим извода, че живите същества, които се появяват в материалния свят в различни форми – хора, полубогове, животни, птици и хищници, – получават съответните си тела в зависимост от различните си желания. Никой не може да каже кога тези желания са се събудили у тях, затова се казва: анди-карма – не може да се проследи причината на материалното битие. Никой не знае кога е започнал материалният живот, но истина е, че той има начало, защото всяко живо същество по природа е духовна искра. Както искрите, които падат от огъня на земята, имат начало, така и живите същества, идващи в материалния свят, имат начало, но никой не може да каже кога е това. По времето на разрушението тези живи същества отново потъват в духовното битие на Бога, сякаш потънали в дълбок сън, но първоначалното им желание да господстват над материалната природа не преминава. И когато отново има космическо проявление, те излизат, за да изпълнят същите си желания и се появяват в различни видове живот.

Живите същества, които потъват във Върховния по време на разрушението, могат да се оприличат на меда. В медената пита се запазват различните благоухания на цветята и плодовете. Когато ядем мед, не можем да познаем от какви цветя бил е събран, но хубавият му вкус предполага, че не е хомогенен, а е съставен от различни оттенъци на аромати и вкусове. Друг пример: макар и отделните реки накрая да се вливат в морето, това не означава, че по този начин те губят индивидуалната си същност. Макар че водите на Ганг и на Ямун се сливат с морската вода, реките продължават да съществуват отделно. Потъването на различните живи същества в Брахман по време на разрушението означава разрушаване на различните видове тела, но самите живи същества остават поотделно потопени в Брахман заедно с различните си вкусове, докато дойде следващото проявление на материалния свят. Както соленият вкус на морската вода е различен от сладкия вкус на водите на Ганг и тази разлика съществува вечно, така и разликата между Върховния Бог и живите същества съществува вечно, въпреки че по време на разрушението външно изглежда, че те се сливат. Изводът е, че дори когато живите същества се освободят от всички замърсявания на материалното обуславяне и потънат в духовното царство, индивидуалният им вкус във взаимоотношенията им с Върховния Бог остава да съществува.

Олицетворените Веди продължили: „О, Господи, може да се направи заключението, че всички живи същества са привлечени от материалната Ти енергия и само защото погрешно се отъждествяват с произведенията на материалната природа, се преселват от тяло в тяло, забравили вечната си връзка с теб. От невежество, в различните видове живот тези живи същества имат погрешна представа за себе си, и особено когато се издигнат до човешката форма на живот – тогава те се отъждествяват с определена класа или нация, с някоя раса или псевдорелигия, забравяйки истинската си същност на твои вечни слуги. Заради тази си невярна представа за живота те са подложени на многократни раждания и смърт. Ако някое от стотиците милиони такива същества стане достатъчно интелигентно благодарение на общуването си с чисти предани, то започва да разбира съзнанието за Ка и преодолява неправилните материални схващания.“

В Чайтаня чаритмта Бог Чайтаня потвърждава, че живите същества скитат във вселената в различни форми на живот, но ако по милостта на духовния учител и на Ка, Върховната Божествена Личност, някое от тях стане достатъчно интелигентно, то започва живота си на преданост в Ка съзнание. Казва се: хари вин на мтим таранти – без помощта на Върховната Божествена Личност човек не може да се освободи от кръга на многократните раждания и смърти.

Олицетворените Веди продължили: „Влиянието на времето – минало, настояще и бъдеще – и материалните нещастия, такива като жегата и ледения студ, раждането, смъртта, старостта и болестите, са просто движенията на веждите Ти. Всичко действа под твое ръководство.“ В Бхагавад-гӣт се казва, че всички материални дейности се осъществяват под указанията на Ка, Върховната Божествена Личност. „Всички условия в материалното съществуване са пречка за тези, които не са се отдали на теб. Но отдадените души, които са в пълно Ка съзнание, не се страхуват от тях.“ Когато се появил Бог Нсихадева, Прахлда Махрджа не се боял ни най-малко от него, докато безбожният му баща виждал в негово лице олицетворението на смъртта и бил убит. Макар че за атеистите като Хираякашипу Бог Нсихадева се появява като смъртта, за преданите като Прахлда Той е извор на милост и блаженство. Затова един чист предан не се бои от раждането, смъртта, старостта и болестите.

Шрӣпда Шрӣдхара Свмӣ е съчинил хубав стих, в който се казва: „О, Господи, аз съм живо същество, вечно притеснявано от условията на материалното битие. Тежкото колело на материалното съществуване ме е разкъсало на парчета и заради многобройните си греховни дейности в материалния свят аз горя в силния огън на материалните последици. По някакъв начин, о, Господи, успях да дойда, за да приема подслон при твоите лотосови нозе. Моля те, приеми ме и ми дай закрилата си.“ Шрӣла Нароттама дса хкура също се моли: „О, Господи, о, сине на Нанда Махрджа, приятелю на дъщерята на Вабхну, дошъл съм да приема подслон в лотосовите Ти нозе след непоносимото страдание в материалния обусловен живот и те умолявам да бъдеш милостив към мен. Моля те, не ме отпращай, защото нямам друго убежище, освен теб.“

Изводът е, че всеки друг начин на себепознание или осъзнаване на Бога, освен преданото служене, или бхакти йога, е неимоверно труден. Затова приемането на убежището на преданото служене на Бога, пълното Ка съзнание, е единственият път да се освободим от замърсяванията на материалния обусловен живот, особено в тази епоха. Тези, които нямат съзнание за Ка, само си губят времето и не притежават ясни доказателства за духовния живот.

Бог Рмачандра е казал: „Винаги давам сигурност и вяра на този, който ми се отдаде и реши твърдо, че е мой вечен слуга – това е моя естествена склонност.“ А Бог Ка казва в Бхагавад-гӣт: „Силата на материалната природа е непреодолима, но този, който ми се отдаде, може реално да превъзмогне въздействието ѝ.“ Преданите никога не са били склонни да спорят с неотдадените, за да оборват теориите им. Вместо да си губят времето, те постоянно отдават трансцендентално любовно служене на Бога, в пълно Ка съзнание.

Олицетворените Веди продължили: „О, Господи, макар че великите йогӣ мистици напълно обуздават слона на ума и урагана на сетивата, ако не приемат подслон при истински духовен учител, те стават жертви на въздействието на материята и се провалят в опитите си да постигнат себепознание. Такива неръководени личности са като търговци, които излизат в морето с кораб без капитан.“ Следователно човек не може да се освободи от лапите на материалната природа със собствени усилия. Той трябва да приеме истински духовен учител и да постъпва според неговите указания. Тогава ще бъде възможно да прескочи невежеството на материалните условия. В тази връзка Шрӣпда Шрӣдхара Свмӣ е съставил хубав стих, който гласи: „О, всемилостиви духовни учителю, представител на Върховната Божествена Личност, кога умът ми напълно ще се отдаде в лотосовите Ти нозе? Само тогава, благодарение на милостта ти, ще мога да преодолея всички пречки за духовния живот и ще се установя в живот на блаженство.“

Всъщност екстатичното самдхи, или потапяне във Върховната Божествена Личност, можем да постигнем, когато постоянно отдаваме служене на Бога. А това на свой ред може да стане само когато действаме под ръководството на истински духовен учител. Затова Ведите ни учат, че за да познаем науката на преданото служене, трябва да се отдадем на истински духовен учител. Той е този, който знае науката за преданото служене в ученическата последователност. Тази последователност се нарича шротрия. Първата характерна черта на този, който е станал духовен учител в ученическата приемственост, е че той е стопроцентово установен в бхакти йога. Понякога хората не приемат духовен учител, а вместо това се стремят към себепознание чрез мистичната йога, но има много примери за паднали йогӣ, сред които са дори такива велики личности като Вишвмитра. Арджуна казва в Бхагавад-гӣт, че обуздаването на ума е толкова неосъществимо, колкото и опитите да спрем силния ураган. Понякога умът е сравняван с полудял слон. Човек не може да овладее ума и сетивата си, без да следва указанията на духовен учител. Иначе казано, ако човек следва мистичната йога и не приеме истински духовен учител, със сигурност ще се провали и просто ще пропилее безценното си време. Ведическото твърдение е, че никой не може да има пълно знание, ако не е воден от чря. чрявн пуруо веда – този, който е приел чря, знае кое какво е. Абсолютната Истина не може да бъде проумяна чрез разсъждения. Този, който е достигнал съвършено брахминско ниво, много лесно приема отреченията. Той не се стреми към материални придобивки, защото чрез духовното си знание е дошъл до заключението, че в този свят няма недостиг. Върховната Божествена Личност е дала всичко в достатъчно количество. Един истински брхмаа не полага усилия да постигне материално съвършенство; в замяна на това той се обръща към истински духовен учител, за да приеме от него наставления. Качествата на духовния учител са, че той е брахма-ниха, което означава, че е изоставил всички други дейности и е посветил живота си единствено на дейностите, свързани с Върховната Божествена Личност, Ка. Когато един истински ученик се обърне към истински духовен учител, той смирено се моли: „О, господарю мой, милостиво ме приеми за твой ученик и ме научи да мога да се откажа от всички други начини за постигане на себепознание и да се отдам единствено на Ка съзнание и предано служене.“

Преданите, които отдават на Бога трансцендентално любовно служене под указанията на духовен учител, разсъждават по следния начин: „О, Господи, Ти си изворът на удоволствието. Щом теб те има, какъв е смисълът от греховното удоволствие, извличано от обществото, приятелството и любовта? Личностите, които не познават върховния извор на удоволствието, в заблуждението си се мъчат да получат удоволствие от удовлетворяването на сетивата, но то е мимолетно и нереално.“ В тази връзка Видпати, един велик ваиава и поет, казва: „О, Господи, несъмнено в обществото, приятелството и любовта можем да намерим някакво удоволствие, макар че го възприемаме по материален начин, но то не може да удовлетвори сърцето ми, което е като пустиня.“ Една пустиня има нужда от цял океан вода. Ако там се излее само една капка, каква стойност има тази вода? Материалните ни сърца са пълни с безброй желания, които не могат да се осъществят чрез приятелството и любовта в материалното общество. Ние можем да станем удовлетворени, когато сърцата ни получават удоволствие от върховния извор на удоволствието. Това трансцендентално удовлетворение е възможно само в преданото служене, когато сме напълно осъзнати за Ка.

Олицетворените Веди продължили: „О, Господи, Ти си сач-чид-нанда-виграха, вечноблажената и знаеща форма, и понеже живите същества са неотделими части от твоята личност, естественото им състояние на съществуване е да притежават пълно съзнание за теб. В материалния свят всеки, който е развил такова съзнание, не се стреми повече към материалистическия живот. Едно осъзнато за Ка същество загубва всякакво влечение към семейния живот и удобствата и се нуждае само от малко отстъпки, колкото да удовлетвори телесните си нужди. Иначе казано, то повече не изпитва влечение към сетивното наслаждение. Съвършенството на човешкия живот се основава на знанието и отречението, но е много трудно да се опиташ да достигнеш това равнище на знание и отречение, ако водиш семеен живот. Затова осъзнатите за Ка личности приемат подслон в общуването с предани или в святите места за поклонение. Тези личности осъзнават връзката между Свръхдушата и индивидуалните живи същества и никога не гледат на живота от позицията на тялото. Те винаги пазят теб в сърцата си в пълно съзнание и са толкова чисти, че където и да отидат, превръщат мястото в свещено, а водата, която мие нозете им, може да освободи много греховни личности, лутащи се в материалния свят.“

Когато Прахлда Махрджа бил помолен от демоничния си баща да разкаже нещо хубаво, което е научил, той казал на баща си, че за един материалист, който е изпълнен с тревоги, защото се е отдал на временни и относителни истини, най-доброто нещо е да изостави слепия кладенец на семейния живот и да се оттегли в гората, за да приеме подслон при Върховния Бог. Истинските чисти предани са прославени като махтм, или велики мъдреци, личности, които притежават съвършено знание. Те постоянно мислят за Върховния Бог и за неговите лотосови нозе и така по естествен начин се освобождават. Преданите, които винаги заемат тази позиция, се разпалват от непроницаемите енергии на Бога и сами стават източник на освобождение за последователите и преданите си. Една осъзната за Ка личност е наелектризирана духовно и затова всеки, който се докосне до такъв чист предан или приеме подслон при него, се наелектризира по същия начин с духовни енергии. Тези предани никога не се възгордяват с материалните си богатства. Обикновено за материални богатства се смятат знатният произход, образованието, красотата и доброто благосъстояние, но дори един предан да притежава и четирите материални богатства, той не се самозабравя заради това преимущество. Великите предани на Бога пътуват по целия свят от едно място за поклонение на друго, по пътя си срещат много обусловени души и ги освобождават, като общуват с тях и им дават трансцендентално знание. Те живеят в места като Вндвана, Матхур, Дврак, Джаганнтха Пурӣ и Навадвӣпа, защото там се събират само предани. По този начин те се възползват от общуването със святи личности. Великите предани основават храмове и шрами, в които могат да идват осъзнати за Ка личности – така всяко живо същество може да се възползва от това общуване. На тези места преданите развиват своето съзнание за Ка все повече и повече. Подобен напредък не е възможен в условията на семейния живот, лишен от Ка съзнание.

Олицетворените Веди продължили: „Скъпи Господи, има два вида трансценденталисти – имперсоналисти и персоналисти. Мнението на имперсоналистите е, че материалното проявление е нереално и само Абсолютната Истина е действителна. А гледната точка на персоналистите е, че макар и временен, материалният свят не е нереален, а действителен. Тези трансценденталисти излагат различни доводи, за да докажат верността на своята философия. Всъщност материалният свят е едновременно истински и неистински. Той е истински, защото всичко е експанзия на Върховната Абсолютна Истина, и е неистински, защото съществуването му е временно – той се сътворява и след това се разрушава. Поради различните си състояния на съществуване космическото проявление няма точно установено положение.“ Тези, които твърдят, че материалният свят е нереален, обикновено са известни с максимата брахма сатя джаган митх. Те изтъкват довода, че всичко в материалния свят е изградено от материя. От глина например се правят много неща – пръстени делви, чинии и паници. След като се унищожат, те могат да се превърнат в други материални предмети, но при всички случаи продължават да съществуват под формата на глина. Щом една пръстена водна кана се счупи, тя може да се превърне в паница или в чиния, но при всички положения пръстта продължава да съществува. Следователно формите на водната кана, паницата или чинията са нереални, а съществуването им под формата на глина е истинско. Това е становището на имперсоналистите. Наистина, космическото проявление е създадено от Абсолютната Истина, но то е нереално, тъй като съществуването му е временно. Заключението на имперсоналистите е, че Абсолютната Истина, която съществува винаги, е единствената истина. Но според мнението на другите трансценденталисти материалният свят, който е създаден от Абсолютната Истина, също е истински. В отговор на това имперсоналистите възразяват, че материалният свят не е действителен, защото понякога материята се създава от трансценденталната душа, но понякога трансценденталната душа се създава от материята. Тези философи твърдят, че макар кравешкият тор да е безжизнена материя, понякога от него излизат скорпиони. Но също така и мъртва материя като нокти и косми излиза от живото тяло. Следователно нещата, които се създават от дадено нещо, невинаги са едни и същи. По силата на този довод философите мвдӣ твърдят, че макар космическото проявление да е еманация от Абсолютната Истина, не е задължително то непременно да е действително. Според този възглед Брахман, Абсолютната Истина, трябва да се приеме за истина, но космическото проявление, макар и създадено от Абсолютната Истина, не може да се приеме за истинско.

Но в Бхагавад-гӣт се казва, че възгледите на философите мвдӣ са възгледи на асурите, т.е. на демоните. Богът казва в Бхагавад-гӣт: асатям апратиха те джагад хур анӣшварам. Твърдението на асурите за космическото проявление е, че то цялото е недействително. Те мислят, че само взаимодействието в материята е причина за сътворението и че не съществува Бог или управляващ господар. Но всъщност това не е вярно. От седма глава на Бхагавад-гӣт научаваме, че петте груби елемента – земя, вода, въздух, огън и небе – и фините елементи – ум, интелигентност и лъжливо его – са осемте отделени енергии на Върховния Бог. Отвъд низшата материална енергия се намират живите същества, които представляват духовна енергия. Те са и висша енергия на Бога. Цялото космическо проявление е съединение от низшата и висшата енергия, чийто източник е Върховната Божествена Личност. Върховният Бог има много видове енергии. Това се потвърждава във Ведите. Парся шактир вивидхаива шрӯяте – трансценденталните енергии на Бога са многообразни и това многообразие не може да е лъжливо, защото произлиза от Върховния Бог. Богът съществува вечно, както и енергиите му. Някои от тях са временни – понякога са проявени, понякога не са, – но това не означава, че са недействителни. Може да се приведе пример: когато човек се разгневи, той прави неща, които нормално не са му присъщи, но енергията на гнева не е нереална само защото гневът се появява и отминава. Така че философите ваиави не приемат твърдението на мвдӣте, че този свят е недействителен. Самият Бог потвърждава, че схващането, че не съществува върховна причина на материалното проявление, че няма Бог и че всичко е създадено от взаимодействията в материята, е схващане, присъщо на асурите.

Понякога мвдӣте дават пример със змията и въжето. Във вечерния мрак от невежество понякога можем да вземем едно навито въже за змия. Но заблуждението, че въжето е змия, не означава, че въжето или змията са недействителни. Следователно това сравнение, чрез което мвдӣте илюстрират нереалността на материалния свят, е неуместно. Когато едно нещо се приема за истинско, но всъщност то не съществува, то се нарича лъжливо. Но ако едно нещо по погрешка се вземе за нещо друго, това не означава, че не е истинско. Философите ваиави използват един много точен пример, който сравнява материалния свят с глинена делва. Една глинена делва не изчезва веднага и не се превръща веднага в нещо друго. Тя може да е временна, но я използваме, за да носим с нея вода, и продължаваме да я виждаме като глинена делва. Следователно макар глинената делва да не е вечна и да се различава от първоначалната пръст, не можем да твърдим, че не е реална. Затова трябва да направим заключението, че и цялата пръст, и глинената делва са истински, защото едното е направено от другото. От Бхагавад-гӣт научаваме, че след разрушението на космическото проявление енергията се връща във Върховната Божествена Личност. Богът съществува вечно заедно с многообразните си енергии. Тъй като материалното творение е еманация от него, не можем да кажем, че космическото проявление е произведено от пустотата. Ка не е лишен от съдържание. Всеки път, когато говорим за Ка, Той присъства със своята форма, качества, име, обкръжение и принадлежности. Затова Ка не е безличностен. Изначалната причина на всичко е Върховната Личност, а не безличната пустота. Демоните могат да казват, че материалното творение е анӣшвара, лишено от повелител или Бог, но в крайна сметка подобни твърдения са безпочвени.

Примерът, който дават мвдӣте с безжизнената материя под формата на нокти и коси, които излизат от живото тяло, не е много убедителен. Несъмнено ноктите и косата са лишени от живот, но те не произлизат от одушевеното живо същество, а от безжизненото материално тяло. Твърдението, че живите същества се създават от материята, защото скорпионите излизат от кравешкия тор, също не е много разумно. Скорпионът, който излиза от кравешкия тор, несъмнено е живо същество, но живото същество не произлиза от кравешкия тор. Както научаваме от Бхагавад-гӣт, искрите, или живите същества, първо биват впръсквани в материалната природа и след това излизат от нея. Материалната природа дава тялото на живото същество, което може да има много форми, но самото живо същество е заченато от Върховния Бог. Бащата и майката осигуряват тялото, от което се нуждае живото същество в определените условия. Живото същество пътува от тяло в тяло в зависимост от различните си желания, които го съпровождат под фината форма на интелигентност, ум и лъжливо его. В съответствие с висшето ръководство живото същество влиза в утробата на определен вид материално тяло и след това развива подобно тяло. Следователно трансценденталната душа не произлиза от материята; тя приема дадено тяло според по-висшите указания. За сегашните ни възприятия материалният свят е смесица от материя и дух. Духът движи материята. Трансценденталната душа, или живото същество, и материята са различни енергии на Върховния Бог и понеже и двете енергии произлизат от Върховната Вечна Истина, те са действителни, а не недействителни. Живото същество живее вечно, защото е неотделима част от Върховния. Следователно и дума не може да става за раждане или смърт. Така нареченото „раждане“ и „смърт“ идват заради материалното тяло. Ведическото твърдение сарва кхалв ида брахма означава, че щом и двете енергии са произлезли от Върховния Брахман, нищо от това, което виждаме, не се различава от Брахман.

Има много теории за съществуването на материалния свят, но заключението на философите ваиави е най-правилно. Примерът с глинената делва е много подходящ: формата на делвата може да е временна, но тя си има своето предназначение. Предназначението на глинената делва е да носи вода от едно място на друго. Така и материалното тяло, макар и временно, има свое специално предназначение. От началото на сътворението живото същество получава възможност да преминава през различни видове материални тела в зависимост от желанията си, натрупани от незапомнени времена. Човешкият вид тяло е една рядка възможност, защото можем да използваме развитото му съзнание.

Понякога мвдӣте възразяват: ако материалният свят е действителен, тогава защо на семейните се препоръчва да прекъснат връзката си с него и да приемат саннса? Но представата на философите ваиави за саннса не е, че човек трябва да изостави материалните дейности, понеже светът е недействителен. Целта на ваиава саннса е нещата да се използват според предназначението си. Шрӣла Рӯпа Госвмӣ описва два начина на действие в материалния свят. Когато един ваиава се отрича от материалния живот и приема саннса, той не прави това, защото смята материалния свят за нереален, а за да може да използва всичко в служене на Бога. И Шрӣла Рӯпа Госвмӣ дава следното предписание: човек не трябва да бъде привързан към материалния свят, защото материалните привързаности са безсмислени. Целият материален свят, цялото космическо проявление принадлежи на Ка, на Бога. Затова всичко трябва да се използва за Ка, преданите не трябва да се привързват към материалните неща. Това е целта на ваиава саннса. Материалистите се придържат към света с цел да получават сетивно наслаждение, а ваиава саннсӣте, макар че не приемат нищо за свое собствено сетивно наслаждение, владеят изкуството да използват всичко в служене на Бога. Шрӣла Рӯпа Госвмӣ укорява мвдӣ саннсӣте за това, че не знаят, че всичко може да се използва в служене на Бога. Нещо повече, те приемат, че светът е лъжлив, и погрешно смятат, че са се освободили от замърсяванията на материалния свят. Тъй като всичко е експанзия от енергията на Върховния Бог, експанзиите са толкова истински, колкото и Върховния Бог.

Космическият свят е проявен само временно, но това не означава, че е недействителен или че източникът на проявлението му е недействителен. Тъй като източникът на проявлението е истински, проявлението също е истинско. Но трябва да знаем как да го използваме. Можем отново да се обърнем към същия пример: преходната глинена делва е създадена от пръст, но когато се използва правилно, тя не е недействителна. Философите ваиави знаят как да използват временноизградения материален свят, както един разумен човек знае как да използва временната структура на глинената делва. Недействително е, когато делвата се използва не както трябва. По същия начин човешката форма или материалният свят са лъжливи, когато се използват за лъжливо сетивно наслаждение. Но ако се използват за служене на Върховния Бог, дейностите им не са лъжливи. Затова в Бхагавад-гӣт се твърди, че отношението ни към материалния свят и към тялото трябва да бъде като към неща, с които се служи на Бога – тогава ще можем да се спасим от най-страшните опасности. Нито висшите, нито низшите енергии, произлизащи от Върховната Божествена Личност, са лъжливи, когато се използват правилно.

Що се отнася до плодоносните дейности, те се основават главно на сетивното наслаждение. Затова една напреднала Ка осъзната личност не се заема с тях. Плодовете на тези дейности могат да ни издигнат до висшите планети, но както се казва в Бхагавад-гӣт, след като изчерпят в райското царство плодовете от благочестивите си дейности, глупавите личности се връщат отново на низшите планети и пак се опитват да отидат на висшите. Единствената им печалба са страданията на отиването и завръщането, точно като съвременните материални учени, които си губят времето с опити да ходят на луната и пак да се връщат. Вършителите на плодоносни дейности са описани от олицетворените Веди като андха-парампар, т.е. слепи последователи на ведическите обредни церемонии. Макар че тези церемонии наистина са споменати във Ведите, те не са предназначени за интелигентни хора. Хората, които са прекалено привързани към материалното наслаждение, са очаровани от възможността да се издигнат до висшите планети и затова се заемат с такива обредни дейности. Но интелигентните хора, които са приели подслон при истински духовен учител, виждат нещата такива, каквито са и не се занимават с плодоносни дейности, а се отдават на трансцендентално любовно служене на Бога.

Личностите, които не са предани, се обръщат към ведическите обредни церемонии от материални съображения и след това остават разочаровани. Можем да направим много ясна аналогия: един интелигентен човек, който притежава милиони долари в банкноти, не ги държи, без да ги използва, макар че знае съвсем добре, че сами по себе си тези банкноти са само хартия. Когато някой има един милион долара в банкноти, всъщност той притежава само един голям куп хартия. Но ако го използва за нещо, ще спечели. По същия начин дори и този материален свят да е недействителен, той си има свое полезно предназначение. Банкнотите, макар и да са хартиени, имат стойност, защото са пуснати в обращение от държавата. Материалният свят може да е недействителен или временен, но тъй като е еманация на Върховния Бог, той си има своята стойност. Философите ваиави познават истинската стойност на материалния свят и знаят как да го използват правилно, докато философите мвдӣ не успяват да направят това – досущ като тези, които приемат банкнотата за някакъв недействителен къс хартия, отказват се от него и не използват парите за нищо. Шрӣла Рӯпа Госвмӣ заявява, че ако човек отхвърля материалния свят като недействителен, без да обърне внимание на неговата стойност като средство за отдаване на служене на Върховния Бог, от такова отречение всъщност има много малка полза. Този, който вижда истинската цена на материалния свят в служенето на Бога; който не е привързан към него и се отрича от него, като не го приема за сетивно наслаждение, той поема истинско отречение. Материалният свят е експанзия на материалната енергия на Бога. Следователно той е действителен. Той не е лъжлив, както понякога може да се заключи от примера със змията и въжето.

Олицетворените Веди продължили: „Неинтелигентните хора смятат космическото проявление за лъжливо поради променливата му същност и непостоянното му съществуване.“ Философите мвдӣ се възползват от изменчивата същност на космическото проявление, за да докажат схващането си, че този свят е недействителен. Според ведическото становище преди сътворението този свят не е съществувал и след разрушението повече няма да е проявен. Философите на пустотата се позовават на същото това ведическо становище и правят заключението, че причината за този материален свят е пустотата. Но във ведическите писания не се казва, че причината е пустотата. Там източникът на сътворението и разрушението се определя като ято в имни бхӯтни джянте – „Този, от когото е произлязло космическото проявление и в когото потъва всичко след разрушението.“ Същото се обяснява във Веднта сӯтра и в първия стих на Шрӣмад Бхгаватам чрез думата джанмдяся – „Този, от когото произлизат всички неща.“ Всички ведически твърдения посочват, че космическото проявление е причинено от Върховната Абсолютна Божествена Личност и когато се разруши, то се слива с Бога. Същият принцип се утвърждава и в Бхагавад-гӣт: космическото проявление започва да съществува, след това отново се разрушава и след разрушението потъва в битието на Върховния Бог. Това изявление определено доказва, че енергията, наречена бахираг м, или външна енергия, макар и с изменчива същност, е енергия на Върховния Бог и не може да бъде нереална. Тя само изглежда нереална. Философите мвдӣ правят заключението, че материалният свят е недействителен, защото не е съществувал в началото и не съществува след разрушението. Но ведическото схващане се илюстрира от примера с глинените делви и чинии: макар че съществуването на вторичните произведения на Абсолютната Истина е временно, енергията на Върховния Бог е постоянна. Глинената делва или водната кана могат да се счупят или да се преобразят в друга форма, например чиния или паница, но пръстта, която е съставката, която е материалната основа, си остава една и съща. Основният принцип на космическото проявление винаги е един и същ – Брахман, или Абсолютната Истина. Така че теорията на философите мвдӣ, че проявлението е недействително, е една измислица. Това, че космическото проявление е изменчиво и временно, не означава, че то е недействително. Определението за нереалност е „това, което никога не е съществувало; което съществува само на думи“. Например конските яйца или цветята в небето или заешките рога са явления, които съществуват само на име. Конят не снася яйца, заекът няма рога, в небето не цъфтят цветя. Има много неща, които съществуват само на думи или във въображението ни, а в действителност ги няма. Тези неща могат да се нарекат нереални. Но ваиавите не могат да приемат материалния свят като нереален само защото временната му природа се проявява и след това отново се унищожава.

Олицетворените Веди продължили с думите, че Свръхдушата и индивидуалната душа, т.е. Парамтм и джӣвтм, не могат да бъдат равни при никакви обстоятелства, макар че се намират в едно и също тяло като две птици на едно и също дърво. Както се казва във Ведите, тези две птици не са равностойни, макар че са кацнали една до друга като приятели. Едната е само наблюдател. Това е Парамтм, или Свръхдушата. А другата птица кълве плодовете на дървото. Това е джӣвтм. Когато има космическо проявление, джӣвтм, или индивидуалната душа, се появява в творението в различни форми в зависимост от миналите си плодоносни дейности и тъй като отдавна е забравила истинското си съществуване, се отъждествява с формата, която ѝ се отсъжда от законите на материалната природа. След като приеме материално тяло, душата става подчинена на трите проявни форми на материалната природа и действа така, че да продължи съществуването си в материалния свят. Докато е обвита от това невежество, присъщите ѝ съвършенства, които съществуват в нищожно малко количество, са почти угаснали. Но съвършенствата на Свръхдушата, т.е. на Върховната Божествена Личност, не намаляват, макар че Богът се появява в материалния свят. Той поддържа всички съвършенства и великолепия в пълна степен и въпреки това остава настрани от всички изпитания на материалния свят. Обусловената душа пада в плена на материалния свят, докато Свръхдушата, или Върховната Божествена Личност, го напуска, без да се повлияе от него, както змията се изхлузва от кожата си. Разликата между Свръхдушата и обусловената индивидуална душа е, че Свръхдушата, Върховната Божествена Личност, запазва присъщите си съвършенства, наречени а аишваря, аа-сиддхи и аа-гуа.

Поради бедното си знание философите мвдӣ забравят факта, че Ка винаги притежава в пълна степен шестте съвършенства, осемте трансцендентални качества и осемте вида мистични свръхспособности. Шестте му съвършенства са, че никой не може да го превъзхожда по богатство, сила, красота, слава, знание и отречение. Първото от шестте трансцендентални качества на Ка е, че никога не го докосват замърсяванията на материалното битие. Това се споменава и в Ӣшопаниад. Аппа-виддхам: както слънцето никога не се замърсява от нечистотиите, така Върховният Бог никога не се замърсява от никакви греховни дейности. Действията на Ка понякога могат да изглеждат неблагочестиви, но Той никога не се замърсява от тях. Второто трансцендентално качество е, че Ка никога не умира. В четвърта глава на Бхагавад-гӣт Той казва на Арджуна, че двамата с него са се появявали много пъти в материалния свят, но само Той помни всички дейности от миналото, настоящето и бъдещето. Това означава, че Той никога не умира. Забравата се дължи на смъртта. Когато умираме, ние сменяме тялото си и забравяме. Но Ка никога не забравя. Той може да помни всичко, което се е случило някога. Как иначе щеше да помни, че е предал тази система на йога най-напред на слънчевия бог Вивасвн? Следователно Той никога не умира. Нито остарява. Макар че когато се е явил на бойното поле Курукшетра, Ка е бил прадядо, Той не е изглеждал като старец. Ка не може да се замърси от никакви греховни дейности, Ка никога не умира, Ка никога не остарява, Ка никога не е обзет от скръб, Ка никога не е гладен и никога не го измъчва жажда. Всичко, което пожелае, е напълно справедливо и решенията, които взима, не могат да се променят от никого. Това са трансценденталните качества на Ка. Освен това Ка се нарича Йогешвара. Той притежава всички свръхспособности, или съвършенства на мистичните сили, например аима-сиддхи, способността да станеш по-малък и от най-малкото. В Брахма сахит се казва, че Ка влиза дори в атомите (антарастха-параму-чатарастхам). Също така Ка, като Гарбходака-шйӣ Виу, се намира в гигантската вселена. Той лежи в Причинния океан като Мах-виу, чието тяло е толкова грамадно, че когато издишва, милиони и милиарди вселени излизат от него. Това се нарича махима-сиддхи. Ка владее до съвършенство и мистичната сила лагхим – може да стане съвсем лек. В Бхагавад-гӣт се казва, че всички планети плуват във въздуха, защото Ка влиза във вселената и в атомите. Това е обяснението за безтегловността. Освен това Ка притежава мистичното съвършенство прпти – може да вземе всичко, което поиска. Притежава също и ӣшит, власт. Той се нарича върховен повелител, Парамешвара. Освен това Ка може да подчини всеки. Това се нарича вашит.

Ка е надарен с всички съвършенства, трансцендентални качества и мистични сили. Нито едно човешко същество не може да се сравнява с него. Затова теорията на мвдӣте, че Свръхдушата и индивидуалната душа са равни, е погрешна. Заключението е, че трябва да обожаваме Ка и че всички ние, живите същества, сме просто негови слуги. Това разбиране се нарича себепознание. Всякакво друго схващане за собственото ни „аз“, освен тази връзка с Ка като вечни негови слуги, е повлияно от м. Последният капан на м е, когато тя внушава на живото същество да се опита да стане равно на Върховната Божествена Личност. Мвдӣте се заявяват, че са равни на Бога, но не могат да отговорят на въпроса защо тогава са паднали в мрежите на материята. Ако са Върховният Бог, как е било възможно да станат подвластни на неблагочестивите дейности и по този начин да се подлагат на изпитанията на закона на кармата? Когато питаме мвдӣте за това, те не могат да дадат разумен отговор. Измислицата, че сме равни на Върховната Божествена Личност, е също признак за греховен живот. Човек не може да се заеме с Ка съзнание, ако не е напълно освободен от всички греховни дейности. Самият факт, че мвдӣте твърдят, че са равни на Върховния Бог, означава, че още не са се освободили от последиците на греховните си дейности. В Шрӣмад Бхгаватам се казва, че такива личности са авишуддха-буддхи, което означава, че се мислят за освободени, макар в същото време да смятат, че са равни на Абсолютната Истина. Тяхната интелигентност не е чиста. Олицетворените Веди казват, че ако йогӣте и гнӣте не се освободят от греховните си желания, ще претърпят неуспех по пътя на познанието, който следват.

Олицетворените Веди продължили: „О, Господи, ако святите личности не се постараят да изкоренят греховните си желания, няма да могат да видят Свръхдушата, макар тя да се намира редом до индивидуалната душа. Самдхи, или съзерцание, означава човек да открие Свръхдушата в себе си. Този, който не се е освободил от греховните дейности, не може да усети присъствието на Свръхдушата. Ако някой има скъпоценен камък в гердана си, но забрави съществуването му, може да се каже, че все едно че не го притежава. Ако индивидуалната душа медитира, но не усеща присъствието на Свръхдушата в себе си, тя не е осъзнала Свръхдушата.“ Личностите, които са поели пътя на себепознанието, трябва да са много внимателни да не се замърсят под въздействието на м. Шрӣла Рӯпа Госвмӣ казва, че преданите трябва да се освободят от всички материални желания. Един предан не трябва да бъде под въздействието на последиците от карма и гна. Човек просто трябва да разбере Ка и да изпълнява желанията му. Това е равнището на чистата преданост. Олицетворените Веди продължили: „Йогӣте мистици, които все още имат замърсени желания за сетивно наслаждение, никога не успяват в опитите си, нито могат да осъзнаят Свръхдушата, която се намира до индивидуалната душа. Затова псевдо йогӣте и псевдо гнӣте, които само си губят времето с различни видове сетивно наслаждение, било то чрез умозрителни разсъждения или като изваждат на показ ограничени мистични сили, никога няма да се освободят от обусловения живот и ще продължават да се раждат и умират. За такива личности и този, и следващият живот са източник на неприятности. Тези грешници вече страдат в сегашния си живот и понеже не са постигнали съвършенство в себепознанието, ще се измъчват с още страдания в следващия. Въпреки всичките си усилия да постигнат съвършенство, такива йогӣ, замърсени с желания за сетивно наслаждение, ще продължат да страдат и в този, и в следващия си живот.“

В тази връзка Шрӣла Вишвантха Чакравартӣ хкура отбелязва, че ако саннсӣте и личностите на стъпалото на отречение от живота, които са изоставили дома си, за да постигнат себепознание, не се заемат с предано служене на Бога, а изпитват влечение към благотворителните дейности, като основаване на образователни институции, болници, дори на манастири, църкви и храмове на полубоговете, с тези дейности си създават само неприятности – не само за този живот, но и за следващия. Саннсӣте, които не се възползват от този си живот, за да разберат Ка, просто прахосват времето и енергията си в занимания, вън от обсега на действие на един самоотречен. Но опитите на един предан да отдаде енергията си в построяването на храм на Виу никога не отиват напразно. Тези занимания се наричат кртхе акхила-че, разнообразни дейности, предназначени за доставяне на удоволствие на Ка. Отварянето на училища с благотворителна цел и построяването на храм от преданите не са на едно и също равнище. Макар че основаването на образователна институция е една благочестива дейност, тя е подвластна на законите на кармата, докато построяването на храм на Виу е предано служене.

Преданото служене не е подвластно на законите на кармата. В Бхагавад-гӣт се казва, че преданите се издигат над действието на трите проявни форми на материалната природа и се установяват на равнището на Брахман: брахма-бхӯя калпате. Бхагавад-гӣт казва: са гун саматӣтяитн брахма-бхӯя калпате – преданите на Божествената Личност стоят над всички въздействия на трите проявни форми на материалната природа и се намират на трансценденталното равнище Брахман. Преданите са освободени както в този си живот, така и в следващия. Всяка дейност в материалния свят, която се извършва за Ягя (Виу или Ка), се смята за освободена дейност. Но ако тя не е свързана с Ачюта, непогрешимата Върховна Божествена Личност, не е възможно да се преустановят последиците от закона на кармата. Животът в Ка съзнание е освободен живот. Заключението е, че по милостта на Бога преданите са освободени както в този си живот, така и в следващия, докато кармӣте, гнӣте и йогӣте никога не са освободени.

Олицетворените Веди продължили: „Скъпи Господи, този, който благодарение на милостта Ти е разбрал величието на твоите лотосови нозе, е безчувствен към материалното щастие и нещастие.“ Докато се намираме в материалния свят, материалните нещастия ще бъдат неизбежни. Но един предан не обръща внимание на такива дейности и реакции, които са следствия от благочестиви и неблагочестиви постъпки. Нито пък се безпокои или се радва на похвалите и укорите на хората. Понякога един предан получава големи хвалебствия за трансценденталните си дейности, понякога го нападат, макар че с нищо не е предизвикал такова враждебно отношение. Но чистите предани са безразлични и към възхвалите, и към упреците на обикновените хора. Всъщност поведението на преданите е на трансцендентално ниво. Те не обръщат внимание нито на славословията, нито на неодобрението на хората, отдали се на материални дейности. Ако преданите могат да поддържат това си трансцендентално положение, Върховната Божествена Личност им осигурява освобождение и в този живот, и в следващия. Един предан поддържа трансценденталното си положение в обществото на чисти предани просто като слуша за славните дейности, извършени от Бога в различните епохи от различните му инкарнации.

В основата на движението за Ка съзнание лежи този принцип. В една песен Шрӣла Нароттама дса хкура казва: „О, Господи, нека се отдам на твоето трансцендентално любовно служене, така както са го завещали великите чрии, и нека живея в обкръжението на чисти предани. Това е желанието ми живот след живот.“ Тоест един предан не се тревожи особено дали е освободен или не – той желае единствено предано служене. Предано служене означава да не правим нищо извън наставленията на чриите. Дейностите на движението за Ка съзнание са насочвани от предишните чрии, особено от Шрӣла Рӯпа Госвмӣ. Преданият може да поддържа трансценденталното си положение по съвършен начин, като следва тези принципи в обкръжението на предани.

В Бхагавад-гӣт Богът казва, че преданият, който го познава съвършено, му е много скъп. Четири вида благочестиви хора се заемат с предано служене. Ако човек е нещастен, той се обръща към Бога, за да се спаси от страданията си. Ако има нужда от материална помощ, той се моли на Бога за такава помощ. Ако благочестивият човек изпитва любопитство към науката за Бога, той се обръща към Ка, Върховната Божествена Личност. И ако просто иска да изучи науката за Ка, той също се обръща към Върховния Бог. От тези четири вида хора последните получават възхищението на самия Ка в Бхагавад-гӣт. Този, който се опитва да разбере Ка с помощта на съвършено знание и преданост и който следва стъпките на предишните чрии, запознати с научното знание за Върховния Бог, е достоен за възхищение. Такъв предан може да разбере, че всички състояния на живот, благоприятни и неблагоприятни, са създадени по върховната воля на Бога. И когато се отдаде напълно в лотосовите нозе на Върховния Бог, той не обръща внимание дали условията за живот са благоприятни или неблагоприятни. За един предан дори неблагоприятните условия са милост от страна на Божествената Личност. Всъщност за него няма неблагоприятни условия. За него всичко, което се случва по волята на Бога, е благоприятно и във всяка житейска ситуация той е пълен с въодушевление да изпълнява преданото си служене. Това предано отношение се обяснява в Бхагавад-гӣт: един предан никога не страда, когато условията за живот се влошат, нито пък е вън от себе си от радост, когато те са много благоприятни. Във висшите етапи на преданото служене преданият дори не се занимава със списъка от правила и ограничения. Такава позиция може да се поддържа само като се следват стъпките на чриите. Чистите предани следват стъпките на чриите и затова всяко действие, което извършват в изпълнение на преданото си служене, е на трансцендентално равнище. Бог Ка ни учи, че един чря не подлежи на никакви критики. Начинаещият предан не трябва да мисли, че е на едно ниво с чриите. Трябва да приемем, че чриите са на едно ниво с Върховната Божествена Личност, а начинаещите предани трябва да се въздържат от критики спрямо Ка и представителите му, чриите.

Така олицетворените Веди обожавали Върховната Божествена Личност. Да се отдава обожание на Върховния Бог чрез молитви, означава да се помнят трансценденталните му качества, забавления и дейности. Но забавленията и качествата на Бога са безкрайни. Ние не можем да запомним всички качества на Бога. Затова олицетворените Веди го обожавали толкова, колкото могли, и накрая казали следното:

„О, Господи, макар че Брахм, управляващото божество на най-висшата планета Брахмалока, и цар Индра, полубогът, който управлява райските планети, както и божествата на слънцето и луната са доверени властители на материалния свят, те знаят много малко за теб. А какво да кажем за обикновените човешки същества и за философстващите мислители? Никой не може да изброи божествените Ти трансцендентални качества. Никой, дори мислителите и полубоговете от висшите планетарни системи, никой не е в състояние да проумее дълбочината и измеренията на твоята форма и на качествата Ти. Ние мислим, че дори и Ти самият не познаваш напълно трансценденталните си качества. Причината е, че Ти си безкраен. Макар че не е уместно да се казва, че Ти не познаваш самия себе си, това прави нещата по-разбираеми за нас – Ти имаш безброй качества и енергии и понеже знанието Ти също е безкрайно, съществува едно неограничено съперничество между знанието Ти и разширяването на енергиите Ти.“

Смисълът на това е, че Богът и неговото знание са неограничени и затова Богът познава енергиите си, но в същото време вижда, че те са нараснали още повече. По този начин както знанието му, така и енергиите му нарастват. Тъй като енергиите са неограничени, те нямат край, както и знанието, с което могат да бъдат разбрани. Несъмнено Богът е всезнаещ, но олицетворените Веди казват, че дори самият Бог не познава в пълна степен енергиите си. Това не означава, че Той не е всезнаещ. Когато човек не знае някой действителен факт, това се нарича невежество, или липса на знание. Това не важи за Бога, защото Той познава себе си съвършено, но въпреки това енергиите и дейностите му нарастват. Той увеличава също и знанието си, за да ги разбере. И двете неща нарастват неограничено и безкрайно. В този смисъл може да се каже, че дори самият Бог не знае къде е границата на енергиите и качествата му.

Всяко разумно и трезвомислещо живо същество може да си създаде приблизителна представа как Богът е безкраен в експанзията на енергиите и дейностите си. Във ведическата литература се казва, че безбройните вселени се появяват, когато Мах-виу издишва в своята йога-нидр и влизат в тялото му, когато отново си поема дъх. Тези вселени, които според ограниченото ни знание се разширяват безкрайно, са толкова огромни, че петте груби елемента на космическото проявление – земя, вода, огън, въздух и небе – се намират не само във вътрешността на вселената, но и я покриват в седем слоя, всеки от които е десет пъти по-плътен от предишния. Така съществуват безброй вселени, всяка от които е много добре обвита. Всички вселени плуват в безчислените пори на трансценденталното тяло на Мах-виу. Както атомите и прашинките плуват във въздуха заедно с птиците и броят им не може да се установи, така безброй вселени плуват в порите на трансценденталното тяло на Бога. По тази причина Ведите казват, че Богът е отвъд предела на нашето знание. Ав-мнаса-гочара – извън възможностите на умозрителните ни разсъждения е да разберем дълбочината и измеренията на Бога. Затова един наистина учен и разумен човек не твърди, че е Бог, а се опитва да разбере Бога, като прави разлика между духа от материята. Чрез такова внимателно разграничаване човек ясно може да разбере, че Върховната Душа е трансцендентална към низшата и висшата енергия, макар че е пряко свързана и с двете. В Бхагавад-гӣт Бог Ка казва, че макар всичко да се поддържа от неговата енергия, Той се различава от нея и стои отделно от нея.

Понякога природата и живите същества се наричат съответно практи и пуруа. Цялото космическо проявление е съставено от сливането на практи и пуруа. Природата е съставната причина, а живите същества – следствената причина. Тези две причини се съединяват и резултатът е космическото проявление. Когато човек има щастието да стигне до правилен извод за космическото проявление и за всичко, което става в него, той знае, че то е причинено пряко и косвено от самата Върховна Божествена Личност. Затова в Брахма сахит се прави заключението: ӣшвара парама ка сач-чид-нанда-виграха, андир дир говинда сарва-краа-краам.

След много размишления и разсъждения, когато човек постигне съвършеното знание, стига до заключението, че Ка, или Богът, е изначалната причина на всички причини. Вместо да правим предположения за размерите на Бога – че е толкова дълъг или толкова широк – или да философстваме, трябва да стигнем до заключението на Брахма сахит: сарва-краа-краам – „Ка, или Богът, е причината на всички причини.“ Това е съвършенството на знанието.

Така Веда-стутите, или молитвите, отдадени на Гарбходака-шйӣ Виу от олицетворените Веди, първоначално били предадени в ученическата последователност от Санандана на братята му, синовете на Брахм. Четиримата Кумри били създадени от Брахм още в самото начало и затова се наричат пӯрва-джта. В Бхагавад-гӣт се казва, че парампар, ученическата последователност, започва от самия Ка. В молитвите на олицетворените Веди също се казва, че парампар започва с Божествената Личност Нряа и. Трябва да запомним, че тези Веда-стути били разказани от Кумра Санандана и че Нряа и повторил това изложение в Бадарӣкшрама. Нряа и е инкарнация на Ка и ни показва пътя на себепознанието, който включва сурови отречения. В нашата епоха Богът е показал пътя на чистото предано служене, като сам е приел ролята на чист предан. По подобен начин в миналото Бог Нряа и се е появил като инкарнация на Ка, която е извършила сурови отречения в Хималаите. Шрӣ Нрада Муни го слушал. И така, от думите на Нряа и към Нрада Муни, които предават изложението на Кумра Санандана, съдържащо Веда-стутите, научаваме, че Богът е върховният, а всички останали са му слуги.

В Чайтаня чаритмта се казва: екале ӣшвара ка – „Ка е единственият Върховен Бог.“ ра саба бхтя – „Всички други са му слуги.“ ре яичхе нчя, се таичхе каре нтя – „Върховният Бог дава според желанието си различни дейности на всички живи същества и така те проявяват различните си дарби и склонности.“ Веда-стутите са изначалните наставления за връзката между живото същество и Върховната Божествена Личност. Най-висшето равнище на себепознание за живото същество е постигането на предано служене. Човек не може да живее в преданост или в Ка съзнание, ако не е напълно освободен от материалните замърсявания. Нряа и казал на Нрада муни, че същността на Ведите и на цялата ведическа литература (четирите Веди, Упаниадите и Пурите) е учението за отдаване на трансцендентално любовно служене на Бога. В тази връзка Нряа и е употребил една особена дума: раса. В преданото служене тази раса е посредникът или основният принцип за осъществяване на взаимоотношенията между Бога и живото същество. Раса се описва и във Ведите. Расо ваи са – „Върховният Бог е изворът на цялото удоволствие.“ Цялата ведическа литература, в това число Пурите, Ведите, Упаниадите и Веднта сӯтра, учат живото същество как да постигне раса. Бхгаватам също казва, че думите на Мах-пура (Шрӣмад Бхгаватам) съдържат същността на всички раси от цялата ведическа литература. Нигама-калпа-тарор галита пхалам. Бхгаватам е същността и зрелият плод от дървото на ведическата литература.

Научаваме, че от дишането на Върховната Божествена Личност са излезли четирите Веди: г Веда, Сма Веда, Яджур Веда и Атхарва Веда, а също и историята на света, записана в Махбхрата и в Пурите. Тази ведическа история се нарича пета Веда.

Стиховете на Веда-стутите представят същността на цялото ведическо знание. Четиримата Кумри и другите авторитетни мъдреци знаят много добре, че преданото служене в Ка съзнание е същността на цялата ведическа литература и проповядват това на различните планети, докато пътуват из космоса. Тук се казва, че мъдреците като Нрада Муни никога не пътуват по суша, те винаги пътуват в космоса.

Мъдреците като Нрада и Кумрите пътуват из цялата вселена, за да дадат знание на обусловените души и да им покажат, че работата им в този свят не е да се занимават със сетивно наслаждение, а да възстановят първоначалното си положение в преданото служене на Върховната Божествена Личност. На няколко места се казва, че живите същества са като искрите на огъня, а Върховната Божествена Личност е като самия огън. Когато по някакъв начин искрите изскочат от огъня, те загубват естествената си светлина. Живите същества идват в материалния свят точно както искрите падат встрани от големия огън. Живото същество иска да подражава на Ка и се опитва да господства над материалната природа, по този начин забравя изначалното си положение и неговият блясък, духовната му същност, угасва. Но ако едно живо същество се заеме с Ка съзнание, то възвръща първоначалното си положение. Мъдреци и святи личности като Нрада и Кумрите пътуват из цялата вселена, за да дават знание на хората и да насърчават учениците си да проповядват процеса на преданото служене, така че обусловените души да могат да възстановят изначалното си съзнание, съзнанието за Ка, и да се освободят от страданията в материалния живот.

Шрӣ Нрада е наихика-брахмачрӣ. Има четири вида брахмачрӣ. Първият се нарича свитра. Това е такъв брахмачрӣ, който след посвещението и церемонията за даване на свещен шнур трябва поне три дена да се въздържа от полови сношения. Следващият вид се нарича прджпатя и се отнася за брахмачрӣ, който строго съблюдава въздържание поне една година след посвещението. След това е брхма-брахмачрӣ, който съблюдава въздържание от посвещението си до пълното завършване на изучаването на ведическата литература. След това идва наихика, който е брахмачрӣ през целия си живот. Първите три вида са упакурва, което означава, че тези брахмачрӣ могат да се оженят по-късно, когато изтече съответният срок. Но наихика-брахмачрӣ не желае никакви полови сношения. Затова Кумрите и Нрада се наричат наихика-брахмачрӣ. Този начин на живот е много полезен, защото усилва паметта и решителността. Тук нарочно се споменава това, защото тъй като Нрада бил наихика-брахмачрӣ, той можел да запомня всичко, което чувал от духовния си учител, и никога не го забравял. Този, който може да помни всичко, се нарича шрути-дхара. Един шрути-дхара брахмачрӣ може да повтори дума по дума всичко, което е чул, без да си води записки и без да си помага с книги. Великият мъдрец Нрада притежава това качество и затова след наставленията на Нряа и той се заел с проповядването на философията на преданото служене по целия свят. Понеже тези велики личности могат да помнят всичко, те са мислители, постигнали себепознание, и са твърдо установени в служене на Бога. Така след думите на духовния си учител Нряа и великият мъдрец Нрада постигнал пълно себепознание. Той разбрал истината и бил толкова щастлив, че отдал молитви на Нряа и.

Един наихика-брахмачрӣ се нарича също вӣра-врата. Нрада Муни се обърнал към Нряа и като към инкарнация на Ка и го нарекъл върховен доброжелател на обусловените души. В Бхагавад-гӣт се казва, че Бог Ка идва всеки милениум, за да даде закрила на преданите си и да унищожи неотдадените. Нряа и, който е инкарнация на Ка, също бил наречен доброжелател на обусловените души. Както се казва в Бхагавад-гӣт, всеки трябва да знае, че няма друг доброжелател като Ка. Всеки трябва да разбере, че Бог Ка е доброжелателят на всички и да приеме подслон при Ка. Така човек може да бъде напълно спокоен и удовлетворен, защото знае, че има някой, който може да му даде пълна закрила. Ка, неговите инкарнации и пълните му експанзии са върховни доброжелатели на обусловените души. Но Ка е доброжелател дори и на демоните – Той е дал освобождение на всички демони, които са идвали във Вндвана да го убият. Следователно благотворителните дейности на Ка са абсолютни, защото и когато убива някой демон, и когато защитава преданите, дейностите му всъщност са едни и същи. Демоницата Пӯтан била издигната до положението на майката на Ка. Когато Ка убива някой демон, трябва да е ясно, че по този начин демонът получава най-върховното благо. А чистите предани винаги са закриляни от Бога.

След като отдал почитанията си на духовния си учител, Нрада Муни отишъл в шрама на Всадева, своя ученик. Всадева го посрещнал както подобава и след като седнал удобно, Нрада Муни разказал цялата история, която чул от Нряа и. Така Шукадева Госвмӣ предал на Махрджа Парӣкит отговорите на въпроса му за същността на ведическото знание и коя е крайната цел на Ведите. Върховната цел в живота е да се стремим към трансценденталната благословия на Върховната Божествена Личност и така да се отдадем на любовно служене на Бога. Човек трябва да следва стъпките на Шукадева Госвмӣ и на всички ваиави в ученическата последователност и да отдава смирените си почитания на Бог Ка, Върховната Божествена Личност Хари. Четирите разклонения в ученическата последователност на ваиавите, а именно Мадхва-сампрадя, Рмнуджа-сампрадя, Виусвмӣ-сампрадя и Нимбрка-сампрадя, в изпълнение на всички ведически заключения приемат, че човек трябва да се отдаде на Върховната Божествена Личност.

Ведическата литература се разделя на две части: шрути и смти. Шрути са четирите Веди – г, Сма, Атхарва и Яджур – и Упаниадите, а смти са Пурите, сред които е и Махбхрата, в която влиза Бхагавад-гӣт. Заключението на всички писания е, че човек трябва да познае Шрӣ Ка като Върховната Божествена Личност. Той е Парама-пуруа, или Върховната Божествена Личност, под чието ръководство действа материалната природа – сътворява се, поддържа се и се разрушава. След сътворението Върховният Бог се въплъщава в три форми: Брахм, Виу и Шива. Те отговарят за трите качества на материалната природа, но същинската власт е в ръцете на Бог Виу. Цялостните дейности на материалната природа, водена от трите проявления, се извършват под ръководството на Ка, Върховната Божествена Личност. Това се потвърждава в Бхагавад-гӣт (мадхякена) и във Ведите (са аиката).

Атеистите скхя философи възразяват, че материалното космическо проявление се дължи на практи и пуруа. Те твърдят, че природата и материалната енергия представляват материалната причина и действената причина. Но Ка е причината на всички причини. Той е причината на всички материални и действени причини. Практи и пуруа не са крайната причина. Външно изглежда, че детето се ражда вследствие на съединението на бащата и майката, но Ка е крайната причина и на двамата. Следователно Той е изначалната причина, или причината на всички причини, както се потвърждава в Брахма сахит.

Върховният Бог и живите същества влизат в материалната природа. Чрез една от пълните си експанзии Ка, Върховният Бог, се проявява като Краодака-шайӣ, или Мах-виу, гигантската форма на Виу, която лежи в Причинния океан. След това във всяка вселена от тази гигантска форма се разширява Гарбходака-шйӣ Виу. От него се разширяват Брахм, Виу и Шива. Виу влиза като Кшӣродака-шйӣ Виу в сърцата на всички живи същества, също и във всички материални елементи, дори и в атомите. В Брахма сахит се казва: антарастха-параму-чантарастхам – Той се намира във вселената и във всеки атом.

Живото същество има малко материално тяло, което приема различни форми и видове; по същия начин цялата вселена представлява материалното тяло на Върховната Божествена Личност. То се описва в шстрите като вир-рӯпа. Както индивидуалното живо същество поддържа тялото си, така Върховната Божествена Личност поддържа цялото космическо творение, като влиза в него. Щом живото същество напусне материалното тяло, тялото веднага загива. Само когато индивидуалното живо същество се отдаде на Върховната Божествена Личност, то може да си осигури освобождението от материалното битие. Това се потвърждава в Бхагавад-гӣт: мм ева йе прападянте мм ет таранти те. Отдаването на Върховната Божествена Личност, и нищо друго, е причина за освобождението. Как живото същество се освобождава от проявните форми на материалната природа, след като се отдаде на Върховната Божествена Личност, става ясно от аналогията с човек, който спи в стая. Когато човекът спи, всички виждат, че той се намира в стаята, но в действителност самият човек не се намира в тялото, защото когато спи, той забравя съществуването на тялото си, макар и другите да го виждат. По същия начин другите могат да виждат освободената душа, отдадена на предано служене на Бога, да е заета със семейни задължения в материалния свят, но тъй като съзнанието ѝ е установено върху Ка, тя не живее в този свят. Нейните дейности са по-различни, както заниманията на спящия човек се различават от дейностите на тялото му. В Бхагавад-гӣт се казва, че преданите, които са постоянно погълнати от трансцендентално любовно служене на Бога, вече са преодолели влиянието на трите проявни форми на материалната природа. Те вече са установени на равнището на Брахман в духовното познание, макар външно да изглежда, че живеят в тялото или в материалния свят.

В тази връзка Шрӣла Рӯпа Госвмӣ казва в Бхакти-расмта синдху, че човекът, чието единствено желание е да служи на Върховната Божествена Личност, може да заема най-различни положения в материалния свят, но той е джӣван-мукта, т.е. той е освободен още докато се намира в тялото или в материалния свят. Тези, които не са осъзнати за Ка, се наричат гнӣ и кармӣ. Те витаят на умствено и телесно равнище и затова не са освободени. Това положение се нарича каиваля-нираста-йони. Но човекът, установен на трансцендентално равнище, е освободен от многократните раждания и смърт. Това се потвърждава в Бхагавад-гӣт, четвърта глава. Просто като следваме трансценденталната природа на Върховната Божествена Личност Ка, ние се освобождаваме от веригите на многократните раждания и смърт, и когато напуснем сегашното си тяло, се връщаме обратно вкъщи, при Бога. Това е заключението на всички Веди. И така, след като разберем молитвите, изречени от олицетворените Веди, трябва да се отдадем в лотосовите нозе на Бог Ка.